Рогозенското тракийско съкровище
Богдан Николов, Спас Машов, Пламен Иванов
 

(Фиали)
 


Фиг. 1. Фиала, кат. № 2 (стр. 12)



 
 
Фиг. 2. Фиала, кат. № 23 (стр. 13) Фиг. 3. Фиала, кат. № 24 (стр. 13)



 
 
Фиг. 4. Фиала, кат. № 47 (стр. 14) Фиг. 5. Фиала, кат. № 66 (стр. 14)



 


Фиг. 6. Фиала, кат. № 4 (стр. 15-16)



 
 
Фиг. 7. Фиала, кат. № 43 (стр. 18) Фиг. 8. Фиала, кат. № 75 (стр. 18)



 

Фиалите имат най-голям дял сред сребърните съдове от Рогозенското съкровище. Те са 108 на брой. Формата, големината, теглото и изображенията върху тях са различни, като разграничаваме различни типове и техните многобройни варианти. Фиалите от Рогозенското съкровище не са изработени като едно цяло. Те дори не са направени в едно и също време, а са работени през един период, който е траял близо сто години. Върху тях се вижда умението на различни ръце, разпознава се и прилагането на различна техника при изковаването и цизелирането. Някои фиали са изработени в ателиета на Югоизточна Тракия, но повечето от тях са ковани в земите на трибалите. Незначителен брой фиали са донесени отвън — било по търговски път, било като плячка.

Основни типове са фиалите „блюда”, дълбоките фиали и обикновените фиали, които са запазили своята традиционна класическа форма. Най-ранният тип фиала-блюдо ни е известен от една гробна тракийска находка при с. Софрониево, Врачанско, която се датира от VII в. пр.н.е. [20] В Рогозенското съкровище фиалите-блюда са представени от четири екземпляра. Те имат съвсем просто устройство — тялото е кръгло, с прав ръб на устието и изпъкнало широко умбо в средата на дъното. Украсени са с геометрични или растителни орнаменти. Подобни на тези от Рогозен са намерени при Радювене, Ловешко [21], в Тетевенско [22], с. Даскал Атанасово, Старозагорско [23], при Аджигьол в Северна Добруджа [24], в Македония [25] и в

79

земите на древна Колхида [26]. Става ясно, че този архаичен тип фиали е бил широко разпространен, запазвайки основната си форма и орнаментика. Ако сравним първите две фиали-блюда от Рогозен (№ 1 и 2) с тези от Дуванлии [27], Радювене, Тетевенско и Аджигьол, скоро ще се убедим, че те произхождат от един общ производствен център. Фиала № 3 от нашето съкровище е украсена с люспест орнамент, който имитира шишарка. Този декоративен мотив може да се счита за една местна традиция. Върху плитка фиала от типа на блюдата е изобразена сцена от гръцката митология (№ 4). Фиалата има двойно дъно, което отвън е украсено с осмолистна розета и пояс от лотоси и палмети. Отвътре на фиалата във висок релеф са представени две фигури — Херакъл и жрицата Ауге. Над главите на персонажа се чете старогръцки надпис  (това е Ауге), а върху рамката на съда има гравиран с пунктир друг надпис. От него се разчита личното тракийско име Дидюкаймос в генетив. Фигурите в тази сцена, която представя прелъстяването на Ауге, са моделирани доста живо и пластично, а лицата им са одухотворени и всяко от тях изразява определено преживяване. Тегейската принцеса Ауге е представена почти гола, но зад нея се вижда разгъната дреха, която се държи само на раменете. Единият й крак е събут. Тя се съпротивлява на хероя и това е изразено в напрегнатата поза на тялото и в израза на лицето. Херакъл е гол, с венец на главата. До него е кривакът и живописно украсен колчан. Мускулите на тялото му са напрегнати, но на лицето е предадено лукаво изражение. Безупречното изпълнение на тази сцена и изразните средства явно показват нормите на гръцката школа.

Дълбоките фиали бяха познати досега само от Луковитското [28] и Букьовското съкровище [29] и по всичко изглежда, че техните форми са едно уникално местно явление. Представляват дълбоки сребърни съдчета със сферично или сплеснато сферично тяло, ниска шийка и умбо в средата на дъното. Най-често ръбът на устието е обърнат и силно изтеглен навън. Всички фиали от този тип са без украса. Естетическият ефект при тях е изразен чрез формата и силуета на тялото. В съкровището от Рогозен те са представени с 21 екземпляра, всеки от които е отделен вариант на общия тип (№ 5–25).

80



 
 
Фиг. 9. Фиала, кат. № 82 (стр. 21) Фиг. 10. Фиала, кат. № 48 (стр. 22)



 
 
Фиг. 11. Фиала, кат. № 83 (стр. 23) Фиг. 12. Фиала, кат. № 81 (стр. 24)



 


Фиг. 13. Фиала, кат. № 4 (стр. 25-26)
 


Фиг. 14. Фиала, кат. № 94 (стр. 28)
 



 

Най-разпространеният тип фиали (от известните досега у нас) са обикновените ниски фиали без украса. В находката от Рогозен те са 12 броя и всички си приличат по форма (№ 26–37). Тялото им представлява ниска полусфера, а ръбът на устието е винаги обърнат навън. Шийката е почти равна по височина на тялото. Само един екземпляр е украсен с пояс от перли и пръстен от насечки около умбото. Подобни на тях са известни от съкровището, намерено при Радювене [30], и от едно тракийско погребение до с. Александрово, Ловешко [31].

Една следваща поредица от типа на ниските фиали е представена от 42 екземпляра (№ 38–79). Те са украсени с голяма розета от канелюри, разположени лъчеобразно около умбото. Различават се една от друга по начина на подреждане на декоративните мотиви. В това отношение те ни показват много варианти, всеки един от които е интересен и неповторим. Сред мотивите в украсата се срещат оригинални съчетания, възникнали на местна почва през един много по-ранен период от време. Около умбото на няколко фиали са изковани пръстени от перли, които са съединени една с друга посредством тангиращи отсечки. Същият мотив виждаме върху украсата на златния съд от Казичене, Софийско, датиран от ранножелязната епоха [32]. Подобна украса има и върху една фиала от гробницата на Кукува могила при Дуванлии, датирана от първата четвърт на V в. пр. н.е. [33]

Удивително е орнаменталното богатство на фиалите с геометрични и растителни мотиви. По всичко изглежда, че в тях е вложена определена символика. Да мислим така, ни подсказват самите мотиви. Те са строго определени и сред тях срещаме най-често едни и същи стилизирани растения — палмета, лотосов цвят или пъпка от лотос, бадемов плод, жълъд, шишарка и бръшлян. С венец от бръшлян е украсено челото на тракийската богиня, изобразена върху сребърния позлатен наколенник от Могиланската могила във Враца [34]. Следва да се запитаме дали това не са растения и плодове от кръга на известно тракийско божество и дали те не са свързани с определен ритуал и в тях не е вложен магически смисъл. Засега семантиката на тази украса е трудна за отгатване. Отделни фиали имат орнаментика, която е сходна с тази на известни фиали от Понтийския културен кръг и това говори за съществени взаимни влияния в тази посока. Имаме предвид фиала № 83, която е украсена със стилизирани палмети и

81

лотосови пъпки и наподобява една друга фиала от Амударинското съкровище [35].

Шишарката или елементи от нея са предпочитан декоративен мотив в украсата на някои фиали от Рогозен (№ 84 и 85). Една сребърна кана от Могиланската могила във Враца е изработена във форма на шишарка [36]. В тракийско погребение, разкрито при с. Браничево, Шуменско, също е намерена фиала от сребро, украсена с люспест орнамент, който имитира шишарка [37]. В Рогозенското съкровище се срещат и фиали с шишарковиден орнамент, комбиниран с геометрични мотиви — овули и канелюри. Подобни съчетания на украсата са известни и върху фиали, които принадлежат на съкровището от Владиня, Ловешко, датирано с фибули от първата половина на IV в. пр. н. е. [38] От посочените примери става ясно, че орнаменталният мотив, подобен на шишарка или люспа от шишарка, е възникнал на местна почва и няма съмнение, че той е предпочитан от тракийските торевти.

Сред фиалите от Рогозен се срещат и уникални образци. Такъв е случаят с фиала № 86, която няма подражания и паралели. Около умбото са разположени лъчеобразно осем издължени лотосови пъпки, а пространството между тях е запълнено с мрежест орнамент от ромбове. Върху раменете на фиалата е изкован пояс от овули. Оригинално съчетание на растителни и геометрични мотиви виждаме и върху група фиали. Около тяхното умбо е развит непрекъснат меандровиден мотив, който огражда листовидни форми. Раменете на някои от тези фиали са украсени с пояс от палмети (№ 87) или пръстени от овули (№ 88–93). Разположеният по този начин меандровиден мотив се среща в украсата на каните от Букьовското [39] и Рогозенското съкровище (№ 124–141). Тази непозната досега орнаментална схема при фиалите също може да се смята за възникнала на местна тракийска основа. Няма съмнение, че фиалите с меандровидна украса са произведени в златарски ателиета, които са се намирали в централната част на днешна Северна България, обитавана в древността от трибалите.

Особено внимание заслужават фиалите, украсени със смесени животински и растителни мотиви. Две от тях имат еднаква форма и големина и почти еднакво тегло и са украсени по един и същ начин (№ 94 и 95). Върху дъното им е изобразен

89

релефен пояс от шест глави на бик, които се редуват с жълъди. Главите на животните са представени изразително и пластично в положение да се гледат отгоре. Чрез цизелиране са направени и най-малките подробности около рогата и муцуната на животното. По форма те много си приличат с бичите глави върху апликациите от тракийското сребърно съкровище от Крайова в Румъния [40]. Върху челото им е изобразено кръгче, от което излизат спирално завити косми. Изглежда, че главата на бик е имала определена символика в митологията на траките, защото я срещаме върху предмети на изкуството от много по-ранно време. В триизмерна форма е изобразена глава на бик върху бронзовия начелник от Софрониево, датиран от VII в. пр. н. е. [41] Заедно с други животни е представена бича глава и върху петата на бронзови култови брадвички, които са намерени при Царевец, Михайлово [42] и Каменно поле, Врачанско [43].

Освен животни, които се срещали в земите на траките, местните торевти изобразявали върху фиалите и митически същества. Особено характерен пример в това отношение е фиала № 96. Върху нейното умбо е изобразен в релеф един лъв-грифон с крила, а около него са изковани два пояса — единият от издължени овули, а другият от палмети, които се редуват със стилизирани птици. Птиците са с обърнати назад глави. Тази фиала е също произведение на местна златарска школа, а образът на лъв-грифон е оригинална тракийска интерпретация на познато от Изтока митично чудовище, което ще срещаме и по-нататък върху съдовете на Рогозенското съкровище. Върху една друга фиала е направен непрекъснат широк пояс от четири двойки грифони, представени по един и същ начин. Грифоните са застанали един срещу друг, а главите им са обърнати назад. Те имат глава на лъв с по един рог отгоре, който е силно завит назад. Върху раменете им са гравирани тройни крила, а опашките — неестествено дълги — ограждат листовиден мотив с палмети. Подобна фиала се среща за първи път у нас (№ 97) и някои стилови похвати на изображенията ни дават основание да предполагаме, че тя е внесена отвън — може би от Близкия изток. Фиала № 98 се отличава от всички други. Около нейното умбо са разположени в познатата ни радиална схема осем релефни мотива, които наподобяват силно стилизирани птичи глави (?). Те имат дълга

90

шия и голямо око, но клюнът не е изобразен. В този ярко показан схематизъм и условност на орнамента също трябва да се търси определена символика, свързана с религиозните представи на траките.

Украсяването на съдове от благороден метал с човешки глави бе засвидетелствувано досега в малко паметници на тракийското изкуство. Сред тях са една сребърна фиала от Луковитското съкровище, фиалата от Могиланската могила във Враца [44] и скифосът от Стрелча [45]. Две сребърни фиали от Рогозенското съкровище са украсени с човешки глави, но това е направено по два различни начина. Двете съдчета са близки по форма и размери, а теглото им е доста различно. Около умбото на първата фиала (№ 99) е изкован орнаментален пояс от осем пластично изразени бадемовидни плодчета, които се редуват с грубо стилизирани лотосови цветове. Външният пояс е от осем грижливо изработени женски глави, между които има по един лотосов цвят. Всичките осем глави са напълно еднакви. Те представляват лице на млада жена с изразителни очи и малки устни. Косите са сплетени над челото в плитки, които падат свободно край лицето. Типажът на лицето ни напомня образа на Великата богиня на траките, която виждаме върху каните от Рогозенското съкровище (№ 155). Около умбото на втората фиала са разположени шест стилизирани палмети. Извън тях следва втори пояс от седем силно варваризирани изображения на човешки глави (№ 100). Те са представени без шията. Косите са предадени в две големи букли, навити като спирала над ушите. Веждите са дебели и грубо направени, а очите са неестествено големи. Няма съмнение, че върху двете фиали са представени различни изображения на божества от пантеона на траките.

Четири отделни фиали от Рогозенското съкровище ни представят един самостоятелен тип (№ 42, № 101–103). Всички те са ниски съдчета с радиално разположени върху основата им канелюри. Отвътре, върху умбото на всяка от тях, е припоена по една пластично изработена човешка глава. Тези глави не се различават особено помежду си и имат еднакви размери. Изобразени са анфас и гледат към зрителя. Всяка от тях представлява младежко лице с къси бухнали коси. Тук също е изобразено божество, макар и характерните му белези да не са ярко дефинирани.

Фиала № 104 се различава от всички останали от Рогозенското съкровище. Около нейното умбо е гравиран

91

 
 
Фиг. 15. Фиала, кат. № 42 (стр. 32-33) Фиг. 16. Фиала, кат. № 96 (стр. 34)



 
 
Фиг. 17. Фиала, кат. № 97 (стр. 35-36) Фиг. 18. Фиала, кат. № 97 (стр. 38)



 
 
Фиг. 19. Фиала, кат. № 99 (стр. 41) Фиг. 20. Фиала, кат. № 100 (стр. 42-43)



 
 
 
Фиг. 21. Фиала, кат. № 101 (стр. 44) Фиг. 22. Фиала, кат. № 101 (стр. 45-46)



 
 
 


Таблица, стр. 95



Таблица, стр. 96



Таблица, стр. 98

92-98

венец от бръшлян и ние вече изказахме предположение, че някои от тези растения са реалии на божества от тракийския пантеон. Сред фиалите има още четири екземпляра, които са доста смачкани и деформирани от времето и тежестта на почвата. Три от тях са варианти на познати типове с украса от лъчеобразно разположени канелюри. Четвъртата фиала се различава от цялата колекция по своята оригинална украса (№ 106). Около умбото е изкован широк пояс от четири едри и силно стилизирани палмети, каквито не са познати досега като декоративен мотив.

Тази разнородна колекция от 108 фиали на Рогозенското съкровище поставя много въпроси, които на сегашния етап на изследване са трудни за отговор. Особено сложен стана въпросът с надписите върху тринадесет от тези фиали и върху две от каните. Всички надписи са направени със старогръцки букви. Една част от тях са гравирани с пунктир, а други са просто врязани или надраскани с тънко острие върху полираната повърхност на съдчето (вж. приложените таблици). Тези надписи бяха вече публикувани с необходимото описание в кн. 6 на сп. „Изкуство” (1986) и там бе изразено първоначалното мнение за тях [46]. Надписите върху съдовете от Рогозен създадоха голям интерес сред специалисти и филолози, изказани бяха различни мнения и хипотези. Едното от тези мнения е, че личните тракийски имена сред надписите са имена на притежатели и на майстори, които са изработили предметите. Това е и нашето разбиране по този въпрос. Второто мнение застъпва известната вече „царска” версия, а именно, че в Рогозенските надписи са отразени имената на тракийските (одриски) царе: Котис (383—359 г. пр. н. е.), на неговия син Керсеблепт (359—341 г. пр. н. е.) и на Саток, син на Ситалк, който е убит в един поход против трибалите в 424 г. пр. н. е.

Името Котис се среща гравирано върху една кана (№ 112), която има малко по-особена форма и стил и по-архаичен произход от времето на царя Котис и тя в никакъв случай не може да му се припише като лична собственост. Надписът върху каната е , а преводът — „Котис е на Аполон дете [ученик, роб]”. Личното име Котис е гравирано или надраскано върху тринадесет фиали (№ 28, 29, 30, 31, 40, 41, 42, 43, 45, 46 и 47). Върху фиала № 40 са

99

гравирани личните тракийски имена Котис и Кайно. Фиалите на Рогозенското съкровище са работени не само през различно време, но и от различни майстори в различни ателиета. Освен това надписите имат различен шрифт, не са писани от една ръка,а от много и по различни начини. Това се вижда много добре от изписването по различен начин на селищните имена Аргиске и Ергиске или на Гейстон — веднъж с „ета”, а втори път с „епсилон”. Върху трите фиали от Могиланска могила във Враца селищното име е написано Беу, а в надписите от Рогозен същото селище няколко пъти е изписано БЕО. Върху сребърната фиала от Аджигьол в Северна Добруджа същото селищно име е написано БЕО [47], а не БЕУ [48]. В Рогозенското съкровище има обаче още три тракийски лични имена, които съвсем не съвпадат с царските. Това са имената Дидюкаймос, Дизлояс и Кайно (№ 3, 29 и 40).

В дискусиите около тази находка бяха изказани противоречиви мнения относно статута на тракийските майстори торевти. Някои изследователи са на мнение, че майсторите са от двора на владетеля и на място са му изработвали скъпите предмети с негово сребро. След това този владетел е раздавал фиалите и каните на свои приятели или на съседни владетели с дипломатическа цел. В същото време тълкувателите на надписите, опирайки се на сведения от древните автори, изказват мнение, че тези скъпи художествени предмети са били давани като данък на царя от градовете Апрос, Веос, Аргиске, Гейсти и Саютаба.

Надписите върху фиалите и каните на Рогозенското съкровище са само 15. Останалите 150 съда нямат надписи. Върху 15 броя от останалите са надраскани знаци с различна форма и отделни букви. Те може би означават емблема на работилницата или са графити на отделни майстори. Тяхното разгадаване все още не е сигурно (вж. приложените таблици). Само едно име може да се приеме със сигурност, че е на майстора, който е изработил сребърния съд — името Дизлояс. Друг е въпросът, как тези скъпи предмети, които са били притежание на различни лица, живели в различни селища и по различно време, са попаднали в ръцете на един трибалски владетелски род. Дали са взети като подаръци, или са плячка? На тези въпроси едва ли някога може да се даде задоволителен отговор.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


20. Н и к о л о в, Б. — ИБАИ, Т. 28, с. 168, обр. 5.

21. Ф и л о в, Б. ИАД, 6, 1919, с. 34.

22. Г е р а с и м о в, Т. Тракийско могилно погребение в Тетевенския балкан. ИБАИ, 26, 1963, с. 273, обр. 2.

23. Н и к о л о в, Б. Златна фиала от с. Даскал Атанасово, Старозагорско. — В: Изследвания в памет на К. Шкорпил. С., 1961, с. 368, обр. 1.

24. B e r c i u, D. Arta traco-getica. Bucureсti, 1969, p. 52, fig. 22.

25. Treasures of Ancient Macedonia, p. 42, No 45.

26. Х о ш т а р и а, Н. В., Р. В.  П у т у р и д з е, А. М.  Ч к о н и а. Итоги археологических работ 1961–1962 г. — В: Вани, Т. 1, с. 116.

27. Ф и л о в, Б. Надгробните могили при Дуванли. С., 1930, с. 51, № 15, обр. 60.

28. Д и м и т р о в, Д. П. Материална култура и изкуство на траките през ранната елинистическа епоха IV—III в. пр. н. е. — В: Археологически открития в България. С., 1957, 61–62.

29. В е л к о в, И., X. М.  Д а н о в. Новооткрити старини. — ИАИ, 12, 1939, 435–438.

30. Ф и л о в, Б. — ИАД, 6, 1919, с. 34.

31. Ф и л о в, Б. Надгробните могили..., с. 280, № 1–4, обр. 202.

32. С т а н ч е в а, М. Тракийски златен съд от София. — МПК, 1975, № 3, 3–5;  Ф о л, Ал. Символичното погребение от Казичене, Софийско. — Изкуство, 1975, № 3–4, 11–13.

33. Ф и л о в, Б. Цит. съч., с. 51, № 15, обр. 60.

34. В е н е д и к о в, Ив. Новооткрито могилно погребение във Враца. — Археология, 1966, № 1, с. 10, обр. 3.

35. З е й м а л ь, Е. В. Амударинский клад. Л., 1979, с. 42, № 19.

36. В е н е д и к о в, Ив. Съкровището от Враца. С., 1975, № 6.

37. Д р е м с и з о в а, Д. Надгробна могила при с. Браничево. — В: Сб. Изследвания в чест на акад. Д. Дечев. С., 1960, с. 461, № 3.

38. Д и м и т р о в а, А. Съкровище от с. Владиня, Ловешко. — ИАИ, 29, 1966, 115–132, обр. 15, 16.

39. П о п о в, Р. Сребърно съкровище от Букьовци. — ГНАМ, 1922–1925, с. 8, обр. 12.

40. S c h m i d t, H. Skythischer Pferdegeschirrschmuck aus einem Silberdepot unbekannter Herkunft. Prаеhist. Zeitschrift, 18, 1927, 1–90, Taf. I.

41. Н и к о л о в, Б. — ИАИ, 28, с. 169, обр. 8.

42. Н и к о л о в, Д. — ОИМ — Стара Загора, С., 1965, № 24.

43. Н и к о л о в, Д. Цит. съч., с. 170, обр. 10-а.

44. В е н е д и к о в, Ив. Цит. съч., № 5.

45. К и т о в, Г. Скифосът от Стрелча. — Изкуство, 1979, № 5, 27–31.

46. М а ш о в, С. Надписите върху съдовете от Рогозенското съкровище. — Изкуство, 1986, № 6, 41–45.

47. Berciu, D. Цит. съч., с. 51, фиг. 19.

48. В е н е д и к о в, Ив. Надписите върху тракийските фиали. - Археология. 1972, № 2, с. 2.