II. ОТ ОХРИД
б) ___ " ____
53. Двàта брàта или прàйна до крàина
54. Свèкор, свèкърва и снàа или крайна простота
55. Друга еднака, мàлу по-инако
57. Лицемèрната божевница или жèнска подлос
59. Двà брата скàрани и мàйка им или «брàт брàта нè ранит, тèжко кòй го нèмат»
62. Харамѝята и манастѝрскийот мòмок или «търпение спасèние, ама и търпèнието си има граници»
63. Егюптинот цàр и егюпката цàрица
64. Цàрчето Соломòн и еврèинот
65. Двайцата вèрни приятели или «за хàтър и пèчена кòкошка се яйт»
66. Неученийот пòп или «како шчо ми кàжвит грàот ни годинаава Вèликден ни в година»
67. «Кòй украде сèното, той си ѝма муата на кàпата»
68. Шурбан зèт и невèстата му или «Шурбан пòгача нè яйт»
69. Харамѝите и стàрецот или «от празна пушка двайца се стрàшеет»
ДВАТА БРАТА ИЛИ ПРАИНА ДО КРАИНА [3]
Си бѝле двàйца братя. Тѝе сèкога се кàрале мегю себе за праѝната и за кривѝната, кòя è пò-арна, дали праѝната или кривѝната? Еднийот вèлел, праѝната йè по-арна, — прàина до крàина, вèлел той, а дрỳгийот, оти кривѝната била пò-арна. Тàка тѝе многỳ пъти се препѝнале и нѝкако не мòжеле да се погòдеет и да се помѝреет. Нàй-седне се облòжиле — кòй ке ѝзлезит прàв, да му ѝзкопат òчите на дрỳгийот. Ако ѝзлезит пò-арна праѝната, тòй, шчо бѝл откъде нèа, да му ѝзкопат очите на тòй, шчо бил от къде кривѝната; ако пак ѝзлезит пò-арна кривѝната, той, шчо бѝл от къде нèа, да му ѝзкопат òчите на òного, шчо бѝл от къде праината. От како тàка се облòжиле двàта брàта, ѝзлегле обàйцата да опѝтвеет кого шчо ке стретеет нà път, кòя от двèте йè пò-арна, праината или кривѝната?
Оделе, шчо òделе тѝе стрèтиле първо èден пòп, (а тòй бѝл гя̀олот преòбразен), и го опѝтале: «Пòпе, кòя йе пò-арна, праѝната или кривѝната?» — «Крѝвината йè пò-арна», им отгòорил пòпот; «Ех, кàмо го тòа време, им рèкол той, кога чòек мòжеше да си пòминит со праѝната?! Сèга сò неа не чиниш пàри, си ỳмираш от глàд; сèга кривѝната йè пò-арна; тàа те ѝзваат на сèлямет (те спасява). Свите люге дèнеска свè со кривѝната си рабòтеет, свè со нèа сè кàчиле на вѝсоки мèста; свè с нея се обогàтиле, и дрỳдзи тàкви им рèкол пòпот.
— «Ех, брàте, рекол криволю̀бецот брàт на праволю̀бецот, вѝде, кàко кривѝната йе пò-арна? Ела сèга да ти ѝзкопам очите, како шчо се облòжифме!» — «Нè, му отгòорил праволю̀бецот, Яз не вервам на èднего сàма; ке опѝтаме и дрỳдзи!» — «Арно, рèкол криволю̀бецот, опѝтвиме». И тàка тъ̀рнъле пак по пъ̀тот. Одèешчем, стрèтиле пò-тамо èден кàлугер. «Ено òного, рèкле,
2. Виж прик. №№ 124 и 174.
3. По-тънкото и по-подробно изучвание на настоящата приказка препоръчва се на които тряба.
70
ке го опѝтаме». Коа доблѝжиле до калугерот и нèго го опѝтале, (а и тòй бѝл пàк дяолот преòбразен), и тòй ѝсто тàка им рèкол, како пòпот, оти дèнеска праѝната нè чинит за нѝшчо, а кривѝната йе пò-арна. — «Ех, брàте, рèкол пàк криволю̀бецот, ỳшче нè верваш!?» — «Нè, отгòорил праволỳбецот, ке опѝтаме и дрỳгего, до трѝ пъти!» — «Харно, опѝтвиме, ама пàк тàка ке ни рèчеет», пòвторил криволю̀бецот. Тъ̀рнале пъ̀тот и òдиле, шчо òдиле до нèгде, нàй-после стрèтиле èден влàдика (ѝсто пàк дяолот преòбразен), та го опѝтале и нèго: «Света влàдико, му рèкле, праѝната йè пò-арна или кривѝната?» — «Кривѝната йè дèнеска пò-арна, сѝнко мòй, отгòорил им владѝката, со кривѝната мòйш сèкой нèшчо да стòриш, а праѝната на нѝшчо не ти пòможвит; на цèлийот вèк дèнеска кривѝната е първа, — от най-дòлнийот чòек дури до цàрот се со кривѝната рабòтеет, та тàка го помѝнвеет овàй век; со кривѝната и стòка мòиш да дòбияш и цàрство и свè, а праѝната кòй сàкат да ти я знàйт? Тàя нè чинит зà нѝшчо!» — «Ех, брàте, рèкол тòга криволю̀бецот со рàдос на брàта си, вѝде кàко кривѝната йе пò-арна? Не ти вèлеф яз, а ти не вèрвеше! Ела сèга да ти ѝзкопам òчите!» И му ’и ѝзкопал!. . .
Сèга ослепèнийот брàт нèмал шчо дà чинит, нè можел дрỳго да рàботат, за да се рàнит, та се стòрил прòсяк; — ѝзлегол да шèтат òт село в сèло, да прòсит по èдно пàрче лèб, кòлку да жѝвит. Тàка одèешчечем да прòсит от еднò село во друго, èден дèн го стèмнало в плàнина край èдна рèка. Край рèката ѝмало èдно дрèо. Тòй òстанал вèчерта да прèношчит край рèката до дрèото, а за да не го ѝзейт нòшта нèкой дзвèр, се кàчил на дрèото и тàмо мегю вèтките си нàпраил лèгло, сѝ лèгнал и си прèспал. На пòлнош, на глỳа доба, под дрèото се сòбрале свѝте дяоли и му изкàжвеле на големийот дявол све, шчо стòрил свèкой во тòй дèн, Еден рèкол: «Яз дèнеска èто шчòсториф, — цàрската кèрка я скрàстайф». Я дрỳги дяол вèлел: «Яз пàк, ѝмат тòлку врèме къй прàйет èден мòст ето на коя рèка (на нèкоя гòлема рèка), а яз нз вèчерта им го рàсифам, та нѝкако не мòжеет да го застòйеет и да го свързеет!» Тàка свèкой от дяолите ѝзкажвел по нèшчо, шчо стòрил дèнта. Нàй-седне се òтзвал èден дявол и рèкол: «Яз дèнеска свършиф гòлема рàбота —ѝзкопаф(избодох) òчите на èден брàт» и им рàзказал свè, шчо кàзафме пò-горе за двàта брата. «Се прèсториф, рèкол дяолот, на поп, на калугер и на влàдика, та нàтераф èден брàт да му ѝзкопат òчите на брата си!» Тога свѝте нèго го пофàлиле, оту тòй свършил най-гòлема
71
рàбота! «Ама, пòвторил ѝстийот дяол, ако тòй би знàел да одит èто нà кой ѝзвор да се ѝзмият, òчите пак би му оздраиле и ако от тòй извор се ѝзмият и цàрската кèрка и тàя би оздрàила от крàстата и ако оттàа вода би тỳриле (сѝпале) мàлу на мòстот и тòй би се зàстоял и би се свързал. Ушче ако тòй слеп би знàел да òйт èто на кòе мèсто и би ѝзкопал, тàмо би нàшол со тòари злàто.»
Слèпийот слỳшал гòре на дрèото и си мàлчел. Утрѝната, шчò туку се обзòрило, слèпийот слèгол от дрèото и пòлека, пò-лека òшол пъ̀рво прàо на ѝзворот, шчо кàжвел дяолот. Тàмо тòй се ѝзмил со вòдата и тòй час òздраил. Си нàполнил и едно-две стомнѝчина вòда и прàо òшол къде мòстот, шчо го прàеле, а не можеле да го застòйеет, та им рèкол на майстòрите: «Шчо ми дàате, яз да ви го зàстоям мòстов и да ви се свъ̀рзит?» Майстòрите (зидарите), домъ̀чени вèке от тòлку време по пỳстина рабòтанье, му тàксале мнòгу пàри, туку да им го зàстоит мòстот. Тòй тòга го попъ̀рскал со вòдата от ѝзворот, шчо си нòсел во стомнѝчето и мòстот се зàстоял, та майстòрите мòжеле вèке да го свъ̀рзеет и да го допрàйеет. Му дàле пàрите, шчо му тàксале и тòй си тъ̀рнал пъ̀тот. От тамо тòй òшол, та òткопал злàтото, шчо кàжвел дяолот и тàка се стòрил еден мнòгу бòгат чòек.
Най-после се òблекол хàрно, се прòменал во хỳбаи рутишча и се стòрил како хèким, та пòминал край цàрскийот сàрай и вѝкал: «Хèким, хèким!»Во цàрските сàраи чỳле и го вѝкнале да я лèквит царèата скрастàена кèрка. Тòй се нафàтил да я ѝзлеквит. Я ѝзмил со вòдата от ѝзворот и тàя на чàсот оздраила и се стòрила како от мàйка рòдена. Цàрот го дàрвал мнòгу и мнòгу го зàлюбил, зашчо дò тòга нѝкой хèким нè можел да му я ѝзлеквит кèрка му, а тòй, шчò туку еднож я ѝзмил со вòдата, òздраила.
И тàка праволю̀бецот брàт òздраил и пòлн не сàмо со пàри, ами и со чèст си се врàтил дòма при брàта си и му рàзказал свè кàко се стòрило сò него, како òздраил и како се обòгатил. Кога го вѝдел брàт му, криволю̀бецот, се пòчудил и се знàйт, оту и му зàвидел, кàко слеп бидèещем, да òздраит и тòлку да се обòгатит? Та го пòмолил и му рèкол: «Брàте, на и ти изкопàй ми ’и и мèне òчиве! Та ке одам и я̀з, ке се кàчам на дрèото, да чỳям, за да òздраàм и да нàйдам пàри.» Праволюбецот брàт тòга му ѝзкопал òчите братòе си, и òвой вèчерта òтишол и се кàчил на дрèото.
Нощта пак дòшле дяолите и разкàжвеле на големийот дяол све, шчо сторил свекой. А той, голèмийот како рàзбрал, оту ослепèнийот брат òздраил, пàрите ’и нàшол, мòстот се нàпраил
72
и царèата керка се излèквала, мнòгу се разлютил и ’и òпитвел дрỳзите дяоли: «Кой àджиба му кàза на ослепèнийот брàт да се ѝзмият от таà вода, та да òздраит и да’и нàйт и пàрите? Кой кàза на царèата кèрка и на майстòрите да зèмеет от тòй извор вòда?» Свѝте си стѝснале рамениците и вèлеле: «Не знàйме». Нàй-после кабàетот го тоариле на едно мàлоо дяолче, како по аджàмия, мòжит да се измàмило нèкако, та да кàзало нèкому. «Тѝ, му рèкле свѝте, тѝ си кàзал,» и го отсỳдиле да го бѝеет пò нодзе со стàпои. Кога го преврàтиле нà плешчи да го бѝйеет, тòа се опỳлило на угоре и го вѝдело на дрèото кàчен брàта му на оздравèнийот слеп, та извѝкало: «Стойте, стòйте, èно, èно кòй казал, èно гòре на дрèоно èден чòек, — той кàзал.» Тòга свѝте се опỳлиле гòре на дрèото и, кога го вѝделе, го остàйле дяòлчето, тà се спỳшчиле нà него и го напрàйле парче пò парче.
И тàка èднийот брàт со праѝната нàпреднал и се обòгатил, а дрỳгийот со кривѝната зàгинал.
Èто кàко навѝстина «прàина йе до крàина».
СВЕКОР, СВЕКЪРВА И СНАА ИЛИ КРАЙНАТА ПРОСТОТА
Едно врèме си бѝле две жèни — снаа и свèкърва — и свèкор. Двèте жèни си сèделе дòма по край огнѝшчето, та си прèделе, а свèкорот си бѝл по надвòрежна рàбота, а пак син му бил на чужджина. Невèстата им била трỳдна (непраздна),
Еден дèн, предèешчем си край òгнишче снàа и свèкърва, снàата я̀ опѝтвит свекъ̀рва си: «А по ти нàно! кога ке ни се рòдит дèтево, шчо го нòсам вò мене, каквò име ке му клàйме?»
— «Петко, отгòорила свекърва йè, ке го кръ̀стиме.»
— «Ами къде ке го клàйме да лèжит?» повтòрила снàата.
— «Овде, на къ̀тов, край огнѝшчево,» рèкла пàк свекъ̀рвата. А на полѝцата шчо била над къ̀тот, тога ѝмало еден скèпар (тесла).
— «Ами ако пàднит нà него скèпарон?» опитала невèстата.
— «Ке го òперит», отгòорила свекъ̀рвата.
— «Хàа! Кога йè тàка, рèкла мàйката на неродèн Петка хайде да го плàчиме.»
— «Хàйде да го плàчиме», си рèкле òбете ỳмници жèни!
73
Остàйле си рабòтата и сèднале да го плàчеет, да го тъ̀жеет и да го рèдеет неродèн Петка.
Вèчерта, кога си дòшол от рàбота, свèкорот се пòчудил, вижджàешчем жèните да плàчеет над нѝшчо и за нѝшчо, та ’и òпитал кòго тàка плàчеле и тъ̀желе. Тѝйе му разкàзале кàко от снàата ке се рòдело дèте, како ке го къ̀рстеле Пèтко, како ке го повѝяле и ке го клàделе да лèжит на къ̀тот и нàй-после, кàко тèслата, шчо бѝла на полѝцата, ке пàднела нàд него, та ке го опèрела Пèтка и ке ỳмрел, та за тòа тѝйе ушче òт сега го тъ̀желе.
«От бòга нàшле, мори жèни, гòспод ви плàтил! извѝкал свèкорот, шчо йе òваа будàлшчина òт вас? Како се плàчело за нèроден ушче и нèумрен Пèтко? Ваква будàлшчина, пòвторил стàрийот, не ке се наòжджат на вèков! Яз ке ѝзлезам и ке шèтам по свѝйов свèт и ке бàрам да ли се наòжджеет пò-бỳдали люге òт вас?»
И тàка стàрецот ѝзлегол от дòма си да бàрат да ли ке мòжит да нàйдит по-бỳдали от негòите жèни.
Ходèешчем пъ̀тем, вѝдел во èдна нѝва нèколкумѝна шчо бèреле нà куп и сàкале да крèвает кàхтени òреи со вѝли, та ’и пòздравил и им рèкол: «Чèста ви (честѝта ви) рàбота, брàтя!» — «Чèс д’ ѝмаш, стàрче,» му отгòориле тѝйе.
— «Шчо чѝните тỳка со вѝлите?» ’и òпитал стàрийот.
— «Сàкаме да ’и собèриме орèиве нà куп, та да ’и крèниме», му отгòориле тѝйе.
Стàрецот тòга си пòмислил: «Овийе люге бѝле по-бỳдали от мòине жèни! Ами се крèвале òреи со вѝли? им рèкол стàрецот; тѝйе не се сèно, та да ’и собèрите и крèните со вѝли? Нèмойте тàка, брàтя; ами зèмите по една лòпата, та изрѝнете ’и нà куп; сèдне зèмите врèшча, та наполнѝте ’и!» Тѝйе зèле лòпати и врèшча, та тòй час ’и сòбрале òреите нà куп и ’и напòлнале в врèшчата, та го молѝтвеле стàрецот, шчо ’и нàучил тàков ỳм.
Пòтамо, ходèешчем, стàрецот нàшол дрỳдзи люге, шчо се мъ̀челе да кàчеет на пòлесок едно мàгаре, за да я изпасит трèвата, шчо била ѝзрасла на полèсокот, ама нѝкако не мòжеле да го кàчеет. «Пòможи бòг, приятели,» им рèкол стàрийот.
— «Дал ти бòг дòбро, стàрче», отгòориле му тѝйе.
— «Шчо чѝните тỳка?» ’и òпитал стàрецот.
— «Се мъ̀чиме да го кàчиме магàрево на полèсоков, за да я ѝзпасит трèвана, му отгòориле, тỳку нѝкако не мòжиме.»
— «А, им рèкол стàрецот, дàйте ми еден съ̀рп я̀з да ви го
74
кàчам!» Тѝйе му дàле съ̀рп и стàрецот се пòдкачил на полèсокот, пòкосил трèвата и му я фъ̀рлил пред магàрето да я̀ ядит.
— «Да си жѝв, стàрче, извѝкале му свѝте, шчо ни стòри ова дòбро; нѝйе ушче мнòгу ке се мъ̀чефме!»
— «И òвье нè биле пò-долни от мòите жèни», си рèкол сам сò себе стàрийот и си тъ̀рнал пъ̀тот да бàрат ỳшче пò-бỳдали.
Пò-тамо ходèешчем той, вѝдел едни свàтои шчо нòселе в цъ̀рков една нèвеста да я̀ вèнчеет. Невèстата бѝла трòа вѝсочка, по-вѝсока от църкòвната врàта, та кога дòшла до врàтата, не я созèмало да влèзит в цъ̀рков, без да се поднàведит мàлу. Сватòите се чỳделе како да я внèсеет, — едни вèлеле да йè подсèчеет на невèстата нòдзете, за да се скỳсит мàлу, а дрỳдзи вèлеле: нè, откъде нòдзете тàя си е тòкмо со прàгот, а глàата ѝ йе по-вѝсòка, та от тамо трèбело да се пòдкусит т. е. да йè подсèчеет глàата. Дрỳдзи пак мѝслеле да го ỳрнеет гòрнийот прàг от църкòвната врàта, та да мòжела да влèзит невèстата.
Кога вѝдел и чул тòа, свèкорот, дèдото на неродèн Пèтка, си пòмислил: «Овьè люге пак бѝле ỳшче по-бỳдали от мòите жèни», та им рèкол: «Шчо вàка чѝните, бре брàтя?» А на невèстата йè ỳдрил една тупàйнца пò плешчите и йè рèкол: «Навèди се, мори невèсто!» Невèстата се навèдила и си влèгла в църков. Свѝте свàтои се почỳдиле на умшчѝната от стàрийот и го измолѝтвиле за дòброто, шчо им стòрил.
Пò-тамо стрèтил дрỳдзи люге, шчо се мъ̀челе да му извàдеет от една въ̀рчка глàата на едно тèле, шчо бѝло си я сгнèтило, за да я̀йт трѝци, та сèдне не мòжело да си я̀ ѝзваит. И ним нѝкако не им тèквело како да му я извàдеет. Èдни вèлеле да му я̀ пресèчеет глàата на тèлето, а пòсле дая скъ̀ршеет въ̀рчката, та така да му йè извàдеет! А стàрецот кога ’и вѝдел, им рèкол: «Скъ̀ршите я̀ въ̀рчката, та ке му ѝзлезит глàата на тèлето.» Тѝйе тога я̀ скъ̀ршиле и глàата излегла.
Отишол пò-тамо стàрийот, вѝдел една жèна, къде накѝтвела свѝнята [1] си со нѝзи флорини, за да я прàтит нà брак за кỳма. Стàрийот я̀ òпитал: «За къде така я̀ ружиш свѝнята?» А жèната му рèкла: «Ке я прàтим нà брак за кỳма!»
— «Дàй ми я, да я зàнесам я̀з», йè рèкол стàрийот.
Жèната му я дàла и той си я зàбрал прèд себе и си я зàнесол дòма си.
1. По друзи крàвата.
75
От како ѝзвидел тòлку будàлшчини по свèтот, стàрийот се врàтил ỳтешен дòма си (зàедно со накитèната свѝня), оту нàшол лю̀ге по-бỳдали от свòите жèни.
ДРУГА ЕДНАКВА, МАЛУ ПО-ИНАКО
Во една кỳкя си бѝле две йътъ̀рви, една свèкърва и еден свèкор. Èдна вèчер, кòга сèднале нà софра да вечèреет прàтиле долу, во пòдрумот да нàточит вѝно пò-младата нèвеста. Во пòдрумот си ѝмале и едно тèле въ̀рзано. Кога òтишла невèстата да нàточит вѝно, клеквèешчем тàя до бòчката, чỳло се нèкакво глỳо глàсче: «циу», како да пъ̀рнала. Тàя мнòгу се застрàмила сама òт себе и се уплашила да не разбèреет свèкор йè и свекъ̀рва йè, а пак кога вѝдела тèлето да прèживят, йè се стòрило, оти ке им кажит, та мѝлно му се мòлела да нè кажвит: «Нèмой, тèленце, нèмой, дòбро мòе, му вèлела, нè кажви!» Така тàя му се мòлела дòста врèме, а телето све си прежѝвяло, а пак седнàтите да вечèреет, нека чèкает гòре вѝно, àко нèмеет рàбота! Како вѝделе оту тòлку се забàила невèстата, прàтиле дрỳгата, пò-старата снàа, йътъ̀рва йè, да вѝдит шчо се стòрила първата дòлу, та шчо я нèмат да дòйт? Да не йè сè стòрило нèшчо пàкос? . . . Ама и тàя кога òшла со ỳмот от пъ̀рвата, остàнала дòлу во пòдрумот и му се мòлела на тèлето да нè кажвит.
Нàй-седне чỳнки и втòрата се забàила, слèгла пò ними свекърва ѝм, гьòа како пò-умна. Тỳку от како йè кàзале и нèйзе и тàя дòлу си остàнала да го мòлит тèлето да не кàжит на свèкорот, а òвой нека си чèкат вѝно на сòфрата! Се пòчудил сѝрома свèкор шчо се стòриа жèниве? Чèкал шчо чèкал, нàй-после вѝдел нè видел, стàнал сам стàрски, та òшол да вѝдит шчо се стòриле! Кога ’и вѝдел къде си стòеле во пòдрумот како сдъ̀рвени, им ѝзвикал: «Шчо чѝните тỳка, мори жèни, да би от бòга нàшле?» Тѝе му разкàзале како се стòрило со невèстата и како им бѝло стрàх да не кàжело тèлето, та му се мòлеле да нè кажвит! «Тѝх, рèкол свèкорот, да би гòспод ви плàтил! Олку будàлшчина не бèф видел ушче! Ами ако се пъ̀рнало, пъ̀рнало, гòлема рàбота се стòрило? А тèле како ке кàжело? Тòа така си прèживят (предъ̀вчува), а нè можит да сбòрвит! Ке хòдам, ке шèтам по зèмява, пòвторил стàрийот, да бàрам дали ѝматот вàс по-бỳдали люге!»
76
И така стàрийот свèкор излегол да бàрат по-бỳдали от свòите жèни.
Ходèешчем, влèгол во една кỳкя и вѝдел, оту едно дèте го кàчиле нà греди, а мàйка му му дъ̀ржела бèчвите со дветè ръце рашѝрени и му вèлела да скòкнит òт греди прàо во бèчвите, за да си ’и òблечит. Стàрецот, кога вѝдел, се пòчудил и им рèкол: «Шчо вàка чѝните?» Мàйка му на дèтето разкàзала му на стàрецот како сàкала да му òблечит бèчвите, та го кàчила нà греди. Тога той му вѝкнал на дèтето: «Слèзи долу, бре сѝнче!» Дèтето слèгло и стàрийот му òблекол бèчвите, како шчо си се облèквеет: «Крèни, му рèкол, еднатà нога, пѝкни я̀ во èдната ногàйца.» Тòа крèнало нòгата и я вòврело во èдната ногàйца. «Хъ! крèни сега другатà нога, вòври я̀ и нèа во дрỳгата ногàйца.» Дèтето стòрило тàка, та си òблекло бèчвите. Мàйка му го измолѝтвила стàрецот. — «Да си жѝв, стàрче, да си жѝв, му рèкла, шчо ни стòри овà добро!»
От тамо стàрецот си òтишол и, ходèешчем пъ̀тем пò-тамо стрèтил едни ỳмници, къде се мъ̀челе да кàчеет на пòлесок еден вòл, за да се нàпасел от трèвата, шчо била ѝзрасла на полèсокот. Стàрецот ’и òпитал: «Шчо тàка го крèвате вòлот?» Тѝе му разкàзале, зашчо го крèвале. А стàрецот им рèкол: «Качѝте се èден òт вас на полèсокот, покòсите я трèвата, та фърлитè му я на вòлот да я̀йт.» И тѝе стòриле тàка.
Заб. Продължение същето, що е во по-прèжната, от магàрето наседне.
ДРУГА ПРИБЛИЖИТЕЛНА
Èдна жèна си ѝзткала една тръ̀ба плàтно, пак се чỳдела, кòй да йè го ѝзбелит. Нàй-седне йè тèкнало, та си го òтнесла нà блато да йè го избèлеет жàбите. Ошла крàй блàтото и им вѝкала: «Жàби, жàби, ви се мòлям да ми го избèлите плàтново; ама хàрно да ми го избèлите!» А жàбите си къ̀ркале: «Бъкъкъа, бъкъкъа!» Нèйзе йè се стòрило, оти йè отгòорвеет и йè вèлеет, отỳ ке йè го избèлеле плàтното, та им го фъ̀рлила во стрèд блато и си òтишла.
Потем нèколко дни òшла пак нà блато, за да си го зèмит плàтното избèлено, àма плàтно нè нашла! Им вѝкнала на жàбите: «Жàби, жàби, дайтè ми го плàтното!» А жàбите пак си
77
къ̀ркале: «Бъ̀къкъа, бъ̀къкъа!» Тòга жèната разлютена се фъ̀рлила в стрèд блато, да си го бàрат плàтното. Барàешчем плàтното во днòтò от блàтото, жèната накàпала и загрàбила едно гъ̀рне пòлно со флòрини (жълтици), та со рàдос си òтишла дòма. Сèдне со тиè пари тàя изнакỳпила све нòви гъ̀рнина, ’и дòнесла дома си, ’и издỳпила по мèхот им, та ’и изобèсила по пенджèрите и по джиздоите. Вèчерта, кога дòшол мъ̀ж йè и я̀ òпитал, шчо се тѝе гъ̀рнина и зашчо така се обèсени, тая му отгòорила: «За да се напòлнеет низ дỳпките со съ̀нце, та да им се нàйдит за нà зима да ’и тòплит.»
Дрỳгож еднож, край кỳкята им въ̀рвеле цàрските кàмили [1], тòарени со цàрска хàзна. Една òт камѝлите застàнала нèкако пò-назад от дрỳжките си, та се утàрела по пъ̀тот. Жèната я̀ вѝдела и му кàзала мъжòе си. А той тòй час òтишол, та я̀ зàбрал дòма си и си я̀ разтòарил. Пàрите’ и скрѝл, а камѝлята я̀ зàклал и я̀ ѝзсекол на пàрчина, та я̀ зàкопал в зèмя, а жèне си йè наръчал да нè кажвит нѝкому. А пак, за да не рàзберит жèната, къде ’и скрѝл пàрите, я̀ клàл под еден òсмак (или, спроти друдзи, во еден кòфчег). Над òсмакот или кòфчегот тỳрил малу жѝто и клал кокòшките да го зòбеет, а нèйзе йè вèлел: «Мàлчи, жèно, оту гàрвани кòпеет òчи!» И тàя мàлчела и се тàела. От како ’и спàстрил пàрите, я извадил вèке жèната.
Сèга камѝлята ке се бàрат. За да мòжеет да я̀ нàйдеет от хỳкюмат прàтиле една бàба да шèтат нѝз град, да бàрат за лèк трòа кàмильско мèсо. Бàбата òт кукя в кỳкя хòдèла и опѝтвела да не се наождат нèгде кàмильско мèсо за лèк. Кòга дòшла до тàа кукя, къдешчо я̀ потòмиле камѝлята и посàкала мàлу кàмильско мèсо за лèк, жèната йè рèкла: «Имаме ушче трòа да ти дàам; вчèра нѝе зàклафчме една кàмиля и я̀ закòпафме в зèмя!» Бàбата зèла мèсото и запѝсала на пътнатà врата еден бèлег, за да я̀ пòзнаат, та да мòжит да я̀ нàйдит пак и си òтишла, та кàзала нà хукюматот, оту нàшла кỳкята, къде шчо я̀ потòмиле камѝлята. Изпомегю тòа врèме дòшол си мъ̀жот и жèната му казала, како дòшла една бàба и како йе посàкала кàмильско мèсо и како тàя малу нешчо йè дала, кòлку за лек! Мъ̀жот се пòтресол, оту ке му се я̀вела крàжбата, а кога ѝзлегол нà път, вѝдел, оту и на врàтата му ѝмало напѝсано нешчо како бèлег. Тога той ѝзмислил една ѝтрос, — фàтил на свѝте комшѝйски врàти нàписал ѝсто така, како шчо бѝло напѝсано на негòата. Како да бѝло, бѝло,
1. По друзи мъски.
78
най-седне суднѝците дòшле и до негоатà врата и пòзнале, оту тàя кỳкя бѝла, къдешчо се потòмила камѝлята и я̀ зèле жèната да я̀ изпѝтвеет. Тàя си кàзала прàо, оти, кога въ̀рвеле цàрските кàмили со хàзна, една кàмиля бѝла остàната пò-назад от дрỳдзите и се утàрела, а мъ̀ж йè я̀ зàбрал дòма си и си я̀ разтòарил. Мъ̀ж йè им вèлел на суднѝците, оту тàя йè бỳдала, та нèзнайт шчо сборвит! «Опитàйте я̀, рèкол той на суднѝците, когà било тòа нèшчо?» Сỳдникот (а той бил с еднò око) я̀ òпитал: «Кога я̀ зàбрафте и я разтòарифте камѝлята?» — «Кога гавр