61
(Напролет).
Кукурица кука, на зелена бука,
дойди лето, лето — да хвъркаме леко
62
(Кога си хвърлят зъбчето)
Врано, врано,
нà ти костен зуб,
дай ми железен зуб.
120
63
Цукла — брадуняка,
лапла — устата,
шмръкла — носа,
два кладенеца — очите,
две пиевици — вегите,
рамно поле — челото,
чесна гора — главата,
люти дол — шията.
64
Дебелият пръст казва: «Айде да ручамо»; затуй е дебел, сво руча. Показалецо: «Що да ручамо?»; он с:о сака да му се покаже, ако сам не знае да покаже. Среднио; «Що е дал господ»; он све е с господа, затуй е най-голем. Онъй, що е мегю среднио и маленкио: «Ат да крадемо»; той е хайдук, лош човек, затуй нищо не може да праве, често бива, крив и си нема име. Онуй, по-малечко, кога чуло дека комшия, му иска да краде, извикало: «Я ке , кажу, я ке кажу.» Оно е малечко, све слуша, що се сборе мегю големите, правото гледа, ама що да му чинеш, кога комшия му е лош човек: све го тепа, све го тепа, затуй е останало по-малечко.
65
Елен билин биръба, шити вала енге, виртеплети ороспети далиети, сируния, сирун-коста, ти турин (и много други подобни).
66
Скака баба от копен на копен, та си вика, та си кряка: «Сбирайте се, момци, на циглава перца, цигли, мигли: цигава ти кокошчица.»
67
(На свети Атанас в януари)
Атанас диво прасе,
хвърли гуня на раси,
дигни ръни на тръни,
найди дупка, закътай се. . .
121
68
(Кога са бащите по работа)
Спи, спи, кокошко,
егли погачко.
Татко ти е на оранье,
майка ти е на копанье.
69
(На Бъдни вечер)
Бъдни вечер, бъдни коня на пазар,
купи риба, бегай дома,
хвъркни каша, попари се.
70
(На Коледа)
— Ой Коледе, Коледе,
кой ти майку продаде?
— Попчето, попчето,
да му се не виде гробчето.