Рогозенското тракийско съкровище
Богдан Николов, Спас Машов, Пламен Иванов
 

(Откриване)
 

В началото на 1986 г. в с. Рогозен, Врачанско, се откри най-голямото тракийско съкровище в България, получило названието„Находката на века”. Съкровището представлява внушителна колекция от 165 красиво изработени сребърни съда с позлата и датира от преди елинистическата епоха — от началото на V до средата на IV в. пр. н. е. Съдовете имат общо тегло 20 кг.

Средствата за масова информация у нас и в чужбина отразиха веднага това изключително събитие и предизвикаха интереса на цялата общественост. Списанията „Музеи и паметници на културата” [1] и „Изкуство” [2] публикуваха първите научни резултати от предварителното изследване на Рогозенското съкровище. Специалистите бяха смаяни и въодушевени от неочакваното изобилие на толкова изящни предмети на тракийската торевтика, наситени с образи и сцени от една малко изучена митология. От надписите върху съдовете бяха разчетени лични тракийски имена и имена на отдавна забравени древни тракийски селища. Съкровището от Рогозен показа достатъчно образци на високо майсторство от една местна художествена школа, която се е развивала в земите на трибалите. Всичко това дава възможност да се проследи еволюцията на тракийския художествен стил за един по-дълъг период от време и да бъдат изследвани по-добре мисловните модели на траките.

Тракийското сребърно съкровище бе намерено почти в центъра на с. Рогозен — в местността Дола, наричана още Черниброд. Съкровището бе изровено в празен двор, използван години наред за зеленчукова градина. Преди повече от 2300 г. скъпите предмети са укрити тук на два дяла, в две отделни ями, близки една до друга. Първият дял от съкровището намери съвсем случайно собственикът на градината, трактористът Иван Димитров. Той копаел канал и на дълбочина около 0,50 м от повърхността открива с голяма изненада 65 сребърни съда. Съобщава на кмета за своята находка и занася съдовете в общината. От своя страна кметът известява Окръжния исторически музей във Враца. В с. Рогозен веднага пристига екип от археолози, които под ръководството на ст. н. с. к. и. н. Богдан Николов започват спасителни археологически разкопки. Целта на археолозите бе да се установи причината за заравянето на красивите сребърни

51

съдове — дали тук се касае за богато тракийско погребение, или за останки от антично селище. Най-напред бе изгребана повторно ямата, в която са намерени предметите от Ив. Димитров. Не бяха открити следи от погребение, нито културен пласт от антично селище. Стана ясно, че съкровището е заровено тук при някаква опасност. На археолозите не бе чужда мисълта, че съкровището може да е укрито на два дяла, в две отделни ями. Въпреки неблагоприятните зимни условия изкопните работи продължиха без прекъсване. Археологическият сондаж бе разширен на всички страни и обхвана съседните дворове. На дълбочина 1,20 м от повърхността се достигна до жълта стерилна глина. В съседния двор на дълбочина 0,60 м се показаха опожарена мазилка от жилище и фрагменти от битова керамика, която датира от началото на неолита — шестото хилядолетие пр. н.е. На 6.I.1986 г. усилията на археолозите бяха възнаградени с изумителен успех. На разстояние 5 м северозападно от първата яма се разкри втора — със сто сребърни съда. Така се откри вторият дял от Рогозенското тракийско съкровище. И втората находка е заровена в земята на същата дълбочина, както и първата. Това е първото съкровище в България, в намирането на което участват археолози, поради което научната му стойност става още по-голяма.

Село Рогозен се намира на 43 км северно от гр. Враца. Разположено е в средата на плодородната Дунавска равнина, на еднакво разстояние от Стара планина и Дунав, между реките Огоста и Искър. Този район е добре проучен в археологическо отношение през последните години. Разкрити са селища от най-старата неолитна култура с рисувана керамика [3], а също така и уникални халколитни комплекси, които дават етнокултурна характеристика на цялата територия на Западна България [4]. Намерени са интересни останки от жилища и богат битов инвентар, оръдия на труда, великолепни съдове от глина, идол на пластика и украшения от минерали [5]. Истинска научна сензация предизвикаха изделията от печена глина с врязаните върху тях пиктограми. Те представляват наченки на най-ранната писменост по нашите земи [6].В района са проучени най-древните погребения в могили, датиращи от началото на бронзовата епоха — края на IV хилядолетие пр. н.е. [7] В продължение на дългогодишна събирателска и

58

проучвателна дейност бяха разкрити селища и паметници, които представляват важни звена за прехода от една праисторическа култура към друга [8]. Събрана е огромна колекция от археологически паметници, които принадлежат на тракийската култура от второто и първото хилядолетие пр.н.е. [9] Това са главно оръдия на труда от бронз и желязо [10], произведения на тракийската торевтика [11], въоръжението на траките и техните погребални обичаи [12]. Проучени са редица паметници от късноримската епоха [13], укрепени селища [14], средновековни некрополи [15] и укрепителни съоръжения [16]. Забележителните археологически открития в този район са ценен принос в съкровищницата на българската култура. Чрез тях се проследяват най-важните етапи в историческото развитие на земите, обитавани през античността от тракийското племе трибали, на чиято древна територия е било заровено Рогозенското съкровище.

Направените досега археологически проучвания в землището на с. Рогозен показват, че тук е имало поселищен живот твърде отдавна. Северозападно от селото, върху слънчевия склон над местността Турек, са останките на голямо тракийско селище. Жилищата са били наземни, изградени от здрава дървена конструкция и кирпич върху каменна основа. Намерен е интересен битов инвентар: оръдия на труда, керамика и украшения. Сред глинените съдове преобладават познати от други селища форми, които са характерни за периода V—IV в. пр.н.е. В нивите на местността Батлан се издигат две тракийски надгробни могили. К. Шкорпил съобщава, че в края на миналия век едната от тях е разкопана и в нея е намерено погребение с тракийско въоръжение [17]. Предметите от тази находка днес са загубени. По всичко изглежда, че тракийското селище в местността Турек е било опожарено и напуснато от своите обитатели в началото на втората половина на IV в. пр. н. е. Това събитие съвпада с времето, когато е било заровено тракийското сребърно съкровище в същия район. Западно от Рогозен, върху обширна тераса са развалините на голямо трако-римско селище. При дълбока оран тук се изравят на повърхността останки от жилища, монети и много керамика. Наскоро тук бяха намерени една бронзова фибула, ажурна бронзова посребрена апликация за колан и една бронзова гривна с изображения на змийски глави. Гривната и

59

апликацията датират от средата на III в. от н. е.

Северно от Рогозен е местността Селището. При дълбока оран и изкопна работа се разкриха останките на голямо средновековно селище и некропол, съществували и използвани през периода от IX до края на XIV в. Намерени са сребърни монети от българския цар Михаил II Асен (1246—1256). Открит е изобилен битов инвентар, състоящ се от ръчни мелници, железни оръдия на труда, върхове за стрели и копия и много средновековна керамика. Всички предмети датират от посочения по-горе период от историята на българската държава. Всъщност в местността Селището са останките на средновековното българско село Рогозен. В османски документ от първата половина на XV в. Рогозен се споменава с днешното си име като мезра [18]. Думата „мезра” е арабска по произход и означава селище, което е напуснато от своите обитатели. От всичко казано дотук може да се предполага, че по време на османското нашествие в края на XIV в. с. Рогозен е било опожарено и разграбено, а обитателите му прокудени. Вероятно през втората половина на XV в. бегълците се завърнали и основали ново селище на сегашното му място, при което запазили старото име. Името Рогозен е старо и произлиза от „рогоз” — широколистен папур, от който се плетат рогозки. Суфиксът “-ен” означава място, където расте рогоз.

Разумно е да се смята, че богатата колекция от 165 сребърни съда е била притежание на местен тракийски владетелски род от племето трибали. Предметите са събирани в продължение на няколко поколения от началото на V в. пр. н. е. до средата на IV в. пр. н. е. Тяхната пищност и великолепие отразяват стремежа на древната тракийска аристокрация да показва сила и респект чрез богатство, блясък и разкош. Това съкровище е създадено и натрупано през годините на най-големия разцвет на тракийската култура и изкуство, когато тракийските държави на племената одриси, трибали и гети стигат най-голямата си мощ.

Икономическите, политическите и културните връзки на Тракия със страните на Източното Средиземноморие и Черноморския хинтерланд скоро я превръщат в един от големите центрове на античния културен свят. През това време Тракия отива доста напред в своето икономическо, политиче-

60

ско и културно развитие. Една поредица от военни походи и нашествия в земите на трибалите през втората половина на IV в. пр.н. е. довежда до лична и обществена несигурност. Най-известните са походите на македонските царе Филип II и неговия син Александър III Велики. Вероятно поради такава причина собственикът на това голямо съкровище разделя сребърните съдове на два дяла, поставя ги в две торби от нетраен материал за по-удобно пренасяне, след което ги заравя в земята — съвсем плитко и близко една до друга. Може да се предполага, че тракиецът е идвал насам откъм голямото си родово имение, което се е намирало при днешното село Търнава — само на десетина километра от Рогозен. В землището на с. Търнава и днес се издигат повече от 40 тракийски надгробни могили. Девет от тях — най-големите по обем и височина, са събрани на едно място и са подредени в кръг. Населението ги нарича Деветте могили. Нашите наблюдения показват, че тракийските надгробни могили са винаги в близост до големи родови имения. Могилният некропол при Търнава е най-значителният в Централна Северна и Северозападна България. По-нататъшната съдба на тракиеца, който е заровил своето имане при Рогозен, ще остане завинаги загадка. Така скъпоценните предмети остават непокътнати в земята повече от 2300 години.

Съкровището от Рогозен и съкровищата от Букьовци, Могиланска могила във Враца, тези от Ловешко и по-късните по време — от Галиче и Якимово, са намерени в земите на трибалите. Древните автори са ни оставили малко описания за територията, обитавана от трибалите. Страбон споменава, че зад страната на скордиските следва, покрай Истър (Дунав), страната на трибалите и мизите. Плиний Стари съобщава, че Панония е свързана с провинцията, която се нарича Мизия и се простира заедно с Дунава чак до Понта (Черно море). В нея обитават дардани, келегери, трибали, тимаки, мизи, траки и съседните на Понта скити. Оскъдни са и сведенията за политически събития, свързани с трибалите. Тукидид пише, че в 424 г. пр. н. е. умрял Ситалк, царят на одрисите, в един поход против трибалите, от които бил победен в битка. В съчиненията на Диодор е отбелязано, че в 376 г. пр. н. е. трибалите, притиснати от недостиг на храна, предприели поход на юг. Бидейки повече от тридесет хиляди души, те

69

нападнали съседна Тракия и опустошили безпощадно земята на абдерците, като взели оттам голяма плячка. „Трибалите образуват четири редици в сраженията — пише Йоан Стобей, — първата редица от слабите, втората от най-силните, третата от конниците, а последната от жени, които възпират с хули тези, които бягат.” Страбон съобщава, че в 335 г. пр. н.е. Александър, синът на Филип II, в похода си против траките, които живеят на север от Хемус, нападнал трибалите и видял, че тяхната област се простира до Истър и до разположения в него остров Певка, а отвъд реката живеят гети. На острова бил избягал трибалският цар Сирм. По-нататък същият автор пише, че даките говорят същия език като гетите, които са се смесили с траки и мизи. Същото е станало и с трибалите, народ от тракийско потекло, които били принудени да се преселват поради натиск на отвъддунавските си съседи — скити, бастарни и савромати. Трибалите ги надвивали често, като ги прогонвали и преследвали. Полиен пък съобщава, че през II в. пр. н.е. скитите воювали с трибалите, но не могли да ги победят и подчинят. В 28 г. пр. н.е. римският проконсул Марк Лициний Крас, като преследвал с войските си бастарните, превзел Сердика, а после навлязъл в земите на трибалите и мизите и ги опустошил [19]. Това са сведенията, които са ни оставили старите автори за трибалите. Колкото и да са оскъдни, те показват, че трибалите са имали свой политически живот и свои царе.

Рогозенското съкровище привлече вниманието на специалистите върху трибалите и това внимание ще трае дълго. Интересът към трибалите ще се изрази главно в две направления. От една страна, ще бъде изследвана нашироко икономиката и политиката на тези племена, а, от друга развитието на тяхната култура и изкуство. Второто направление ще даде интересни резултати, като се има предвид отдалечеността на трибалските земи от Близкия изток и Средиземноморския юг и техните по-интензивни връзки с племената по Горния Дунав и Северното Причерноморие. Археологическите паметници, открити досега в земите на трибалите, показват високо за времето си развитие на металургията и занаятите. Великолепните художествени изделия от желязо, бронз, сребро и злато свидетелстват за висока школовка на тракийските майстори и за една оригинална

70

многовековна традиция, която те винаги са следвали. Съкровището на Рогозен надминава всички очаквания и неговото научно изследване ще хвърли светлина върху културата на цяла древна Тракия и по-специално върху културния живот на трибалите. Това съкровище ще даде отговор и на много въпроси, свързани с идеологията, светоразбирането и естетическите критерии на траките. По образите и сцените, представени върху сребърните съдове, можем да проследим не само многостранните художествени изяви на тракийските торевти, но да видим също и основните направления на тракийското общество и неговата митологическа образност. Поради това нашите познания за траките и по-специално за трибалите ще бъдат многократно обогатени от сцените и образите, които са изящно представени върху фиалите, каните и чашите на Рогозенското съкровище.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


1. Н и к о л о в, Б., С.  М а ш о в, П.  И в а н о в. Уникално тракийско съкровище. МПК. — 1986, № 1, 39–47.

2. Ф о л. Ал. Политика и култура на древна Тракия през V–IV в. пр. н. е. — Изкуство, 1986. № 6, 2–4;  И в а н о в, П. Откриването на тракийското съкровище от Рогозен. — Изкуство, 1986, № 6, 5–7;  Н и к о л о в, Б. Фиалите от Рогозенското съкровише. — Изкуство, 1986. № 6, 8–16; Каните от Рогозенското съкровище. — Изкуство, 1986, № 6, 17–36; Чашите от Рогозенското съкровище. — Изкуство, 1986, № 6, 37–40;  М а ш о в, С. Надписите върху съдовете от рогозенското съкровище. — Изкуство, 1986, № 6, 41–45.

3. Н и к о л о в, Б. Селище от стария неолит при с. Градешница, Врачански окръг. — Археология, 17, 1975, № 1, 25–39.

4. Т о д о р о в а, X. Каменно-медната епоха в България. С., 1986.

5. Н и к о л о в, Б. Градешница. С., 1974; Заминец. С., 1975, с. 160; Криводол. Древни култури. С., 1984;  М и к о в, В. Пред историческото селище при Криводол, Врачанско. — Разкопки и проучвания. Т. I, 1948, 26–63.

6. Н и к о л о в, Б. Глинена плочка с писмени знаци от с. Градешница, Врачански окръг. — Археология, 1970, № 3, 1–7;  Г е о р г и е в, В. И. Писмеността върху глинената плочка от с. Градешница. — Археология. 1970, № 3, 7–9;  Н и к о л о в, Б. Зачатки древней письменности на болгарских землях. — Обзор. 1985, 72, 100–103.

7. Н и к о л о в, Б. Могили погребения от раннобронзовата епоха при Търнава и Кнежа. Врачански окръг. — Археология, 1976, № 3, 38–51;  Эпоха ранней бронзы в Северо-Западной Болгарии и некрополь у села Тырнава. Thracia praehistorica. Supplementum Pulpudeva, S., 1982, No 3, 192–200.

8. N i k o l o v, B. Brenitsa (The transition between two prehistoric cultures). — Obzor, S., 1986, 75, 86–89.

9. Н и к о л о в, Б. Колективна находка от края на бронзовата епоха от с. Лесура, Врачански окръг. — Археология, 1966, № 3, 48–53;  Находки от края на бронзовата епоха във Врачанско. — Археология, 1974, № 1, 41–49;  П о п о в, Р. Предисторически изследвания във Врачанското поле. — ИБАИ, Т.2, 1923–1924, 99–136.

10. Н и к о л о в, Б. Тракийски паметници във Врачанско. ИБАИ, Т. 28, 1965, 163–202.

11. В е н е д и к о в, Ив. Съкровището от Враца. С., 1975;  М а р а з о в, Ив. Наколенникът от Враца. С., 1980;  Н и к о л о в, Б. Гробница III от Могиланската могила във Враца. — Археология, 1967, № 1, 11–18.

12. Н и к о л о в, Б. Тракийски гробни находки от Врачанско. — Археология, 1972, № 3, 53–67;  Тракийски погребения при с. Софрониево, Врачански окръг. — Археология, 1981, № 3, 30–41.

13. Н и к о л о в, Б. Антични паметници от Врачанско. — ИБАИ, Т. 30, 1967, 216–235;  М а ш о в, С. Римска военна диплома от с. Сохаче. — Археология, 1971, № 1, 48–55;  Тракийски некропол от римската епоха при с. Драшан, Врачански окръг. — Археология, 1975, № 1, 41–50;  Епиграфски паметници от Врачански окръг. — Археология, 1975, № 3.

14. М а ш о в, С. Августа. Враца, 1980.

15. М а ш о в, С. Ранносредновековни фибули от Августа при с. Хърлец, Врачански окръг. Археология, 1976, № 1, 35–39;  Средновековният некропол от Градешница, Врачанско (на френски). — ИБАИ, Т. 35, 1979, 31–47.

16. Р а ш е в, Р., П.  И в а н о в. Хайрединският вал. — Известия на музеите в Северозападна България, Т. II, С., 1986, 11–26.

17. Ш к о р п и л, К. Могили. Пловдив, 1898, с. 71.

18. ИБИ, Т. 13, 1966, с. 257.

19. Извори за старата история и география на Тракия и Македония. С., 1949, 19–389.