Библиография
С ъ к р а щ е н и я. — БСМ = Български старини изъ Македония. — BT = Bibliotheca Teubneriana. — BZ = Byzantiniche Zeitschrift, — ИзвИДС = Известия на Историческото Дружество въ София. — Migne Patr. gr. et. lat. — Migne Patrologia cursus complectus graeca et latina. — MGH = Monumenta Hermaniae Historica. — ССАк. = Споменик Српске Академиjе. — CSHB = Corpus scriptorum historiae Byzantinae.
А l b е r t i А q u i e n s i s Historia Hierosolimitanae expeditionis. Bongars, Gesta Dei per Francos etc. t. I, Hanoviae 1611, p. 184—381.
A l e x i i C o m n e n i Chrysobula ad Tlieodulum, mitropolitam Thessalonicensis auno 1095. — Z a c h a r i a e v o n L i n g e n t h a l, Jus graeco-romanum. Pars III (1857), p. 401—402, 405.
А n n а е C o m n e n а е Alexias, edit. A. Reifferscheidii. vol. I—II. Lipsiae 1884 (BT).
A n s b e r t e, Historia de expeditione Friderici imperatoris, edita а quodam Austriense clerico qui eidem inerfuit nomine — вж. А. C h r o u s t, Quellen zur Geschichte des Kreuzzuges Kaiser Friedrichs I. Berlin 1929 (MGH, nova series, t. V).
B a s i l i i II i m p e r a t o r i s Sigillia ad archiepiscopum Achridensem, въ 1. V. X. B e n e c h e v i č, Catalogus codicum manuscriptorum graecorum qui in monasterio Sanctae Catliarinae in Monte Sina asservatur. Petropoli 1911, p. 542 sequ. и 2. Й о р. И в а н о в ъ, БСМ. София 1931, стр. 550 и сл. За другитѣ по-стари издания вж. тукъ, стр. 2, бел. 1.
В a s i l i i, archiepiscopi Trinovitani, epistola ad papam Innocentium III. M i g n e, Patr. lat., t. 215, col. 228 А—289 C.
B e n e d i c t i a b b a t i s Gesta regis Henrici II, edit. W. Stubbs въ Rer. Brit. SS. II. London 1867.
B e n j a m i n v o n T u d e l a, Die Reisebeschreibungen des — von N. Adler II Jerusalem 1903. — T h. T a f e l, De Thessalonica eiusque agro dissertatio geographica. Berolini 1839, p. 437.
W i l l e r m i T у r е n s i s, Historia rerum in partibus transmarinis gestarum а tempore successorum Mahumeth usque ad annum Domini 1184. B o n g a r s, Gesta Dei per Francos etc. t. I, p. 629—1046.
V i l l е h а r d o u i n J., La conquête de Constantinople, 1 edit. Natalis de Wailly, 3-ème edit. Paris 1882 et 2. edit. par Em. Bauchet, t. I. Paris 1891.
538
В а с и л и й Б р к и ћ,
издад. отъ Ил. Руварацъ въ ССАк. X (1891), стр. 45—66.
В л а д и с л а в ъ Г р а м а т и к ъ, Повѣсть за пренасянето мощитѣ на св. Ивана Рилски отъ Търново въ мънастиря му. Е. K a l u ž n i a c k i, Werke des patriarchen von Bulgarien Euthymius. Wien 1901, S. 405—431.
G e o r g i i A c r o p o l i t a e Historia. Opera edit. A. Heisenberg (BT). Lipsiae 1903, vol. 1.
G e o r g i i C e d r e n i Compendium historiarum. CSHB. vol. II, edit. I. Bekkeri. Bonnae 1839.
G e o r g i i C o d i n i De officialibus. CSHB. edit. I. Bekkeri. Bonnae 1839. — De annorum et imperatorum serie. CSHB. edit. I. Bekkeri. Bonnae 1843.
G e o r g i i H a m a r t o l i (Monachi) Chronicon, edit. E. de Muralti. Petropoli 1859.
— Вж. старобълг. рѫкописъ отъ XIV вѣкъ въ Библиотеката на Рилския мънастирь подъ № 1/26 (79) (Е. С п р о с т р а н о в ъ, Описъ на рѫкописитѣ въ Рилския манастирь. София 1902, стр. 24—25), лл. 54—73 (вкл.). За него вж. В. Н. З л а т а р с к и, Георги Скилица и написаното отъ него житие на св. Ивана Рилски. ИзвИДС, кн. XIII (1933), стр. 49 и сл.
ССАк. кн. V
(1890), стр. 12—13.
Д у к љ а н и н а п о п а Летопис, уредио Ф. Шишић. Београд—Загреб 1928.
E p h r e m i i Chronicon. CSHB edit. Im. Bekkeri. Bonnae 1840.
E u s t a t h i i, mitropolitae Thessalonicensis, De emendanda vita monachica. M i g n e, Patr. gr. t. 135, col. 729—910.
:
1.
Е. К a l u ž n i a c k i, Werke etc. S. 5—26. — Й о р. И в а н о в ъ,
БСМ, 2-о изд., стр. 369—383. —
2.
Е. K a l u ž n i a c k i, п. т., стр. 27—58. — Й о р. И в а н о в ъ, п. т.,
стр. 421—422. —
3.
.
Е. K a l u ž n i a c k i, п. т., стр. 59—77. — Й о р. И в а н о в ъ, п. т.,
стр. 432—433.
E u t h y m i i Z i g a b e ni Panoplia dogmatica, contra Bogomilos. — Narratio de Bogomilis seu Panopliae dogmaticae titulus XXIII, edit. I. Car. Lud. G i е s е l е r, Göttingen 1842. Въ изданието на М i g n e, Patr. gr. t. 130, col. 1289C—1332D, тая глава е 27. — Славянския преводъ на тая статия вж. М. Г. П о п р у ж е н к о, Синодикъ царя Бориса. Одесса 1899. Приложеніе III, стр. 13—48.
.
1.
Й
о р. И в а н о в ъ, БСМ, 2-о изд., стр. 396—400. —
2.
,
п. т., стр. 401—404.—
3.
,
п. т., стр. 405—418.
539
I o a n n i s S k y l i t z a e Historia. Вж. G. C e d r e n u s CSHB. vol. II. Bonnae 1839, p. 643—744. — Прибавки къмъ него отъ еп. Михаила Дѣволски вж. В. P r o k i ć, Die Zusätze in der Handschrift des lohannes Skylitzes. München 1906.
I o a n n i s Z o n a r a e Epitome historiarum, edit. L. Dindorfii, vol. IV. Lipsiae 1871 (BT).
ССАк. кн. III (1890) стр. 190—193.
К а т а л о з и на охридскитѣ архиепископи и на поачиненитѣ тѣмъ епископии:
1.
.
D u C a n g i i Familiae augustae byzantinae. Parisiis 1680. t. I, p.
174—175. — H. G e l z e r. Der Patriarchat von Achrida. Lipsiae 1902, S. 6—7. —
Последно критическо издание на Й о р. И в а н о в ъ БСМ, 2-о издан., стр.
565—569. —
2.
.
BZ, t. I (1892), S. 256—257.
M a t t h i e u d’E d e s s e. Chronique de — (963—1196). Bibliothèque historique arménienne, traduit E. Dulaurier. Paris 1858.
M i c h a e l i s A c o m i n a t i
M i c h a e l i s A t t a l e i a t a e Historia. CSHB, edit. Im. Bekkeri. Bonnae 1853.
M i c h a e l i s P s e l l i Chronographia (976—1077), edit. Const. Sathas. London 1899.
N i c e p h o r i B r y e n n i i Historia. CSHB, edit. A. Meinike. Bonnae 1836.
N i c e t a e A
c o m i n a t i 1. Historia. CSHB, edit. Im. Bekkeri. Bonnae 1835. 2.
, edit.
C. Sathas, Bibliotheca medii aevi. vol. I. Venetiae 1872, p. 77—81.
N i l o s D о х
о p a t r e s,
. G. P a r t h e y, Hieroclis Synecdomus etc. Berolini 1866,
p. 285/6. — Й о р. И в а н о в ъ, БСМ. 2-о издан., стр. 563—564.
O d o n i s d e D i o g i l o De Ludovici VII itinere. M i g n e, Patr. lat. t. 185, col. 1206—1246.
O t t o n i s F r i s i n g e n s i s Gesta Fridrici I imperatoris. MGH, SS. XX, p. 83—493.
P o s o n i e n s e Chronicon. Rerum Hungricarum Arpadiana. Edit. S. L. Endlicher. Sangalli 1849.
P i c t u m s e u V i n d o b o n e n s e Chronicon. Historae hungaricae Fontes domestici. recen. M. Florianus. Pars I. SS. vol. Il. Lipsiae 1883, p. 100—245.
(Проложно). Й о р. И в а н о въ, БСМ, стр. 419—420.
R o b e r t d e C l a r i, Conquête de Constantinople, editée par Philippe Lauer. Paris 1924.
Р у с с к а я л ѣ т о п и с ь по Ипатскому списку. СПБургъ 1871. — С в о д н а я лѣтопись, составилъ Л. И. Лейбовичъ. СПБургъ 1876.
Изд. В. Срезневскаго. Петроградъ 1906.
540
Синодикъ царя Борила, издан. М. В. Потруженко. София 1928.
T h e o d o r i S c u t a r i o t a e Compendium chronicum, edidit C. Sathas. Bibliotheca medii aevi. vol. VII. Venetiae—Parisiis 1894, p. 1—610.
T h e o p h y l a c t i, B u l g a r i a e archiepiscopi, 1. Oratio in imperatorem dominum Alexium Comnenum, M i g n e, Patr. gr. t. 126, col. 287C—306C. — 2. E p i s t o l a e, ibidem, col. 307A—558 D. Тѣхния преводъ вж. С и м е о н ъ митрополитъ, Писмата на Теофилакта Охридски, архиепископъ български, София 1931.
C e c a u m e n i Stratcgicon et incerti scriptoris de officiis regiis libellus. Edit. W. Wassiliewsky et V. Jernstedt. Petropoli 1896.
Я х ъ я – и б н – С а и д ъ Антиохійскій. Извлеченія изъ его лѣтописи. Вж. бар. В. Р. Р о з е н ъ, Императоръ Василій Болгаробойца. СПБургъ 1883. — Histoire de Jahya-ibn-Săïd d’ Antioche continuateur de Săïd-ibn-Bitriq, edit. et trad. en Français par I. Kratchkovsky et A. Vasiliev. Вж. R. G r а f f i n — F. Na u, Patrologia orientalis t. XVIII, fasc. I. Paris 1924, p. 705—833; t. XXIII, fasc. 11. Paris 1932, p. 349—520
А. Трудове съ кирилица
С ъ к р а щ е н и я: БИБиб = Българска Историческа Библиотека, — БСБАк = Български Старини, издав. отъ Българската Академия на наукитѣ. — ByzSl = Byzantinoslavica. — ВизВрем = Византійскій Временникъ. — ГСАк = Глас Српске Академиjе. — ГНМ = Годишникъ на Народния Музей. — ГСУ = Годишникъ на Софийския Университетъ. — ЭСФ = Энциклопедія славянской филологіи. — ЖМНПр = Журналъ Министерства Народнаго Просвѣщенія. — ИзвБАИ = Известия на Бълг. Археологически Институтъ — ИзвИДС = Известия на Историческото Дружество въ София. — ИзвНЕМ — Известия на Народния Етнографически Музей. — ИзвРАИК = Извѣстія Русскаго Археологическаго Института въ Кон-полѣ. — Мак. Прег. = Македонски Прегледъ. — СбБАк = Сборникъ на Българската Академия на наукитѣ. — СбНУКн = Сборникъ за народни умотворения и книжнина. — СпБАк = Списание на Българската Академия на наукитѣ. — СПСп = Софийско Периодическо Списание на Книжовното Дружество. — ScmKond = Seminarium Kondakovianum.
А б о б а – П л и с к а, Матеріалы для болгарскихъ древностей. ИзвРАИК, т. X. София 1905.
Б е з о б р а з о в ъ, П., Боэмундъ Тарентскій. ЖМНПр. ч. 266 (1833), стр.97—119. отд. от. СПБургъ 1883. — Положеніе крепостныхъ въ Византіи. Приложеніе къ „Исторія Византіи Г. Ф. Герцберга. Москва 1896, стр. 644 и сл.
Б ѣ л я е в ъ, Д. Ѳ. Byzantina. Очерки, матеріалы и замѣтки по Византійскимъ древностямъ, кн. I. СПБургъ 1891.
Б ѣ л я е в ъ, Н. Т. Рорикъ Ютландскій и Рюрикъ начальной лѣтописи. Sem Kond, т. III (1929), стр. 215—270.
Б е н е ш е в и ч ъ, В. Н. Три анійскія надписи XI вѣка изъ зпохи византійскаго владычества. Ленинград 1921.
Б е с т у ж е в ъ – Р ю м и н ъ К. Русская исторія, т. 1. СПБургъ 1872.
541
Б р у н ъ, Ф. Черноморье. Сборникъ изслѣдованій по исторической географіи Южной Россіи. часть I. Одесса 1879.
В а с и л ь е в с к и й, В. Г. Византія и печенѣги. ЖМНПр. ч. 164 (1872). II, стр. 116—165; 243—332. Труды его, т. I (1908), стр. 1—147. — Ѳеофилактъ Болгарскій и его сочиненія. Труды его, п. т., стр 134—149 (Приложеніе къ „Византія и печенѣги”). — Варяго-русская и варяго-англійская дружина въ Константинополѣ XI и XII вѣковъ VII. Дѣйствительная исторія Гаральда и его Веринговъ въ Константинополѣ. ЖМНПр. ч. 177 (1875), II, стр. 394—451. Труды его, т. I, стр. 258 и сл. — Изъ исторіи Византіи въ XII вѣкѣ. Союзъ двухъ имперій. Славянскій Сборникъ, т. II. СПБургъ 1877, стр. 210—290. Труды его, т. IV (1930), стр. 18—105. — Законодательство иконоборцевъ. ЖНМПр. ч. 199 (1878), стр. 258—309; ч. 200 (1878), стр. 95—129. Труды его, т. IV (1930), стр. 139—235. — Рецензия върху книгата на Ѳ. Успенскій, Образованіе втораго болгарскаго царства, Одесса 1879, въ ЖМНПр. ч. 2 4 (1879), II, стр. 144—217; 318—348. — Матеріалы для внутренней исторіи византийскаго государства. ЖМНПр. ч. 210 (1880), стр. 98—170; 335—404. — Совѣты и разсказы византійскаго боярина XI вѣка, п. т., ч. 215 (1881), стр. 242—299; ч. 216 стр. 102—171; 316—357. — Обновленіе болгарскаго патріаршества при царѣ Iоаннѣ Асѣнѣ II въ 1235 году, п. т., ч. 238 (1885), II, стр. 1—56; 206—238.
В а с и л ь е в ъ, А. А. Византия и крестоносцы СПБургъ 1923.
В е н е л и н ъ, Ю. О Соляномъ озерѣ Гальмирисѣ. Чтенія въ Москов. Об-ствѣ Исторіи и древ. россійскихъ, за 1847 г. № 6. Отд. отп. Москва 1847.
В о р о н о в ъ, А. Главнѣйшія источники для исторіи Кирилла и Меѳодія. Кіевъ 1877.
Г е о р г и е в ъ, Св. Първиятъ кръстоносенъ походъ и българскитѣ земи. БИБиб. год. I (1928), т. 2, стр. 69—115.
Г е р ц б е р г ъ. Г. Ф., Исторія Византіи. Переводъ П. Безобразова. Москва 1896
Г о л у б и н с к і й, Е. Е., Краткій очеркъ православныхъ церквей, болгарской, сербской и ромынской. Москва 1871.
Г о л у б о в с к і й, П., Печенѣги, торки и половци до нашествія татаръ. Кіевъ 1884.
Г р и г о р о в и ч ъ, В. И., Очеркъ путешествія по европейской Турціи. 2-ое изданіе. Москва 1877.
Г р о т ъ, К. Я., Изъ исторіи Угріи и Славянства въ XII вѣкѣ. Варшава 1889.
Д р и н о в ъ, М., С. Исторически прѣгледъ на българската църква. Виена 1869. — Три грамоти дадени отъ императора Василия на българския охридски архиепископъ ок. 1020 год. Съчинения, т. I, стр. 203—219. — Рецензия върху книгата на Ѳ. Успенсмй, Образованіе втораго болгарскаго царства. Съчинения, т. III, стр. 248—280. — Мѣдно (бакърено) гумно, мѣденъ токъ въ словѣнскитѣ и гръчки умотворения. Сборниче М. С. Дриновъ, София 1900, стр. 81—116.
З л а т а р с к и, В. Н. Извѣстия за българитѣ въ хрониката на Симеона Метафраста и Логотета. София 1908 (СбНУКн. кн. XXIV). — Кой е билъ български архиепископъ въ Охридъ при покорението на България отъ Василия II. Християнска Мисъль, год. II (1909), кн. VIII, стр. 464—472. — Де се намиралъ гр. Дѣволъ. ИзвИДС, кн. V (1922),
542
стр. 35—56. —
Моливдовулъ на Самуила-Алусиана. ИзвБАИ, кн. I (1922), стр. 86—102. — Легендата
за откриването мощитѣ на Тивериуполскитѣ мѫченици. I Отчетъ на БАИ. София 1922,
стр. 23—37. — Намѣрениятъ въ юго-западна Албания надписъ съ името на българския
князъ Бориса-Михаила. Slavia, 11(1923), кн. 1, стр. 61—91. — Словѣнското житие
на св. Наума
отъ
XVl.
вѣкъ. СпБАк, кн. XXX (1925), стр. 1—28. — История на българската държава презъ
срѣднитѣ вѣкове, т. I. София, ч. 1 (1919), ч. 2 (1927). — Политическото
положение на северна България презъ XI. и XII. вѣкове. ИзвИДС, кн. IX (1929),
стр. 25—50. — Една датирана приписка на гръцки отъ срѣдата на XI. вѣкъ. ByzSI. I
(1929), стр. 22—34. — Моливдовулътъ на веста Симеона, катепанъ на Подунавието.
Сборникъ Ф.
Шишичъ.
Zagreb (1929), стр. 143—148. — Моливдовулътъ на Алусиана. ИзвИДС, кн. X (1930),
стр. 49—63. — Търновскиятъ надписъ на Иванъ Асѣня II. БИБиб. год. III (1930), т.3,
стр.
56—64. — Устройство Болгаріи и положеніе
болгарскаго народа въ первое время после покоренія
ихъ Василіемъ II Болгаробойцею. Sem Kond t. IV (19—31), стр. 49—68.—Болгарскій
историко-литературний злементъ въ русской лѣтописи. Труды V съѣзда
Академическихъ организацій
заграницей. ч. I. София 1932, стр. 337—352. — Какъвъ народъ се разбира у Анна
Комнина подъ израза
.
ИзвИДС. кн. XI—XII (1931—1932), стр. 71—83. — Намѣстннци-управители на България
презъ царуването на Алексия I Комнинъ. ByzSI. t. IV (1932), 1,стр. 139—152;
1V/2, стр. 371—398.
—
Багора—Бабагора—Bagulatus. Сборникъ А. Иширковъ, София 1933, стр. 187—190. —
Ловечъ какъ срѣдновѣковна крепость. Сборникъ Ловечъ и Ловченско. IV (1932), стр.
11—18. — Потеклото на Петра и Асѣня, водачитѣ на възстанието въ 1185 год. СпБАк.
кн. 45 (1933), стр. 8—48. — Ансбертовиятъ
“жупанъ
или сатрапъ на България” не е билъ Добромиръ Хризъ. ГСУ, Истор.-филолог. ф. кн.
XXIX, 6 (1933), стр. 1—20. — Георги Скилица и написаното отъ него житие на св.
Ивана Рилски. ИзвИДС, кн. XIII (1933), стр.49—80.
И г н а т и е в ъ, Ат. Градището при с. Комарево, Карнобадско. ИзвБАИ, т. I (1921—1922), стр. 206—215. — Стари пѫтища въ Карнобадско, п. т., т. IV (1926—1927), стр. 291—295.
И в а н о в а, В. Стари църкви и монастири въ българскитѣ земи (IV—XII). ГНМ за 1922—1925. София 1926, стр. 429—558.
И в а н о в ъ, Й о р. Сѣверна Македония. София 1906. — Епархиитѣ на Охридската архиепископия. СпБАк, кн. 1 (1911), стр. 93—112. — Св. Иванъ Рилски и неговиятъ монастиръ. София 1917. — Произходътъ на царь Самуиловия родъ. Сборникъ на В. Н. Златарски. София 1925, стр. 55—62. — Български старини изъ Македония. 2-о изд. София 1931.
И л о в а й с к і й, Д. И. Исторія Россіи. ч. I. Кіевскій периодъ. Москва 1876.
И р е ч е к ъ, К. Исторія болгаръ. Одесса 1878. — Стари пѫтешествия по България отъ 15—18 столѣтие. СПСп., кн. VII (1884), стр. 96—127.— Княжество България II. Пловдивъ 1896. — Историjа срба. т. I. Београд 1922.
И с т о р і а вкратцѣ ω Болгарословенском народѣ. Вж. Йор. И в а н о в ъ, Български старини изъ Македония, 2-о изд. София 1931, стр. 630—642.
И ш и р к о в ъ, А. Областното име Загорье или Загора въ миналото и сега. ИзвНЕМ год. V (1925), кн. 1—4, стр. 80—88.
K a p c к і й, Е. Ф. Славянская кирилловская палеография. Ленинград 1928.
543
К и п р і а н о в и ч ъ, Жизнь и ученіе богомиловъ. Православное Обозрѣніе за 1875, іюнъ и августъ, препечано у еп. П. Успенскаго, Исторія Аѳона, ч. III. отдѣл. 2. СПБургъ 1882, стр. 861—917.
К о н д а к о в ъ, Н. П. Византіискія церкви и памятники Константинополя. Одесса 1886.
К ѫ н ч е в ъ, В. Орохидрография на Македония. Пловдивъ 1911.
Л а в р о в ъ, П А. Палеографическое обозрѣніе кирилловскаго писма. ЭСФ, вып. 4, 1. Петроградъ 1915.
Л а
м
п р
о с ъ,
С. П.
.
1879.
Л а с к а р и с ъ, М. Ватопедската грамота на царь Иванъ Асѣня II (БСБАк, VIII). София 1930.
Л а с к и н ъ, Г. Георгій Кодинъ о древностяхъ Константинополя. Кіевъ 1905.
М а в р о О р б и н и, архимандритъ рагузски, Книга исторюграфія початія имене, слави и разширенія народа славянского и ихъ царей и владѣтелей, подъ многими имянами и со многими царствіями, королевствами и провинціями. Собрана изъ многихъ книгъ историческихъ, чрезъ господина Мавроурбина архимандрита рагужскаго. С. Петербургъ 1722.
М и л е т и ч ъ Л. и А г у р а Д., Дакорумънитѣ и тѣхната славянска писменость. СбНУК, кн. IX (1893), стр. 211 и сл.
М л а д е н о в
ъ, Ст. Потеклото и съставътъ на срѣднобълг.
,
прѣкоръ на царь Асѣня I. СпБАк, кн. XLV (1933), стр. 49—66.
М у т а ф ч и е в ъ, П. Владѣтелитѣ на Просѣкъ. София 1913 (СбБАк. кн. I) — Войнишки земи и войници въ Византия презъ XIII—XIV в. СпБАк, кн. XXVII (1923). стр. 1—113. — Пронията въ Византия и отношенията и къмъ военната служба. ИзвИДС, кн. VI (1924), стр. 1—30 — Сѫдбинитѣ на срѣдновѣковния Дръстъръ. Сбор. Силистра и Добруджа, т. I. София 1927, стр. 101—196. — Българи и румъни. София 1928. — Произходътъ на Асѣневци. Мак. Прег. год. IV (1928), кн. 4, стр 1—42. — Русско-болгарскія отношенія при Святославѣ. Sem. Kond. IV (1931), стр. 77—92.
М у ш м о в ъ, Н. Монети и печати на българскитѣ царе. София 1924. — Византийски печати съ значение за българската история. Мак. Прегл. год. V (1929), кн. 2, стр