 |
Античната гробница край Поморие (Кухата могила)
Тома Петров, Иван Венедиков, Боян Кузупов
Народен музей - Бургас, 1960
Сканове в .pdf формат (192 Мб), любезно предоставени от Асен Чилингиров |
|
|
Античната гробница край Поморие (Кухата могила)
Тома Петров, Иван Венедиков, Боян Кузупов
Народен музей - Бургас, 1960
Сканове в .pdf формат (192 Мб), любезно предоставени от Асен Чилингиров |
(Дромос 5 - Централно помещение 10 - Придверия в началото на дромоса 14)
– ПРОУЧВАНЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ 27
Обр. 2. Общ вид на могилата — личи накърненият ѝ силует 5
Обр. 3. Вътрешен изглед от гробницата 7
Обр. 5. Разрез по надлъжната ос на дромоса — Шкорпил 9
Обр. 6. Състояние на централната колона преди започване на възстановяването 10
Обр. 7. Поглед от върха на могилата към дромоса 11
Обр. 8. Стъпалото при входа на дромоса 12
Обр. 9. Стъпалото при входа на дромоса — личи гнездото на вертикалния шип 14
Обр. 10. Стъпалото при входа на дромоса — личи оставената от отварящото се крило на вратата следа 15
Обр. 11. Свода на дромоса след възстановяването му 16
Обр. 12. Поглед от дромоса към централната колона 17
Обр. 14. План и разрези на гробницата край Поморие 19
Обр. 15. Гробницата край Поморие — вътрешност и разрез 24-25
Обр. 16. Фугировка върху лицето на зидарията към насипа на околовръстната стена 23
Обр. 17. Централната колона — преди започване на работата по нея 26
Обр. 18. Централната колона в процес на възстановяване 27
Обр. 22. Първата ниша преди възстановяването ѝ 28
Обр. 23. Първата ниша по време на възстановяването 29
Обр. 24. Първата ниша след възстановяването ѝ 30
Обр. 25. Отпора към дромоса гледан от вътре по време на възстановяване на съоръжението 31
Обр. 19. Колоната след възстановяването ѝ 24
Обр. 20. Поглед през пробива в околовръстната стена на централното помещение към дромоса 36
Обр. 21. Пробивът в свода на централното помещение преди възстановяване на съоръжението 38
Приложение II. Географска карта с местонахожденията на античните селища 43
Приложение III. Карта на Анхиало (Поморие) с обозначение местонахождението на паметника 45
На 17 км от Бургас по пътя за Варна и на 5 км западно от Поморие, преди пътят да вземе посока към „Слънчев бряг“, няколко могили привличат вниманието на пътника. Една от тях, сега включена в района на опитната станция за „Южни култури“, е наречена от местното население „Кухата могила“. Вграденото в нея сравнително добре запазено антично съоръжение от времето на римското владичество по нашите земи е предмет на настоящето описание, (обр. 1).
Могилата е кацнала над низината, върху която преди повече от 15 века е бил разположен античният град Анхиало. Нейната основа се намира на надморска височина + 17 метра, а самата могила е висока 8 метра. Диаметърът при основата ѝ в посока изток — запад е 53 метра, в посока север — юг — 63 м. Могилата е тревясала, а общият ѝ силует чувствително накърнен, тъй като голяма част от земления насип е изчезнала (обр. 2).
Двадесет и два метра дълъг засводен входен коридор дромос, сега в по-голямата си част разрушен, фланкиран при входа от две помещения—придверия, които също са разрушени до основи, води под могилния насип до вътрешността на съоръжението — една кръгла зала, разположена в центъра на земления насип. На първо време светлината в залата е недостатъчна за посетителя. Свикнал с полумрака, влезлият се вижда в едно обширно кръгло помещение, засводено необичайно с пръстеновидно огънат полуцилиндричен свод. Едната петà на този свод е стъпила на околовръстната стена, а другата — върху изградената в центъра на помещението куха цилиндрична колона. На височина около 3 м от пода тя постепенно се разширява гъбовидно, като същевременно преминава и се слива в кривата повръхнина на свода (обр. 3).
3
Обр. 1. Общ вид на могилата
Оглеждащият долавя и други подробности: ясно се очертават изрязаните в околовръстната стена доста дълбоки ниши — пет на брой. Две от тях, по-малки, стоят от двете страни на входа, т. е. отвора, образуван от проникването на дромоса в централното пространство, а останалите три — на еднакви разстояния една от друга. В петите на цилиндричното засводяване, по околовръстния зид и върху централната колона, се очертава като хоризонтален корниз един низ от малки квадратни гнезда на равни разстояния едно от друго. Три кръгли отвора, сега закрити, с диаметър 25 см, пробиват цилиндричния свод на централното пространство. Никаква друга украса, никаква декорация. Оскъден брой архитектурни елементи, крайно чисти основни строителни форми, майсторски пестеливо използвани при обемното изграждане и пластичната стенна обработка на съоръжението. Посетителят е изненадан и поразен от простотата, лаконичността и монументалността на залата.
Братя Шкорпил първи преди около 70 години публикуват подробни данни за паметника [1] (обр. 4 и 5). Двамата неуморни изследвачи на българските старини смятат, че съоръжението е римска гробница. Доста по-късно Христо Данов в своята книга „Западният бряг на Черно море в древността“
1. X. и К. Шкорпил, Сборник народни умотворения, том IV, 1891 г., стр. 112-115.
4
сочи съоръжението в Кухата могила като „куполна сграда с неустановено предназначение“ [1].
Този великолепен паметник с изключителна архитектоника от епохата на римското владичество у нас, пощаден от вековете, но страшно обезобразен и със силно накърнена конструкция, застрашаваше да се срути под товара на землената маса върху него. Благодарение обаче грижите на народната власт към паметниците на културата, през 1958 и 1959 г. бе приключен един етап от неговото частично възстановяване, целящо запазването му (обр. 6).
По време на възстановяването, доколкото извършваните строителни работи и възможностите позволяваха това, направихме известни наблюдения, които целяха да се хвърли повече светлина върху паметника и по-специално върху ненапьлно изяснения въпрос за неговото предназначение. Подробното разглеждане на отделните помещения на паметника и допълнително добитите данни за тях ще помогнат за разрешаването на тази задача.
ОПИСАНИЕ
Дромос (обр. 7). От входа в този проходен тунел е запазено на място само праговото каменно стъпало (обр. 8),
Обр. 2. Общ вид на могилата — личи накърненият ѝ силует
1. Хр. М. Данов, Западният бряг на Черно море в древността.
5
което е служило за преодоляване разликата в нивата между пода на дромоса и терена при влизане в постройката. Стъпалото е грубо обработено, с дължина 180 см, широчина 80 см и височина 30 см. Върху камъка личи ясно вдълбана следа от някога отварялото се навътре крило на входната врата—една около три сантиметра широка ивица, започваща от средата на стъпалото, опасва четвърт окръжност на ляво с радиус 55 см. Малко пред оста, около която е ставало въртенето на отваряемото крило на вратата, върху каменния блок под стъпалото, служещ за негова основа, личи правоъгълна дупка — гнездо на вероятна типла, свързваща този хоризонтален основен блок с вертикалния елемент — също каменен блок от рамката, която е оформявала входа на съоръжението (обр. 9). В предния си край стъпалото има обработен зъб, служещ за фалц и опора на вратата, а в средата, непосредствено до фалца — глъб, в който се е вкарвало сюрмето (риглата) на другото не всякога подвижно нейно крило (обр. 10).
От тези данни става ясно, че входът е бил устроен нормално, имал е отваряща се навътре двукрила врата и е бил архитектурно оформен. Разбира се, той е бил разрешен така, не за да бъде засипан и остане скрит под насипа, а за да се вижда, да се ползува нормално и да указва известно архитектурно въздействие при редовното или периодично влизане в съоръжението.
Общата дължина на проходния тунел е 22 м, ширината му — 177 см, а височината при върха на засводяващия го полуцилиндър — 240 см. Дебелината на самия свод—70 см, е разчетена да понесе големия товар на земления насип над него (обр. 11). Стените на дромоса, върху които ляга сводът, са дебели 90 см. Подът му е застлан с пласт от хоросан, примесен със счукани тухли. Там, където настилката трябва да се срещне с вертикалните стенни плоскости, правият ъгъл е преодолян с малка дъга с радиус 4—5 см. Такъв дъгов преход намираме и при другите помещения на съоръжението. Този преход е предпочетен пред обичайното просто опервазване на пода, поради нам още неизвестни по-специални хигиенни или други изисквания. Възможно е това да е било продиктувано от нуждата за непрекъсната връзка между подовата хоросанова замазка и мазилката на стенните плоскости, гарантираща по-голяма водонепроницаемост на пода на съоръжението.
6
Обр. 3. Вътрешен изглед от гробницата
7
Обр. 4. План по Шкорпил
Освен това, плоскостите на подовете са измазани с наклони, даващи възможност за оттичане в определена посока на евентуално проникнала влага.
По двете надлъжни стени на дромоса — на височина на петите на цилиндричния свод, са оставени (това се вижда по запазените части от него) същите малки квадратни гнезда — легла, както и при централното пространство, в които при градежа са били влагани вероятно дървените греди от кофража на кръжилата. Тези дупки-гнезда, необходими в процеса на изграждането на съоръжението, са били оставени незапълнени, (видими) и след неговото приключване. Това е продиктувано, може би не само от чисто практически, но и от естетически събражения. В надлъжните стени, близо до входа, вляво и дясно са разположени симетрично отворите, посредсвом които дромосът е бил във връзка с двете странични помещения. Пряка светлина в дромоса е влизала не само през входа му, но и, според засниманията на братя Шкорпил, през кръглия отвор в неговия свод.
8
Посетителят, влязъл в дромоса, съвсем естествено се е насочвал към неговия завършек, т. е. към връзката му с централното пространство. В тази посока, сякаш подмамвайки го далече, проблясва влязлата отвън през кухината на колоната слаба светлина. Тя се разсейва в предната част на централното помещение и ефектно способствува за по-рязкото очертаване на контура на отвора, получен от проникването на сравнително затъмнения дромос в него. Концентрично разположен по отношение на този отвор се вижда и другият, по-малък, стоящ в основата на централната колона, през който именно нахлува светлината (обр. 12). Центърът на полукръглото засводяване на този отвор е разположен в надлъжната ос на цилиндричния свод на дромоса. Тази именно мислена надлъжна ос с посока север — юг, стояща на ниво на човешкото око, е композиционният гръбнак, около който е изградено съоръжението.
Разбира се, гореизброените факти, свидетелствуващи за установени композиционни приоми, не са случайни. Те говорят за някаква идея, вложена в общата композиция, очевидно продиктувана от предназначението на съоръжението.
Обр. 5. Разрез по надлъжната ос на дромоса — Шкорпил
Не случайно посетителят получава особено впечатление от светлинните контрасти между тези концентрично засводени отвори, последният от които е сам източник на светлина. Във всичко личи преднамереност, установена мярка, ред; на лице е стремежът пространствата да бъдат степенувани, с оглед цялото съоръжение да бъде постепенно разкрито.
9
Обр. 6. Състояние на централната колона преди започване на възстановяването
Централно помещение. Това е най-внушителната по обем част на съоръжението. Неговите общи размери са: диаметър — 11.50 м и височина при ключа на покриващия го пръстеновиден свод — 5.50 м. Дебелината на околовръстната стена на една височина от около 3.50 м — малко над петата на свода, е 1.30 м, доката самият тухлен свод е изграден от две тухли с обща дебелина 70 см. Тази разлика в дебелините на стената и свода е оформена като отстъп, но не на нивото на сводовата пета, а на около 70 см над нея (обр. 13), като по този начин е създаден един макар и недостатъчен контратовар срещу хоризонталните сили на сводовата реакция. Фактически истинската роля на контрафорс изпълнява земленият насип. Отвън повръхнината над централното помещение е оформена полусферично с каменен блокаж и е замазана.
10
Покриването на централното помещение е плод на една оригинална архитектонична идея. Нейното начало трябва да търсим безспорно в купола, употребата на който в мавзолейните сгради, като че ли е била вече една установена традиция в римската архитектура. Желанието да се приложи тук този начин на покриване се е сблъскало с необходимостта да се създаде от друга страна една конструкция, която да може да понесе големия товар на земления насип, под който е трябвало да бъде скрито съоръжението. В резултат на това се е появила и необходимостта от изграждането на една подпора в центъра на помещението. Тази задача античният архитект е решил в духа на установените принципи в римската архитектура, за която сводът е бил една изпитана вече строителна форма, прилагана постоянно в римските гробници по нашите земи. По този начин се е родила идеята за пръстеновидно огънатия полуцилиндричен свод, подпрян на външната стена и колоната в центъра на помещението. Трябва да отбележим при това, че тук под думата колона следва да се разбира само цилиндричното ѝ стебло, тъй като нейното гъбовидно уширение фактически представлява вътрешната половина на пръстеновидния свод.
Обр. 7. Поглед от върха на могилата към дромоса
11
В действителност обаче тази част от свода се възприема от посетителя именно като елемент на колоната, която по този начин добива формата на една огромна гъба, а останалата му част, заключена между външната му петй и ключовата му линия — като част от един купол.
Затова при влизане в централното помещение на съоръжението се добива впечатление, че човек се намира именно в една кръгла зала, а не в един пръстеновиден коридор. В това се състои и голямото майсторство на античния архитект, който е успял да подчини конструкцията на една художествена пространствена идея (обр. 14).
Обр. 8. Стъпалото при входа на дромоса
Самата колона има диаметър 332 см. Каналът в стеблото ѝ има слабо конична форма с диаметър при основата 117 см, а при върха — 80 см. В него е била развита спираловидна стълба. Първото ѝ стъпало се е намирало долу вдясно до входа в кухината, а следващите са водели нагоре и наляво. Стълбата е била използвана вероятно само по времето на градежа, след което нейните дървени стъпала, стърчащи не повече от 30—40 см вън от повръхността на стената, са били извадени, а гнездата им тампонирани с обработени камъни от зелен андезит.
Макар и да липсват данни, по които да съдим как този канал е пробивал могилата в нейния връх и как е приключвал в горния си край,
12
безспорно е, че както сега, така и в миналото през него е влизала светлина и е прониквал пресен въздух в централното помещение. Тази идея — да се пропустне светлина в помещението през отвор в центъра на купола му, вероятно е била заимствана от римския мавзолей, но е била твърде видоизменена и приспособена към своеобразната конструкция на съоръжението.
Полукръгло засводените ниши, разположени по околовръстната стена, са, както казахме, пет на брой. Ако ги номерираме подред — от входа по посока на часовата стрелка техните размери са следните:
Като се сравнят горните цифри, могат да се направят следните изводи:
Височините на първата и последна ниши, т. е. тия, които са разположени от двете страни на входа, са с около 10 см по-малки от тези на останалите ниши. С тази разлика самостоятелното им значение намалява, те са подчертано подчинени на входния засводен отвор, не му съперничат, а се съчетават в троен мотив (обр. 15).
Ширината на нишите, които са иззидани от тухли, се диктува (с изключение на петата ниша) от естествено наложилия се модул (мярка) от 17.6 см, колкото е половината от размера на една квадратна тухла, употребена в градежа, плюс една фуга. Така първата ниша има ширина, равна на 5 модула, а втората, третата и четвъртата ниши — 6 модула, с незначително отклонение в ширината на четвъртата ниша.
13
Обр. 9. Стъпалото при входа на дромоса — личи гнездото на вертикалния шип
Радиусите на дъгите, равни на половин ширина на нишата, са различни, от което може да се извади заключение, че при сключването на дъговите им покрития не е бил използуван един и същи кофраж, а градежът е вървял бързо нагоре, и то не на отделни сектори във височина, а на един хоризонт.
Подът на централното помещение е замазан с хоросан, примесен със счукани тухли, добре загладен и приключващ към стените не с перваз, а с такъв дъгов преход, какъвто срещаме и в другите части на съоръжението. За сега тук не са открити никакви следи или остатъци от друга подова настилка.
Придверия в началото на дромоса. Непосредствено след влизането в дромоса са разположени вляво и дясно отворите, през които се е прониквало в двете странични помещенияпридверия към входа. Формата на тези симетрично разположени по отношение на дромоса помещения с размери 3.50 на 3.80 м е слабо трапецовидна, продиктувана от кривината на периферичния контур на могилата. Това личи добре в общия план на съоръжението. Подът на двете помещения стои на около 30 см по-ниско от този на дромоса и е замазан със същия разтвор, употребен при замазване пода на дромоса. На лице е и същият дъгов преход между пода и околовръстните стени.
14
Тези стени са запазени на неголяма височина от около 50—60 см над пода и при разчистването им не е открит материал, който би могъл да даде известни указания за това как са били покрити и каква е била височината на придверията. Можем да допуснем обаче, че в духа на приложените при градежа конструктивни принципи и тук пространствата са били цилиндрично засводени. В такъв случай, възможностите за засводяването им са две: едната — осите на тези сводови покрития да са стояли напречно на дромоса и другата — осите им да са били успоредни на надлъжната му ос. Ако приемем първата възможност, конструираните сводови покрития над тези помещения като че ли ще способствуват за по-доброто и правилно оформяване на земления насип над тях с оглед на общия силует на могилата. Такова засводяване позволява и едно нормално влизане в помещенията, като имаме предвид разположението на входните им отвори. При втората възможност, която също е приемлива, както казахме вече, осите на засводяванията ще са били успоредни на оста на дромоса и полукръглите им фронтони вероятно са участвували в архитектурното оформяване на входа. Като подробност, допустимо е и тук, както това бе установено при дромоса и в централното пространство, в петите на сводовете да са били оставени характерните за съоръжението квадратни гнезда легла на хоризонталните греди от сводовия кофраж.
Обр. 10. Стъпалото при входа на дромоса — личи оставената от отварящото се крило на вратата следа
15
Обр. 11. Свода на дромоса след възстановяването му
Не е изключено да са съществували и вентилационни отвори — пробиви в сводовете.
След описанието на съставните помещения на съоръжението да се спрем накратко и върху основните строителни материали, употребени при градежа му и строителните принципи, които са били спазвани при него:
Основата на околовръстната стена на централното помещение, петата на колоната, и основите на стените на дромоса са изградени от необработени каменни блокове от бял крайморски мидест варовик и зелен андезитен туф, при дълбочина от около 60—70 см под нивото на терена, върху песъклива почва на варов разтвор с примес от счукана тухла. Над терена, зидарията на всички зидове е комбинирана — хоризонтални ивици със средна височина 90 см от бял мидест камък и тухлени пояси,
16
Обр. 12. Поглед от дромоса към централната колона
изградени от три реда тухли с формат 34/35/4.5 см, зидани на варов разтвор с примес от счукана тухла на фуга с дебелина, равна на тая на тухлите — 4.5 см. Като изключение един от тухлените пояси на централната колона — вторият отдолу нагоре, се състои от четири реда тухли. В зидарията на централната колона са употребени и тухли с трапецовидна форма и размери — дължина 34 см, ширина при голямата основа 17 см, а при малката —13-14 см и дебелина 4.5 см. Формата на тези тухли е улеснявала изграждането на цилиндричното тяло на колоната. Със същата цел краищата на челата на тухлите от големия квадратен формат, употребени при зидането на колоната, са били леко очуквани с шкарпела.
Всички засводявания над отвори и ниши, страници и ъглови ивици на нишите са изградени от тухла. Помещенията са били измазани, както се вижда от запазените фрагменти от мазилка по тях, а отвън откритите към земления насип плоскости на съоръжението — старателно и гладко фугирани (обр. 16).
При градежа е спазен принципът на засводяването с полукръгъл цилиндричен свод, респективно полукръгла дъга — върху нишите. За отбелязване е голямото майсторство, с което от основната пространствена строителна форма—цилиндричния свод, е получена производната — пръстеновидният цилиндричен свод,
17
изграден върху централния обем—най-характерния в конструктивно отношение елемент на съоръжението.
Интересен проблем при строежа на съоръжението е бил изграждането на този свод. Безспорно, той е бил изграден с помощта на кофраж, тъй като радиално разположените квадратни гнезда в петите на свода, броят на които по околовръстната стена отговаря точно на броя на гнездата в стеблото на колоната биха могли да служат само за стъпки на хоризонталните греди, които са носели отделните полукръгли елементи — кръжила на кофража. Самото изграждане на свода би могло да се предположи обаче, че е било извършено по един от следните два начина:
Обр. 13. Външен изглед на възстановената част от пръстеновидния свод на централното помещение в зоната на дромоса
първият от тях предполага зидането да е ставало едновременно концентрично от петите на свода към неговия връх - ключа, а вторият — изграждането да е ставало постъпателно — като се започне в двата края на един и същ диаметър от централното помещение, т. е. в два диаметрално противоположни пункта, и по този начин една и съща част от кофража е могла да бъде използвана няколкократно.
ОБЯСНЕНИЕ НА ПАМЕТНИКА
Още преди седемдесет години, когато започва интересът към нашия паметник, неговите първи изследователи са го смятали
18
Обр. 14. План и разрези на гробницата край Поморие
за тракийска гробница от римската епоха [1]. Но гробницата от Поморие се отличава рязко от всички досега известни паметници от този вид у нас. Обикновено това са не особено големи сгради, състоящи се от едно малко помещение. Това важи еднакво както за гробниците, изградени в плоски гробове, така и за тези, които са били покрити с могилен насип по обичая на някогашните обитатели на нашите земи — старите траки. Нашата гробница се състои от едно просторно централно помещение с кръгла форма, до което се достига през дълъг коридор,
1. К. и X. Шкорпил, Сборник народни умотворения, IV, 1891 г. 112
К. и X. Шкорпил. „Могили“, 1893 г.
19
от двете страни на чийто вход са разположени две четвъртити помещения с врати към коридора. Външните стени на тези две помещения с лице към периферията на могилата следват извивката на последната. Това показва, че древният архитект се е стремял да ги конструира съобразно кръглата форма на могилата.
Бил ли е изграден входът на гробницата заедно с помещенията, които го фланкират над насипа, така че външната им страна да се вижда? С цялата си форма гробницата при Поморие се доближава до някои редки и много известни тракийски паметници, главно от IV в. пр. н. е. На първо място тук трябва да имаме предвид гробницата при с. Мезек, Свиленградско [1], съставена от кръгла камера, две придверия и един дълъг коридор. Трябва да предполагаме, че входът на тази гробница, която в известно отношение се доближава до поморийската, е бил оформен, за да се вижда вън от могилата.
Неотдавна беше открита друга гробница — при с. Янково, Коларовградско [2], която няма такъв дълъг коридор; до преддверието ѝ се е стигало през едно отворено помещение, разположено на периферията на могилата. Входът на гробницата тук е украсен с пластични орнаменти, а над горния праг на вратата е имало надпис. Ясно е, че това е направено, защото входът бил извън насипа. Следователно ние можем да твърдим със сигурност, че траките понякога са оставяли открит входа към гробниците им, за да се вижда. Същото трябва да се допусне и за нашата гробница.
Независимо от това дали тракийските гробници от V и IV в. пр. н. е. имат дълъг коридор — дромос, или само малко преддверие, през които се влиза в тяхното централно помещение, често пъти пред него има второ преддверие, където до сега обикновено се откриват погребенията на конете на умрелия, както това се наблюдава в гробницата при Казънлък или при Янково [3]. Казанлък и Мезек не бива обаче, да ни служат за повод да причислим и гробницата от Поморие към този тип гробници, а също така и да я отнесем към същото време. Всичко в гробницата от Поморие е съвсем различно и чуждо на по-раншните тракийски гробници.
1. Б. Филов. Куполните гробници при Мезек, Известния на Археолог. институт, XI, I. исл.
2. Цв. Дремсизова, Надгробните могили при с. Янково, Сборник Гавр. Кацаров, София, 1955 г. 63.
3. Дремсизова, вж. забел. I В. Миков, Античната гробница при Казанлък, София, 1953.
20
Така например друг е и материалът, от който е изградена нашата гробница. Докато при старите тракийски гробници са използвани или големи каменни блокове, или дебели тухли с дъговидно изрязани по две срещуположни страни, за да могат да образуват по този начин затворена в кръг стена, при нашата гробница са употребени предимно тухли с квадратна форма, типични за римската епоха, които се редуват с широки пояси от ломен камък. Този тип смесена зидария е характерен за втората половина на II в. сл. н. е. и по-късно. В по-старите гробници от V и IV в. пр. н. е. или не се използва никаква връзка между строителните материали, или като спойка се използва само калта. Зидарията на нашата гробница е свързана с хоросан, обработен грижливо и примесен със счукана тухла. По този начин се приготвя хоросанът през втората половина на II в. от н. е. и по-късно.
Различията обаче не се изразяват само в материала, от който е изградена гробницата от Поморие. Виждаме ги проявени още по-рязко и в строителната техника. Докато старите куполни гробници са изградени по принципа на фалшивия свод и фалшивия купол, така характерни за епохата между V и III в. пр. н. е. за Тракия, нашата гробница е построена по принципа на истинския свод, който е прокаран навсякъде с еднакво умение и майсторство. Така кръглото централно помещение е засводено с точно такъв свод, стъпил на централната колона и на околовръстния му зид, дромосът—също. Сводовете са изградени както при други сгради от римската епоха у нас, с помощта на кръжила. Всичко горе казано ни насочва към една сравнително късна дата — най-рано втората половина на II в. от н. е. Като имаме предвид, от друга страна, че обичаят да се издигат надгробни могили изчезва през първата половина на IV в от н. е. поради разпространяването на християнството, ще трябва да приемем като дата на нашата гробница времето между втората половина на II в. от н. е. и първата половина от IV в.
Има обаче и други различия между старите тракийски гробници и тази от Поморие. Докато във всички по-стари гробници виждаме камерата неразделена от нищо, като едно централно помещение, в гробницата от Поморие имаме мощна колона в средата му, която разкъсва единството на това помещение. При това древният архитект е влязъл в противоречие с духа на тракийското могилно погребение, при което Могилният насип, в древността има предназначение да отдели умрелия от живите, да постави преграда между света на живите и този на умрелите.
21
Ако още в старите тракийски гробници през V и IV в., когато връзките на Тракия с гръцкия свят са така тесни, ние виждаме да се прекъсва този принцип и входът на гробницата да се показва, той е напълно нарушен в гробницата в Поморие. Тук освен тъй нареченият дромос до камерата на гробницата дава достъп и кухата колона. Следователно гробницата е била достъпна, и то по два пътя. Дромосът—за посещения, а кухината в колоната — главно като отдушник и източник на светлина.
Какво е наложило гробницата да бъде достъпна и защо са влизали посетители в нея? През елинистическата и през римската епоха обичайно явление при култовите строежи всред богатата класа е градежът на мавзолеи. Погребения в хероони и мавзолеи са нещо обикновено. Гробовете в тях са достъпни за почитателите на умрелите. Затова се строят твърде често специални сгради. Мавзолеите през римската епоха преминават в мартириони в христианската епоха. Често те са сложни постройки с много помещения, друг път съвсем прости. Независимо обаче от всичко това, кръглото централно помещение — ротондата, е доста разпространена форма. Обичайно е околовръстната стена на ротондата да бъде прорязана от отвори, които водят към други помещения на сградата, от прозорци, които я осветляват, и почти винаги в стените ѝ са вградени симетрично разположени ниши. Точно такива ниши има и в гробницата в Поморие. Мавзолеите обаче не са устройвани да бъдат поставени под могилен насип. Повикани в антично време на бял свят от една друга идея за смъртта и погребението, която оставя гробовете достъпни, идея противоположна на тракийската — която ги скрива, мавзолеите се изграждат на открито.
В нашия случай куполът над ротондата на мавзолей, претоварен от насипаната над него могила, не би издържал натиска и би рухнал. Това обяснява, както казахме по-горе, въвеждането на необичайната форма на свода. По такъв начин се е получила една сграда, носеща белезите на тракийска гробница и на римски мавзолей. Нейният вход би могъл да се използва, само ако е отдалечен от камерата при периферията на могилата, а това налага изграждането на дълъг коридор, наподобяващ по-стария дромос.
Да влезем отново в централното помещение на нашето съоръжение и да се опитаме да разберем основната идея, вложена в него.
22
Ако колоната представлява геометрическия център на кръглата зала, в който е съсредоточен не само част от товара на свода и земления насип, но е въплотена и идеята за живота въобще посредством въздуха и светлината, които проникват от външния свят през конусообразната ѝ кухина, на околовръстната конкавно извита стенна плоскост, вероятно античният архитект е изразил съдържанието на самото съоръжение посредством нейното членение — петте полукръгло засводени ниши. Ако си представим за момент истинското осветление, което залата е имала преди да се разруши част от дромоса, безсъмнено ще се съгласим, че светлосенките в петте ниши — силно контрастни сега, тогава са се преливали в една по-мека градация. Постепенното обхождане на помещението — в кръг покрай околовръстната стена, е водело посетителя от слабия здрач, който е царял около входа и първата ниша, през постепенно отслабващата светлина, в която са се долавяли очертанията на втората, до крайната точка в неговото движение напред — третата ниша, разположена в спокойствието на полумрака, точно противоположно на входа. Това е и повратната точка в движението на влезлия, същевременно и една връхна точка в победата на мрака над светлината, борбата между които като че ли се води по стените на кръглото помещение.
Обр. 16. Фугировка върху лицето на зидарията към насипа на околовръстната стена
23
При тази именно най-отдалечена от входа ниша вероятно е било поставено това, което е осмисляло съществуването на съоръжението и заради съхранението на което е било издигнато то.
Ако, както казахме, идеята за живота е била съсредоточена в светлината, то в мрака открай време е била въплощавана идеята за смъртта. Можем основателно да предположим прочие, че идеята на античния архитект е била: чрез сменяването на светлината със сянката да подготви идващия от света на живота посетител към един контакт със света на мъртвите, на култа, към който е било посветено и нашето съоръжение. При това строителят вероятно е искал да изрази и идеята, че смъртта не трябва да се възприема като един безвъзвратен факт, тъй като възприятията на посетителя не са се приключвали в кулминационната си точка — към третата ниша,
Обр. 15. Гробницата край Поморие — вътрешност и разрез
а са продължавали в едно с продължаването на обходното му движение край околовръстната стена — този път от вътрешността към изхода, от тъмнина към светлина, от смъртта към живота.
Това вероятно е и идеята, вложена в цялото съоръжение, посветено разбира се, не на абстрактните понятия смърт и живот, а конкретно на смъртта и живота на един определен човек, чиято физическа смърт не е трябвало да бъде възриемана като един безвъзвратен факт.
24
В V и IV в. пр. н. е. Тракия се намира в много тесни връзки с гръцкия свят. Тракийският бряг повече от един век е зает от многобройни гръцки колонии. Целият живот в Тракия бързо изменя формите си. В това време се явяват първите богати тракийски гробници. През периода на римското владичество Тракия изживява отначало едно време, когато траките са по-изолирани. Замогването им през по-късната епоха — II-III в., и широкото им участие във всички прояви на живота най-после довежда до едно ново забогатяване. Могилният насип над нашата гробница показва ясно, че имаме работа с погребението на един такъв забогатял тракиец. Следвал ли е той една стара традиция, издигайки тази гробница, или е приспособил към тракийските обичаи римския мавзолей? Да се отговори на този въпрос със сигурност не е възможно. Може обаче да се каже кое от тези две предложения е по-вероятно.
Ние не можем да проследим развитието на по-старите тракийски гробници в периода от III в. пр. н. е. до II в. от н. е. Едва в края на този период се явява нашата гробница. Като продължение на старата традиция тя била един анахронизъм след пет века отсъствие на подобни паметници. Ето защо до откриването на други подобни гробници, по-вероятно ще изглежда гробницата от Поморие да се смята рожба на едно възраждане на стария тракийски погребален обичай (да се поставят гробниците по могилен насип), приложен към един римски мавзолей, и тя да се нарече „тракийски мавзолей“.
25
Обр. 17. Централната колона — преди започване на работата по нея
Разположен близо до развалините на древния Анхиале, византийското Палеокастро, при днешното Поморие, нашият мавзолей очевидно представлява паметник на един от богатите граждани на този град.
26
Най-старата история на Анхиале е забулена в неизвестност. Предполага се, че гръцките колонисти от Аполония (днешния Созопол), които го основали, са се заселили тук още през IV в. пр. н. е. В голямата конкуренция, която е съществувала между двете колонии в Бургаския залив — Месемврия и Аполония, Анхиале е бил създаден от аполонийците, за да пречи на търговията на Месемврия. Когато римляните установили властта си в Тракия, както Аполония, така и Месемврия загубили окончателно своето някогашно благоденствие.
Обр. 18. Централната колона в процес на възстановяване
Старата политика на аполонийците срещу Месемврия сега била поддържана от римляните. Благодарение на това Анхиале процъфтявал. Той станал значителен център и в него се заселили много тракийци от близката околност. В чест на един от тях е бил изграден и мавзолеят под могилата край Поморие.
ПРОУЧВАНЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
При започване на възстановителните работи през 1958 г. бяха извършени предварителни разкопки,
27
Обр. 22. Първата ниша преди възстановяването й
в резултат на които бяха разкрити за първи път входът на дромоса и фланкиращите го две помещения, които вече описахме по-горе, и бе подготвена част от работата за 1959 г. [1] Съществената част от работите, извършени през 1959 г. имаха за цел:
1) Да се възстанови централният стълб на съоръжението така, че да поеме функциите си.
2) Да се прочисти дромосът цялостно, като се демонтира вгнезденото в него съвременно укрепително съоръжение,
1. Работите през 1958 г. се извършиха под ръководството на проф. И. Карасимеонов.
28
да се възстанови почти изчезналата връзка между дромоса и централното помещение и се сключи разрушения цилиндричен свод над онази част от дромоса, по протежението на която той бе частично запазен над петите.
3) Да се възстанови пробитият на няколко места пръстеновиден цилиндричен свод над централното помещение.
Обр. 23. Първата ниша по време на възстановяването
Силно разрушен, при чувствително — на места до 50% накърнено напречно сечение, със сериозни вертикални пропуквания, централният стълб застраваше да рухне под товара на голямата землена маса над него (обр. 17).
29
Попълването на зидарията на цилиндричната част от тялото на стълба до началото на гъбовидното му уширение беше извършено сравнително по-леко. Употребени бяха тухли с трапецовиден формат по подобие на старите и квадратни от формата 34/34/4.5 см, но с предварително шкарпелирана в двата края лицева част, които даваха възможност да се получи добре оформена лицева цилиндрична повърхност на тялото така, както това е било постигнато при първоначалното му изграждане (обр. 18). В стъблото на самата колона, чиято монолитност беше чувствително нарушена, бяха излети в процеса на зидането два скрити железобетонни пояса, свързани с пет частични вертикални железобетонни колони. Тази скрита конструкция и специалната комбинирана зидария в зоната на разрушената цилиндрична част на колоната
Обр. 24. Първата ниша след възстановяването ѝ
30
осигуриха напълно нейната монолитност и я възстановиха в консруктивно отношение като пълноценен носещ елемент. (обр. 19) [*]
Обр. 25. Отпора към дромоса гледан от вътре по време на възстановяване на съоръжението
Самото възстановяване на почти напълно изчезналата лицева повърхност на цилиндричната част на колоната вървеше постепенно нагоре — като предварително се оформяваше ивица от лицевата част на зидарията в съответния материал — камък или тухла при възможната ширина, а вътрешната скрита част се запълваше с циментов разтвор и камък. Този начин на работата позволи да се получи бързо и сигурно необходимата връзка между старата и нова зидария.
Лицевите пояси бяха зидани на вароциментов разтвор, слабо оцветен с червена оксидна боя. Фугирането се извършваше заедно с изграждането на зидарията, като загладеният оцветен варов разтвор беше оставен на около 5 мм под общата лицева повръхност на зидарията. По този начин новавата зидария, на разтвор по състав и цвят, различаващ се слабо от стария, бе маркирана и чрез дълбочината на фугата.
Възстановяването на зидарията в гъбовидната част на колоната, беше доста трудно. Работата изискваше голямо умение и често проверяване на сложната кривина със специален шаблон.
*. Образи 19, 20 и 21 виж в края.
31
След възстановяване на централния стълб започна изграждането на разрушената част от зидарията на околовръстната стена. Разрушенията бяха съсредоточени около нишите и отвора към дромоса (обр. 20 и 21) на места незначителни по повръхност и с малка дълбочина, зидарията беше проядена, а някъде бе ерозирана под влиянието на влагата само лицевата ѝ повръхност.
Затова при възстановяването на такива гнезда подходихме индивидуално. Новият градеж в преобладаващата си част бе тухлен и се извърши внимателно, с голямо старание, необходимо за правилното свързване на новата със старата зидария. След като бяха оформени нишите (обр. 22, 23, 24), възстановен беше и отворът към дромоса (обр. 25), челото на чийто свод, пресичайки се от кривата на цилиндричната стена на централното помещение, представляваше сложна пространствена форма. Нейното изпълнение изискваше голямо майсторство, още повече, че се извършваше заедно със сключването на разрушения цилидричен свод над дромоса, непосредствено преди проникването му в централния обем (обр. 25). Така влизането в централната част на съоръжението доби своя първоначален вид. С това работата по етапа от възстановяването през 1959 г. бе приключена.
При провеждането на възстановителните работи имахме предвид следните ръководни начала:
Да запазим по възможност в най-голяма степен съоръжението такова, каквото е стигнало до нас, без ненужно и неоправдано вмешателство в него. С оглед на това, спокойно беха отминати всички дребни, а на места и по-големи, но без съществено зачение повреди по него.
Прибягнахме, защото това беше абсолютно необходимо, до осигуряващата в статическо отношение съоръжението конструкция, която беше извършена така, че остана напълно скрита в него. Така бяха излети двата вградени пояса и допълнително свързващите ги вертикални елементи, укрепяващи колоната.
Наложилите се по необходимост пломби от нова зидария трябваше да не въвеждат в заблуждение даже и обикновения наблюдател: да личи че са нови, без това обаче да дразни естетически окото. Извършеното тониране на разтвора при новата зидария и нейното фугиране бяха направени именно с цел да маркират, да подчертаят ясно границата между новоизвършеното и първоначалното — старото.
32
Обр. 19. Колоната след възстановяването ѝ
24
Обр. 20. Поглед през пробива в околовръстната стена на централното помещение към дромоса
36
Обр. 21. Пробивът в свода на централното помещение преди възстановяване на съоръжението.
38
Доколко горенабелязаните принципи са проведени резултатно може да се види само на място.
Като неразделна част от възстановителната работа бе извършена пълна фотодокументация, придружена с графично за снимане на съоръжението (обр. 14 и 15).
39
Приложение II.
Географска карта с местонахожденията на античните селища
43
Приложение III.
Карта на Анхиало (Поморие) с обозначение местонахождението на паметника
Редактор : Тр. Мамаров
Худ. оформление : Михаил Николов
