Д. (ВЪНШНО)-ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕГЛЕДИ
(ВЪНШНО)-ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕГЛЕДИ. Бележката, направена къмъ „Известия изъ България”, важи и за този отдѣлъ 1811, 1822, 1833, 1845, 1856, 1867, 1878, 1889, 18910, 19011, 19112, 19213, 19314, 19415, 19516, 19617, 19718, 19819, 19920, 20021, 20122, 23 и 24.
Отдѣлно ще споменемъ за дружеството „Славянска дружина”. То е основано, както виждаме, презъ 1875 г. къмъ края на лѣтото. Отъ „устава му”, писанъ на сръбски езикъ, и отъ едно печатно съобщение, пазени въ архивата на Кирякъ Цанкова (Нар. библ. Архив. отд. папка № 105), се вижда, че то не е преследвало политически цели. Неговата задача била да сближи славянитѣ и по този начинъ, да подготви бѫдеще политическо сътрудничество между тѣхъ. Ботевъ не съобщава, кои сѫ българитѣ, членове на „Славянската дружина”. Нека добавимъ, че това сѫ били Кирякъ Цанковъ, избранъ въ административния „отборъа на дружеството и Хр. Ботевъ, избранъ въ книжовния „отборъ”, т. е. нашиятъ поетъ е билъ нѣщо като библиотекарь отъ една страна, а отъ друга — като членъ въ комисията, която се е грижила за доставяне на съответна книжнина. Картата на Ботева за членуване въ „Славянската дружина” се пази въ архивата на Тодоръ Пѣевъ.
[[ ГРЕШКИ (стр. 596): Относно пореднитѣ нумера: заглавието на 368 стр. не влиза въ пореднитѣ нумера, на следващитѣ страници два нумера сѫ повторени, а нѣкои пропуснати. Между това въ пояснителнитѣ бележки пропуснатитѣ нумера сѫ взети като редовни. Едва отъ 504 стр. нумерата въ пояснителнитѣ бележки съответствуватъ на печатнитѣ нумера. ]]
173. [[ „Великата нация” ... ]]
174. [[ По-голѣмата часть отъ европейскитѣ вестници ... ]]
175. [[ Новинитѣ .. изъ Иберийския полуостровъ ... ]]
176. [[ Испания влѣзе вече въ реда на европейскитѣ държави ... ]]
177. [[ Работитѣ въ Испания ... ]]
178. [[ Различнитѣ партии въ французката камара ... ]]
179. [[ Мнозина отъ французкитѣ консервативни патриоти мислѣха ... ]]
180. [[ Въ Австрия и въ Германия ... ]]
181. [[ Известията, които идатъ отъ Иберийския полуостровъ ... ]]
182. [[ Въ Франция единъ министерски циркуляръ ... ]]
183. [[ Човѣческата касапница въ Испания ... ]]
184. [[ Паданието на министерството Булгарисъ въ Гърция ]]
185. [[ Ултрадемократическото гръцко министерство Трикуписъ-Ломбардосъ ]]
186. [[ Теориитѣ на нихилиститѣ въ Русия ]]
187. [[ Любезноститѣ въ последно време между Сърбия и Турция ]]
188. [[ Въпроса за съюза между Англия и Русия ]]
189. [[ Социалното и економическо състояние на Германия ]]
190. [[ Наближава вече смъртьта на турския деспотизъмъ въ Европа ]]
* * *
„Великата нация”, (173) съ която въобще всичкитѣ вестници захващатъ своитѣ политически прегледи, въ последно време занимаватъ президентската речь на Макъ Махона, септенатътъ на неговата изпълнителна власть и оная явна борба между различнитѣ партии и принципи, която произхожда, както въ камарата, така и по всичкитѣ краища на Франция. Словото на президентина, както въобще биватъ словата на така високопоставенитѣ личности, е гладко, умѣрено, помирително и пълно съ надежди и съ обещания. Макъ Махонъ се обещава, че ще запази началата на републиката, че ще окрѫжи своето правителство съ умѣрени лица отъ всичкитѣ партии и че ще поддържа добри и мирни отношения съ европейскитѣ държави. Но както се вижда, лѣкътъ на Франция се не състои въ това. Партиитѣ сè по-силно заявяватъ своитѣ сили и днешната версаилска камара е повикана да реши бѫдещето на Франция. Легитимиститѣ сѫ поканили графа Шамбора да дойде въ Парижъ и да издаде прокламация къмъ народа; а републиканцитѣ искатъ да се утвърди републиката на здрави и на постоянни начала. Ако се не утвърди последната форма на управление, то въ Франция ще произлѣзатъ нови смутове и нови нещастия.
* * *
Испания се още се раздира отъ своята междуособна война и известията, които дохождатъ отъ бойното поле на тая страна, противоречатъ едни на други. Победитѣ, които републиканскитѣ войски бѣха нанесли преди малко време на карлиститѣ, не принесоха почти никаква полза на правителството, защото, по причина на нѣмане храна и други военни припаси, тѣ не бѣха въ състояние да преследватъ разбития неприятеля и да го съсипятъ съвсемъ. Това е дало време на карлиститѣ да събератъ своитѣ сили и да заематъ изново своето по-напрешно положение. Но както и да е, а шансоветѣ за успѣхъ сѫ отъ страната на републиката. Серано е отишелъ въ Логроно и повикалъ генералитѣ Мерионеса и Лацерна за
464
да се посъветва съ тѣхъ за плана на нападателнитѣ действия, които правителственитѣ войски трѣбва скоро да предприематъ. Той е ималъ съвещание и съ стария маршалъ Еспартеро, който, ако да би билъ малко по-младъ, друго яче би тръгнали работитѣ въ Испания. Тоя 83-годишенъ юнакъ е обнародвалъ въ единъ американски вестникъ следующитѣ нѣколко думи, които твърде добре характеризуватъ днешното положение на Испания. Като благодари на американцитѣ за помощьта, която тѣ оказали на раненитѣ републиканци, Еспартеро се обръща къмъ своето отечество и говори: „Испанио! нещастно мое мило отечество! Юнашки народе, нѣкога си (билъ) господарь на всичкия свѣтъ, — народе, който си така успѣшно и така славно разнасялъ цивилизацията по далечнитѣ страни, сега си ограниченъ само на едина Иберийски полуостровъ, на и на него гражданскиятъ бой опустошава полетата, като ги облива съ благородната кръвь на твоитѣ синове. Но това не мѫчи моята душа. Испания ще скоро да оздравѣе и отъ тая болесть, която я яде привременно, и ще бѫде доволно свободна и яка, за да напредва въ пѫтя на означената цивилизация и за да достигне онова щастие, за което е тя достойна.” Тия думи сѫ изречени съ надежда при прага на гроба и показватъ и добритѣ, и слабитѣ страни на испанеца.
Турция напредва по пѫтя къмъ своята пропасть. Ако европейската журналистика и да не вижда други причини за нейното падане, освенъ едно близко финансово банкрутство, но нейнитѣ отношения къмъ съседитѣ ѝ, а така сѫщо и къмъ нѣкои и други европейски кабинети, показватъ доволно ясно, че смъртьта на това честито господарство ще да се придружи и ускори и съ други още по-важни обстоятелства. Програмата на Портата подъ визирството на граховския герой, — да бѫде крайно низка и отстѫпчива предъ по-силнитѣ и крайно дръзка и несправедлива къмъ по-слабитѣ, — е заплела нѣколко въпроси, които, ако и да се не виждатъ важни за европейската дипломация, но твърде лесно могатъ да заприличатъ на гордиевъ възелъ. Освенъ въпросътъ за правото на Ромъния да свързва непосрѣдствено договори съ другитѣ европейски държави, който въпросъ се реши чрезъ посрѣдничеството на Англия за ползата на това княжество, на шията на Турция виси и въпроса за Мали Зворникъ, който сега трѣбва да вземе съвършено други размѣри и катастрофата при Подгорица, за която Турция твърде скоро ще бѫде принудена да даде съвсемъ друго удовлетворение нежели това, което тя дава чрезъ своята несправедлива скадарска комисия. Освенъ това, Порта-
465
та се е спрѣчкала и съ една отъ ония велики сили, които никакъ не обичатъ да се шегуватъ. Тая сила е Северна Америка; а причината на спрѣчкването е следното произшествие. Отъ нѣкое време насамъ въ Сирия е захванало да се разпространява протестанството и между турското население. За тая цель американскитѣ мисионери сѫ основали нѣколко училища. По една заповѣдь отъ в. везиръ тѣзи школи били затворени, а учителитѣ изъ тѣхъ хвърлени въ тъмница. Американскиятъ посланикъ е протестиралъ енергически противъ това насилие и поискалъ е строго да се накажатъ виновницитѣ на това дѣло. Портата се е отклоиила отъ категорически отговоръ и страната между нея и Америка се е обтегнала до такава степень, щото е близко до скѫсване. Бедната Турция! Каква ли плесница ще изяде отъ не съвсемъ вежливитѣ янки! Но да оставимъ старото, гнилото и готовото за смърть и да минемъ при онова свѣтло явление, което е важно за всичкитѣ южни славяни. После дълговременни политически „промахи” [1] и после множество дипломатически несполуки, най-после Сърбия дойде въ себе си, видѣ де лежи нейното бѫдеще и се обърна къмъ силитѣ на своя свободолюбивъ народъ. При консервативното министерство на Мариновича, на което главната задача бѣ да тропа по чуждитѣ врати и което безъ малко щѣше да компрометира популярностьта на младия си господарь, сръбскиятъ народъ се убеди въ всичката безполезность на цариградскитѣ поклони на Андрашиевитѣ приятелства и на Макъ Махоновитѣ разходки и направи такава смѣла и похвална крачка предъ своето правителство, на която би трѣбвало да завиждатъ множество конституционни народи. Чрезъ днешната своя народна скупщина той свали гореказаното министерство и пристѫпи къмъ оная своя завидна роля, която е повиканъ да играе въ сѫдбитѣ на славянския югъ. Ние имаме предъ очитѣ си адреса на тая скупщина къмъ княза Милана и вѣрваме, че, ако тоя пѫть правителството послуша волята на своя народъ, то отношенията на младата и силната морално и материално Сърбия къмъ азиятското въ Еврога купище сѫ опредѣлени вече. „Малко има днесъ такива дѫрѫави, говори скупщината на своя князъ, предъ които да стои такава трудна и племенита [2] задача, каквато е задачата на нашето младо княжество.” И по-надоле продължава: „Но за жалость, отъ словото на ваша свѣтлость за пѫтуванието ви въ Цариградъ народната скупщи-
1. Грѣшки.
2. Благородна.
466
на видѣ, че не само отдавна вече сѫ забравени всичкитѣ ония свещени договори, които силнитѣ султани сѫ утвърдявали съ клетва въ отношенията си къмъ сръбския народъ, но че въ Цариградъ не държатъ даже никаква смѣтка за нашитѣ най-святи и най-природни права и длъжности. Нашитѣ братя по езикъ и нашитѣ приятели по историята подигатъ всѣки день жалби противъ нашата студена лоялность. Така сѫщо подигатъ жалби и нашитѣ еднокръвни братя, на които не е обезпечено не само правото на народъ, но и правото на свободни люде. Па освенъ това, ние не виждаме да се е показала въ Цариградъ баремъ добра воля да се уреди това безправно положение. Какво повече? Даже и нищожниятъ въпросъ за Мали Зворникъ и за Сакра, при толкова ясни цириградски обвезателства, и днесъ още се намира въ такова положение, въ каквото се е намиралъ и по-напредъ. Сръбскиятъ народъ, Господарю, съ тежко сърдце видѣ и въ това изкуство засвидетелствувана истината, че всичката важность на договорнитѣ и на природнитѣ обвезателства въ Цариградъ се основава само на една проста сила и че на нашето развитие грози голѣма опасность, ако би нашата дипломация и занапредъ така лесно вѣрвала думи тѣ и добрата воля на турскитѣ държавни мѫже.” До тука е, струва ни се, достатъчно, за да утвърдимъ своето мнение, че Сърбия е влѣзла вече въ пѫтя къмъ своята народна цель.
* * *
По-голѣмата (174) часть отъ европейскитѣ вестници се занимаватъ съ препирнитѣ, които произхождатъ въ французката камара; но ние не намираме въ тѣхъ нищо такова, което би интересувало нашитѣ читатели. Една камара, която въ цѣло едно заседание не може да реши въпроса за свободата на вѣроизповѣданието, не заслужава особено внимание. Това показва само туй, че между представителитѣ на „първия народъ въ свѣта” се намиратъ и такива богомолни кютюци, които очакватъ щастието на Франция отъ падащитѣ отъ небето чудотворни икони, отъ графа Шамбора [1] и отъ миропомаззното дете на седанския герой [2]. Дукъ Деказъ [3] е далъ вече отговоръ на испанския меморандумъ и тонътъ на тоя отговоръ съвършено задоволява Испания. Франция се занимава особено съ уреждането на войскитѣ си. При нейното не съвсемъ добро
1. Последенъ представитель на по-старата линия отъ Бурбонитѣ.
2. Синътъ на Наполеонъ III.
3. Френски политич. деятель.
467
финансово положение това показва, че европейскиятъ миръ не лежи на трендафилъ. Франция се надѣва, че рано или късно Русия и Прусия ще размѣнятъ шапкитѣ си. Тиеръ е казалъ въ едно събрание, че, за да се уреди французката войска, трѣбва 100 милиона франка.
Въ „N. Fr. Presse” е помѣстена една дописка изъ Цариградъ, която ни разказва, че намѣсто Хюсеина — Авни паша на везирския престолъ ще да дойде Мидхатъ-паша и че първиятъ ще остане министъръ само на военнитѣ дѣла. Разказватъ, че това промѣнение щѣло да стане по причина. че даже и граховскиятъ герой се показалъ твърде мекъ къмъ васалнитѣ (?) княжества, а Мидхатъ се отличавалъ въ това отношении съ особена грубость. Колкото по въпроса за конвенцията съ Ромъния, тритѣ велики сили до сега още не сѫ отговорили на нотата на Арифи-паша. Тѣ гледатъ на това дѣло като на свършено вече; но Портата се не съгласява съ тѣхния възгледъ. По тая причина турскиятъ министъръ на външнитѣ дѣла е ималъ доволно жестокъ разговоръ съ представителитѣ да гарантнитѣ сили. — Гледайте Турция! — Комисията за работитѣ при Подгорица не е досригнала още до никакви резултати. Въпросътъ се повече се заплита. А сега, ако дойде на везирския престолъ Мидхатъ-паша, твърде е възможно, щото отношенията между Турция и Черна Гора да приематъ съвсемъ грозенъ характеръ.
* * *
Новинитѣ (175), които сѫ пристигнали въ последнитѣ дни изъ Иберийския полуостровъ, донесоха крайно плачевно известие, че републиката въ Испания е продадена и че синътъ на Изабела Донъ-Алфонсъ е прогласенъ вече за царь както отъ страна на испанската аристокрация, така и отъ страна на по-голѣмата часть отъ републиканскитѣ войски. И така, Испания, която въ продължение на цѣли 6 години пролива своята кръвь, за да се избави отъ единъ политически и религиозенъ деспотизъмъ, днесъ отъ самитѣ свои предводители се е предала пакъ въ неговитѣ нечисти и страшни нокти. Защо е била тая борба? Каква полза принесе тя на Испания? Убита и окървавена отъ едина край до другия, тая страна се борѝ само и само за това, за да дойде пакъ въ онова положение, въ което е била преди революцията и да почувствува изново всичката сила на ултрамонтанизма [1], който не пожали нищо, за да я съсипе.
1. Стремежъ да се разшири папската власть колкото се може повече.
468
Карлиститѣ сѫ негови представители; а тѣхната победа надъ републиката е победа на Ватиканъ, койго изсипа цѣли милиони злато, за да възкачи своя привърѫенецъ на отдавна вече потресения и съсипанъ испански престолъ. Но както и да е, а тѣзи събития въ Испания, при всичката своя сериозность, нѣма да иматъ голѣма важность за испанския народъ, защото никой не ще може да гарантира, че Донъ-Алфонсъ ще се одържи дълго време на майчиния си престолъ. Испания е такава страна, въ която за единъ господарственъ превратъ не трѣбва повече отъ осемь деня; а испанскиятъ народъ има такъвъ темпераментъ, щото за него и смъртьта е наслаждение. „Въ оная страна, изъ която бѣше принуденъ да бѣга синътъ на Виктора Емануила, мѫчно ще може да спи спокойно синътъ на Изабела. Неговото господаруване ще да трае толкова време, колкото е потрѣбно, за да си починатъ борцитѣ после едно страшно разбиване.” Въ Испания трѣбва скоро да произлѣзатъ страшни събития.
* * *
Испания (176) влѣзе вече въ реда на европейскитѣ държави и очитѣ на всичкиятъ почти политически свѣтъ сѫ обърнати сега за сега къмъ тая нещастна страна. И наистина, какво не е прекарала Испания въ продължение на 6 години, т. е. отъ онова време, когато после една осмодневна революция, Изабела бѣше принудена да остави престола и да бѣга изъ „своето отечество”! Въ продължение на 6 години испанскиятъ народъ е преминалъ презъ толкова фази въ своя политически животъ, колкото не сѫ преминали другитѣ народи въ продължение на цѣли столѣтия. Тя е преживѣла конституционна монархия, оснозана на най-широки демократически основи подъ Амедея, федерална република подъ Маргала, умѣрена република подъ Фигуера, Салмерона и Кастелара, социално-демократическо въстание на югъ и карлисто-монархическо на северъ, и най после военната диктатура на Серана, която и доведе синътъ на Изабела, за да седне на шията на уморения, окървавения, но не съсипания още испански народъ.
Разбира се, че като погледне човѣкъ на хода на всички тия събития, то ще да помисли, че съвършената победа на свободата е съмнителна и че свѣтътъ никакъ не върви напредъ. Но, както и да е, а причинитѣ на тия събития сѫ известни и понятни вече за всѣки проницателенъ човѣкъ. Кантоналнитѣ „интрасигенти”, или, по-право да кажемъ, испанскитѣ комунисти могатъ сега да видятъ, какви последствия докара тѣхниятъ отпоръ на републиката, а Кастеларъ, — тоя знаменитъ
469
ораторъ, но слабъ и безцвѣтенъ републиканецъ, който безсмислено бѣше казалъ едно време, че „радикалиститѣ донасятъ великитѣ и либерални идеи на свѣта, а консерваторитѣ ги осѫществяватъ”, — може да се порадва сега на това, че се осѫществиха вече неговитѣ либерални и републикански начала! Но това, което стана чрезъ безумието на едни личности, може би, ще се поправи чрезъ благоразумието на други. Ние виждаме, че при всичкитѣ благи намѣрения, които изказва „детето на Изабела” предъ приготвенитѣ отъ новото министерство „народни депутации”, и при всичкия ентусазъмъ на тия депутати работитѣ въ Испания не сѫ взели още никакъвъ край. Иапротивъ, днешното тѣхно положение е начало на нови катастрофи. Донъ Карлосъ, начело на една войска, която не признава Алфонса за краль, се е решилъ съ енергия да се бори за своето „свещено право”, а по провинциитѣ републиканцитѣ сѫ захванали вече да събиратъ търне за венецъ на настоящия краль. Едно тѣло отъ войскитѣ на центъра се е произнесло въ полза на републиката; генералъ Морионесъ се е отказалъ да припознае избрания си другаринъ Мартинеса Кампоса, а една телеграма изъ Байона съ дата отъ 13 януарий явява, че републиканскиятъ депутатъ Леонъ Мерино е оставилъ тоя градъ и е отишелъ съ нѣколко души въ Сиерра-Морена, за да подържа републиката. Всичко това показва, че новиятъ краль не лежи на трендафилъ и че ако е влѣзалъ така лесно въ Испания, то не ще може така лесно и да излѣзе. Освенъ това, самата политика на Алфонса XII показва, че той нѣма да се ползува съ особена репутация и предъ европейското обществено мнение. „Франкфуртскиятъ вестникъ”, като говори за неговия манифестъ, казва: „Младиятъ краль не е нищо друго, освенъ чистъ шарлатанинъ. Въ своя манифестъ той се нарекалъ консерваторъ и либералъ, добъръ католикъ и приятель на „модернитѣ идеи”; въ сѫщиятъ день, когато е казалъ на дописника на „Итез”, че неговото министерство е либерално, се е заклѣлъ и на папата, че ще пази вѣчно правата на светата столица; той не ще да доведе майка си въ Мадридъ, а взема при себе си за опора ония сѫщи хора, които сѫ служили ней”. Русия, която явно поддържа Донъ-Корлоса и която за това не припозна правителството на Серена, не желае да признае и правителството на Алфонса.
Германия не гледа съ добро око на папския защитникъ, ако той и да е изпроводилъ едно писмо до германския императоръ, въ което го известява, че стѫпилъ вече на испанския престолъ.
470
Събитията въ Испания ще да иматъ, види се, влияние и на „великата нация”. Французката камара, която се състои отъ такова множество партии, щото въ нея е невъзможна почти никакво парламентарно вишегласие, не може още да реши окончателната форма на управлението. Септенатътъ, който е следствие на това разногласие, не удовлетворява ни една отъ тия шартии. Макъ-Махонъ, който е балансирвалъ да сега между двата центъра и който е работилъ, за да направи отъ тѣхъ коалция, която да утвърди неговата седмогодишна власть, не може и до сега да достигне цельта си по причина, че републиканската уния не пристава на това. Но както и да е, а партиитѣ стоятъ още въ своитѣ засади, а въ това време бонапартистката партия сè повече и повече се простира по Франция. Разбира се, че въ това отношение сѫ съвършено понятни думитѣ на Руе, че и Макъ-Махона ще да постигне такава сѫщо участь, каквато постигна и Серана. Кой знае, може би, даже и солдатинътъ и самъ да обнажи своята маршалска сабля за ползата на великитѣ разбойници и полицмейстери. На много мѣста по Франция и особено въ департамента Ниевра сѫ голѣми скандали. За скандала въ Ниевра камарата е опредѣлила една комисия отъ 16 члена, повечето републиканци, която ще да разгледа насилията и фалшификациитѣ на закона, чрезъ който е избранъ за депутатъ бонапартистки привърѫеникъ. Вестницитѣ говорятъ, че когато ставали изборитѣ въ тоя департаментъ, то „една чета пияници” нападнала въ салона и викали „да живѣе Казо! Да живѣе императора!.” Събранието било принудено да се разпръсне.
Въпросътъ за клането при Подгорица и за уреждане турско-черногорскитѣ граници е принялъ съвършено сериозно направление. Турското правителство, което и въ вънкашната си политика е така сѫщо нахално и безобразно, както и въ вѫтрешната, поиска да изиграе и Черна-Гора. Това правителство искаше, щото виновнитѣ черногорски поданици да се сѫдятъ въ Турция и отъ турскитѣ трибунали и никакъ почти не желаеше да удовлетвори исканията на черногорцитѣ за подгоричната обида. Това нѣщо произведе такова грозно впечатление на юначния народъ, щото князъ Никола трѣбваше да употрѣби голѣми усилия, за да уталожи у народа си жаждата за отмъщение. Черногорскиятъ князъ е писалъ на султана едно писмо, въ което му излага доволно ясно, какви условия ще могатъ да удовлетворятъ както него, така и народа му; но чегато въ отговоръ на това писмо турското правителство е пуснало двама отъ своитѣ осѫдени на смърть за
471
подгоричното престѫлление юнаци. Това явно подиграване съседитѣ си още повече възвълнува черногорския духъ и пушката бѣше вече близо да се запне, ако граховскиятъ герой не ритнеше Арифи-паша отъ министерската столица и ако „силитѣ” се не притечаха на помощь съ своитѣ съвети. Европейскитѣ вестници говорятъ, че Турция е съгласна да послуша тия съвети, и мислятъ, че Черна-Гора ще бѫде напълно задоволена. За да не сгрѣшимъ въ общото мнение, ние се предпазваме отъ подобни предположения. Подгорическиятъ въпросъ твърде лесно може да бѫде начало на восточния и „лавата отъ Ловчена, съединена съ лавата на Авала и на Балкана, твърде лесно може да докара „турскога цара до дувара”.
* * *
Работитѣ въ Испания (177) все още привличатъ вниманието на европейския печатъ, ако въ тая страна и да не е произлѣзло нищо замечателно отъ онова време, отъ когато е влѣзълъ въ Мадридъ синътъ на Изабела. Освенъ известието, че новиятъ краль се е решилъ вече да свика кортеситѣ, които, разбира се, нѣма за нищо да се противятъ на войската, — която безъ волята на народа си избра идолъ и която нѣма никога да се остави да се потъпчи нейния произволъ, — по-важнитѣ въпроси въ Испания сѫ манифестътъ на Донъ Карлоса, който не произведе почти никакво впечатление на народа, бандитѣ, които подъ предводителството на Тристани, Мирета и Сабала, се мѫчатъ да се съсрѣдоточатъ около Барцелона и които сѫ нанесли нѣкакви си незначителни побѣди надъ алфонсиститѣ и най-после въпросътъ за германския вапоръ „Густавъ”, който въпросъ е твърде присърдце на новото испанско правителство, защото подъ него се криятъ ногтетѣ на г. Бисмарка, Въ това отношение Испания ще да изпълни всичкитѣ капризи на европейския размирникъ. Споредъ последнитѣ известия, тя е изпроводила особенъ комисарь въ Зараузъ, който ще да разгледа тоя въпросъ съ особено внимание. — Серано е тръгналъ вече за Мадридъ, а Кастеларъ, който е избранъ за депутатъ, е отишелъ въ Женева. Той е отговорилъ на своитѣ избиратели, че, ако правителството му поиска да положи клетва, то той ще се откаже отъ тоя мандатъ.
Въ севернитѣ води на Испания се намира отъ нѣкое време насамъ една часть отъ германската флота. Това дѣло на г. Бисмаркъ твърде много безпокои Англия. Ако причината на това крейсеруване и да сѫ карлиститѣ, които пристѫпиха международното право съ разсипването на вапора „Густавъ”, но въ политиката на Германия се вижда явно намѣрение да
472
обръща постоянно на себе си вниманието на Европа. Германия захвана своето „величие” съ войната си противъ Дания и решила се е да върви до край, т. е. — тя ще свърши или съ Русия или съ Англия. Въ Петербургската преса се е поялила даже полемика относително сношенията на Русия съ Прусия. Мнозина виждатъ, че „стогодишното приятелство” на тия две държави ще изчезне предъ въпроса за прибалтийскитѣ провинции.
Опозиционната партия въ Прусия е озадачила твърде много правителството. Депутатитѣ отъ тая партия сѫ оставили народното събрание и при всичкитѣ молби, обещания и подкупи отъ страна на правителството, тѣ и до сега още не сѫ се върнали при своитѣ занятия. Правителството е принудено или да разпусне камарата, или да промѣни министерството си. Но, види се, че обстоятелствата ще го принудятъ да направи и едното и другото. Въ Гърция въ последно време е захванала да се усилва републиканската партия. Това е чудно явление въ живота на новитѣ гърци.
* * *
Различнитѣ (178) партии въ французката камара сѫ дошли вече до едно близко споразумение относително въпроса за формата на управлението. Камарата, чрезъ едно вишегласие, съставено отъ петима министри, отъ 60 души депутати изъ дѣсния центъръ и отъ всичкитѣ групи на лѣвицата, е приняла вече предложението на г. Велона, и щомъ се вотиратъ изобщо констигуционнитѣ закони на държавата, то ще да се състави новото министерство, което ще да се състои отъ личности изъ дѣсния и изъ лѣвия центъръ. После това вишегласие органитѣ на всичкитѣ почти партии и въобще всичката европейска журналистика виждатъ, че на републиката се даде нова сила и че тя ще се утвърди заедно съ септената на Макъ Махона. „Le Bien Public,” органътъ на умѣренитѣ републиканци, потвърдява това съ следнитѣ думи: „никой не може сега да откаже, никой не може и да помисли даже да откаже, че народното събрание турна първия основенъ камъкъ на една конституционална република. Неоспоримо е, следователно, че версайлската камара влѣзе въ новъ пѫть и че разбра голѣмата нужда, въ която се намира Франция, за да излѣзе изъ привременностьта и невъзможностьта да се организира друго нѣщо, освенъ република”.
Испания се намира въ оная сѫща фаза, въ която излѣзе после влазянето на Донъ Алфонса въ тая нещастна земя. При всичкитѣ официални слухове, че една голѣма часть отъ кар-
473
листическитѣ офицери се договарятъ съ новия краль на Испания да преминатъ на неговата страна, ние виждаме, че Донъ Карлосъ и до сега задава страхъ на своя братовчедъ. После „патриотическия” манифестъ на краля къмъ противницитѣ си и къмъ народа, и после варварскитѣ строгости както отъ едната страна, така и отъ другата, даже и официалнитѣ известия изъ Мадридъ ни явяватъ, че борбата е далечъ още да се свърши. Тия известия ни говорятъ, че Лома, по-напрешния републикански генералъ, е отнелъ всичкитѣ позиции на карлиститѣ и че Морионесъ е снабдилъ обсадения градъ Пампелупа съ провизии. Въ времето на оттеглянето на карлиститѣ къмъ планината Албарчинъ въ Гвепча е произлѣзла една малка битка, въ която карлиститѣ сѫ изгубили около 25 души убити, 62 пленници и едно значително число ранени. Аспетия и Чертона сѫ освободени. Но всичко това не е обезкуражило Донъ Карлоса. Известията изъ неговия лагеръ ни говорятъ съвсемъ противното и енергията, съ която той рекрутира 17-годишнитѣ испанци, ни доказва, че той ще да се бори до крайность.
Правителството на конституционалния синъ на Изабела е издало единъ декретъ, въ който се позволява на вестницитѣ да разглеждатъ и да критикуватъ работитѣ на министритѣ, но който имъ запрещава да докачатъ фамилията на царя, монархията и религията. Възползувани отъ това право, ние ще кажемъ, че тоя декретъ показва, че който иска да служи въ едно и сѫщо време на свободата и на деспотизма, и който иска да бѫде царь на всичкитѣ партии въ Испания, той е действително шарлатанинъ.
Славянската журналистика, а особено чехската, е обърнала особено внимание на разпрята между Черна-гора и Турция. Чехскитѣ вестници говорятъ, че между Сърбия и Ромъния е заключенъ отбранителенъ съюзъ, и че черногорцитѣ и българитѣ се приготовляватъ да задушатъ Турция. „Българскиятъ народъ, говори „Brauzek”, е запретналъ юнашкитѣ си рѫце и скоро ще да свали отъ шията си турския хомотъ. Отъ тоя народъ зависи решението на восточния въпросъ. Въ Сърбия, въ Ромъния и по границитѣ на България се стоварятъ голѣмо количество орѫжия, припаси и други военни потрѣбности”. Доколко сѫ преувеличени тия надежди и известия, ние нѣма да говоримъ, но ще да кажемъ, че днешното положение на Турция е едно отъ най-критическитѣ. Ако черногорскиятъ князъ и да слуша твърде много увещанията на тритѣ северни сили, ако князъ Миланъ и да не избра за свои
474
министри нѣкои честни и искрени патриоти и ако ромънската „Pressa” и да говори, че Ромъния нѣма нужда да се излага на опасность и да подържа Сърбия или Черна-гора, ние виждаме, че правителствата баремъ на дветѣ първи княжества не ще могатъ да удърѫатъ стремленията на своя народъ. Ако Чумичовото министерство падна затова, защото съ своята умѣрена политика то не можа да отговори на желанията на днешната сръбска скупщина, то ще да падне и още по-консервативното министерство на Стефановича, и неговиятъ наследникъ ще да бѫде Ефремъ Груичъ. Ако се не случи това, то за Сърбия и нейния князъ твърде лесно могатъ да произлѣзатъ лоши последствия. Новото сръбско министерство не ще да дочака даже и паданието на великия везиръ за когото най-новитѣ изъ Цариградъ известия говорятъ, че та се очаква отъ день на день. Това ще да стане по желанието на Русия, на Прусия и на Австрия, за които „Times” говори, че тия иматъ вече полицейска власть надъ „болния човѣкъ”.
* * *
Мнозина (179) отъ французкитѣ консервативни патриоти мислѣха, а може би и до сега да мислятъ, че ако би Франция да остане подъ управление на републиката, то тя ще бѫде слаба, както вѫтрешно, така и вънкашно; вѫтрешно затова, защото ще се намира въ постоянна борба между всевъзможни партии, а вънкашно за туй, защото подъ тая форма на управление тя не ще може да придобие симпатиитѣ нито на една монархическа държава и не ще може да намѣри съюзници въ бѫдещата си борба съ пангерманизма. Но днесъ, после окончателното провъзгласяване на републиката и после вѫтрешнитѣ военно-административни и общински преобразования, тая страна е захванала изново да придобива почить и уважение отъ страна на всичкитѣ европейски сили и не е чудно, ако окото на г. Бисмарка е оставило на време Русия и съ внимание следи за всѣко едно спогаждане на французкитѣ партии въ камарата. Виенскиятъ в. „Fremdemblatt”, като говори за това нѣщо, т. е. като доказва, че Франция не може да бѫде силна и уважавана подъ никакво друго правителство, освенъ подъ републиката, се изразява така: „Колкото повече Франция бѫде силна вѫтрешно, толкова по-малко утопиитѣ на пангерманизма ще заплашватъ мира на Европа, а частно на Австрия. А това е достатъчно да се увѣримъ, че републиканска Франция ще да има симпатиитѣ не само на Австрия и на Русия, но и на другитѣ второстепенни държави”.
475
* * *
Въ Австрия (180) и въ Германия е произвела твърде голѣмъ шумъ брошурата на австрийския ерцхерцогъ Иоана Салаватора Тоскански, която носи заглавие: „Размишление за устройството на австрийската артилерия”. Авторътъ на тая брошура, като говори за политическитѣ отношения на тритѣ северни сили, казва, че Австрия е длъжна да скрепи колкото се може по-тѣсно съюза съ Русия и да парализира стремленията, които смѣтатъ за разпадането на Австрия; това е въпросъ на времето и за него не трѣбва никаква война. „Но войната, говори авторътъ на брошурата, е нуждна и трѣбва да дойде, ако на единъ отъ нашитѣ съседи се поиска да усвои хубавата земя покрай Дунава и ако Германия поиска да разширочи своитѣ граници на востокъ”. После тия думи австрийскиятъ ерцхерцогъ казва, че Австрия трѣбва да употрѣби кѫсото време до войната на въорѫжение, което да ѝ пренесег баремъ щастлива отбрана. Германскиятъ печатъ, който иска да скрие ноктетѣ на г. Бисмарка, се е показалъ твърде недоволенъ отъ съдърѫанието на брошурата и къмъ самия ѝ авторъ. Всичкитѣ почти хартийни политици на Прусия искатъ да увѣрятъ свѣта, че империята на „божия промисълъ” нѣма никакви завоевателни цели. „Австрия, говорятъ тия, е съседка и приятелка на Германия и нейнитѣ интереси сѫ твърде тѣсно свезани съ интереситѣ на последната. Думитѣ: „ако да не би сѫществувала Австрия, то трѣбва да се създаде”, вѣчно ще да иматъ исторически смисълъ”. Но съвсемъ друго говорятъ австрийскитѣ патриоти. Тия хвалятъ искреностьта и патриотизма на младия войникъ и говорятъ, че времето ще да покаже сгрѣшилъ ли е той въ сѫжденията си или не. Но както и да е, а и тая брошура потвърѫдава това, че въорѫженията на великитѣ сили не е за поддърѫането на мира.
Въ Испания работитѣ не сѫ се никакъ измѣнили. Слухътъ, който се бѣше пръсналъ, че, „братовчедитѣ” сѫ влѣзли въ споразумение да се помирятъ за щастието или за нещастието на своитѣ роби, излѣзе лъжливъ. „Съ революцията азъ нѣма никога да се помиря”, говори Карлосъ въ своята прокламация къмъ четитѣ си. Но „Jndependans” доказва, че той ще да се помири, защото орлеанскитѣ принцове сѫ го поддърѫали досега само затова, за да убиятъ републиката; а ако се утвърди монархията на Алфсона, то той да се задоволи само съ парична награда. Но при всичкото това, кръвопийството се продължава и досега съ още по-голѣмо остървенение и отъ дветѣ страни. А испанскиятъ народъ страда, Европа
476
мълчи и печатътъ съ хладнокървие бележи звѣрствата на какатолическитѣ принцове!
Въ Гърция между правителството и камарата се е отворила такава яма, въ която твърде лесно може да падне тронътъ на Георгия I. Партиитѣ, които сѫ се борили досега помежду си, сѫ устремили своитѣ действия къмъ правителството и, както се види, революцията въ тая страна е неизбѣжна. „Republique française”, като говори за това положение на работитѣ въ отечеството на Перикла, казва: „Ако краль Георги бѫде принуденъ да остави трона си, то Германия ще да изкара на мегданъ принца на Насау”. „А Германия, говори другъ единъ французки вестникъ, има на разположението си такова множество принцове и суверени, щого може да заеме почти всичкитѣ тронове на свѣта. Но всичкото това още не доказва, че ако народитѣ могатъ да живѣятъ безъ царе, то и царетѣ могатъ безъ народитѣ. По-добре да вникне царь Георги въ тая истина, че Гърция нѣма да се изгуби безъ него, но той не ще може да се удържи на трона, ако се мѣша така деспотически въ борбата на партиитѣ”. Разбира се, кой може да докаже, че у новитѣ гърци не се е възродила идеята за републиката?
Въ Русия особено впечатление прави на славянофилитѣ стремлението на поляцитѣ да се сближатъ съ руската народна партия. Ако това сближение да не се харесва на нѣмцитѣ, а особено на тѣхния гений Бисмарка, но то е вече близо да бѫде фактъ, който ще да обърне на себе си вниманието на Европа, а особено на тия, които владѣятъ западната половина отъ отечествого на Костюшка. Фрамция, която смѣта въ бѫдеще за съюзъ съ Русия и която е почти втора майка на поляцитѣ, не може да не се радва на това сближение. Но отъ всичкитѣ приятели на тия два враждебни досега народа най-много трѣбва да се радватъ западнитѣ и южнитѣ славяни. Отъ това сближение ще да има полза и нашиятъ народъ.
* * *