III. ЖИВОТ И ИНОЧЕСКИ ПОДВИЗИ
__Б_
Славата на отшелника растяла все повече, и името му се носело нашир из страната. Той не бил обикновен пустинник: народът вече разказвал за неговата чудотворна мощ и за вършените от него чудеса. Отглас от това е запазен в писанията на нашите житиеписци. Георги Скилица разказва, че околните планинци се запътвали при отшелника, като му носели разни приношения и му водели болни. Така, те довели със себе си свой съселянин, който „бил измъчван зле от лукав дух” и не можел да намери изцеление. Отшелникът с проста молитва успял да излекува болния и го отпратил назад.
134
„Всички онези, които имаха обични близки, страдащи жестоко от недъзи или измъчвани от лукави духове, ги донасяха при светеца — пише Скилица — като неудобно носими бремена, съпътствуваха ги и, след като тези получаваха изцеление, си отиваха. Бог биваше възвеличаван от всички: защото хромите свикваха да ходят добре, слепите проглеждаха, слабите процъфтяваха, разслабените се стягаха, а ако някой страдаше от огън . . . служеше и се изцеляваше, бесните се вразумяваха, глухите почваха да чуват, немите въздаваха, заедно със всички, благодарствени песни и хваления. И нямаше нито един, който, бидейки обладан от недъг, да не се избави”. Патриарх Евтимий също е записал някои чудотворства на светеца. „Мнозина, прочее, — добавя той — идваха при него, като донасяха своите болни, благодарение на неговите молитви ги приемаха здрави и си отиваха”. Тези думи предстоятелят на българската църква е заел буквално от първото проложно житие. Заслужава да се обърне внимание на обстоятелството, че според писмените извори чудотворната мощ на светеца се изразявала главно в лечението на различни недъзи и болести. Народното предание също така разказва за вършени приживе чудеса отстрана на Рилския отшелник. Споменуваните там чудеса, обаче, съвсем не са изцеления, а по-скоро истински чудотворства, които в някои случаи се издават лесно като подражания на стари, известни чудеса [212].
Разказите за себеотречението от „света”, за суровото изпостничество и чудните изцеления разнесли още по-широко славата на пустинника и утвърдили неговото обаяние. Около
135
него започнали да се събират люде, които желаели да свържат живота си с него и да последват примера му. Пребиванието на прославения отшелник не можело да не привлече тук мнозина и да не пробуди у тях желание да поемат неговия път. По времето, когато вярата съставяла един от основните двигатели в живота, поривът към духовно съвършенство тласкал не едного да търси верски учители и наставници. „Добрата мълва” — по думите на един по-късен византийски житиеписец — „обхождала навсякъде и улавяла добрите човеци” и, „както магнитът привлича към себе си желязото”, така и тя ги привличала към местата, гдето се подвизавали прочути иноци и изпостници. Несъмнено, същото станало сега и с Рилската пустиня. Така, около Рилския отшелник постепенно, под негово ръководство, се създало иноческо общежитие. Изглежда, че постъпили като членове на това общежитие преди всичко люде из местното население. Нашите житиеписци са дали някои подробности относно създаването на обителта, — ако и да не е възможно днес да кажем, доколко тези подробности отговарят на действителността.
След като разказва за посещенията на планинските пастири при отшелника, Георги Скилица добавя: „А някои от тях дойдоха да пребивават заедно с преподобния, като си направиха и къща (кѫщѫ или храмини) и обещаха да търпят до край заедно с преподобния. А великият [мъж] им повели да изпълнят своето желание, като каза: „Да бъде волята Божия с вас!” ... И ето, славата за него се разнесе с бързи крила. Онези, които биваха печални, се удостояваха да дойдат. Когато идваха, те
136
си устройваха заедно с другите къщички (хизины) на
планината и пожелаваха да пребивават заедно с онези, които бяха с великия отец.
И към тази божествена планина прииждаха толкова много — както неизливаемите
речни течения в морето...”. След като разправя за чудесата на светеца,
житиеписецът добавя: „Измина време, и вярата към преподобния растеше навсякъде
поради множеството чудеса. Някои от боголюбивите създадоха молитвен дом (молитвны
дѡм),
построиха в полите на планината къщички (хизины), създадоха килии
и
съградиха монастир
— там,
гдето в пустинята по-рано имаше трева
[213]. В
него чрез [светеца] те остригаха косите си, според силите си следваха по
стъпките на преподобния и се представиха пред Бога с блага надежда ...”. Авторът
на първото проложно житие съобщава накратко за създаването на обителта: „И
излезе слава на преподобния по цялата тази земя — пише той — и мнозина възприеха
добродетелния живот на светеца, пожелаха да живеят с него, направиха църква в
близката пещера
и образуваха монастир
, имайки за игумен
(начѧлника)
и пастир преподобния”. Същите думи е повторил патриарх Евтимий в своето житие на
светеца. Така, колибите около жилището на пустинника се превърнали на килии, в
близката пещера била съградена църквица — и изникнала обител [214]. В Рилската
пустиня пламнало огнище на християнска вяра и просвета. Това било нещо ново във
живота на тукашното планинско население, което първо трябвало да почув-
137
ствува неговото влияние — преди славата му да се разпространи далече из цялата страна и извън нея. Никой от нашите извори не дава сведения относно това: точно по кое време е била създадена Рилската обител. Трудно е, поради тази причина, да се гадае [215], особено като се има предвид, че обителта се е създала постепенно. Въз всеки случай, създаването на иноческото общежитие трябва да се отнесе поне едно десетилетие преди 941 г. Точното място, гдето се е намирала тази първоначална обител, също така не е известно. Днес съществуват само предания за това, и могат да се правят догатки, които единствено археологически разкопки на самото място могат да потвърдят или опровергаят. Така, според едно предание, първичната обител се е намирала на мястото на т. н. Стара постница — сиреч на около половин час път от днешния монастир [216]. Друго предание гласи [217], че иноците първоначално били около 66 души на брой. Ако това число е поне приблизително вярно, би следвало да заключим, че в непродължително време тук се е създало сравнително многочислено иноческо братство.
Отшелникът сега станал глава на , иноческо общежитие. Светецът прекарал така в течение на няколко години, — като „пасел добре своето стадо, привел мнозина към Господа, извършил големи и преславни чудеса и достигнал дълбока старост”, по думите на първото проложно житие, повторени и от Евтимия. През 941 г., на възраст повече от шестдесет години, светецът решил да се отдели отново от другите и да се отдаде на пълно усамотение. Занапред той нямало да ръководи и напътствува своите ученици и сле-
138
довници. Необходимо било да им остави напътствие, по което да се
ръководи животът на основаното от него иноческо общежитие. Както било обичайно
във всички обители [218], новата обител трябвало да
притежава свой устав (типик). А според думите на епископ Козма, всред
българските иноци този обичай се утвърдил твърде широко, та дори и недостойни
лица оставяли „свои завети и закони”
[219]. За щастие, Заветът на Рилския светец е запазен — ако и в
късни, нововременни преписи. Очевидно, той трябвало да служи като устав на
новоустановената обител.
Според запазените преписи тоя Завет гласи [220]:
„† Аз, смиреният и грешен Иван, който не съм извършил никакво добро на земята, когато дойдох в тази Рилска пустиня не намерих човек в нея, но само диви зверове и непроходими дебри. И поселих се в нея самин със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив, но небето ми беше покрив, земята — постеля и тревите — храна. Но благият Бог, заради обич към Когото презрях всичко и претърпях глад и жажда, мраз и слънчев пек, и телесна голота, съвсем не ме изостави, но, като милосърден и чедолюбив баща, обилно задоволи всичките ми нужди. И що да въздам на Господа за всичко, що ми даде? Много са Неговите благодеяния към мене, понеже от Своята света висота погледна милосърдно на мое смирение и ми оказа помощ да претърпя всичко — не аз, а Христовата сила, която е в мене, — защото от
а. Ср. Лука, I, 48.
139
Него е всяко добро дарование и всеки съвършен дар отгоре идва [а].
И като ви виждам днес събрани в Господа тук, гдето, както казах, досега човек не е обитавал, но само диви зверове, а, освен това, като предвиждам, че наскоро ще настъпи краят на тукашния ми живот, поради това намислих да ви оставя преди моето отхождане [б] от тукашния ми живот настоящето мое отческо завещание, както и бащите по плът оставят на своите чада земно наследие от сребро и злато и друго имущество, та като поменувате вашия отец по Светия Дух, да не забравите и неговото завещание.
Зная аз, възлюбени в Господа чедца
, зная добре, че вие, като
новоначални
, още не сте утвърдени в иноческия живот. Но не бойте се, защото
Божията сила в немощ се показва съвършена [в]. Тъкмо поради това и намислих да
ви напиша това мое грубо и неуко завещание, та, като го имате винаги в паметта
си, да се укрепвате телесно и душевно в Господа и да напредвате чрез
добродетелите в страх Божий. Защото вярвам в моя Бог, Комуто служа от моята
младост и усърдно Му се покорих, — че след моето заминаване тази пустиня, която
до сега беше страшна и необитаема, ще бъде населена от множество пустинни жители
и за нея ще се изпълни писаното: чадата на запустялата са много повече,
отколкото на тази, която има мъж [г].
а. Ср. Посл. Яков., I, 17.
б. Ср. II Посл. към Тимот., IV, 6.
в. Ср. II Посл. към Коринт., XII, 9.
г. Ср. Посл. към Галат., IV, 27 ; Исая, LIV, 1.
140
Поради това моля ви, чедца мои
, които в Господа съм събрал,
моля ви, моя утробо, не пренебрегвайте наставлението на вашия отец, и заедно с
апостола казвам: „Пак съм в мъки, докато се изобрази Христос във вас” [а]. Моля
ви и ви заклевам със страшното Божие име [б], да не нарушите или изоставите нищо
от него след моята смърт, но всичко, което написах, както е написано, да
изпълнявате напълно, както сте се и обещали пред Бога. И който пристъпи или
наруши нещо от него, той да бъде проклет и отлъчен от Отца и Сина и Светия Дух и
да няма дял със светците, които отвеки са угодили Богу, но неговият дял да бъде
с онези, които са разпънали Господа на славата [в] и с Неговия предател Юда, да
бъде заличен от книгата на живите и да не. бъде записан с праведните [г].
И, преди всичко, ви завещавам да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения [д]. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито на дясно, нито на ляво, но ходете по царския път. Пазете се грижливо от светски увлечения и винаги помнете, заради що сте излезли от света и заради що презряхте света и светските неща.
А най-много се пазете от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички
а. Ср. Посл. към Галат., IV, 19.
б. Ср. Псалми, ХСIX, 3.
в. Ср. Деяния на апост., VII, 2; Посл. към Ефес., I, 17 ; Посл. Яков., II, 1 и др.
г. Ср. Посл. към Фил., IV, 3; Откр., XIII, 8 и др.
д. Ср. Посл. към Евр., XIII, 9.
141
злини, според апостола [а], който го нарича второ идолослужение [б]. Защото за инока богатството не е среброто и златото, но съвършената бедност, отречението от своята воля и възвишеното смирение. Не ви казвам това като мои заповеди, но ви припомням Христовите заповеди. Защото Той казва на Своите свети ученици, а чрез тях и на всички, които са се отрекли от света: „Не притежавайте злато, нито сребро, нито торба (пиры), нито медни пари (мѣди) в пояса си и прочее” [в]. Защото златото и среброто са големи врагове на инока и подобно на змия ухапват оногова, които ги има. Ако, прочее, имаме безсъмнена надежда в Бога, Той не ще ни остави лишени от нищо, защото сам Той казва: „Ако жена би забравила своите чада, то Аз не ще ви забравя” [г]. И другаде: „Търсете първом царството Божие и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде” [д]. Защото в началото, когато дойдох в тази пустиня, лукавият враг опита да изкуси чрез сребролюбието и мене — понеже благочестивият цар ми изпрати множество злато. Когато се отказах да го видя заради Господа, аз разбрах, че това е било коварство на дявола. Не го приех, но го върнах на оногова, който го изпрати, понеже така помислих в себе си: Ако бях желал да имам злато и сребро и подобни тям неща, то защо дойдох в тази страшна и непроходима пустиня, гдето не намерих човек, но диви зверове. — И така се избавих от козните
а. Вж. I Посл. към Тимот., VI, 10.
б. Ср. Посл. към Колос., III, 5.
в. Ср. Матей, X, 9; Марко, VI, 8.
г. Ср. Исая, ХLIХ, 15.
д. Ср. Матей, VI, 33.
142
на лукавия изкусител, който се старае да ни спъва в онези неща, от които самоволно се отрекохме. Поради това и вие не търсете нищо от тези неща. Защото вашият Небесен; Отец преди вашата молитва знае от що се нуждаете [а].
Нито пък търсете да бъдете познати и обичани от земните царе и
князе, нито се надявайте на тях, каго оставяте Небесния Цар, Комуто се записахте
да бъдете воини и да воювате не по плът и кръв [б], но против миродържителя на
тъмата на този свят [в]. Но и пророк Иеремия ни заплашва, като казва така:
„Проклет да е човекът, който се надява на човека” и останалото [г]. Като
изброява злините, той добавя, че е благословен човекът, който се надява на
Господа. Не казвайте, що ще ядем, или що ще пием, или в що ще се облечем. Защото
езичниците
търсят всичко това. Погледнете птиците небесни, как не сеят, нито
жънат, нито събират в житници, и вашият Небесен Отец ги храни. Не сте ли вие
по-горни от птиците? [д] Щом като веднаж сте излезли от света, не се възвръщайте
назад нито с тялото си, нито с ума, защото никой, според казаното е, като положи
ръка на ралото и поглежда назад, не ще бъде насочен към небесното царство. Но и
апостолът, прочее, учи да забравяме онова, що е отзад, а да се стре-
а. Ср. Матей, VI, 32.
б. Ср. II Посл. към Коринт., X, 3; I Посл. към Тимот., I, 18.
в. Ср. Посл. към Ефес., VI, 12.
г. Иеремия, XVII, 5—8.
д. Ср. Матей, VI, 26.
е. Ср. Лука, IX, 62.
143
мим към това, що е напред [а]. Що означава, чедца мои
това: да
забравяме нещата, които са зад нас? Нищо друго, освен да предаваме всячески на
глъбините на забвението всичко това, което — излизайки заради Бога от света —
сме изоставили и презрели, а да се стремим към лежащия пред нас подвиг, към
който бидохме призовани от нашия подвигоположник — преблагия наш Бог Господа
Исуса Христа, Който ни е удостоил да понесем Неговия благ ярем, защото Неговото
иго е благо и Неговото бреме е леко [б].
И както ви събра в едно благодатта на Светия Дух, така и вие се
старайте да живеете единодушно и единомислено, като дихаете еднакво, отправяйки
поглед само към вечното въздаяние [в], което Бог е приготвил за онези, които Го
възлюбиха [г]. Общежителното пребивание
в
много неща е по-полезно за монасите, отколкото уединеното
,
защото уединеното не подхожда на мнозината, но на твърде малобройни и съвършени
във всички иночески добродетели. Общият пък живот изобщо е полезен на всички,
както и отческите книги
достатъчно ни казват това и ни учат. Духоговорещият пророк Давид го възхвалява,
като казва: „Ето, колко е добро или колко е красиво това да живеят братята
заедно” [д]. Към това припява и един духодвижен църковен песнописец така:
а. Ср. Посл. към Филип., III, 14.
б. Ср. Матей, XI, 20.
в. Ср. Посл. към Колос., III, 24; Лука, XIV, 12; Посл. към Римл., XI, 9.
г. Ср. Матей, V, 12; VI, 1—6.
д. Ср. Псалми, СХХXIII, 1.
144
„Защото в това Господ обеща вечен живот”. Но и сам благият наш
Владика Господ Исус Христос не казва ли със Своите пречисти устни: „Гдето са
двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз всред тях” [а]. А нашите
богоносни отци казват за самопребивателния живот: „Горко на самичкия, защото ако
падне, няма кой да го вдигне [б]. Поради това, чедца
, щом
като Светият Дух чрез устата на пророка похвалява общия живот
, не го
пренебрегвайте и вие, но, напротив, утвърдете го и бъдете като единно тяло [в] в
Господа, което има различни членове, като едни образуват, прочее, главата, която
притежава повелителството, а други нозете, които се явяват тези, които работят и
носят, други пък — другите части на тялото, та да се състави от всички единно
духовно в Господа тяло, водимо и управляемо от една разумна и словесна душа —
сиреч чрез духовно разсъждение — и да няма нищо разделено. И когато се устрои
такова пребивание и живеене според Бога, тогава и Той сам ще бъде посред вас,
като ви управлява невидимо.
Не търсете първенство
[г] и началства
, но помнете Оногова,
Който е казал: „Онзи, който иска да бъде по-голям всред вас, нека бъде слуга на
всички” [д]. Избирайте си наставници и си поставяйте началници (началники),
които Бог ви покаже, сиреч мъже,
а. Вж. Матей, XVIII, 20.
б. Ср. Еклес., IV, 10.
в. Ср. Посл. към Римл., XII, 4—8; I Посл. към Коринт., XII, 14 сл.
г. Ср. Матей, XXIII, 6; Марко, XII, 39; Лука, XI, 43; XX, 46.
д. Ср. Марко, IX, 35; Матей, XX, 26.
145
засвидетелствувани [а] от всички в духовните деяния и
превъзхождащи всички по разум и духовно разсъждение и годни да пасат добре и
богоугодно повереното им стадо по ливадите на благочестието и на животворните
заповеди Христови. За тези подобава да се иска потвърждение повече от Бога,
отколкото от своето си мнение. Ако ли пък, както казва великият наш отец и
иночески наставник преподобният Ефрем Сирски [221], всички почнете да желаете
началства (началства) и председателства
и всички да бъдете игумени
, и
всички наставници, и тълкуватели, и учители, и поникнат всред вас съперничества,
свади, разпри, ревност, клевети, високомерия, завист и други неподходни за
монасите страсти, тогава знайте положително, че Христос не е между вас, защото
Христос не е учител на раздор и несъгласие, но на мир и съединение. Защото Той
се моли към Бога и Отца за Своите свети ученици да бъдат единни, сиреч
единомислени, именно тези и всички, които чрез тях вярват в Него, и говори така:
„Отче свети, запази ги в Твоето име, да бъдат единни, както сме и Ние” [б]. И
другаде: „Моля се не само за тези, но и за онези, които вярват в Мене заради
техните думи, да бъдат всички единни” [в]. Така и вие бъдете единни, имайте мир
помежду си, защото Той казва към Своите ученици: „Мир ви оставям, Моя мир ви
давам” [г]. А какъв е този Христов мир, чедца
, — Той сам отново казва, като
говори: „Не както дава светът ви давам
а. Ср. Деяния, VI, 3; X, 22; XXII, 12.
б. Ср. Иоан, XVII, 11.
в. Ср. Иоан, XVII, 21.
г. Вж. Иоан, XIV, 27.
146
Аз” [а]. Но този Христов мир надминава всеки ум. Това е мирът, за който говори пророкът: „И неговият мир няма предел” [б]. Но и апостолът ни учи, като казва: „Имайте мир и светост — със всичко друго, но без тези неща никой не ще види Бога” [в]. Такъв мир, прочее, имайте и вие помежду си и с голямо единомислие и разсъждение устройвайте всичко според Бога, за да не разгневявате благия наш Владика Бога.
Ако ли пък се намери някой измежду вас, който сее плевели,
раздори и други съблазни [г], такъв веднага го отстранете отсред вашето
събрание, за да не се обърне това на разяждаща живеница [д], според апостола, и
да не се разпространи злото между добрите, и да не би някой корен на горчивина
да прорасте нагоре, да направи пакост и чрез това да се осквернят мнозина [е]. И
злият вълк да не смути мирното Христово стадо, защото и такива ще се явят. За
тях предсказва Христос, говорейки: „Защото е нужно да се яви съблазън, и горко
на света от съблазънта” [ж]. Поради това и вие, чедца
, се пазете от тези неща
и не ги допущайте да живеят между вас, но ги отклонявайте далече от себе си,
както пастирът прогонва краставите овце от чистото стадо.
Като живеете пък вкупом заради Господа и понасяте тежестите един другиму, не прене-
а. Ср. Иоан, XIV, 27.
б. Ср. Псалми, LХХII, 7.
в. Ср. Посл. към Евр., XII, 14.
г. Ср. Матей, XIII, 25, 26 и др.; I Посл. към Коринт., I, 23; Посл. към Римл., XIV, 13; Посл. към Галат., V, 11.
д. Ср. II Посл. към Тимот., II, 17.
е. Ср. Посл. към Евреите, ХII., 15.
ж. Ср. Матей, XVIII, 7.
147
брегвайте и онези, които живеят в уединение и се скитат в пустините, и в планините, и в пещерите, и в земните пропасти — за които не бе достоен целият свят [а], — но ги снабдявайте колкото може, за да ги имате като молители пред Бога, защото молитвата на праведника може много да постигне.
Поучавайте се в Господния закон ден и нощ, прочитайте често
отческите книги
и се старайте да бъдете подражатели на светите наши отци
Антония, Теодосия и другите, които просияха като светила в света със своите
добри дела [222]. Придържайте се крепко о църковното правило, като не изоставяте
или презирате нищо от онова, що е установено от светите отци [223].
Ръчната работа да не бъде пренебрегвана от вас, но, прочее, в ръцете ви да има работа, а молитвата: „Господи Исусе Христе, Сине Божий, помилвай мене грешния” да бъде постоянно в устата ви, както и в ума ви — споменът за смъртта. Такова беше деянието на древните пустинни отци, и те не ядяха напразно своя хляб, и не само те самите се препитаваха от труда на своите ръце, но отдаваха и на нуждаещите се, и така не се излъгаха в своята надежда. Защото, казва апостолът [б], добре е сърцето да се утвърждава с благодат, а не чрез храни, от които не са получили полза онези, които са живели всред тях. А той казва: „да пребивава братолюбието [в], не забравяйте странолюбието, понеже през него някои, без да знаят, са угостили ангели”.
а. Вж. Посл. към Евреите, XI, 38.
б. Ср. Посл. към Евреите, XIII, 9.
в. Ср. Посл. към Евреите, XIII, 1—2.
148
Новопросветените люде от еднокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави, които дори и след приемането на светата вяра поддържат. Но те вършат това поради простота и заради това се нуждаят от вразумение.
Още много имах да ви говоря, възлюбени ми в Господа мои чедца
,
но не е възможно всичко да се напише. Предавам ви на Тогова, Който е извор на
всяка премъдрост и разум и истински Утешител — на Светия и животворящ Дух [а],
та Той сам да ви даде мъдрост, да ви вразуми, да ви просвети, да ви научи и
настави на всяко добро дело.
И сега ви оставям възлюбения наш брат Григория за наставник и началник (началника) вместо мене, за когото вие всички свидетелствувате, че е годен да ви управлява добре и според Бога, и единомислено го избирате за началник (началника), ако и да не желае, но поради послушание и смирение се повинува на вашето искане. А след това — когото Бог ви покаже.
Аз пък отсега желая да пребивавам в тишина и безмълвие, за де се покая за своите прегрешения и да изпрося милост от Бога. А вие винаги ме поменувайте във вашите молитви мене, грешния ваш отец, за да получа милост в съдния ден, понеже нищо добро не сторих на земята и се боя от [Страшния] съд и мъките, които са приготвени за грешниците като мене, и Божията благодат да бъде със всички вас, като ви осенява и закриля от всички злини. Амин.
а. Ср. Иоан, XIV, 26.
149
Написа се в годината от създанието на света 6449 [= 941 от Р. Хр.], в 25-ия ден от месец март.
Аз, смиреният и многогрешен Иоан , първи жител на Рилската пустиня, подписвам със своята ръка и потвърждавам гореписаното
Заветът на Рилския светец представя, несъмнено, извънредно важен
паметник за характеристика на собствената му личност и за установяване на
разбиранията му по основните въпроси на иноческия живот. Светецът съзнавал, че
неговите ученици още не били достатъчно утвърдени в иночеството, та именно
поради това решил да им остави подобен Завет. Заедно с това той предвиждал, с
някакво пророческо прозрение в бъдещето, че положеното от него дело ще закрепне
и ще се запази през вековете, та Рилската пустиня ще бъде населена от множество
пустиножители. На своите ученици той препоръчва, на първо място, да пазят вярата
непорочна и непримесена от всякакво зловерие [224], така
както са я приели от светите отци — без да прибавят към нея чужди и нови учения.
Според свети Ивана Рилски, иноците трябва да се пазят от „мирските пристрастия”
и да помнят винаги, заради що са презрели „света” и „светските дела”. На второ
място, той поучава своите ученици да се пазят от сребролюбието. Като най-важни
иночески добродетели светецът посочва именно пълната бедност
,
отричането от своята воля
и
възвишеното смирение
150
. Трябва да си припомним, че св. Антоний — който е упоменат
като пръв отшелник в пустинята — препоръчва бедността за първа иноческа и
отшелническа добродетел. Сам Рилският светец приложил в живота си правилото на
пълната бедност. Той споменува за отказа си да приеме даровете, които му били
изпратени от царя. Любопитно е, че той говори за цар Петра, без да упоменава
името му: назовава то само
, именно като съвременник, чието име е било
известно на всички. Несъмнено, думите, с които светецът разказва за своя отказ,
са твърде остри и неласкави. Но можем ли в тях да съзрем проява на гордост?
[225] Ако според схващанията на отшелника, бедността съставлява основна
добродетел в живота на инока, то неговият отказ изразява именно това желание да
остане верен на началото на бедността. Но тук има и нещо друго, което е много
по-важно. Това е проявата на противодействие срещу светската власт. След като
разказва за своя отказ да приеме царските дарове, той добавя: „Нито пък търсете
да бъдете познати и обичани от земните царе и князе, нито се надявайте на тях,
като оставяте Небесния Цар, Комуто се записахте да бъдете воини и да воювате не
по плът и кръв, но против миродържителя на тъмата на този свят”. Тук той добавя
думите на пророк Иеремия: „Но и пророк Иеремия ни заплашва, като казва така:
„Проклет да е човекът, който се надява на човека” и останалото (и прочаѧ). Като
изброява злините, той добавя, че е благословен човекът, който се надява на
Господа”. Заслужава да се обърне внимание на тази из-
151
вадка из Светото Писание. Привеждането на част от извадка из Светото Писание с добавка „и останалото” или „и следващото” — както намираме това твърде често в писанията на византийски книжовници — издава човек, който извънредно добре познава Светото Писание и който се обръща към люде, които също така са добре запознати с основната книга на християнина. А какви са, в същност, думите на пророка? „Така говори Господ: Проклет онзи човек, който се надява на човека и прави плътта мишца за себе си, и чието сърце се отдалечава от Господа, — пише той. — Защото ще бъде като дивата мирика в пустинята и няма да види, когато дойде доброто, но ще обитава в сухи места в пустиня, в земя солена и ненаселена. Благословен онзи човек, който се надее на Господа и на когото надеждата е Господ. Защото ще бъде като дърво, насадено при вода, което разпростира корените си при потока и не ще усети, когато настане пек, но листът му ще се зеленее, и не ще има грижа в година на бездъждие, нито ще престане да дава плод” [а].
Това място е давало, несъмнено, известна идейна обосновка на онова течение всред духовенството, което е желаело да бъде запазено разграничението между духовна и светска власт и, следователно, оказвало противодействие срещу вмешателството на светската власт в делата на църквата. Поради това вмешателство на царската власт в живота на Ьър-квата, духовенството се е намирало в тясна зависимост от светската власт. Рилският светец
а. Вж. Иеремия, ХVII, 5—8.
152
навдигнал глас против този своеобразен „цезаропапизъм”, който поставял духовната власт в пълна зависимост от волята и прищевките на обладателите на светската власт. Духовенството, което действувало под ръководството на светската власт, в същност оставало „прикрепено” към „света”. Отшелникът, напротив, изтъквал необходимостта от пълно отречение от „света”. Онзи, който прегръщал иноческия живот, трябвало да отхвърли светските грижи. „Щом като веднаж сте излезли от света, не се възвръщайте назад нито с тялото си, нито с ума, защото никой, според казаното, като положи ръка на ралото и поглежда назад, не ще бъде насочен към небесното царство”, — пише светецът. „Като си възложи доброволно тежестта на лекия ярем Господен, преблажений, и като положи ръка на ралото, без да се обръщаш назад, — пише за светеца съставителят на търновската преработка на неговата служба, напомняйки очевидно за думите на Завета, — ти влезе в Божието царство” [226]. Тези схващания на светеца обясняват достатъчно добре неговото отношение към цар Петра, — когото той сам е назовал „благочестивия цар”, — и към изпратените от него дарове. Отшелникът наистина бил скъсал със „света” и не желаел да се върне назад, нито да се поддаде на „козните на лукавия изкусител”, които можели да го върнат към онези неща, от които самоволно се отрекъл. Освен това, светецът препоръчвал на учениците си да не полагат грижи за материалния живот, нито да мислят за светските неща, които са изоставили. Колко далече стоят от тези поучения иноците, за които с укор говори епископ Козма, че приемали ино-
153
чество, а после отново се връщали в живота!
Светецът дал известни наставления също и относно живота в обителта. Той препоръчва общежителния живот. „Общежителното пребивание в много неща е по-полезно за монасите, отколкото уединеното, защото уединеното не подхожда на мнозината, но на твърде малобройни и съвършени във всички иночески добродетели”, пише той. Между тези негови думи и първоначалния му живот като отшелник няма противоречие [227]. Светецът изтъква, че „уединеният живот”, сиреч отшелничеството наистина е по-съвършено. То, обаче, подхожда на малцина, които са съвършени във всички иночески добродетели. Той не можел да препоръча този начин на живот на всички. Общежителният живот, обаче, също така криел известни опасности за инока: това били борбите за първенство. Светецът се е спрял доста обстойно на тази заплаха и оставил мъдри съвети на своите ученици относно избора на бъдните игумени в обителта. Той ги съветва, заедно с това, като пребивават в иноческото общежитие да не забравят отшелниците. Редица наставления се отнасят до духовния живот на иноците. Светецът им препоръчва да се поучават денонощно в Господния закон и често да прочитат т. н. отчески книги (paterikà) [228] — книгите, които излагали живота на изпостници и пустинници и съдържали прочути техни думи. Като образци на иноческия живот той им сочи, на първо място, основоположниците на отшелничеството: св. Aнтоний, св. Теодосий и другите велики иноци. Имената на тези отшелници са били добре познати в България през X век.
154
Епископ Козма, няколко десетилетия по-късно, съобщава, че някои недостойни иноци се смятали за „велики светилници” и сравнявали живота си със живота на тези прочути изпостници: „как Антоний, как Сава и другите отци са сторили, като са избягали от този свят и [са отишли] в пустошта?” — питали те, за да оправдаят своите деяния [229]. Съставителят на търновската преработка на службата на св. Ивана Рилски възхвалява Рилския отшелник, като го сравнява именно със свети Антония: „Подобно на великия отец Антоний, ти наподоби иноческия живот, ведно с тежко въздържание, последва този [светец] и от Бога [получи], преблажений Иоане, равен нему венец”, пише той. По-нататък светецът препоръчва на своите ученици: „Придържайте се крепко о църковното правило, като не изоставяте или презирате нищо от онова, що е установено от светите отци”. Трябва да си припомним, че това е също основната мисъл на епископ Козма, изтъкната няколко десетилетия по-късно, когато той съветва християните да вървят „по средния, царския път”, да не „измислят нищо към писаното в книгите”, но да живеят „така, както учат светите апостоли” [230]. Светецът поучава своите ученици да се занимават с ръчен труд и да се молят усърдно Богу. Според св. Антония, трудът съставя основно задължение в иноческия живот, заедно с дълга към Бога.
Иночеството, обаче, не означавало пълно откъсване от живота на народа. Напротив, св. Иван Рилски напомня на учениците си задължението им спрямо народа и ги съветва да бъдат негови наставници във вярата. „Новопросветените люде от еднокръвния свой народ