Трансилванските (седмиградските) българи. Етнос. Език. Етнонимия. Ономастика. Просопографии
Т. Балкански
V. ОКРЪГ ХУНЕДОАРА
3. Манастирът Прислоп
Прислоп посетих на 14. VI. 1994 г. Намира се в Планината на Хацег. Дотам се стига по пътя Хацег — Хунедоара. При с. Сивашу (или Сливашу) де Сус има Т-образен разклон, след който по 3-километров изровен черен път се стига до манастира, чието изложение е съвсем същото като на Вратна и Манастирица. Изграден е до стока на рекичката Слѝвуц с друга река, без съмнение — деформирано от Сливец, умалително от слив 'сток на две реки'. В румънската литература се твърди, че и този манастир е изграден от Никодим. За разлика от Водица и Тисмана, за доказателство на това твърдение няма документи, a само легенди. Днес в манастира живеят около 40 монахини. Самият манастир е училище, семинария за момичета, които се подготвят за монашески живот. Всички монахини обясняват на посетителите, че Св. Никодим, основателят на манастира, е “арумън”, защото така бил казал Н. Йорга. Сигурно било, че той е направил манастира, защото така било записано в Четвероевангелието на Никодим. На 20 минути от манастира има исихастка пещера, за която се твърди, че е пещерата на Никодим. После, през XVI в., в нея живял и Св. Йоан от Прислоп.
118
Манастирът ще да е далеч по-стар от Никодим. От мемориалния надпис се разбира, че е реставриран през 1399-1405 г. от домница Замфира, която е и погребана в него. В манастирската църква има един не много стар портрет на Никодим от 1759 г.
Самото име на манастира е по името на дял от планината Роска и е българско — Прислоп : прислоп 'припек'.
Фактът, че манасгирът Прислоп е построен или възобновен от българина Никодим, задължава въвеждането на неговата просопография.
[Previous] [Next]
[Back
to Index]