СЛОВО ТРЕТО
Трисвятият Бог-творец е украсил това видимо творение с всякаква красота: небето със слънцето, луната и звездите, а между небето и земята (е прострял) ефира и въздуха. Земята [той] е надарил с всякакъв вид цветя и добри растения и дори всяка [отделна] твар е украсил с полезни свойства. На нас пък подобава, като размисляме за твореца и за това прекрасно творение, да се възхищаваме, като се кланяме на твореца Бога. Това е записано не само да знаем, че светът е създаден [1], но и да се възхищаваме на създателя на всичко.
Ние [вече] казахме, че Бог в първия ден е извел [в битие] материята, необходима за създаването на всички неща, [2] а през втория ден обяснихме по какъв начин от течната природа на водата е устроил твърдта, поради което е наречена твърд [небесна]. Бог рече: „да се събере водата, която е под небето, на едно място”. [3] Къде се е тя събрала? Чуй, дали не е така. Когато Бог сътворил земята, не са съществували долини и хълмове. [Но след като] само казал: „да се събере водата”, в същия момент той създал и долините, и низините, и морските заливи, [4] както и [сам] свидетелствува посредством делата си. [Повърхността] на земята се разстъпила [5] и се появили острови и планини от двете страни. [6] И Бог оставил да [съществуват] островите и планините, та от това да можеш да разбереш, че в начало всичко е било заедно [и че] по Божия заповед била нарушена онази първоначална гладкост. Водата се стекла в ниските места, [7] както ѝ бе заповядал творецът, оголвайки земята.
104
„Да се събере водата, която е под небето, на едно място и да се появи суша. Тъй и стана. И водата, която е под небето, се събра на местата си и се появи суша. Сушата Бог нарече земя, а събраните води нарече море.” [8] Без съмнение той [е искал] да покаже причината, поради която невидимото битие [9] е нарекъл земя. Когато сега Бог заповядал да се отдръпне водната покривка, с която била покрита [земята] и която я правела невидима, щом само помислил това, в същия момент се появили и формите на земните долини. [10] Според мястото се появили и височини, и низини. Едни долини спрямо морските дълбочини били с извънредно стръмни склонове, а други — с ниски. Където свършвала [морската] ширина, там пък [имало] други брегове, които се издигали сякаш до облаците и [сега] предизвикват учудване у минаващите покрай тях. За тях говори и великият Исайя, който, удивлявайки се на величието на божията сила, казва: „който е създал краищата на земята” [11]. Той има пред вид и нарича така тези високи и наистина пречудни [морски] брегове. [12] Той не казва „краищата на земята”, а [говори] за краищата на морските дълбини, които за наблюдаващия са страшни, като да достигат до облаците. С [тези брегове] неизследваемата божия премъдрост и сила огради бушуването на морските вълни, макар тези брегове, както вече казах, [някъде] да са ниски, [направи ги граници] на огромната [морска] дълбина.
На друго място брегът на тази огромна [морска] шир е покрит с пясък и [въпреки това] тази огромна вода е обуздана от ниския бряг. Всичкото това Бог е създал, за да разбереш, че той може и без високите брегове, и без каменни стени и с малкото пясък да обуздае пенещото се и надигащото се до облаците море.
[На морето] той е поставил и пясъчна граница, като говори, казвайки: „млъкни, укроти се! И вълните ти да се разбият сами в себе си.” [13] Затова и пророкът, обръщайки се към владетеля Бога, казва: „ти си турил предел, който няма да преминат и няма да се върнат да покрият земята” [14]. Когато Бог поискал, тогава и казал: „да се събере водата на едно място и да се появи суша” [15]. Определена бе голяма и дълбока долина, в която се стече многото вода и която той нарече море. [16] [Той определи] и блатата, и долините, [17] и местата за езерата и реките, които лоеха насоченото надолу движение на водите. [18] По тези
105
[малки водни басейни] се стекла и вляла огромно количество вода в голямата и необятна долина.
И [Бог] създал непреплуваемото море. Но понеже е казано: „и насъбраните води той нарече море”, затова други питат, като казват: „защо владетелят Бог е заповядал на водата да се събере на едно място, а Мойсей не говори за едно море, защото му дава много имена, следователно [говори] за морета?”. Обяснението на това е лесно и за всички разбираемо. Има едно море, но формата [19] на неговото съществуване е различна. [Малките] морета се различават [само] по място и не могат да бъдат откъснати от него, [т. е. от голямото], и затова носят същото име. Както човекът по вид [20] е един, но по брой съществуват много [човеци], [така и] тези големи морски дълбочини са разпръснати [на много места] и са се врязали в земната гръд като пазва и се наричат с едно и също име „море”.
О, неизречима премъдрост на твореца! Мойсей смята, че Бог затова е говорил за морето в множествено число, за да не наричаме ние море само широкото море, образувано от открити дълбини, разпрострени на дължина и непреплуваеми и чието водно множество за (наблюдаващия) [21] няма граници, но в това да включваме и езерата и още по-малките водни басейни, които той също е включил в [понятието море], понеже те са подобни на голямото [море], макар и да са малки и да имат вид на залив. Затова и никомидийските [води] [22] той нарече залив и витинските [23] нарече море, и далматинските [24] и смирненските [25] и [водите] на други места, които имат вид [26] на залив. Следователно названието „море” трябва да се използува в множествено число, тъй като те могат да бъдат видени навсякъде в същия вид, като че са произлезли от едно море. Затова тези, които плават по тях, добре знаят това и ги наричат с различени имена, например: Източно море и Западао море; едно е сицилийското [море], а друго е венецианското. Казано накратко, те в зависимост от мястото дават име и на морската вода, но чрез това не разделят природата на водата. Едно и също е битието на цялото море, но съобразно с формата всяко място е наречено с различни имена, за да се различава [от другите].
„И нарече Бог сушата земя, а събраните води нарече морета.” [27] Едновременно с широкото и велико море той нарече събраните води, които се простират на други места по земята [във вид] на заливи и излизат и се вливат [в
106
него, със същото име „море”]. Съществува обаче [само] едно голямо водосборище, което се е появило по божия заповед от стичането на многото води в широката и дълбока земна долина. В начало той нарича море в същност само [това] водосборище, а след това последователно [така са наречени] и езерата, които са подобни на голямото море и [които са] произлезли от него поради вдоляването на различните места. На тази мисъл ни навежда пророк Давид, който, възхвалявайки законодателя и твореца Бога, казва така: „птици небесни и риби морски, всичко, ща преминава морските пътища” [28]. Т. е. като обединява (рибите) [29] морски с ходещите по морските пътища, [по този начин той дава] много имена [и на морето]. Докато в славянски език на това място не може да се разграничи „морета от море”, а и двете [форми] се предават по един и същ начин, а именно морскыми, в гръцки на това място се говори първо за едно море, а после за които ходят по (морските) пътища. Като говори така, той има пред вид много морета, [т. е. и тези] от другите водосборища, които са се събрали случайно в ниските места [30] по цялата земя или от дъжд, или от реките, като например бари и гьолове, или езера, които са винаги пълни, [подхранвани] от реките. Явно и това са водосборища, но те не са наречени море, тъй като по време, когато Бог нарекъл водосборищата море, те още не са съществували. Най-близо до истината е да се каже, че ниските места [31] по земята са били изпълнени от [голяма] река, при което те са се превърнали във [водо]сборища.
Реките пък са се появили по-късно.Тогава, когато дворецът е рекъл: „да се съберат водите на едно място”, [те не са съществували]. Великият Мойсей известява, че когато било привършено [създаването] на цялото творение, тогава се появили и реките. Той казва: „пара се вдигаше от земята и напояваше цялото земно лице” [32]. И отново казва: „от Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки” [33]. Едната река се нарича Фисон, [34] втората е Гихон [35], третата река е Тигър, а четвъртата е Ефрат. Ако впрочем приемем, че тези четири реки са четири ръкава на един и същ извор, необходимо е също така да разберем и да повярваме, че те не са съществували по това време, когато Бог е казал: „да се съберат водите на едно място” [36]. Тогава и тези води биха се стекли и слели с голямото водосборище. А и от само себе си те не
107
биха се появили, нито биха се разделили на четири ръкава.
Ако тогава реките не са съществували, то не са могли да съществуват и езерата, тъй като езерата са се образували от реките. Други пък са образувани подобно на заливите от моретата. [37] Но да не ми каже някой, че има много езера и на Изток, и на Запад, [а така също] и в северните, и в южните области, които не са по-малки от другите морета, а са почти равни и по дължина, и по ширина, и по дълбочина, както твърдят тези, които са описали земята, имайки пред вид Ирканското [38] и Каспийското [39] [море]. Други пък имат пред вид други морета, който са солени не по-малко от моретата, като например т. нар. Асфалтийско, [40] както и Сервантийското [41] [море], което се намира между Палестина и Египетската пустиня и което е разположено по дължината на Арабия. [Аз отговарям], че ако приемем това и кажем: нека бъде така, както казват тези, които са писали [за това], но не е правилно тези води, които не са от същия произход като [моретата], да се наричат с чуждо име, макар че съществуват някои, които са подобни на тях. Необходимо е всяко да си запази името, което е получило отначало, без да го променя, било то дадено от Бога или от човеците. Глупаво постъпват и говорят тези, които твърдят за някого, който не прите жава нещо, че го има. Не по-малко от тези се заблуждават и грешат и онези, които наричат с чужди имена нещата [42], като пренебрегват даденото им отначало име, без да се съобразяват дали Бог е този, който ги е нарекъл с това име, или не [той] им е дал това име.
„И рече Бог: да се съберат водите на едно място и да се покаже суша.” Напълно на място и премъдро той казва: „да се яви суша”, а не земя. Да каже така бе толкова по-подходящо, тъй като преди това бе рекъл: „а земята беше невидима и неустроена”, тъй като, наричайки я с предишното име [суша], той иска да покаже, че тя е била невидима. Той казва: „земята беше невидима и неустроена”. Затова и сега бе необходимо да се направи видима тази, която преди това бе невидима. Но напоследък мнозина започнаха да твърдят, [43] че земната суша, [се е появила в резултат] на слънчевите лъчи, а не е свойство, което е присъщо на нейната природа. [44] Затова Господ, който знае всичко, изпревари и я нарече суша. Сега, след оттеглянето на водата, той показва ясно, че на земята по при-
108
рода е присъща сухотата и че влагата и калта, които тя е имала някога по себе си, ги притежавала не по природа, а случайно, [като резултат] от водната покривка. По-сполучливо и по-правилно е земята да се нарича земя„ както я е нарекъл и Мойсей, [направляван] от св. Дух. Той казва: „в начало сътвори Бог небето и земята” [45]. Така следователно той съобщава и за даденото от Бога име. Пък и за нас е по-сполучливо и по-подходящо, и поточно да я наричаме [така]. Впрочем земя е нейното точно и подходящо име. Тя бива наричана и суша, тъй като на нейната природа е присъща сухотата. Както [с думата] човек е наричан човекът в естествен смисъл, [така] той е наречен според смисъла на естественото му свойство. Бог не казва: „да сътворим (разумния)”, но без да определя точно, понеже би било неподходящо и грубо, той казва: „да сътворим човека”. Така е постъпил и Мойсей. Той не казва: „в начало сътвори Бог небето и сушата”, а „небето и земята”, известявайки [така] по-точно и по-подходящо създаването и на двете. Доколкото това е възможно да се проумее с човешката мисъл, необходимо е наименованието на материалната същност [да се смята] за по-точно и по-почитано, отколкото [онези наименования], които са възникнали по-късно. Ако някой се опита да открие това в другите стихии, то ще установи, че всяка от тях притежава естествено качество, т. е. свойство, чрез което се отличава и разграничава от другите прости [елементи]. Ясно е, за да се покаже на всички, които искат да разберат, че неговата същност е различна, но не притежава име според присъщото му качество. Огънят като качество притежава топлина, водата — хладина, а въздухът — влага. Но никога огънят не се нарича топлина, а се нарича огън, нито водата — студенина, а се нарича вода, нито въздухът се нарича влага, а въздух. Следователно те се наричат с тези имена, които са най-сполучливи и най-точни. Тези имена притежават свойства, които отговарят на качествата [на предметите].
Така и земята, която притежава качеството сухост, правилно е наречена земя и след това суша. Тези имена, които означават качества, трябва да бъдат използувани след първите като втори имена. [46] Чрез наименованието е означена същността, която се изразява посредством тяхното произнасяне. [47] Когато ти дадеш на човека името „разумен”, [48] а на коня — „цвилещия” [49], а преди това не
109
си посочил за човек ли става дума или за кон, то кому принадлежат тогава тези качества, ако не е казано чии са те. Но в действителност това не може да бъде така. Не трябва да си представяш, че е така и при земята. Ако същинското ѝ име не беше земя, а суша, с което име други са я нарекли, [ти трябва да знаеш], че сухотата е качество, а името е земя, което те не са пожелали да приемат. Чие качество е тогава сухотата, ако не на сухата? Не трябва ли тогава сухата да се нарича сухота, което [пък] е невъзможно. От друга страна, не може ли да се установи, че всяка от четирите стихии има двойни качества. Огънят притежава топлина и сухота, земята пък — сухота и студенина, водата — влага и студенина, а въздухът — влага и топлина. Премъдрият [50] Господ е премислил, щото [отделните стихии] поради сродство да са в непрекъсната връзка помежду си, та като се поддържат лесно една друга, [да могат] да подкрепят и противоположните [елементи и качества]. Следователно всяка една от тези [стихии] се означава с двойни имена, [при което] е явно, че приема [второто име] от качеството. Затова земята не се нарича постоянно само с едно единствено име суха, но [се нарича] и студена. Това би било не само просто неподходящо, но и невъзможно. Защото в същност Бог първо не казва: „да се яви студената”, т. е. и сухата, и студената, защото както сухотата, така и студенината [са свойства на земята], но просто каза: „да се яви суша”. Да се приеме това, [т.е. първото], някак си е неподходящо и невъзможно, защото това би означавало, че всяка [стихия] може да се означи основателно с името на сродния [елемент]. От това между тях би се появил безпорядък и объркване и нито една [от стихиите] не би имала особен знак като качество, по който да бъде познавана и да се отличава от другите, но наистина би било много смешно и голяма глупост. [51]
Следователно както и човекът отначало е наречен човек, както това трябва да бъде, и едва тогава [получава] второ [име] — разумен и съставен, и конят първо е наречен кон и след това цвилещ, и огънят е наречен, огън и едва тогава топъл и сух, и водата — вода и после мокра и студена, и въздухът — въздух и след това топъл и влажен, затова и земята правилно е наречена земя според първото име и след това суха и студена. Затова други [52] говорят неразумно и не казват истината, като твърдят, че Бог не е
110
създал земята, която ние днес така наричаме, нито ѝ е дал това име, но първото ѝ име [според тях] е суша, както и Давид говори и казва: „негово е морето и той го е създал, и неговите ръце са образували сушата” [53].
Не отричаш ли ти, о, човече, божието [слово], като се противопоставяш на Мойсей, който казва: „в начало сътвори Бог небето и земята” [54]. Ти пък казваш, че Бог не е сътворил земята. Явно е, че което казва Мойсей, че Бог е сътворил, противоречи на това, което ти казваш, че той не е сътворил. Както може да се види, ти не си разбрал, че белезите на материалните неща [55] притежават други, наименования наред с имената на своите носители [56], както правилно бе отбелязано по-горе. А когато Бог казва: „да се яви суша”, той не изрича истинското и точно име на носителя на това качество, [57] а явно има пред вид качеството на [този] носител. Той само е казал, че земята, която сътворих, [сътворих] според същностното ѝ качество, а водата, която я покрива, е мокра и течаща и я прави невидима и тя е друга стихия и не принадлежи на земята. А това, което казва пророк Давид: „и неговите ръце са образували сушата”, [означава], че с това той (иска) да отдели мокротата и течението на морската същност. Защото той казва: „негово е морето и той го е създал” [58]. Също той казва: „и неговите ръце са създали сушата” [59]. На това място [60] [пророк Давид] говори едновременно за мокротата на морето и за сухотата на земята.
Но нека да се върнем отново към това, [за което говорихме]. „И видя Бог, че е добро.” Защо тогава творецът, след като всеки човек по-късно ще се убеди в красотата на самото това изкусно създадено творение, изпреварва и го нарича с думата добро? Кой от тези, които живеят на този свят, не знае и не е убеден, че оттеглянето на водата, която е покривала земята, е добро и полезно? Как няма да е било добро оттеглянето на плаващата [61] върху земята вода, която не ѝ е позволявала да се вижда, нито да израстват от нея по божия заповед всичките тези неща, [които служат] за храна и украса. Това, което се роди след събирането на водите в техните водосборища, засия с цялата красота на своите безбройни цветове, треви, поляни, ниви, плодородни и неплодородни растения, които са немалко полезни за човека. Появило се и морето, което свързва [едно с друго] отдалечените места, и който плава по него, стига до това, което е отдалечено от него, и [сам
111
той] може да изпраща към далечни места [това, което там няма]. Така то, [т. е. морето], прави всичко общо за всички. Това, което се ражда в други земи, било то жито, или плодове, или злато, или сребро, или дрехи, или друго нещо,то може, носейки върху себе си, да отправи до риези, които се нуждаят от него. Бог е предвидил и знаел всичко това, преди да му е дал битие, [затова] Мойсей казва: „и видя Бог, че е добро”.
Бог познаваше предварително мислите на скверните манихеи, че те ще изопачат вярата и ще похулят цялото това творение, като кажат, че [създадените] от лошия творец творения са лоши. Поради това той предварително изобличи техните заблуди и безумство, а това, на което сам е дал битие и на което е заповядал да бъде за полза и за благо [на човеците], това той хвали предварително, [казвайки], че то притежава добра същност и устройство. Така са затворени устата на всички, които си позволяват да говорят неправди за Бога във висините.
„И рече Бог: да произведе земята злак трева, що дава семе по свой род и подобие, и плодно дърво, що дава според реда си на земята плод.” [62] С естествения порядък започва този, който извън природния [закон] говори за несъществуващото като за съществуващо и който вдигна от земята нейната водна тежест и така сякаш я освободи от подтискащото и задушаващото я [водно] естество. Той пожелал тя да произведе [растителност] и заповядал на това, което е в нея, по силата на неговата [воля] да стане действителност. Той рече: „да произведе земята злак трева, що дава семе по свой род и подобие”. И в същия миг думата стана дело. И видима стана земята [и] навсякъде растителността прокълна — в равнините, в долините, по планините и в пропастите. Като от майчина утроба и от земните недра се родиха безброй и всякакъв вид треви за храна на човека и животните, за птиците и зверовете. Израснали още и тези, които не се използуват за храна, а само за лекуване на болести, било то за всички, за различни или за особени. Така че нищо [от това, което] е било създадено, не е вредно, нито е излишно, нито е напразно.Но и това, което се смята за смъртоносно и пагубно, чрез своя състав и свойства за други същества може да служи също за храна и за поддържане. Ние например знаем, че с кукуряка се лекуват [63] гургулиците, а с бучиниша — скворците, а в не малко случаи (тези растения) помагат и на болни хора,
112
които ги пият, смесени с други. Кукурякът, за който от старо време се знае, че може да причини лют болестен недъг, е в състояние да унищожи из корен причината на всяка [болест], ако бъде пит, смесен с други [растения].
„И рече Бог: да произведе земята злак трева, що дава семе по свой род и подобие, и плодно дърво, което дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него.” [64] Тутакси след изричането на божествената и всемогъща заповед земята произведе цялото множество треви според рода им и различната красота на цветята по поляните, и още красотата на нивите, обкичени с различни жита и плодове. Към това [ще прибавим] още и многото градински овощия, и многото и различни сортове и видове, както и безплодните растения и безбройните видове дървета. [65] И всичко, което се е появило и е полезно само за себе си, е полезно и за човеците и ги заставя да славят и прославят Бога и всичко, каквото той е създал; то ги подтиква да извикат заедно с пророк Давид „колко са велики делата ти, Господи, всичко си направил — премъдро” [66]. Делата не са ли велики, чудни и преславни и достойни за божията премъдрост? Дивни са те и неразбираеми. Ако някой внимателно изследва нещо, което е било смятано за незначително, то той не може да не се възхити. Когато например разглеждаш пшениченото стъбло или [стъблото] на друго житно [растение], ти ще видиш, че то е израсло от земята и се е извисило нагоре, защото височината му е необходима и полезна поради много причини, а [именно], за да не бъде поради ниския си ръст лесно наранявано от всички страни, а по-скоро да има полза от веенето на ветровете. Когато то израсне нависоко и зърната в класовете се оформят, [ти виждаш] как то, нежно и сочно, се втвърдява и понеже не може да понася да бъде горено от жегата, се нуждае от охлаждането на вятъра. За да не бъде то повреждано, а и сламата да се използува за храна на добитъка и за покрив на къщите, ти виждаш как присъщата на рода му нежност е полезна, устроено [мъдро] от твореца, за да се предпази от повреда, и как сякаш стъблото е [изградено] от някакви кости, жили и стави и е обвито от долу до горе с тънки [нишки]. След това ти веднага [ще забележиш] люспите, които сякаш са приютили пшеничните [зрънца], и осилите, които като копия са поставени на стража, за да пазят зрънцата от малки животинки, [които могат] да ги наранят. [Когато виждаш
113
всичко това], как няма да пожелаеш да се покориш на божията премъдрост и на нейното величие, чрез които мъдрият творец на вселената е създал всичко това, и според силите си да му отдадеш хвала и слава. Ако ли искаш пък да установиш това при някое друго растение, което се смята за незначително на вид, но е твърде полезно за живота на човеците и което весели сърцата на земеделците [67] — имам пред вид лозата, [от плода на която се прави] вино, — ти и в нея ще откриеш неизмеримата премъдрост на твореца и ще се удивиш и ще прославиш недостижимото величие на божия разум и сила, с която той каза: „и плодното дърво, което [според рода си] дава плод [на земята]”. [68] И веднага там заедно с всички други [растения], поникнали и пуснали корени в земята, се появила и лозата, [която] като че по стълбица [се издига над земята] и пуска в еднаква степен както корени за закрепване, [така] и филизи. И когато лозата се издигне над земята и стигне до определена височина, на светлите си пръчки като на свои деца тя по равно разделя своите сокове и се грижи за тях за всяко нещо по еднакъв [начин]. Тя с тях разделя своята дебелина и им дава прелки, [за да могат], залавяйки се като че с ръце, да се издигат нагоре и вятърът да не ги откъсва от [тяхната] майка-лоза, но подкрепяни от тази близост, да могат да издържат тежестта на гроздовете. Лозата има и листа, които гъсто покриват пръчките, и [тогава], когато расте нависоко, тя пак образува листа, [та с тяхната] помощ да пази децата си от дъжд. А и листата [са така] изваяни, като че са малки вратички, през които преминават слънчевите лъчи, [та децата ѝ] да получават умерена топлина, а не много голяма, която може да навреди на гроздето.
Но кой може да изброи присъщите на всички растения и семена свойства, чрез които те се отличават от всички останали, и [да каже] какви са белезите на всяко естество? Кой човешки ум може да проумее [всичките] различия във вкусовите качества на овощията, които те имат в себе си? Имам пред вид смокинята и бадема, орехите и ябълките и други подобни на тях. Трудно е да се отгатне с каква [дума] трябва да се нарече всяко едно поотделно. Тъй като поради близостта на формите [69] е трудно, аз се отказвам.
Аз искам да говоря само за тези двете, имам пред вид пшеницата и лозата, [от плода на която се прави] вино, разглеждайки ги като [израз] на нашата твърда и истинна вяра и съвършена любов. Затова и в Евангелието Господ,
114
като благовести истината, използува притчата за сеяча. Той казва, че [зърно], което падне на камък или в тръни, или на пътя, няма да принесе никакъв плод и от него няма да има никаква полза [70] или защото не е намерило влага, за да проникне надълбоко в земята, [да покълне] и да даде плод, или защото е било задушено от човешки беди и скърби, като че да е паднало в тръни или е стъпкано от минувачите. Нашите противници непрестанно замислят [нещо] срещу нас. Ако [зърното] падне на добра почва, покълва и дава стократен плод. Но Господ, наричайки себе си лоза, казва: „Аз съм истинската лоза, а вие сте пръчките, моят отец небесен пък е лозарят. Пребъдвайте в мене и аз ще пребъдвам във вас. Както лозата не може да даде сама плод, ако не е на корена, така и вие, ако не пребъдете в мене. Който пребъдва в мене и аз в него, той ще принесе много плод.” [71] Ако и ние следователно се напрегнем по същия начин, и ние ще станем като житното зърно, което е паднало на добра почва, и ще произрастем в своите сърца вяра към нашия [72] владика и Господ и с нейните добри дела ще се опашем, както [е опасано] пшеничното стъбло от земята до върха. И [както] осилите ограждат класа, [така] и ние да оградим нашия дух с живи и добри мисли за прогонване на зломислените бесове и да запазим чистотата на нашата душа, за [да може] тя винаги да гледа нагоре; да запазим плода и на нашия разум, та [Бог] да намери, че принасяме винаги добри плодове. Ако пък искаме да подражаваме на лозата, трябва да съхраним в себе си дейната любов и както трябва да се грижим за своите братя и да споделяме техните скърби, така да се въоръжим подобно на войници с делата и думите на братолюбието, понеже любовта е стъпало [73] към съвършенството. И както неотлъчно и [винаги] заедно гъстите листа [запазват плодовете, така и ние искаме] чрез разумни помисли и надежда в Бога да покрием и да запазим плода на нашата мисъл и дело, а през оставените малки вратички да приемаме малко и колкото е само необходимо и потребно за запазване на този живот и тогава ще станем пръчки на истинската лоза и ще пребъдваме постоянно в нея и ще откриваме, че раждаме зрели и твърде много гроздове на правдата.
„И рече Бог: да произведе земята злак трева, която дава семе по свой род и подобие.” [74] Кой ѝ даде толкова и безброй много семена? кой [е този, който] я е изорал и
115
набраздил или [кой] я е изравнил? Трябва да се знае, че явно не е бил никой друг, а само божията заповед. Земята следователно, [бидейки] суха и ненаселена и от никого неорана, не можеше да пренебрегне божията заповед, но без да бъде сята, тя произрасти от себе си това безчислено множество и роди такъв неизмерим плод. Нима, о, юдеи, [една] девица не може да роди, в която не е поставено семе? За това преди много време е говорил великият Исайя, казвайки: „защото младенец ни се роди и син ни се даде. Властта е на раменете му и ще му дадат име: вестител на великия съвет, княз на мира, отец на вечността.” [75] Горко на твоето неверие, горко на твоето самоволно избрано окаменение. Как [можеш] да вярваш, че тревите и цветята, и дърветата, че всички те са се родили без семе от земята, а за Христа, за когото още преди това са проповядвали и възвестили светите пророци, за него ти не вярваш, че е роден от света и всечестна Дева, както за това е пророчествувал великият Исайя, за което той говори, казвайки: „ето, Девица ще зачене и ще роди син и ще му нарекат името Емануил, което ще рече „с нас е Бог” [76].
Но нека ние оставим юдеите да си вървят в светлината и пламъка на своя огън, който те [сами] са си разпалили, а ние да се върнем отново към това, за което говорихме. „. . . и плодно дърво, що дава според рода си плод на земята, чието семе си е в него” [77]. Изречено бе словото божие и поникнаха всички земни [треви] и дървета, не само които раждат плодове и овощия, но и [тези], които са безплодни и без овощия. Но и те не са по-малко [полезни] от тези, които принасят плод, а дори и повече са необходими за устройването на човешкия живот. Човекът може да живее без ябълки, смокини и круши, но без дървото, с което ние печем хляба и варим просяна каша, строим ладии и кораби, което преплаваме реките и големите морски ширини, за да купуваме, което ни е необходимо, и на други да даваме, от каквото те се нуждаят, и то на еднаква цена. [Без това дърво, с което] строим къщи, правим стени и тавани, разпределяме на стаи и други помещения, без него не е възможно да се живее, а и ако [можеше] да се живее, щеше да бъде трудно. Следователно неплодното дърво е по-необходимо от плодното. Макар и [на това място] той да споменава само плодното дърво, казвайки: „да произведе земята. . .”, то е ясно, че в същия миг бе заповядано и на неплодното дърво да израсте. Но тъй като името „плодно”
116
е по-ценено, затова той споменава [само него]. Той рече: „и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него”. [78] Но не всичко, което е по-ценено, е по-потребно. И златото е ценено, и среброто е прекрасно, но нито едно от тях не е необходимо, нито много полезно, както е полезен [например] хлябът. Но тъй като те не са като него, то и двете не са никак полезни. Ще рече, че и тези дървета, макар и да раждат плодове и да са ценени повече, въпреки това онези, които не дават плодове, са по-необходими и по-полезни. От него [т. е. от неплодното дърво], дърводелците правят рала и лопати, бараки [79] и каруци и всичко останало, кое:о е необходимо, за да живеят хората [на този] свят. С помощта на дървото се сее житото и се копае лозето и по водите се пренася това, което е необходимо за всеки. Затова [едновременно] с плодното дърво е израснало за всякаква полза на човека и голямо множество неплодни дървета.
Помисли си, ако то не беше израсло заедно с онези [дървета], които дават плод, то, вместо да сечеш горите на неплодното, би трябвало да сечеш от тези, които са плодни, и от тях да правиш цялата [твоя] покъщнина. Тогава ти ще си изпълнен непрекъснато с печал и скръб, защото (това], което е създадено за храна [80] на тебе и на твоите деца и всяка година ти дарява сладката си свежест, ти трябва да сечеш по принуда, за да си правиш покъщнина и да подклаждаш огъня. А сега поради благостта и милостта божия [ти можеш] да се храниш от това, (което носи плод), а безплодното [можеш] да отсечеш спокойно, за да задоволиш своите нужди, защото именно затова бе създадено то в такова количество от твореца. Пълни с такова неплодно дърво са не само и единствено дъбравите, но и много планини и такива места, които не са пригодни за живеене, но от неизследваемата премъдрост са приготвени и определени за това, за да не бъдат изсичани и унищожавани напълно онези места, които са подходящи за жилища, нито пък [тези дървета] да бъдат недостатъчни за това, за което са предназначени. Божията заповед няма да оскъднее с времето и никога няма да се установи, че действува обратното [явление] — заедно с безплодното да бъде сечено и плодното заради задоволяване на тези нужди. Затова, когато си отсякъл неплодни [дървета], не е необходимо на тяхно място да посаждаш плодни. Ето защо всеки от нас нека с радост да каже [ведно] с
117
пророк Давид: „изповядвам те, Господи, защото се възхитиха моите гърди. Дивни са твоите дела и душата ми съзнава напълно това.” [81] Дивен е Бог за сърцето на [онези], които, като са го познали, са го намерили. И това, което се смята за безчестно, то е станало толкова по-полезно. И ако се възхищаваме на божието дело, още повече трябва да се възхищаваме от твореца. Ние прочее трябва да се боим, когато мислим [за неговата] велика доброта и [неговия] праведен съд, и да размислим [и върху това]: ако той е създал такива и толкова неща заради човека в този свят, че те да бъдат достатъчни и да не намаляват, то и човека той не е създал случайно по свой образ и подобие,защото той не умира подобно на орлите и враните, воловете или конете и останалите животни в този свят и не потъва в небитието, както тези, които не е дал своя образ и подобие, но преминава в другия, истинския и преблажения живот, когато отмине от това си съществуване и се раздели (с живота на земята). Тези, които (са създадени) по негов образ и подобие и които правилно са изпълнявала и постоянно мислят за най-доброто от добрите му дела и творения и му служат и го славят с думи и дела, те ще получат велик покой и ще станат съпричастни на царството божие и (на неговата) природа [82]. А които са се погубили сами в резултат на собствената си лоша воля и ни най-малко не са се издигнали над този скверен и нечист [83] живот, към онази висота, която подхожда на (едно) разумно същество, а се приравняват с всички безсловесни животни и се уподобяват на тях те ще бъдат изпратени на мъки и жестоки страдания. Понеже те не са служили на своя Господ Бог, творец и владика, който е толкова благ и е създал този добър свят и е поставил човека за негов господар [84], (ще им бъде отсъдено заслужено наказание).
Но (нека) отново се върнем към (нашия) разказ. Той каза: „и плодното дърво да дава плод на земята, чието семе си е в него по свой род и подобие” [85]. И в същия този миг поникнало доброто и полезно маслинено дърво ис него орехът и смокинята, ябълката и другите [подобни на тях] дървета от същия род, а заедно с тях и кипарисите, и елите, и боровете, и смърчовете, и черната топола, и върбите, и трепетликите, и кленовете, и бялата топола и всички останали дървета, които са подобни на тях и растат на голяма височина. Появило се и ниското дърво,, подобно на храст и което не расте на високо. С всичко
118
това поради своята доброта той украсил земята, като я надарил с различни плодове и форми [на плодовете] и с характерни вкусове, [и те] с непонятния език на природата хвалят твореца Бога, който ги е извел от небитие, и му отдават, както подобава, благодарност и го славословят. „Хвалете го, казва [Давид] небеса на небесата и води, които сте по-високо от небесата. Да хвалят името Господне планини и всички хълмове и плодородни дървета и всички кедри.” [86] И досега [и] днес те го хвалят и славят със своите гласове, когато съвсем необикновено през зимата сякаш умират и отново през пролетта сякаш възкръсват от мъртвите; те умират всяка година [заедно] с майката, която ги е родила. Защото и чедата трябва да умрат, и когато тя отново възкръсне, и те да възкръснат с нея според закона, определен им от премъдрия Господ и творец за полза [на човека]. [87] Има някои градове, които от сутрин до вечер хранят очите си с всякакъв вид „чудеса” на фокусниците и слушат гласа на дявола, който поражда много нечистота в душите. И колкото и дълго да слушат, те не се насищат. Мнозина облажават тези хора, които прекарват определеното им за живеене време по тържищата със своите фокусничества, които се изхранват, отдавайки се изцяло на леността и удоволствието, не знаейки, че тези игри, които изобилствуват със скверни картини, се превръщат за тези, които седят в театъра, във всеобщо училище за нечистота. И хармоничните звуци на флейтата и непристойните песни, които се вселяват в душите на тези, които ги слушат, това не означава нищо друго, освен че те [ще поискат] да подражават на присмехул-ството и безсрамието на смешника или на звука на флейтата и други да поощряват към това. Тези пък, които са пристрастени към конете, те и насън се надбягват с колесници, които впрягат и разпрягат, накратко казано, те и насън не се отказват от това безумство и страст. Ние пък, които Господ, великият чудотворец и устрои-тел е призовал да съзерцаваме неговите дела и като имаме тази гледка, да се изморим ли или да се отпуснем, като слушаме духовните слова, казани ни чрез Мойсей: „и рече Бог: да се събере водата, която е под небето, на едно място и да се яви суша. Тъй и стана. Водата под небето се събра на местата си. Сушата Бог нарече земя, а събраните води нарече морета.” [88] Колко труд ми създаде [ти] в предишните слова, искайки да узнаеш от мене причи-
119
ната, поради която земята е била невидима. Тя е била незидима за нашите очи не защото по природа е невидима, а защото е била покрита цялата с вода. Сега чуй как това обяснява самото Писание, като казва: „да се събере водата и да се яви суша” [89]. Покривката се вдигнала, за да се открие [дотогава] невидимото. Но може би някой ще поиска да узнае [и следното], казвайки: защо Мойсей съобщава, че присъщото на природата на водата нанадолно течение се е появило по заповед на Твореца? Докато водата се намира на равна земя, тя стои на едно място, [тя е неподвижна] и не може на никъде да тече, но щом катонамери и най-малкия наклон, тя веднага се устремява надолу, като след рукналата напред [вода] се втурва и останалата. И толкова по-бързо тя тече, колкото е по-голяма тежестта ѝ и [колкото] е по-дълбоко мястото, в което се стича водата.
За какво [тогава] прочее е била заповедта, която нарежда да се събере тя на едно място? Това бе казано на водното естество, понеже то винаги тече надолу и никак не се спира, а самб се стича към това място, което е най-дълбокото. Водното естество не се задържа никъде, [понеже] няма по-подвижно [от него]. По-нататък те питат: как [може] да се съберат водите на едно място, когато ние виждаме да съществуват много морета и при това са на различни места? Отговаряйки на първия въпрос, казвам: ти трябва да разбереш, че след тази първа заповед водите започнали да текат [натам], накъдето им било заповядано от твореца Бога, и не са могли да се задържат, щом като достигнат до малко по-ниско място и поради своята природа потичат надолу. Но преди да ѝ е било заповядано, водата не е имала сили да тече в никоя [посока]. Ти това [нито си сам] видял, [нито] си го чул от някого, който го е видял. Разбери, че божият глас е творецът на природата, следователно и заповедта, която е била [дадена] тогава на творението, става [постоянен] закон за [това] творение. Били създадени денят и нощта и оттогава не прекъснато и досега не престават да се редуват [90] един друг на равни периоди от време.
„Да се събере водата.” На водното естество бе заповядано да тече и чрез тази заповед то стана неуморно. Аз имам пред вид тази част от водата, която тече. Едни от водите текат сами по себе си, като [например] изворите и
120
реките. Други пък стоят събрани. Но сега става дума за течащите води.
„Да се събере водата на едно място.” Ако ти би застанал при някой извор, ще видиш как блика водата, [и можеш да зададеш въпроса]: кой ли я избутва из земните недра? кой ли я тласка напред? къде са нейните пристани и заслони, от които тя излиза, кое е мястото, в което тя се втича, и как едните не намаляват, нито другите се пълнят. Всичкото това се държи от заповедта на онзи първи глас — от него водите са получили своя неспокоен бяг.
При всичките тези разсъждения за водата аз [непрекъснато] мисля за онзи първи глас божий: „да се събере водата,” Тя трябваше да тече, та всяка да заеме своето място и да остане в определеното ѝ място и да не. излиза извън него. Затова според думите на Соломон: „всички реки текат в морето, но морето не се препълня” [91]. Защото, [както] по божия заповед земята [е била покрита] с вода, [така] според първия [вложен от Бога] в природата закон бяха определени и вътрешните граници на морето.
„Да се съберат водите на едно място.” И за дат не се препълват и да не приливат навън местата, в които има вода, и така тя поради своята необузданост да потопи и други места, затова ѝ бе заповядано да се събере на едно място. И затова морето много често бушува и се пени, тласкано от вятъра, с вълните си се издига на голяма височина, които, щом като достигнат брега и го докоснат, се превръщат на пяна и се отдръпват, както се говори [и] в Писанието. Или от мене не се боите, казва Господ, който е положил пясъка за предел на морето? [92] С най-слабото от всичко, с пясъка — с него той усмирява пакостните бурни [вълни]. Какво би могло да попречи на Червено море да нахлуе в цялата египетска земя, която е по-ниска от Червеното море, и така да се съедини с другото море, ако то не бе укротено от заповедта на твореца? Но че египетската земя лежи по-ниско от [нивото] на Червено море, това на дело ни показаха [онези], които искаха да съединят двете морета — имам пред вид египетското и индийското т. е. Червеното море. Затова се и отказаха тези, които започнаха. Пръв, който започна, бе Сесострис Египетски, [93] а след това плана на [Сесострис] поиска да повтори и Дарий Индийски. [94] Аз споменавам това затуй, за да разберем каква сила има заповедта [на твореца].
121
„Да се събере водата на едно място.” [95] Т. е. да се извършва друго събиране след това първото и [водата] да остане в определеното ѝ първоначални място. [96] Той ти показа, че имало много води, които били разпределени на различни места. И планинските долини, прорязани от дълбоки пропасти, притежавали водосборища. При това съществували и [още] много [изпълнени с вода] равнини и полета, които не са били по-малки от моретата и блатата и които били по друг начин оформени долини. Всичката вода, която тогава изпълвала [земята], по божия заповед била изляна и принудена да се събере на едно място, за да не каже някой: щом като водата [е заливала] цялата земя и всички долини, които са поели морето и тогава са били пълни [с вода], то в какво са щели да се съберат водите, щом като и преди това долините са били пълни. На това ние ще отговорим: когато водата трябвало да се събере на едно място, тогава били създадени и приготвени тези места. Преди това не е съществувало морето, [което] е оттатък Гадира, [97] нито онова голямо и страшно за мореплавателите, което заобикаля Британския остров и западната [част] на Иберийския [полуостров]. По заповед божия тогава било създадено това огромно пространство и многото води се стекли в него.
На онези пък, които [твърде] изкусно се противопоставят на нашето схващане за създаването на [морето, като казват]: вижда се, че не всичката вода се е събрала на едно място, може много да се каже, макар то да е известно на всички. Вие не можете да изобличите нашето слово, [като взимате за пример] блатистите езера и дъждовните локви. Но [Мойсей] е нарекъл голямото и съ