Рогозенското тракийско съкровище
Богдан Николов, Спас Машов, Пламен Иванов
 

(Заключение)
 

Сребърното тракийско съкровище от Рогозен с неговите изображения и сцени, появили се за първи път, ни даде възможност да видим и разберем много неща. Великолепието на тази колекция е преживяло високия разцвет на трибалската култура и изкуство. Създаването на това съкровище е станало възможно благодарение на икономическия подем и зрялото политическо могъщество в трибалското общество. Рогозенското съкровище не е царско, нито пък е било притежание на някой от трибалските династи. Съкровището на трибалския царски двор все още не е открито. Съкровището от Рогозен е било притежание на богат тракийски владетелски род. Погребенията в Могиланската могила във Враца и техните съкровища също не са царски. Това са богати погребения на местни второстепенни владетели. През последните десетилетия в централната част на Северна България бяха открити десетина сребърни съкровища и още толкова богати погребения, които са приблизително от едно и също време — първата половина на IV в. пр. н. е. Всички тези великолепия и богатства, които тепърва има да ни смайват, са били притежание на трибалската земевладелска или военна аристокрация. Изводът е такъв, защото след като през V и IV в. пр. н. е. в трибалското общество има икономически подем, политическа мощ и културен разцвет, то е естествено, че това общество ще има силна и богата аристокрация. И това е напълно логично. Тази трибалска аристокрация е била родова

150

и е притежавала обширни родови имения, в които те са имали постоянни домове. В тези домове са живеели и умирали прадедите им и тук са се раждали и възмъжавали внуците и правнуците. В съседство с тези домове трибалските аристократи са били погребвани в гробници със скъпи дарове, над които били издигнати високи землени насипи. Така в продължение на десетилетия и векове около родовите имения се натрупвали голям брой надгробни могили. По тях ние днес можем да познаем къде са били родовите земевладелски имения. Ако погледнем картата на Рафаил Попов за могилите във Врачанското поле, веднага ще се ориентираме за местоположението на две големи родови имения — едното на територията на днешния град Враца, където доскоро е имало повече от 30 надгробни могили, а другото в района на Мездра — Долна Кремена — Царевец, където на една малка площ надгробните могили са повече от 40 на брой [91]. Следващото родово имение се е намирало в триъгълника Бутан — Козлодуй — Букьовци (дн. Мизия). Тук надгробните могили са повече от 50. Голям могилен некропол все още личи в равнината между с. Бреница, Врачанско, и Долни Луковит, Плевенско. На неголяма площ тук бяха регистрирани повече от 30 надгробни могили. В землището на Бяла Слатина и Търнава, които са съседни, се наброяват повече от 40 надгробни тракийски могили. Най-големите девет от тях са разположени в кръг и в това има някакъв символичен смисъл или най-малкото деветте могили са били насипани в кратък период от време. И накрая трябва да отбележим, че в северната част на землището на с. Галиче се наброяват повече от 30 тракийски надгробни могили. Както се вижда, родовите имения са се намирали около съвременните селища Враца, Царевец, Букьовци, Галиче, Търнава, Бреница. Тези селища са известни на траколозите с тракийски съкровища и значителни тракийски находки. Проучените тракийски могили в този район се броят на пръсти: Могиланската могила във Враца, Главчовската при Търнава и Сенювата при Д. Кремена. И това съвсем не означава, че трябва да разкопаем могилите нека си останат като паметници на тракийската история. Ще дойдат по-умни от нас поколения, които ще ги проучат, без да ги рушат завинаги. И друго — не във всички тези могили са заровени богати дарове като в Могиланската. Много от тях са

152

кенотафи, какъвто бе и случаят с каменната гробница в Сенюва могила при Д. Кремена. Това искахме да кажем тук за трибалската аристокрация и нейните надгробни могили във Врачанско. Що се отнася до Рогозенското сребърно съкровище, то тепърва ще бъде изучавано и коментирано от специалистите. Това е така, защото тематичната определеност на образите и сцените, както и тяхната идейна система се оказват многостранно обвързани с редица други тракийски паметници. В съкровището от Рогозен намира израз и великолепната школовка на тракийските торевти и нашите технолози първи ще кажат своята дума. Сложните композиции в орнаментиката са подчинени на определен ритъм и на утвърдени канони, а оригиналните символични мотиви са почерпани от местна традиция, която датира твърде отрано. Изкуствоведите ще имат възможност да проследят това стилово развитие.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


91. П о п о в, Р. Предисторически изследвания във Врачанското поле. — ИАИ, II, 1923–1924, 99–136.