ДЕМОКРАЦИЯ
брой 227
1 септември 2000 г.
 
Край Кърджали откриха свещения град на траките?
 
Археолози може би откриха край с. Перперек, Кърджалийско, свещения град на траките. Крепостта „Перперикон“ и царският дворец се отнасят към V–IV в. пр. Хр., е заключението на експедицията, ръководена от доц. Валерия Фол и проф. Николай Овчаров, след 10-дневна работа на обекта. Една от хипотезите е, че тук се е намирала планинската столица на одрисите. Архитектурата на двореца и запазените писмени сведения са доказателства, че мястото е царско, смятат археолозите. Проф. Николай Овчаров съобщи, че са попаднали на малък брой керамика след набезите на иманяри, които също са търсели монети с металотърсач. Дворецът е изграден от огромни каменни блокове без спойка помежду им, укрепен на 8-10 м височина. 
 
Внушителната сграда е с Г-образна форма. Запазено е монументалното стълбище, водещо към тронната зала. По изсечените в скалите места за трегери става ясно, че дворецът е бил поне на 3 етажа. Археолози са преброили само в приземния етаж 15 помещения. Направен е и оглед на криптите с царски погребения в източната част на комплекса. В крепостта се намира най-голямата цистерна за питейна вода в България, районът наоколо е осеян със стотици жертвеници. Преди броени дни в Кърджали е получен докладът на астрономическата обсерватория в Стара Загора за извършените замервания на мястото. Тяхното категорично заключение е, че от „Перперикон“ се е наблюдавало лятното слънцестоене. Предполага се, че мястото ще стане притегателно за чужди туристи. Този паметник от каменно-медната епоха, римската вила „Армира“ край Ивайловград и средновековната църква „Св. Иоан Предтеча“ в Кърджали със сигурност ще предизвикат интерес, а след откриване на прохода Маказа могат да станат част от културния туризъм на Балканите.
 
Десетдневната експедиция край с. Перперек бе по проекта „Топология на вярата в Средиземноморието“, финансиран от Нов български университет. Групата, в която имаше и студенти, разчисти храстите и трънаците и още първите дни бе открит околният монументален проход, врязан в скалите, водещ от подножието на хълма към входа на царския дворец палат. Стотици жертвеници с различна големина са разположени в близката гора. По големината им може да се съди къде са живели бедните и къде богатите в античния град. През определен период на годината родовете са се събирали, за да извършат жертвоприношение. Има малки басейни с размер 30-40 см, има и господарски жертвеници с два басейна – един за заколване на едро животно (или човек), втори – за изтичане на кръвта. В района има и рудници, в които се е добивало злато и сребро в големи количества.
 
Губят се дирите на златен печат от времето на Иван Александър, открит тук при разкопки през 80-те години. През 1343 г. Гърция и България са воювали за крепостта край Кърджали. Войските на Иван Александър превземат Перперикон, но след няколко месеца византийците изтласкват българите. Находката – изчезналият печат, е попаднала в крепостта по време на бойните действия от онези времена.
 
В края на ХIV в. заедно с всички източнородопски крепости и край Перперек идват турците. Култовата стойност на хълма обаче продължава. Селата наоколо са населени от казълбаши и местното население също е почитало и почита и до днес мястото. Наоколо археолозите са открили 3 тюрбета, на които алианите са извършвали своите обреди.
 

Досега никой не е разглеждал паметника като място на вярата. Разкритията ни в тази посока могат да се окажат сензации, твърди доц. Валерия Фол. Подготвя се втори етап на проекта „Топология на вярата в Средиземноморието“. Нашите историци искат да направят българския проект международен с турските си колеги, които работят в древния град Мидес във Фригия и в Гърция. Може да се развие идеята какво се е случвало с вярата в Югоизточна Европа – мястото, където ние живеем и където е родена съвременната цивилизация, казва доц. Фол.
 
Автор: Фикрие Салифова
 
[Back]