3. ЗА СМЕХА И СМЕШНОТО
Веселото чувство, вътрешната себеирония, жигосването на отрицателните човешки черти са съпътствали винаги работливите и свободолюбиви странджанци. В народното творчество хуморът е вплетен почти във всички жанрове, даже и в творбите с тъжни сюжети се прокрадват нотки на комичното. Застъпени са всички разновидности на хумора — от беззлобната духовитост до изобличаващата ирония и сарказъм. Народният творец открива пред нас един свят, в който векове наред са кънтели смехът и странджанското остроумие. Приказките, песните, поговорките, пословиците с комични и сатирични текстове понякога се сменят с удивителни повести. Народният хумор и сатира са свят, в който се побеждава кривдата, робът надвива поробителя, бедните надхитрят богатия, слабите получават сила, безправните — могъщество. Пренасят ни в страна на всепобеждаващ смях. С предаване на детайли и явни преувеличения, с преход от една интонация в друга, с противоположни текстове и подтекстове този смях е винаги дълбоко морален и възпитателен. Подлагат се на присмех и остра критика човешките недостатъци, като се започне от безобидните и се стигне до значителни човешки пороци, като леността, лакомията, пиянството, скъперничеството. Хумористичните песни, най-често къси по обем, са богати на художествени образи. Между тях има по-дълги произведения, в които е даден простор на народния хумористичен и сатиричен талант. Като фолклорни творби те не са загубили своето значение и до днес. В тях хуморът блика неподправен и непринуден. Кара те да заживееш с далечните предшественици, населявали тази безводна и не така щедра планина. Суровите условия правели обитателите на Странджа издръжливи. Смехът им е помагал по-лесно да носят постоянната загриженост за утрешния ден.
Според народа смехът, присмехът, сатирата трябва да бъдат обективни и да не се насочват към недостатъци „дадени òтбуга”. Подобен смях води само до зло. За него провидението наказва. Затова е битувала поговорката: „Ми се смя на лихо и сакато, смяй се на старо, та да те стигне!”
44
Сатиричният дух в странджанското народно творчество не изключва възторга от доброто. То още по-ярко изпъква чрез съпоставянето му със злото. И щом християнската вяра твърди, че Исус е дошъл на земята да спасява грешните, а не праведните хора, които не се нуждаят от спасение, защо да не признаем и спасителната сила на сатирата, щом възприемем тезата, че тя е непримирим враг на сегашното зло и съюзник на бъдещото (въображаемо) добро. Сатирата показва порока и глупостта чрез присмеха. Осмиването е справедливо и благородно дело, когато чрез него се наказва порокът. Сатирата е оръжие срещу глупостта, мързела, алчността, стремежа към власт и обсебване на чужди права, самовлюбеността, самообожествяването и чувството на всевластност, щом си узурпирал власт и чуждо имущество.
Някои от жанровете на странджанския фолклор са изградени изключително от хумористични творби. Детските фолклорни произведения са само комични. И упрекът, и поуката, и поощрението са давани във весел, подходящ за децата вид. С хумористични и сатирични песни са били съпътствани младежките игри и надпява-ния на филек. Предсватбените и сватбените младежки песни при изпълняване на обреди са също хумористични.
Широк и трудноуловим е обхватът на хумора в странджанския фолклор. Ще се спрем само на някои от насоките във фолклорните жанрове, като: хумор, отправен към влюбените; присмех към властници и поробители; присмех към пиянството; присмех към пога-зена семейна чест; смешното в трагични ситуации; хумор за и от отделни личности във всяко селище, хуморът и сатирата в пословиците и поговорките.
Влюбеността на младите винаги е била обект на внимание, в което наред със загриженост не липсва и известна доза ирония. В любовните песни блика неподправеното жизнелюбие на младостта. Все още неукрепналият млад организъм има и неукрепнал характер, често идеализира заобикалящата го среда и човешките отношения. Идеализацията поставя нерядко младите хора в комични положения. Постъпките, мислите на влюбените младежи предизвикват изблици на безобиден смях и шеги. Понякога от дребни наглед постъпки и положения младият човек си създава напразни надежди, които прерастват в „непреодолими трагедии”. Пресъздадени в песни подобни „мъки” представляват чудесни хумористични произведения.
От къкто Добра залюбих,
та си якълет изгубих,
45
та ня знам дялник ни празник,
ни га е свята Недяля.
Вчера бе свята Недяля,
пък я съм тръгнал да òра,
на нашто ново пожарья.
Оде Добрине подминàх,
кучето ше ме залае,
ше изля Добра отвънка,
от куче да ме отбрàни.
Ня изля Добра хубава,
ми изля Добрина майка,
тенко ленено предяше,
мойто се сърце ледяше.
Дале се Добра углавѝ,
та преде тенки дàрове!
Като във къщи отидах,
майка бе зелник стòрила,
сеннал бях, не бях просèгнал,
майка се сбърка, та рече:
„Сино ле, ми научи ле,
ми кя се Добра углавѝ!”
Я се от лябът оставих,
Та у Добрине отидах!
(Запис от К. М. вж. вар. СНП № 79)
„Премеждията” на влюбеното момче се редят едно след друго. Грях е било да се оре, да се върши тежка работа в седмичния почивен ден „света Недяля”. А момчето от разсеяност, от изгубен „якъл” рано отишло на нивата да оре. Но следващите строфи говорят, че денят не е бил неделен. Добрината майка не е влюбена, за да преде в празничен ден. И лаят на кучето, и излизането на бъдещата тъща са начало на „страшната” развръзка. Червеят на мъчителната догадка започва с преденето на „тенко ленено”. Добра са я сгодили, щом майка ѝ готви дарове. Нетактичност проявява и майката на героя. Съобщава му „печалната” вест в момента, когато умореното момче се нахвърля на приготвения зелник. Прекъснат е и постоянният неудовлетворен младежки апетит.
Дошъл е Кирью Чòнгалски,
Чòнгалски и Бунарънски,
дошъл е мòми да гледа,
да гледа, да отбирова.
Той други мòми гледаше.
46
гледаше, отбирòваше,
пък Манда него гледаше,
гледаше, отбирòваше...
(СНП № 95)
От далечното полско село Чонгара е дошъл момък в село Дерекьово. Пристигнал със самочувствие и надежди да покори момите в селото, а се намерил в клопка. Не той, а него са „избрали”. Манда се оказала силна и предприемчива. Редят се една след друга весели случки — от тридневното хоро в бащината къща на годеницата се изпотрошили и дъските на пода:
Та са играле, играле
три дене и три вечера,
та са потонът отпрале,
и енна дъска строшиле.
Постоянен е комизмът в любовните песни, когато още не са изяснени чувствата между младежа и девойката. Двамата са твърде чувствителни и уязвими от всяка нетактична дума и жест на другата страна. Често вместо нежност, чувствата се изразяват с нападки и незаслужени обиди. „Трагедиите” идват една след друга. А за околните постъпките им са само източници на смях, защото в крайна сметка с брака и техните отношения ще станат както у всички хора. Или с други думи, „И ние сме минали по тоя път”, а сега в очите на изтрезнелите от любовни терзания всичко изглежда смешно.
— Ми кой го смята Никола,
за момче и за любовник...
С подсторени насмешки девойката иска да го подразни, да го предизвика, та момчето да предприеме по-бързи мерки за голямото събитие. Или когато момичето кокетничи — „много лесно няма да се дам!”
Мандо ле, говедаркина,
Мандо ле, биволаркина,
оти ме Мандо ня зимаш,
еле като съм говедар?
Я не паса чузди говеда
ями паса бащините си,
сто и педесекь бащини,
47
и мохи четеридесте,
земи ме, Мандо, земи ме ...
(запис от К. М.)
Манда предизвиква своя кандидат, въпреки че баща ѝ пасе селската чарда, а момчето е собственик.
Често между двамата влюбени се намесват родители и близки, които вместо да изглаждат недоразуменията, създават интриги и „печални” за младите положения. „Трагизмът” на влюбените буди смях у страничните наблюдатели. Стамовият татко отхвърля молбите на сина си — не иска за снаха синовата избраница, защото според изискванията му момата не е достатъчно „авторитетна”:
...Стамо татка си молеше:
— Я дай ми изин, тате ле,
за Марийка да се углавям,
за Марийка Стамболиювцим!
— Нищъм Мария за снàха,
Мария Стамбулиювцим,
дале ше ти дума продума,
дале ше ти лàфът управи! ...
(СНП, № 141)
Одумките на Стамовия баща, стигнали до Марийка, поражда насрещен взрив от обиди:
... Що ли ми се Стамо надѝга,
надига и големее,
като калажия с’ сахатет
той баре сахакь да беше,
я ми беше копче казачко,
баре да бе копче казачко
я ми беше гайтань габруски ...
Взаимните препирни и нападки ще свършат с женитба, но до щастливия край ще се мине през перипетии „тежки и мъчителни”
Родителският натиск за връщане на избраното момче или момиче понякога също става смешен. В конфузно положение са несъгласните родители. Девойката без тяхно съгласие и благословия решила съдбата си.
Извити се, щèро, нàдсмей му се,
че не може конь да оседлае.
48
че не може бутош да надяне!
— Кък да му се, мале, извям подсмям,
сноща съм му на ръка лежала,
на ръкъ на десното коляно,
още му е ръка омъляла,
ръкъта и десното коляно,
та ня може конь да оседлае,
и ня може бутош да надяне!” ...
(СНП, № 37)
В заканите на изоставения и отритнат кандидат звучи детска наивност и те будят смях. Отмъщението ще настъпи след време. Той ще стане калугер-духовник. Ще изповядва моми и млади булки. Дойде ли при него сегашната му избраница, тогава той ще издевателства над нея:
...калугер духовник,
мòми да изповядам
мòми, млади булки,
и Донка ше дойде
да се изповяда,
пък я ше хи рèка:
— Казвай, казвай, Донко,
шу си грях стòрила,
на млади години,
шу си сугрешила,
на ергенско вряме?
(СНП, № 124)
Влюбеният, но незабелязан младеж се зарекъл да не минава повече край дома на любимата, неоткликнала на чувствата му:
— Зареках се, мале, закълнах се,
да не мина, мале, край Станкине,
край Станкини, мале, равни дори,
день ня минах, мале, два ня минах,
стори ми се, мале, че станаха,
три години, мале и три деня ...
(СНП, № 101)
Не разбрал как се озовал пред дома на Станка, но и тоя път вместо любимата вижда майка ѝ, която го залива с поток от присмехулни думи:
49
— Стани, Стано моме, стани, щеро,
какъв ни е, щеро, чувяк дошъл,
какъв ни е, щеро, хабер донел,
че момите, щеро, поскъпняле,
сама мома, щеро, за хильляда,
косата хи, щеро за два града
пък момците, щеро, ефтиняле,
триста момци, щеро, за кош плява
и кя барем, щеро, плява да бе,
я ми беше, щеро, ръженина,
не я яде, щеро, добитъкът,
не я рият, щеро, кокошките.
Друго влюбено момче забравило къде е домът му. Не се прибирало нито за вечеря, нито за сън. Нощите са минували край Мильльонкини двори.
... Я лягам, мале, я станвам,
край Мильльокинем дорите,
от къкто съм я залюбил,
отвънка ня е изляла,
да я слънцето огряе,
вятерът да я подухне ...
(Запис от К. М.)
Да причака девойката на извора, да ѝ напие водата, това е била първата стъпка към любовно обяснение. Но в стремежа си по-скоро да спре и заприказва харесаната мома, момчето забравило традиционния претекст „изгорях за ода”, и казало директното си желание:
... Кера търчи, Кера търчи,
ода да наляе,
Стамо търчи, Стамо търчи,
ода да напие,
дано рече, дано рече,
„Изгорях за ода!” —
Той не рече, той не рече:
„Изгорях за ода!” —
я ми рече, я ми рече:
„Изгорях за Кера”
(Запис от К. М.)
50
Вестта, че любимата девойка се е сгодила за друг, след като отношенията им стигнали до „голямата близост” през предната вечер се стоварва като гръм върху влюбения момък:
Сноща съм, мале, поседял,
пре любе, пре драговничка,
енна не стяна деляше,
и един писан проскефал.
Сега ме канят, мале ле,
да пода, да хми кумовам,
вянчилата хми да мяня.
(Запис от К. М.)
Девойката била в дома си, а влюбеният стоял „до нея”. Деляла ги „само” външната стена на къщата и шарената възглавница, върху която седяла възлюбената.
Не споделила чувствата на един от кандидатите си, Станка е подложена на присмех. С лека ирония се показват някои нейни качества, които я правят непълноценна бъдеща стопанка. Галена е, не е навикнала на тежка селскостопанска работа. Умее само да се гизди, да си показва премяната в празниците.
... ко ме Станка земе,
нема да я карам,
жетва да ми жени,
влашка да ми праши,
ми ше си я имам,
за личните дене,
събота й недяля,
и за панагирет.
(Запис К. М.)
Смехът, веселото настроение започват още с встъплението на песента „Ой мале, мале” (СНП № 122). Годежът на Марийка „изгорил” и него, и Никола, и Гьорги Диков. Тримата приятели, влюбени в Марийка, са „попарени” от неочакваното събитие. Авторът ни подсказва, че Марийка едва ли се е досещала за „дълбоките” чувства на тримата приятели. Главният герой е в безпътица, решен е на отчаяна постъпка, само не знае „На кое дърво да се обяси, във коя ряка да се удави ...” За него светът е вече „опустял”, другите моми са му неинтересни, щом „гюзелим, гюзел бяла Марийка” (най-хубавата от всички хубави) се е сгодила:
51
— Ой мале, мале, ти, стара мале,
оглави ми се любовничката,
любовничката, драговничката,
гюзелим, гюзел бяла Марийка,
кя се оглави, мене изгори,
мене ѝ Никола и Георги Диков,
кажи ми, мале, како да правя,
на коя дърво да се обяся,
във коя ряка да се удавям,
яле с утрова да се утровя?
. . . . . . . . . . . .
Друго момче страда, измъчва се от доказаната изневяра на любимата. Видели я да говори с друг. И тоя, другият, бил друговерец.
— Гъорги ле, любе ле,
оти ня доходаш,
къкто ми доходаше?
— Радо, сърден ти съм,
сърден и клеветен,
за сношната вечер,
с турчина стояше,
турчин друговярец,
дума му думаше,
дума лакардия ...
Комизмът настъпва с невинния отговор на девойката. Тя не оправдава, защото „няма вина”. Говорила е, но какво от това! Пък и другият не е бил друговерец, а християнин — „гърче беломорче”. Нека Георги бъде спокоен нищо сериозно няма да излезе от тоя разговор. Случайните срещи раздумки са празни неща. Сериозното ще настъпи, когато стане годежът, когато менят пръстени и пият наздравици:
Гьорги ле, любе ле,
ни пръстень менили,
нито главеш пили,
Рада ше я главят,
за Гьорги хубави ...
(Запис К. М.)
В бодрата, оптимистична коледарска благословия — „Нарицалото” (СНП, № 30) има и комичен момент. Смехът, насочен към
52
„недомовития” син, попада върху застаряващия баща, забравил за увлеченията на младостта.
... Татко му гонеше
пре пъстроките кози,
пък той бягаше пре църноките мòми,
като баща си на младѝ години ...
В песните за несподелената любов с хумор се подсказва на младите, че не е толкова трагично, ако някой или някоя не са отговорили на чувствата ти. Друг ще се намери и ще те обикне. Но на влюбените не са присъщи разсъдливостта и логическото мислене. И оттам настъпват комичните положения. Когато е накърнено мъжкото самолюбие, се редят заканите, една от друга по-свирепи:
... ше вардя да я ѝзвардя,
ше фърля да я ỳбия,
да не ми я гледат очите,
да ня ми се къса сърцето ...
(СНП, № 249)
*
... главата ше хи òотряга,
главата до герданчето,
езитет до стифелецът,
плитките до косѝчникът ...
(Запис от Д. К.)
Обидата у незабелязаната от желаното момче девойка се изразява в безутешна тъга, преливаща в люти клетви: „Да легне болен в постели, девекь години да лежи!”, „Дано даде госпокь, любе ле, турците да те уловят!”, „Кончето да ти доведат, хабèрет да ти донесат!”, „Да пòдеш, да се не върнеш!”
Понякога клетвите се изразяват в комични нотки, когато девойката е сигурна в успеха:
Градила мома, любе ле, нова градинка,
садила мома, любе ле, църнок босилек,
кат го садила, любе ле, и му е пяла,
момче я слуша, любе ле, и хи тихум дума:
— Сàди го , сàди, любе ле, църнок босилек,
ти ше го съдѝш, любе ле, я ше го бèра.
Мома отговаря, любе ле, и го люто кълне:
53
— Колкото цвятке, любе ле, в мойта градинка,
толкова рани, любе ле, рани й болежки,
по тойто сърце, любе ле, по тойта снага,
да йодиш, йодиш, любе ле, ляк да не найдеш,
пре мен да дойдеш, любе ле, ляк да ти кажа!
(Запис от К. М.)
Снизходителното отношение към младежките „кахъри” е отразено и в един от анекдотите: „Годината се случила сушава, пожънатите снопи с дребни празни класове. Събирали и товарили баща и син дребните леки снопове. Стопанинът изохкал. Учудил се на въздишката синът: „Тате, защо охкаш, баре ти си женен!” (К. Ж.)
„Момче и мома от нашто село се харесваха. Момините родители не бяха съгласни да се оженят. Двамата се наговорили да дойде момчето в определено време вечерта и да я „откраде”. Намерил! той двама приятеле и надвечер, като свършило хорото, я грамнали да я крадат. Разцирикала се момата, та я чуло цяло село. „Крадците” я пуснали зачудени: „Ку толкова ня рачиш, да земем да те оставим! Що ни е насила земена жена!” — „А-а, одите ме, дето сте намислили, я нека си цирикам!” (Т. П.)
Вродената пестеливост и познатата вреда от злоупотреба с алкохол, създали у странджанци непримиримо отношение към пиянството. На всеки прекалил с алкохола се е гледало с неприязън, като на носител на разложение. И понеже в миналото мъжката половина от населението е била по-податлива към тоя порок, то в песните присмехът към мъжете пияници е бил по-остър.
— Войводо, налят войводо,
ти като седиш кръстато,
и ядеш ягне тлъстато,
и пиеш вѝно цървено,