Велико дульбер бугарко

Велико дульбер бугарко,
Велико, една на мама.		|2
Да знаиш, мило, да знаиш,
каква е жалба за младост.	|2

На порта би ме чекала,
от коня би ме сметнала,
за ръка би ме фанала,
в'одая би ме отнесла,
постеля би ми постлала.		|2

Кажи, Велико, кажи ми,
кой ти я даде личбата,		|2
да'л си от бога паднала,
да'л си от земя никнала ?	|2

Що прашаш, лудо, що прашаш,
кой ми я даде личбата?
Не съм от бога паднала,
ни па от земя никнала,
тук съм от майка родена.