СЛОВО ПЕТО
Щом на това видимо слънце е дадена сила да прогонва огромната непрогледна тъмнина, да дарява светлина на човешките очи и да посочва пътя [на всеки], кой накъдето иска да върви, колко повече светият Дух ще даде хази светлина на оногова, който го търси, както и пророкът, обръщайки се към Бога, казва: „в твоята светлина ние виждаме светлина” [1]. И ние, като притежаваме този [Дух], който осветява очите на нашия разум, [ще можем], без да се заблуждаваме, да преплуваме широтата на свещеното Писание. Ако се придържаме към него [и така] вървим напред, то и ние ще достигнем до този тих пристан, до който са достигнали и първите достойни.
Той прочее рече: „да произведе водата влечуги, живи души, според рода им; и птици да полетят над земята по небесната твърд според рода им” [2]. Премъдрият Мойсей известява за една добра, сполучлива и изкусна закономерност при създаването на всичко съществуващо. Така и ние, ако искаме да започнем и да извършим [някакво] духовно или телесно дело, трябва да се заловим с него в подходящ [за това] ред.
Чрез първата светлина бе прогонена цялата лежаща над бездната и във въздуха тъмнина, мъгла и мрак. Разпростряна бе и твърдта, която бе наречена небе. После невидимата дотогава земя, която беше под водите, стана видима. Водите се събраха в определените за тях ниски места. Тоз час [земята] бе украсена с различни цветя, дървета [3] и с безброй много треви. След това и небето бе украсено с [двете] големи светила и с блясъка на звездите.
194
След всичко това и на водите сега бе заповядано да произведат живи души, които той нарече влечуги, понеже пълзят по земята, а не летят по въздуха. [4] [Едни от този вид] с тялото си плуват във водата — на повърхността и по дъното, [а други] пълзят по земята. Някои пък от тези животни имат крака и [могат] да ходят, като например тюлените, крокодилите, хипопотамите [5] и т. нар. раци и други подобни от този вид. Такива животни, които (могат да живеят и във водата, и на сушата), понеже не са само плаващи, са наречени пълзящи и са причислени към техния вид.
Съществуват само четири вида [6] живи [организми]. Първият [вид] са онези, които растат и притежават сила да се хранят. Такива са например растенията. Вторият [вид са тези, които] освен тази [сила] притежават и осезателна способност — това е родът на рибите и на всички пълзящи. Третият [вид] освен споменатите качества [7] имат способността и да се движат, например животните. Четвъртият [вид] освен всички изброени способности [8] притежават и абсолютно свободна воля да избират това, което поискат. Така, като се започнало отначало от най-малкото, се стигнало до по-голямото и по-съвършеното. Премъдрият устроител най-напред заповядал на земята да произведе растения, които притежават само две способности, именно: да растат и да дебелеят. След това той заповядал на водите да родят [същества], които притежават освен тези две [способности] още и осезание. [Той заповядал да се появят] и тези, които имат способността да се движат. Това са онези живи същества, чиято душа е неразумна ѝ смъртна. И след всичко това най-накрая бе създаден човекът, който притежава освен всичките тези споменати способности още и [една] извънредно по-добра, по-разумна и по-разсъдлива, т. е. [той притежава] ум и размисъл, чрез които е по-горе и по-добър [9] от всички [създадени преди] него. Тези, които са получили битието си от водите, са по-добри от растенията, тъй като притежават душа и [водят] по-добър живот, но те не могат да надминат земните животни; те са по-нисши не в собствен смисъл на думата, а поради липсата на говор [и поради] ограничеността си. Той е създал по-напред това, което е по-несъвършено, и едва тогава заповядал на земята да роди тялото на по-съвършените [същества], които отново разделя на две. Това, което е получило битие от водата, се е появило преди
195
онова, което лети по небето. Едно е тялото на първото, друго и различно е [тялото] на второто. Водата е по-плътна и по-гъста, а въздухът е по-тънък и по-прозрачен. Оттук произлиза многообразието и на живите същества. Затова е и казано: „да произведе водата влечуги, живи души, според рода им” [10]. Като казал това, добавил и (следното), казвайки: „и птици, които летят по небесната твърд, според рода им” [11]. Следователно това, което в последователността на божията заповед е изречено на второ място, по отношение на естествените си възможности за чувствуване и преживяване е по-съвършено. [12] И затова [тези творения] по начин на живот са по-свободни и по-добри. Онзи, който поиска да изследва всяка душа, за която говори Мойсей, дори и от най-малката ще се изпълни с възхита от премъдростта и силата и от необикновената добрина, която е създала всяко битие. Ако ние можем да разберем всяко отделно същество, както трябва, ще кажем същото, което [е казал] и пророк Давид: „колко велики са делата ти, Господи, всичко си направил премъдро” [13].
Казано е: „и рече Бог: да произведе водата влечуги, живи души, според рода им. И птици да полетят над земята по небесната твърд (според рода им)”. [14] Щом бе изречена заповедта, и тоз час заповяданото бе изпълнено. Появило се всичко живо и на всяко бе дадена свойствената му форма, която да му подхожда. Едни от рибите снасят яйца, а други най-често раждат живи малките си, подобни на птичета, както за това съобщават онези, които познават [живота] на раците, на делфините, на китовете и на тюлените. Що се отнася до птиците, за тях се смята, че само прилепите раждат пиленцата си, а [не ги излюпват от] яйца. Някои от водните животни, като тюлените, крокодилите, пълзящите назад раци [15], хипопотамите и жабите, [намират храна и на сушата, т. е. на земята]. Ще рече, че тези водни животни могат да живеят двояко — да се хранят както във водата, така и на сушата.
„Да произведе водата влечуги, живи души.” Творецът заповядва и веднага мекото и водно битие се опложда и ражда големи и малки животни. И всички брегове се изпълнили [с тях] и те се нирвали [16] в дълбините. С всякакви и различни риби се изпълнили и големите, и малките морски дълбочини. Едни от тях плават на стада, други — поотделно, а трети търсят храна под камъните. Също и китовете, които се показват над водата и изглеждат по-
196
добни на острови, както и древните и съвсем малки рибки. Всичко това, и голямото, и малкото, се е появило единствено по божия заповед. Поради това добре е да оплачем окаменилите се сърца на евреите. Как те, след като вярват, че меката, разливаща се и бездушна по природа вода може да роди безброй видове животни, макар и те да са различни помежду си и по вид, и по големина, и по качество, не разбират и не приемат, че Девицата, която е същество с душа и разум, е родила дете и че е останала дева, защото не е познавала никакъв мъж. На тях трябва да им се каже така: ако ти, неверни и коравосърдечни евреино, не вярваш на това, то ти не бива да допускаш ни най-малко и първото. Защото далеч по-невъзможно е за бездушната и безчувствената вода да произведе такова множество одушевени и притежаващи сетива същества, отколкото за [една] девица, която притежава душа, да роди дете с душа, чиято природа е същата като тази, която го е родила. Откъде водите дадоха всичко това, което те не притежават, т. е. душа и [присъщите] на неразумната душа свойства — чувство и представа, освен това и части на тялото, които са прикрепени отвън и отвътре. А тук тази, която го роди, [т. е. Христа], по природа още от самото начало е притежавала всичко, какво тя бе предала и на родения от нея. Това е по-лесно [за разбиране], тъй като то се придържа към природния закон и се наблюдава при подобни на (човека същества]. Ако в това има нещо свръхестествено, а [именно] че девицата и след раждането [останала дева], това е съвсем друго и се намира напълно извън естествения ред. Но това, което някой не притежава, това той ре може и да даде. Как тогава водата, която не е притежавала нищо, въпреки това е могла да произведе такова множество и такова разнообразие [от същества]? На това евреинът ще отговори, че всичко станало е било създадено по божия заповед и че бездушното водно естество е дало на многото живи същества, произлезли от него, безброй души — всяка със свои сили и свойства. На това истинното слово отговаря: как ти вярваш, че водното естество по заповед божия е в състояние да създаде [нещо] по-трудно и по-невъзможно, а не приемаш и не вярваш на другото, което е много по-лесно в сравнение с първото — тю божия заповед девица да роди. За това преди много години великият Исайя, проповядвайки настойчиво, ни казва: „ето девица ще зачене и ще роди Син и ще му наре-
197
кат името Емануил” [17], „което ще рече с нас е Бог” [18]. И след това, възхвалявайки родилото се от Девицата детенце, говори така, казвайки: „защото младенец ни се роди, Син ни се даде [. . .] и ще му даде име: Чуден Съветник, Бог крепък, Отец на вечността” [19]. Този е, за когото боголюбецът патриарх Авраам казва: „Господи, ти си съдията на цялата земя” [20], този е, когото пророк Даниил видя „сякаш Син Човечески, идващ на небесни облаци, за да съди живите и мъртвите” [21], за него и блаженият Захарий още преди това е предсказал заради юдеите, казвайки: „и те ще погледнат на него, когото прободоха, и ще ридаят за него, както се ридае за любим [син]” [22].
Но, както великият Исайя казва, нека юдеите вървят според светлината на своя огън и пламък, който те са си разпалили [23]. Като оставим [настрана] това, ние ще си послужим [с думите] на св. Василий, [с които той] обяснява разказа на великия Мойсей.
Мойсей казва: „и рече Бог: да произведе водата влечуги, живи души, според рода им и птици да полетят по небесната твърд” [24]. След създаването [на небесните] светила и водите се изпълнили с живот, така и те се украсили. Земята бе приела украса от.своите растения. Небето пък бе получило звездни цветове и бе украсено с впряга на двете [големи] светила сякаш с двойка очи. Сега и водите следваше да получат своята украса. Заповедта бе изречена и веднага [водите] в реките и езерата се задействуваха и станаха плодни и всяка от тях започна да ражда присъщия ѝ по природа [вид]. И морето роди всякакъв вид плаващи [животни]. И тинята и калта не останаха безплодни. От тинята се раждат жабите, скакалците и комарите. Това, което сега се наблюдава, доказва, че така е било и някога. По този начин всичката вода действувала по заповед на Твореца. Животът на всички тези видове, които никой не може да изброи, показва, че великата и неизказана божия сила е дейна и подвижна [25], защото едновременно със заповедта във водите се появила и [способността] да ражда живи същества.
„Да произведе водата влечуги, живи души.” [26] За пръв път сега бе създадено същество с душа и сетива, защото растенията и дърветата, макар и да ги смятаме за живи, понеже притежават способността [27] да растат и да се хранят, не са наистина живи същества и не притежават душа. Затова той казва: „да произведе водата влечуги”, т. е.
198
всичко, което плува и се движи във водата, като се влачи с тялото си било на повърхността, било по дъното. [Всички , те са] от рода на пълзящите, [макар] във водата да има и .животни, които могат да скачат и да ходят с крака, а някои рт тях — да живеят и на сушата, като тюлените, крокодилите, хипопотамите, жабите и раците. [28] Но най-същественото им качество е, че те [могат да] плуват. Затова [е казано]: „да произведе водата влечуги”. Кой вид в тези кратки думи е пропуснат, кой не е обхванат от заповедта на Твореца? Онези ли, които раждат малките си, каквито са тюлените, делфините и акулите [29] и които са подобни на тях, или т. нар. хрущялни, [30] или онези, които снасят яйца [т. е. хвърлят хайвер]? Такива са повечето от рибите. Едни от тях по вид са без люспи, а други — с люспи; едни с крила, а други без крила. [31] Всичко е обхванато. Гласът на заповедта е кратък и по-добре е да се каже, че не е глас, а помисъл, която е по-бърза от мълнията. По тази заповед се появили толкова много и различни риби, че ако някой поиска да ги изброи, е все едно да се опита да преброи морските вълни или да изгребе морето с черпак. Това е невъзможно.
„Да произведе водата влечуги.” Между рибите има някои, които плават на повърхността, а други — по краищата; едни, [които плават] в дълбочините, а други [живеят] под камъните; едни се движат на стада, а други — поотделно. [Има] и неизмеримо големи китове и [съвсем] дребни и малки [рибки]. Всичко това, и големите, и малките живи същества, се е появило по същата заповед.
„Да произведе водата.” [Тези думи] показват родството на природата на плаващите с водата. Рибите, тъй като не притежават дихателни органи, с които да поемат въздух, щом бъдат отделени, макар и за малко, от водата, загиват. За рибите водата означава това, което за земните животни е въздухът. Ясна е причината защо [това е така]. Ние притежаваме дробове, които са изпълнени с поемания преа устата въздух. Този въздух преминава през гърдите и така чрез него се регулира топлината, която излиза от сърцето. При рибите отварянето и затварянето на хрилете, през които водата навлиза и [отново] излиза, замества дишането.
Рибите имат своя собствена участ, своя природа, определена храна и живот, присъщ на вида им. Затова те не могат да се опитомяват. С една дума, [рибата] по никакъв начин не може да свикне [32] с човешката ръка.
199
„Да произведе водата влечуги, живи души, според рода им.” Сега той заповядва [на водата] да изведе [в битие] зачатъци от всякакъв род, които сякаш са някакви семена на природата. Той, [т. е. Бог], се грижи и за тяхното увеличаване, като им заповядва да растат и да се множат. От един вид са тези, чиято кожа е като костена обвивка, например мидите и гребеновидните, [33] морските охлюви, [34] раковините [35] и множеството различни други [животни]. Друг вид, различен от този, са онези, чиято черупка е по-мека от тази на първия вид. Това са различните видове раци. [36] Трети вид, различен от [първите два], са т. нар. мекотели, чието тяло е меко и слабо, полипите, [37] сипията [38] и [други] подобни на тях. Но и при последните [съществуват] безброй разновидности. Защото пиявиците, [39] змиорките [40] и ягулата, [41] които живеят в тинестите реки и езера, приличат много повече на отровните змии, отколкото на рибите, на които са близки по природа. Един вид пък са тези, които снасят яйца, [т. е. хвърлят хайвер], а друг са [онези], които раждат малките си, [например] гущерите [42] и кученцата. [43] Накратко казано, т. нар. селахи. [44] Повече [45] от китовете раждат малките си живи. За делфините и тюлените се смята, че ако те се изплашат от нещо, малките им се връщат [46] отново в утробата на майка си.
„Да произведе водата влечуги според рода им.” [47] Един е родът на китовете, а друг — на дребните [риби]. И между рибите съществуват безброй различия, разделени иа [под]видове, всеки от които има свое име, различна храна и форма, [48] големина и устройство на плътта. [49] Всички те се отличават с голямо разнообразие и съществуват в различни форми. Кои са рибарите, които могат да ни изброят различните видове [риби]; наистина, кой от тези, които са остарели край морските брегове, може да ни каже това? Тези, които отиват на риболов в Индийския океан, [50] познават едни риби, а други — онези, които [ловят риба] в Египетския залив; един вид [риба] познават жителите на островите, а друг — мавританците. [51] Всичките [тези риби], и малките и големите, [Бог] е извел в битие по еднакъв начин чрез онази първа заповед и неизказана сила.
Много са различията в техния начин на живот; много са и начините [за размножаване] на всеки вид. Повечето от рибите не мътят, както птиците, нито си правят гнезда, нито се грижат за отхранването на своите малки. А водата
200
поема изхвърления от рибата хайвер и го превръща в живо [същество]. И потомците на никой вид не се изменят, нито се смесват с други видове,какъвто е случаят с катърите [52] на земята или при някои видове птици, които се смесват помежду си и създават [потомство] с променен вид. Не съществува риба, която да има зъби само на едната си “челюст, както е при говедата и овцете, и никоя риба не е преживна. Само за скаруса [53] се смята, че е от рода на преживните. Всички риби имат гъсти и остри зъби, за да не може при бавното дъвкане храната да изплува [обратно из устата]. Това би се случило, ако рибата не я раздробяваше и сдъвкана не я изпращаше в стомаха си.
Храната на рибите е в зависимост от техния вид; при един вид тя е една, при друг — друга. Едни [от тях] се хранят с пясък, други с кал; едни с мушици и други животинки, с водорасли, а трети пък — с различни треви. Повечето от рибите се ядат една друга, като по-малката риба служи за храна на по-голямата. И ако се случи една малка риба да изяде друга,[още] по-малка от нея, може да стане така, че да ги глътне някоя риба, която е по-голяма от двете, така че и двете да се окажат в нейния стомах. Не вършим ли и ние хората същото, когато чрез насилие поглъщаме по-слабите? С какво се различава от последната риба [онзи], който поради алчността си поглъща всичко, което е по-слабо от него? Той е ограбил имота на бедняка, ти пък хи ограбил него и така [имота и на двамата] си присъединил към своето богатство. Така ти си се превърнал в по-несправедлив от несправедливия и по-ненаситен от ненаситния. Внимавай прочее да не те постигне и тебе такъв край, какъвто и рибата, било то въдица, чийто връх е примамка, било то кош, който те обгръща, било то мрежа. Ние, които често пъти твърде несправедливо сме поглъщали мнозина, и сами няма да избегнем последното наказание. Искам да те посъветвам, когато при едно слабо същество забележиш или разбереш, че съществува голяма злоба, да отбягваш да подражаваш на злото и коварството.
Ракът [54] обича твърде много месото на стридите, [55] но му е трудно да ги лови, защото обвивката им е като твърда черупка. Тяхното по природа меко тяло е обвито и заключено между такива твърди [черупки], та по този начин ракът да не може да им вреди. Затова, когато ги забележи да се препичат на тихо място, разтваряйки срещу слънцето своите черупки, той ги издебва тайно, взима
201
камъче и го хвърля между черупките и така не им позволява да се свият и затворят. Това, което ракът не може да направи със сила, той постига с хитрост. Така че злобата съществува и [между тези], които са неразумни и безсловесни. Такъв е този, който с лукавство пристъпва към своя брат и към своя простодушен ближен, обгражда го с лъстивост и се обявява срещу него, хранейки се от бедите на другия. Затова избягвай да подражаваш на злото. Което [притежаваш], ти е достатъчно. Нищетата, съчетана с истината, за чистите е по-добра от всякаква наслада. Не мога да не спомена онази притворна, лъстива и злокобна риба, която се нарича полип. [56] До който и камък да се доближи тя, тялото ѝ приема [неговия цвят]. При зеления става зелена, при белия — бяла. По този начин много риби, които си плуват безгрижно, попадат в челюстите на полипа, смятайки го за камък. Така те стават лесно плячка на това злонравно животно. Такива по нрав са онези, които непрекъснато са около господаря и всякога се нагаждат според момента. Те не остават постоянно на едно и също мнение, но всеки път бързо и по различен начин се отмятат. При благонравните се представят за чисти, а при нечестивите блясват с нечистите си [дела]. И всеки от тях си променя мнението така, както му е угодно, и служи на тези, които си дават вид на любвеобилни. Под тази любвеобилност е скрито тяхното коварство. [Човеци с] такъв характер Господ нарича вълци грабители, които се появяват в овчи кожи. [57] Бягай от такъв, който многократно мени своите мисли. Следвай [пътя] на истината, чистотата и простотата. Змията е [изпълнена] с много лукавство и затова е осъдена да пълзи. А праведникът е обикновен [човек], какъвто е бил и Яков. Затова Господ въвежда в един дом тези, които имат еднакъв нрав. [58] А в „това велико и пространно море там има безброй влечуги, малки и големи животни” [59]. Но тяхният живот е премъдро и добре устроен. Не бива само да осъждаме и укоряваме рибите поради техните нрави, защото при тях има и неща, на които би могло да се подражава. По какъв начин различните видове риби сякаш са си поделили мястото за живеене и не си го отнемат помежду си, но всеки вид си живее в своите предели. Техните жилища не са делени от никакъв земемер; те не са оградени със стени, но на всеки [вид] е дадено от само себе си това, от което се нуждае. Този морски залив ражда и храни един [вид] риба, а онзи —
202
друг. И [рибите], които се плодят и раждат в голямо количество в едни морски дълбини, не се срещат в другите дълбочини. Между тях не се издига висока планина; не ги разделя течаща помежду им река. Единствено природният закон, който е неизменяем [60], определя за всеки вид храната,от която се нуждае.А ние,като премахваме вечните наредби, които са положили нашите отци, не сме като тях [т. е. като рибите]. Ние разделяме земите, трупаме къща до къща, нива до нива, за да ги отнемем от ближния си. Китовете знаят кои от ненаселените места са им определени от природата за паша. [Те живеят] в това море, в което няма острови, а от другата страна няма никаква земя. Затова през него не пътуват никакви кораби. Китовете, както ни съобщават тези, които са ги видели, са подобни на огромни планини. Те пребивават в своите предели и не правят пакости нито на островите, нито на градовете, разположени по техните брегове. Така всеки вид от тях живее сякаш в градове или села като в наследствени обиталища, [61] които са им определени сред морските ширини.
Съществуват и [т. нар.] странствуващи риби, [които] като след общо съвещание отплуват през морските предели, ръководени от общото решение. Когато пък наближи времето, определено за хвърляне на хайвера, [62] различните [риби] от отделните морски заливи по силата на общия природен закон се отправят към Северното море. [63] Може да се види по време на [тяхното общо] тръгване как те подобно на река плуват заедно и навлизат [64] през Мраморно в Черно море. Кой ги гони? На кой ли господар заповедта ги тласка? Коя ли законна разпоредба им е посочила дните, когато трябва да тръгнат? Не виждаш ли, че причина за всичко това е божествената заповед и че дори и малките риби са проникнати от нея? Рибата не е непокорна на божествения закон и наредба, а ние, човеците, не искаме да приемем спасителното учение. Не презирай рибата за това, че няма глас и разум, но по-добре се погрижи ти да не бъдеш по-неразумен от нея, като се противопоставяш на божията заповед. Забележи, че рибите не могат да издават никакъв глас, с който да съобщават: „ние се отправяме на този далечен път, за да продължим и запазим своя род”. Те нямат език и разум, но имат закона на природата, който е всаден здраво [в тях] и им показва какво да правят. Само дето не могат да кажат: „пътуваме към Северното море, [65] защото от всички морета то има най-сладка вода.
203
Защото пътят на слънцето над тази област е кратък [и то бързо] преминава и с лъчите си не изтегля цялата сладост на влагата и морските риби се радват на сладостта [на водата]. Те често пъти навлизат в устията на реките и плават извън морето. Тези риби предпочитат да си хвърлят хайвера и да отхранват потомството си най-вече в Черно море, което като че ли е най-подходящото от [всички] останали морета. И така, след като се освободят там напълно от хайвера си, те се връщат отново в своите жилища. А как става това, те ти разказват, без да говорят. Нека да чуем от безгласните и да кажем: плитко е Северното море и то лесно се раздвижва от вятъра, него бурните ветрове лесно могат да развълнуват [така], че дори пясъкът от дъното му да се смеси с вълните. Но и студено става то през зимата, когато се изпълни от многото и големи реки. Затова, след като са се повеселили и хранили в него през лятото, [66] през зимата отново се връщат в топлината [на морската] дълбина и там, където слънцето препича. Като напуснат студеното Северно море, те навлизат в тези морски [ширини], които вятърът леко полюшва. Като наблюдавам (всичко] това, аз се изпълвам с възхищение от божията премъдрост. Щом [и] неразумните риби могат да постъпват разумно и да се грижат за своето спасение и щом и те знаят какво да желаят и какво да отбягват, какво трябва да отговорим ние, които сме надарени [със способността] да размишляваме и сме запознати със закона, и сме подтиквани към доброто чрез добри примери за добро, и сме просветени чрез [св.] Дух, [но въпреки това] по-лошо от рибите се грижим за душите си? Те знаят какво е необходимо да правят, а ние ни най-малкото не радеем за бъдещето и чрез животински сласти погубваме живота си.
Рибата прекосява толкова морски ширини, за да намери онова, което ѝ е потребно. А какво ще кажеш ти, който живееш в леност! Леността е начало на всеки порок. [67] Нека никой не се оправдава, като казва: „аз не зная”. Съществува вродена склонност [68] да се стремим към доброто и да отбягваме вредното. Това ни е вложено в съзнанието още в самото начало. Няма да престана да си служа със сравнения от морето, тъй като те подкрепят нашето изследване. [69] Аз съм слушал от [един] мъж, който живее край морето, че морският таралеж [70], това малко и невзрачно животно, много често показва на моряците [71] кога ще
204
има буря или [ще настъпи] затишие. Когато наближи да се разрази силна буря, той се покачва на някой камък и [се прилепва към него] здраво като в котва [72] и там с движенията си следва вълните и поради това те не могат да га откъснат. Когато гребците на корабите забележат това, те разбират, че ще има силен вятър. Никакъв астролог, нито пък халдеец, който наблюдава възлизането на звездите [по небосклона] и по тях предсказва движението на въздуха, [73] не е учил този таралеж, но онзи, който е господар на морето и ветровете, е вложил в това малко животно истинска следа от своята велика премъдрост. Нищо не е без предназначение, нищо не е пренебрегнато от Бога. Всичко вижда окото, което никога не спи; всичко забелязва, всекиго подкрепя и на всеки дава спасение. Щом Бог не е лишил и [морския] таралеж от своята грижа, та няма ли да се погрижи и за всичко, което се отнася до тебе?
Мъже, обичайте жените си! [74] Макар и да сте родени в различни [семейства], вие сте съединени чрез брака. Тази естествена връзка, ярем и впряг, който е резултат от [божието] благословение, трябва да бъде единение за двата пола. [75] Ехидната змия, която е най-опасна измежду влечугите, се среща с морската змиорка [76] и чрез съскане и съобщава за своето пристигане и по този начин я извиква “из дълбините. Змиорката чува и се сплита и [съвъкупява] с тази отровна змия. Какво искам да кажа аз с този пример? Не това ли,че макар [мъжът] да има тежък и буен нрав, необходимо е съпругата да търпи, не бива да използува нища от това като претекст, за да развали съпружеската връзка. [77] Ако е гневлив, той е твой мъж; и да е пияница, той е по природа [свързан с тебе]; навъсен ли е или груб, той е твой член, и то най-добрият.
Чуй и ти, мъжо, обяснението, което се отнася до тебе. Ехидната змия, приближавайки се към змиорката, поради [предстоящото] съединение с нея изплюва своята отрова. А ти не искаш от уважение към брака [78] да отстраниш от себе си грубостта и навъсеността на своята душа.
Сравнението с ехидната ще е подходящо и в друго отношение, тъй като връзката на ехидната със змиорката е като че прелюбодейство на природата. Следователно тези, които оскверняват чуждото легло, [трябва] да разберат на кое влечуго са подобни. Моите мисли са насочени единствено към онова, което е [свързано] с утвърждаване на църквата. Ненаситните в порока [трябва] да бъдат сдър-
205
жани в своите страсти, като за пример и назидание имат земните и морските [животни].
Да свърша дотук моето слово ме принуждава телесната умора и напредналото време, макар че бих могъл да прибавя, още много [неща], достойни за учудване. За тези, които обичат да слушат: за растенията в морето, за самото море, по какъв начин солта [след изпарение] на водата кристализира; как скъпоценният камък, наричан корал, в морето е като зелено растение, [78a] но след като бъде изваден от водата на въздух, се превръща в твърд камък; защо природата е вложила в малкото животно, в стридата, толкова ценен бисер. Това, за което ламтят царските съкровищници, се търкаля тук по бреговете между острите камъни, скрито в (черупките на мидите); откъде опашатите миди [79] вземат златната вълна, чиито червени и жълти тонове никой досега не е могъл да наподоби; откъде морските охлюви [80] дават на царете пурпурни нишки, които поради благородството на цвета си превъзхождат [всяко] цвете.
„Да произведат водите.” [81] Какво ли не се е появило за толкова кратко време от това, което е толкова полезно? Кое ли от нещата, които са твърде ценни, не ни бе дадено в този живот? Едно, за да служи на човеците, друго — за разбиране и наблюдаване на [това] чудно творение, трето [пък е създадено] страшно — за наказание на нашата слабост. Бог е създал големите китове. И те са наречени големи не защото са много по-големи от каридите и менидите, [82] а защото [в сравнение с тях] поради голямото си тяло наподобяват голяма планина. Мнозина [пък], когато те са изплували на повърхността на водата, ги смятат за острови. Тъй като китовете са толкова [големи], те не плуват край бреговете и в плитките води, а живеят в атлантическите морски ширини. Такива са тези [животни], които са създадени да ни всяват страх и ужас. Ако ти чуеш как големи кораби с опънати платна плуват при благоприятен вятър [и как] малката рибка ехиния [83] спира големия кораб така, че той дълго време не може да помръдне наникъде, а стои като закован върху морската вода, и в това малко ли няма да видиш белег за силата на твореца? Не само [рибите] меч [84] и трион [85] и морските кучета, и [рибата] чук [86] [са страшни], [87] но и шипът на бодливата акула [88] [е смъртоносен] дори когато тя е мъртва. И морският заек [89] не е по-малко страшен, тъй като и той при-
206
чинява бърза и неизбежна смърт. Така творецът ти повелява да бъдеш винаги буден, та като имаш надежда у Бога, чрез нея да избегнеш вредата, която те могат да ти нанесат.
Но нека [сега] излезем из [морските] дълбини и отидем на сушата. Защото чудесата на творението [90] ни обхващат едно след друго и като някакви плътно застъпващи се вълни притискат нашето слово. Аз не бих се учудил, ако нашата мисъл, след като се спре за малко на по-големите чудеса, които са на земята, побърза да се върне отново подобно на Йона към морето. [91] Моето слово, което се впуска [в обяснението] на тези безбройни чудеса, губи чувството за мярка и става така, както и с гребците на плаващите в открито море кораби, които, като няма как да определят времето, [много] често не знаят какво разстояние са преплували. Това стана сега и с нас — докато мисълта ни при разглеждане на творението течеше, не разбрахме колко много сме говорили.
„И рече Бог: да произведе земята живи души според рода им, четвероноги и влечуги и зверове според рода им. Тъй и стана.” [92] Заповедта дойде и тя [беше дори] на път, а земята бе получила вече своята украса. [93] Там е казано: „да произведе водата влечуги, живи души”, а тук той казва: „да произведе земята жива душа”. Та има ли земята душа? Имат ли право празнодумните манихеи да приписват на земята душа? Ти не бива да мислиш, понеже е казал „да произведе”, че това, което трябва да произведе, се намира в нея. Но за което той е дал заповед, за това ѝ дава и сила да произведе. И когато тя чува: „да произведе земята трева злак и плодно дърво” [94], не е произвела скритата в нея трева, нито палмата, [95] нито дъба, който ражда желъди, нито кипариса, нито тисовото дърво. И другите дървета, които тя е произвела, не е имала скрити в своята утроба. Божието слово е природата на всичко съществуващо.
„Да произведе земята.” Тя трябва да произведе не това, което има, а това, което няма, трябва да получи от Бога, който ѝ дава силата на продуктивността. Така и сега. „Да произведе земята душа.” Не тази сила, която лежи в земята, но такава душа, каквато ѝ дава Бог чрез своята заповед. Така словото на [манихеите] се насочва [срещу самите тях]. Защото, ако тя произведе душа, то и тази душа ще бъде празна. Но колко празнословни и груби са манихеите, става ясно и от тези думи. Затова нека се оттеглим от техните заблуди, та с тях да отидат и те на поги-
207
бел. А ние нека да побеседваме по въпроса: защо на водата бе заповядано да произведе влечуги, живи души, а на земята — жива душа. Ние трябва да знаем, че плаващите във водите притежават по природа най-съвършен [начин] на живот, защото живеят и се хранят в плътната вода. Слухът на рибите е слаб и зрението им — ограничено, защото те [непрекъснато] трябва да гледат през водата; те не притежават никаква памят, нито полет на мисълта, нито постоянен спътник. Затова тази дума сякаш показва, че при водните животни телесният живот е по-добре развит, (отколкото този на душата), а при земните животни, чийто живот е по-съвършен, на душата е заповядано да бъде ръководител на всичко. При тях сетивата са развити най-добре и възприемането на нещата от разума е по-ясно и при много от четвероногите способността да си спомнят за миналото е голяма. Затова, както [може да] се разбере, телата на водните животни са създадени одушевени. Влечугите, които притежават живи души, са произлезли от водите. При земните животни на душата е заповядано да бъде ръководител на тялото.
[Животните], които се хранят по земята, са приели повече жизнена сила, [отколкото водните]. Но и земните животни не притежават способност за мислене, [а така също] са и без език. Но все пак всяко от тях с гласа, който има от природата, изразява много от това, което е в неговата душа, било то жалост, когато се разделят с обичан другар, или радост, когато познаят, че е пристигнал близък. На много други неща те дават израз чрез гласа си. А тези животни, които живеят във водата, са не само безгласни, но никога не могат да бъдат опитомени, нито да бъдат привикнати към нещо. Защото казано е: „волът познава стопанина си и магарето — яслите на господаря си” [96], но рибата не познава този, който я храни, а магарето познава само пътя, по който е минавало многократно. Понякога то дори става и водач на заблудил се човек, а острият му слух надвишава слуха на всяко друго земно животно. А коя риба би могла да подражава на злобата на камилата и способността ѝ дълго да таи гнева си? Ако преди много време камилата е била получила [някаква] рана, тя в продължение на много години задържа гнева си и когато настъпи подходящ момент, веднага си отмъщава. Послушайте вие, които сте обременени от гняв, които смятате за добродетел да таите дълго злобата си и да я
208
пазите, защото искате да си отмъстите. На кое [същество] вие сте подобни, когато таите гнева си към ближния, сякаш сте заровили искра в пепел, и го пазите дотогава, докато той не се възпламени от нещо и като пламък се разгори и изгори всичко.
„Да произведе земята жива душа.” Защо земята да произведе [жива] душа? Не е ли, за да се научиш да правиш разлика между животинската и човешката душа? Малко по-късно [ще разбереш] как се е появила човешката душа. Но сега чуй [нещо] за душата на животните, тъй като, както казва Писанието, [97] душата на всяко животно е неговата кръв. Но кръвта, като се сгъсти, се превръща в плът, а пък плътта [изгнива] и се превръща в пръст. Следователно душата на животните, както и трябва да се очаква, е смъртна.
„Да произведе прочее земята жива душа.” Забележи, че душата се намира в кръвта, кръвта — в плътта, а плътта [принадлежи] към земята. Ако пък се върнем обратно от земята към плътта, от плътта към кръвта, от кръвта към душата, ти [сам] ще откриеш, че душата на животните е земя. Не мисли, че тя е създадена, преди да се е появил нейният телесен [носител], нито пък, че тя ще пребъдва и тогава, когато се разпадне плътта на тялото. Отбягвай: празнодумните философи, които не се срамуват да казват, че нашите души не се различават по нищо от тези на кучетата. Те твърдят, че самите те някога са били и жени, и дървета, и морски риби. Аз не зная дали някога са били риби или дървета, или жени, но когато те са писали тези неща, тогава са били по-глупави и по-неразумни и от тези риби. В това аз съм напълно сигурен.
„Да произведе земята жива душа.” Мнозина ще се учудят защо по време на речта си аз замълчах, и то не за кратко време. Но онези, които слушат внимателно, ще се досетят за причината на мълчанието. Как няма да я знаят те, които, поглеждайки се един друг, ми правеха знак и така ме заставиха да дойда на себе си и да се върна към пропуснатото. Защото цял един вид от творението, и то немалък, ни бе отбягнал и просто за малко щеше да остане необяснен.
„Да произведе прочее водата влечуги, живи души, според рода; и птици да полетят над земята по небесната твърд.” [99] Ние, доколкото ни позволи вчера времето,, [вече] говорихме за плаващите, а днес преминаваме към
209
обяснение на земните [същества]. Пропуснахме [да говорим] за птиците, които се намират между едните и другите. Следователно необходимо е подобно на заблудени пътници, които са забравили нещо важно и се връщат обратно, макар и да са изминали голяма част от пътя, като този труд бъде заслужено наказание за тяхната немарливост, по същия начин да постъпим и ние, като се върнем назад. [Защото] това, което сме пропуснали, не е малко, а една трета от [цялото] животинско царство, тъй като съществуват три рода животни: четвероноги, птици и водни.
Казано е: „да произведе земята влечуги, живи души, според рода им; и птици да полетят над земята по небесната твърд, според рода им” [100]. Защо той даде битие на птиците чрез водата? Не затова ли, че съществува сякаш някакво родство между летящите и плуващите. Защото както рибите плуват във водата, като се придвижват напред с перките си, [а с тях] си определят и посоката на движение, така може да се види и при птиците как те по същия начин [101] плават във въздуха. Тъй като двата рода притежават едно общо свойство, а именно да плават, те са и сродни помежду си, тъй като са получили битието си от водата. Но никоя птица не е без крака, защото тяхната храна е на земята. По необходимост краката са приспособени да служат във всичко. Хищните птици на краката си имат остри нокти, а на останалите [птици] краката са дадени да си събират храна, [както] и за други необходими неща. Малко са тези между птиците, които имат лоши крака, така че с тях не могат нито да хващат, нито да вървят, като например лястовиците и черните бързолети, [102] на които служи за храна това, което лети във въздуха. При лястовицата ниското до земята летене замества краката.
Но и при птиците съществуват безброй много видове. Ако някой поиска да ги опише накратко, както това [се опитах да направя] с рибите, той ще намери едно общо име за птица, но ще открие и неизмеримо многообразие по отношение на големината, на формата и на цвета. Между тях съществува извънредно голямо различие в начина на живот, в начина на действие и в нравите. Някои [вече] са се опитали да ги [отделят една от друга], като им дадат имена, за да стане известно необикновеното и чудно име на всеки един вид [и да се запомни], като да е дамгосано с някакъв [знак]. Давайки имена на едните, те ги нарекоха разцепенокрили, [103] каквито са например орлите, а другия
210
вид нарекоха ципокрили, каквито са прилепите. Едни са мекопери, каквито са осите и пчелите, а други са с покрити крила, каквито са бръмбарите, чиито крила са заоблени и имат формата на щит. Когато тази им обвивка се разтвори, те лесно могат да отлетят накъдето си искат. За нас са достатъчни [следните] белези за свойството на рода: общо изискване [за всеки род] и даденото от Писанието разделение на чисти и нечисти.
Един е родът на месоядните и различно е тяхното устройство, отговарящо на начина, по който се прехранват. Техните нокти са остри, човката е закривена, крилата — бързи, така че те лесно хващат плячката си и разкъсвайки я, я изяждат. Друго е устройството на тези, които се хранят със зърна, както е различно [устройството и на тези птици], които се хранят с всичко, каквото намерят. Но и при тези [последните] съществуват големи различия. Едни от тях летят на ята, а други, които живеят от плячка — поотделно. От тези [последните] никоя не живее в ято, а само със своята [брачна] половинка. Безброй други птици живеят пък заедно, като например гълъбите и жеравите, и скворците, и гаргите. При тях едни са без старейшина и живеят според своя нрав, други пък се покоряват на старейшина, като например жеравите. Между тях съществуват и други различия. Едни не са прелетни, а други, щом се приближи зимата, отлитат надалече. Много от птиците могат да бъдат привикнати да се хранят от ръка, а други — не могат, защото са плахи и страхливи. Едни от птиците живеят под един и същ покрив с хората, други пък обичат планините и пустините. Но и между тях има големи различия. Всяка птица има специфичен глас. Едни обичат да пеят, а други не могат. Едни [пеят] мелодично и многогласно, [104] други пък не издават никакъв глас; едни обичат да подражават, било че такъв е техният вид, било че са привикнати към. това, други пък обичат самотата [105] и не си променят гласа. Петелът е весел, а паунът е горд и обича да се гизди. Гълъбите и домашните кокошки са похотливи [и за тях] няма определено време [за чифтосване], а яребицата е лукава.
Много и различни са начините на живот и проява [при пернатите]. Между безсловесните има и такива, които живеят като че в държава. Белег на този начин на живот е, че всички се събират за определена обща цел и че всяко насочва своите сили за изграждането на общото дело,