Македонски Преглед
година XIX, 1996, книга 4
СЛОВООБРАЗУВАТЕЛНИ ТИПОВЕ С НАСТАВКА -ИШТЕ В БЪЛГАРСКИТЕ ГОВОРИ НА МИЗИЯ, ТРАКИЯ И МАКЕДОНИЯ
Н. с. д-р Елена Кяева
1. Имена за места (nomina loci)
А. Имена с десубстантивни мотивиращи основи
Б. Имена с мотивиращи основи от глаголи
2. Имена за носители на определени черти (свойства) (nomina attributiva)
3. Имена за резултати от действие (nomina resultativa)
4. Имена за носители на субстанциално отношение
5. Имена на средства за действие (nomina instrumеnti)
1. Увеличителни и неодобрителни имена (nomina augmentative et pejorativa)
2. Събирателни имена (nomina collective)
3. Умалителни имена (nomina deminutiva)
III. ТРАНСПОЗИЦИОННИ СЛОВООБРАЗУВАТЕЛНИ СТРУКТУРИ
1. Имена за действия (nomina actionis)
IV. Суфикс -иште притежава и структурна (оформяща или тавтологична) функция
Целта на тази работа е да се покаже функционалната натовареност на формант -иште в българските говори на Македония, Мизия и Тракия, като се представи и анализира материал от различни словообразувателни категории.
В граматиките и в изследванията по словообразуване на съвременния български книжовен език суфикс -иште се представя с основните си функции - да образува имена за места (nomina loci) [1] и увеличителни и пейоративни названия [2].
В диалектоложките проучвания по словообразуване се обръща внимание освен на локални [3], аугментативни и пейо-
1. Граматика на съвременния български книжовен език, Т. 2, Морфология, С., БАН, 1983, с. 60; А н д р е й ч и н, Л. Основна българска граматика, С., Наука и изкуство, 1978, с. 95; С т о я н о в, Ст. Граматика на българския книжовен език, С., Трето издание. Наука и изкуство, 1980, с. 187; Р а д е в а, В. Българското словообразуване, С., Университетско издателство „Климент Охридски”, 1987, с. 24, 47; Р а д е в а, В. Словообразуването в българския книжовен език. С., УИ „Св.Кл. Охридски”, 1991, с. 117-118.
2. А н д р е й ч и н, Л. Основна ... 1978, 103; С т о я н о в, Ст. Граматика ... 1980, 196; Р а д е в а, В. Българското ... 1987, 63; Р а д е в а, В. Словообразуването ... 1991, 160.
3. К о ч е в, Ив. Диалектни категории и типове при словообразуването на съществителното име. - ИИБЕ, Кн. XX, С., БАН, 1972, с. 159-160.
62
ративни [4] имена, също така и на инструментални формации [5] и имена за носители на субстанциално отношение [6].
В методологично отношение за работата се използват основни постановки от чешкото [7] и полското [8] езикознание.
Имената със суфикс -иште според своите функции се обособяват в следните словообразувателни категории:
I. МУТАЦИОННИ СЛОВООБРАЗУВАТЕЛНИ СТРУКТУРИ, в които суфикс -иште има структурна, синтактична и семантична функция.
1. И м е н а з а м е с т а (n o m i n a l o c i).
Общото словообразувателно значение на имената за места е 'място, където се намира (намирал се е) предмет' или 'място, където се извършва действие с предмет, посочен от мотивиращата основа' и място, където се извършва действие, посочено от мотивиращата основа'. Основите са десубстантивни и девербални.
А. Имена с десубстантивни мотивиращи основи. Основното ономасиологично отношение е субстанциално, усложнено с имплицитна процесуалност. Десубстантивните основи са главно от имена на предмети от неживата природа , и от названия на растения, много рядко от имена на животни и на лица.
а) Многобройни са формациите с мотивиращи основи от названия на предмети от неживата природа във Вардарска, Беломорска и Пиринска Македония, напр.:
гноиште 'място, където се изхвърля „гной”, тор' - ЮЗБГ, Гостив., (гнои́шче - Кост.).,
градиште 'място, където някога е имало „град”' - ЮЗБГ, (гради́ште - Кук., Блгр.),
г’убриште 'място, където се изхвърля „г’убре”, тор' - ЮЗБГ, Гостив., (г’ýбриште - Блгр., Разл., Санд.),
оброчиште 'място, където се извършва (извършвал се е) „оброк”' - ЮЗБГ, с редуване к - ч,
трълиште 'място, където има (имало е) „търли”, кошара за овце' - Разл. и др.
Срещат се и имена с разширени варианти на -иште:
-авиште: кал’áвиште място, където има „кал” за топене на тютюн' - Блгр. и др.
Аналогични са формациите в Мизия и Тракия, напр.:
гнои́ште 'място за изхвърляне на „гной”, тор' - Трън, Царибр., (гнóиште - Радом.),
гради́ште - Врач., Панаг., Елинпел., Пирд., Соф., Трън. (гради́ште // гради́шче - Сам.),
4. К о ч е в, Ив. Цит. съч., с 187-188.
5. К о ч е в, Ив. Цит. съч., 155.
6. К о ч е в, Ив. Цит. съч., 147.
7. Mluvnice češtiny, 1, Fonetika, Fonologie. Morfonologie a morfemika. Tvořeni slov, Akademia, Praha, 1986, s.193-230; D о k u l i l, M. Tvoreni slov v češtine, 1, Teorie odvozovani slov, Praha, 1962.
8. Gramatyka wspoczesnego jezyka polskiego, Morfologia, 1984, Warszawa, s. 307-396.
63
г’ýбриште - Кюст., Трън., Босил., Радом., (г’ýбриште - Дупн.),
оброчи́ште - Кюст., Сам., Ихт., Паз., Врач., (убрóчиште - Тетев.),
ýмиште 'място, където се копае „[х]ума”' Соф.
Сходство се наблюдава и в облиците с разширени варианти:
-евиште: кáлевиште 'място с „кал” за топене на тютюн' – Смол. и др.
б) Много са и имената с мотивиращи основи от названия на растения в югозападните български говори, напр.:
божуриште 'място, където расте „божур”' - ЮЗБГ,
васýлиште 'място, нива, където се сади „васул”, фасул' - Петр.,
габиште място, където растат много „габи”, гъби' - ЮЗБГ,
компириште 'място, където се сади „компир”, картофи' - ЮЗБГ, (кóмпириште - Блгр., кумпири́ште - Г Д.),
конопиште 'място, където се сее „коноп”' - ЮЗБГ, (конопи́ш’т’е - Скоп.),
курми́диште 'място, където се сади „кромид”' - Драм.,
лениште 'място, където се сее (сял се е) „лен”' - ЮЗБГ, ГД., (лени́шче - Банс),
миси́риште 'място, където се сади (садил се е) „мисир”, царевица' - Петр., ГД.,
мумурузи́ште 'място, където е саден „мумуруз”, царевица' - Куман.,
папрадиште място, където расте много „папрат” - ЮЗБГ, (папрайште - Гостив.),
пченичиште 'място, където се сее „пченица”, пшеница' - ЮЗБГ, с редуване ц - ч,
пченчиште 'място, където се е сяла „пченка”, царевица' - ЮЗБГ, с редуване к - ч,
тутуниште 'място, където се сади „тутун”, тютюн' - ЮЗБГ,
hойни́ш’т’е 'място, където расте предимно „hойна”, хвойна' - Драм.,
чемериште 'място, където расте „чемерика”' - ЮЗБГ, Пореч. и др.
За останалите български говори са характерни многобройни аналогични облици, напр.:
васýлиште - Ихт.,
гръ́мишти 'място, където расте много „гръм”, храсти' - ВТ.,
гъ́бишти - ВТ.,
компири́ште - Кюст., Трън., Дупн., Босил., Белогр., (кóмпириште - Год., кумпири́ште - Радом.),
конопи́ште - Кюст., Ихт., Сам., (конопиште - Пирд.),
лени́ште - Панаг., Пирд., Сам., Страндж., (лéниште - Радом., Сам., Габр., л’ốниште - Велгр.),
миси́риште място, където се сади „мисир”, царевица' - Смол., (миси́ришти - Ел.),
морýзиште 'място, където се сади „моруз”, царевица' - Соф., Трън., Царибр., (мурýзиште - Год.),
ои́ниште 'място, където расте предимно „[хв]ойна”' -Велгр.,
пáпратиште - Ард., (пáпрат’ишт’е – Мад.),
патáтиште място, където се садят „патати”, картофи' - Лозгр.,
пчени́чиште - Босил., Смол., (чен’и́чиште - М. Азия) и др.
64
Б. Имена с мотивиращи основи от глаголи се откриват в българския говори в Македония, напр.:
зимойште 'място, където „зимоват”, зимуват овцете' - Гостив.,
кóсиште място, където се „коси”, трева' - ЮЗБГ, Пореч.,
навеиште място, където „навева”, навява снаг' - ЮЗБГ,
поиште 'място, където се „пои” добитък' - ЮЗБГ, Пореч.,
преодиште място, където се „преоди”, преминава' - ЮЗБГ,
зби́риште 'място, където се „збират”, събират много хора' - Блгр., (соби́риште - Кук.),
свлáчиште 'място, където почвата се „свлача”, свлича след дъжд' - ГД., Разл., (сфл’ếчиште - Драм.) и др.
Редица имена са с разширени варианти на суфикс -иште:
-алиште:
збиралиште - ЮЗБГ, (збирáлиште - Мелн., собиралиште - ЮЗБГ),
лизгалиште място, където се „лизгат”, пързалят' - ЮЗБГ,
пералиште 'място, където се „пере”' - ЮЗБГ, Мариов., (перáлиште - ГД.),
чувалиште 'място, където се „чува”, пази, съхранява нещо' - ЮЗБГ и др.
-елиште:
седели́шче 'място, където „седат”, живеят хора' - Кост. и др.
-авиште:
валавиште 'място, където се „валат”, търкалят магарета' - ЮЗБГ,
перáвиште 'място, където се „перат” халища' - ГД. и др.
В останалите български говори се срещат идентични образувания, напр.:
зимóвиште - Радом.,
навéвиште 'място, където „навева”, навява сняг' - Монт., (навéйште - Белогр.),
пои́ште - Сам., Ихт., Босил., (поиште - Пирд.),
зби́риште - Кюст., Босил., Соф., Ихт., Паз., Трън., Пловд., (зби́ришти - Новопаз., Слив., сби́ришти - Троян., собириште - Сам.),
свлáчиште - Год., Царибр., Соф., Пловд., Асгр., Смол., Мад., (сл’éчишт’е - Роп.) и др.
Подобни са и наименованията с разширени варианти на суфикса -иште:
-алиште:
збирáлиште - Кюст., Мад., (собирáлиште - Перн.),
перáлиште - Босил. и др.
-елиште:
седéлиште - Босил.
-авиште:
вал’áвиште ‘място, където се „вал’ат”, търкалят магарета' - Соф.,
вал’áвиште място, където се „вал’ат” китеници, черги' - Кюст.,
сед’áвиште 'място, където „седят”, живеят постоянно хора' - Тетев. и др.
Имената за места с наставка -иште назовават главно открити пространства. Преобладават названия с десубстантивни мотивиращи основи, но добре са представени и девербалните формации.
2. И м е н а з а н о с и т е л и н а о п р е д е л е н и ч е р т и (свойства) (nomina attributiva).
Категориалното словообразувателно значение е 'носител на качество '. Мотивиращите основи са предимно от качествени прилагателни. Обикновено атрибутивните имена със суфикс -иште назовават предмети от неживата природа. Срещат се и единични названия на лица, животни и растения, напр.: л и ц а:
дебели́ште '„дебело” дете' - Блгр.,
65
дебелиште 'много „дебел” човек' - ЮЗБГ,
стари́шче „стар” човек' - Прил. - в югозападните говори и съответни облици в останалите български говори:
дебели́ште '“дебело” дете' - и много „дебел” човек' - Сам.,
дърти́ште '„дърт”, стар човек' - Врач.,
млади́ште „младо” момче, дете' - Никоп., Габр.
В тези образувания се наблюдава освен основното атрибутивно значение, и наслагване на допълнителни признаци - аугментативен (дебелиште 'много „дебел” човек') и пейоративен (дърти́ште).
За ж и в о т н и са отбелязани формите:
голи́чиште „голо” пиле, с непораснала още перушина' - Ресен. (с нюанс за умалителност/,
млъди́шти '„младо' животно' - Севл., Ел.).
Многобройни са атрибутивните имена с наставка -иште за п р е д м е т и о т н е ж и в а т а п р и р о д а в българските говори на Македония напр:
б’ếлишти „б’алата” част на яйце - белтък' - Солун.,
гóрниште '„горна” част на чорап, обувка и др.' - Петр., Блгр., (гóрниште - ЮЗБГ, горни́ште -Мариов.),
дебелиште '„дебела”, плодородна почва' - ЮЗБГ,
долниште '„долна” част на дреха' - ЮЗБГ, (дóлниште - Блгр., Санд.),
жълтишти '„жълтата” част на яйце-жълтък' - Солун.,
осри́ште '„ос[т]рата” част на сечива' - ГД.,
прéдниште '„предна” част на кола' - Петр., Блгр., (прêднишче - Банс.) и др.
Добре са представени и атрибутивните имена за места, напр.:
зелениште 'място със „зелена” растителност - ливада' - Блгр.,
нагорниште '“нагорно”, стръмно място' - ЮЗБГ, Санд.,
надолниште '„надолно” място' - ЮЗБГ, (надóлниште - Блгр.),
новиште '„нова” новоразработена нива' - ЮЗБГ, (нуви́ште - Петр.),
стрмниште „стръмно” място' - ЮЗБГ,
угорниште - ЮЗБГ, Вел., Прил., Бит.,
удóлниште '„удолно” място' - ЮЗБГ, Прил. и др.
Аналогични формации са характерни и за говорите в Мизия и Тракия, напр.:
бéлишче '„бел”, бял тесен чаршаф, който се поставя върху възглавниците на миндер' - Сам.,
гнили́ште '„гнило” дърво' - Сам., (гни́лиште - Врач.),
гóрниште - ЗБ, Кюст:, Ихт., Плев., Вид., Врач., Соф., Сам.,
дебели́ште '„дебелата” долна част на дърво' - Трън., Кюст.,
дóлниште '„долна” част на предмет - обувка, чорап и др.' - Никоп., Соф., (дóлништи - Севл., Троян., СтЗаг., дóл’ништи - Пресл.),
остри́ште '„остра” част на сечиво' - Асгр., Дев., Смол., Ард.,
прáзниште „празен” съд' - Сам.,и́
прéдниште - Кюст., Ихт., Соф., Врач., (пр’ếшниште - Страндж.),
слаби́ште '„слаба”, неплодородна почва' - Кюст.
Идентични са и атрибутивните имена за места:
зелени́ште - Год.,
нагóрниште - Врач., Плев.,
надóлниште -Соф., Врач., Перн.,
стръмни́ште - Врач.,
угорниште - Сам.,
цели́ште '„цяло”, наорано място – Ард. и др.
66
Суфикс -иште не е типичен за образуване на атрибутивни имена, но представените названия от категорията nomina attributiva свидетелствуват за разширяване функциите на наставката. [9]
3. И м е н а з а р е з у л т а т и о т д е й с т в и е (n o m i n a r e s u l t a t i v a).
Словообразувателното категориално значение е 'субстанция, която е резултат от действие'. Мотивиращите основи са девербални. Отбелязани са главно имена на места.
За югозападните български говори са характерни образувания като:
браниште 'място, „[за]бранено” за пасене на добитък или за изсичане на дървета' - ЮЗБГ, Делч.,
засолниште „засолено”, заслонено, защитено място' - ЮЗБГ,
копачиште '„копачено”, изчистено от гора място' - Пореч.,
требиште '„[из]требено”, изчистено от камъни, дървета и тръни място' - ЮЗБГ, Пореч., Разл. и др.
Отбелязана е и формата за назоваване на болест:
нагáзиште 'болест, която се получава от „нагазуване”, стъпване на лошо място, свързано с болен' - Прил.
Подобни имена се откриват и в останалите български говори:
брáниште - ОБ,
зáпариште '„запар[ено]”, ниско, топло и задушно място' - Роп.,
нáровиште '„наровено”, насипано с пръст място' - ВТ., Севл.,
порóвиште '„поровено”, изровено от водна стихия място' - Велгр.,
прокáриште 'прокар[ан]” път между ниви за добитък' - Кюст.,
рóптиште '„[из]роптано, изтъпкано място”' - Сам.,
трéбиште - Панаг., Велгр., (трêбиште - Смол.) и др.
Малобройните резултативни формации свидетелстват за още една функция на суфикс -иште.
4. И м е н а з а н о с и т е л и н а с у б с т а н ц и а л н о о т н о ш е н и е.
В основата на категорията лежи предметно недействено отношение - отношение на субстанция към субстанция. Мотивиращите основи са от съществителни имена.
Названията могат да се разделят в следните подгрупи:
а) и м е н а з а и з р а з я в а н е н а п р и н а д л е ж н о ст:
ли́триште 'надлъжно дърво на „литра”, ритла на кола' - ЗБ, Вид., Кул., Тетев., Врач., (ри́тлиште - Белосл., Плев.), с разширен вариант -овиште: литрóвиште - Паз., Ихт., (ритлóвишти - Ел.).
9. Вж. М а р к о в, Б. Основните значения на суфикс -иште. - Македонски jазик, 1962-1963, XIII-XIV, № 1-2, Скопjе, 62; S ł a w s k i, F r. Zarys słowotworstwa praslowianskiego, Słownik praslowianski, T. 1, A-B, 1974, Wrocław-Warszawa-Kraków-Gdansk, WPAN, s. 96.
67
б) и м е н а з а и з р а з я в а н е н а п р о и з х о д и л и м а т е р и а л, о т к о й т о е с ъ с т а в е н п р е д м е т ъ т:
бóзишче 'свирка от „боз”, бъз' - Охр. (с пейоративен нюанс),
кукурýжиште 'стрък от „кукуруз”, царевица' - Врач.,
рýшетиште парцал от „рухо”, вълнен плат за метене на пещ' - Мад. (с разширен вариант -етиште),
фасýлиште 'стъбла, шума от зелен „фасул”' - Велгр. (с допълнителен признак за колективност).
в) и м е н а п о з а б е л е ж и м а ч а с т о т п р е д м е т а:
търн’и́шт’е 'дървена брана с „тръни” за завличане на почвата' - Мад.,
тръниште 'растение, което има „тръни”, драка' - Ботанически речник.
г) и м е н а з а и з р а з я в а н е н а с х о д с т в о:
мáйчиште 'дете, което прилича на „майка” си' - Хаск., с редуване на к - ч.
Единичните субстанциални недействени имена също показват възможностите на суфикс -иште.
5. И м е н а н а с р е д с т в а з а д е й с т в и е (n o m i n a i n s t r u m е n t i).
Общото словообразувателно значение е 'средство, с помощта на което се извършва действие' и 'средство, предназначено за извършване на действие с предмет'.
Мотивиращите основи са предимно девербални, но се откриват и названия с десубстантивни мотивиращи основи. Инструменталните формации със суфикс -иште са малобройни, но са свидетелство за разширяване словообразувателното поле на наставката, тъй като в праславянски са отбелязани форми със значение 'дръжка на някакъв инструмент' [10].
а) имена с девербални мотивиращи основи:
влъчи́шти 'приспособление от пръти и клони за „[за]вличане”, за „влачене”, брануване на почвата - вид брана' - Ел., ЦБГ,
си́риште 'вещество, с което се „сири”, подсирва мляко за приготвяне на сирене' - ОБ,
съды́шту 'приспособление за „сядане” - седалка' - Бан.
б) имена с десубстантивни мотивиращи основи със субстанциално ономасиологично отношение и скрита, но подразбираща се процесуалност:
гърли́чиште 'растение, с кое то се лекува болестта „гърлица”' - Соф., с редуване на ц - ч.
С разширен вариант -овишче е обликът йадови́шче нещо, предназначено за „йадене” - храна' - Кост. (с допълнителен признак за колективност).
II. МОДИФИКАЦИОННИ СЛОВООБРАЗУВАТЕЛНИ СТРУКТУРИ, в които суфикс -иште има структурна и семантична функция.
Основните значения на формациите се видоизменят, като им се придава допълнителен признак за увеличител-
10. S ł a w s k i, F r. Zarys . . . 1974, s. 96.
68
ност, експресивна оцветеност, за колективност или единичност.