КУЛТУРА
брой 33, 25 август 2000 г.
 
Тракийският царски център Старосел

 Д-р по история Лолита Николова

Храмът-гробница над с. Старосел, Хисарско, е сензация на специалисти и любители на тракийската древност, а вече и за стотици туристи. Някои от тях успяха да се изкачат по свещените стъпала. Оправданият интерес започна да впечатлява и хората с "възможности", на които в момента се разчита да помогнат наследството на тракийските владетели наистина да се превърне в световна ценност. Като че ли да затвърди откритието си, Георги Китов откри неограбен богат тракийски "гроб" в съседната могила и с основание можем да очакваме, че разкопките край Старосел може би ще бъдат признати за най-голямото археологическо откритие за годината в света, в самия край на нашето хилядолетие.

Всъщност първият проучвател на некропола с гробници край Старосел е И. Велков, който разкрива през 1920-те години двукамерна гробница в Рошава могила. Георги Китов я документира отново (почти неузнаваема) след десетилетия и я публикува през 90-те години.

Могилите от некропола край Старосел се намират в самото подножие на южните склонове на Същинска Средна гора, недалеч от прохода Козница, като храмът-гробница е дори върху нисък хълм в подстъпите на планината. На юг от некропола е р. Пясъчник, която минава през селото и от географска гледна точка разделя Хисарската котловина от Горнотракийската низина. Между двете области обаче има много ниски хълмове, а от културно-историческа гледна точка Хисарската е свързана в Горномаришкия басейн, поради което в специализираната археологическа литература е въведено и понятието Горна Тракия, обхващащо и Подбалканските полета (различно от Древна Тракия и Горнотракийската низина).


По-ранните етапи от развитието на района на Старосел са все още непроучени, но недалеч от селото е праисторическата селищна могила край Черничево, където П. Детев е документирал културни пластове от ранния неолит до ранната бронзова епоха (VI-III хил. пр. Хр.). Голямо селище от ранната бронзова епоха се проучва в Карловско (с. Дъбене), от другата страна на Същинска Средна гора, което е представлявало селищен център на населението на Северозападна Тракия, свързано с Пловдив - Небет Тепе. Въз основа на сравнителен анализ в моя работа бе защитена хипотезата, че в Западна Горна Тракия през III хил. пр. Хр. населението достига до етап на политическа организация от типа на чифдом. Това е преддържавно общество, чиято съдба за съжаление остава неясно през първата половина на II хил. пр. Хр. поради отсъствието на данни. В района на Северозападна Тракия не са добре документирани също както късната бронзова епоха, така и ранната желязна епоха.

Единичните находки дават основание да се допусне, че през тези етапи вероятно основен поминък на населението от района е било скотовъдството. С други думи, утвърждаването на Одриската държава през V в. пр. Хр. там е било свързано със сложни взаимоотношения между полуподвижно скотовъдно население. В археологически план, след един дълъг период, който обхваща второ и първата половина на първо хил. пр. Хр., се появяват богатите погребения от некропола при Дуванлии и сега и от Старосел, сравними в ретроспективен план единствено с могъществото на района през ранната бронзова епоха.

В разглеждания ретроспективен план, параметрите на откритието край Старосел в различните му аспекти са внушителни.

Всъщност с какво храмът-гробница на Старосел е уникален? И при сегашния етап на проучванията монументалната архитектура определи Старосел като най-мащабния тракийски монументален комплекс от класическата древност на Тракия. На второ място, със своите характерни особености той става най-изразителен пример (като архитектура) на т. нар. царска гробнична могилна архитектура, характерна между Дунав и Егея особено през IV в.пр. Хр., т.е. на най-представителните паметници на Одриското и Македонското царство. Тъй като царските гробници от края на V и от IV в.пр. Хр. са най-често ограбени (а най-вероятно и Старосел има същата съдба), архитектурата е от първостепенно значение за интерпретацията на паметника. Според досегашните данни, тя е съпоставима главно с куполните гробници от IV в. пр. Хр., но е нeoбходимо задълбочено изследване на нейните особености поради податки за възможно по-ранно датиране.
На този етап се очертават поне три проблема. Първите два са свързани с хронологията на паметника: Архитектурният комплекс е от един и същи период ли е, или се отнася за няколко етапа? Ако са намерени монети от Филип II Македонски и откритият досега материал е главно от IV в.пр. Хр., може ли да се предполага начало на комплекса през V в.пр. Хр.? Третият проблем е: Царска гробница ли е Старосел? Ако е ясно, че не всички т. нар. царски гробници са на царе, какви са аргументите за Старосел, че е на владетел? От теоретична гледна точка и според писмените данни "царските" гробници в Тракия биха могли да бъдат на царе, на парадинасти или т. нар. в писмените данни "благородни траки".

Всъщност Старосел изцяло промени критериите за археологическите признаци за социален статус в Древна Тракия. Досега се пишеше за "царски погребения" само по писмени извори, или пък за царски се обявяваха погребения, които не отговаряха на културен теоретичен модел за най-висок социален статус, изглежда само защото и траките, подобно на македоните, трябваше да си имат погребани царе във вече откритите могили. Старосел дава на всички изследователи на древността нови критерии за реконструкции.

Първият могъщ цар на одрисите, известен от писмените извори, е Терес. Той управлява в края на VI и през първата половина на V в. пр. Хр. Особеностите с архитектурата на храма-гробница не позволяват да се установи пряка хронологическа взаимовръзка с този владетел. В същото време Терес се свързва в литературата с близкия некропол Дуванлий, но интерпретацията не се основава на сигурни данни.

Поставен в рамките на историческите събития, известни от писмените извори, от първостепенно значение за Старосел са онези, свързани с отношението на Одриското царство към северозападните съседи, трибалите, които са били в непосредствена близост до населението от Същинска Средна гора. А първият владетел, който обръща особено внимание на северозападните отношения на Одриското царство, е Ситалк. Той се описва като най-мощния тракийски цар, който през 431 г. пр. Хр. сключва договор с Атина, а синът му получава Атинско гражданско право.

Свързването на Староселската храм-гробница със Ситалк засега няма преки и неоспорими археологически доказателства. Стратегическото положение на Староселския култов комплекс обаче е забележително. От една страна, той е открит към цялата Горнотракийска низина, а от друга, е в периферна гранична зона, чиято защита и владение са били от особено значение за могъщото Одриско царство. Планинските доброволци са били особено ценни за Ситалк за неговия поход срещу Македония, което също дава основание да се допусне контакт (и контрол) на този важен район, близо до прохода Козница. Известно е, че броят на Ситалковите войници към Македония е бил внушителен, значителна част от които са били планинци.
С откриването на богатото погребение в могилата до храма-гробница (вж. интервюто), проблематиката значително се обогатява. Впечатляващо е, че се отнася за погребални дарове, но няма следи от погребение (трупополагане или трупоизгаряне). Обикновено в такива случаи гробовете се интерпретират като кенотафи - символични погребения на хора, загинали надалеч. Инвентарът на погребението от Старосел е на конник, тъй като според писмените извори (Ксенофонт), в класическия период именно конниците са носели ризници и са били тежко въоръжени (за разлика от пехотинците). Златният пръстен и венец показват, че се отнася за благороден трак, който ако не е цар, поне е тясно свързан с царската династия.

Основателно възниква въпросът: дали се отнася за церемониално въоръжение и атрибути, които стават ненужни след смъртта на "благородния трак" (парадинаст или цар), или се отнася за ритуал, имащ отношение към обновяването на царската власт. Наличието на съседната храм-гробница дават основание да се допусне не само първата, но и втората хипотеза. Така Старосел задълбочава проблемите на изследването на тракийската царско-ритуална система - след като има вече документирани цели могили без погребения, налице се оказват и богати "погребения", които всъщност са ритуал за обновяване на царската власт.

Във връзка с Варненския златен некропол имах възможност да изкажа хипотезата, че богатите погребения там всъщност не демонстрират мощ и величие, а по-скоро началото на криза в късномедното общество, която малко по-късно води до значителни трансформации на праисторическите култури на Балканите. Смисълът на интерпретацията е, че в критични моменти към Великата богиня Майка-Земя е правен опит за измолване на благополучие. Ако този модел се приложи към Старосел, където е възможно да е документиран подобен ритуал, от значение е твърдението на Георги Китов, че откритият пръстен е по-ранен, с други думи той е бил наследствен. Той допуска датировка началото на V в.пр. Хр., което веднага ни обръща към Терес. Следователно, може да се допусне че се отнася за ритуал, при който се е сменила династическата линия.

В тракийската история обаче има няколко подобни примери. Ранният е непосредствено или малко след Ситалк, когато неговият братов син (Севт I) поема управлението на Одриската държава през 424 г. пр. Хр. Всъщност след Ситалк историята на Одриското царство до управлението на Котис I е свързано с редица превратности.

Ако приемем по-късна датировка на храма-гробница (IV в. пр. Хр.), аргументите за която са многобройни (стъполовиден полуцилиндричен свод на първото помещение, елементи на рустициране (?) на квадрите и т.н.), историческият план са събитията от IV в. пр. Хр. Нумизматите обръщат отдавна поглед към Горномаришкия басейн (включително Карловско и Хисарско) във връзка със сеченето на монети от тракийски владетели от IV в. пр. Хр. и писменото сведение, че царската резиденция се е намирала на "12 дни път от морето". Във връзка с това се цитира селище от Карловско. Следователно, не само гробницата от Старосел, а комплекс от данни (археологически, нумизматични и писмени) поставят проблема за наличието на тракийски владетелски политически център в долината на Горна Стряма и нейните притоци.

Във връзка с това любопитно е сведението на Демостен, че при възцаряването си Котис получава златен венец и атинско гражданство. С Котис I (381-359) се свързва разцветът на Одриското царство, а след неговата смърт царството се разделя. Тъй като синът му управлява само на изток от Хеброс (Марица), то моделът за обновяване на царската власт през ритуал, описан по-горе, е приложим и към тази политическа ситуация, при която в древния за траките Староселски царски център при възкачването на престола на Амадок II (359-?) са били погребани царските регалии на Котис I (в открития гроб има златен венец и червенофигурна керамика). Тази интерпретация обаче противоречи на предварителната датировка (границата на V - IV в.пр. Хр.).

Храмът-гробница при Старосел не може да се свързва с Лизимах, независимо че е изказано вече това мнение, както и независимо от наличието на някои паралели в архитектурната декорация с гробницата от Свещари, датирана в началото на III в. пр. Хр. Лизимах е стратег на Александър III Велики, който прeз 322 г.пр. Хр. напада владенията на Севт III, а през 305/304 г. пр. Хр. се обявява за цар на траките. От една страна обаче, в Староселския комплекс има монети от Филип II Македонски, което показва съществуването му през средата на IV в. пр. Хр. От друга страна, центърът на държавата на Севт III (ok. 330? - 300 г. пр. Хр.), последният мощен Одриски владетел, е в Казанлъшко, а като цяло архитектурата на Старосел се различава от познатата в края на IV в. пр. Хр.

Oт археолого-архитектурна гледна точка най-впечатляващото в Староселския комплекс, според мен, е съчетанието на типична архитектура на тракийските куполни гробници, с елементи на владетелска резиденция (стълбите и голямото преддверие, което може да се интерпретира и като приемна на владетеля, ако се приеме хипотезата, че комплексът е бил първоначално храм или владетелска резиденция) и соларния култ, представена от каменен кръг с изящен (макар и с рустицирани квадри) градеж. От историческата гледна точка паметникът става първостепенен извор за историята на Балканите от втората половина на първото хилядолетие преди Христа.

Старосел промени значително погледа ни върху тракийската класическа древност.

По-важното в момента е, че българската култура е подложена на изпитание доколко е готова да приеме този неочакван дар в края на това хилядолетие и да го съхрани за поколенията.

[Back]