Рогозенското тракийско съкровище
Богдан Николов, Спас Машов, Пламен Иванов
 

(Чаши)
 

Чашите от Рогозенското съкровище са само три броя, но те представляват три различни форми и типове. Първата от тях, която считаме за най-ранна по време, е лята. Тя има високо конично тяло, плоско дъно и леко изтеглен навън ръб

138

на устието (№ 163). Чашата е притежавала две симетрично разположени дръжки, които са били припоени вертикално под устието. Върху горната половина на тялото й е гравиран венец от бръшлян, който се състои от четири клонки, скачени една за друга. Венецът е позлатен. Като форма този тип чаши, наричани котиле, е бил познат досега само като изображение върху монети.

Втората чаша има форма на скифос (№ 164). Тялото е конично с две хоризонтални дръжки с кръгло сечение — едната е загубена преди намирането на находката. Под ръба на устието е врязан пръстен от две успоредни линии, а под него е гравирано венче от овули. С подобно венче е украсена и основата на чашата. Отвън на дъното е изобразена 20-листна розета. Горната половина на тялото на чашата е украсена с два орнаментални пояса: единият се състои от шест позлатени палмета, всеки от които е поставен на два 5-овидни мотива; вторият пояс е от два пръстена с коси насечки, които ограждат издължени овули. Тази чаша има най-близки паралели със скифоса от Стрелча [81]. Разликата между тях е в размерите и украсата. Върху скифоса от Стрелча освен палмети са изобразени женски глави, глави на овен и на лъв. Той е датиран от първата половина на IV в. пр. н. е.

Третата чаша от Рогозенското съкровище има едри пропорции и е изчукана от много тънък сребърен лист върху матрица. Изображенията върху нея са релефни, а подробностите на украсата — цизелирани. Още преди намирането на съкровището чашата е била силно смачкана от плуга. Образите и орнаментите върху нея са позлатени чрез амалгамиране. Цялата външна повърхност на чашата е богато декорирана в един непрекъснат фриз. В основата е гравиран пояс от стилизирани палмети, оградени с два пръстена от насечки. Над тях следва пръстен от овули и широка лента от люспест орнамент, рамкиран с кръгчета, съединени с тангиращи отсечки. Под устието на чашата е изкован непрекъснат фриз от огромни рога на елен. Разклоненията на рогата са предадени като птичи глави. В средата на чашата е показана процесия от една хищна птица, козел, елен и още два други елена, които са изобразени успоредно (№ 165). Птицата е в профил и обърната надясно. Тя е голяма, с хищно извит клюн и огромен рог на главата. В клюна птицата държи риба,

139

 
 
Фиг. 74. Котиле, кат. № 163 (стр. 162) Фиг. 75. Скифос, кат. № 164 (стр. 163)


Фиг. 76. Чаша, кат. № 165 (стр. 164)
 


захапана за устата, а в ноктите си заек. Козелът пред птицата е представен също в профил, в движение надясно. Той има три малки крила в задната част на гърба и едно крило отпред на гърдите. Рогата му са извити силно назад, а окото е голямо и кръгло, очертано с двоен кръг. Виждат се и четирите крака на животното. Пред козела има елен в движение надясно. Предният край на главата е откъснат поради фрагментирането на чашата, но рогата му са изцяло запазени и те са дълги почти колкото тялото. Най-отпред на тази странна процесия върви грамаден елен с осем крака. Някои автори приемат, че тук се касае за два елена, които са представени един зад друг [82]. Еленът е в профил, в движение надясно. Главата му е откъсната поради повреда на чашата. Отпред на гърдите му е изобразено едно малко крило, тялото е украсено с ленти от насечки и точки, а трупът — с люсповиден орнамент. Дъното на чашата е рамкирано от два пръстена с насечки и образува медальон, в средата на който е изобразена сцена „вълк напада глиган”. Животните са представени в профил, в движение надясно. Вълкът е скочил върху гърба на жертвата, забил е отстрите си нокти в тялото и я е захапал за ухото. Бивните на глигана не са изобразени.

Три подобни чаши са намерени в Румъния и те се датират от първата половина на IV в. пр. н. е. На тези чаши са показани същите животни и сцени с някои малки разлики, на които ще обърнем внимание. Но това не е толкова важно, колкото общата идея, която е вложена в чашата от Рогозен и трите чаши от Румъния. Две от румънските чаши, подобни на нашата, са намерени при Аджигьол в Северна Добруджа [83], а третата произхожда от Железни врата на Дунава — сега в музея „Метрополитен” в Ню Йорк [84]. Веднага прави впечатление еднаквата техника на изработване на чашите от Румъния и тази от Рогозенското съкровище. Някои различия в композирането на изображенията в никакъв случай не нарушават общото стилово единство. Те само показват, че четирите чаши са работени от различни майстори и в различни златарски ателиета. Чашата от Железни врата и чаша № 1 от Аджигьол се различават от рогозенската по това, че последната няма гравиран люспест орнамент под ръба на устието. В двете споменати чаши срещу голямата птица с риба има още една по-малка птица, която в чашата от Рогозен не е показана. Коз-

140

лите се различават по броя на крилата. Във втората чаша от Аджигьол липсва хищната птица, която държи риба и заек. Върху медальона на дъното на рогозенската чаша е изобразен вълк, а в чашата от Железни врата и първата от Аджигьол върху глигана е скочил лъв-грифон, който не е захапал жертвата, а държи в устата си крак от друго животно.

Върху два шлема, намерени също в Румъния — единият от тях сега се съхранява в Музея на изкуствата в Детройт [85], а другият в Букурещ [86], има също изображения на птица с риба в клюна и заек в ноктите. Изображенията напълно си приличат с тези от четирите чаши и идеята, вложена в тях, е една и съща. Като прибавим към всичко това и птицата със змия, изобразена върху сребърната кана от Рогозен (№ 162), картината става още по-пълна. Както вече видяхме, еленът е изобразяван често върху каните от Рогозен. Среща се и върху апликациите от Летница, но винаги нападнат от вълк или от лъв-грифон [87]. В каната от Рогозен (№ 155) един елен е нападнат от истински лъв и в тази сцена присъствува Великата богиня като ловджийка. Тази сцена се яви тъкмо навреме, защото ни обяснява елена като свещено животно на Великата богиня и ни насочва да мислим какво би трябвало да означава процесията от елени върху четирите чаши, за които ставаше дума по-горе. Тракийският торевт невинаги е имал намерение да изобрази изцяло един елен, вълк, лъв-грифон, бик или друго свещено животно. Върху по-дребните апликации това дори не е било необходимо и затова майсторът само е загатвал своята идея чрез изобразяване на отделна част от животното — в апликациите от Летница само конска глава заедно с шията [88]. Неговият стремеж да изгради по-пълно декоративна конструкция с повече образи и сюжети го довежда до стилизирани обобщения на отделни части от няколко свещени животни. Така в една бронзова апликация от Градешница виждаме еленови рога и голямо и кръгло око заедно с една грива и клюн на орел-грифон. Апликацията е намерена в погребение с трупоизгаряне заедно с червенофигурен атичен скифос от първата четвърт на IV в. пр. н. е. [89] С рога на бик или протоме на орел-грифон са украсявани дръжките на мечове акинакес, които датират от V в. пр. н. е. [90] Но нека се върнем отново към чашата с процесия от животни от Рогозен и трите подобни на нея чаши от Румъния, а заедно с това и към изображенията

149

върху последните кани от Рогозенското съкровище, които на пръв поглед изглеждат толкова чудновати. Идеята, вложена в тези образи и сцени, може да се тълкува като митично обобщение на едно божество, носител на свръхестествена сила, което може да побеждава злото и тъмните сили (змията, рибата, глигана, заека), едно велико божество — избавител от нещастия и врагове, което може да донесе победа на този, който притежава един или няколко от неговите символи. И неслучайно тези символи са изобразени релефно, триизмерно или са гравирани върху оръжието на тракиеца — било то предпазно или нападателно. Само така можем да си обясним присъствието на тези символи върху наколенниците от Враца и Аджигьол, върху меча от Меджидия и акинакетата от Врачанско или върху десетките махайри, намерени при погребения на тракийски воини в същия район.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


81. К и т о в, Г. Скифосът от Стрелча, с. 27 и сл.

82. A l e x a n d r e s c u, P. Les groupes des tresors thraces du nord des Balkans (II). — Dacia, T. 28, Bucuresti, 1984, p. 87.

83. B e r c i u, D. Цит. съч., 54–61.

84. F a r k a s, a. Style and Subject Matter in Native Thracian Art. — The Metropolitan Museum of Art, 1982. Metropolitan Museum Journal, 16, p. 34, fig. 2.

85. G o l d m a n, B. Late Scythian Art in the West; the Detroit helmet. Jahrbuch fuer praehistorische ethnographische Kunst, 22 Bd., Berlin, 1969, Taf. 44, Abb. 1.

86. A l e x a n d r e s c u, P. Цит. съч., с. 86, фиг. 1.

87. В e н e д и к о в, Ив. Съкровището от Летница, № 13 и 24.

88. Пак там, № 12, 17 и 18.

89. Н и к о л о в, Б. Криводол. Древни култури, с. 74, 75.

90. Н и к о л о в, Б. ИАИ, с. 171, обр. 11.