Рогозенското тракийско съкровище
Богдан Николов, Спас Машов, Пламен Иванов
 

(Кани)
 
 
 
Фиг. 23. Кана, кат. № 114 (стр. 52) Фиг. 24. Кана, кат. № 114 (стр. 53) Фиг. 25. Кана, кат. № 114 (стр. 54)


Фиг. 26. Кана, кат. № 114 (стр. 55-56)



 
 
Фиг. 27. Кана, кат. № 118 (стр. 61) Фиг. 28. Кана, кат. № 118 (стр. 62)



 
 
Фиг. 29. Кана, кат. № 115 (стр. 63) Фиг. 30. Кана, кат. № 115 (стр. 64)



 
 
Фиг. 31. Кана, тип "Букьовци", кат. № 140 (стр. 65-66) Фиг. 32. Кана, тип "Букьовци", кат. № 140 (стр. 68)



 
 
Фиг. 33. Кана, тип "Букьовци", кат. № 133 (стр. 71) Фиг. 34. Кана, тип "Букьовци", кат. № 133 (стр. 72) Фиг. 35. Кана, тип "Букьовци", кат. № 133 (стр. 73)



 
 
Фиг. 36. Кана, тип "Букьовци", кат. № 139 (стр. 74) Фиг. 38. Кана, тип "Букьовци", кат. № 139 (стр. 78)


Фиг. 37. Кана, тип "Букьовци", кат. № 139 (стр. 75-76)



 
 
Фиг. 39. Кана, кат. № 146 (стр. 82) Фиг. 40. Кана, кат. № 146 (стр. 83)



 
 
Фиг. 41. Кана, тип "Дервени", кат. № 145 (стр. 84) Фиг. 43. Кана, тип "Дервени", кат. № 145 (стр. 88)


Фиг. 42. Кана, тип "Дервени", кат. № 145 (стр. 85-86)



 
 
Фиг. 44. Кана, кат. № 154 (стр. 92) Фиг. 45. Кана, кат. № 154 (стр. 93) Фиг. 46. Кана, кат. № 154 (стр. 94)



 
 
Фиг. 47. Кана, кат. № 155 (стр. 101) Фиг. 49. Кана, кат. № 155 (стр. 104) Фиг. 51. Кана, кат. № 155 (стр. 108)

 
Фиг. 48. Кана, кат. № 155 (стр. 102-103) Фиг. 50. Кана, кат. № 155 (стр. 105-106)



 

Каните от Рогозенското съкровище са следващата по броя на предметите група, която заслужава особено внимание. Те са общо 54. От тях 22 са позлатени. Позлатата е направена от много тънък златен лист, прилепен плътно върху орнаментите и образите на съда. Върху каните са изобразени най-много декоративни схеми, сюжети и сцени от древната тракийска митология. Тези грациозни по форма и силует сребъни съдчета са изковани върху матрица на няколко отделни части — тяло, шийка, дъно, столчето, на което лежи дъното, и дръжка. След като всичко е било напълно готово, частите са припоени една за друга. Само няколко от каните са лети. Всички имат по една плоска вертикална дръжка, която ляга с горния си край върху устието на съда с две волути от двете си страни. Основата на дръжката е припоена за тялото или е закована със сребърен нит. Дръжките са богато декорирани и завършват отдолу с гравирана палмета или с пластично изработена глава на човек. Само на една дръжка основата завършва с пластично моделирана глава на глиган (№ 146). Дъното на повечето от каните стои върху по-ниско или по-високо конично столче, което също е украсено. Отвън, върху дъното на много от каните, са гравирани многолистни розети.

По всичко изглежда, че формата на каните, каквито ги веждаме в съкровището от Рогозен и тези от Борово, Букьовци, Луковит и Могиланската могила, е била твърде широко разпространена сред траките през периода V—IV в. пр. н. е. Освен от метал те са били изработвани и от глина. Подобни форми на грънчарски изделия срещаме както сред находките от тракийския град Севтополис [49], така и сред погребални дарове от Северозападна България [50].

Поради своето изключително разнообразие сребърните кани от Рогозенското съкровище трудно се поддават на групиране. Въпреки това ние условно ще ги разделим на две основни групи — с орнаменти и със сцени. От своя страна, в зависимост от формата на тялото и орнаменталната схема, каните можем да разделим на отделни типове и техни варианти. Най-ранен тип кани са тези, които притежават опростен орнамент само върху раменете на тялото. При тях орнаментът е представен с един или два последователни пръстена от овули или насечки. В този архаичен тип кани майсторът златар се е постарал да изрази своята естетическа

109

идея чрез формата и силуета на съда. В Рогозенското съкровище този тип има няколко оригинални варианта (№ 109 и 110). Първата от тях е украсена в основата на шийката само с един релефен пръстен от овули. Втората има силно начупен силует и тясно дъно, поставено на високо конично столче, а дръжката завършва с пластично моделирана човешка глава. Върху раменете на каната са гравирани два пръстена от овули. С подобна семпла украса са и известните кани от Букьовци [51], с. Розовец, Пловдивско [52], Мезек [53], Луковит и Могиланска могила [54]. Те всички имат ранна датировка — края на V и първата четвърт на IV в. пр. н. е. Дори може да се предполага, че каната от Могиланската могила и тези от същия тип на Рогозенското съкровище са работени в едно и също ателие.

Един малко по-архаичен вариант на този тип кани е № 112. Тази кана е най-масивна сред всичките 54 от колекцията и по форма не прилича на нито една от тях. Тя не е кована върху матрица, а е лята и тежи 427 г. Върху шийката и раменете са разположени два пръстена от овули, които са позлатени. Отгоре върху ръба на устието е гравиран с дребни точки надпис със старогръцки букви: .

Цяла серия от варианти ни представя следващият тип кани. Те са общо 11 (№ 113–123). Тялото им е украсено с различен брой пръстени от овули, насечки, пояси от вертикално разположени канелюри. Орнаментите са чисто геометрични и са разположени така, че придават на съдчето ажурен вид. Постигнат е особен ритъм при подреждането и комбинирането на мотивите. Няма нито претрупаност, нито повторение и от всичко това лъха добър вкус и особена прелест. Подобни на тях — цели или фрагментирани, са известни от Ловеч [55], от Букьовското съкровище [56] и от Могиланската могила във Враца [57].

Следващият тип кани от съкровището ние нарекохме тип „Букьовци”. Техните мотиви и цялата орнаментална композиция напълно си приличат с една сребърна кана от Букьовското съкровище [58]. Рогозенската колекция съдържа 19 екземпляра от този тип и те имат толкова варианти, колкото е броят на съдовете (№ 124–142). Няма две, които напълно да си приличат. Разликата между тях се изразява във формата и силуета на тялото, височината и украсата на столчето, степента на позлатяване и от схемата при подреждане на

110

 
 
Фиг. 52. Кана, кат. № 156 (стр. 111) Фиг. 54. Кана, кат. № 156 (стр. 114) Фиг. 56. Кана, кат. № 156 (стр. 118)

 
Фиг. 53. Кана, кат. № 156 (стр. 112-113) Фиг. 55. Кана, кат. № 156 (стр. 115-116)

111-118

мотивите. Сред този тип кани за първи път се явява и кимата като орнаментален мотив. Общото, което ги обединява като тип, е това, че в средата на тялото им винаги има широк фриз от непрекъснат меандровиден мотив, който огражда ритмично повтарящи се малки и големи листовидни форми. По-голяма част от орнаментите и главният меандровиден мотив са покрити със златен лист. Масовото появяване на каните с меандровиден мотив (също и фиалите) в една съвсем близка територия — разстоянието Букьовци (дн. гр. Мизия) Рогозен е 25 км, показва, че тези съдове са изработени в едно и също ателие, което се е намирало съвсем близо.

Една малко позната досега декоративна схема ни показват 11 броя от каните (№ 143–153). Тяхната доста характерна пластична украса се състои от силно стилизирани растителни мотиви, които са комбинирани с геометрични орнаменти. Подобна кана от сребро с позлата е известна по-преди от находката край с. Дервени, близо до Солун [59]. Върху нея украсата е изобразена съвсем реалистично — показани са широки листа. Всяка кана от Рогозен, която принадлежи на този тип, представлява отделен и неповтарящ се вариант. Така при кана № 143 листата са моделирани по-реалистично. При следващите кани от този тип листата са стилизирани до неузнаваемост или просто като елипсовидни обеми, а от № 151 до № 153 те завършват с капители.

Следващите кани спадат към една обща група — съдове с изображения на сцени, образи и сюжети от древната тракийска митология. Само върху една от тях сюжетът е гръцки, но тя безспорно е творение на тракийски майстор (№ 154). На тази кана е представена сцена от деветия подвиг на Херакъл. В невисок релеф върху предварително изготвена матрица са изковани две човешки и две животински фигури. Композиционната схема е построена на добре разчетена ритмика — сцената се повтаря три пъти по един и същ начин върху цялата заоблена повърхност на съда. Херакъл е изобразен млад и гол, обърнат напред и в силно подчертано движение надясно. Косите и лицето му са предадени сумарно, а мускулите на гърдите и корема са очертани с по една линия — в тях няма напрегнатост. Хероят държи в дясната си ръка кривака, а лявата е протегнал към пояса на Иполита. Под дясното му рамо се вижда кожата на Немейския лъв, а зад

119

 
Фиг. 57. Кана, кат. № 157 (стр. 120) Фиг. 58. Кана, кат. № 157 (стр. 121)

 
Фиг. 59. Кана, кат. № 157 (стр. 122-123) Фиг. 60. Кана, кат. № 157 (стр. 125-126)

120-123, 125-126

лявото лъв-грифон с рог на главата. Подобно изображение на Херакъл у нас е известно от бронзов набузник на шлем, намерен при с. Гърло, Брезнишко. и датиран най-общо от IV в. пр. н. е. [60] Царицата на амазонките Иполита е представена също обърната напред и в устремно движение надясно към Херакъл. Косата и лицето й са предадени като тези на хероя. Тя е боса. облечена в къса до коленете дреха, а поясът й е от вързан и се развява пред лицето и зад лявото рамо. Иполита държи в двете си ръце копие, насочено към Херакъл. Тази сцена показва, че митът за амазонките не е бил чужд на тракийското изкуство. Освен в някои периферни зони на Гърция [61] той се среща и в тракийски земи. Фигура на сражаваща се амазонка е намерена в Несебър и датира от III в. пр. н. е [62]. Ако сравним изпълнението на този гръцки сюжет с изпълнението на сцената „Прелъстяването на Ауге от Херакъл” върху фиала № 4 от Рогозенското съкровище, веднага те се убедим, че това са произведения на два различни художествени стила тракийски и елински. Тракийският майстор, който е изработил каната със сцената между Херакъл и Иполита. е предал позите и жестовете неестествени и наивни. Лицата нямат одухотвореност и те не са ангажирани едно с друго, а гледат към зрителя. Личи, че прическите и лицата са цизелирани с едни и същи предварително изготвени шаблони. Всичко това не е присъщо на гръцкото класическо изкуство и ние още веднъж се убедихме, че тази кана е дело на тракийски майстор, а фиала № 4 на гръцки.

Следващите осем кани от съкровището ни представят тракийски сюжети и са произведения на тракийски майстори. Изображенията и култовите сцени, показани на тях. са посветени най-малко на две отделни божества от тракийския пантеон. През ранния период от развитието на тракийското изкуство за тези божества се знаеше твърде малко или почти нищо. Техни видоизменени изображения се срещат повече през римската епоха в земите на траките, но те нямат същата автентичност. И ето че накрая дългият свитък на столетията се разгърна пред нас и ни показа невиждани сцени и образи от тракийската митология и в такова невероятно изобилие.

Първите четири кани показват изображения и сцени, свързани с култа на Великата богиня у траките. Останалите са посветени на едно божество, което почти не познаваме от

124

ранния класически период. Най-характерна смятаме сцената, представена върху кана № 155. Великата тракийска богиня е изобразена как язди по амазонски лъвица. Това чудно изображение хвърля светлина и върху тракийското изкуство и митология. Ездачката е в спокойно движение надясно. Тя е боса. С дясната си ръка е обхванала шията на своето свещено животно, а в лявата държи лък и стрела. Косите й са сплетени в два реда плитки над челото, а техните краища падат свободно край лицето. Обърната е към зрителя със спокойно и величествено изражение. Облечена е в дълъг до стъпалата хитон с къси ръкави. Дрехата е преметната от лявото рамо към мишницата на дясната ръка. Гърдите на богинята не са очертани, а диплите на дрехата й са графично обозначени. По подобен начин е представено облеклото на богинята, изобразена върху сребърния ритон от Поройна в Румъния [63]. Ездачката се повтаря огледално от двете страни на каната. Между двете изображения е представена друга сцена — лъв напада елен. Двете животни са в движение надясно. Лъвът е в профил, но главата му е показана гледана отгоре. Подобна сцена с Великата богиня като ловджийка срещаме за първи път в ранното тракийско изкуство. Тази сцена в никакъв случай не може да бъде дело на гръцки майстор. Тук личи една великолепна школовка, която е изявена твърде рано в местното тракийско изкуство. Чувства се ръката на талантлив майстор, който пресъздава една тема и един сюжет, идеята на които са му ясни и добре познати.

Върху следващата кана е изобразен сюжет, който също е свързан с темата за Великата богиня (№ 156). От двете страни на каната е представена една и съща сцена — лъв напада кошута. И при двете сцени движението на животните е в една и съща посока — те са в устремен бяг надясно. Изображението на кошутата е анатомически вярно, а лъвът е представен почти по същия начин, както в гореописаната сцена. Подобни сюжети с животни са вече познати от Луковитското и Летнишкото съкровище и от Могиланската могила във Враца, но там те са изобразени върху апликации. В каната от Рогозен този сюжет е представен доста реалистично и вярно и по много неща се отличава от стилизираните изображения, които посочихме по-горе.

Следващата сцена (№ 157) е посветена на същия култ. В

128

необичайно висок релеф на всяка страна на каната е изобразена по една колесница на четири колела, запрегната с по четири крилати коня. Колесниците също имат крила и са в движение една срещу друга. Конете са представени във вихрен галоп и в един общ ритъм са изправени на задните си крака. Във всяка от колесниците се возят по две жени — колесничарка и богиня. Колесничарките са изобразени по един и същ начин. Те са обърнати напред към зрителя и с двете си ръце държат поводите на конете. На висок стол в едната колесница седи Великата богиня, представена като повелителка над природата. Тя държи в ръка растение със седем клонки и пъпки. Във втората колесица седи същата богиня, представена като ловджийка с лък и стрела. Подобни изображения на богиня в колесница, под която се разбира Артемида, са известни от един по-ранен период в Гърция [64]. Като господарка на растителното царство тя държи цъфнало клонче [65].

За Великата богиня на траките досега съществуваха само предположения и няколко теории — еднакво привлекателни и несигурни. Доскоро ние бяхме изправени пред една Тракия с нейните многобройни загадки. Една от тези загадки бе и темата за Великата богиня Бендида [66]. Най-голямата трудност идваше и от това, че до откриването на Рогозенското съкровище ние нямахме никаква сигурна представа за тракийската иконография на Бендида. Всички познати изображения от V–IV в. пр. н. е. са творби на елински художници и тези изображения са намерени в Гърция. В тях богинята е представена с гръцко облекло и е в положения, сходни с тези на гръцките божества. Тя е такава и в изображенията върху два релефа, намерени в Пирея. Единият релеф е в Копенхаген, а другият — в Британския музей [67]. В релефите от Филипи, които принадлежат на по-късна епоха, тя също държи растения с пъпки, а пред нея е застанала сърна [68]. Но това изображение на Великата богиня е също гръцко и вложената тук идея също се отнася до Артемида. Сега в Рогозенското съкровище за първи път виждаме Великата богиня в един истински домашен тракийски образ, който е плод на една многовековна традиция. Един образ, който ние не познавахме досега. Трябва да отбележим, че композиционната схема на Великата богиня от двете гореописани кани — като повелителка над природата и като ловджийка, заедно със сюжетите „лъв напада елен” и

129

„лъв напада кошута” не са познати досега нито в паметниците от Изтока, нито сред тези от античния гръцки свят. Поради това ние нямахме сигурност да кажем коя е женската фигура с клонче в ръката, изобразена върху апликацията с хиерогамията от Летница [69]. Единствен Ив. Маразов заяви, че този образ е на Великата богиня [70]. Но за останалите сцени, които ни представят „лъв напада елен”, никой не можеше да предполага, че са от кръга на Великата богиня. Сега вече съкровището от Рогозен ни даде ключ за разгадаване на редица сцени от тракийската митология. Този ключ може да се използува и при сцената, изобразена на следващата кана от съкровището (№ 158). Заслужава предварително да отбележим, че по форма и стил на изображенията тази кана принадлежи на един по-архаичен тип. Тялото на съда е разделено с лента от насечки на два нееднакви концентрични пояса — горният е по-широк от долния. В средновисок релеф в горния пояс е изобразена Великата богиня с крила. Тя заема централно място в композицията. Застанала е права, обърната напред. В двете си ръце държи по едно куче за предните лапи. Кучетата са обърнали глава назад и устата им е отворена. Главата на богинята е едра и непропорционална на тялото. Облечена е в дълъг до стъпалата хитон с къси ръкави, който е преметнат през лявото рамо и преминава под дясната мишница — така, както е при облеклото на богинята — ездачка на лъвица, при богинята върху ритона от Поройна и при облеклото на богинята във втората колесница от описаната по-горе кана, където тя е изобразена като ловджийка. Както се вижда, при изобразяването на божеството тракийските майстори са спазвали точно установени канони и иконографски схеми. От двете страни към крилатата богиня от тази кана препускат по два кентавъра. Те също имат крила, представени по същия начин, както и крилата на богинята. Върху долния по-тесен фриз на каната е представен бик, нападнат от двете страни от по две кучета. Изобразените заедно с богинята нейни свещени животни са представени доста реалистично и са ясно дефинирани. По този начин те допълват сюжетно темата за Великата богиня и доизграждат идейно нейния образ.

Подобни изображения на крилата богиня с животни не са рядкост в находки от Мала Азия и Гърция. Богинята е представена и върху рисувани съдове и нейни свещени животни

130

са кучето, еленът и лъвът. Но в целия този персонаж се разбира персийската Артемида [71]. Богиня с крилати сфинксове виждаме върху бронзова дръжка на огледало, намерена при с. Чукарка, Айтоско, и датирана от IV в. пр. н. е. [72] Крилат мъж с тяло на кон, който държи на раменете си куче, различаваме и върху бронзовата матрица от с. Горно Алваново, Търговищко, датирана от IV в. пр. н. е. [73] Подобно антропоморфно изображение с крила и тяло на кон е представено и върху един релеф от Кубрат [74].

Сцените, сюжетите и темите, изобразени върху следващите четири кани от Рогозенското съкровище, са във връзка с култа към едно друго божество от пантеона на траките. Върху кана № 159 е представена ловна сцена. На едната страна на съда виждаме кон с ездач в движение наляво, а от другата страна — втори ездач в движение надясно. Между двамата конници е изобразен огромен глиган в движение наляво. Животното е ударено с копие в шията. Двамата конници са облечени по един и същ начин в къс хитон, който отпред на гърдите е преплетен, както хитона на гореописаните богини. Косата на ездачите е сплетена над челото и плитките падат край лицето. В лявата си ръка те държат поводите на конете, а в дясната по едно копие, с което са замахнали към глигана. Подобни ловни сцени са познати от Летнишкото съкровище [75] и върху сребърния позлатен колан от с. Ловец, Старозагорско [76]. Сюжетът „лов на глиган” е сравнително добре изследван и неговият основен смисъл е почти ясен. Този сюжет е неоспоримо тракийски и образът на конника се среща вече твърде често в земите на траките през периода от IV до III в. пр. н. е. [77] Като прибавим към всичко това и сцената „лов на глиган” от каната на Рогозенското съкровище, става все по-ясно, че тук е вложена идеята за тракийския бог-конник, който в случая е избавител от злото. Едно скулптурно изображение на глиган е известно и от куполната гробница при Мезек, Свиленградско [78], което навярно е принадлежало към скулптурна група.

Изображенията върху следващите две кани от съкровището са свързани също с религиозния култ на траките. Върху тялото на всяка една от тях е представена силно стилизирана глава на рогато животно (№ 160, 161). Рогата са завити надолу във волути и наподобяват капител. От двете страни на всяка

132

 
Фиг. 61. Кана, кат. № 158 (стр. 131) Фиг. 62. Кана, кат. № 158 (стр. 133) Фиг. 63. Кана, кат. № 158 (стр. 134)


Фиг. 64. Кана, кат. № 158 (стр. 135-136)
 


глава има по едно люспесто змиеподобно същество. Втората кана има на раменете си украса от бръшлянов венец. Сцената се повтаря по два пъти на всяка кана по един и същ начин. Едно съвсем далечно подобие на тази сцена срещаме и върху една апликация от Летнишкото съкровище [79]. Както вече видяхме, Рогозенското съкровище ни показа изображения на бик върху фиалите № 94, 95 и върху кана № 158. Триизмерни изображения на глава на бик се срещат и върху култовите бронзови брадвички.

Последната кана от Рогозенското съкровище е може би най-очакваната находка сред известните досега паметници на тракийското изкуство. Чрез изображенията върху нея ние получихме шифъра за разчитане на редца образи и сцени, изобразени върху предмети на тракийската торевтика, които са намерени у нас и в Южна Румъния. Тези образи са свързани с второто тракийско божество след Великата богиня или заедно с нея. Цялата повърхност на кана № 162 е заета от широк релефен фриз, на който е представена фантастична процесия от животни. Върху раменете на съда е изобразена гирлянда от 13 глави на овни. Всички са представени в положение да се гледат отгоре. Централната част на фриза е заета от фигура на крилат орел-грифон с рог на главата. Той има огромен клюн, крака на лъв и опашка със змийска глава. Зад него е пантера в скок наляво, а на гърба му е изобразена глава на жена в анфас. Под грифона са два елена в бяг наляво. Пред и зад него се виждат два антроподемона, на които главите са пострадали още преди намиране на съкровището. Предният антроподемон има лапи с нокти и опашка с глава на змия. Зад него се вижда протоме на козел с дълги рога. Задният антроподемон е с копита, а зад него се виждат бос човешки крак и една ръка, която държи нож. Срещу главата на орела-грифон е изобразена хищна птица, която държи в клюна си змия, захапана за главата. Каква идея е вложена в този фантастичен сюжет на тракийската митология? Ив. Маразов предположи, че тук става дума за мита, разказващ за борбата между Белерофон и Химера [80].
 



 
 
Фиг. 65. Кана, кат. № 159 (стр. 141) Фиг. 67. Кана, кат. № 159 (стр. 144) Фиг. 69. Кана, кат. № 159 (стр. 148)

 
Фиг. 66. Кана, кат. № 159 (стр. 142-143) Фиг. 68. Кана, кат. № 159 (стр. 145-146)



 
Фиг. 70. Кана, кат. № 161 (стр. 151) Фиг. 71. Кана, кат. № 161 (стр. 153)


Фиг. 72. Кана, кат. № 161 (стр. 155-156)
 


Фиг. 73. Кана, кат. № 162 (стр. 161)



 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


49. Д и м и т р о в, Д. П., М.  Ч и ч и к о в а, А.  Б а л к а н с к а, Л. О.  М а р и н о в а. Севтополис. Т. 1, С., 1984, табл. VI — 197.

50. Н и к о л о в, Б. — ИАИ, 28, с. 192, обр. 37-б.

51. П о п о в, Р. Цит. съч., 6–11.

52. Ф и л о в, Б. Надгробните могили..., с. 168.

53. Ф и л о в, Б. — ИАИ, 6, с. 36.

54. В е н е д и к о в, Ив. Съкровището от Враца..., № 5.

55. К а ц а р о в, Г. И. Антични паметници из България. ГНМ, 1921, С., 1922, с. 148, обр. 129.

56. П о п о в, Р. Сребърното съкровище..., 8–11.

57. В е н е д и к о в, Ив. — Археология, 1966, № 1, с. 13, обр. 7.

58. П о п о в, Р. Цит. съч., с. 8.

59. A n d r o n i c o s, М. Les musees grecs. Thessalonique. Musee archeologique. — Athenon, 1975, p. 22, No II.

60. В е л к о в, И. — ИАИ, 12, 1939, c. 434.

61. М а р а з о в, Ив. Амазонката и самодивата. — В: МИФ, 1985, № 1, 90–117.

62. ОИМ — Бургас (албум), С., 1967, № 36.

63. O b o b e s c u, А. Le tresor de Petrosse, I, 1889–1900, p. 489, fig. 202, 205.

64. S t a c k e l b e r g. Apollotempel zu Bassae, pl. XX, Overbeck — Geschichte der Plastic, IIIe ed. T. 1, pl. 28, 1235; T. 2, pl. 16, No 171-a;  S t e p h a n i, G. Rendu pou 1868, p. 7, 1864, pl. V, No 2.

65. D a r e n b e r g, M., E.  S a g l i o. Dictionnaire des Antiquites, IIe ed. Paris, 1892, p. 140, fig. 2367.

66. П о п о в, Д. Тракийската богиня Бендида. С., 1981, с. 70 и сл.

67. H a r t w i g, P. Bendis — eine archaeologische Untersuchung. — Leipzig u. Berlin, 1897, 3, 12.

68. P i c a r d, Ch. Sur l'iconographie de Bendis. — Isv. Arch. inst. T. 16, Sofia, 1950, p. 29, fig. 3.

69. В е н е д и к о в, Ив. Съкровището от Летница. С., 1974, № 23.

70. М а р а з о в, Ив. Хиерогамията от Летница. — Археология, 1976. № 4, с. 2 и сл.

71. D a r e n b e r g, М., Е.  S a g l i o. Цит. съч., с. 153, фиг. 2391.

72. F i l o w, В. L'art antique en Bulgarie. S., 1927.

73. К р ъ с т е в а, М. Бронзова матрица от С. Алваново, Търговищко. — Изкуство, 1983, № 5, 45–47, обр. 4.

74. И в а н о в, Т. Тракийски бронзов релеф. — Изкуство. 1982, № 3, 33–35.

75. В е н е д и к о в, Ив. Съкровището от Враца, № 12.

76. В е л к о в, Ив. Сребърен колан от с. Ловец, Старозагорско. — ИАИ, VIII, 1934, с. 48.

77. М а р а з о в, Ив. Сюжетът „лов на глиган” в колана от с. Ловец. — Археология, 1975, № 2, 30–42.

78. Ф и л о в, Б. Куполната гробница при Мезек. — ИАИ, 11, св. I, 1937, с. 36, обр. 35.

79. В е н е д и к о в, Ив. Цит. съч., № 21.

80. М а р а з о в, Ив. Героят в съкровището от Рогозен. Проблеми на изкуството, 1986, № 3.