Г. Известия изъ България
ИЗВЕСТИЯ ИЗЪ БЪЛГАРИЯ. Въ този отдѣлъ влизатъ кратки известия изъ България, при което за нѣкои събития има и съответни дописки. То се знае, че събитията, които се засѣгатъ въ тия съобщения, сами по себе си не представляватъ, или биха представлявали малъкъ интересъ, ако не ни говорятъ за отношението на Ботева къмъ неговата съвременость. Само личното му отношение имъ придава цена и имъ опредѣля мѣсто въ събранието на съчиненията му. Нумерацията, която следва, се отнася този пѫть за съобщения, помѣстени въ единъ и сѫщъ брой. За икономия на мѣсто ще споменемъ, че цифритѣ следъ пореднитѣ нумера на заглавията се отнасятъ до броя на в. „Знаме”, въ който сѫ печатани. 1541, 1552, 1563, 1574, 1585, 159, 160, 161, 162, 163, 16410, 16511, 16612, 16713, 16814, 16915, 17016, 17117, 17218, 17319, 17420, 17521, 17622, 17723, 17824, 17926, 18027.
[[ ГРЕШКИ (стр. 596): Относно пореднитѣ нумера: заглавието на 368 стр. не влиза въ пореднитѣ нумера, на следващитѣ страници два нумера сѫ повторени, а нѣкои пропуснати. Между това въ пояснителнитѣ бележки пропуснатитѣ нумера сѫ взети като редовни. Едва отъ 504 стр. нумерата въ пояснителнитѣ бележки съответствуватъ на печатнитѣ нумера. ]]
* * *
— Пишатъ ни (154) отъ Пловдивъ, че разбойничеството по тия страни е приело такива широки размѣри, щото пѫтуването по селата е станало почти невъзможно. Ако захвана да ви изброявамъ жертвитѣ на тоя единственъ турски занаятъ — говори писмото — то тѣхното число ще да надмине всѣка една вѣроятность. Това не е вече простъ хайдутлукъ, какъвто, вие знаете, става всѣки день и всѣки часъ въ Турция: тука сѫ цѣли чети разбойници, които посрѣдъ пладне грабятъ, обиратъ и убиватъ беззащитнитѣ селяни и които вечерь се прибиратъ въ градоветѣ или въ селата и по цѣла нощь пиянствуватъ и развратничатъ заедно съ правителственитѣ чиновници. Тия дни една такава чета нападна на едно отъ пазарджийскитѣ села (Поибрене). Кому да се оплачемъ отъ тия варварски злодейства? На правителството ли? — Правителството е ортакъ съ злодейцитѣ и съ друго нищо се не занима, освенъ съ пиянство, съ развратъ и съ разбойничество. На екзархията ли? — екзархията е днесъ въ такова стѣснено положение, щото и тая наша сирота майка ще да ни каже, че търпението е най-висока християнска добродетель. На нашитѣ цариградски политици ли? — Но и тия смирени божи създания се не занимаватъ съ друго нищо, освенъ съ своето
426
собствено сѫществувание, и не обръщатъ никакво внимание на страданията на народа.
— Изъ Варна ни явяватъ, че и по тия мѣста животътъ и имотътъ на султановитѣ роби е достигналъ до такава сигуранция, щото и съ желѣзницата да пѫтува човѣкъ е станало твърде опасно. Тия дни една чета разбойници нападнали на пасажерския тренъ (на кое мѣсто? р.), спрѣли го и обрали нещастнитѣ търговци. — Прогресъ и въ разбойничеството! Но нѣма нищо. Попитайте цариградското „Читалище” и то ще да ви каже, че цивилизацията въ Европа е напреднала до толкова, щото е възможно да се пѫтува и съ балони.
Цариградскиятъ дописникъ на „Видов-дан”, като споменува и той за приключението въ татаръ-пазарджишкия окрѫгъ, между другото говори: „Това не е никакъ за чудене, защото и въ самия Цариградъ солдатитѣ нападатъ на мирнитѣ граждани, особено на женитѣ, обиратъ ги и ги безчестятъ, и то посрѣдъ пладне, както се случи такова едно нѣщо и завчера въ една отъ публичнитѣ градини на Таксита. Нашата полиция, казва дописникътъ, се не занимава съ такива дребни работи!” — Разбира се! Нема „Видов-дан” не знае още, че Хюсни-паша е министъръ не на полицията, а на общественитѣ кражби и безчестия?
* * *
(Следъ съобщението (155) изъ Търново,че 7 разбойника черкези обрали и изтезавали 40 градинари—българи четемъ): — Хубава работа! 7 души разбойници да биятъ и да обератъ 40 души живи сѫщества! Роби! роби! До кога ще да ви колятъ като говеда? До кога ще ви безчестятъ като чифути?
— Изъ Русчукъ ни явяватъ, че нѣколко души черкези нападнали на едно отъ близкитѣ до тоя градъ български села и поискали да ги ограбятъ. Селянитѣ се въорѫжили кой съ брадва, кой съ кривакъ, и забъркали такава каша съ своитѣ невикани гости, щото отъ дветѣ страни имало множество разцепени глави, строшени крака и пребиени рамена. Отъ черкезитѣ имало и единъ „изстиналъ”. „По тая причина, казва дописникътъ ни, правителството е докарало въ Русчукъ множество наши селяни и ще да ги сѫди като убийци”. — И ще да ги осѫди, ако тия не постѫпятъ и съ сѫдиитѣ си така, както сѫ постѫпили съ черкезитѣ.
— Изъ Диари-Бекиръ пишатъ, че д-ръ Мирковичъ и тримата негови другари и до днесъ още лежатъ въ тереханата и че нѣма никаква надежда, за да се освободятъ. Така сѫщо пишатъ, че починали още 3 отъ нещастнитѣ мѫченици,
427
а именно Дило Пѣйовъ изъ Голъ Изворъ, Василъ Цоловъ изъ етрополскитѣ колиби и Цвѣтко Вълчовъ изъ Правецъ. Първиятъ е умрѣлъ въ Диари-Бекиръ, вториятъ въ Арганъ, а третиятъ въ Маденъ. А причинитѣ на тѣхната смърть сѫ били убийствениятъ климатъ, страшнитѣ мѫчения и голѣмата сиромашия. Мѫченици! Дали ще да има нѣкой, който да отмъсти за васъ и да разкаже на вашитѣ деца за какво сте вие загинали?
* * *
Изъ Никополъ ни пишатъ (156), че всичкитѣ пѫтници, които си идатъ изъ Влашко, заптиитѣ ги търсятъ за орѫжие и ако намѣрятъ, то имъ го взематъ. Въ това време тѣ забележватъ всѣки единъ пѫтникъ по колко пари носи и, като отмине нѣколко часа разстояние навѫтре, излазятъ и го обиратъ. Трима души пѫтници изъ Ловечъ познали въ числото на разбойницитѣ, които имъ вземали паритѣ и никополския бюлюкъбашия. — Когато е така, то защо тия селяни не отидатъ да кажатъ на свищовския каймакаминъ, че разбойницитѣ сѫ самитѣ заптии? О, Турция! Кога ли и твоитѣ деца ще проплачатъ въ утробата ти?
— Изъ Кюстендилъ ни известяватъ, че нѣкой си бащинъ и майчинъ синъ гръмналъ съ пушка, за да убие гръцкия митрополитъ киръ Игнатия, но, за нещастие, не сполучилъ. — А какво търси тоя фанариотинъ по ония мѣста? Язъкъ закуршумътъ.
* * *
— Изъ Русчукъ ни являватъ (157), че между многобройнитѣ турски копое, т. е. между тайнитѣ и явнитѣ правителствени шпиони се е появило още едно леке. Това леке е преподобното русчушко кюлхане Вълко (Лука? р.) Нейчовъ. Това безумно животно, което твърде често блѣе въ православно-идиоти ческия „Вѣкъ”, е достигнало да се презира даже и отъ най-калнитѣ личности. Неговото занятие е да шпионствува, да акомпанирова отцу Балабанову и да тълкува сънищата на женитѣ съ вѣчния календаръ на Момчиловата книжарница. — Парижки възпитаникъ ли е г. Нейчовъ?
* * *
— Нашиятъ цариградски дописникъ, като описва плачевното състояние на д-ръ Мирковича и на другаритѣ му въ тъмницитѣ на Мердинъ, между другото говори: „Нѣма ли нейде нѣкоя българска душа, която да въздъхне за тия нещастни мѫченици и която да имъ окаже баремъ такава малка помощь, която да облекчи до нейде тѣхнитѣ страдания? Освенъ тегли-
428
лата, мѫкитѣ и притесненията, които тие принасятъ съ неимовѣрна твърдость и които ние не можеме да имъ отнемемъ, тие наши братя търпятъ гладъ, въшки и всѣкакни нечистотии. Докторътъ е жизѣлъ въ Бесарабия и въ България, ималъ е приятели хора богати и състоятелни, — какво би било, ако тие пожертвоватъ 10—15 наполеондора, за да могатъ нещастнитѣ да си купятъ баремъ по една риза на гърба? Нашиятъ Ерусалимъ и нашата Свѣта Гора трѣбва да бѫдатъ ония свещенни мазбатата безъ съгласието на българитѣ и изпроводиле невинния българинъ въ Пловдивъ. „Ето, казва дописникътъ ни, днесъ тоя българинъ ще да се посече, ако мнозина отъ затворенитѣ изъ комитета и да говорятъ, че тие сами наговорили циганчето да обвиии българина. И така, отъ една страна циганчето, а отъ друга ранитѣ на тѣлото на обвинения доказватъ ясно като день кой е убилъ агата. Но кой ще да те чуе, когато и пловдивскитѣ сѫдии сѫ членове на разбойническия комитетъ? Нѣма, нѣма! нѣма друго спасение, освенъ по-скоро да захванемъ борбата!
Следъ съобщението отъ Пловдивъ, че народътъ страдалъ не само отъ разбойници, но и отъ друга язва, четемъ: Тая язва сѫ чорбаджиитѣ. Вие трѣбва да знаете, че тая година (1874 г.) по нашитѣ мѣста се не стори никаква храна. Народътъ е достигналъ до такова положение, щото нѣма даже какво да яде. А чорбаджиитѣ сѫ прекупили навсѣкѫде житата и продаватъ ги по-скѫпо и скѫпо. Въ Калоферъ двама души чорбаджии сѫ закупили хлѣба и не оставатъ никого, който би дошелъ отвънъ, да продава жито, нито брашно, нито хлѣбъ. Сиромашията е достигнала до последния градусъ.
— Изъ Търново ни явяватъ, че Н. П. [1] свети Търновски е изгубилъ и оная последна капка съвѣсть, която е ималъ преди да дойде за митрополитъ въ тая епархия. „Той ходи, говори нашиятъ дописникъ, изъ село въ село, лъже и съблача народа, попи всѣкиго, който му би далъ 10—15 лири и прави такива пакости на учителитѣ, каквито не би направилъ и най-отчаяниятъ турски шпионинъ”. Като преминувалъ презъ нѣкои си села, въ които учителитѣ били хора нѣкакъ-си по-образовани отъ него и като ги приканвалъ, за да ги разпита за общественитѣ работи на селянитѣ, обърналъ се и казалъ на едного отъ тѣхъ следнитѣ думи: „Не бойте се, азъ зная защо сте станали учители по селата, вашата цель е да
1. Негово превъзходителство.
429
научите народа да се не покорява на властьта и на своитѣ пастири, да не пости и да не ходи въ черкова и. . . вие сте бунтчие. Но отваряйте си очитѣ, защото азъ отговарямъ за васъ (!!!). Намѣсто да изпѫдятъ мене изъ епархията, азъ самъ ще да ви изпроводя въ Диаръ-Бекиръ”. — Браво, пастиръ! Браво, умъ! Не е ли можалъ нѣкой отъ учителитѣ да го заплюе?
* * *
— Една дописка изъ Враца, помѣстена въ 48 брой на „Източно Време”, иде още веднъжъ да ни докаже, че въ Турция нѣма ни правда, ни законъ, ни честь, ни правосѫдие, ни нищо човѣческо. Когато прочете човѣкъ и види какви страшни и отвратителни злодейства ставатъ въ това разбойническо господарство, което е вече станало укоръ на цѣлото човѣчество, то трѣбва да помисли, че Враца се намира нейде си въ срѣдна Африка и че тука се не говори за турци и за рая, т. е. за жителитѣ на европейска Турция, а за нѣкакви си людоеди папуанци, които заедно съ своитѣ господари излазятъ на ловъ за човѣци, пекатъ своитѣ двукраки жертви и въ изстѫпление играятъ около пилающитѣ [1] огньове. . . Даже и повече нѣщо. Тука нѣкой си по-свирепенъ дивакъ, Мустафа Зеки ефенди Чифиджикъ, който минува предъ очитѣ на правовѣрнитѣ мюсюлмани за благодетель на човѣчеството, по поощренията на своето още по-свирепо правителство, прави такива варварски злодейства и такива изтънчени звѣрства, каквито не правятъ даже и самитѣ людоеди. Той лови съ своята тайфа таксилдаре българитѣ по селата, пронизва имъ въ рѫкавитѣ по единъ колъ, качва ги по дърветата и държи ги да гледатъ право на слънцето; после това той ги снема отъ тамъ, завежда ги въ кѫщи, накарва ги да цѣлуватъ острилото на брадвата, качва ги на собитѣ и принуждава ги да викатъ: „куку! азъ съмъ ялъ отъ чифиджийския кукурузъ”. Отъ тамъ ги вкарва като говеда въ язоветѣ на воденицитѣ, държи ги, дордето имъ се вкоченятъ коститѣ, а после това ги изкарва на сухо, накарва ги да налягатъ на гърбоветѣ си, нарежда по тѣхъ дъски и — тайфата седи да пие ракия! Тия мѫки сѫ търпѣли и мѫже, и жени, и деца. А правителството? — Правителството се чуди и рѫкоплѣщи на изкуството на своитѣ чиновници! Русчушката пачавра „Дунавъ” акомпанирва на тоя дивашки концертъ, Балабановъ проповѣдва благочиние и благонравие на раята, „Напредъкъ” пѣе
1. Пламтящитѣ.
430
химни на идиотизма, а „Източно Време” говори, че ще да дойде време, когато и турцитѣ, и българитѣ ще да станатъ братя! Ние би желали да покачимъ нѣкого отъ тия франтове да пренощуватъ на нѣкое щъркелово гнѣздо, както е пренощувалъ 70-годишниятъ старецъ отъ Враца, покаченъ отъ клевретитѣ на Чифиджика, пакъ тогава ги би попитали, каква е Турция и какви сѫ нейнитѣ чиновници? Но ние прощаваме глупостьта на нашитѣ цариградски събратия, защото знаемъ, че и тѣ не сѫ въ по-добро положение (като журналисти) отъ нещастната рая въ Враца. И тѣхъ държавниятъ „Чифиджикъ” накарва да цѣлуватъ острилото на брадвата, и тѣхъ той е покачилъ на собата на писалището за печата, и тѣхъ той накарва да викатъ „куку! и ние сме яли отъ кукуруза на Чифиджията. Куку! и ние не можемъ да говоримъ истината. Ку-ку! и ние сме безусловни роби!”.
— Изъ Русчукъ ни пишатъ, че тамошната полиция съ своя легионъ шпиони е побѣснѣла. „Причината на това, говори нашиятъ дописникъ, е слухътъ, който се пръсна изъ Русчукъ, че ромънскитѣ власти въ Гюргево сѫ уловили единъ сандъкъ съ револвери, който се е изпровождалъ отъ букурешката „комета”, за да се произведе бунтъ въ България, Числото на тия револвери, споредъ думитѣ на едни шпиони, е 250, а споредъ сведенията на други, 2,500. Азъ не зная случило ли се е такова нѣщо въ Гюргево или не е, но русчушката полиция и шпионствующитѣ пачаври „Le Soleil” и „Дунавъ” сѫ повдигнали такъвъ викъ и шумъ, щото правителството на разбойницитѣ въ дунавския вилаетъ се е смаяло какво да прави. Нѣкои отъ първитѣ негови чиновници говорятъ, че то ще да запрети на раята не само да носи орѫжие по къра, но и да държи такова нѣщо въ кѫщитѣ си. Ако се осѫществи това предсказание, то отъ насъ ще да отнематъ и брадвитѣ, и топоритѣ, и мотикитѣ и ножоветѣ, съ които режемъ хлѣбъ.” Ние знаемъ твърде добре какво е турското правителство и затова се не чудиме, че на една нищожна и съвсемъ частна търговска работа то е дало такъвъ грозенъ политически характеръ. Ние се чудиме на ромънскитѣ власти въ Гюргего, а особенно на тамошния префектъ г. Муратъ, който съ излишната си ревность и въ това отношение показаха, че Ромъния е полиция на Турция. Работата е такъвъ родъ. Едно частно лице изъ Букурещъ изпровожда до друго частно лице въ Гюргево едно сандъче съ 12 револвери и съ 3,200 фишека и му пише, че когато се яви при него неизвестното нему лице подъ псевдонимъ Кара Михалъ, то да му дава по единъ или
431
по два револвера да ги пренесе отсреща. Но при експедиранието сандъчето изъ Букурещъ слугата, който го предавалъ на желѣзницата, като не знаялъ що е вѫтре, а въ това сѫщо време като виждалъ по адресата, че сандъчето се изпровожда до едно лице, което е свещаринъ, казалъ въ фракта, че въ сандъчето сѫ свещи. Въ Гюргево се открива тая погрѣшка, и лицето, което трѣбвало да приеме револверитѣ, като не разбрало писмото, обявило, че тия револвери сѫ за Карамихалова, драгоманинътъ на руското консулство въ Русчукъ. Тая глупость дала право на гюргевската полиция да конфискува револверитѣ и да пръсне изъ цѣло Гюргево, че въ конфискованото отъ нея сандъче се заключава смъртьта на Турция и решението на восточния въпросъ! Ако да не би биле ние проприетаринъ на това толкова опасно сандъче, то са би посмѣяле на влашкия туркофилския патриотизъмъ и попитали би министра, г-на Катаржѫи, въ силата на кой законъ гюргевската полиция конфискува стоки, които сѫ позволени да се продаватъ въ Ромъния, и въ силата на коя конвенция не допуща да се внася въ Турция орѫжие. Но защото съ тая незаконна и смѣшна постѫпка на ромънското туркофилство ние изгубваме цѣли 860 франка и защото тая работа е съвсемъ частно и търговско нѣщо, то молиме г-на министера да заповѣда да ни се върнатъ револверитѣ и да вземе въ внимание това, че тия револвери сѫ купени не за революция и не за нѣкакъвъ си атентатъ противъ турското правителство, а просто за законна защита противъ разбойницитѣ на ония нещастни работници, които цѣло лѣто робуватъ и чернѣятъ по ромънскитѣ полета, за да спечелатъ прехраната на семействата си, но които като се връщатъ въ отечеството си, турскитѣ власти по границата имъ отнематъ орѫжието и изпровождатъ своитѣ банди черкези и жандарми да ги обиратъ и убиватъ. Живъ примѣръ на това служи свищовскиятъ каймакаминъ, който преди 3 месеца отне на 50 души градинари орѫжието и изпроводи 7-тѣ свои кърски заптие да ги обератъ близо при Търново и да убиятъ едного отъ тѣхъ. Повтаряме, 12-тѣ револвера бѣха за подобни нещастни наши братя, които отдѣлиха отъ гърлото си по нѣкоя пара и и ни се примолиха да имъ купиме по единъ револверъ. Следователно, виновати ли сме ние за това, че сме искали да направиме малка една услуга на брата си, на баща си и на народа си? Кой законъ може да ни обвини за това? Отъ страната на варварското турско правителство отговорътъ на това наше питание би била бесилницата; но отъ страната на всѣки
432
честенъ човѣкъ, а така сѫщо и на ромънската полиция, трѣбва да бѫде — да ни се върнатъ револверитѣ.
* * *
— Пишатъ ни изъ Цариградъ, че тамъ пристигнала телеграма изъ Охридъ, въ която се говорило, че на 2 февруарий презъ нощьта изгорѣли всичкитѣ здания на манастира св. Наумъ. Черковата не могла да изгори. „Напредъкъ”, като споменува за това произшествие, говори: „Ние сме любопитни да се научимъ какъ се е случило това нещастие съ тая българска светиня”. Ако да би било само за едно просто любопитство, ние би посъветвали почитаемата редакция на гореказания вестникъ да постѫпи на полицейска служба у турцитѣ и да удовлетвори своитѣ желания. Но тука работата не е такава, която да възбужда само едно просто любопитство. Ние знаемъ, че всичкитѣ пожари, които сѫ станали въ последно време по България, като напримѣръ въ Свищовъ, въ Ески-Захра, въ Казанлъкъ, въ София и др., сѫ работа на самото турско правителство или на Перикловитѣ потомци.
Кой не знае, че въ Цариградъ сѫществува особено общество за поджигателство и че това общество се намира подъ покровителството на самия в. везиръ? Цельта на това общество е да оправи улицитѣ въ столицата, а въ провинцията да съсипе економическото състояние на раята. Кажете ни после това, има ли нѣкакво съмнение, че и манастирътъ св. Наумъ не е запаленъ отъ самитѣ охридски власти или отъ привърженицитѣ на фанариотската патриархана? .. А при всичко това „Напредъкъ” още вѣрва, че „мѣстното правителство е извършило потрѣбното изпитване за тоя пожаръ!” Да ти запаля кѫщата, пъкъ после да те уловя и да те мѫча, за да кажешъ кой я е запалилъ! Но какви чудеса не ставатъ въ Турция!
— „Изъ Габрово ни пишатъ, че учителитѣ на тамошната прочута гимназия, като уловили едного отъ изпѫденитѣ си възпитаници, който нѣколко пѫти е описвалъ „Габровската робота” съ най-вѣрни бои, принудили го да докаже публично, че помѣстената му въ 24 брой на „Напредъкъ” дописка е клетва и измислица противъ самитѣ учители. Ние видѣхме „собствено рѫчно опроверѫекие на казаната статия” отъ ученика г-нъ X. К. Конкилевъ, помѣстена въ „Източно време” и не можемъ да не посъветваме „сериозната” редакция на тоя листъ, да бѫде малко по-осторожна въ обнародването на подобни шарлатанства; а габровскитѣ учители ще да попитаме: хора и граждани ли приготовлявате вие въ своя храмъ на науката или шпио-
433
ни и роби? За това насилствено опроверѫение ученикътъ заслужава съжаления, а габровскитѣ учители една добра храчка. Ние ги заплюваме за убиването свободната воля на единъ младъ характеръ.
— Изъ Цариградъ ни известяватъ, че патриарханата е подала едно прошение на Сафетъ паша, въ което се оплаква отъ това, че екзархията е изпроводила по всичкитѣ свои епархии пропагандисти учители, на които мисията е била да сѣятъ ненависть, омраза и раздори противъ великата христова черква. Сафетъ паша (забележете, че тоя читакъ е билъ министъръ на просвѣщението, а сега министъръ на външнитѣ работи) е изпроводилъ едно тескере до екзарха, въ което му заповѣдва „да повика всичкитѣ български учители, които е той изпроводилъ въ областитѣ и които не правили друго нищо, освенъ да разпалватъ страститѣ и да сѣятъ раздоръ между православието и схизматицитѣ”. Кахпе министъръ! Кахпе турчинъ! Кахпе глупость! Това надминава статистическитѣ сведения на търновския каймакаминъ, който казва въ рапорта си, че въ Ловченското пристанище се товарятъ всѣка година по 300 гимии съ жито. Сафетъ паша е билъ министъръ на просвѣщението, а не знае, че учителитѣ въ България се не провождатъ и не поддърѫатъ отъ екзархията, а се избиратъ и заплащатъ отъ самия народъ! Но турската държавна глупость има ли граници?
* * *
— Изъ Търново (158) ни пишатъ, че тамошната община е изпроводила едно прошение до екзархията, въ което се оплаква отъ своя владика г. Илариона. „Причинитѣ на тия оплаквания, говори нашиятъ дописникъ, сѫ следнитѣ: „заслужениятъ” пастиръ иска да се обхожда и съ търновци така сѫщо, както се обхожда съ сичкото свое чадо, т. е. той иска да бѫде неограниченъ деспотъ въ сичкитѣ наши обществени работи. Той не признава Търновската община по това безумно и шарлатанско убеждение, че тамъ, дето сѫществува митрополия, общината е нѣщо излишно и непотрѣбно, и че той не е длъженъ да дава смѣтка за дѣлата си никому другиму, освенъ на екзархията. По тия причини, Търновската община не е вземала участие въ послелного епархиално събрание. Освенъ това, св. Търновски прави такива маскарлъци по селата, каквито азъ мисля не ставатъ ни въ една друга епархия. Той не ще да знае за друго нѣщо, освенъ за джоба си и за стомаха си. Съ своето лакомство той иска да погълне даже
434
и ония суми пари, които се събиратъ за епархиалното училище (?) по 20 пари отъ вѣнчило и които влазятъ все въ касата на митрополията”. — Това не е за чудене. Всичкиятъ сой на о. Илариона е такъвъ. А за чудене е дописката изъ Ени-Захра, помѣстена въ 2 брой на „Източно време”, въ която съ такива прекрасни бои се описва подвластния нему клиръ. Браво, попове! Никога да не бѫдете по-добри!
— Една дописка изъ Никополъ, помѣстена въ 2 брой на „Източно Време”, като разправя за злоупотрѣбленията, които прави по Никополската кааза намѣстникътъ на дѣдо Илариона, о. Хрисандъ, говори, че селата сѫ се оплакали на тамошния каймакаминъ и поискали сѫ да се прекратятъ тия пастирски обири. Каймакаминътъ поканилъ дѣдо Хрисанда да брои 300-тѣ лири и 28-тѣ хиляди оки жито, които той е събралъ въ последно време, но той отговорилъ, че всичко това отдавна вече се намира у владиката. Радостно нѣщо! Въ Тулчанския санджакъ населението умира отъ гладъ, а дѣдо ви Иларионъ само чрезъ своя намѣстникъ смъква толкова пари и жито, колкото би било достатъчно да се прехранатъ 2 или 3 села. А дѣдо ви Хрисандъ е деятеленъ разбойникъ, достоенъ развратникъ и уменъ шарлатанинъ. Неговитѣ качества сѫ описвани много пѫти, затова и началникътъ му го е обикналъ до такава степень, щото има намѣрение да го направи и свой епископъ.
— Въ „Видовъ-Дан” пишатъ, че въ Солунския окрѫгъ е захваналъ вече да върлува гладъ, който отъ день на день става все по-силенъ по причина, че нѣкаква си епидемическа болесть е захванала да мори и добитъка. Ако е работата за гладъ, то ние ще да споменемъ, че въ Мала Азия тая обществена чума е погълнала страшно едно количество човѣшки сѫщества. На мѣста сѫ измрѣли по 50 % отъ народонаселението. Такива симптоми сѫ захванали да се появяватъ и въ много други краища на Европейска Турция. Въ Тулчанския санджакъ, при всичкитѣ оплаквания на общинскитѣ съвети, че за прехраната на народонаселението сѫ потрѣбни повече отъ 70,000 кила жито, правителството не е взело никакви предохранителни мѣрки и гладътъ е захваналъ да произвежда своето страшно действие. Въ Босна, пишатъ въ единъ сръбски вестникъ, зимата е дотолкова тежка и страшна, щото и стогодишнитѣ старци казватъ, че такова нѣщо не сѫ запомнили. Народътъ нѣма храна, добитъкътъ сѣно, а главното, нѣма нито пари, нито срѣдства какъ да се предвари злото. Босненскитѣ турци се въорѫжаватъ и, както се види, напролѣть по
435
тия страни ще да произлѣзе страшно клане. Раята е оголѣла крайно, следователно ножътъ и роптанията ще да бѫдатъ отправени къмъ падишаха. Това е скръбно, но нежелателно и неминумо явление въ Турция.
— Изъ Цариградъ ни пишатъ, че нашитѣ мѫченици въ Деаръ Бекиръ сѫ хвърлени изново въ хладнитѣ и безчовѣчнитѣ турски тъмници. Причината на това било побѣгването на двама отъ заточенитѣ, които се не знаятъ нито где се намиратъ, нито какво сѫ станали. Това нещастие е принудило затворенитѣ да пишатъ въ в. „Напредъкъ” и да молятъ редакдията на тоя листъ да прогласи тѣхната невинность, за да се вземе тя въ внимание тамъ, дето трѣбва, и да се опростятъ тѣхнитѣ съчинени прегрѣшения”. Напраздна молба и безполезенъ трудъ! Правителството знае твърде добре невинностьта на тия нещастни наши братя както въ престѫпленията, които имъ е то приписало безъ никаква процедура, така и въ побѣгването на двамата тѣхни другари, но. . . но въ Турция не сѫществува нито правда, нито законъ, нито милость. Варварщинитѣ на деспотизма нѣматъ никакви граници. Ние имаме достовѣрни сведения, че правителството знае где се намиратъ побѣгналитѣ, но тъй му изнася. Нещастнитѣ отдавна вече сѫ се преселили на оня свѣтъ. Черното тегло ги е принудило не да побѣгнатъ, а да се удаватъ.
— Изъ Цариградъ ни пишатъ, че гръцкитѣ силогоси сѫ захванали вече да даватъ добъръ плодъ. Въ Сѣресъ се е основала една елинска литературно-политическа банда, на която цельта е да отваря сандъцитѣ на по-имотнитѣ търговци, да краде добитъка и кокошкитѣ на българитѣ и да разпространява клефтическото образование между дендрокефалитѣ. Тия дни тая банда е откраднала 300 лири отъ единъ търговецъ. Добри успѣхи, добри успѣхи, православни патриоти! Ако сте въ споразумение съ правителството, то ще да напреднете, ако ли не, то тежко ви на гърбоветѣ! Но „великата идея” търпи всичко.
— Изъ Бѣлградъ являватъ, че „филологическиятъ оселъ” г. Милошъ Милоевичъ е издалъ още една патриотическа брошура, въ която при другитѣ свои безумствования, е ритналъ въ устата и българскитѣ ученици отъ „Великата школа”. Той ги нарича турски шпиони и предатели на сръбството и на сръбската народность, а тия му отговарятъ съ една доста дълга и дѣлна статия въ „Будућност”. — Ние съветваме ученицитѣ изъ В. школа да се помолятъ на нѣкой депутатинъ да попита правителството, защо то не е отворило особена ед-
436
на лудница за безумствуващитѣ шарлатани на науката и на патриотизма?
* * *
— Въ Източно Време (159) пишатъ, че по побуждението на г. Христа Тъпчилеща, който преди нѣколко време си е далъ оставката като членъ на екзархийския съветъ, въ Цариградъ се приготовлявало едно прошение отъ страна на тамошнитѣ българи, въ което молятъ правителството да свали отъ екзархийския престолъ дѣда Антима, Редакцията на тоя листъ се въздържа да потвърди тоя „слухъ”, но ние имаме достатъчно причини да мислимъ, че той е твърде, основателенъ. Тъпчилеща е влѣзълъ въ заговоръ съ кредиторитѣ на „българската църква” и съ компанията Кръстевичъ & Балабановъ, съ които заедно употрѣбяватъ цариградскитѣ чапкъни и бекяри за орѫдия въ постигането своитѣ чорбаджийски цели. Това е скръбно и възмутително явление въ хода на нашитѣ обществени работи. Всѣки честенъ човѣкъ трѣбва да се гнуси отъ тая безумна постѫпка, направена отъ цариградскитѣ маслинари безъ волята и безъ участието на българския народъ. Ние чакаме да изкаже „Източно Време” мнението си върху тоя въпросъ и готови сме да го придружимъ съ своитѣ бележки. За сега ще да кажемъ само това, че тия комедии, които се разиграватъ отъ слѣпцитѣ и на които цельта е помирението съ гърцитѣ и безконтролното експлоатиране народнитѣ чувства, ще да доведатъ екзархията до опропастяване. Народътъ окончателно ще да отвърне лицето си отъ нея.
— Изъ Пловдивъ ни пишатъ следното: „Преди два месеца ви явиха, че правителството е наумило да наложи данъкъ и на коткитѣ, а сега ида да потвърдя това съ следното негово решение: министерството на финанситѣ е издало заповѣдь, съ силата на която отъ сега нататъкъ ще да се взема данъкъ (беделъ) и отъ калугеритѣ. Вие трѣбва да сте видѣли въ цариградскитѣ вестници какви аргументи привеждатъ банкротитѣ, за да дадатъ законность на своитѣ кражби. „Всичкитѣ християнски народности, които не служатъ въ войската, сѫ длъжни да плащатъ беделъ”. Идете после това и не вѣрвайте, че Турция е чула съветитѣ на Европа — да даде правдини на българския народъ и да захване да рекрутира и християнитѣ! Впрочемъ, поповетѣ и пеленачетата и въ тоя случай не могатъ да бѫдатъ солдати, следователно — беделъ!
— Изъ Русчукъ ни пишатъ, че при безчисленитѣ други благодеяния, съ които турскитѣ власти обсипватъ населението въ примѣрния Дунавски вилаетъ, честитото правителство на падишаха е притурило още едно, което действително заслужава да се запише въ книгата на нашитѣ страдания. По причина на дългата и тежката зима, която едвамъ сега е умекнала,
437
гладътъ и сиромашията сѫ захванали вече да произвеждатъ своето опустошително действие. Хората нѣматъ хлѣбъ, нито пари, за да си купатъ храна; а добитъкътъ мре отъ гладъ и отъ болесть. Чулъ ли е нѣкой да се продаватъ нейде една кола слама за 5 лири турски? Това е въ Русчукъ обикновено нѣщо. А има друго едно, което не вѣрваме да се е повторило нѣкога си и въ най-варварскитѣ страни (впрочемъ, ние мислимъ, че по-варварска страна отъ Турция нѣма). Като гледатъ правителственитѣ разбойници, че добитъкътъ на раята ще да измре, то тѣ прибързали да го прочетатъ и да му взематъ на 10-тѣ едно. А всѣки отъ насъ вече знае, че тоя данъкъ се взема не въ стока, а въ пари. Какъ ви се струва, читателю, да имашъ ти стотина-двесте овце, които една по една мратъ всѣки часъ, и дойде „агата” да ти иска още и пари за това нещастие? Това не е ли подигравка съ твоя трудъ, съ твоето сѫществувание? Но нашитѣ българи търпятъ, търпятъ като добитъци!
* * *
— Жалостни (160) слухове достигатъ до насъ изъ руска Бесарабия, т. е. изъ оная обетована земя, въ която една часть отъ нашия народъ намѣри прибѣжище въ страшнитѣ години на своитѣ страдания. И тамъ, както и на всѣко друго мѣсто, българинътъ е биенъ, обезчестенъ, излъганъ, съсипанъ и наказанъ по закона на варварския деспотизъмъ! „Кажете ни, пита единъ нашъ приятель изъ Комратъ, виждате ли вие край на българскитѣ страдания? Въ Турция ни мѫчеха и продаваха едно време като скотове, а днесъ душатъ всѣко едно стремление къмъ човѣчески животъ; въ Ромъния ни преследваха и продаваха на турцитѣ, а днесъ съ още по-голѣма енергия ни лъжатъ, експлоатиратъ, обиратъ и отнематъ всѣко едно срѣдство за сѫществувание! Сърбия ни е лъгала съ своя шарлатанствуващъ патриотизъмъ въ продължение на всичкото свое сѫществувание и още дълго време ще да ни лъже и ще да се ползува съ силитѣ, съ довѣрието и съ глупостьта на нашитѣ неразбрани патриоти; а Русия, тая мнима защитница на славянството, тя употрѣбява още по-радикални срѣдства, за да изтрие отъ лицето на земята българскитѣ колонии. Тя отне земитѣ на колониститѣ, подложи ни съ всичката своя нѣмска строгость и подлость подъ закона на „общата повиность” и когато ние пожелахме да оставимъ пепелищата на ногайскитѣ татари, които трудолюбивата българска рѫка преобърна на рай, и да се върнемъ въ своето старо отечество, изпроводи нѣколко черни български души, за да ни отвърнатъ отъ това
438
намѣрение. Но това, което не можаха да направятъ устата на продаденитѣ блюдолизци, направиха казацитѣ съ своитѣ сулици и камшици и съ копитата на своитѣ коне, направи правителството съ своитѣ тъмници, съ своя Сибиръ и съ своитѣ 25 по гърба. Вие нѣма да повѣрвате, ако ви кажа, че въ едно село (?) казацитѣ извързаха всичкитѣ старци, мѫже и ергени и като ги изпроводиха „Куда Макаръ телятъ не гулялъ”, не оставиха ни една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дете неизнасилвано. Тѣ изпокрадоха имането и покѫщнината на селянитѣ, изпоклаха имъ птицитѣ и добитъка и всичко това премина ненаказано отъ страна на правителството. На мѣста даже и кръвь се пролѣя! Кажете ни после това не ще ли нашиятъ народъ да заеме мѣстото на евреитѣ въ Европа? Не е ли всичко това знакъ, че тоя народъ се смѣташе и сега даже се смѣта за стока, съ която всѣки има право да се обръща, както иска? На нашитѣ викове за свобода, на нашитѣ стремления за братство и за съединение съ славянитѣ и на нашитѣ трудове за прехраната на тиранитѣ никой почти не обръща никакво внимание.
Първата рекрутация, която правителството прибърза да направи по колониитѣ, има твърде печаленъ изходъ. Правителството натовари 1,000 души български момци въ единъ твърде веранъ вапоръ и ги изпроводи на Кавказъ въ такова зло време, щото отъ буритѣ вапорътъ потъна въ Черното море и нашитѣ отидоха да защищаватъ отъ рибитѣ своето ново отечество. Нашето правителство е запретило входа на всичкитѣ български вестници въ държавата и цельта на това е да се не раздразяватъ духоветѣ. Видите ли какви прекрасни мѣрки употрѣбява защитницата на славянитѣ, за да еманципира своитѣ едноплеменици и едновѣрци? Какво ще да кажете противъ това?” Ние не ще да кажемъ нищо друго, освенъ това, че всѣки човѣкъ и всѣки народъ тегли отъ ума си. Кой ни е кривъ, когато ние съ своето воловско търпение въ всѣко едно отношение се стараемъ да докажемъ, че сме родени за тояга. „Трай душо, черней кожо!” е девизата на нашия животъ.
— Изъ Пловдивъ ни пишатъ следното. Сиромашията по нашитѣ мѣста е достигнала до най-крайна степень. Тежката зима измори почти всичкия добитъкъ и унищожи даже всичката храна, а правителството ни съдра и кожата отъ гърба. Ние вече нѣмаме що да ядемъ. Какво ще да се прави — не знаемъ. Кражби, обири, данъци, убийства, неправди — безъ край. Гледашъ на нашия селянинъ и се чудишъ: какво още зло и какво нещастие може да сѫществува на свѣта, което да
439
го накара да прежали жената си и децата си и да излѣзе да ги избави отъ гладъ и отъ робство. Отъ тѣзи теглила по-голѣми надали ще и да сѫществуватъ по свѣта. Ние мремъ отъ гладъ, а турцитѣ ни набиватъ като гвоздеи. Единственото наше утешение е това, че пролѣтьта вече настана и шумата скоро ще да се развие. Който е човѣкъ, той ще да нарами пушката, пакъ ще да търси щастие и отмъщение, а който е скотъ, той ще да пасе трева и ще да робува. Ще да видимъ скотоветѣ ли или хората сѫ повече у насъ. Мене ми се струва, че първитѣ, ако и да измрѣха, тѣ сѫ все въ по-голѣма пропорция отъ вторитѣ. Но и така да бѫде, азъ мисля, че тая зима бѣше изпроводена отъ българския богъ, за да ускори революцията, но кой да те разбере? кой да покаже спасителния пѫть на народа? Нашитѣ патриоти сѫ се запретнали да ни докажатъ (на ланската шапка!), че по-напредъ трѣбва да се образоваме, пакъ тогава да искаме хлѣбъ. „Знанието е сила”, говори Баконъ. Но я да попитаме тия нови синигере, могатъ ли тѣ да ни учатъ на гладно сърдце, както искатъ да се учимъ ние? Затлъстѣха отъ потьта на народа, а сега искатъ да тлъстѣятъ и отъ неговата глупость. Паразити! комуто е широко около шията, нему е широко и около краката, и около рѫцетѣ, а комуто е празенъ стомахътъ, нему е празна и главата. Надъ насъ виси вѫжето и ятаганътъ, следователно, ние не разбираме вашитѣ „ положителни истини”. Ние и безъ вашата „азбука” знаемъ да записваме днитѣ на своитѣ страдания [1].
— Въ Цариградъ произхождатъ комедии. Двата лагера български патриоти, на които представителитѣ сѫ „Вѣкъ” съ своитѣ двама редактори на восточно-западното пълнолѣтни деца на безумието, и „Напредъкъ” съ своя кюлъ-боклукски герой, сѫ се заловили сериозно да ощастливятъ българския народъ. Първитѣ плачатъ за православието и за народа, които гинатъ по причина на схизмата и на нежеланието на екзархията да влѣзе въ помирение съ фанариотската черкова, и употрѣбяватъ такива кални и подли срѣдства за достигането своитѣ чорбаджийски цели, каквито могатъ да употрѣбятъ само ония личности, които за кокалъ сѫ способни да продадатъ и майка си, и баща си. Вторитѣ, които всичкото щастие за народа и за себе си очакватъ отъ духовенството, а особено отъ сегашния съставъ на екзархията, биятъ своитѣ противници на такава слаба почва, на която не ще могатъ да
1. Заграденитѣ въ кавички изрази сѫ взети изъ Любенъ Каравеловия в. „Знание”.
440
направитъ нито една крачка напредъ. А екзархията? — Тамъ по-голѣми комедии! Прошението, което се е приготовлявало за свалянето на дѣдо Антима, е написано, както и по-преди явихме, подъ диктовката на о. Марко Балабановъ и на неговия преподобни другаринъ св. Уростопола Устуянова съ цель да уплашатъ дѣда Антима и да го принудятъ да заплати патриотическия дългъ за пукнатитѣ темели на българската черкова. Това е подействувало на калимавкитѣ и тѣ, споредъ пословицата „на чуждъ гърбъ сто тояги сѫ малко”, сѫ се решили да дадатъ изъ народната каса на г. Н. Тъпчилеща исканитѣ суми. Това е, види се, насърдчило и Александра Екзарха, който споредъ фамилията си е помислилъ, че е синъ на дѣдо Антима, да иска и той 50,000 гроша наследство за това, че нѣма другиго кого да доландардише [1]. Екзархията, която познава генеалогията на едновремешния редакторъ на „Цариградски Вестникъ”, отхвърлила неговитѣ притезания и о. Марко се сдобива съ още единъ аркадашинъ. — По ходатайството на екзархията турското правителство е заповѣдало на валиитѣ въ смѣсенитѣ епархии да прекратятъ вече гоненията противъ българскитѣ учители. Тая заповѣдь е произвела голѣма радость между екзархиститѣ, но който знае съ каква точность се изпълняватъ заповѣдитѣ на централното правителство по вилаетитѣ, той ще да се съгласи съ насъ, ако му кажемъ, че всичко това е само едно голо залъгване, дадено на екзархията, за да може да се пери предъ своитѣ противници. — Г-нъ Гаврилъ Кръстевичъ е участвувалъ въ избиранията за съветници на смѣсения гръцки съветъ при патриаршията. А тоя човѣкъ цариградскитѣ червишчие и бекяра искаха да избератъ за съветникъ на екзархията. Кажете ни, не е ли това шарлатанство отъ страна на самозванитѣ патриоти? А народътъ мълчи!
* * *
— Пѫтници (161), които сѫ дошли тия дни тука отъ Карлово и Калоферъ, ни разказватъ за една случка, която, ако е истина, прави голѣма честь на нашитѣ българки. Работата е такава: Карловскиятъ каймакаминъ билъ запрѣлъ въ хапузханата около 200 души сиромаси за данъкъ. Оставенитѣ безъ подпорка жени, като видѣли, че нѣма да пуснатъ скоро мѫжетѣ имъ и че тѣ и децата имъ ще да измратъ отъ гладъ за кефа на нѣкой си краставъ дембелинъ, съгласяватъ се по-
1. За тия пари Ал. Екзархъ е подавалъ заявление следъ Освобождението до Народното събрание.
441
между си и отиватъ да искатъ отъ каймакамина да пусне мѫжетѣ имъ. Но кучето намѣсто да послуша справедливитѣ молби на сиромахкинитѣ, изпсувалъ ги като всѣки читакъ и скочилъ даже да ги бие. Това разярило нещастнитѣ наши майки и тѣ се спущатъ връзъ тиранина, улавятъ го коя за рѫка, коя за глава и дръпватъ му такъвъ единъ л