Сборникъ отъ български народни умотворения
Часть втора.
Простонародна българска философия
или
Български народни прикаски, вѣрования, пословици, гатанки, игри и пр.
Отдѣлъ I
Български прикаски и вѣрования
съ прибавление на нѣколко
Македоновлашки и Албански
Книга VIII и Книга IX
„Бащино огнище не забравяй,
Стари обичаи не презирай.”
(Нар. послов.)
„Нòв бунар кòпай,
Во вèтий-от нè-плукай”.
(Прилепс. послов.)
Събралъ и издава
К. А. Шапкаревъ
СОФИЯ.
Печатница на „Либералниѝ Клубъ”
1892 и 1894.
|
|
 |
КУЗМАН ШАПКАРЕВ
СБОРНИК ОТ БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ УМОТВОРЕНИЯ В ЧЕТИРИ ТОМА
ТОМ ЧЕТВЪРТИ
БЪЛГАРСКИ ПРИКАЗКИ И ВЯРВАНИЯ
ПОД РЕДАКЦИЯТА НА СТЕФАНА СТОЙКОВА
БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ — СОФИЯ 1973
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
ПРОФ. ПЕТЪР ДИНЕКОВ, ПРОФ. СТОЙКО СТОЙКОВ
СЪДЪРЖАНИЕ
СБОРНИК ОТ БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ УМОТВОРЕНИЯ КНИГА VIII . . . . . . . 9
СБОРНИК ОТ БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ УМОТВОРЕНИЯ КНИГА IX . . . . . . . 293
БЕЛЕЖКИ . . . . . . . 581
СЪКРАЩЕНИЯ . . . . . . . 589
РЕЧНИК . . . . . . . 593
ОБЩА СРАВНИТЕЛНА ТАБЛИЦА НА ПРИКАЗКИТЕ ПО АЗБУЧЕН РЕД . . . . . . . 603
ОГЛАВЛЕНИЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО В КНИГА VIII И IX ОТ СБОРНИКА . . . . . . . 617
ОГЛАВЛЕНИЕ
на
съдържанието в книга VIII и IX от сборника [1]
ПРИКАЗКИ
I. ОТ ДЕБЪРСКО
1. Деветте бракя и ламята сестра . . . . . . . 11
2. Лисицата и кьосето . . . . . . . 12
3. Три сèстри и тàтко им — най-малата цàрица . . . . . . . 13
4. Бабата, дедото, пульчето и мачерокот . . . . . . . 14
5. Старче, койньче и цар . . . . . . . 15
6. Царицата и керка йе ламия . . . . . . . 17
7. Хòджа и хàджия или неверно приятелство . . . . . . . 20
8. Троѝцата брàкя и кòсметот . . . . . . . 22
9. Ложливийот юнак . . . . . . . 24
10. Мòж и жèна и тѝквата . . . . . . . 26
11. Лàмия и тройца юнаци . . . . . . . 27
12. Двата брата, майка им, по-малийот — измекяр у попот . . . . . . . 28
13. Юнашчината на царскийот син и на двойцата му другари . . . . . . . 29
14. Овчари и волкоубиецот . . . . . . . 35
15. Простийот човèк и кадията . . . . . . . 35
16. Орманджия и мечка . . . . . . . 36
17. Простотата на стеблевци . . . . . . . 36
1. Заглавията в съдържанието са запазени така, както ги е дал авторът в първото издание. Те не съвпадат винаги напълно със заглавията в текста — авторът не е спазвал единство. Тук са променени само страниците според настоящото издание. (Бел. ред.)
617
18. Глупавите винари стеблевци . . . . . . . 37
19. Ловач, лисица и св. Никола . . . . . . . 37
20. Тройцата бракя . . . . . . . 38
II. ОТ ОХРИДСКО
21. Обесèното тèле . . . . . . . 39
22. Осмак глàва . . . . . . . 39
23. Обогатенийот òвчар . . . . . . . 40
24. Трѝте дèвойки трудни и цàрот . . . . . . . 40
25. За произхождението на бубàльките . . . . . . . 42
26. Кумòа слама . . . . . . . 43
27. «Сàмо мèсо дòма дòшло» или питòмите жѝвотни и дзверòйте . . . . . . . 43
28. Мàра пепелèшка се чѝнит цàрица . . . . . . . 46
29. Бàйо и мòма . . . . . . . 49
30. Куцотò петле и мачòрокот 50
31. Двà брата, èднийот умен, а другийот недугав, или нечèкано обогатяванье . . . . . . . 52
32. Бърборлѝвата жена и умната баба или «йъзикот коски нèмат, а кòски кършит» . . . . . . . 54
33. Баба и мнука или «Лèноста нòсит глàдос» . . . . . . . 55
34. Лисѝцата и вòлкот или лисѝчината ѝтрос и волчèата глупост . . . . . . . 56
35. Вòлкот създаден от дяолот . . . . . . . 57
36. За зèмява . . . . . . . 58
37. За гърмежот и трескàицата . . . . . . . 58
38. За лѝлякот (прилепът) . . . . . . . 58
39. Хутот (бухалът) . . . . . . . 59
40. За дзвèздата Губѝ-карван . . . . . . . 59
41. За сънцето и месечѝната . . . . . . . 59
42. За бѝйолот . . . . . . . 60
43. За толòсомот . . . . . . . 60
44. За однадвòрите или злите духове . . . . . . . 60
45. За йъдите, самовѝлите и виулѝците . . . . . . . 61
47. Нечестността на една жена . . . . . . . 61
48. Друга приблизителна . . . . . . . 63
49. Неучèнийот поп . . . . . . . 65
50. Чèсната невеста . . . . . . . 66
51. Гòсподи брàни от жèнска бèля . . . . . . . 67
52. Пред да рàзбереш хàрно, нè чини нишчо . . . . . . . 69
53. Двàта брàта или прàйна до крàина . . . . . . . 70
618
54. Свèкор, свèкърва и снàа или крайна простота . . . . . . . 73
55. Друга еднака, мàлу по-инако . . . . . . . 76
56. Друга приблизителна . . . . . . . 77
57. Лицемèрната божевница или жèнска подлос . . . . . . . 79
58. Пияницата жена . . . . . . . 81
59. Двà брата скàрани и мàйка им или «брàт брàта нè ранит, тèжко кòй го нèмат» . . . . . . . 82
60. За клàньето на старите . . . . . . . 84
61. Мèчка и дèте . . . . . . . 86
62. Харамѝята и манастѝрскийот мòмок или «търпение спасèние, ама и търпèнието си има граници» . . . . . . . 86
63. Егюптинот цàр и егюпката цàрица . . . . . . . 88
64. Цàрчето Соломòн и еврèинот . . . . . . . 89
65. Двайцата вèрни приятели или «за хàтър и пèчена кòкошка се яйт» . . . . . . . 91
66. Неученийот пòп или «како шчо ми кàжвит грàот ни годинаава Вèликден ни в година» . . . . . . . 92
67. «Кòй украде сèното, той си ѝма муата на кàпата» . . . . . . . 93
68. Шурбан зèт и невèстата му или «Шурбан пòгача нè яйт» . . . . . . . 93
69. Харамѝите и стàрецот или «от празна пушка двайца се стрàшеет» . . . . . . . 94
70. «Ушче терзията нè фърлил соль во грàот» или къщна неуредност . . . . . . . 95
71. Недосетлѝвийот дървар или «мàгаре вяай, магаре барай» . . . . . . . 97
72. Добродушнийот новопòкърстен и недостòйнийот поп . . . . . . . 98
73. Торбокрàдецот òбесен от хапсàанските си другари со затвòрници сò него злодеи . . . . . . . 99
74. Влàот и врàгот (дяолот) или влàшката хитрос нàдминвит дявòлската . . . . . . . 100
75. Пòпот и харамията . . . . . . . 101
76. Трѝте тàткой насиети (съвети) . . . . . . . 101
77. Жèнските хѝтрости . . . . . . . 104
78. Св. Нàум и мèчката . . . . . . . 105
79. «Комкале, попе, на дупкале» или прòстийот овчар на причèственье . . . . . . . 106
80. Сиромàийот и пòпот . . . . . . . 106
81. Учèнийот сѝн и неучèнийот му тàтко — зелникот . . . . . . . 108
82. Гостолюбецот и гошчаяàните или «Прѝдай, гòсподи» . . . . . . . 109
83. Невѝннийот сèлянин и църквуюшчите се рѝсяни самàрлии . . . . . . . 110
84. Харамѝята и довниците (духовници) или «умереното и нравственото наказание повече действува за поправяние на престъпниците отколкото строгото и телесното» . . . . . . . 111
85. Дèдо гòспод и мàйсторот . . . . . . . 114
619
86. Возгордèнийот пòстник (пустник) и правèднийот водèйнчар — калугерско самооболщение . . . . . . . 114
87. Умот е пàри . . . . . . . 116
88. Ноèчкото òко йе ненаситно . . . . . . . 117
89. Дèдо гòспод и люгето по зèмята . . . . . . . 120
90. Дèдо гòспод в бугарската зèмя . . . . . . . 124
91. Цàрскийот сѝн пòсветен . . . . . . . 126
92. «Не прèзирай нѝкого; презрèното бѝдвит най-достопофално» — Тройца брàтя — кèлешот . . . . . . . 129
93. Спахийскийот сѝн и воскресналийот мъртоец или «милостѝнята дòнесвит гòлеми добрини» . . . . . . . 136
94. Лъжòвнийот юнак . . . . . . . 139
95. Пòпот и измèкярот или «шчо ке стòриш, тòа ке найдиш» . . . . . . . 142
96. Дèвойка, престòрена на юнак (момък) . . . . . . . 147
97. Цàрскийот сѝн и дяолот . . . . . . . 149
98. Лъжòвното здравье . . . . . . . 153
99. Умната дèвойка . . . . . . . 153
100. Лòшата снàа . . . . . . . 156
101. Дървàрчето, мàчето, змѝята и рѝбата или «стори дòбро и на жѝвотните, та не кай се» . . . . . . . 158
102. Зàвистта зàслепвит чòека и до братоубѝйство и искреността и невѝнността всèкога преодолеват или три сестри, най-мàлката — царица . . . . . . . 162
103. Мòма Тентелина и волци . . . . . . . 165
104. Цàрскийот сѝн или праѝната сèкога нàдольвит . . . . . . . 169
105. Лèнго — ленѝвото дèте или доброто со добро се изплашчат . . . . . . . 171
106. Тройца харàмии и млàда невеста или харамията никога не се наслаждават на харамийските си плодове . . . . . . . 174
107. Наръчнѝците или «шчо йе пѝсано, тоа ке бѝдит» . . . . . . . 175
108. Тройца бòрчлии или «чужджина йе бèл образ» . . . . . . . 177
109. Бòжето провидèние или «шчо йе господ, не йе никой» — двайцата пътници . . . . . . . 180
110. Мàйка вдòицаи нейзините двайца сѝной . . . . . . . 185
111. Св. Гьоргѝоа кàйгана скъпа йе . . . . . . . 186
112. Селянинот, Хрѝстос, св. Петр и арханг. Михаил . . . . . . . 187
113. Св. Иля и сèстрите му . . . . . . . 189
114. Една сèстра мегю дèвет брàтя 190
115. Трѝ сестри прèльки, най-мàлата — царица, или «праината и невиността сèкога надвѝват, а злòбата и зависта опропастяват» . . . . . . . 192
116. Мъшчаа и пашчèрица или «шчо мислиш другему, ти дòождат на главата» . . . . . . . 195
620
117. Змеовскийот зèт, шчо нашол пари во ханот . . . . . . . 197
118. Нèвеста, тройцата йе брàтя и свèкорот со свекърва йе или «шчо ке стòриш, тòа ке нàйдиш» . . . . . . . 200
119. Чоекоядецот и дèцата му . . . . . . . 204
120. Пòпот клèветник, лòшата свèкърва и пострадàлата от них мòма — нèвеста; наказание на първите . . . . . . . 207
121. Чèсната жèна и нечèсните трѝ попои — изкусно наказание на последните за нечесността им . . . . . . . 215
122. Еден, шчо не знаел кàков йе страх, — змеòите и самовилите . . . . . . . 219
III. ОТ КИЧЕВСКО
123. Дòброто (àрното) нѝкой пàт нè гинит . . . . . . . 221
124. Прайната йе до крàина, а лошотията не е до вèка . . . . . . . 223
125. Слèпийот цар и син му . . . . . . . 227
126. Дареа керка ламя . . . . . . . 229
127. «Брàт брàта нè ранит, тежко му кой го немат», двата брàта . . . . . . . 231
128. «Чòекот немат вèра (доверие)» или чоèчката непризнателнос . . . . . . . 234
129. «Кàй беф, кàй дойдоф» или сиромàийот гòлак става цàрски зèт и сѝн . . . . . . . 237
130. Умот и рѝзикот или «колку да си касмèтлия, без ум нѝшчо нè чиниш» . . . . . . . 239
131. От рèченото не се избèгуат . . . . . . . 240
132. Кàсметот на чòека пак си е негòв касмет. — Сиромàийот и богàтийот чужденец . . . . . . . 243
133. Лòшата жèна — пò-зла и от лута змѝя . . . . . . . 244
134. Змѝята и грòбот . . . . . . . 246
135. Змѝята и òвчарот или любознàтелната жена и мъж йе . . . . . . . 247
136. Стрѝко и внук . . . . . . . 249
137. Евреин прѝятель или невèрността на една жена . . . . . . . 253
138. Богàтската керка омàжена за àрапот слуга или от реченото нè может да се ѝзбегат . . . . . . . 256
139. Чòекот и àрсланот или «лутата рàна заздравя, а лòшата рèч не се заборàвя» . . . . . . . 257
140. Арсланот и глушецот или «и от най-мàлийот ѝмаме нужда» . . . . . . . 258
141. Гяолот дàскал . . . . . . . 259
142. Скържàвийот цàр и милозлѝвийот цàрски син или «дòброто нѝкой пàт нè гинет» . . . . . . . 260
143. Мързлѝвийот чòек . . . . . . . 262
144. Прòст и цàрски рòд . . . . . . . 263
145. Зàвистта и сѝлата на стрàхот . . . . . . . 264
621
IV. ОТ ПРИЛЕПСКО
146. За кучѝнята . . . . . . . 266
147. Пак за кучѝнята . . . . . . . 267
148. Итър Петър . . . . . . . 267
149. Трàйко бèз глава или крàйната прòстота . . . . . . . 273
150. Мàймунот и крàдецот . . . . . . . 273
151. Стàрците — бàба и дèдо, бàба Мàрта и ризикот . . . . . . . 275
152. Цàрската кèрка и рѝзикот . . . . . . . 277
V. ОТ ВЕЛЕШКО
153. Църна арапина, Султàн Мурат и Крале Марко . . . . . . . 280
154. Цàр и трòйцата му сѝнове . . . . . . . 282
155. Изгубената цàрица и изнахожданието ѝ от сина йе . . . . . . . 285
156. Ърсланьот, дзверòвите, живòтните и чòвекот или «чòвекот со умот йе пò-юнак от сѝте жѝвотни и дзвèрови по зèмята» . . . . . . . 289
157. Жàба-дèте . . . . . . . 291
VI. ОТ БИТОЛСКО
158. Врàбчето . . . . . . . 297
159. Стàрец и мечка . . . . . . . 297
160. Кочеджѝята и селàнинот . . . . . . . 298
161. За болен Дòйчина . . . . . . . 299
162. Една чупа, шчо я клàле жѝва в грòб . . . . . . . 300
163. Пирàлката нèвеста — самòвила . . . . . . . 301
164. Чàвка, цàрева нèвеста . . . . . . . 302
165. Сѝн и мàйка — стори дòбро и на живòтните, па не кай се . . . . . . . 302
166. Чупата, шчо се омàжила за умрено мòмче . . . . . . . 303
167. Чупата, шчо сàкал тàтко йе да я зèмит за жена . . . . . . . 305
168. Овчàрчето, змѝята и гòспо . . . . . . . 306
169. Царското пòсмъртче . . . . . . . 307
170. Ленивиот чоек и жена му . . . . . . . 308
171. Двайцата гюпци . . . . . . . 309
172. Страшливецот . . . . . . . 309
173. Тройцата брàкя . . . . . . . 309
174. Правѝната и кривѝната, — двайца брàкя . . . . . . . 311
622
VII. ОТ ЛЕРИНСКО
175. Свàтбата на врàбците . . . . . . . 312
176. Лѝсица, мèчка, òрач и лòвач . . . . . . . 312
177. Орач, мèчка и лѝсица . . . . . . . 313
178. Врàбчето и други жѝвотни и стѝхии . . . . . . . 313
179. Дяволо даскал и ученико му . . . . . . . 314
180. Дèвет брàтя и една сèстра . . . . . . . 315
181. Изпаднàлийо търгòвец и дèтето му . . . . . . . 316
182. За цар Костадѝновийо грòб . . . . . . . 319
183. Чоеко и змѝята . . . . . . . 321
184. За сѝновите и флорѝните . . . . . . . 322
185. За чòеко и капидàно . . . . . . . 325
186. За жèната и пѝтачо . . . . . . . 328
187. Мàйка, сѝн и невèста . . . . . . . 328
188. За чоеко и гърнето со пàрите . . . . . . . 329
189. За чупата и дèветте брàкя . . . . . . . 330
190. За глуфчето и пастърмата . . . . . . . 331
VIII. ОТ КОСТУРСКО
191. Цàрот, царѝцата и сѝн му Екпанджирѝе или Пàдриот . . . . . . . 331
192. Змия-чèдо . . . . . . . 333
193. Три косàчи и пòпо . . . . . . . 334
IX. ОТ ВОДЕНСКО, СЕЛО ДЪРЖИЛОВО
194. Човèкот, вòлот, кучето и маймунот или човèчкийот живот . . . . . . . 335
X. ОТ ГЕВГЕЛИЯ
195. Наръчнѝците (орисниците) или писаното . . . . . . . 337
196. Лисѝцата, свинята (бѝшката), мèчката и зàецот . . . . . . . 338
197. Магàрето, брàвот, зàецот, петèлот и пàтката сос вòлците . . . . . . . 338
198. Два брàта сѝраци и дèдо господ . . . . . . . 340
199. Ловàч и самòвила . . . . . . . 341
200. Сиромàх нахòжда парѝ . . . . . . . 341
201. Сиромахийот и богàтската щерка . . . . . . . 342
623
XI. ОТ СОЛУНСКО
202. Тѝквата и топòлата . . . . . . . 343
203. Трòйцата брàтя и дèфот . . . . . . . 344
204. Дяволот и ученѝкот му . . . . . . . 346
205. Дèтето и цàрската шчèрка . . . . . . . 347
206. Прòсякот и сиромàхот . . . . . . . 349
XII. ОТ КУКУШКО
207. Пиянѝцата женà . . . . . . . 351
208. Двуица брàте скàрани . . . . . . . 351
209. Мàйка и сѝновето ѝ . . . . . . . 352
210. Ленѝвата женà . . . . . . . 355
211. Друга, еднàква . . . . . . . 355
212. Овчàрката царѝца или «мнòзина филосòфи пàсът говèда» . . . . . . . 356
213. Цàр и дèте или «правината надвѝва» . . . . . . . 357
214. Цàр и умен човèк . . . . . . . 359
215. Момàта и каракòнждолут или «шчо мѝслиш другому, дохòжда ти на главàта» . . . . . . . 360
216. Овчàр, змѝа и лисѝца или «прàви добрò, нàйди злò» . . . . . . . 361
217. Двèте момѝ . . . . . . . 362
218. Цàрот и тàйните му . . . . . . . 363
219. Лъжлѝвото приятелство . . . . . . . 363
220. Терзѝата — лъжлѝв юнàк . . . . . . . 364
XIII. ОТ ДОЙРАНСКО
221. Лъжлѝвийот юнàк . . . . . . . 366
223. Подòбна . . . . . . . 367
224. Ленѝвийот човèк и овчàрот . . . . . . . 368
225. Трѝмата брàтя и дèдо госпòд . . . . . . . 369
226. Сиромàшкото домочадие и И. Христòс сос майкà си . . . . . . . 370
227. Сирàчето детè и живòтните . . . . . . . 370
228. Вампѝрската бàба . . . . . . . 372
XIV. ОТ ДОЛЯН (Неврокопско)
229. Овчàр и змѝя . . . . . . . 373
624
XV. ОТ САМОКОВСКО
230. Сиромàхо, щерка му и мащехата на последнята . . . . . . . 374
231. Мащеа и пащèрица; последнята — цàрица . . . . . . . 375
XVI. ОТ СТ. ЗАГОРА
232. Пияницата пòп . . . . . . . 376
233. Красноречивий калугер в Русия . . . . . . . 377
234. Дяволът прия̀тель . . . . . . . 378
235. Несмислèната женà и хитрий ѝ мъж . . . . . . . 380
236. Бързий дограмаджѝя . . . . . . . 381
XVII. ОТ ВРАЦА
237. Бòжята прòмисал . . . . . . . 382
238. Грèшната женà . . . . . . . 383
239. Цàрските дъщери . . . . . . . 384
240. Изпъденото момчè и самодѝвата . . . . . . . 385
XVIII. ОТ ОРХАНИЙСКО
241. Пияницата стàва хекѝмин . . . . . . . 387
242. Човèчката непризнат