СЛОВО ЗА ШЕСТИЯ ДЕН
Когато [някой] обикновен и беден човек и [при това] чужденец, идвайки отдалече, [стигне] до портите [1] на княжеския двор, още щом го зърне, започва да се учудва и изпълнен с възхита, пристъпва към вратите и моли [да го пуснат], и като влезе вътре, той вижда да се издигат къщи от двете страни, украсени с камък и дърво и [целите) изписани. А като влезе в самия дворец и съзре високите палати и църквите, украсени необикновено богато с камък и дърво и [различни] краски, а отвътре с мрамор и бронз, [2] сребро и злато, той няма да знае с какво да ги сравни, защото в своята родина този бедняк не е виждал такова нещо освен бедни сламени колиби и той ще им се учудва [и ще изглежда], сякаш си е изгубил ума. Но ако му се удаде да види и княза, седнал [облечен] в обкичена с бисери дреха, [3] с огърлица от златни монети на шията и пръстен на ръката, препасан с пурпурен пояс и със златен меч, висящ на бедрото, и от двете му страни седят болярите със златни огърлици, пояси и пръстени, и ако някой, когато той се върне в своята страна, го запита, казвайки: какво видя ти там, той ще каже: „не зная как да ви разкажа за това. Най-добре е да видите със собствените си очи, за да се възхитите, както трябва, от красотата, [която аз видях].” Така и аз не мога да опиша, както трябва, тази красота и ред. Но всеки от вас, като гледа сам с плътските си очи и като разсъждава с безплътния си ум, може по-сигурно да се възхищава. Защото собствените очи никога не лъжат. Макар и понякога да се заблуждават, те са по-сигурни от [очите] на някой друг. Като виждам небето, украсено със
231
звездите, със слънцето и с месеца, [4] земята — с треви и дървета, морето, изпълнено с всякакви риби, с бисери и със златното руно на пините, [5] и като стигнах до човека, като че от учудване си изгубих ума и не мога да разбера [как в едно] толкова малко тяло [може да има] толкова голяма мисъл, която обхваща цялата земя и се издига над небесата. Къде ли е закрепен този ум? Как той излиза от тялото и преминава последователно [6] през различните обвивки, преминава през въздуха и облаците, стига до слънцето и месеца и всички звездни пояси [7] и ефира и всички небеса и в същото време той се намира в собственото си тяло? С какви ли крила той излита? По какъв ли път лети? — Аз не мога да разбера. Само това зная да кажа заедно с Давид: „дивно е за мене твоето знание, то е силно, не мога да му се противопоставя” [8]. „Защото ти ме развесели, Господи, с твоите творения; възхищавам се на делата на твоите ръце.” [9] „Колко са велики делата ти, Господи, всичко си направил премъдро.” [10]
„И рече Бог: да сътворим човека по наш образ и по наше подобие; и да господствува над морските риби и над небесните птици, и над животните, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята.” [11] Разбери ти, човече, и се възхити как той, когато стигна [до създаването] на твар по свой образ, [на свой ред] тогава сполучливо разкри единството на божествената същност и неделимата природа на трите лица. [12] Чрез малко думи на човешкия род дава да разбере правилно непознаваемата и непостижима божественост. Когато сътвори небето и земята, той не каза нищо подобно, макар че всичко бе създадено преди човека. Но когато поиска да създаде човека, той каза така: „да сътворим човека”, и така разкрива единството на божеството в неговите три лица.
При създадените по-рано творби не съществува такова ценно създание, каквото е човекът. Тук беше правилно и подходящо да се използува такова слово, чрез което да се извести високо защо той иска да го създаде по свой образ. Затова и след като го създаде и придаде завършеност на неговата природа, [той добави [13]]: „и сътвори Бог човека, по божий образ го сътвори” [14]. Същото той каза и на пророк Давид чрез светия Дух и по име споменава трите боговластни лица, които са създали небесните висини и величие и цялото битие, както и ангелското [войнство], което е над тях. Защото е казано: „чрез словото на Господа са утвърде-
232
ни небесата и чрез духа на устата му — цялото им войнство” [15].
Нека прочее се посрамят божиите противници евреите и тези, които също като тях не са познали истината. [16] [Осъдените] на четирите събора [последователи] на Арии, на Савелий и на Македоний сами не са проумели колко са се били заблудили. Едните от тях смесвали божествените [17] лица, а другите пък ги разделяли и учели, че лицата не са равни, и смятали тяхното битие веднъж за едно, друг път за друго. За тях този, който е рекъл: „да сътворим човека по наш образ и по наше подобие”, е казал чрез гласа на пророк Осия: „горко им, защото те отстъпиха от мене; окаяни са, защото в безчестие се отметнаха от мене; страхуват се, понеже са се провинили пред мене” [18]. Защото Троицата е [като] единица и единицата е Троица чрез лицата и отново е единица чрез природата. Тя не търпи разделяне нито по природа, нито смесване или сливане чрез лицата. Според божественото Писание и двете схващания трябва да се отхвърлят.
Но нека се върнем отново към разказа на Мойсей. Той казва: „да сътворим човейа по наш образ и подобие”. Нека да проследим още веднъж [реда на творението]. Защо той само като е пожелал, [е можал] да изведе от небитие в битие това голямо и безкрайно широко и движещо се в кръг величествено небесно тяло и светилата, поставени на него, и безброй многото звезди, поставени по средата, да даде битие и на земята, и на морето, и на всичко, което е получило битие било от небето, било от земята, а когато пожелал да сътвори човека, се нуждаел от съвет и от помощ за своята ръка? Той взима пръст и от нея създава пръстената фигура на това живо същество, на което [дава] проста форма. [19] И бидейки просто [по форма], като се движи, устремява погледа си към твореца. После чрез своето вдъхване той му дава душа. На всекиго трябва да е пределно ясно, че той е искал да го създаде по-достоен от всичко друго, което бе създадено преди това. И по-добър, тъй като той създава човека по свой образ, и затова при неговото създаване се съветва. Както владетелите ценят повече от всичко друго това, което са създали със собствените си ръце, а не това, което е създадено по тяхна заповед, така и царят и славният господар е пожелал поради своите си ръце и поради своето благодатно вдъхване човекът да бъде по-достоен и по-велик от всичко друго, като по този начин
233
оказва чест не толкова на формата, колкото на този, чийтд образ е той. Защото във формата [20] може да се види красотата на този, на който той е образ. [21] От това [можем] да разберем по какво или в какво [се изразява] образът и подобието божие на човека. Това дори и за съвсем наивните е ясно, въпреки че за мнозина поради еретическото им неправомислие се е превърнало в голямо зло. Защото за нищо друго не бе създаден човекът и нищо друго не се нарича образ и подобие божие, а понеже притежава разумна и мислена душа, надарена с говори, безсмъртна, която може да господствува над други и над себе си и е свободна и никой на земята не може да я владее поради нейната природа. Ако ние признаем, че едното, първо казаното, [е вярно], а именно че човекът има разумна и мислена душа, по необходимост следва да признаем [за истини] и останалите изброени белези. Така и обратното, т. е. ако един от тези белези отпадне, би отпаднал и изброеният преди това остатък [от белези]. Защото и най-първият от големите философи казва: всеки, който говори по някакъв начин нещо, съобщава много, понеже [казаното] по необходимост влече след себе си повече от първото. Ако следователно някой би казал, че човекът съществува, той казва,, че е живо същество, че притежава душа, че има два крака,, че е получил разум и способности. Ако пък нещо от това, което следва, отпадне, отпада и първоначалното [изказване]. Затова, като се знае, вярва и изповядва, че човекът притежава разумна и мислена [душа], трябва да се признаят тогава и всички белези, които следват по ред и чрез които, както се вярва, човекът е станал образ и подобие божие. Защото, както бе казано много преди това,на него всеки гледа като на първообраз. Макар творецът и създателят на човека да е свръхсъщностно същество, неразбираем и неизследваем, [да е една] свръхсъщностна същност, въпреки това тези, които не са си изгубили разума, вярват, че той е разумен и силен, и безсмъртен властелин и самодържец и че не е подвластен на никого и го славят [като такъв]. Напразно се вълнуват някои и говорят едно или друго и като измислят всевъзможни неща, ги отнасят към образа и подобието божие, чрез което обаче става явна истинската вяра, която се разкрива посредством значението на думите. Макар и някой, който е безразсъден, да не притежава силата на разумната душа и поради това не [може] да разсъждава и каже, че човекът в началото не е
234
приел посредством боголепно вдъхване благодатта на разумната душа, а само силата на естествения живот и животинската душа на безсловесните [същества], която притежава силата да се храни, да расте,да чувствува и да се движи, и че освен това няма нищо друго, то той лесно може да бъде изобличен като такъв, който изрича безсмислици, лъжа и хули, и то затова, понеже творецът само чрез една заповед е наредил на земята да произрасте трева, която дава семе по свой род и подобие, и плодно дърво, чието семе си е в него. На земята и на течащата вода той е наредил да произведат пълзящи същества с жива душа, т. е. водни животни, и птици, които летят над земята. [Освен това той е наредил] на земята [да произведе] живи души, пълзящи животни, кротки и [диви] зверове. И така той определил всяко живо същество да бъде с душа. Става ясно, че при всички други живи същества и двете, т. е. и душата, и тялото, се появяват едновременно от двете материи, имам пред вид водата и земята, и няма никаква същностна разлика между душата и тялото, а имат един и същ произход.
Оказва се, че от една и съща материя е това, което само по себе си е съставно, т. е. което е направено чрез съставянето и комбинирането на четирите стихии. И така както тялото на животното външно е видимо от всички страни, така е [видимо] и това, което е скрито в него, т. е. душата, чрез която живее всяко същество, чувствува и се движи. Тялото прочее е съставено от тези четири стихии. Душата на всяко безсловесно същество е кръвта, казва сътворилият всичко Бог. [22] Нали той заповяда да не се яде животинската кръв. [23] Но когато пристъпва към създаването и даването битие на човека, той се съветва специално за него, разсъждава и го създава по [свой] образ и подобие, искайки да покаже, че [човекът] е по-достоен от цялото творение, [създадено] преди това. Той е не само по-достоен, на и господар на всичко това и всичко заради него е създадено.
[Бог] създава човека по двояк начин, т. е. не само чрез словото, но и сам [участвува] в създаването. „И взе пръст от земята и създаде човека и вдъхна в лицето му дихание за живот и стана човекът жива душа.” [24] Колко по-достоен е човекът, сравнен във всичко това с душата на животните! Душата на човека е вдъхната от твореца, а на животните и на птиците е кръв и плът, [взета] от земята и от водата. Защото колкото по-достоен е Бог и стои по-високо от влаж-
235
ното и от сухото битие, [защото] от водата и от земята е получила своето съществуване душата на всички безсловесни [същества], толкова повече човешката душа стои по-високо и е по-достойна от душата на всички животни. Защото тя е получила своето битие не от някаква друга материя, а е била вдъхната по благодат от самия творец. Казано е: „вдъхна в лицето му дихание за живот и стана човекът жива душа”. Какъв е този дух на живота? Изглежда вид духовно, т. е.разумно битие, изпълнено с живот и непроизлязло от плътта. Бог твърде изкусно и мъдро е вложил [в човека] живота чрез духа, т. е. духа на живота. Защото дух, а не тяло е душата на човека. И затова в Евангелието Господ казва: „Бог е дух и тези, които му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.” [25] Той иска поклонение преди всичко посредством душата. Най-напред ние трябва така да извършваме [нашето] преклонение и след това да се покланяме с колената на нашето тяло. Защото, [ако] човешката душа е нарекъл дух [този], който я е сътворил, как може да се вярва, че и животинската душа се е появила по същия начин? Нищо подобно! Ти, о, човече, трябва да отстраниш от себе си такава лоша мисъл. Всички други животни имат вместо душа кръвта за душа, както за това говори и техният творец, за което споменах вече по-горе. Кръвта обаче е плът, а не дух. Наречената дух душа е разумно и мислено естество, за което трябва да се вярва, че е извън всяка плът, както това лесно може да се види и разбере от небесните ангели.
Казано е: „ти правиш ветровете свои ангели и огнените пламъци — свои служители” [26]. Какво иска да каже чрез „духове”, ако не това да покаже, че [душата] е разумна същност и стои по-високо от всяка плътска грубост. Можеш да откриеш, че същият пророк говори това и за човешката душа. Той именно казва: „защото той знае нашия състав, помни, че ние сме пръст. Дните на човека са като полски цвят — тъй цъфти той.” [27] Поради каква причина той веднага добавя следните думи, казвайки: „понесе се над него вятърът и няма го, и мястото му вече не го познава” [28], наричайки очевидно душата дух, [душата], която той смята, че след разделянето ѝ от тялото води самостоятелен живот. „И не познава вече своето място”, а именно [мястото си] в тялото, в което е била по-рано. Ако той не е знаел добре, че тя продължава да води само-
236
стоятелен живот, той не би казал: „и тя не познава своета място” [29].
Безсмислено и напразно би било да се говори така [за душата], ако тя се връща в небитие. Но той казва: „и тя не знае повече своето място”. Наричайки душата дух, той не смята, че този дух никога не би могъл да се върне в прилежащото му тяло, а именно при последното възкресение на мъртвите и новото раждане, [30] но има пред вид само настоящето, т. е. че [душата] през този живот не се връща в своето тяло. Затова той веднага добавя, казвайки: „милостта на Господа е от-века и до-века към ония, които му се боят” [31]. Безсмъртие, което означава вечно съществуване на душата и отново съединяване с нейното тяло — това има пред вид той с тази добавка. За починалите [същества], които са се лишили [от своята душа], която е преминала в небитие, не би подхождало на пророка да говори така, казвайки: „милсстта на Господа е от-века и до-века към ония, които му се боят”. Каква милост биха получили онези, които се боят от него, ако [душата им] би преминала в небитие и не би съществувала никъде, ако не ѝ бе дадено да продължи да живее и след отделяне от своето тяло.
Всички пророци наричат дух човешката душа. Но сега не е време да се споменават всичките тези мисли, защото това би удължило твърде много [нашата] беседа. Щом като човешката душа е дух, тя не е телесна, а щом като тя не е телесна, и душата на телесните същества не е като тази на човека, защото душата на животните е телесна,, поради което е и смъртна, и безсловесна, умира заедно с тялото и изчезва без следа.
След като бе изяснено, че човешката душа е дух [поради факта] на нейното съединяване [с тялото] и за това, че тя е създадена от самия Бог, и поради нейното естествено почитане и сведенията на Писанието, поради всичко това е необходимо да се каже, че душата [на човека] по природа е разумно и мислено битие. Душата е по-добра и по-велика, и по-достойна от всяко тяло, което се състои [от четирите елемента] и е грубо. Поради това ние смятаме, че тя е безплътна, има власт, разум и мисъл и че човекът притежава образ божий. И още, понеже у него има стремеж и към добрсто, притежава и подобие, с което става подобен на Бога. И понеже е създаден по образ божий, той е владетел и господар на всяко живо същество, дори и на онова, което по тяло е много по-голямо от него и много
237
по-силно. Но и от формата на самото тяло може да се долови разликата на човешката душа, сравнена с тази на без словесните животни и на всякакви други същества. За щото всяко друго същество гледа надолу към земята и към водата, където е било създадено. Само човекът гледа нагоре, защото при сътворяването му така е бил създаден от божиите ръце. Но неговата душа, понеже по своята същност е безплътна и по мисъл, и по разум е сродна с горното творение, т. е. [това, което] е над небето, насочва своя ум във всичките си действия и мисли към този,от когото е била създадена, и към него тя се издига. И нима ти, о, човече, не си изпитал това сам, как когато се молим, твоят дух се издига над небесата и ти се струва, че виждаш тези боголепни места, които са създадени прекрасни, слав ни и светли, и заедно със светиите се радващ и славиш Бога в тези прекрасни места и виждаш дивна гледка и веселие. Но как може този ум-душа, окована в това земно тяло и къща,която има покрив над себе си и над него отново въз дух и сфера и всички небеса — и там чрез мисълта си ти се възнасяш към невидимия Бог, — как може умът да напусне своя дом, да премине през цялата тази височина и през небесата и за по-бързо от един миг да се окаже там, без да бъде възпиран от нищо? С чия помощ преминаваш [през всичко това]? Чрез неразумната сила на животин ската душа, която е смъртна, понеже е кръв, или чрез безплътната сила, на която подобава това, и чрез разумни те действия и сили на своята мислена и разумна душа? Ти може би ще кажеш — с животинската и неразумната душа. Но тогава и конят, и волът, и всяка птица може [да се издигне]. И като не искаш да приемеш, че единствено човекът е живо същество с разумна и мислена душа, ти многократно ще трябва да се съгласяваш с това, макар и не доброволно, тъй като сега е смешно да се мисли и да се приема такова нещо — [да може да се издигне животинската душа]. Без разум ще бъде този, който мисли така, защото това е невъзможно. Трябва следователно да се каже, че издигането на човешкия ум към небето, при което той не бива възпиран от нищо, може да се осъществи посредством безплътните и разумните действия на мисле ната душа, както не може да бъде другояче и при ангелите, които имат същия безплътен образ, блажен разум и стре меж.
Понеже ти притежаваш разумна душа, никога не се
238
показвай подобен на животните нито чрез думи, нито чрез дела, но запази своя образ достоен чрез делата си и се постарай да станеш подобен на този, който те е сътворил — Бог, като запазиш, доколкото ти е възможно, своя божествен образ и подобие, за да получиш от него дар да станеш като Бог, което по никакъв начин не може да се открие при неразумното животно. Всичкото това при тях го няма. Душите на безсловесните животни имат способността само да усещат и да се движат и те не притежават и най-малко подобие на божественото величие, каквото има човекът, когото Бог, творецът на всичко, е създал по свой образ и подобие. „По образ”, този белег той притежава поради дейността [на душата], макар че при повече от хората може да се установи, че те не се грижат за себе си, нямат голям разум и са обладани от греха и по собствено желание служат на самовластния ум. Но [у човека] има и нещо, с което той има подобие с Бога. Това обаче оставиха по лош начин да пропадне онези, за които пророкът казва: „човекът в почит не ще пребъде, но ще се смеси с неразумните животни и ще се уподоби на тях” [32]. Но не са такива [онези], които притежават действието на [собствената] си същност и по рождение имат сили, които никога не клонят към злото,а ги запазват добре и ни най-малко не се отклоняват от доброто, което им е дадено отначало. [Тези сили] запазват винаги безупречни същността и природата на човека, както и свойствата на разумната и мислената душа. [Такива човеци] се стремят към вършене на всякакви добрини, като чрез самите си дела потвърждават и показват изграждането и издигането си до образ и подобие божие. Защото те наистина чрез самите себе си са показали, че са създадени от божията ръка и благодарение на разумната си и [надарена] със способност да разсъждава душа, са господари сами на себе си. Установява се, че те не са подчинени на нищо, нито на това, което би могло отвътре да ги отклони и отблъсне, нито на безумни и лоши човеци, които биха могли да ги отклонят чрез външни средства от способността им да решават свободно и от добрата им воля. Но всички тези лоши [човеци] не могат да ги отклонят от доброто, защото те наистина са получили образ от Бога и добре, и мъдро, и твърде премъдро се издигат постепенно до подобието божие, доколкото това.е възможно за човека, и които според Писанието поради благодатта и дара се оказват като богове. Защото е казано: „аз рекох, вие сте
239
богове, вие сте всички синове на Всевишния” [33]. Както огънят, до каквато и материя да бъде доближен, било злато, било сребро, било желязо, било камък, ѝ дава [част] от своята същност и горяща способност и както горящият огън прави всичко това, така и тези, които неотклонно и винаги са близо до Бога, така привързани, те получават от него светлина и така тези наистина праведници, утвърдени чрез божия образ, приемат и всякакво подобие с него. [Защото], макар че към образа бива присъединявано и подобието и би могло да се смята, че двете неща са едно и също, те в същност не са едно, а [между тях] съществува разлика. Едното трябва да се приеме като присъщо на всички човеци поради самовластното положение на разумната същност [както на тези], които се стремят към доброто, така и на онези, които са лоши. А „по подобие” означава съвършенство и спасение според нашата свободна воля. „По образ божий” са [създадени] и неверниците, и злите, но, както ги определя същността на една обикновена разумна душа, те не притежават подобие, защото не вършат нища според собствената си воля. Затова [лошият] не е подобен на Бога, тъй като Бог е добър, праведен и достоен за всякаква почит, и това се признава от всички. А които са неправедни, лоши, лъжат и вършат всякакви неправди, те просто нямат никакво подобие божие и нямат никаква връзка с Бога. Онези пък, които правят добро, [пазят] истината и чистота и наистина сами себе си във всичко пазят, те не само са по образ божий, но и по подобие и са се издигнали до богове. Защото всеки образ наистина има подобие с този, от когото е отобраз. [34] За когото се установи, че не е отобраз, че не е като първообраза и няма подобие с него, той напразно се нарича образ. Поради това, че е изгубил своето подобие, той не заслужава да бъде смятан и за образ. Който не е като своя първообраз, понеже е подчинил честта и силата на душата си на скверни и нечисти страсти и им се е отдал напълно и са го завладели греховете, той по необходимост се лишава от правото да бъде наречен образ, тъй като сам се е отказал от предимството да може сам да решава. Който запази това да бъде „по образ,” той запазва и подобието. И, обратното, който притежава подобието, той е и по образ. Това за образа и за подобието Мойсей ни съобщава за образа и за подобието, по-добре е да се каже — Бог чрез Мойсея. Той иска да обясни какво означава „по образ” и „по подо-
240
бие.” И веднага след това добавя следното, казвайки: „да господствува над морските риби и над птиците небесни, л над всички пълзящи, които се влача? по земята” [35], с което показва ясно, че това „по образ” и „по подобие” означава господствуващата и самовластна природа на човека, която, както вече знаем, се съдържа в разумната и мислената душа.
Но тъй като стигнахме до това място, нека поговорим и върху следното: неправилно учели известните със своята празедност църковни мъже, като казвали, че едновременно с човешкото тяло била създадена и душата. Те казвали, че както при първото творение, така и сега, при всеки зародиш, образуван в [майчината] утроба, [се образува и душата]. Те казвали така, защото други са ги питали. Ако душата се е била появила след тялото, то тя [не е ли] по-лоша от тялото, понеже е била създадена заради него. На този най-важен въпрос те са отговаряли не зная колко пъти. Не е вярно, че това, което се е появило по-късно, е по-лошо от появилото се по-рано. Тревата е била създадена преди безсловесните животни, но като храна за животните, които трябваше да бъдат създадени, а не животното беше създадено заради храната. И всички семена и израстването на безплодните дървета, както и на плодните дървета, [всичко това] бе изведено в битие много преди човека. Но човекът не е създаден заради тях, нито е по-незначителен от плодните и безплодните дървета. По-скоро е обратното. Всичко това е било създадено преди човека, който се е появил последен, понеже неизказаната премъдрост божия е определила всичко това за полза и благо на човека. Следователно не всичко, което е било създадено преди последното, е по-добро от него. Ако не би било така, би се установило по необходимост, че всичките влечуги и птиците, и рибите, и дивите животни са подобри и по-достойни от човека, понеже всичките те са се появили преди човека. Но при повечето случаи е обратното. Това, което се е появило по-рано, е станало заради тези, които трябвало да се появят по-късно. Затова според Мойсеевия разказ тялото се е появило преди душата, като творецът взел пръст от земята и създал и оформил от нея една напълно безчувствена земна, фигура. След това се появила душата като резултат на божественото вдъхване. Тя получила своята същност направо и станала битие. И сега при зачеване на зародиша в утробата най-
241
напред се появява тялото посредством вливането на семето [и то получава] своето естество чрез промнслителното слово [на Бога]. След това премъдрият творец влага душа в съществото, както само той единствен е в състояние [да стори това]. [36] За това съобщава и великият Мойсей, когато дава закона, като казва: „ако двама мъже се карат помежду си и повредят бременна жена и тя пометне детето, което още не е добило образ,трябва да бъде обезщетена за тази ѝ загуба, както определи нейният мъж, [и другият] да заплати по достойнство. Ако пък [детето] има вече форма, нека да се заплати с душа за душа.” [37] Великият Мойсей показва, установявайки по този начин закона, че даването на душата става по-късно, [т. е.] след създаването и оформянето на тялото. Разликата, която той прави подходящо и смислено между помятането на един безформен зародиш и на този, който вече е оформен, и това, че в [първия случай] е посочил и узаконил съответно обезщетение за извършеното зло, а [във втория] заповядва да се даде душа за душа, [показват ясно], че по време на зачеването двете, т. е. тялото и душата, не се появяват едновременно, че когато семето се поставя в утробата, не се появяват двете същности, т. е. плътската и безплътната, но че само тялото е създадено предварително. И едва след оформянето на тялото, когато се оформи напълно образът, душата, получавайки от Бога своята същност, влиза в него съгласно първата заповед, дадена на първия човек, и пребъдва в тялото като създание на премъдрия творец и благодатен владика. Сега душата не получава своето битие, както тогава, когато е била вложена [в тялото] чрез вдъхване, а както пожелае самата творческа причина и дело чрез самите тези дела и съгласно закона, т. е. след напълно оформяне на съществуващия образ душата получава своята същност и се ражда [заедно с тялото] и получава битие, без да можем да проумеем как Бог в своето благолепие и благост върши това.
Семето на мъжа, което бива вложено в утробата на жената, съдържа в себе си сили, които подпомагат само растежа на тялото. Чрез тях то расте, храни се, но не притежава нито чувство, нито движение, а още по-малко разумната и мислената същност на безсмъртната душа. Защото, ако във всяко изхвърлено семе, което често се случва по време на спане, понякога при сънуване и дори при будно състояние на мъжа, се съдържа разумната и
242
мислена душа, тя би загинала. Макар и да може да се намери някой, който е получил от Бога дара да не се получава такова изливане от него или чрез естествено преборване с тялото, т. е. умъртвяване, неимоверно много повече са онези, които, притежавайки разумна и мислена душа, са се лишили от нея. Всичко това е наивно и ние можем само да се учудваме как това е [възможно], когато както природният ред, така и великият Мойсей ни показват, че и при създаването на първия човек, и след това при непрекъснатото раждане на хората телесната природа се е появила по-напред. Всичко това показва, че тялото се е появило по-напред и след това душата е получила своето битие.
Как тези се осмеляват да не приемат нищо от всичко това и при писане на своите книги да не се съобразяват с Писанието? Те отхвърлят всичко това и приемат учение, което не съответствува на Писанието. Затова ние трябва да знаем, че тяхното мнение не е истинското учение на великия учител на църквата, [38] но че то е извратено от еретиците, които са го примесили със своите лоши схващания, като да са пръснали отрова в меда, та поради тези примеси да не могат да бъдат разбрани и другите му схващания. Честният Григорий е както по плът брат на великия Василий, [39] така и по ум, и по вяра, и по добрата воля, обича истината и с нищо не е по-незначителен от онзи и е изпълнен с всякаква изкусност и мъдрост. Неговото учение на много места е примесено с такива неверни схващания [от люде], които са свикнали да изопачават постоянно правата вяра. [Тези погрешни схващания са се вмъкнали], понеже той имал навик, когато нещо напише, да го дава на онези, които молят да го препишат, а между тях имало и врагове, които не изповядвали правата вяра.
Допуска се и друга една причина, поради която на неговите противници е било лесно да смесят своите учения с негозите възгледи. Но по този въпрос това е достатъчно. А защо трябва да говоря за вас? [Аз трябва да говоря] на еретиците, които твърдят, че битието на душата се е появило преди това на тялото, която поради някакво объркване и в резултат на свободно извършена глупост и леност е напуснала своя безплътен живот и по-добър реди е влязла в човешкото тяло. Но макар и в него, ако пожелае да се
243
приближи към по-добро съществуване, тогава тя се връща в предишното си състояние. Но ако обикне повече видимите неща в този живот и се привърже към тях и започне да клони към лошото, тя отново се връща в категорията на животните и оттам отново [преминава] в растенията и във всякакви дървета и накрая потъва в небитие и престава да съществува. Това трябва да е така, тъй като душите сами не стават по-добри, а по-зли.
Нека попитаме тези, които проповядват такива заблуди и басни, казвайки: защо смятате вие, че душите [са създадени] преди телата. Чели ли сте книгите на Мойсей, в които той казва: „да сътворим човека по наш образ и по наше подобие” [40] и че „Бог създаде човека, като взе пръст от земята и вдъхна в лицето му дихание за живот, и човекът стана жива душа” [41]. Или вие не сте чели това? Ако потвърдите второто от това питане, то никакво слово не може да ви спаси, тъй като сте напълно безнадеждни. Защото поради зломислието си сте избягали от общото спасително средство и така сте се оказали лоши и не сте познали правилния път. За такива говори Господ в Евангелието, казвайки: „оставете ги, те са слепи” [42]. С тези думи той показва тяхното доброволно отчаяние и сърдечно заслепение и тяхното нежелание да се обърнат към доброто. Но тези, които не пожелаха да отворят очите на своя разум за думите на Мойсей, които бяха изречени от Бога, макар че те сияят като слънце, и продължават да живеят като нощни врани и прилепи в мрака на незнанието, как ще могат те да гледат на светлината на тези думи, изречени ясно от други? Ако кажат първото, ще чуят веднага нашия отговор, когато казваме: какво ще кажете за това, което великият Мойсей, проповядвайки, казва: „рече Бог: да сътворим човека по наш образ и по наше подобие” [43]. И пак: „и създаде Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот и стана човекът жива душа” [44]. От това изречение става ясно, че душата на първия човек е [била създадена след това] и че не е съществувала преди.
Вие пък дръзко и злонамерено проповядвате, че тя е съществувала преди [тялото]. Но как [смятате вие, че е станало това]? Не вярвате ли вие на великия Мойсей или му вярвате. Ако не му вярвате, тогава става ясно, че вие не вярвате и в твореца Бога. По-подходящо би било тук да ви се каже това, което той някога е казал на юдеите; „ако бяхте повярвали на Мойсей, щяхте да повярвате и
244
на мене, ако ли не сте повярвали на неговите думи, ясно е, че и на моите няма да повярвате, защото мои са думите на Мойсей” [45]. И ако това е така, то горко ви, вие ще загинете поради неверието си. По-добре би било за вас да не позна вате изобщо думите на чистата вяра и да не наричате Бога свой, който единствен е истинен, или [по-добре да не] сте изповядвали, че той е ваш Бог, а след това да не вярвате на думите му, казани [чрез Мойсей]. Ако кажете, че е второто и вярвате на великия Мойсей, то трябва да проумеете казаното от него: „и създаде Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот и стана човекът жива душа” [46]. Ако душата се е появила чрез благодатта на божествения дух, който той е вдъхнал в лицето на Адам, може добре и ясно да се види, че тя преди това не е съществувала, и няма да е истина, ако е казано: „и стана”. Защото „и стана” означава, че е било създадено нещо, което преди това не е съществувало. По този начин той ясно показва, че с думите: „и рече Бог: да бъде светлина и биде светлина” [47], не е заповядал да се появи светлина, която преди това е съществувала. И отново: „да бъдат светила на небесната твърд, за да осветяват земята” [48]. Това означава, че е било създадено тогава не нещо, което е съществувало преди това, а това, което не е съществувало и никога не е било. И пак: „и създаде Бог човека, по божий образ го създаде” [49]. Той има пред вид не тези, който е бил създаден преди това, защото преди това не е съществувал никой, а този, който тогава е бил създаден. И в цялото творение на този свят е било създавано това, което преди не е съществувало.
Казано е, че по заповед божия са били създадени и съставени и небето, и земята, и морето, а не това, което вече е съществувало. Който не вярва, че това е така, той просто е неразумен и глупав. [50] След като творецът Бог е вдъхнал в лицето на първия човек, когото е създал от пръст, дух, той се превърнал в жива душа. Ясно е, че тя се е появила тогава и преди това не е съществувала. Той вдъхна дихание за живот, т. е. духовно, безплътно и нематериално, и човекът, приемайки разумния живот, стана жива душа. Този, който бе създаден по-рано от пръст и му бе дадена форма и да ходи прав, както е присъщо на човешкото тяло, лежеше бездиханен и без душа и прие тогава душа, когато тя бе създадена от божественото вдъхване, но тя не беше създадена преди това; преди това не е съще-
245
ствувала никаква душа. Ако тя е съществувала, той би казал: „и вложи в него това, на което бе дал преди дихание и живот, или жива душа, или нещо подобно, с което да я означи като битие и като съществуваща преди това душа, а не такава, на която тогава бе дадено битие. Но когато той казва: „и вдъхна в лицето му дихание за живот и човекът стана жива душа” [51], става пределно ясно, че Адам е получил жива душа чрез боголепното вдъхване на диханието за живот и че тя не е съществувала преди това. Той каза: „дихание за живот,” за да покаже разликата [между] безплътната и нематериалната, и способна към познание, и разумна, и безсмъртна душа и тази, която се е отклонила от доброто и от порядъчния живот. Ако вие се интересувате от отговора и на втория въпрос, то и целият живот, създаден преди човека, който се състои и от вода, и от въздух, би трябвало да е създаден по образ и подобие божие, понеже на тях им се пада душа, каквато по-късно има и човекът, [а именно] безплътна и нетленна, и разумна, и мислена, и безсмъртна. Но ако това е така, то веднага Бог може да бъде обвинен в лъжа, тъй като е казал: „да сътворим човека по наш образ и по наше подобие” [52]. Но дали преди човека са били създадени безброй много живи същества „по образ и по подобие божие”, като под „образ и подобие божие” разбираме [съществуването] на една способна за познание разумна и безплътна душа? Както е казано в истинското слово, крайно неверие и гибелно е да се мисли така, защото е невъзможно за самата истина, за Бога, да лъже.
По-нататък вие сами се показвате като такива, които заобикалят истината и говорят неща, на които не може да се вярва, а [именно] че в човека първо влиза душата, която е слязла от нещо по-добро, и без да създаде нещо по-добро в природата [на човек], отново преминавав питомните и дивите животни и във влечугите. За всички тях поотделно вие твърдите, че са получили преди съществуването на човека разумна, способна към познание и безсмъртна душа. Но това явно противоречи на вашата вяра; вие сами я подкопавате. Вашият втори въпрос по никакъв начин и ни най-малкото не отговаря на истината. [Този въпрос], погледнат и от двете му страни, [означава] погибел. И все пак ние искаме да ви попитаме: щом като човекът се е появил последен и е получил същата душа, каквато са получили и другите живи същества, как тогава Бог може да му
246
каже: „и господствувайте над морските риби и над птиците небесни, и над всички животни” [53]. А след това той казва на Ной: „растете и се множете и пълнете земята; да се боят и да треперят от вас всички земни зверове и всички небесни птици, и всичко, що се движи по земята, и всички морски риби. Всичко е дадено да ви служи за храна; като злак тревист ви дадох всичко.” [54] Как е могъл той да заповяда на човеците да господствуват над всички други живи същества и да ги използуват за храна подобно на растенията, щом като той е признал всичко друго за еднакво по природа с човека, или човекът е от друг род и естество? Ако вие кажете второто, би трябвало сами себе си да обвините в лъжа, понеже твърдите, че същата душа като хората е получило всяко друго живо същество; ако пък приемате първото, тргава [излиза], че човекът е получил [власт] да господствува над същества, които са еднакви с него по природа и същност, и да ги яде. И при всичко, което той коли: овца и говедо или елен, или жерав, или друго, подобно на тях, може да се установи, че отделя от тялото една мислена и способна за познание душа и коли и яде еднаквото по същност и от същия род [същество]. Защото така би следвало да бъде според вашите приказки. Всичко това, което вие вярвате, е смешно и наистина голямо безумство. Защо той е казал единствено за човека: „всеки, който пролива човешка кръв, и неговата кръв ще бъде пролята, защото човекът е създаден по образ божий” [55], а за всички останали живи същества, които пълзят [56], летят и вървят, той казва: „всичко ви дадох за храна, като злак тревист, яжте го” [57]. Ако всичко това беше създадено по образ и по подобие божие, както вие казвате, понеже е получило още преди създаването на човека същата душа, каквато и той, разумна и способна за познание, би трябвало по необходимост това, което казва за него, да каже същото и за [животните, например]: който пролее кръвта на едно [от тези], които летят по въздуха, [т. е. от] птиците, или които се гмуркат [58] в морето, или живи същества, които ходят по земята, и неговата кръв трябва да бъде пролята в откуп на тази, [т. е. на животното], понеже аз съм ги създал по образ божий. Но сега той отново заповяда на човека и да ги използува за храна подобно на растенията, с което явно показва, че те имат същност, но че са от друг род и вид и не притежават способна за познание душа, но че тя е чувствена и плътска, и смъртна.
247
Та нали и сам Бог, творецът на всичко, е казал, че душата на всяко [същество] е в неговата кръв. Откажи се, откажи се от това безумство, безразсъдство и заблуда! Наистина ти си безразсъден, като се стараеш всячески да отричаш силата на способната за познание душа. Защото, ако останалите живи [същества] са получили преди това същата душа, каквато и човекът, то не би трябвало да бъдат наричани безсловесни, нито по форма на тялото си трябва да бъдат такива,че да гледат към земята, но трябва да бъдат като човека, за да гледат нагоре към сродното и духовно творение, [60] като според силите си утвърждават своята природа чрез действията на разумната и способната за познание душа. Ако вие се установите на единия от двата въпроса [и кажете], че преди сътворението и създаването на човека всяко от другите живи [същества] е било[само] плътска, чувствена, незлобива и смъртна душа, това е самата истина, както свидетелствува и този, който ги е създал, [61] че душата на всяко живо [същество] е кръв. [62] [И като казвате това], кога и от каква височина смятате са слезли разумните души от духовното и от по-съвършеното състояние и смятате ли, че те са влезли в споменатите живи [същества], щом като от началото на творението и досега нито на небето, нито на земята е установено, че някое живо [същество] се е променило, т. е. че е приело разумна дума и се е променило към по-доброто. През всичкото време от началото и досега и лъвът, и конят, и волът, и кучето, и вълкът притежават и проявяват присъщите на нрава си черти. И не съществува нито едно живо [същество], което притежава друг нрав и други естествени свойства освен тези, с които се е родило отначало. От това ние би трябвало да се убедим, че те не [63] притежават разумна душа, която да е вложена в тях, но че те са получили отначало благословение от своя творец да се множат, да растат и да изпълват водата, въздуха и земята. След това се установява също така, че те търпят промени, но не по друг начин, а всяко според своя вид, и не се забелязва ни най-малка следа душата [на тези същества] да е извършила грях, поради който да е отпаднала и за наказание да ѝ е отредена по-лоша съдба. Тъй като тези заблуди бяха достатъчно добре изобличени, т. е. верските заблуди на тези, които смятат, че душата и това, което е по-добро в човешката природа, е съществувало преди, нека вече спрем да разсъждаваме върху тази неприятна тема, [защото] е редно да
248
[поговорим] и за другите качества [на човека], за да разберем както неговото високо положение на надарено с разум същество и неговия божествен образ, така и за да проумеем слабостта и нищожеството на нашето земно битие, да ги проследим и проучим, за да се убедим, че ние сме с двойнствена същност, т. е. небесна и земна, носеща се във въздуха и пълзяща по земята, издигаща се над смъртта и в същото време подчинена на смъртта, стремяща се и вървяща към небесния покой и връщаща се към пропастта, от която сме създадени. Ако и след отделянето на душата от това тяло, тя отново се върне в него, с което е била и живяла тук или добре, или лошо, те и двете ще получат такъв живот, какъвто са си приготвили тук [на земята] [64]. Защото е казано: „и създаде Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот и човекът стана жива душа” [65].
Човекът, като създава образи и фигури, прилага на дело цялата своя изкусност, макар по необходимост да се стига до различно по вид творчество според различието на материала. Така един, създавайки образ, започва да рисува от главата и завършва цялото тяло с краката, а друг, правейки статуя, и понеже материалът е твърд, мед или нещо друго, я излива на отделни части и след това ги подрежда и така оформя фигурата, която трябва да бъде създадена. По този начин всеки от тях, единият и другият, със своето изкуство наподобява [66] вида на живото същество, което иска да изобрази; той създава човек без душа, лъв или кон, като създава подобни само по форма. Но не така е направил премъдрият творец всичко, което се вижда в това творение. Защото той е създал всяко от съществуващите от материя, без да гледа на свойствата на материята, нито пък е имал за образец някакви тела, които са се появили преди това, а е създал, образувал и очертал всяко от съществуващите [неща] не [67] така, както е смятал Платон, който е използувал думите на Мойсей. Платон е смесил думите, казани от Мойсей с други мисли, за да не могат да бъдат познати и да не го смятат за крадец, който е задигнал нещо, и ги е извъртял така, както е искал, но въпреки това не е могъл да ги укрие. Защото единствен Мойсей е казал, каквото Бог му е съобщил, а именно, че той сам е създал същността на човека. Нали е казано: „да сътворим човека по наш образ и по наше подобие”. [68] Платон пък, като не е разбрал израза „по образ и по подобие” както
249
трябва, е сметнал, че той е неправилен, и го изопачил и го приписал на всички подобия и видове в този свят, смятайки, че те са създадени подобно на разумните същества, нещо повече, [подобни] на самия творец. Така Платон неправилно е обяснил това и го е превърнал в норма. Защото той казва: „добър е Бог, но добрият никога и по никакъв начин и в нищо не проявява завист. Освен това, бидейки извън всичко, той сякаш е искал всичко да бъде подобно на самия него.” [69] Така мисли философът Платон. Аз пък смятам