ДЕМОКРАЦИЯ
Брой 251
2 Октомври 2000 г.
 
Столицата на гетите била край Свещари

Автор: Стефан ДЖАМБАЗОВ

Столицата на гетите Хелис е в землището на историко-археологическия резерват Сборяново, а в тракийската гробница край Свещари е погребан владетелят му Друмихед, твърди ст. н. с. Мария Чичикова, ръководител на археологическия екип, проучвал знаменитата гробница, открита през 1982 в голямата Гинина могила. Разбира се, това е само хипотеза, но сигурното е, че става дума за царска тракийска гробница от първата половина от трети век преди Христа, добави г-жа Чичикова пред журналисти в събота по време на официалното откриване за посетители на тракийската гробница край село Свещари.

Гробницата е един от най-забележителните паметници на тракийското изкуство с уникална архитектура, скулптурна и живописна украса. Паметникът става достъпен за публиката благодарение на програмата „Тракийската гробница край Свещари – открита за посетители“, финансирана с 40 000 долара от британската фондация „Хедли тръст“. С откриването на гробницата за посетители, осъществено в рамките на кампанията „Европа – общо наследство“, завършва основният етап от консервацията є. Всеки ден от 9,30 до 12,30 и от 13,30 до 16,30 с изключение на вторник желаещите да я посетят могат да го направят срещу билет от два лева за възрастни и един лев за ученици и пенсионери.

Министърът на културата Емма Москова първа обу в събота специалните найлонови терлици (които всеки посетител задължително си купува от касата срещу 0,30 ст.) и откри за посетители уникалния паметник. Тя не само разгледа с официалните гости забележителната гробница, включена от 1985 в листата на световното наследство, но и стана

гид на журналистите

при тяхното влизане (заради климатичния режим вътре не могат да бъдат заедно повече от 15 души). Архитект Москова беше развълнувана и това е разбираемо, тъй като тя е била методически ръководител на архитектурната част на проекта още по време на работата си в Националния институт за паметници на културата.

Иначе организаторите се бяха попрестарали в стриктното спазване на правила и норми, но и това е разбираемо в суетнята на празника. Две специални врати, които не са едновременно отворени, предотвратяват атмосферните влияния, а уникалното полуцилиндрично черупково покритие, излято извън могилата и след това придвижено по релсов път навътре в могилния насип (извършено през 1985 г.), дава възможност за сигурно във всяко отношение експониране на паметника.

Гинина могила е част от историко-археологическия резерват Сборяново. В долината на река Крапинец има крепости от тракийско време и от времето на Първата българска държава, много могили, които по някои мнения са разположени според съзвездието Орион. Твърди се, че това е най-големият религиозен център в района. Там е и гробът на Демир Баба – почитан от мюсюлманите-алиани. Говори се, че светилището му е енергиен център. Иначе самата тракийска гробница е строена по нова архитектурна мода с полуцилиндричен свод (останалите от периода са куполни) и има скулптурни фигури (кариатиди). Недовършените детайли от архитектоничната и живописна декорация, останките от строителни отпадъци и от каменен инстументариум около гробницата са доказателство за съществуването на голяма местна строителна и художествена школа.

Много може да се говори за самата архитектура на гробницата, за хипотезите и историята. Но това все пак е за специалистите и за изкушените в археологията. Лаикът обаче може да се наслади на изящните фризове и фигури, да се потопи в историята и магията на това кътче от Лудогорието. Може би и затова има идеи работата по околната среда на тракийската гробница да продължи,

финансирана по програма „Красива България“

– съобщи министър Москова. Националният институт за паметници на културата пък е подготвил списък с обекти, очакващи финансиране по същата програма на стойност около 400 000 лева, допълни директорът на института Людмила Маркова. В близките дни министърът на културата Емма Москова ще има среща с координатора на Пакта за стабилност на Югоизточна Европа Бодо Хомбах. Има предложение да бъде изработена и приета харта за опазване и използване на културното наследство в региона. Така ще се намерят финансови средства, а и по нов начин ще се погледне на културните паметници в района – като връзка между културите, но и като икономически ресурс от гледна точка на културния туризъм.

Според Боян Манев, изпълнителен директор на „Съншайн турс“ и европейски директор на Световната федерация на туроператорите, тракийската гробница в Свещари съвсем не е толкова далеч от основните туристически маршрути в страната. Неговата фирма се занимава само с туристически посещения в България от чужбина по обекти на културното наследство и мнението му, изразено и на кръглата маса в Рожен тази година, че перспективите за България са в специализирания туризъм. Масовият туризъм си има своите постижения, но бъдещето, казва Боян Манев, е в културния туризъм и природните богатства.

Вие стоите върху злато

и не знаетете как да го използвате – отбелязали пред него наскоро членове на най-големите културни клубове на Южна Франция, посетили България. За съжаление нямаме добре изградена туристическа база и туристическа инфраструктура, но най-голямата беда според г-н Манев е липсата на туристическа реклама. Всички туроператори трябва да включат в своите маршрути тракийската гробница в Свещари, която е близо до възлови български градове като Велико Търново, Шумен, Варна и Разград, казва специалистът. Според него така лека-полека те сами ще разберат, че има нужда от инвестиции в подобни обекти. Манев вече е включил гробницата в своите маршрути, а преди месец три часа е бил с японски журналисти в светилището – едно незабравимо впечатление. На 20 септември в най-голямото и представително японско списание „Севън сийс“ излезли 50 страници за българското природно и културно наследство. Това е невероятен стимул за японския пазар, където само една от най-големите туристически фирми оперира с около 6 млн. туристи в Европа.

Боян Манев посочи за пример млад бизнесмен – Пейчо Златев, присъствал на откриването, който веднага инвестирал в изграждането на малък хотел в съседното на Свещари село. Г-н Манев смята, че ако Министерството на културата, ИКОМОС, НИПК поканят турооператорите да създадат

фондове за развитие на обектите

включени в техните туристически пакети, инвеститори ще се намерят. Така, както има подобни в други страни, като например във Великобритания, където участват всички приятели на културното наследство. Той смята, че един обект може да бъде взет на концесия от една или няколко фирми, идея, която споделя и министър Москова. „Не искаме да има мъртви музеи в страната“, заяви категорично Боян Манев, като добави, че се надява в скоро време да бъдат подготвени за посещения тракийската гробница в Старосел и светилището в Перперек, за което и турооператорите ще помагат.

Особен акцент в празника внесе и виртуалното изображение на гробницата, демонстрирано на два компютъра в една палатка от автора му Иван Великов. Той защитава дисертация във Висшия институт по архитектура и строителство по тези проблеми с научен ръководител проф. д-р арх. Тодор Кръстев, председател на националния ни комитет на ИКОМОС.

Докато възрастните се редяха на опашка пред входа на гробницата, децата напълниха палатката и „се разходиха“ доста по-детайлно и подробно сред руините. Е, наистина, нямаше го тайнственото обкръжение на отминалите векове, но затова пък интересът на младите беше към всички детайли, които те можеха да уголемяват и разглеждат без найлонови пантофи, припряност и бързане.

„Хората все повече се вглеждат във виртуалната реалност и я разбират по-добре, отколкото на живо“, заяви Иван Великов и даде пример с японски туристи, които срещнал в Барселона. Там те снимали забележителностите и ги възприемали истински едва пред телевизора вкъщи. Г-н Великов не смята, че един ден компютърните модели напълно ще заменят истинските паметници, но според него те са много по-достъпни и предназначени не толкова за специалисти. Същевременно при компютърния модел могат да се изграждат и архитектурни хипотези, нещо недопустимо при реставрацията. Стремежът на Иван Великов е да се развиват колкото може повече подобни изображения на културно-исторически паметници у нас, което ще помогне и за тяхното популяризиране и рекламиране в чужбина.

[Back]