СЕГА
Събота 26 Август 2000 г
 
Селяни ще отварят хотел до гробницата при Старосел


Културното министерство на Емма Москова иска да бетонира най-големия тракийски храм на Балканите

ДИЯН НИКОЛОВ, СНИМКИ: ИВО ХАДЖИМИШЕВ
 

Леля Мина от Старосел отсега мисли как ще вдигне хотел до гробницата, където да приютява любопитните"Ей, това е страшно нещо. Тук имаме 8 декара нива и синът ми е решил да вдигне на нея хотел". Такива бизнеспланове вече крои краварката Мина Цоковска от хисарското село Старосел.

Преди няколко седмици над селото в местността Четиньова могила археолозите от експедиция "ТЕМП 2000" откриха най-големия тракийски храм на Балканите. До светилището пък ненадейно се разкри и зидан гроб на знатен древен воин.

Старосел се намира на няколко километра преди Хисаря. До древния храм се стига, след като се излезе от селото и се върви по много лош черен път, насипан с остри камъни. В по-голямата част от него има обаче и паралелен път, който води точно до могилата.

Храмът е от V век преди новата ера

Входът към новооткритото светилище на тракийския цар Ситалк при СтароселВ него е бил погребан могъщият тракийски цар Ситалк, с гордост отбелязва шефът на археологическата експедиция ст. н. с. д-р Георги Китов. Цар Ситалк е управлявал земите от устието на Дунав до устието на Места през 445-424 г. преди Христа.

Около светилището е издигната стена, дълга 240 метра и висока до 3 м. Изработена е от огромни каменни блокове. На едно място е прекъсната и там се намира входът към храма. След няколко високи стъпала се върви по коридор, дълъг 17 м, широк 6 м и висок 5 м. Храмът има представителна фасада с релефна и цветна украса. До момента са разкрити две помещения. Едното е правоъгълно, а другото - кръгло.

Паметникът не е бил просто затворена гробница, каквито са намерени досега, а представителен храм, посещаван редовно в древността, казва д-р Китов. Доказателство за това са и улеите върху прага на пода, по който са се хлъзгали тежките каменни врати. В сряда археолозите бяха извадили вече голяма част от каменните късове на дверите. Върху тях има много интересни

Археолозите почти са успели да сглобят едната част от каменните вратиорнаменти, които приличат на малки женски гърди

Сградата не е била направена за гробница, а се е ползвала постоянно. "Пред вратите на храма е заставал царят, а отстрани са се нареждали неговите приближени. Там те са пирували по време на традиционните празници и са наблюдавали борби и всякакви игри", смята д-р Китов. 

Гледката от храма към низините наистина е царствена и всичко се вижда като на длан. Мястото, което се намира в Средна гора, е такова, че трудно може да се движи конница или група хора, която да не бъде забелязана още отдалеч. Според археолога Китов тази гробница доказва неоспоримо, че траките не са били варвари, а прецизни архитекти с изключителни строителни, технически и художествени способности.

Само могъщ цар като Ситалк е могъл да вдигне такъв храм, твърди шефът на археологическата експедиция. Според древногръцки историци

държавата на тракиеца Ситалк е била доста могъща

Можела да се прекоси по двата диагонала за 11-13 дни само от много издръжлив пешеходец. 

До момента археолозите са извадили над 100 ценни находки. Между тях има накити от бронз, тризъби остриета на стрели, глинени съдове, амфори, монети и други предмети. Невероятно впечатляваща е намерената малка глинена фиала, на дъното на която е гравирана шестолъчна звезда с опашка. Тя много напомня на Халеевата комета.Една част от предметите пък подсказват, че са от елинистическата епоха (IV-III в. преди Христа).

Съвсем неочаквано археолозите откриха и зидан гроб на няколко десетки метра от храма. Използвахме времето, през което багерът нямаше работа, така неочаквано пред нас изникна част от гробницата, споделя Китов. Зиданият гроб се оказва неограбен, което е много рядко явление при траките. Още в древни времена е имало мародери, които са разграбвали гробовете, след провеждането на ритуала.

Масивният златен тракийски пръстен, на който е изобразен войн, промушващ с копие глиганВ гробницата археолозите са намерили пълен комплект въоръжение. Два комплекта украси за конска сбруя, върху които са изобразени животни. Два наколенника, ризница от желязо, позлатен предпазител за шията, шлем, щит, железен меч, върхове на копия и стрели от бронз, 4 сребърни и 6 бронзови съда, 7 глинени съда с рисувана украса.

Най-ценната открита вещ обаче е

масивен златен пръстен с изображение на конник, който убива с копие глиган. Това е любимата находка на Китов и той не я сваля от пръста на лявата си ръка.

Гробът на тракийския знатен воин е бил символичен. Древните са вдигали такива празни гробове (т.нар. кенотафи), когато воинът е загинал в далечна страна или тялото му не е било открито. В момента археолозите правят още проучвателни работи, но не очакват да открият много находки.

"Селяните вече са се надигнали и предупредиха, че ще направят жива верига, ако министерство на културата реши да бетонира гробницата", разказва Китов. Хората на министър Москова смятат да затрупат откритието, понеже това щяло да им излезе много по-евтино, отколкото да консервират и съхраняват древния паметник.

Георги Китов търпеливо отговаря на въпросите на любознателните войници от корпуса за бързо реагиране, които помагат на експедициятаЕкипът на експедицията работи само със средства на спонсори. До момента държавата не е дала нито лев. "Парите ни вече са на привършване, а ни трябват още 40 000 лева, за да успеем да довършим започнатото", притеснява се Георги Китов. На помощ на археолозите са изпратени и 14 войници от карловския корпус за бързо реагиране. През деня момчетата помагат в копаенето, а вечер пазят разкопките от набези на лакоми иманяри. Войничетата не пропускат по време на почивката да разпитват учените за това и онова.

"Абе, господине, как се казваше оня кон с крилете?",

пита младо момче Китов. Той търпеливо му отговаря, че крилатият кон си нарича Пегас и му разказва древногръцкия мит. В експедицията участват общо 12 археолози. А за грубата работа им помагат 15 работници.

От сутрин до вечер любопитни люде се стичат да гледат какво е открито на мястото на разкопките. Възрастен дядо носи торба круши и едно левче. "Копайте, мале, че само историята ни остана на нас, българите, другото ония го яли", нарежда дядото и поема обратно надолу към селото с гумените си галоши.

Друг негов съселянин пък разказва, че още от време оно тук се носи легенда как на това място, където днес копаят историците, прокудени българи са се крили от кръвожадни османлии. Никой не можел да ги намери в тоя пущинак, ала веднъж, докато една жена слизала до селото, прасето й тръгнало с нея. Като се върнала, турците открили свърталището на българите по дирите на свинята. Османлиите избили нашенците и ги затрупали. Така се била получила могилата, в която днес търсят тракийски старини родните археолози.

Откритите досега находки се съхраняват в базата на експедицията, която се намира в балнеоложкия център "Страхил" в село Красновски бани. Всички те са опаковани в памук и предстои да бъдат реставрирани.

[Back]