Трансилванските (седмиградските) българи. Етнос. Език. Етнонимия. Ономастика. Просопографии

Т. Балкански

 

IV. ОКРЪЗИ КОВАСНА И ХАРГИТА

 

Надеждя

Бая Харгита

Корунд

Булгарени

Одорхей Секуеск

Кристору Секуеск

 

I. Село Надеждя (Ндж), рум. Nădejdea, което секуите продължават да наричат по своя унгарски узик Ойнат (по унг. oi 'поле' и nat 'папур'). До това село се стига по много лош изровен път от Меркуря Чук, рум. име на секуйското Чик Середо със значение 'Средна дъга' (на планината). Селата в района са само секуйски. Населението не знае румънски език. Във фамилията Тотар (Татар), където отседнах, румънски език твърде слабо знаеше с̀амо младежът Леванта, служил в румънската армия: бащата Ищван и майката Магдалена, както и дъщерята Илдико не говореха езика на държавата, в която живеят. С преводач — секуйката Маргот Алберт, омъжена за букурещки българин, по мъж Йоница — разговарях с останалите фамилии от селото: Лỳкач, Бѝлибог, Òндрей, Бòртиш, Ковач, Урбан, Конц. Секуите в това село знаят, че “не са унгарци по кръв и произход”, знаят, че са различни и по антропология от унгарците. Самонаричат се обаче пред чужденците маджари, но след по-дълго общуване обясняват, че по националност са секуи, които говорят унгарски език. Знаят по предание, че тяхната родина е някъде около Волга и че имат нещо българско в родословието си. И толкоз! Никакъв друг спомен за своята българщина, за славната история нà този народ в две български държави: Волжката и Дунавската!

 

Село Надеждя : Ойнат се намира в местността Чук де Сус (или 'Горна Дъга (на Карпатите'). Населението се занимава предимно с животновъдство. В слабите ниви се раждат само картофи и ръж.

 

II. Бая Харгита (БХ) се намира под самия връх Харгита (1800 м) на планината Харгита, по която е наречен и окръгът в центъра на земята Секуи. Селото се намира на 1400 м надморска височина. Селската рекичка се казва Ной Патак. Мой домакин беше Балинд Карол, 60 годишен, лесничей, родом от с. Чехеце до Одорхей Секулеск. Според родовата легенда на семейство Балинд унгарците били дошли в тази земя преди секуите. Унгарците дошли от Азия, секуите от Волга. Разликата между унгарци и секуи по-рано е била в езика, сега е само в антропологията. Името секуи според неговата народна етимология идвало от сейк 'стол, крепост'. Тази народна етимология секуите повтаряха на всички места, които посетих. Румънците ги наричали бозгор (за името вж. при Дева), което за секуите било обидно, защото означавало 'хора без родина'. Самите те наричат румънците ола (от влах), като влагат в името значение на прозвище: любима етнонимна поговорка на секуите е: “Когато румънецът (ола) е с ръце в джобовете, лъже. Като ги извади — краде”. Г-н Балинд сподели, че в румънската ойконимия се подменят старите секуйски имена по народноетимологически сближения, без да се държи връзка на точните етимологически форми: така напр. СелИ Ловез (от льо 'кон' и

 

95

 

 

вез 'смърт') е представено в румънската ойконимия като Ливез 'ливади'. Опитът да се отделя секуйският народ като самосгоятелен, дори несвър-зан с унгарците, личал и от името на техния “национален” вестник “Hargita Népe” 'Народът на Харгита', издаван на унгарски език.

 

III. Корỳнд е селище в района на Одорхей Секуеск. Тук е запазена старинната култура на секуите дърворезци и грънчари. Името се обяснява със старо секуйско кор 'възраст, старосг'. Културата “Корунд” е широко известна в Унгария и Румъния. Тук всеки дом е работилница и респ. продавница. Главната улица на селото (друга улица няма) е един постоянен панаир на корундската дърворезба.

 

IV. Булгарени. Между Корунд и Одорхей Секуеск е селото с днешно рум. име Bulgareni и старо секуйско Bogar falva (Българско село). Името е представяно точно от съседите румънци, които са знаели, че жителите на това село са наричани българи (с унг. диал. bogarok). B момента се създава нова народноетимологическа версия, която обяснява името по унг. bogar 'буболечка'. С името болгар са били известни и секуите-чангъи на Сирет (вж. Дева).

 

V. Одорхей Секуеск (ОС) е средно голям град, населен само със секуи (румънци са войниците и офицерите от гарнизона и полицаите). В града има разрушена крепост (сейг) с име Szekéytamótvar 'Секуйски град (крепост)'. От този град произлизат големите секуйски писатели Томаши Арон, роден в с. Лупениц, написал романа “Абел” за живота на секуите. Урбан Болаш, като жител на Одорхей, се представя като “най-големият секуй”, защото бил първият леяр и инженер, направил първия топ в Трансилвания (?!). Роден е в селцето Lelngelfalvo, до градския център. Други голим секуйски писатели са Йожа Белу, роден в с. Хордьо до Одорхей, и Каняди Шандор, родом от Голомб фалво ('село гълъб', със запазена българска основа), който сега живее в Клуж.

 

Жителите на Одорхей имат своя национална гордост: те смятат, че секуйската сила и могъщество някога са въздигнали маджарската държава. Изразът е: “Секуите са направили маджарите!” (Шюкян Дионисие, 64 г., търговец). Разказва се легендата за Хонор и Модор, които дошли някога от Азия и заселили Ардял — всъщност унгарската легенда, която се изучава в училище. Мои домакини бяха: Дениш (Денко) и Пирош (Пирòшко) Алберт, брат и снаха на българската снаха и мой придружител Маргот Алберт Йоница; и Балинд Денеш (Дионисий), агроном (70 г.), чиято дъщеря е женена в Алба Юлия за син на българката Розалия Маньов (вж. Дева). В Одорхей името ола (влах) е натоварено само със семантиката 'мръсен'.

 

96

 

 

VI. Крѝстору Секỳеск е чисто секуйско градче в Харгита, не много далече (на 30 км) от Одорхей Секуеск. В него се намира чудесният и всъщност единствен музей на секуите в Румъния. В двора на музея са изложени две първобългарски баби от съвсем същия тип, които са проучвани от карачайския учен С. Байчаров (1989). Тук знаят малко повече за връзката на секуи и българи. Дори местните археолози са отделили специална българска култура в Одорхей Секуеск, материалите за която са публикувани. Бяха така любезни да ми дадат том с публикации на Elek Benkö (A közékori Keresztúr-szék régeszeti topogrâfiâja, Budapest, 1992), от които, предполагам, българските археолози и първобългаристи ще се заинтересуват. В музея на видно място, под стъклен капак, и до днес се пази т. нар. българска делва (или гърне), която тук представям по споменатата унгарска книга (илюстрация № 8). Учените са категорични: делвата е изцяло българска и отразява част от българското присъствие в Трансилвания, признавано и от унгарската история. При секуйските паметници навсякъде присъства знакът на Тангра (Kurze 1990, 102–106), който кристорските учени са смятали за напълно непонятен. Не ще и съмнение — контактът между българските археолози първобългаристи и кристорските им колеги е повече от наложителен! [40]

 

Секуйският бит по илюстрации от музея на Кристору Секуеск Секуйският бит по илюстрации от музея на Кристору Секуеск

Секуйският бит по илюстрации от музея на Кристору Секуеск

 

Антропология. Секуите определено са дребни на ръст хора — обстоятелство, което сякаш обяснява народнопесенното българско Секула детенце като обобщен образ на този клон от първобългарите между славяните българи. Повечето са с европеидни черти, но има и такива с монголоидни. (Вж. илюстративния материал. По тип приличат на българите от Шуменско.

 

97

 

 

Антропонимията на секуите в цялост е унгарска, стара католическа и нова протестантска. Запазено е обаче отетнонимното Нандор, което е рефлекс на Уногондур и означава 'българин'. Сред родовите имена най-чести са Нандор 'българин' [41] и Секели (Szekely) със същата семантика (чрез племенното есегел).

 

В град Одорхей Секуеск има една фамилия с име Даниел Болгар на учител, който се представя за “румънец”. He e автохтон и вероятно е от повлашените българи в Румъния. Част от антропонимията на чангъите секуи е представена от Д. Мартинаш (вж. просопографията му).

 

При секуите и чангъите е запазено като РИ и ФИ името Бълан : Балан, което също е отетнонимно; племе или род балан са притежавали и българи, и кумани.

 

Етноним. Самите секуи се самонаричат по унгарски секели (székely). Българите са запазили старата форма сакул : секул, която после румънците (с тяхното i : l ) деформират до sacui, secui. Румънците използват и secuime 'народът на секуите' [42]. В литературата се срещат още следните варианти на името: сикули (Клайнер 1977, 37), секлери в рус. етнонимия (Байчаров 1982, Еремеев 1970, 140), секейци (Коледаров I 17, II 53), секули (Коледаров I 18), секели (Иречек, Поправки 303). В езика на балкарци и карачайци, потомци на черните българи е останал деетнонимът секелт 'княз'. В литературата е познато, че известно време от историята на българите хановете се избирали от коляното есегел. Може би тази е причината една от народните етимологии на името да го обяснява с унг. szkil : sikil, 'хубав, кралски'. Другите по същество народни етимологии обясняват името: 1) от секуйско сейг 'стол = крепост', унг. szek, при всички секуи; 2) по тур. sikel 'войник, който върви напред'; 3) по sikel 'кон със звезда на челото' и пр.

 

За унг. наука името е без етимология, неясно (А Magyar Nielv Torténeti — Timomológiai Szótâra. III 701, Budapest 1976): тук е направен преглед на всички познати на унг. наука народни и научни етимологии, някои от които са представени по-горе). Неизвестни на унгарската наука са две етимологии: 1) на Еремеев (1970, 140), който търси връзка със сак — тюркски етноним, свързан и със Co — китаизираното име на прародината на тюрките.

 

Терез Рац от c. Надеждя (1915)

Терез Рац от c. Надеждя (1915)

 

98

 

 

Секулите, секуите са съвсем същите първобългари есегел и респ. за тях ще да е точна научно обоснованата българска етимология по законите на първобългарския език. Най-добрата и точна етимология на името е при Байчаров (1989, 36): етимологическото решение изхожда от осетинското Аси 'Балкария' и аси 'балкарци' и респ. 'българи, първобългари' (по него разчетох и името на Ас-парух — вж. Балкански 1988), по което се развива регистрираното в епиграфските паметници есиле от еси и суф. за мн.ч. -ле и друго есек-ел-т = секелт 'аски народ', по което е и голямото коляно на първобългарите, известно с основна форма есегел от същата основа есег и -ел 'народ, племе'. В този труд е подчертано, че трансилванските секели : секлери са “булгари”, че това са българите в тази страна, водени от един син на хан Кубрат, които по Теофан Изповедник останали в Аварска Панония. Тези есегел са разпространили в Панония българското руническо писмо, което карачайският учен успешно е разчел.

 

В конкретния случай просто се откриват запазените българи есегел, вече унгаризирани по език, така както македонските бърсаци са запазили в основата си името на другото голямо коляно на първобългарите — барсул, берсил, със същото ел : ул : ил като в есегел (ВЖ. И ПрИ Брашов).

 

Онно (Ана) и Ищван Тотар

Онно (Ана) и Ищван Тотар

 

В българската лексикография името секули, секуи, секели, дори секлери трябва да се тълкува с точното: 'част от първобългарското коляно есегел, което в Трансилвания е било унгаризирано по език'.

 

Етнографоним. Унгарската наука представя секуите като част от унгарския народ, трансилвански унгарци. Този етнографоним безкритично е въведен и от Миятеви в техния Унгарско-български речник (1956), срв. székely 'маджарин от Източна Трансилвания, секлер'. Като етнографска група на унгарците се представят и в румънската лексикография; така възприемат името и някои руски етнонимисти (Еремеев 1971, 68). Тук е мястото да се подчертае, че самите унгарци не смятат секелите за част от своя народ и често ги наричат с обидното “цигани”. Самите секуи се смятат за отделен народ, който само говори унгарски, защото е загубил своя стар тюркски (първобългарски) език.

 

99

 

 

Секуйският епископ Мартон Арон — дългогодишен затворник в комунистическа Румъния

Секуйският епископ Мартон Арон — дългогодишен затворник в комунистическа Румъния

 

Смятам, че точната научна дефиниция на етнографонима секули : секуи : секели : секлери е 'лингвогрупа на българския народ, която говори унгарски език' (аналогично на гагаузи 'лингвогрупа на българския народ, която говори турски език', на каракачани 'лингвогрупа на румънския народ, която говори гръцки език' и пр.).

 

Език. Днес секуите : секулите говорят унгарски език, изследван, донякъде преднамерено, в две работи на румънския учен от Клужкия университет Сабин Опряну (1. Sabin Opreanu, Contribuţii la toponimia ţinutul Săcuilor, Cluj 1926, 2. S. Opreanu, Die Szekler. Eine völkische inmitten de Rumänentums, Sibiu-Hermannstadt, 1939). Няма обаче такова изследване на секуйските унгарски диалекти, което да ce e интересувало от първобългаризмите в тяхната реч, антропонимия и топонимия. Това е немаловажна задача на първобългаристиката, която чрез този, не ще и съмнение, запазен първобългарски пласт ще възстанови част от загубения език на първобългарите.

 

Топонимията по румънския описателен маниер в частност е публикувана от Опряну (цит. съч.), който ce e интересувал повече от румънските елементи в нея. Тук препредавам някои имена от секуйската топонимия в районите на Одорхей, Трей скаун, Меркуря чук и Муреш (по Опряну 1939, 131-133), срв.: Мал Катя, Серет, Серат, Естена (Стана), Балта патак (Поток Балта), Сенчат (?!), Садогура, Ракитиш, Данка, Домби (: дѫбъ), Баба вьолги, Галуша, Кости и пр. имена, които се интерпретират от С. Опряну като “румънски”. Не ще и съмнение, че секуите и по данни на топонимията ще да са били до края на XIV в. напълно унгаризирани, вер. техният тюркски първобългарски език е бил загубен до тази дата аналогично на първобългарите на юг от Дунав. Този въпрос обаче е задача на бъдещите проучвания!

 

Хоронимът Секуи като страна на секуите, както се каза, е рано регистриран: дал ми є г(сд)нь ми краль зємлѹ арьдєлскомѹ и брьса и Сакои (1456-1460), (Dicţionarul 1891, 207-208). Упоменат е в XVI в. от Ханс Дерншвам (134) като Секел, област до Унгария, с име

 

100

 

 

Szekeli Sciculi, Секулия е регистрирано като страна на “секулианците” в Анлийски пътеписи (290, 291, 293), нерядко с това име като калка на рум. La Secui, La Sacui ce появява и в българския печат, срв. в Отеч. вестник (14138, 1993, 5): “В Мако, градче близо до румънската граница, банда нападнала един автобус с туристи от Трансилвания, които не били нито евреи, нито румънци или цигани, а... унгарци от известната област Секеи”.

 

Хоронимът Секуи : Секулия трябва да влезе в Енциклопедия България като място от историческата география на Българската държава, населено със секули — лингвогрупа на българския народ. Така постъпват народите, които уважават своите исторически ценности!

 

Името Секỳла в българската антропонимия е сравнително често разпространено и, не ще и съмнение, има единствено отетнонимен произход от есегел и неговия български славянски вариант секул. По него са и декомпозитите Сечо, Секо и нарастването Секулета в с. Жван, Кичевско (Панушлийски 1981, 143). От етнонимията на българите като орендно име навлиза в антропонимията на словаци: Secula, на поляци: Secula, и на сърби: Секула. В българската антропонимия е въведено необоснованото решение на Илчев (445), който извежда името не от бълг. секули за първобългарите, a от унг. székeli 'трансилвански унгарец' от от всъщност несъществуващото рум. secul 'суров, силен'. Второто решение безкритично е въведено от Ковачев (1987, 163) — обстоятелство, което отразих като рецензент на труда му.

 

Името Секула в румънската антропонимия е свидетелество за българизъм при наличието на румънско деформирано Секую (вж. и при Iordan 1983, 441).

 

Интересно е да се знае, че в зоонимията на банатските българи Секо е често име на кон, срв. напр. в рефрена: Айде, Секо, хай (Н. Кауфман 1987, 7), което без съмнение е във връзка с конния бит на секуите първобългари (срв. Балкар за кон при черкезите, Араб или Унгарец за коне при българите и под.).

 

Следите от името секули в българската топонимия са повече от значителни. Откриват се из цялата българска езикова територия: с. Секели в Кешанска околия (днешното Секулово е ново име на Усулкьой от 1942 г.), Секулица е хълм до с. Савек, Валовишко, Връви Сякул има до Черна Места (Примовски, Бит 71). Село Секулица е имало в Кривопаланско (Матковски 1985, 32), a също и в Кратовска нахия през XVI в. (Стояновски 1989, 439), разбира се, ако не става въпрос за същото, което е споменал Матковски (?!) и пр. Ономастичните обстоятелства, именно

 

101

 

 

разпросгранението на името като антропоним и топоним из цялата българска езикова територия, предполагат един извод: секулите са били първобългари, които са живеели и в пределите на Отсамдунавска България, респ. те са част от първобългарския народ, която впоследствие е била асимилирана от славяните българи. Друг извод е невъзможен!

 

Секуите в етнонимната политика. Унгарската етнонимна политика упорито представя секуите за част от унгарския народ. Основанията за това донякъде са обективни: вторичният унгарски език на секуите, които преди това са говорели на български език, a преди славянизацията — и на първобългарски. Румънската етнонимна политика, която цели да представи Трансилвания за “вековечна румънска земя”, живо се интересува от секуите, засега първите документирани жители на тази земя: румънските мистификации представят секуите за “унгаризирани румънци”: “Учехме румънски език — разказваше секуят А. Фильоп — и в училище ни внушаваха, че сме унгаризирани румънци”. Първия пробив по тази мистификация направи етническият секуй от клона чангъй Думитру Мартинаш (вж.). Единствената етнонимна политика, която не се интересува от секуите, е българската (дори и след 1989 г., когато балкарският учен С. Байчаров, най-добрият засега първобългарист, обяви секуите за чисти българи от племето есегел ?!).

 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


 

40. Особено съм задължен на кристорския историк Атила Секейен, комуто сърдечно благодаря за оказаната научна помощ.

 

41. Повече при Т. Балкански, Языковые свидетельства об исторических контактах между болгарами и словаками. — в: Балк. езикознание 1990, 1–2, 55–69.

 

42. Първият запис на румънския рефлекс за българското секули, рум. секуи, е в т. нар. влахо-български документи: сєкѹии сви по глави хокєт да сє дигнѹт (1508 , г., вж. в Dicţionarul 1981, 207).