СТАНДАРТ
Събота, 2 Септември 2000 г.
 
Българската Троя лежи край Кърджали

Част от стените на крепостта са изрязани естествени скали. По тях личат ниши за гредите на триетажна сграда с височина над 15 м. Името й е Перперикон, наречена е на бога на камъка Пер, смята проф. Александър Фол
"Добре дошли в покоите на тракийския цар", така артистично посреща посетителите край древната крепост Перперикон, недалеч от Кърджали, проф. Николай Овчаров. 

"Тук е била резиденцията на тракийските царе и това убедително се потвърждава от разкопките това лято", твърди Овчаров, който заедно с доц. Валерия Фол ръководи експедицията на студенти от Нов български университет по магистърска програма "Топология на вярата в средновековието". "Вижте трона на тракийския владетел", театрално влиза в тон Ивелина и посочва в каменната стена фигурата, която наистина има поразителна прилика с един от символите на царската власт. 

Специалистите винаги правят уговорки в подобни случаи, но аз със сигурност твърдя, че тук е седял тракийски цар, пламенно обяснява студентката. "Дворецът е масивна Г-образна сграда с дебели стени", влиза в ролята си на гид Николай Овчаров, след като е разпределил задачите на студентите за деня. Част от стените са изрязани естествени скали по които личат ниши за гредите на поне триетажния дворец с височина над 15 метра. Градежът е от каменни блокове, типични за мегалитното строителство. 

В унисон с монументалната сграда е и подходът към царската обител. До парадния вход с добре запазен праг водят около 200 м каменни стъпала, които са широки около 3 м. Този уникален подход е срещан в Мала Азия. Край днешния Кърджали е била една от столиците на тракийското царство, категоричен е проф. Николай Овчаров. В онези времена имало няколко столици - резиденции. Където е царят, там е престолната, с него е армията и хазната. Царят е бил първожрец, затова неговата резиденция е била и храм. С това археолозите обясняват големия брой жертвеници около крепостта - вероятно над 1000. Предполага се, че всеки род имал свой жертвеник на някоя от стърчащите скали. 

При сегашните разкопки на няколко метра от двореца бе открит голям жертвеник, подходящ за едри животни и човешки жертвоприношения, каквито са правени по онова време. Според специалистите дворецът е граден в V-IV в. пр. н. е. По нишите за гредите, които личат добре в скалите, и каменните прагове може да се направи компютърен модел на сградата поясни доц. Валерия Фол. В най-ниския етаж на двореца откриха пет ограбени от иманяри саркофази. Те са вкопани в скалистия под, до тях има ниши за даровете. Според ст. н. с. Овчаров там са били погребани важни особи от тракийското царско семейство. 

В западното помещение се намира олтар, съдят археолозите по запазен каменен постамент. В северозападната част е открита крипта с 15 гробници - каменни саркофази. Названието на крепостта определено е с тракийски корен, тя е наречена Перперикон, на бога на камъка Пер, смята известният траколог проф. Александър Фол, който пристигна в Кърджали като консултант при разкопките. 

Въз основа на намерената керамика изследователите предполагат, че мястото е било център още в ХII-ХI век пр. н. е. Неговото значение било голямо през епохата на елинизма (III-II в. пр. н. е.) и през римския период (I-III в. от н. е.). Открити са следи и от прабългари - рисунки в жертвеници се тълкуват като изображения на прабългарската богиня на плодородието - Умай. През ХIII-ХIV крепостта под името Хиперперокион е областен център и епископско средище във Византия. 

Този факт е документиран върху стар ръкопис във Вселенската патриаршия. Българският цар Иван Александър, осъществил през 1343 г. военен поход, завоювал твърдината и назначил архонт. Скоро обаче ромеите си върнали крепостта. Точно тук в ново време е открит златният печат на цар Иван-Александър. Уникалната находка обаче била открадната от Пловдив, а последните сведения сочат, че сега е в американска частна колекция. 

В края на двучасовата обиколка в земите на тракийския цар под вещото ръководство на проф. Овчаров става ясно, че студентите са попаднали на нов голям жертвеник. Ивелина, Иво и Явор са седнали край откритието, увлечени в разговор. В същото време Николай Овчаров е обладан от далеч по-земни и реални неща: дали за догодина ще се намерят пари за нов етап от разкопките, защото е убеден, че тракийското царско средище край Кърджали крие още много тайни.

Вълчо Милчев

[Back]



© Standart News, 1999 - 2000