III. Старобългарската култура през езическия период (края на VII — средата на IX в.)
2. Строителството и архитектурата през първата половина на IX в.
Ханското жилище — Малкият дворец
Укрепителната система на Плиска
Водопроводната и канализационната система на Плиска
Строителството в аулите през първата половина на IX в. и неговите паметници
Началото на строителството в Преслав
Строителството по дунавския лимес и в «Отвъддунавска България» — Пъкуйул луй Соаре
Изучаването на старобългарската култура през VIII в. е много затруднено поради извънредната оскъдност на точни сведения и податки, които да позволяват датировката на паметниците от епохата. С изключение на надписа около мадарския скален релеф всички останали паметници от епохата могат да се датират, като се сравняват с тези от следващата епоха или като се вземат под внимание общонсторически сведения и съображения. Тъкмо като се съпоставят паметници от един и същ вид или се изучават хронологическите или стратиграфските връзки между тях,
103
може да се създаде една относителна хронология или периодизация, която да ни позволи да датираме някои от тях в VIII в. Такива съображения и такъв подход позволиха преди 30 години на акад. Кр. Миятев да нарече големия укрепен замък в центъра на Плиска «Крумов дворец» и това название, ако и условно, остана в употреба до наши дни. Но този замък е свързан с други строежи в дворцовия център. Следователно и останалите сгради следва да наречем «Крумови». Както видяхме, през ранния период в живота на Плиска отделните сгради са стояли изолирано една от друга и тяхното изграждане сигурно не е станало наведнъж, а последователно в продължение на десетилетия. Следователно названието «Крумов дворец» може да означава и сграда, която е съществувала в епохата на Крум, без да е била строена през негово време. Мисълта, че това е именно «Крумов дворец», идва по пътя на логично заключение, тъй като нейните основи лежат под основите на друг, по-късен дворец, приписан на Омуртаг. Фактът, че големият укрепен замък е бил унищожен, както ще видим, по време на Крумовите войни, показва само, че той е съществувал в началото на IX в. и следователно е могъл да бъде издигнат и далеч преди Крум. Именно съобразявайки се с хода на развитието на българската държава и на централната държавна власт, ние можем да го припишем на хан Аспарух, първия български хан, царувал отсам Дунава.
Към епохата на смутове и междуособни борби около ханската власт в България през 60—80-те години на VIII в. следва да се припише едно съоръжение, което представлява важна връзка между някои сгради от началния период на плисковския дворцов център — подземният таен ход. [78] Това е интересен коридор, настлан с квадратни тухли, обложен отстрани с дъбови греди и покрит с дебели дъбови талпи, свързващ големия укрепен замък с ханското жилище. Той минава по пряка линия между двете сгради, недълбоко под нивото на терена, и някои данни показват, че е изграден допълнително, че първоначално тези две сгради са стояли изолирано една от друга. Логично е да се приеме, че една тайна връзка между ханското жилище и държавната канцелария е станала необходима в моменти, когато ханът се е чувствувал несигурен в своя дом. Такива моменти настъпили, както е известно, след 762 г. и продължили почти две десетилетия. Над България надвисва опасност от страна на Византия. [79] В ханския двор настъпват размирици. Свалени и убити ханове, несигурни и краткотрайни царувания, понякога завършващи с бягство в Несебър и Цариград, намеса на византийски агенти в междуродовите съперничества — всичко това навярно създавало натегната атмосфера и в ханската резиденция. Тайният подземен проход между неукрепеното жилище и добре укрепения замък станал необходим за сигурностга на хана.
Освен дървените стени на подземния коридор и неговия дървен покрив дървени са били и рампите, които по лек наклон са извеждали в двата му края към съответните сгради. През 1947 г. бе разчистена рампата към укрепения замък. С дървената си конструкция тайният ход станал лека жертва на стихиен пожар. Овъглени са дървените подпори, спечена до червено е околната пръст. Пожарът е бушувал дори в подземието, което ще рече, че негова жертва са станали и сградите в двата му края. Този стихиен пожар представлява един важен показател в историята на плисковския център и бележи трагични събития в историята на цялата страна.
През 811 г. император Никифор I Геник с цялата си войска се намирал отвъд Хемус и хазайничел из ханската резиденция Плиска. Хан Крум се е оттеглил настрана и готвел удар срещу неприятеля, който се намирал в клопка. Но преди да напусне дворците, императорът опожарил всичко, след като било подложено на грабене. Тази война, злощастна за императора и за Византия, е не по-малко злощастна и за България въпреки щастливото избавление. В развалини е не само дворцовият център на Плиска — главният хански аул. Опостушени са и околните аули, средището на държавата.
Но България се съвзема бързо. От края на VIII в. тя вече не е така малка, каквато е била сто години напред. Нейната територия е пораснала значително. Нарас-
104
нала е и нейната мощ. Възползувайки се от разпадането на Аварския каганат. ха-Крум завзема цялата източна половина на каганата. Границите на България достигат средното течение на Дунава и обхващат цялата степна равнина на днешна Източна Унгария, цялата територия на днешна Румъния. Един успешен поход към средната висока част на полуострова довежда до присъединяването на цялата сердийска област и на главния ѝ град — старата Сердика, наричана вече от славянското население в него и около него Средец. Към основните сили на страната се прибавят нови маси от славянско и прабългарско население, доскоро подвластно на аварите или на Византия. В границите на България освен град Сердика влиза още Несебър и с това под прякото разпореждане на българската държавна администрация са поставени жителите на два центъра, дотогава свързани с общия икономически, политически и културен живот на балканските византийски провинции. В Източна Тракия, в граничната област Парория или Странджа и по долината на Тунджа и Марица многобройните военни заселници — федерати на византийска служба, които на няколко пъти през VIII в. биват заселени от Константин V Копроним, за да защищават територията на империята от българите, биват не само включени в пределите на България, но и реорганизирани така, че военните им поделения стават част от общата военна сила на страната. По време на войните на хан Крум срещу Византия било отвлечено и заселено в България на север от р. Дунав цялото население на Одрин — Адрианопол, и това население било поставено на работа в полза на българската държава.
Така България като държава се превръща в началото на IX в. в една органи-зация, която наследява не само населението и средноевропейското културно наследство на аварите, но и значителни източници на балканско-византийската цивилизация. Тези събития превръщат българската държава в мощен фактор както в областна на политическата действителност в Югоизточна Европа, така и в областта на културата. Почти двеста години след това България играе ролята на обществено-икономическа и политическа сила, която направлява активно културното развитие на целия Европейски «варварски» югоизток. Почти два века в България се извършва симбиозата на славянската и тюркско-българската културна традиция и на наследството на останалите варварски племена и народи, останали по територията на обширната държава от Пеща до Одрин и от Днестър до Сердика, а скоро след това до Преспа и Охрид. В същото време българската държава се превръща през следващите векове в своеобразен котел, гдето се сплавя варварското наследство с традициите на средиземноморската и близкоизточната цивилизация в нейния византийски вариант.
Началото на IX в. е предел, от който в живота на страната започва да се чувствува порасналата тежест на славянския елемент. Едновременно с това и постепенно в течение на следващите векове, когато в територията на страната биват включени значителни земи от средната и югозападната част на Балканския полуостров, наред със славянското земеделско население в българския обществен, стопански, културен и дори политически живот навлиза местно византийско или отскоро византинизирано градско население. В българската култура започват да се проявяват по-отчетливо черти, близки до провинциално византийските традиции. През този век още повече в официалната култура на владетелския дом, в дворцовото владетелско изкуство, в монументалното и масово строителство започват да се чувствуват византийските влияния. България през IX в. става в много отношения продължител и интерпретатор на провинциално византийските традиции. Разбира се, от местното културно наследство в България навлизат тези форми, които отговарят на обществената среда и обществената структура на страната по това време, които не противоречат на официалния строй и на официалната езическа идеология. В културата на България през IX в. навлизат влияния от страна на местното наследство по два пътя. Широките маси на населението възприемат всичко онова,което пазарите във византийските големи градове могат да им предложат—стока за всекидневието —
105
произведения на занаятчийството и техниката, стоки от Изтока. Управляващата родова аристокрация и представителите на местните военноадминистративни власти възприемат покрай всичко това и форми на официалния военноадминистративен живот, етикет, език, дори титулатура и инсигнии. Неприемливи и недопустими в България са били естествено много страни на византийското официално изкуство и всички прояви на официалния бит и държавен етикет, пропит с идеите на християнската идеология. Дори заемки в тази област, в случай че са възприемани, са били прилагани във видоизменен или преосмислен вид.
Да разгледаме сега как се е развивала материалната култура и изкуството в България през IX в., века, който създаде българската народност.
Още през второто десетилетие на века в опустошеното средище на България започва интензивна възстановителна работа. Започва преукрепването на цялата територия на централния, вътрешния комитат около главните онгъли. Опожарените аули — укрепените дворци, се изграждат наново. Наново се създават крепости, строят се съобщителни средства особено около източнобалканските проходи. Опитът от предишните десетилетия на изпитания и беди се използува рационално. Освен това в цялата страна се изгражда мрежа от крепости и опорни пунктове, в новопри-съединените земи и в старата територия на страната, опряна на онова оцеляло наследство от Византия. Пример за това е крепостта на Средец. Противно на съобщенията на византийските хронисти, които разказват, че при превземането ѝ от хан Крум през 809 г. той наредил да избият много хиляди сердикийци и да разрушат крепостните стени, разкопките в София показаха, че последното не отговаря на истината. Нелогично е да приемем и първото, като имаме пред вид известните случаи със заселване на византийско население в България. Заварените крепостни стени били използувани рационално и цялата крепост започва да играе важна роля в стратегическите планове на българската държава на полуострова. [80]
Големият дворец в Плиска. Особено внимание се обръща на стария хански дом в Плиска. Голяма роля във възстановяването на плисковския дворцов център и голямото строителство в началото на IX в. играе хан Омуртаг (814—831 г.). Замахът на неговата строителна дейност и високо изявеното съзнание за историческото значение на извършваното в негово време с право позволяват той да бъде наречен Строител. Създаденото по негово време и в Плиска, и другаде наистина е надживяло вековете.
При преизграждането на Плиска очевидно е бил отчетен горчивият опит от войните и разорението на ханската резиденция. Дворцовият център е бил планиран според нови принципи. Вместо един укрепен замък сега средната част на лагера-онгъл се превръща в обширна каменна крепост, гдето дворцовите жилищни сгради са допълнително укрепени и обособени в центъра на града. Достъпните за външни лица части на ансамбъла останали вън от оградната стена на жилищния комплекс. [81]
Най-голямата сграда, издигната във Вътрешния град на главния онгъл, вече бил Големият дворец или тронната палата. Неговите развалини и сега представляват най-внушителните останки в Плиска.
При изграждането на Големия дворец строителите разчистили из основи развалините на стария укрепен замък. Тези основи представляват една огромна мрежа от пресичащи се каменни стени и разчистването имало за цел да бъдат извадени из леглата на основите всички каменни блокове, които могат да се използуват за новия строеж. Новата сграда била планирана върху западния край на площта, която някога заемал старият замък. Нейните основи стъпват и върху леглата на старите основи, но изобщо при полагането им не са се съобразявали с останките на старата сграда. Новият дворец имал да изпълнява само част от ролята на стария замък и както неговият обем, така и планът му представляват нещо съвсем различно от него.
Сградата е представлявала надлъжна базиликална зала, изградена върху високо приземие, което и служело като своеобразен цокъл. Тя е ориентирана с дългата си ос в посока север-юг. В нея се е влизало откъм тясната южна страна. Преддверието
106
Плиска. Дворцовият център в епохата на Омуртаг.
План
е разделено на две. От приземната му входна част една полегата стълба или по-ве роятно рампа е извеждала на етажа, отгдето се влиза в самата зала. Срещу входа на северния край на залата се намира широка апсида, изградена в самия корпус на постройката. По всяка вероятност в нея е стоял тронът на владетеля.
Приземието над залата е образувано от надлъжни коридори, покрити със сводове, които поддържали пода на приемната зала. Напреко на тези коридори има врати, които позволяват преминаването през сградата от източното до западното лиие. Очевидно приземието е било широко достъпно отвън с по четири врати и не е изключено да е било предназначено за конюшня на тия, които пристигали и заминавали от тази централна сграда на държавното управление. [82]
Важен проблем в историята на българската архитектура представлява типът на сградата. [83] По своя план на залата сградата прилича на черква. Това е планът на
107
една трикорабна базилика. Забележителен от културно-историческа гледна точка е фактът, че в една езическа страна, в столицата на една «варварска» държава се появява базиликална сграда с апсида, пряко свързана с голямото семейство на базиликите от античността и средновековието в стария свят. При оценката на това явление не може да не се има пред вид, че по своя произход и първоначална история базиликата е една гражданска сграда, предназначена за официални обществени нужди, че едва в късната античност този архитектурен тип навлиза в християнския култ. Освен това гражданската роля на базиликата не се прекъсва с навлизането ѝ в християнския култ и ние виждаме базиликата в дворцовата архитектура на Цариград и в епохата, когато е строен Големият дворец в Плиска. [84] Широко разпространение е имала базиликалната зала не само в целия Изток, но и в Западна Европа. Но което е повече за отбелязване, това е използуването на базиликалното устройство дори за култови нужди у ранните мюсюлмани. [85] С други думи, традиционният базиликален план се оказва много жизнен и пригоден за различни цели. Следователно появата му през второто десетилетие на IX в. в плисковския дворцов център може да се смята за нормално явление.
Проблемът за плана на Големия дворец се състои не толкова в базиликалното устройство на тронната зала, колкото в особеностите на този базиликален план и в общото разпределение на частите на сградата. Вече неведнъж е изтъквано с основание, че включената в общия корпус на сградата аспида е явление, необичайно за местната балканска архитектура. Това устройство е много характерно за архитектурата на Сирия, Армения и Грузия. Навсякъде, където се срещат тези особености извън посочените страни, се констатира влияние на сирийската и кавказката архитектура. Появата на тази особеност на наша земя намира логично обяснение по две направления. От една страна, този тип апсидно устройство заедно с редица други белези на пряко сирийско-арменско влияние се открива в архитектурата на Североизточна България от V в. [86] Това е прочутата черква на Джанавартепе при Варна. [87] Следователно западното черноморско крайбрежие не е било чуждо на заемки от близкоизточната църковна архитектура още в епохата, която предхожда появата на монументална архитектура в рамките на новата държава на полуострова. Два големи и важни града на това крайбрежие — Варна и Несебър, са били заселени между другото и от колонисти, произхождащи респективно от Сирия и от Исаврия, област на южното крайбрежие на Мала Азия срещу остров Кипър, по-късно наричана Мала Армения. Като имаме пред вид, че до началото на IX в. Несебър е живял непрекъснато свързан с живота на Византия, а Варна непрекъснато е била един от нейните опорни пунктове, може да не се съмняваме в здравите връзки на сирийците и малоазийците с техните родни места и в постоянното подхранване на техните културни традиции оттам.
От друга страна, една нова вълна на влияние от същите тези райони — Сирия и Армения, се появява в българските земи през VIII в. Известно е, че през тази епоха византийската власт на полуострова се опитва активно да промени етническия състав на византийските балкански провинции, като отвоюва завзетите от славяните земи, унищожавайки племенната им организация в така наречените Славинии, като изселва значителни маси от славянското население в малоазийската провинция Витиния и като заселва в освободените територии население от източната провинция. Около средата на VIII в. Константин V Копроним заселил вече, както споменахме, големи групи сирийско и арменско население по долината на Тунджа. [88] Това население било привърженик на еретичното павликянско учение. То произхожда от градовете Мелитене и Теодосиупол по горното течение на Ефрат и там, както и по българската граница, изпълнявало военна служба по охрана на територията на Византия. Присъствието на това население по периферията на българската държава не е могло да не се почувствува още през VIII в. и особено от началото на IX в., както видяхме, то преминава на българска служба. [89] Това са били сирийци и арменци, които са се настанили на Балканите със своите традиции, включително и строителни.
108
Така в дворцовата архитектура на българската столица са могли да се появят свежи и преки сирийско-арменски влияния. Те са се отразили не само в плановата концепция на сградите, но също и в конструкциите, гдето продължава да господствува и особено през Омуртаговото царуване става монументалната архитектура в Североизточна България каменната квадрова зидария, така присъща на архитектурата в Армения и Сирия.
Една особеност обаче в устройството на Големия дворец му придава своеобразен характер. Това е откритото приземие. За тази особеност не разполагаме със сигурни паралели и тя прави плисковската сграда уникална по своя характер. Но не без основание в нейния общ характер някои изследвачи виждат идеи, навеяни от един цариградски дворец — прочутата Магнаура. Както е известно, тази изолирана сграда в дворцовия ансамбъл, строена още по времето на Константин Велики, тъкмо през IX в. била подложена на поправки и преустройства. Тя била базиликална сграда, издигната върху висок цокъл. [90] За съжаление от нея до наши дни не се е запазило нищо по-сигурно, което да позволява точно сравнение, но описанията на византийските автори позволяват все пак да виждаме в плисковския дворец оригинална реплика, която в общи черти би напомняла цариградската постройка.
Ханското жилище — Малкият дворец. Успоредно с изграждането на тронната зала — административният център на столицата, през второто десетилетие на IX в. започнало и преустройството на жилищната част на дворците. От положението и състоянието на сградите в комплекса на Малкия дворец може да се заключи, че и тази част на дворцовия ансамбъл се е намирала в развалини след оттеглянето на войските на император Никифор I Геник. Над рушевините и пепелищата отново закипели живот и строителство, което имало за цел да заличи следите от погрома през 811 г. За големината на предприетите работи може да се съди не само от преустройствата, които се констатират в жилищния ансамбъл, но и от големите купища строителен трошляк, изхвърлен по време на разчистванията далеч на запад в долината на Асардере. Очевидно при преустройствата на ансамбъла били доразрушени ония части от старите сгради, които стърчали като неизползуваеми останки, негодни за преустройство. Строителният материал от тях — камъни и тухли — бил запазен за новите строежи, а били изхвърлени само хоросановите насипи и дребният ненужен трошляк. Характерно явление при някои преустройства в района на Малкия дворец е запазването на основите на сгради, които се намирали в развалини над терена. [91] Строителите събаряли стърчащите стени, а оставяли основите, за да ги ползуват изцяло или отчасти. Така постъпили на няколко места в Плиска.
Ханското жилище било преизградено изцяло до голяма степен върху основите на дотогавашната постройка. [92] По своя план то, изглежда, не се отличава съществено от старото. В неговото устройство ние виждаме една схема, която се среща още няколко пъти в Плиска, Мадара и Преслав: тя, изглежда, представлява реплика на много древен и вече утвърден жилищен тип. Към такава преценка на тоя план ни навежда втората, новоизградена вече по това време жилищна сграда на Малкия дворец непосредствено до първия откъм запад. Планът е композиран на строго симетричен принцип и повтаря плана на първата. В него е застъпена триделността. Вътрешната част на сградата се състои от по две помещения по нейната ос, ориентирана север-юг. От двете страни на тази средна част има по цялата дължина на сградата по две крила, които от своя страна са разделени по на три отделения. Тези крила са тесни и напомнят коридори, но както при тях, така и в средната част на сградите от тоя тип са застъпени варианти, които, както ще видим по-нататък, не изменят на основния композиционен принцип.
В конструкцията на каменните стени на източната сграда се забелязват известни различия между средната част и двете странични крила, различия, които карат изследвачите да отделят два хронологически етапа в изграждането на постройката. Така както е дошла до нас, сградата показва в някои пунктове допирането на външ-
109
ните части на плана към едно ядро, съставено от две отделения. Тези различия са само конструктивни и не нарушават единството на сградата като план и обем. По всичко личи, че те се дължат на преустройството на по-старата сграда на това място. Може да се предполага от съпоставката на останките на тая сграда със запазените части на новата, че средната част на последната представлява част от старата. Изглежда, при преизграждането на старото повредено жилище са използували и вмъкнали в новата постройка неговата по-добре запазена средна част. Такова рационално оползотворяване на запазени части от сграда е характерно в историята на старите български столици и ние ще го видим още няколко пъти в различни сгради.
И така жилищният дворец през този период се състои вече от две сгради. Техните подове са настлани с каменни плочи, а хубавата квадрова каменна зидария, при която в средната част на източната сграда са използувани железни скоби, е покрита с фина гипсова мазилка. Северното помещение на западната сграда има специално отоплително устройство под пода и по стените. Настилката на пода е поставена върху суспензури, градени с тухли, а вътрешните лица на стените са били обложени с плочи, закрепени на специални глинени тръбички, за да минава зад тях нагоре топлият въздух. [93] Очевидно тази част на двореца е била «зимна» и за отопляването ѝ са използували една стара елинистическо-римска система. Пещ за затопляне на въздух се намира под пода на предното помещение на тази сграда, но проучванията са установили, че тя е вградена в конструкцията на една стена, която, изглежда, е останала от някаква по-ранна постройка към юг, отчасти застъпена от новоизградената западна къща на жилищния дворец. Не е изключено тази пещ да е ползувана и в новоизградената част на двореца, но липсват необходимите данни за сигурно заключение в този смисъл.
По-нататък към запад от жилищната част на комплекса на Малкия дворец през този период е издигната една баня. [94] Нейните основи застъпват и отчасти прерязват съществуващото дотогава там водно съоръжение с кръгъл план (цистерна). Издигането на банята на това място не е случайно. Към старата цистерна са водели водопроводи, които са били след това включени в инсталациите на новоизградената баня, която е триделна. Нейният план и устройство са също типови и ние ще ги срещнем с много малки изменения или почти без изменения още няколко пъти в старите държавни центрове. В триделното ѝ устройство е приложен прастарият принцип на постепенното редуване на температурата на въздуха и водата в баните — студено, хладно и горещо помещение. Тук отново под пода на средното помещение има отоплителна инсталация — хипокауст. Пещта се намира под пода на източното отделение.
Големи промени в дворцовия ансамбъл настъпват в западната му част. Изглежда, тук разрушенията са били толкова големи, че се оказали непоправими. Съществуващата баня била доразрушена и основите ѝ засипани, бил елиминиран целият южен басейн на цистерната, камъните от външния кожух — извадени, остатъците му — засипани. [95] Но северният басейн останал да функционира. И тъй като разделителната стена между двата басейна сега се превърнала във външна, за да създават единство в запазения северен басейн, строителите удвоили тази стена, като от вътрешната ѝ страна прокарали долепен до старата стена тухлен зид. При това преливните тръби през старата разделителна стена били запазени, свързани били с нови тръби в новоизградената вътрешна тухлена стена, за системата на оточните тръби била изградена до някогашната разделителна стена отвън, в пространството на засипания басейн, специална шахта, от която широк тръбопровод отвеждал излишните води към специално изградената в близост стара разделителна шахта. [96]
С тези преустройства завършвало подновяването на жилищния ансамбъл на дворцовия комплекс на запад. В източния край на ансамбъла била съборена правоъгълна каменна сграда. Това се наложило, защото около целия ансамбъл на жилищния дворец била издигната висока, изглежда, тухлена стена на каменна основа, която пресича основите на източната правоъгълна сграда. Тази висока оградна стена
110
заграждала обширен правоъгълен двор, в който дворцовите сгради — жилища, бани, цистерни, се разполагали край северната и западната му страна. Така в самия дворцов център се обособявала една малка укрепена територия, един в точния смнсъл на думата дворец с три входа — от север, от запад и от юг. Входовете са представлявали четириъгълни кули, през които се преминавало. Кулите се долепвали до куртината на стената. Че проходите били засводени, личи при западния вход, гдето за челна арка на полуцилиндричния свод бил използуван един извит монолитен архитрав от екседра от римски произход, преупотребен не според първоначалното му предназначение — хоризонтално, а изправен. Тези преходни кули придават на оградната стена около Малкия дворец вид на истинска крепост. За височината и външния вид на стената и кулите не разполагаме с точни данни.
Около оградната стена на Малкия дворец са констатирани някои факти, които имат значение за хронологията на дворцовия ансамбъл.
Южната страна на оградната стена пресича останките на подземния таен ход, който е свързвал укрепения замък със старото ханско жилище. Очевидно при нейното изграждане този проход вече не е действувал. В основите на северната страна обаче между двете сгради на Малкия дворец е изграден специален засводен вход, който представлява начало на таен изход от двореца. Явно е, че при издигането на крепостната ограда около жилищния квартал на дворците са имали пред вид опита от миналото. На хана е оставена възможност за тайно влизане и излизане във и от двореца, в който живее. Преминаването му обаче от жилищната в официалната част на дворцовия квартал е ставала открито и тържествено. Новият таен проход е проследен вън от дворцовия квартал на север на значително разстояние, но не е уточнено къде завършва. Не е изучено също така има ли разклонения този подземен коридор в самия дворец. Защото право на юг от вратата в северната стена, под източното крило на западния корпус на Малкия дворец, минава такъв един коридор, опожарен, както всички останали части на тайния проход, но под югоизточния ъгъл на сградата се обръща право на запад. Не е изключено старото трасе на коридора да е имало разклонения, над чиито развалини са стъпили основите на западната дворцова сграда. Този въпрос е оправдан още повече от факта, че в северната оградна стена на около 20 м западно от изхода в основите ѝ има също добре изграден от камък друг изход към север. Следователно, когато са изграждали северната стена, са оставили не само изход между двете жилищни сгради, а още един западно от двореца.
Всичко това обаче поставя логично проблема за посоката и изхода на тайния проход вън от дворцовия квартал. Сегашните данни сочат, че тайният проход е свързан със северната порта на каменната крепостна стена, гдето той е позволявал таен и свободен изход за обитателите на дворцовия квартал незабелязано за хората, които се намират в така наречения Вътрешен град. Това може да означава, че изграждането на цялата система от тайни изходи от Малкия дворец към север е свързано хронологически и функционално с издигането на каменните стени на вътрешната крепост в Плиска.
Когато говорим за дворцовия жилищен квартал, трябва да споменем още една жилищна сграда от типа на Малкия дворец, но вън от дворцовата ограда, северно от нея. Сградата е била, изглежда, каменна, ако се съди от солидните основи от дялани каменни блокове, запазени под и наравно с нивото на подовата настилка. Тези основи показват типичното триделно устройство на сградата на Малкия дворец с тази разлика, че докато стените на последния имат неразчленени фасади, стените на това жилище, условно наричано «болярско», са имали фасади, разчленени от вградени пиластри, които, без да имат конструктивна роля, изглежда, са отговаряли на вътрешното разпределение на обемите.
Езическите капища в Плиска. В така оформения през тази епоха жилищен дворец има една сграда, която представлява не само архитектурен, но и по-широк културно-исторически проблем. Тя има квадратен план. Основната ѝ част е съставена от два
111
квадрата един в друг. В центъра на сградата е запазена основата на свободен стълб, вграден и нагоре от дялани каменни блокове. Към южната стена на тази квадратна основна част на сградата е прибавено неразчленено преддверие. Основата му пресича трасето на стария подземен таен ход.
Предназначението на тази сграда е обект на предположения. Обикновено тя се тълкува като култова — езически храм. [97] Основанията за това се съдържат в нейния необикновен план, в композицията на двата основни обема, от които тя се състои: от преддверието се е влизало в един своеобразен деамбулаторий, който ограждал от всички страни вътрешното помещение — светая светих, може би изцяло затворено за външна светлина. Свободният стълб ще да е бил жертвеник — олтар. Симетрично от двете страни на вътрешната зала в пространството на обиколния коридор са запазени основите на два малки басейна, в които е текла и се е събирала вода. Следователно в ритуала на този храм е използувана вода.
Досегашните проучвания на религиозния живот в езическа България не са довели все още до задоволителен отговор на въпроса за характера на упражнявания в този храм култ. Издигането на тази сграда точно в средата на ограденото пространство на Малкия дворец, близостта на храма до жилището на свещената и неприкосновена личност на хана, данните, които показват, че може би храмът заедно с източния корпус на ханската резиденция е бил отделен с вътрешна разделителна стена от западната жилищна и стопанска част на двореца в самостоятелен обширен двор, достъпен за многолюдно посещение отвън — всичко това подкрепя най-общо тълкуването на сградата като храм, в който главна роля играе владетелят.
Друг един езически храм бил издигнат навярно по това време западно от тронната палата. По общия замисъл на своя план тази сграда не се отличава от храма в центъра на Малкия дворец. Разликата е в това, че тук обемите имат правоъгълен план. Цялата сграда с двата вписани един в друг правоъгълника е ориентирана из-ток-запад. Останките от нейните основи са обезличени от по-късни поправки и използувани в две последователни черкви така, че сега не личат никакви подробности от старата постройка. По всичко личи обаче, че и в тази сграда е използувана за култови нужди вода. Един тухлен басейн в южния външен коридор се е запазил по една случайност при първата черква на това място, защото е бил използуван навярно за нуждите на християнския култ.
По своя план, просто устройство и по своята по-късна съдба тази сграда стои много близо до големия езически храм под Даулташ в Мадара. Очевидно и тук в държавния административен център древният тюркски религиозен култ е намерил своята архитектурна рамка. Произходът на този план е неясен. На пръв поглед той напомня стилобата на един класически древноелински храм. Но общността в архитектурната концепция на тази сграда с онази в Малкия дворец, както и липсата на минимални археологически и исторически аргументи, които позволяват запълването на огромния хиатус между елинско-елинистическо-римската епоха и старобългарската, прави тази аналогия несъстоятелна. По всяка вероятност тук също имаме работа с храм, гдето вътрешната зала е затворена за пряк достъп на външна светлина.
Що се отнася до квадратния храм в центъра на Малкия дворец, той има, както вече е изтъквано, формални аналогии на плана си с плана на келтски и славянски храмове в Западна Европа. [98] Разбира се, аналогията с келтски храм е лишена също от историческа логика и какъвто и да е археологически аргумент независимо от съвпадението на формите. Много по-сериозно можеше да изглежда отъждествяването на тази сграда с един славянски храм, ако изобщо беше възможно, при съвкупността на данните, с които разполагаме, да допуснем, че през първата половина на IX в. ханската власт в България е щяла да издигне храм за славянския култ в средището на прабългарската родово-племенна аристокрация, вярна на тюркската религия.
Погледнат от строго архитектурна гледна точка, този храм има най-близки аналогии в ирански храмове на огъня, при това не само от епохата на Сасанидите, което
112
|
Остров Рюген (ГДР). Славянски храм в Аркона. План
Хатра (Ирак). Партски храм, 100 г. |
 |
|
Бъртън (Великобритания). Храм, 300 г.
Персеполис (Иран). Селевкидски храм, 200 г. пр. н. е. |
 |
| Ричбороу (Великобритания), храмове, 300 г. |
 |
|
Каср-и-Ширин (Иран). Сасанидски храм, 600 г. н. е.
Рабиш-Мула (СССР), 400—200 г. пр. н. е. |
 |
113
намалява хронологическата дистанция между тях, но и от епохата на партите — началото на новата ера. Аналогиите с дворцовия център на Хатра в Северна Месопотамия са поразителни и са изтъквани неведнъж, но не са задоволително обяснени досега [99]. Проблемът за генезиса на този план и за неговата поява в Плиска трябва да се разглежда на много широк културно-исторически план. Това е толкова по-важно, като се има пред вид, че този план не е изолирано явление в Плиска, а е засвидетелствуван и в Преслав. Следователно той не може да се смята за случаен в центровете на езическа България. [100]
Укрепителната система на Плиска. За периодизацията и датировката на укрепителната система в Плиска не разполагаме с документални свидетелства. Но сборът от епиграфски и хронологически данни от различен характер, съпоставката на сведения за други аналогични строежи от IX—X в., археологически и културно-исторически паралели позволяват ако не абсолютно точна датировка, то поне сигурно отнасяне на крепостната стена на Вътрешния град към царуването на хан Омуртаг. Тази датировка съвпада и с историята на самия дворцов център, където постройките от този период са не само градени в същия технически похват и архитектурен стил, но са и вероятно свързани функционално с живота на Малкия дворец чрез тайния подземен проход между последния и северната порта на вътрешната крепост.
Вътрешният град на Плиска заема относително неголяма площ — 0,5 кв. км. Каменни стени от правилни дялани варовикови блокове на здрава хоросанова спойка с примес от чукана тухла образуват мощна каменна преграда пред дворцовия квартал. Крепостта има четириъгълен план (трапец). Всяка от страните има абсолютно прави стени, завършващи по ъглите с цилиндрични кули. На всяка страна се издига сложно строена порта с четириъгълен план. Портите са разположени на източната, западната и северната стена, приблизително по средата, а на южната — в западния ѝ край. Симетрично на всяка страна между цилиндричните кули и портите е издигната по една петостенна кула, издадена с остър ръб насреща. Симетрията на тяхното разположение е нарушена на южната страна, където портата не лежи между двете петостенни кули, а настрана от тях.
Дебелината на крепостната стена е около 2,60 м, а височината ѝ се изчислява докъм 10 м. [101] Кулите естествено са били с не по-малко от 2—3 м по-високи. Разглеждайки крепостта като цяло, прави впечатление нейната симетричност независимо от разпределението на кулите и портата на южната стена. Очевидно това е отговаряло на общата планировка на централния онгъл в българската държава. В тази симетрия се чувствува, от една страна, античното наследство, но в много по-голяма степен онази строгост и схематизъм, характерни вече за ранното средновековие. За същото говори и общото разположение на крепостните съоръжения с големите разстояния между кули и порти и откритите равни куртини, сложното устройство на крепостните порти.
Кръглите кули са общо място в историята на крепостното строителство. От историческа и фортификационна гледна точка много по-интересни са кулите с петоъгълен план, насочени с един връх срещу очаквания неприятел. [102] Този план на кулите е наследил стари елинистически принципи, развити особено през ранното византийско средновековие, където често започват да се строят петоъгълни или почти триъгълни с остър и далеч напред издаден нос. [103] За строителството на VI в. типични примери има и непосредствено до Плиска. Византийската крепост над скалите на Мадара има порта с две кули, чиито остри ръбове се издават далеч напред, така че изглеждат на пръв поглед тристенни. [104] Подобни кули има и на други крепости по Юстинияновата укрепителна линия в предпланините на Балкана [105], има ги и в такива големи градове като Несебър и Сердика. [106] Но през следващия век се забелязва известна еволюция на петоъгълните кули по пътя на прибирането на силно издадените им остри чела. Най-добре запазеният пр