ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

Най-голямото тракийско светилище на Балканския полуостров разкриха археолози от Българската академия на науките край село Старосел, Пловдивско. Каменни стълби и 15-метров коридор, широк 6,25 метра, отвежда към внушителната фасада на помещенията. Тя е украсена с изящни релефни орнаменти. Учените определят като уникални страничните стълби на храма, които водят към коридора. Според известният археолог Георги Китов светилището се състои от две помещения - едно правоъгълно с широчина 3.75 метра и друго кръгло, с диаметър около 6 метра.
 

2 500 години е възрастта на открития край Старосел тракийски храм. Археолозите са удивени от уникалния фриз на главния вход на светилището, който съвпада с орнаменти на Панагюрското златно съкровище.

Досега в земите на траките не е откривано светилище с подобни размери, категорични са археолозите. Според тях постройката е от края на V век преди Христа. Китов изказа предположение, че на мястото е погребан поне един от големите тракийски царе. Орнаментът на входа на светилището пък съвпада с орнаменти на Панагюрското златно съкровище. 

Този факт говорел, че съкровището може да е изработено от златари по тези земи, а не в Мала Азия, каквато е официалната версия. Светилището край Старосел е най-внушителния паметник на тракийската култова архитектура, разкриван досега. Могилата е с височина около 20 метра и диаметър около 90 метра. 

Тя е опасана с монументална 240-метрова каменна стена. Сред досегашните находки музейна стойност имат и разкритите глинени съдове, монети, върхове за стрели и култови предмети. За цялостното разкриване на древното тракийско светилище обаче са необходими още около 50 000 лева.
 

Градежът на откритото светилище е от големи каменни блокове, а входовете са украсени с пластични и цветови орнаменти. Археолозите очакват да разкрият украса и във вътрешните помещения.  СНИМКИ: ПРЕСФОТО БТА