– Г-жо Маркова, давал ли е Националният институт за паметници на културата нареждане храмът-гробница в Старосел, Пловдивско да се проучи от миньорска бригада чрез шахти и след това всичко да се засипе и бетонира?
    – Въпросът ви вероятно е провокиран от някои публикации. Ето защо, преди да отговоря, позволете ми да изразя съжалението си, че един толкова експертен проблем е използван за политически цели със средствата на неточно поднесени или недостатъчно проучени факти и информация за тях. Твърдя, че никога и от никого не е давано нареждане миньорска бригада да реализира археологически проучвания. Това звучи несериозно. Законът за паметниците на културата и музеите, както и Правилникът за провеждане на теренни археологически проучвания ясно регламентират процеса. Археологически проучвания могат да се извършват само от професионални археолози, български граждани с висше университетско образование по археология, които са получили разрешение от Съвета за теренни проучвания при Археологическия институт и музей при БАН. Смятам, че не се съмнявате, че Министерството на културата, респективно НИПК, стриктно спазват нормативните изисквания.

Поради изключително усложнената, бих казала нестандартна ситуация около Тракийската гробница край Старосел, проблемът беше обсъждан многократно от Съвета за теренни проучвания, от работни групи, назначени от министъра на културата, НИПК, Националния съвет за опазване паметниците на културата. Проблемът е предизвикан от иманярска интервенция и тежкото техническо състояние на паметника. Регистрираните срутвания на фрагменти от таваните на двете камери вероятно датират преди иманярската намеса. Усложнен е достъпът за археологически проучвания. Налице е опасност от нови иманярски посегателства. Първият етап бе окончателното решение, което беше взето с консенсус от специалистите, подписано включително и от научния ръководител на археологическото проучване ст.н.с. д-р Георги Китов и утвърдено от министъра на културата.

Този етап включва реализацията на аварийно археологическо проучване от екипа на д-р Китов, а не от „миньорска бригада“. Ясно са формулирани изискванията, ограничителите и последователността на проучвателния процес. Решението предвижда прилагане на специализирана технология за хоризонтално проникване във вътрешността на двете камери. Тя включва също подпиране и укрепване на съоръжението и могилния насип над него с трайни материали. Тези обезпечаващи археологическото проучване дейности ще бъдат извършвани от екип с ръководител доц. д-р Димитър Атанасов, преподавател в Минно-геоложкия университет.

Проучването ще даде възможност за заснемане на паметника, изнасяне на движимите ценности от него и съхраняването им в музейна среда, както и реализацията на аварийни консервационно-реставрационни дейности, ако такива се налагат. Предвижда се също затваряне на входа на правоъгълната камера с каменна стена, дублирана от стоманобетонова скара, и вторично засипване за защита от иманярски посегателства и от атмосферните условия. Затова е нелепо да се твърди, че паметникът е „хвърлен на иманярите“. Тези мерки са насочени за опазване на обекта до осигуряване на необходимите условия за неговата пълноценна социализация.

    – Какво включва тази социализация?
    – Тя включва изработване и реализация на проекти за цялостна консервация, реставрация и експониране, като и изграждането на инфраструктура, която ще обезпечи включването на паметника в маршрути на културния туризъм. За всички тези дейности са необходими технологично време и много средства, с които нито държавата, нито общините разполагат в момента. Опазването на един паметник далеч не приключва с неговото проучване. Напротив, археологическото проучване може да провокира унищожаването му, ако не са налице условията, за които вече споменах. Това е дълъг процес, който трябва да се проведе в необходимата последователност и с професионализъм, а не с императивни оценки и политическо обругаване.

    – Как се прави в такива случаи по света? Какво ще отговорите на обвиненията, че не давате пари на археолозите?
    – Принципите на консервационно-реставрационната практика са предмет на редица международни документи. България е ратифицирала тези документи. Те са част от нашето законодателство и ние сме задължени да ги следваме в последователността, която посочих. Що се отнася до парите – археологическите проучвания в своята същност са научни проучвания и затова те се финансират от АИМ – БАН, който съгласно нормативната уредба организира, кординира и контролира археологическите изследвания. Част от тях се финансират и по международни научноизследователски проекти, както и от общините, спонсори, фондации и сдружения.

Съгласно Закона за паметници на културата и музеите МК със средства от бюджета има задължението да финансира само реализация на консервационно-реставрационни дейности. Независимо от всичко това в случая с Тракийската гробница край с. Старосел МК отдели от вече разпределените средства за 2000 година пари за проектиране и реализация на дейностите, обезпечаващи археологическото проучване, и за охрана на обекта до започване на работа на археологическия екип. Това далеч надхвърля нашите задължения, нещо повече – министърът на културата публично се ангажира и връчи писмо на г-н Китов, с което призова обществеността за финансова подкрепа за реализация на археологическите проучвания. Сигурна съм, че г-н Китов и колегите му оценяват тези усилия.

    – Такова светилище очевидно представлява туристически интерес, а и предстои конгрес по тракология. Ето, самите вие в края на септември ще откриете за посещения гробницата в Свещари. За какво отиват и колко са парите, които държавата отделя за опазване паметниците на културата?
    – Споменахте гробницата в Свещари и ще се върна към първия ви въпрос. Тя беше открита в началото на 80-те години. Независимо от грижите на няколко правителства и приоритетното й място при разпределяне на средствата от държавния бюджет времето за реализация на специализираните дейности по нея досега е 20 години. С откриването на гробницата за посетители обаче не приключват дейностите по нейното опазване и експониране. Що се отнася до финансовите ангажименти на държавата – в бюджета на МК за тази година са предвидени 500 000 лева. Съгласно утвърдената държавна задача те са разпределени върху 7 световни паметника, за които са предвидени около 103 000 лв., както и за 62 паметника от национално значение, финансирани с останалата част от държавната субсидия. Към тези средства трябва да добавим и приходите от успешни участия в международни проекти и програми, които се влагат в изключително значими за България паметници – Боянска църква, Тракийската гробница в Свещари, Ивановските скални църкви, Мадарският конник, църквите „Св. Стефан“ в Несебър и „Св. Димитър“ в Бобошево, Одеонът в Пловдив, Бачковската костница и др.

Финансова подкрепа получихме от фондация „Левентис“, Световния фонд за паметници на културата, ЮНЕСКО и др. Това се случи в резултат на усилията на МК, НИПК и Българския национален комитет на ИКОМОС, на пълноценното сътрудничество между държавните органи и неправителствените организации.

    – Кои наши нови паметници на културата ще бъдат включени в листата на ЮНЕСКО?
    - България реагира адекватно на тенденцията в международните професионални среди да положи усилия за включване на нови обекти в листата на ЮНЕСКО за световното културно наследство. По този повод Националният съвет за паметници на културата обсъди и прие мотивираните предложения на НИПК за подготовка на нови кандидатури на български паметници, които да получат най-високия статут – световни паметници. Сред тях мога да спомена храм-паметника „Св. Александър Невски“, реставрацията на който започва тази година.

Няма да премълча и нашите намерения да преговаряме с компетентните власти в Република Турция за подготовка на кандидатурата на църквата „Св. Стефан“ в Истанбул за вписването й в регистъра на световните паметници. Това стана възможно едва сега, когато за първи път в историята на двете страни беше подписана Спогодбата за културно сътрудничество, както и Протокола за сътрудничество между двете министерства на културата за опазване обекти на културното наследство от взаимен интерес.

Без да изчерпвам всички грижи, които се полагат за паметниците на културата, искам още веднъж да подчертая, че опазването на историческата памет на нацията е консенсусна територия, в която нямат място политически спекулации и преследване на лични цели.