Ж. Редакционни и други случайни бележки
199. Бележка отъ редакцията на „Дума” къмъ подлистника „Българскитѣ въстаници на 1868”
202. Мнозина ни питатъ защо е престаналъ „Будилникътъ”
203. Бележки на Ботева къмъ дописка въ бр. 2 на в. „Будилникъ”
205, 206, 207. Относно книгата „Восточниятъ въпросъ и България” отъ генерала Липранди
211. Скоро ние ще да имаме своя собствена печатница за „Знаме”
214. Редакция „Знаме”, Букурещъ
217. Българското училище „Св. Кирилъ и Методия” въ Букурещъ отредило е вече епитропи
220. До редакцията на в. „Balcanue”
221. Примечания (бележки на Ботевъ с цель да премахне недостатъцитѣ въ метода на руския авторъ (вероятно Д. Иловайски, В.К.) )
Имамъ честь да известя на съотечественицитѣ си, какво тия дни ще се печати малкиятъ ми трудъ: Първи поетически опити — проза и стихотворения.
Хр. Ботевъ Петковъ.
До настоящия трети брой „Думата” не можа да излѣзва редовно, по причина, че печатаринътъ, после и словослагателитѣ бѣха се поболили, и друго — нѣмахме гарантъ и покровитель. Днесъ съ благодарение известяваме, че всичко това се оправи и ний ще следваме редовно, като г-да бр. Василеви отъ съчувствие къмъ идеитѣ ни приеха длъжностьта на гарантъ на емигрантската ни „Дума”.
Подиръ това нека нѣкои си интриганти въ Браила, на кои като трънъ въ очитѣ е политическиятъ ни въпросъ и кои се зарадваха за спирането на „Свобода” и намръщиха на появяването на „Думата” — нека пръскатъ слухове, че ний не ще можемъ да следваме. Признаваме се, съ слаби срѣдства начнахме, но вестникътъ ни нѣма разноскитѣ на „Свобода” и редакторътъ му не живѣе по хотели и не държи цийтори, като тѣзи, що пръскатъ подобни слухове . . . Свободнитѣ хора подъ всичкитѣ меридиани съчувствуватъ единъ другиму и нашитѣ емигранти нѣма да ни оставятъ да млъкнемъ . . .
Бързай, побратиме Каравеловъ!
Бележка отъ редакцията на „Дума” къмъ подлистника „Българскитѣ въстаници на 1868”, печатанъ въ 3-я брой на вестника.
Дорде излѣзе (199) изъ подъ печатъ на брошура тая народна историческа развойна драма, въ която българскитѣ въстаници подъ храбритѣ войводи Хаджи Димитра и Стефана Караджа показаха преди три години, че не всичко е убито у народа, ние мислимъ за добро да гудимъ като за уценение предъ читателитѣ нѣколко отломъка отъ нея съ надежда, че тя не само ще възбуди народното чувство, но още и съ радость ще се посрещне отъ всѣки българинъ като споменъ на нашитѣ мѫченици за свободата на злочестото ни отечество.
Ред.
Въ Букурещъ ще скоро да захване да се издава новъ юму-
505
ристически (смѣшенъ), съ карикатури, вестникъ, подъ заглавие „Будилникъ”. За тоя вестникъ ние ще да изпроводимъ до недѣля друго обявление, придружено съ първия брой. Ще да излазя единъ пѫть на месеца. Цената на вестника е 10 франка. Имената на предплатницитѣ ще да се изпровождатъ до печатницата на „Свобода”, страда Вергулуй № 33.
Стефанъ Вълчановъ
Отъ идущата недѣля ще почна да издавамъ въ Букурещъ сатирически вестникъ подъ название „Будилникъ”, който ще излазя три пѫти презъ месеца — веднажъ съ карикатури и два пѫти безъ карикатури. Цената му ще е за година 12 франка, а за половинъ година 7 фр. Които господа желаятъ да бѫдатъ спомоществователи на тоя вестникъ, нека изпратятъ по-скоро имената си потоя адресъ : К. Петровичъ, strada Vergului № 33.
13 априлия 1873 г.
X. Петковъ
Мнозина (202) ни питатъ защо е престаналъ „Будилникътъ”. Какво да имъ отговаря човѣкъ? „Будилникътъ” е престаналъ за това, защото редакторътъ му не може да седи гладенъ и защото печатницата иска пари. Разбрахте ли сега? Съ една дума, „Будилникътъ” е престаналъ по сѫщата причина, по която сѫ преставали до сега всичкитѣ български вестници, по която ще да престане после малко време и „Независимость” и по която ще да преставатъ и множество наши подобни издания. Редакцията на тоя вестникъ не е получила отъ никого ни пребиена пара. На нашата българска публика не трѣбватъ вестници. Дайте ни парички. Ние съветваме бѫдещитѣ български редактори да отварятъ ахчийници и да варятъ шкембе чорбасѫ.
Бележки (203) на Ботева подъ черта къмъ дописката въ бр. 2 на в. „Будилникъ”, съ подписъ X. Д. (дописникътъ) обещава да сътрудничи въ „Буд.”, на което Б. (Ботевъ) бележи: „Пиши въ „Турция” и въ „Право” — въ тѣхъ се печататъ лъжитѣ и глупоститѣ”. Д. пише, че свѣтътъ ще му се види черенъ, а най-много ще му се чернѣе „нашиятъ овчи народъ”. Подъ черта Ботевъ бележи: „Мълчи, че нѣма да те повѣрватъ букурешкитѣ въ кафенето патриоти и въпросаджии.” Д. :„Видишъ ми разнообразностьта”. Б. бележи: „Вида, вида, тъпанарска.” Д. съобщава, че следъ излизане на първи брой отъ„Будилникъ”, приятелитѣ му се видѣли обидени. Ботев: „Зная; защото имъ направихъ честь, която не заслужаваха.” Д. пише по-нататъкъ, че сѫ решили да задушатъ и „Будилникъ” и редактора му. Ботевъ: „И мене? Види се, за да ми взематъ имота
506
за „Добродетелната дружина”. Какво, хотела Аврамъ изпуснаха ли?” Д. бележи по-нататъкъ, че сѫ решили да изядатъ Ботева. Б.: „Чакайте, че има съ какво да ви гощавамъ още.” Д. продължава : „Като го изядътъ, ще направятъ съ него добъръ заяфетъ. Б.: „Заяфетъ ще ви направи Кутлето; само чакайте да спечели циганката хотела, а Кутлето да го ла-а-пне.” Ботевъ трѣбвало да се унищожи, защото не оставялъ хората да спятъ. А последния бележи: „И ще спите, спите, спите.”
Подписа на Д. е разтълкуванъ: „Дописникътъ иска да си скрие ушитѣ подъ алгебрически знакъ; но напраздно. X, написанъ съ букви, става ИКС. И — то е Иванъ, фамилията му, в С-то — сарафинъ, или . . . какъ се казваше онуй животно, що си увира зурлата и дето щѣло и дето не?”
Не е отдавна онова време, когато поробенитѣ народи въ Турция се считаха за роби и отъ самитѣ европейци и когато картата на Балканския полуостровъ се дѣлѣше ту между едни, ту между други европейски държави. Това време, както се види, мина вече.
Последнитѣ политически събития въ живота на „болния човѣкъ” — които отъ една страна означиха часа на неговата смърть, а отъ друга показаха какви нови елементи щатъ да замѣнятъ скелета на турския деспотизъмъ, — подадоха поводъ на много европейски политици да напишатъ цѣли програми и трактати за рационалнота решение на восточния въпросъ. Всичкитѣ тия програми и трактати, които говорятъ за разчистването на тоя „гордиевъ вѫзелъ”, първата роля въ това дѣло отдаватъ на нашия народъ, като най-многочисленъ отъ всичкитѣ други племена на Балканския полуостровъ. Едно отъ тия знаменити съчинения е и книгата на руския генералъ Липранди „Източниятъ въпросъ и България”. Генералъ Липранди е пѫтувалъ дълго време изъ България, знае нашето положение, нашия характеръ и нашата история и затова неговата книга по своето безпристрастие е твърде важна за насъ както въ политическо, така и въ етнографическо отношение. По тая причина ние се решихме да начнемъ отъ нея и да преведемъ по-интереснитѣ въ това отношение за насъ книги. Книгата ще да излѣзе на голѣмина отъ 18 печатни листа (коли) и цената ѝ ще да бѫде 4 франка. Които отъ нашитѣ родолюбци желаятъ да помогнатъ на народа си да знае онова, що пишатъ за него чуждитѣ писатели, ние ги молимъ да се подпишатъ спомоществователи и да изпратятъ имената си въ редакцията на „Независимость”.
Букурещъ 1874 г.
10 февруарий.
Л. Каравеловъ
X. Ботйовъ
507
P. S. Молимъ ония наши спомоществователи, които не желаятъ да бѫдатъ напечатани имената имъ, да ни явятъ своята воля.
Въ печатницата на „Свобода”
Г-нъ З. въ Фокшанъ. (205) Ако се не събератъ достатъчно преномеранти, то книгата „Восточниятъ въпросъ и България” нѣма да излѣзе. Изъ Браила, която се счита за най-първа българска колония, ние нѣмаме ни кйоравъ преномерантъ. Сѫщото ще да ви кажеме и за Галацъ. Разбира се, че и Гюргево, Плоещъ, Зимничъ, Измаилъ и Александрия не сѫ по-добри въ това отношение.
* * *
Молиме (206) последенъ пѫть нашитѣ преномеранти да изпроводатъ колкото се може по-скоро имената си за книгата „Восточниятъ въпросъ и България” отъ генерала Липранди, защото другояче ние не можемъ да я туримъ подъ печатъ.
* * *
— Преминалата (207) година презъ февруария ние бѣхме обявили, че ще да издадемъ на български езикъ съчинението на руския генералинъ Липранди — „Восточниятъ въпросъ и България”, но ние не можихме да съберемъ потрѣбното число пренумеранти, щото да покриемъ баремъ разноскитѣ на печата, затова и не издадохме това полезно съчинение. Но сега, когато восточниятъ въпросъ влазя въ нова фаза и когато нуждата отъ подобни съчинения захвана да се усѣща още повече, ние, — за да се не изгуби и трудътъ ни, — се решихме да следваме обнародванието на това съчинение въ подлистника на вестника си (отъ идущия брой) и после да го отпечатаме на особена книга. Ние мислимъ, че и съ това спомоществователитѣ на тая книга ще да бѫдатъ удовлетворени.
До нашитѣ пренумеранти въ Румъния. Сѫществуването на всѣки единъ вестникъ зависи отъ предплащането годишната цена на абонамента му. 8 брой на нашия вестникъ излѣзе, а ние отъ нийде още не сме получили пари. Това е тежко на нази, които нѣмаме друга поддръжка, освенъ своитѣ пренумеранти; затова молиме всѣкиго, който приема вестника ни, да бѫде добъръ да ни заплати най-късно до 10 брой.
Его вьісокоблагородію Николаю Христофоровичу Палаузову въ Одессу. Ние изпроваждаме нѣколко листа отъ вестника си въ Одеса, но не знаемъ дали ги е пропустнала цензурата. Лицето, д-о
508
което изпроваждаме пакета, ни отговаря, че не е получило всичкитѣ броеве. Ако причината е цензурата, то молимъ ви се, разпоредете се да ни се върнатъ задърѫанитѣ листове.
По едни твърде важни причини, особено по причина на безпаричието „Знаме” прескочи още една недѣля. Отсега ние ще да бѫдемъ по-акуратни.
По причина (211) на нѣкакви си частни неспоразумения съ притежателя на печатницата „Свобода”, ние сме принудени да печатаме листа си на друго мѣсто. Тия неспоразумения задърѫаха 11 брой, който и препечатваме изново. Това е причината, дето и закъснѣхме съ тоя брой. Скоро ние ще да имаме своя собствена печатница и „Знаме” не ще да вижда никакви пречки въ своето издание. Засега молимъ всичкитѣ наши кореспонденти, приятели и спомоществователи да адресуватъ всичко, щото се отнася до редакцията и до администрацията на листа ни, по следния адресъ: Redactia „Zname”, str. Vergului, №^ 6.
Г-нъ П. Фитову въ Болградъ (212), 80-тѣ екземпляра книги „За славянското произхождение на дунавскитѣ българи” отъ Д. Иловайски, които ви се изпроводиха чрезъ г-на Иванова, сѫ наши, а не на г. Каравелова. Ако сте ги продали, то изпроводете ни паритѣ, ако ли не сте, то върнете ни книгитѣ.
Днесъ, на 1875 г., августа 20, приехъ отъ г-на Драгоя Шопова, касиерина на бълг. революц. комитетъ въ Букурещъ, сто (100) австрийски жълтици, които комитетъть ми опредѣли, за да отида въ Одеса и да доведа войводата Филипа-Тотя. За увѣрение се подписвамъ.
Хр. Ботйовъ
Редакция (214) „Знаме”, Букурещъ
Въ срѣда ще срещна одескитѣ. Работитѣ могатъ да бѫдатъ добри, ако сѫ добри и нашитѣ. Страхъ ги е да си развалятъ кариеритѣ мнозината, които се решаватъ да дойдатъ. Какво прави Хитовъ? Отговорете: Николаевъ, Соборная № 6.
Защото моитѣ убеждения се не посрещнаха въ много отношения съ убежденията на останалитѣ членове на Бълг. Револ. Ко-
509
митетъ въ Букурещъ и защото отъ това се породи неискреность помежду назе, то за да не бѫда отговоренъ предъ съвѣстьта си, намѣрихъ за нуждно да престана вече да действувамъ като членъ на Комитета. Затова моля своитѣ досегашни другари да ми одобратъ и приематъ настоящата оставка.
Хр. Ботйовъ
Букурещъ, 30 септ. 1875.
Привременниятъ централенъ таенъ революционни комитетъ упълномощава Кубратския революционни комитетъ да извърши следнитѣ:
1. Да издири и съживи угасналитѣ подиръ софийската катастрофа тайни комитети въ България и да състави колкото е възможно повече нови революционни комитети.
2. Откриванието на тия частни комитети ще да става последния начинъ. Председательтъ на първия частенъ комитетъ ще да си избира нѣколко членове, а пъкъ тѣ други и другитѣ — трети и т. н. Заедно съ по-отбранитѣ си членове при откриването на втори частенъ комитетъ въ най-ближния си градъ или село, председательтъ ще да назначава само председатель, а тоя последниятъ други свои членове, както се каза по-горе. Така сѫ що ще да прави и вториятъ частенъ комитетъ при откриването на третия, и т. н. За тая цель всѣки частенъ комитетъ ще да работи съ най-миренъ начинъ и съ най-голѣма осторожность, щото да не възбужда никакво подозрение отъ страната на нашитѣ врагове.
3. Да приготови представители за главното събрание, което ще да стане на 26 декемврий тая година. Тия представители ще да бѫдатъ снабдени съ редовни пълномощни писма, които ще да имъ се дадатъ отъ всичкитѣ сѫществуващи частни комитети.
Това пълномощно има сила до 26 декемврий — деня на главното събрание.
21 августа 1875 г.
Съ удоволствие (217) се научаваме, че настоятелството на тукашното българско училище „Св. Кирилъ и Методия” се е решило вече да даде по-добро направление на това единствено българско заведение въ Букурещъ и отредило е вече епитропи, на които е наложило изпълнението на тая приятна и похвална длъжность. Като споменуваме това, ние не можемъ да се не обърнемъ къмъ тукашнитѣ наши младежи и да имъ напомнимъ, че и тѣ така сѫщо, както и старцитѣ, сѫ длъжни да се притекатъ съ своята нравствена и материална помощь. Отъ толкова български учреждения,
510
които потънаха въ Лета по причина на нашата неспособность, сѫ останали само черковата и училището „Св. Кирилъ и Методия”. Но и тия две необходими наши учреждения се намиратъ въ несъвсемъ завидно положение, ако вземемъ въ внимание, че тия сѫ основани, за да служатъ за центъръ на нашето сближение и споразумение. Черковата се посещава отъ едно твърде малко число поклоници, а ученицитѣ въ училището сѫ повечето влахчета. А ние знаемъ, че крайнинитѣ на Букурещъ сѫ населени съ едно твърде голѣмо число българи. За да може да се изправи тая въпиюща несъстоятелность баремъ относително училището, то освенъ материалнитѣ срѣдства, които сѫ твърде недостатъчни, тука трѣбватъ и много други помощи — трѣбва воля, съчувствие и пропаганда по българскитѣ махали. Ние се научихме, че при другитѣ двама български учители за учитель на румънския езикъ се е отредилъ г. К. Цанковъ. Ние се радваме на това и, за да пренесемъ една малка помощь и отъ своя страна, приемаме да вземемъ единъ какъвъ и да е предметъ въ това училище и да ходимъ баремъ по два или по три часа въ недѣлята безъ никакво възнаграждение.
Това е съгласенъ да направи и г. Л. Каравеловъ. Ние мислимъ, че почтенитѣ г-да епитропи ще да приематъ това наше предложение на драго сърдце.
При всичкитѣ (218) препятствия и преследвания отъ страната на нашитѣ противници, ние успѣхме вече да турнемъ изданието на „Знаме” на здрави основи и да опредѣлимъ донейде своята деятелность въ общата борба за освобождение нашия мѫченически народъ. Ние основахме вече печатница подъ фирма „Знаме” и съ открити гърди и чело влазяме въ редоветѣ на нашата многочислена революционна партия. Но преди да потвърдимъ думитѣ си съ факти, ние сме длъжни да направиме тука едно кратко обяснение.
Вѣкътъ на отдѣлнитѣ личности отдавна вече е миналъ и човѣческата борба за свобода изисква множество рѫце и мозъци. Когато ние приехме изданието на „Знаме”, то бѣхме увѣрени отъ цѣло едно събрание, че листътъ ни ще да се вземе подъ покровителството на емиграцията, и съ това условие се натоварихме съ тежката обязаность и отговорность да бѫде той изражение на чувствата, на мислитѣ и на стремленията на нашата революционна партия. Следвали ли сме ние тоя пѫгь или не, то е другъ въпросъ.
Не се мина много време и единъ отъ членоветѣ на това събрание (ние не споменуваме името му, защото той е твърде добре познатъ на нашата емиграция) [1], който искаше да осрѣдоточи всичко въ рѫцетѣ си и съ това да убие политическия въпросъ за ползата на своята нова деятелность, употрѣби най-гнуснави и най-подли
1. Любенъ Каравеловъ.
511
срѣдства за съсипванието на листа ни. Съ помощьта на нѣколко души свои клеврети, той е пропагандиралъ и пропагандира изъ Румъния съ цель да намали числото на нашитѣ пренумеранти и писалъ е на нѣколко души свои приятели да му помогнатъ да отнеме отъ насъ изданието на „Знаме”, като е непреставалъ въ това сѫщо време да нарича деца, шарлатани и безумци ония, съ които е работилъ до вчера и на които е цѣлувалъ даже и петитѣ, а честни, искрени и патриоти тия, които до вчера е псувалъ и кичилъ съ най-гнуснавитѣ епитети, но които сега му помагатъ да извършва своитѣ спекулативни литературни операции. Но ако нашиятъ петгодишенъ патриотинъ и да не можа да постигне цельта си, а напротивъ, още повече ни помогна съ своитѣ подлости и ингтриги, то неговитѣ постѫпки ни даватъ право да се обърнемъ къмъ ония, които имаха довѣрие къмъ насъ и които не могатъ да гледатъ равнодушно на днешното положение на своето отечество, и да имъ явимъ, че за интереса на нашата народна революция, за интереса на нашата човѣческа свобода и за интереса на това, което е и намъ така сѫщо мило, както и на всѣки честенъ патриотинъ, ние сме принудени да стѫпиме въ борба съ всичко, което е противъ насъ и което ни се изпрѣчи на пѫтя волно или неволно. Ако вестникътъ ни представлява стремленията на ония, които сѫ въ несъстояние да измѣняватъ всѣки часъ своитѣ убеждения, и ако нашиятъ гласъ, който не е гласъ на една или на две личности, а на една доста многочислена партия, намира отзивъ въ сърдцето на лашата емиграция, ние ще да издигнеме знамето си още по-високо и ще да викаме, дордето удари часътъ да се намѣриме съ друго още по-положително орѫжие въ редоветѣ на своитѣ приятели и другари. Дотогава, повтаряме, ние ще да се бориме противъ всичко, което спира стрелата и маятника на нашето народно възстание.
(„Знаме”, год. I, бр. 19, 22. VI. 1875)
Нашата емиграционна журналистика онѣмѣ. (Това е престѫпление на днешнитѣ обстоятелства, когато народътъ си събира всичкитѣ свои сили, за да излѣзе на отчаяни борби срещу своитѣ петивѣковни притѣснители). Освенъ физическата сила. народътъ трѣбва да излѣзе и съ своето морално орѫжие. (Журналистиката е едно отъ първитѣ срѣдства за революцията). Подбудени отъ тоя принципъ, ние, нѣколко души емигранти, които вчера сме се откѫснали отъ тѣлото на народа и които познаваме както неговитѣ интереси, така и неговото положение, се решихме да учредимъ настоящия седмиченъ вестникъ и съ това да изпълнимъ една отъ първитѣ свои обязаности къмъ своето отечество. (Ние вѣрваме, че
512
нашата емиграционна публика и въ тоя случай ще покаже своя патриотизъмъ, когато дѣлото е да се разяснятъ силитѣ, положението и интереситѣ на тоя народъ и да му се представи всичкото това предъ очитѣ). Вестникътъ е потрѣбенъ за народа, но народътъ въ настоящето време е не въ състояние да поддържи своя гласъ. Това трѣбва да направи емиграцията.
Когато е така, то елате, братия, да помогнете и въ това отношение на народа си. Той нѣма да забрави нито тогова, който умира, нито оногова, който му помага.
Поддърѫанието на единъ истинно революционенъ и народенъ листъ е само по себе си голѣма помощь.
Отъ прибързаното излизание на 1-и брой на „Нова България” много новини отъ полето на херцеговското и българското възстание останаха непомѣстени въ настоящия брой, сѫщо по тая причина и правилното заглавие на вестника липсува. Съ продължаванието си ние ще допълниме недостатъцитѣ.
ДО РЕДАКЦИЯТА (220) НА В. „BALCANUE”
Намъ ни е твърде жално, че вие не можете или не искате да ни разберете. Ние съобщихме на читателитѣ си едно известие, което вие сами потвърдявате и което не е нито тайна, нито трѣбва да бѫде тайна, а вие се сърдите и, като мислите, че нази „твърде много безпокои издаванието на другъ единъ български листъ въ Ромъния” (о, твърде голѣма честь си правите, г-нъ Цанковъ!), заключвате, че ние водимъ противъ васъ полемика, че нападаме на българското издание на „Балканъ” и че искаме даже да го удушимъ, преди да се появи то на свѣтъ. Това е за насъ донкихотски смѣшно. Съ известието си, че „Балканъ” ще да се издава и на български, ние водимъ полемика съ васъ! Съ известието си, че сте искали субвенция отъ старитѣ, ние нападаме на българското издание на „Балканъ”! А съ известието, че г. Каравеловъ ще да вземе участие въ редактуванието на това издание, ние искаме да го удушимъ (не г. Каравелова, а изданието), преди да се появи то на свѣтъ! Не е ли това и смѣшно и глупаво? Наистина, да говори човѣкъ онова, което не е било, е измишление или, по-просто да кажемъ — лъжа; а да приписва нѣкой нѣкому такива стремления, които той не притежава и противъ които е даже въставалъ и въстава, е проста и чиста клевета. Вие не можахте да ни докажете, че известието си ние сме казали нѣщо противно на истината. Но можете ли ни приведе баремъ единъ фактъ изъ нашия частенъ или общественъ животъ, който да потвърди думитѣ ви, че ние сме монополисти въ народнитѣ работи, че се занимаваме само съ лични интереси и че това, което съобщихме относително „Балканъ”, има
513
въ себе си баремъ една капка страсть? Ако не можете, то ние имаме пълно право да ви заподозремъ въ клеветничество, защото не е достатъчно да кажете, че еди-кой си е такъвъ или инакъвъ, и да искате да ви повѣрва нѣкой изведнажъ. За всѣко нѣщо хората преди всичко искатъ доказателства. Освенъ това, недейте ни говори за благородство и за лични интереси, за страсти и за велики народни цели, защото съ това ни теглите съ кука за езика и ни принуждавате да подигнемъ въпросъ, въ който ще да се види кому трѣбва да се рекомандува повече благородство въ отношенията ни като журналисти, като обществени деятели и просто като частни хора, и то не твърде отдавна, а откогато редакцията на „Знаме” се отдѣли отъ монополиста г. Каравелова. Недейте говори намъ това, което ние съ аргументи можемъ да припишемъ вамъ; недейте, защото сега не е време да подвождаме линия подъ нашитѣ поведения. За това ние и после ще да имаме доста време. А сега ще да викажемъ само това, че, като се отправяме къмъ васъ съ тия, може би, и остри думи, ние нѣмаме предъ очитѣ си само васъ, но и г. Каравелова, съ който вие, да ни простите изражението, съставлявате нѣщо като двуипостасъ въ монопола на народнитѣ работи. Тия сѫ нашитѣ последни думи, върху които, ако стане нужда, ние ще да се повърнемъ и до недѣля.
(Съ бележкитѣ си Ботевъ целѣлъ да премахне недостатъцитѣ въ метода на руския авторъ, който прави смѣли изводи възъ основа на несигуренъ филологически материалъ, или пъкъ за подобни изводи се позовава върху нравитѣ и обичаитѣ на отдѣлни племена и народи) [1].
1. Ние мислиме противното. Думата чудакъ произхожда не отъ собственото име чудь, а отъ нарицателното чудо. Подъ думитѣ „Иванъ начудилъ” руситѣ подразумяватъ, че Иванъ е направилъ нѣщо необикновено, нѣщо извънредно, нѣщо чудно, което излазя изъ предѣлитѣ на общественитѣ приличия; а когато българинътъ говори, че Петъръ е „чуденъ човѣкъ”, то съ тия думи той иска да каже, че Петъръ не е въ своето нормално положение, т. е. че той не живѣе като другитѣ хора. У южнитѣ славяни думата чуденъ се дава именно на ония хора, които иматъ отличителенъ характеръ. Тая дума съотвествува на латинската morosus, на нѣмската wunderlich, на французката bizarre и на руската странный. У сърбитѣ думата чудо означава даже зло, нещастие, неблагодар-
1. Бележката отъ мене М. Д.
514
ность. „Не чини добре, та те чудо не наће”, — не прави добро, да те не постигне нѣкое нещастие, нѣкоя неблагодарность („Срп. рјеч.” отъ Вука Караджича). У македонскитѣ българи подъ име чудо доволено се подразумява глупость.
2. А доказано ли е, че тюрко-финскитѣ племена сѫ се отличавали много съ тия особености? Надъ голи мечове сѫ се клели и кълнатъ руситѣ, гърцитѣ и испанцитѣ; употрѣблението човѣчески глави намѣсто чаши е сѫществувало и сѫществува у германц