Край
Кърджали откриха свещения град на траките?
Археолози може би откриха край с. Перперек, Кърджалийско, свещения град
на траките. Крепостта „Перперикон“ и царският дворец се отнасят към V–IV
в. пр. Хр., е заключението на експедицията, ръководена от доц. Валерия
Фол и проф. Николай Овчаров, след 10-дневна работа на обекта. Една от хипотезите
е, че тук се е намирала планинската столица на одрисите. Архитектурата
на двореца и запазените писмени сведения са доказателства, че мястото е
царско, смятат археолозите. Проф. Николай Овчаров съобщи, че са попаднали
на малък брой керамика след набезите на иманяри, които също са търсели
монети с металотърсач. Дворецът е изграден от огромни каменни блокове без
спойка помежду им, укрепен на 8-10 м височина.
Внушителната сграда е с Г-образна форма. Запазено е монументалното стълбище,
водещо към тронната зала. По изсечените в скалите места за трегери става
ясно, че дворецът е бил поне на 3 етажа. Археолози са преброили само в
приземния етаж 15 помещения. Направен е и оглед на криптите с царски погребения
в източната част на комплекса. В крепостта се намира най-голямата цистерна
за питейна вода в България, районът наоколо е осеян със стотици жертвеници.
Преди броени дни в Кърджали е получен докладът на астрономическата обсерватория
в Стара Загора за извършените замервания на мястото. Тяхното категорично
заключение е, че от „Перперикон“ се е наблюдавало лятното слънцестоене.
Предполага се, че мястото ще стане притегателно за чужди туристи. Този
паметник от каменно-медната епоха, римската вила „Армира“ край Ивайловград
и средновековната църква „Св. Иоан Предтеча“ в Кърджали със сигурност ще
предизвикат интерес, а след откриване на прохода Маказа могат да станат
част от културния туризъм на Балканите.
Десетдневната експедиция край с. Перперек бе по проекта „Топология на вярата
в Средиземноморието“, финансиран от Нов български университет. Групата,
в която имаше и студенти, разчисти храстите и трънаците и още първите дни
бе открит околният монументален проход, врязан в скалите, водещ от подножието
на хълма към входа на царския дворец палат. Стотици жертвеници с различна
големина са разположени в близката гора. По големината им може да се съди
къде са живели бедните и къде богатите в античния град. През определен
период на годината родовете са се събирали, за да извършат жертвоприношение.
Има малки басейни с размер 30-40 см, има и господарски жертвеници с два
басейна – един за заколване на едро животно (или човек), втори – за изтичане
на кръвта. В района има и рудници, в които се е добивало злато и сребро
в големи количества.
Губят се дирите на златен печат от времето на Иван Александър, открит тук
при разкопки през 80-те години. През 1343 г. Гърция и България са воювали
за крепостта край Кърджали. Войските на Иван Александър превземат Перперикон,
но след няколко месеца византийците изтласкват българите. Находката – изчезналият
печат, е попаднала в крепостта по време на бойните действия от онези времена.
В края на ХIV в. заедно с всички източнородопски крепости и край Перперек
идват турците. Култовата стойност на хълма обаче продължава. Селата наоколо
са населени от казълбаши и местното население също е почитало и почита
и до днес мястото. Наоколо археолозите са открили 3 тюрбета, на които алианите
са извършвали своите обреди.
Досега никой не е разглеждал паметника като място на вярата. Разкритията
ни в тази посока могат да се окажат сензации, твърди доц. Валерия Фол.
Подготвя се втори етап на проекта „Топология на вярата в Средиземноморието“.
Нашите историци искат да направят българския проект международен с турските
си колеги, които работят в древния град Мидес във Фригия и в Гърция. Може
да се развие идеята какво се е случвало с вярата в Югоизточна Европа –
мястото, където ние живеем и където е родена съвременната цивилизация,
казва доц. Фол.
Автор: Фикрие Салифова
|