MONITOR
Емисия: Сряда, 16 Август 2000
 

Министър Москова обрича уникален тракийски мавзолей на иманярите

Съветът за опазване на паметниците на културата налага решение Староселската гробница да се проучи от миньорска бригада чрез шахта. След това всичко да се затрупа и бетонира

Ст.н.с. Божидар Димитров

Дядо Господ и да не е българин изглежда обича българите. В края на века ни поднесе на тепсия един монументален античен паметник – древнотракийски храм-мавзолей в Старосел. Най-големият в Югоизточна Европа и с уникална архитектура. Наистина нито един от древните му събратя не е ограден от 240-метрова стена от мегалитни блокове. Към нито един не води тържествено каменно стълбище. Нито един няма толкова

монументално оформени коридор и култова площадка

А как е оформен интериорът на мавзолея ще научим след няколко дни, когато археолозите влязат вътре. Разхвърляните скулптирани орнаменти от открилите го и частично разбили преди няколко месеца иманяри подсказват, че и там ще видим уникални неща.

Още отсега е ясно – след две-три години този отлично съхранен античен мавзолей ще бъде вписан в листата на Световното културно наследство, в която влизат по десетина паметника от всяка страна. И че скоро такъв паметник от тази епоха (V – ІV в. пр.н.е.) у нас няма да бъде открит. Защото тракийските царе с мощ и финансови възможности да построят такова чудо се броят на пръсти – Терес, Ситалк, Себт в V в., Котис в ІV век пр.н.е. и май, това са.
 
Каменно стълбище води към входа на Староселската гробница.

Какво става в Европа, когато се открие такъв паметник

Във всяка страна към него се втурват първо журналистите, които съобщават какъв бисер е заблестял в короната на националното културно наследство. Президентът и министър-председателят изпращат поздравителни телеграми до археологическия екип, в първия уикенд цъфват на обекта, заобиколени от ресорните журналисти. Там държавните мъже стискат ръцете на археолозите и ги питат: “Как сте, как сте?” и “Как издържате цял ден на това слънце?” После слушат с разбиращи изражения на лицата обясненията за стойността на паметника и като си тръгват питат: “Да имате нужда от нещо?”. Археолозите им връчват предварително подготвен списък и те го слагат грижливо в джобовете си. И като се върнат в столицата се обаждат на министъра на културата и дискретно му казват: “Надяваме се, правим всичко необходимо за новооткрития паметник, нали? Имате пълното ни съдействие при необходимост”. От обаждането им впрочем няма никакъв смисъл.

В Европа министрите знаят за какво са назначени и действат по законите

Още преди височайшето посещение, те вече са наясно какво трябва да се направи за разкопаването, консервацията и реставрацията и социализацията на паметника. И главно, колко ще струва всичко това. Светкавично, за не повече от седмица, министърът и чиновниците му осигуряват сумата – от резерви в бюджета на министерството, от фондации на съпруги на високопоставени държавни мъже, от чуждестранни фондове за опазване на културното наследство (на Европа или света), от частни бизнесмени, предпочитащи да прочетат във вестниците, че дават пари за култура, вместо за някой сакат сръбски футболист или алкохолизиран чуждестранен треньор. И работата продължава докато на входа на античния мавзолей не застане билетопродавач, който пуска срещу левче или два разтреперани от вълнение наши и чужди туристи.
 
Откритият древнотракийски храм-мавзолей е най-големият в Югоизточна Европа. 
Снимки: Архив “Монитор” 

Така е в Европа, а и в целия свят. Дори в Руанда-Бурунди. Да видим обаче как е при нас.

Първо

през март 1999 г. в с. Старосел идват иманярите

С фургон и добре въоръжени. Работят необезпокоявани цяла година в гъсто населената хисарска община, където има кметове, полиция, музеи и археолози, които не щат да ги забележат. Изводите са ясни – или горните служби не си гледат работата или, както вече се твърди в околността са в комбина с иманярите.

Централните ведомства научават за случая през март 2000 г. Д-р Георги Китов, шеф на секцията “Тракийска археология” към АИМ на БАН си изважда открит лист за разкопки. Изчислява стойността им на 90 000 лв. Още 20-30 000 лв. ще трябват за защитно покритие.

БАН обаче няма пари

и д-р Китов обръща взор за помощ към институцията, която по закон опазва културно-историческото наследство. Министерството на културата. Министърът на културата обаче няма намерение да се занимава с такива дребни суми. Друго е да дадеш 4 млн. нови лева за нови витрини на НИМ (абсолютно ненужни). Или да прахосаш един милиард за културни празници в Живковски стил в Пловдив. Тракийски храм-мавзолей! Стотина хиляди лева, пфу! И министърката обявява, че няма пари (което означава, че няма и намерение да търси). Подчиненият й съвет за опазване на паметниците на културата налага решение

гробницата да се проучи от… миньорска бригада чрез шахта

и след това всичко да се затрупа и… бетонира. Това е крещящо нарушение на законови постановки за провеждане на разкопки, това си е чисто иманярство. Но това е и отказ от един уникален паметник. А и лишаване на правителството на Костов от възможността да се похвали с успех поне в една област – опазването на културното наследство. Защото подведени от министъра на културата нито президентът, нито министър-председателят, нито съпругите им със своите фондации обръщат внимание на отчаяните писма на д-р Китов за съдействие.

Е, Китов не се предава. Събира от тук – от там от холандска и българска частни фондации 35-40 000 лв. и започва да копае. По правилата, по законовите разпоредби. Копае Китов с екипа си под хисарските лъчи на тазгодишното слънце, отговаря в свободното си време на доносите на хисарския син кмет и се чуди какво да прави след 5-6 дни, когато събраните дарения свършат. Високите държавни мъже се занимават с бръмбари, богатите бизнесмени с изкупуване на футболни отбори, а край “обекта” се въртят нетърпеливи иманяри, чакащи Китов да си отиде, за да подновят работата си.

Ех, Българио, Българио! Дълго ще гледаш Европа през крив макарон.
 
 
Каменен грифон бди над гробницата

В началото на века в България са регистрирани около 60 000 тракийски могили. Днес те са около 10 000. Останалите са унищожени от търсачи на съкровища и вандали. Най-старите гробници са от XIII век преди Христа, най-новите – от IV век. 

Староселската гробница първоначално е била храм, а след това е послужила за последен дом на тракийски цар от племето беси, твърдят от архиологическия екип, занимаващ се с разкопките й. На входа към храма е намерено изображение на грифон изсечено върху каменен блок и боядосано в бяло и червено. Гробницата е опасана с каменна стена, с дължина 240 метра. Траколози твърдят, че подобен мащаб е непознат за тях досега. Стълбище води към същинския храм, но засега то е разкрито само частично. Зад него се намират две помещения – правоъгълна камера и друга, с формата на окръжност с диаметър 6 метра. Вандалите са били стигнали до там, защото има следи от иманярска площадка, съобщават от екипа. При началото на разкопките археолозите намерили самата могила надупчена със сонди, а някои от каменните блокове украсени с орнаменти били начупени от иманяри. 

От 1996г. досега 8 гробници на тракийски царе са разкопани със средства изпратени от Швейцария. Разкопките край с. Старосел се осъществяват с 30000 лв. дарени от Холандска фондация. 

[Back]


Авторски права (c) 1999 на Пресгрупа "Монитор" ООД. Всички права запазени.