Б. Свобода и Независимость (1872—1874)
ДОПИСКИ
70. Какво е очаквалъ народътъ отъ решението на черковния въпросъ (Търново, 30 юний)
71. Революцията ще да се появи изъ Цариградъ (Русчукъ, 18 юлий)
72. Всѣки гледа да живѣе съ различни неправди (Българско-Сливово, 25 юлий)
73. Кому да казвашъ и кой да те разбере? (Плѣвенъ, 3 августъ)
74. Турция се готви за война (Русчукъ, 12 августъ)
75. Тежкото положение на българитѣ въ Болградъ (Болградъ, 10 августъ)
76. Българскиятъ народъ е захваналъ да се занимава съ обществени работи (Пловдивъ, 13 августъ)
77. Арестувани и заточени българи (Русчукъ, 29 августъ)
78. Решението на източния въпросъ ще да реши и много други социални, международни и икономически въпроси (София, 20 августъ)
79. Шпионството е станало у насъ честно и почтено занятие (Русчукъ, 10 септемврий)
80. Въ слѣпото царство царува онзи, който има едно око (Цариградъ, 22 септемврий)
81. Прогресъ се е появилъ и въ нашитѣ мѫки и страдания (Русчукъ, 26 септемврий)
82. Защо да дразня нервитѣ на ония, които отдавна сѫ заспали? (Плѣвенъ, 15 септемврий)
(Какво е очаквалъ народътъ отъ решението на черковния въпросъ)
Ако българскиятъ народъ очакваше съ такова нетърпение решението на черковния въпросъ и нарежданието на българскитѣ черковни дѣла, то ги очакваше само за това, защото мислѣше, че българската иерархия ще да разпространи своето влияние по всичкитѣ български крайове и че ще да облекчи баремъ отчасти народнитѣ страдания, неволи и материални нужди. „Ако ние не събереме богати плодове отъ нашитѣ чер-
174
ковни постановления, т. е. отъ независимостьта на българската черкова, то ще да се възползуватъ баремъ нашитѣ деца и унуки, говорѣха българитѣ въ 1850 г. — Отъ сега нататъкъ ние не ще да имаме баремъ духовни врагове”. Но гръцко-българската борба се продължи цѣли 25 години и българитѣ отчасти добиха вече онова, щото имъ принадлежи. Азъ мисля, че ако българитѣ и да не би добили султанския ферманъ, то тѣхната цель би била постигната. Демонстрациитѣ, които оживиха българското чувство и които възродиха българския духъ даже и въ най-далечнитѣ български страни, сѫ направили милиони пѫти по-голѣма полза, нежели султанския ферманъ, екзархията, владицитѣ и много други. Ние видиме, че българскиятъ народъ е принесълъ въ продължението на последнитѣ 25 години голѣми жертви и че тия жертви сл пълни съ ужаси и съ страшни сцени; ние видиме, че неговата борба съ гърцитѣ и до днесъ още разширява своята програма; най-после, ние видиме, че черковния въпросъ захваща да се преобразява на политически и на национални. А кой е кривъ? Турцитѣ. Но както и да е, а до 1873 год. българскиятъ черковенъ въпросъ имаше религиозенъ характеръ, следователно нашитѣ честни народолюбци бѣха безчестени, затваряни, изпровождани въ Диари-Бекиръ, убивани, удушвани въ тъмницитѣ и пр. само за нашето днешно духовенство и за така наречената българска ерархия. Всѣки вече знае, че гръцкитѣ шпионства и интриги сѫ опустошили множество български кѫщи, че тѣ сѫ овдовили множество жени, че тѣ сѫ разплакали множество майки и че тѣ сѫ осиротили множество деца. Ние не говориме вече за ония нещастни учители, за които ще да плаче во вѣки вѣковъ не само градътъ имъ или селото имъ, но и всичка българия, т. е. всичкиятъ български народъ. Тия сиромаси погинаха за правата на народа, за българското име и за благосъстоянието на днешното българско духовенство. Братя Миладиновци ще да се почитатъ вѣчно за първомѫченици на българската ерархия. . . Ще преминатъ цѣли стотини и хиляди години, а тѣхното име ще да се произнася съ благоговение и въ българскитѣ пѣсни, и въ българскитѣ приказки, и на седѣнкитѣ, и предъ христовия олтаръ. Съ една дума, Миладиновци сѫ предтечи, а тѣхнитѣ последователи сѫ допълнители на онова начало, на което ще бѫдатъ написани първитѣ страници на българската нова черковна и гражданска свобода. . .
Да видиме сега какво правѣха калугеритѣ въ онова време, когато българскитѣ учители, народолюбци и проповедници умираха по тъмницитѣ и когато майкитѣ оплакваха децата си.
175
Азъ смѣло мога да кажа, че въ онова критическо време калугеритѣ спѣха, пушеха чубуцитѣ си, броеха паритѣ си, прегръщаха любовницитѣ си, наричаха се еллини, обвиняваха безпокойния български народъ, блюдодействуваха съ калугеркитѣ, подпомагаха гърцитѣ и пр. и пр.; но щомъ се реши въпросътъ, то тѣхно преподобие излѣзоха изъ своитѣ дупки, разрешиха коситѣ си, изпъчиха коремитѣ си, изгладиха брадитѣ си, премѣниха се, като на сватба, захванаха да се хвалятъ съ своето произхождение и образование (?), т. е. че знаятъ да четатъ и да пишать български даже и по звучната метода на г-на Манчова, и постараха се да увѣрятъ своето стадо, че сѫ служили на патриарханата съ задни мисли и че никога не сѫ преставали да бѫдатъ българи. Съ една дума, щомъ се реши въпросътъ, то Дорчо стана голѣмъ патриотъ, отецъ Симеонъ се кръсти во Иордане, о. Григория се отказа търѫествено отъ своитѣ благодетели, отецъ Панаретъ заплю своя старецъ и т. н. Трѣбва да ви кажа и това, че всичкитѣ тия черноризци захванаха да се хвалятъ съ своя пратриотизъмъ и да решаватъ сѫдбата на българското стадо безъ да слушатъ гласа на народа и безъ да поблагодарятъ своитѣ благодетели.
Скоро после това, въ Цариградъ се появиха различни банкири и всевъзможни богати търговци, предъ които тѣхно преподобие се постараха да държатъ богословски екзаменъ и да покажатъ своитѣ достоинства отъ всѣка една страна; а тѣхнитѣ професори имъ отвориха кредитъ и продадоха имъ ангелския чинъ за пешинъ пари. Тукъ съмъ принуденъ да ви кажа и това, че тия банкери съставиха доволно скоро такава една партия, която пожела да се увеличатъ епархиитѣ, т. е. постара се да раздадътъ банкеритѣ всичкитѣ свои капитали по съ 60 %. Освенъ това, тѣ се постараха да увеличатъ заплатитѣ на епископитѣ до баснословни цифри. Ако Чомаковъ и неговата партия и да въставаха противъ това зло, но паритѣ победиха, и въ България се отвориха епископии почти по всичкитѣ градове. Освенъ това, за владици бѣха избрани само ония личности, които имаха парички, или които имаха способности да откраднатъ и на майка си възглавницата. Всѣки вече знае, че когато владицитѣ тръгнаха за епархиитѣ си, то всѣки отъ тѣхъ поведе съ себе си по нѣколко души сеизе, ясакчие, олане, даже и любовници, а остави после себе си въ Цариградъ по три хиляди лири дългъ и по нѣколко деца на Фенеръ. И така, нашитѣ нови архипастири се распръснаха по България, курдисаха се на своитѣ шилтета, запалиха своитѣ наргилета и захванаха да не мислятъ за нищо друго, освенъ за калугерскитѣ сполукания. Даже и дѣдо Милетий Софийски,
176
който до сега, като всѣки калугеринъ, пестѣше парата, е захваналъ вече да пуши тютюнъ и да изпива по една ока ракия преди вечеря. Мнозина отъ тия владици, когато тръгнаха за своитѣ епархии, си накупиха въ Цариградъ корони, скѫпоценни дрехи, даже и руски ордени (кавалерии). И така, съ всичкитѣ тия разкошества преподобнитѣ отци калугери отидоха въ нещастна България да отварятъ слѣпитѣ очи на народа, да нареждатъ училищата, да защищаватъ страдающитѣ, да утешаватъ беднитѣ и да посещаватъ затворенитѣ . . . Тежко на тоя народъ! Знаете ли вие, че всѣки отъ нашитѣ свети отци се срамува да излѣзе даже на прага безъ цѣла сюрия калугери и попове и безъ дълъгъ чубукъ? . . .
Нека ми бѫде простено да кажа сега нѣколко думи и за дѣда Илариона Търновски. Тоя достоенъ за уважение калугеринъ е съчинилъ следующата такса: За освѣщение на черкова 20 лири, за опопване на попъ 20 лири, за разводъ 5 лири, за водосвещение 5 лири. Освенъ това, всѣка черкова е обязана да му плаща ежегодно по 1 тур. лира, а всѣки попъ по ½. Той е захваналъ да освещава даже и ония черкови, които сѫ освещени вече единъ пѫть. Тая пролѣть отъ търновската община бѣше осѫденъ на заточение въ нѣкой манастиръ Самоводенския попъ за прелюбодѣяние съ снаха си, но о. Иларионъ го освободи за единъ чифтъ коне. Разбира се, че ако екзархията не даде край на тия гнусоти, то една зарань българския народъ ще бѫде принуденъ да изпотроши множество калугерски глави.
На игумена изъ Мирдоновския манастиръ се доискало да стане владика и той се обърналъ къмъ Дорча и помолилъ го да му помогне въ неговитѣ предприятия. Дорчо поискалъ 1000 лири и обещалъ да скопоса работата. Игуменътъ се излъгалъ и далъ му 600 лири, но Дорчо е билъ нѣкога си бегликчия! Преди една година игумена се оплака на о. Илариона и даде му още 300 лири да го направи свой епископъ. Иларионъ му далъ дума, но излъгалъ го още веднажъ. Преди малко време игуменътъ главѝ единъ адвокатинъ и повика и двата епископа предъ честното сѫдилище. А знаете ли какво произлѣзе отъ всичкото това? — Както Дорчо, така и Иларионъ се отказаха отъ своя дългъ, т. е. сториха инкяръ. Боже мой, до какви чудеса сме доживѣли!
(Революцията ще да се появи изъ Цариградъ)
Българитѣ иматъ една твърде умна пословица, която ни
177
разказва, че коткитѣ, кучетата и вълцитѣ ставатъ твърде свирепи преди смъртьта си. Да разгледаме тоя въпросъ малко по-безпристрастно. Даже и цариградскитѣ вестници сѫ захванали вече да се съгласяватъ съ насъ, че въ Турция върви почти всичко наопаки, че злодействата нѣматъ никакъвъ край и че турскитѣ чиновници спятъ отъ дълбокия и грижатъ се само за своитѣ дебели „чувства”. Но да оставиме за сега турската империя и нейнитѣ добре отхранени чиновници и да разгледаме днешното състояние на Дунавския вилаетъ, защото тоя вилаетъ е сърдцето на умиращия човѣкъ и защото тоя вилаетъ характеризира най-добре цѣлото тѣло. Азъ имамъ хиляди примѣра и милиони факти, които свидетелствуватъ доволно нагледно, че както валията, така и неговия най-последенъ чиновникъ заптия сѫ систематичеки разбойници и грабители. (Разказва за арестуването на учитель, въ когото се намѣрило малко барутъ и поради това билъ глобенъ 50 лири). А отде единъ селски учитель ще да вземе толкова пари? Вие твърде добре знаете, че нашитѣ учители гладуватъ повече и отъ редакторитѣ. (Тоя въпросъ не е още решенъ окончателно. Познавате ли вие дѣда Добровича и неговото „Мірозрѣніе”? р.). Но както и да е, а тоя сиромахъ ще да седи въ тъмницата само за това, защото не е ималъ щастие да събере 50 лири и да нахрани правосѫдието! Боже мой, кога ли ще да кукурикне пѣтелътъ и на нашето бунище? (Следъ това се разказва за убийства, извършени отъ заптиета за обиръ). И всичкото това се извърши за 15 дена! А вие все още говорите, че турскитѣ чиновници сѫ недеятелни и лениви!
Турскитѣ сѫдилища сѫ твърде чудни. Ивана хамалина, Узунова и неговитѣ познайници изпитаха и осѫдиха за нѣколко дена; а Грековъ и неговитѣ приятели, Гереновъ и Радославовъ, очакватъ въ града ни решението на правосѫдието цѣла година, ако тѣ и да сѫ затворени едновременно съ Узунова. Изъ всичко се види, че рускитѣ поданици се сѫдятъ и осѫждатъ мѫничко. Ако Грековъ да не би билъ руски поданикъ, то отдавна вече би лежалъ въ Мадемскитѣ крепости. Но виновенъ ли е той? Виновни ли сѫ неговитѣ другари Радославовъ и Гереновъ? Това е за агитѣ все едно. Разказватъ, че рускиятъ посланникъ въ Цариградъ е пожелалъ да разгледа тоя процесъ малко по-отблизу и да узнае до колко сѫ виновни както неговиятъ поданикъ, така и другитѣ две жертви на турския фанатизъмъ. Освенъ това, той е желалъ да знае, защо тия така наречени политически престѫпници сѫ мѫчени така
178
свирепо, когато законътъ говори противното (ха-ха-ха! Какъвъ законъ? Нема въ Турция сѫществуватъ закони? Изъ всичко се види, че г. Игнатиевъ и до днесъ още не познава турския характеръ и турскитѣ сѫдилища. Нека той благодари бога, че не се е родилъ въ Турция и че се не покровителствува отъ тия закони. р.).
Асимъ-паша е развилъ оставената въ Русчукъ отъ знаменития джелатинъ Мидтатъ-паша шпионска система до най-последната крайность. Мидтатъ създаде цѣли шпионствуващи дружества и разпръсна ги по България; а неговиятъ чиракъ се постара да ги увеличи и да ги разпространи даже и по чуждитѣ крайове. Днесъ сѫществуватъ вече и такива нехранимайковци, които носатъ название „агенти за улеснението на турскитѣ поданици въ съединенитѣ княжества” и които не скриватъ своитѣ цели и действия. Азъ познавамъ твърде добре тия лица, следователно самото человѣколюбие ме накарва да открия на българската публика въ Ромъния имената имъ и да я посъветовамъ да се варди отъ тѣхнитѣ нокти. Азъ зная изъ достовѣренъ източникъ, че въ Ромъния се намира голѣмо количество нехранимайковци, които дохождатъ систематически въ Русчукъ, които излизатъ предъ негово високо превосходителство съ своитѣ рапорти и които добиватъ акуратно назначената имъ плата. Въ Гюргево се намира познатиятъ вече почти всѣкиму синъ на просвѣщенна Еллада кириосъ Филоксенидисъ (или Скилофенидисъ), който е издалъ своитѣ братя въ критското въстание за единъ турски кокалъ и който е отурчилъ душата си за 5 лири месечно. Това лице е забележено отъ господа бога до толкова, щото всѣки непредубежденъ човѣкъ, който би погледалъ на тоя синъ Леонидовъ, тутакси би трѣбвало да каже, че предъ него стои звѣръ, който има нѣколко човѣчески телесни форми. Въ Александрия живѣе единъ отъ роднинитѣ на Филоксенидисъ, който така сѫщо е билъ единъ отъ предателитѣ на кандиотитѣ [1]. Тая личность е още по-гнуснава. Азъ зная изъ достовѣренъ источникъ, че тоя господинъ изпълнява своитѣ обязаности твърде добросъвестно. Асимъ-паша мисли да му даде по-важна мисия. Всѣко ромънско движение, всѣки уличенъ разговоръ и всѣка българска крачка сѫ известни въ русчушкия конакъ следъ единъ день.
Въ Т.-Северинъ е изпроводенъ познатиятъ вече вамъ Димитраки-ефенди, който по-напредъ донасяше въ града ни кра-
1. Критянитѣ.
179
дени дрехи и който имаше по всичкитѣ турски и ромънски пристанища свои разбойнически агенти. Въ Браила царува Теодоридисъ, който по-преди бѣше тескередятя въ Тулча и който стана гнуснавъ убийца на трима души българи. Това убийство увѣри турцитѣ, че това лице е достойно за всѣка една работа. Имената на другитѣ шпиони азъ още не зная, но надѣвамъ се да ги открия следъ нѣкой день и да ги изнеса на видѣло. Трѣбва да ви кажа и това, че българитѣ нѣматъ вече довѣрие у турскитѣ власти и че всичкиятъ шпионствуващи щатъ ще бѫде съставенъ само отъ гърци и отъ ерменци. И евреитѣ нѣматъ вече кредитъ предъ Асимъ-паша. Но питане е, каква полза ще да принесатъ тия лъжци и тия душепродавци на правителството? Азъ ви увѣрявамъ, че турцитѣ ще да си харчатъ паритѣ напраздно и ще да бѫдатъ лъгани съвсемъ безсъвестно. Гъркътъ е роденъ само да лъже. Когато единъ човѣкъ се е решилъ да продаде своитѣ рождени братя, то той е въ състояние да измѣни и на своитѣ господари. Г. Чорапчиевъ е много по-добросъвестенъ въ това отношение.
Ако данъцитѣ се увеличаватъ така бързо и така безгрижно, то се увеличаватъ и злоупотрѣбленията. Азъ мога да ви докажа фактически, че интизамджиитѣ взематъ вече не по едно на десеть, а по едно на осемь, даже и по едно на шесть. Това ще да ви потвърди и самъ Асимъ-паша. Така наречения данъкъ беделъ са е вземамъ до сега само отъ ония хора, които сѫ имали отъ 14 до 70 годинъ; а отсега нататъкъ ще да плаща и бозайничето, и стогодишниятъ старецъ. А вие все още казвате, че в. порта се не старае да рефѣрмира държавата си! Тютюнътъ стана монополъ и продава се по насъ много по-скѫпо, нежели въ Русия и въ Норвегия; а сега ще да турятъ тежки данъци и на виното. Напредватъ нашитѣ аги! Азъ мисля, че ако правителството да би се решило да тури данъкъ на въздуха и на слънцето, то насилията би биле доведени до своето пълно съвършенство. (Почакайте още малко. И това ще да бѫде. р.) Какво ще да се прави? Народътъ е доведенъ до просяшка торба. Но, както и да е, а революцията се приготовлява. Тая революция ще да се появи изъ Цариградъ.
Българско Сливово, 25 юлий (72)
(Всѣки гледа да живѣе съ различни неправди)
Ида да ви съобщя нѣкои и други известия и изъ нашето село. Нашето селце се нарича Българско-Сливово и има повече отъ 500 клици. Това село се намира на югъ отъ Сви-
180
щовъ и населено е съ чисти българи. Отъ Свищовъ до Българско-Сливово има не повече отъ 2 часа. Нашата черкова служи за хубость и за украшение на селото ни, а училищета ни и до днесъ още се намира въ утробата на майка си. Преди 8 години ние се наканихме да си отвориме училище, но времето е въ състояние да унищожи и най-яростнитѣ желания. Около 20 души момченца дохождатъ зимно време въ черковата, разхождатъ се по черковния дворъ и учатъ единъ другиго да четатъ; но тѣхнитѣ знания се изпаряватъ тутакси, щомъ наближи лѣтото, защото бащитѣ имъ накарватъ децата си да не губятъ времето си напраздно и да не оставятъ воловетѣ имъ безъ никакво образование . . . Ако у насъ да би се появила потрѣбность да се учатъ биволитѣ, то училищата би се увеличили до баснословна цифра.
(Следъ като съобщапа за убийстоото на българинъ отъ заптиета, дописникътъ продължава): „О, турци, турци! До кога ще да ни пиете кръвьта? (О, българи, българи! До кога ще да гледате къмъ небето и до кога ще да въздишате по месечина? Ако ви е омръзнало вече да търпите, то идете на Дунавския брѣгъ и скокнете въ Дунава. Даже и вашитѣ справедливи оплаквания сѫ захванали да ставатъ гнуснави. р.)
Да ви разкажа сега какво правятъ нашитѣ кръстени турци. Преди нѣкой день нѣкой си Петъръ изъ Свищовъ поискалъ да иде въ Турну-Мѫгурели, безъ да си каити пашпорта; но Иванаки х. Желѣзковъ, който е кръстенъ въ християнска черкова и който се нарича православенъ християнинъ, влѣзе съ нѣколко заптиета въ вапора, заповѣда имъ да хванатъ Петра и да го заведатъ на конака съ юмруци и др. т. Когато Петъръ далъ 20 гроша за апусчиятъ и 40 гроша за Иванча-ефенди, то апусчиятъ го посъветвалъ да иде при Иванча и да го поблагодари, защото тоя добъръ човѣкъ му е станалъ кефилинъ. Съ една дума, всѣки граби, всѣки краде и всѣки гледа да живѣе съ различни неправди.
(Кому да казвашъ и кой да те разбере?)
. . . Въ Плѣвенъ живѣе единъ извергъ, на име Нурибей, който е единъ отъ първитѣ чиновници въ вилаета, но на когото всичката обязанность се състои само въ това, да защищава злодейцитѣ. Той е вземалъ въ харема си една хубавица черкезинка изъ селото Петарница и за хатъра на своята робиня се е решилъ да защищава най-отчаянитѣ разбойници и да по-
181
кровителствува най-страшнитѣ злодейства. А на черкезитѣ изъ село Петарница той е далъ даже и тескерета за хайдутлукъ. Кажете ми сега подиръ всичкото това за вѣрване ли е, че Асимъ-паша се грижи за благосъстоянието на своя вилаетъ, когато въ неговата администрация той търпи такива злодейци? Както щете, но азъ съмъ твърдо увѣренъ, че и Асимъ-паша е такъвъ сѫщо злодеецъ, каквито сѫ въобще всичкитѣ валие, и че и тоя валии с такъвъ сѫщо правителственъ кърлешъ, каквито сѫ въобще всичкитѣ чиновници на негово величество султана. Такива сѫ, но кому да казвашъ и кой ще да те разбере? Раята ли, която се с обърнала на стадо отъ скотове, или турското централно правителство, което, като всѣки човѣкъ предъ смъртьта си, не знае що прави?
(Турция се готви за война)
Преминалата недѣля въ вторникъ се докараха изъ Шуменъ въ града ни 12 топа срѣдня величина и 200 варелчета съ барутъ, които турското правителство изпровожда на сръбскитѣ граници. Тия военни принадлежкости се натовариха на единъ малъкъ вапоръ и изпроводиха се за Нишъ. А нашитѣ цариградски хавадише и жидовствуващата виенска преса се още се мѫчатъ да увѣрятъ свѣта, че Турция се не въорѫжава и че нея не грози никаква опасность изъ вънъ. Научихъ се изъ достовѣренъ източникъ, че Юсеинъ-Авни-паша е заповѣдалъ да се свика пръснатата изъ България 50,000 войска и да се изпроводи колкото се може по-скоро въ Босна. Изъ всичко се види, че граховскиятъ герой е твърде злопаметенъ и че се е решилъ да си отмъсти не само на Сърбия, но и на черногорскитѣ юнаци. Въ Русчукъ даже и килавитѣ читаци се приготовляватъ за воененъ походъ срещу гяуритѣ.
Преди нѣколко дена тука се разнесе слухъ, че екзархията е повикала о. Григория въ Цариградъ, за да го сѫди за нѣкакви си тайни престѫпления. Едни искатъ да кажатъ, че той е повиканъ за нѣкакви си стари дългове; а други ни увѣряватъ, че за нѣкакви си подлости и тайни сношения съ гърцитѣ. Кое отъ тия мнения е истинното, азъ ще да ви явя, когато се известя отъ по-вѣрно мѣсто.
После нѣколко дена тукашното правосѫдие ще да обеси още единъ българинъ. Азъ не съмъ се още известилъ кой е този българинъ и какви престѫпления е той направилъ, но щомъ се известя, то първата моя длъжность ще бѫде да ви опиша подробно и това нещастие.
182
(Тежкото положение на българитѣ въ Болградъ)
Кажете ни какво да правимъ и де да се дѣнимъ? (Удавете се. р.) Нашето положение става отъ день на день по-критическо. Азъ отъ сега още мога да ви увѣря, че ние ще да изгубиме всичко, т. е. и училището си, и народностьта си. А кой е кривъ въ всичкото това? Азъ смѣло мога да ви докажа, че сме криви ние сами и нашиятъ кравешки характеръ. Който е познатъ съ насъ добре и който е ималъ щастие да изпита нашитѣ патриотически начала, той трѣбва да се съгласи съ мене, че ромънското правителство с право отъ всѣка една страна и че ние сме заслужили сами постигналитѣ ни днесъ нещастия. Вие бѣхте казали едно време, че на „скотоветѣ сѫ непотрѣбни ни свобода, ни развитие, ни умственно движение”; а азъ ида да ви увѣря, че за насъ не е вече ни скотския животъ. Вие твърде добре знаете, че всѣко едно животно е създадено отъ провидението съ цель и че всѣко едно живо сѫщество принася каква-годе полза. А каква полза има народътъ ни и човѣчеството отъ нашето сѫществувание? Никаква. Ние сме се родили на тоя свѣтъ само да ядемъ, да пиемъ, да крадемъ чуждитѣ крави, да тлъстѣемъ и да ториме земята. Погледайте на физиономиитѣ ни и увѣрете се въ справедливостьта на моето заключение. Ние нѣмаме нито човѣческо самолюбие, нито народни чувства, нито лична гордость. Всичко се съсредоточава въ кормитѣ ни. Вие се чудите защо сме изпроводили въ камарата г-на Хорозова за представитель на болградскитѣ животни. Не чудете се. Никой не може да представи нашитѣ колонисти така вѣрно, както ги е представлявалъ до сега и както ще да ги представлява отъ сега г. Хорозовъ. Неговитѣ два подбрадника, неговиятъ дебелъ коремъ, неговата воловска глава и пр. и пр. представляватъ вѣрно свалено копие отъ щастливитѣ болградски животни, които се не срамуватъ да се наричатъ хора и които иматъ щастие да ядатъ месо само отъ крадени волове. Съ една дума нашитѣ представители, т. е. Хорозовъ, Парушовъ и пр., сме ние; а ние сме почти всички Парушовци и Хорозовци. Азъ ви съветвамъ да не нападате още веднажъ на А. Узунова, защото тоя простъ човѣкъ е много по-чистъ и много по-народолюбивъ даже и отъ така нареченитѣ „млади патриоти”, които сѫ развалени съзнателно. Но както и да е, а ние сме станали за смѣхъ на хора и за презрение даже и на
183
циганитѣ. Вие твърде добре знаете какви мѫки иматъ почти всичкитѣ държави съ циганитѣ и какви старания сѫ употрѣбляватъ за изменението на тѣхния животъ. (После тия редове дописникътъ ни напада на личности, а ние нѣмаме воля да въоръжаваме противъ себе си когото и да е. р.) Ако ние да би били хора, то не би достигнали до тоя халъ и циганитѣ не би имали право да ни турятъ хрѣнъ подъ благородната часть на тѣлото ни. Азъ съмъ твърдо увѣренъ, че ако правителството да би имало работа съ хора, то никога не би се решило да отнеме даже и единствсната българска гордость, т. е. училището ни. Ако нѣкои правителствени личности и да ни увѣряватъ, че училището ни нѣма да бѫде покѫтнато, но азъ имамъ пълно право да имъ не вѣрвамъ. (Дописката се продължава, но ние не желаеме да отговаряме предъ цензурата за чуждитѣ мнения. р.)
(Българскиятъ народъ е захваналъ да се занимава съ обществени работи)
Изъ Цариградъ е получено известие, че отъ сега нататъкъ ще да плащатъ данъкъ и поповетѣ и че беделъ парасѫ ще да се наложи и на малолѣтнитѣ деца. Освенъ това правителството се е твърдо решило да тури акцизъ на виното, на ракията и на кавенетата. Когато бѣше получено първото приказание [1], то нашитѣ османлии се зарадваха до ушитѣ и гледаха и на поповетѣ ни, и на децата ни съ особенна ненависть; а когато се получи второто, т. е. когато централното правителство заби ножа си и въ тѣхното тѣло, то произлѣзе голѣмо негодование и явна ненависть и противъ благодѣтелнитѣ реформи на в. порта, и противъ нещастната рая, която ужъ била най-главната причина да се угнетява „свещенниятъ Мохамедовъ народъ, комуто саблята е дала право да живѣе наготово и да не мисли за нищо.” Така баремъ се говори изъ чаршията. Но питане е, ще ли народътъ да удовлетвори трѣбованията на правителството, когато той не е въ състояние да доплати и старитѣ свои дългове, които сѫ порасли до последнитѣ граници? Азъ мога смѣло да ви кажа, че цариградското правителство е изгубило ума си и че неговата цель е да убие само себе си и да се откаже отъ непоправимото. Ако това мило правителство да би имало умъ и разумъ, то не би въорѫжило народа до такава степень противъ себе си и не би доводило селянина до отчаяно положение. Както щете, а правителството захваща да работи и само за нашето бѫдеще благосъстояние. Българи-
1. Заповѣдь.
184
нътъ ще да стане човѣкъ само тогава, когато опустѣе амбарътъ му, когато бѫде земенъ коньтъ му, когато бѫде обезчестена дъщеря му, когато бѫде биена жена му и когато бѫде затворено лигавничето му. Азъ съмъ въ състояние да ви докажа съ положителни факти, че българскиятъ народъ е захваналъ да се занимава съ общественитѣ работи и да мисли за своето бѫдеще отъ оная минута, отъ която турското правителство е захванало да гледа на своитѣ поданици като на млѣчни крави, които сѫ създадени отъ провидението само за неговото благосъстояние. Но както и да е, а новитѣ данъци сѫ възволновале всичкото население. Множество села сѫ подали на мѣстнитѣ началници прошения и молятъ ги да явятъ на негово величество султана, че народътъ не е вече въ състояние да плаща и че прибавлението и на най-малкия данъкъ ще да го тури въ безизходно положекие. Разбира се, че мѣстнитѣ управители, които така сѫщо отдавна вече сѫ длъжни на Михаля, не обръщатъ никакво внимание на тия прошения и турятъ ги подъ шилтето си. Освенъ това, тѣ наричатъ просителитѣ непокорни поданици, бунтовници и комити. Съ една дума, самото правителство ни дава вече сопата въ рѫха и накарва ни да му разбиеме главата.
Да ви кажа сега какво правятъ нашитѣ мемлекетъ чорбаджиларе, които сѫ обязани да защищаватъ своитѣ братя и да откриватъ на правителството неговитѣ нужди. За тия чорбаджии не питайте. Нека говори кой ще, а азъ ще да ви кажа, че ако нѣкой изучи живота на тия шкембести патриоти и ако се опознае съ тѣхнитѣ действия, то трѣбва да се съгласи съ мене, че турцитѣ сѫ ангели, че разбойницитѣ сѫ невинни деца и че подлостьта е висока нравственость. Погледайте на Иоакимаки Груева, погледайте на Цокаки Каблешкова, погледайте на Тодораки Искрова и увѣрете се, че бесилницата има доволно много работи и че нейната рая отдавна вече би трѣбвало да добие своето заслужено мѣсто. Ако нѣкои селяни се явятъ при тия харсѫзе за нѣкоя работа, то тѣ се завзематъ отъ всичкото си сърце и душа да имъ бѫдатъ полезни, изтърсватъ кесийкитѣ имъ и испровождатъ ги назадъ съ съкрушено сърдце и съ боси крака. Подобни истории произхождатъ почти всѣки день. Тежко и горко на ония селяни, които сѫ доведени отъ нещастията въ града ни и които сѫ се попаднали въ рѫцетѣ на тия безсъвѣстни душепродавци!
Преди три недѣли Тодораки Искровъ и Иоакимаки Груевъ излъгали нѣколко души селяни и вземали имъ бѣха и
185
ризата отъ гърба. Иоакимаки Груевъ бѣше рекълъ даже на едни панагюрци, че ако жителитѣ да би се решили да похарчатъ нѣкоя и друга пара и да подкупятъ пашата, то законътъ за новия данъкъ би падналъ преди да бѫде приведенъ въ действие. „Ако самиятъ паша каже на върховното правителство, че народътъ не е въ състояние да плаща такива тежки данъци, то работата е свършена”. Разбира се, че всичкото това се е говорило съ задни мисли. Г. Иоакимаки Груевъ е мислилъ, че панагюрскитѣ патки ще да му изтърсятъ една доволно голѣма сума и че ще да го помолятъ да подкупи пашата и да ги избави отъ новия данъкъ. Идете после това и не говорете, че чифутлукътъ е най-главното българско достойнство! Когато наша милость види пари, то забравя, че е човѣкъ и че е роденъ отъ жена. А г. Иоакимаки Груевъ се счита за български патриотинъ! Честностьта, възвишеностьта, човѣчеството, народолюбието и пр. и пр. падатъ предъ златното теле и ние ставаме за смѣхъ и за презрение. У насъ отдавна вече се е появило мнение, че главната причина, която ни държи подъ турско иго, произхожда не отъ силата и не отъ способноститѣ на турцитѣ, а отъ чорбаджийската подлость. Това е вѣрно като день. Азъ смѣло мога да ви кажа, че народътъ ще бѫде принуденъ да изколи по-напредъ чорбаджиитѣ, а после тѣхнитѣ помощници, т. е. правителственитѣ злодейци.
Гладътъ и правителственитѣ несправедливости сѫ принудили голѣмо множество сиромаси да взематъ пушкитѣ си, да побѣгнатъ въ горитѣ и да станатъ разбойници. Почти всѣки день произхождатъ обири и убийства. Трѣбва да ви кажа и това, че народътъ е захваналъ да се защищава самъ и да търси помощь и съчувствие въ своитѣ собствени сили. Всичко върви наопаки. Заптиетѣ, които не сѫ получили своята заплата цѣла една годмна, сѫ станали така сѫщо разбойници. Времето се приближава. Разказватъ, че разбойничествата отъ едната страна и развратътъ отъ другата сѫ били предтечи на всичкитѣ революции.
(Арестувани и заточени българи)
Известихъ се изъ достовѣренъ източникъ, че ония пари, които бѣха събрани за българскитѣ мѫченици въ Мадемъ, и които бѣха изпроводени до г-на Минчева въ Цариградъ, сѫ добиени отъ пострадалитѣ и раздѣлени сѫ на равни части.
186
Всѣки добилъ своята часть и помолилъ се богу да даде здраве и животъ на великодушнитѣ пожертвователи. Благодариме ги и ние отъ всичкото си сърдце и душа. Азъ ви увѣрявамъ, че всѣка една пара, която се изпровожда на тия сиромаси, чини единъ манастиръ, два моста и три чешми. Научихъ се още, че онзи сърбинъ, който нѣкога си е ималъ намерение да убие Мидтатъ-паша и който бѣше изпроводенъ въ Деари-Бекиръ заедно съ свищовцитѣ, е побѣгналъ. Името на този сърбинъ е Иванъ. Той билъ ожененъ за една православна арабка и ималъ две деца. Преди малко време той отишълъ съ жената си и съ децата си на банитѣ и побѣгналъ оттамъ. Известихъ се още, че Др. Мирковичъ, Василъ Ганчевъ, Георги Манчевъ и Брайко Копривщенинътъ не сѫ пристигнали още въ Деари-Бекиръ. Брайко е билъ слуга на Дорча-ефенди, който го е предалъ, за да му изяде хакътъ.
Да ви кажа нѣколко думи и за тоя изродъ. Той се е оплакалъ на тукашния валия, че въ Скопие се е появила една доволно силна партия, която има бунтовнически духъ и която насмалко щѣла да го отрови. Тая партия г. Дорчо нарича сръбска, ако и да говори, че сърбитѣ нѣматъ въ тия крайове никакво влияние. „Сръбскитѣ пропагандисти, говори той, които доволно често посещаватъ македонскитѣ епархии, сѫ научили тукашнитѣ (скопиялийскитѣ) жители да не уважаватъ правителственитѣ закони и да се не подчиняватъ на своитѣ началници (?)” Разбира се, че Дорчо-ефенди счита себе си за единъ отъ най-първитѣ турски началници, а особено за единъ отъ първитѣ началници на тайната полиция. Разказватъ, че тоя изродъ, се не срамува даже да говори, че ако всичкиятъ български народъ да би се решилъ единъ день да се потурчи, той би се потурчилъ първи. Нека говори кой що ще, а азъ ще да ви кажа още веднажъ, че ако дѣдо Антимъ и неговиятъ синодъ се не постараятъ да изчистятъ тия боклуци колкото се може по-скоро, то и надъ тѣхната глава ще да се струпатъ голѣми и важни нещастия. Освенъ това, Дорчо ефенди рано или късно ще да насоли на екзархията така сѫщо, както той бѣше насолилъ преди нѣколко години и на своитѣ братя и покровители. . . Който не познава Дорча-ефенди, той нищо не знае.
Ако Радославовъ, Гереновъ и Грековъ и да сѫ осѫдени вече отъ честититѣ турски власти безъ явни доказателства и безъ положително удостовѣрение въ тѣхната виновность, то нѣкои си отъ правителственитѣ чиновници, които иматъ душа и сърдце и които познаватъ твърде добре тѣхната невин-
187
ность, и до днесъ още се не решаватъ да изпълнятъ волята на закона, т. е. да приведатъ въ действие решенията на ония чудни личности, които осѫждатъ инстинктивно и които почти всѣкога награждаватъ виновнитѣ и наказватъ невиннитѣ. Разказватъ още, че главната причина, която е накарала правителственитѣ делии да оставятъ горсказанитѣ младежи въ това положение, е г. Грековъ, който е руски поданикъ. Рускиятъ посланникъ въ Цриградъ е поискалъ отъ русчушкитѣ власти смѣтка за сѫдебния процесъ надъ тия нещастни младежи и за причинитѣ на тѣхното обвинение. Разбира се, че турското правителство е било турено въ критическо положение. То е било принудено или да излъже или да се потая. И то се потая . . . Но, кажете ми, какво е на ония сиромаси, които седатъ затворени цѣла една година въ русчушката тъмница и които търпятъ тежки мѫки даже и отъ арестантитѣ? Известихъ се изъ достовѣренъ източникъ, че валията билъ казалъ на едного отъ тукашнитѣ консули така: „Азъ и самъ вече вида, че винитѣ на затворенитѣ сѫ преувеличени, но кажете ми, имамъ ли азъ власть да унищожа решението на сѫдилището? Трѣбва да се апелира. Азъ ще да се постарая да бѫда полезенъ баремъ отчасти на заключенитѣ.”
Ако валията е изрекалъ тия думи отъ чисто сърдце, то азъ свобоцно мога да ви кажа, че той е милионъ пѫти по-великодушенъ и по-честенъ отъ нашитѣ градски чорбаджии, които сѫ родени само за пакости, за кокошки и за безчестие на народа ни. „Ако са намѣратъ нѣколко души граждани да гарантиратъ за Радославова, то това момче ще да бѫде пуснато, защото сѫдилището нѣма достатъчно факти за неговото обвинение”, бѣше казалъ преди една недѣля единъ отъ сѫдиитѣ. „А Гереновъ може ли да са пусне подъ гаранция?” попиталъ единъ доволно влиятеленъ човѣкъ. „У Геренова е намѣрена нѣкаква си бунтовническа книжица, а у Радославова не е намѣрено почти нищо”, отговорилъ сѫдията. Изъ всичкото това вие сте длъжни да си съставите доволно ясно понятие за турското правосѫдие и за турскитѣ сѫдии.
(Решението на източния въпросъ ще да реши и много други социални, международни и икономически въпроси)
Още въ 1848 г. придворниятъ библиотекарь и лекторъ при Николая Павловича графъ Хенрихъ Ржевски бѣше предсказалъ това, щото видиме ние днесъ, т. е. че всичкитѣ европейски държави ще да бѫдатъ наводнени отъ различни
188
Родшилди, отъ всевъзможни Блеихредери и отъ всѣкакви израилски барони, които ще да взематъ въ рѫцетѣ си и моралното и материалното богатство на народитѣ и които ще да накаратъ даже и най-силнитѣ монархии да играятъ на посадникъ. Тия барони сѫ се появили вече и на Балканския полуостровъ. Азъ не намирамъ никакво различие между петербургския банкеринъ Щиглица и барона Хирша, между знаменития механикъ Струсберга и Роза Шандора и между Родшилда и Хера Лейба изъ Бердичевъ. Съ помощьта на новитѣ израилити (като графа Андрашия) и съ помощьта на обезумѣлото човѣчество, тия пиявици сѫ захванали да пиятъ кръвьта даже и на още нероденитѣ граждани, които ще да населятъ следъ време юго-источна Европа и които дълго време ще да проклинатъ погрѣшкитѣ на своитѣ родители. Разбира се, че ни една държава и ни една мѣстность не сѫ до толкова благоприятни за различни комерчески шарлатанства и за всевъзможни афери, до колкото сѫ благоприятни Австро-Унгария и Турция. Тия две еврейски арени, които се наричатъ империи на хабсбургцитѣ и на османлиитѣ, се намиратъ въ такова незавидно положение, щото евреитѣ непременно трѣбва да направятъ отъ господарствата имъ разбойнически „вертепи”, бирѫеви [1] паяжини и алхимически лабора