Люлка на старата и новата българска писменост

акад. Емил Георгиев

А. Прометеев огън за българите и славяните

1. Родина и народност на Кирило-Методиевата славянска писменост

III. Свидетелствата на един старинен паметник

Става дума за Краткото Кирилове житие. Тоя паметник говори ясно и категорично, че Константин-Кирил бил „българин по род”, т. е. славянин от основната маса на населението на българската държава, и че е развил просветителска дейност, изградена върху славянската писменост, сред българските славяни.

Мнението, че братята Кирил и Методий са били славяни, е доста популярно сред славяноведите. [1] То обаче се основава

1. За живота и дейността на Кирил и Методий виж моите книги Кирил и Методий, основоположници на славянските литератури, София 1956, и Кирил и Методий, Истината за създателите на българската и славянската писменост, София 1969.

13

главно върху съображението, че братята са владеели в съвършенство славянската реч, че Константин-Кирил предава съвършено нейните звукове в азбуката, която създава, че е жив и точен и езикът, на който написва славянските текстове. Недостатъчно се взема под внимание съобщението на Краткото житие, което гласи:

[2]

Обикновено се смята, че Кирил създал славянската писменост за моравските славяни, които живеели на територията на днешна Чехословакия. Обаче твърде близо до ума е, че той е поставил началото на просветната си дейност сред славяните от славянското окръжение на родния си град — Солун, т. е. сред същите славяни, с които е бил свързан. [3] За такава дейност четем съобщение в същото Кратко житие. Съобщението гласи:

[4]

Каква е стойността на приведените съобщения, каква е стойността на Краткото Кирилове житие като исторически извор? Несъмнено един паметник, известяващ за живота и дейността на Кирил и Методий, заслужава доверие, ако е възникнал в една близка до подвига на солунските братя епоха, още повече, ако е излязъл изпод перото на техен сподвижник, евентуално на следовник на техен сподвижник.

Можем ли да смятаме Краткото Кирилово житие за такъв паметник?

Житието отдавна е извикало интереса на изследователите. Известният издател на изворите за Кирил и Методий В. Билбасов изказа мнение, че паметникът е ранен. Той предшествувал

2. Виж паметника в българските издания на Йорд. Иванов, Български старини из Македония, София 1931, с. 284—288, А. Т.-Балан, Кирил и Методий, II, София 1934, с. 115—118, Б. Ст. Ангелов, Из старата българска, руска и сръбска литература, София 1958, с. 38—44, П. Динеков, К. Куев и Д. Петканова, Христоматия по старобългарска литература, София 1961, с. 98—101 (новобългарски превод).

3. Виж усилията на автора да реши поставения въпрос в студиите. Работили ли са Кирил и Методий като просветители на българските славяни? — Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов, София 1957, и Разцветът на българската литература в IX—X век, София 1962, с. 46 сл. (Глава: „За т. нар. Българска книжовна школа”).

4. Изд. А. Т.-Балан, Кирил и Методий, II, с. 116.

14

Пространното Кирилове житие (т. е. т. нар. Панонска легенда на Кирил) [5], което изникнало от него чрез допълване и разширяване на изложените факти и случки. [6] Срещу мнението на Билбасов излезе А. Воронов. Смятайки паметника за компилативен, възникнал върху основата на Пространното Кирилове житие, Пространното Климентово житие от Теофилакт Охридски и други някои паметници, той сочи времепроизхода му в края на XI или началото на XII в. [7] Възприемайки основните мисли на Воронов, П. Лавров го смята за още по-късен паметник — от XIII в. [8] Подобно мнение застъпва и А. Т.-Балан [9], който в бележките към изданието на паметника отбелязва, че интересуващата ни тук вест за дейността на Кирил по р. Брегалница „могло да бъде заета” от сравнително късната Солунска легенда. [10]

Мнението на Билбасов, според което Краткото Кирилове житие предшествувало Пространното житие и било негов първообраз, е незащитимо. Пространното житие предшествува Краткото. При написването на своя труд авторът на Краткото житие несъмнено е държал пред себе си Пространното. Но както ние доказахме [11], Пространното житие е извънредно ранен паметник, написан непосредствено след Кириловата смърт, най-късно до 882 г., т. е. докато Методий е бил жив, и следователно използуването му не е доказателство, че Краткото житие е късен паметник.

Не са на прав път и онези, които смятат, че Житието е късен паметник, компилиран въз основа на Пространното Кирилове житие, Пространното Климентово житие, т. нар. Солунска легенда и пр.

Нека започнем с опровержение на мнението, че при написването на Житието е използуван най-късният поменат паметник — т. нар. Солунска легенда. [12]

5. Виж Пространното Кирилово житие, изд. у А. Т.-Б а л а н, Кирил и Методий, I, София 1920, с. 29–67.

6. В. Бильбасов, Кирилл и Мефодий, II, С.-Петербург 1871, с. 61.

7. А. Воронов, Главнейшие источники для истории св. Кирилла и Мефодия, Киев 1877, с. 203.

8. П. Лавров, Кирило та Методiй в давньо-сло’вянському письменствi, у Киiвi, 1928, с. 170.

9. В бележките към изданието на Житието той отбелязва, че то възникнало не по-рано от XIII в.; пос. изд., с. 118.

10. А. Т.-Балан, пос. изд., с. 120.

11. Виж авт., Die Italienische Legende, Sofia 1939.

12. Виж Солунската легенда, изд. от Йорд. Иванов, Български старини из Македония, с. 282—283 и (в новобългарски превод) в посочената Христоматия по старобългарска литература, с. 98 сл. В бележките към текста на произведението в Христоматията също е отбелязано, че „съобщението” за дейност по р. Брегалница „по всяка вероятност” било пренесено в Кириловото житие от Солунската легенда.

15

Със своето съдържание, плод на доста волна фантазия, Солунската легенда не би могла да предложи нищо на тъй трезво разказващия автор на Житието. Първият паметник превръща в легенда доловените за Кирил вести, вторият паметник иска да излага факти, повтаря дословно, макар и съкратено, разказа на Пространното житие, повтаря, както изтъкваме по-долу, характеристиката на Кирил от неговата Похвала и не би претворил заетите от Солунската легенда вести, ако тя беше негов извор. Напълно приемливо обаче е обратното положение: че вестта за дейност на Кирил по р. Брегалница е преминала, по пряк или обиколен път, от Краткото житие в Солунската легенда.

Предположението, че при написването на Краткото Кирилово житие е използувано Пространното Климентово житие [13] също трябва да бъде отхвърлено. Воронов и другите поменати автори смятат, че имената на най-близките ученици на Кирил и Методий се изброяват в разглеждания паметник по Климентовото житие. Сравнението на двата паметника обаче не подкрепя подобно мнение. Кириловият житиеписец поменава Кирило-Методиевите ученици, когато разказва края на Кирил в Рим. То ги : изброява в следния ред: Климент (наречен „епископ Велички”), Сава, Ангеларий, Горазд, Наум. Климентовият житиеписец не отделя място да говори за присъствието на Кириловите сподвижници при Кириловата смърт. Той наистина изброява, и на два пъти, имената на видните Кирило-Методиеви ученици, но при други поводи и в друг ред. Първия път ги изброява в края на II глава, когато говори за създаването на азбуката, за превода на свещените, книги и за обучаването на ученици. Видните сподвижници на основоположниците на славянската писменост са изброени в следния ред: Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава. [14] Втория път те са изброени в началото на XII глава на Житието, където става дума за тяхното преследване. Тук  редът им е следният: Горазд, Климент, Лаврентий, Наум, Ангеларий. [15] Освен имената на Кирило-Методиевите ученици — мисли Воронов — из Пространното Климентово житие авторът на Кириловото житие бил заел и вестта за дейността на Кирил сред българските славяни. Воронов пише: „Общая мысль о непосредственной деятельности св. Кирилла в Болгарии, о изобретении письмен и переложении книг первоначально на болгарский язык и для болгар заимствована автором из того же Пространного жития св. Климента.” [16] Продължавайки своите мисли,

13. Виж Теофилакт Охридски, Житие на Климент Охридски, изд. Ал. Милев, София 1955.

14. Пос. изд., с. 36 сл.

15. Пак там, с. 60 сл.

16. А. Воронов, Главнейшие источники для истории св. Кирилла и Мефодия, с. 197.

16

Воронов стига до фантастични предположения. Използувайки Климентовото житие, авторът на Краткото Кирилово житие смесил Кирил с Климент, приписвайки дейността на Климент по р. Брегалница на Кирил. Той дори заел числото на Климентовите ученици, съобщено в Житието — 3500, и го отнесъл към броя на покръстените от Кирил славяни. Тъй като Краткото Кирилово житие не говори за 3500 души кръстени, а за 4050 (Воронов игнорира варианта 50 000, респ. 51000), руският изследовател си служи с невероятни комбинации, за да съгласува двете числа.

Пространното Климентово житие действително отнася исторически лица и събития, в които вземат участие Кирил, Методий и Климент, към България. Но за никакво влияние от него върху Кириловия житиеписец не може да става дума, защото Кириловият житиеписец не отдава небългарски събития на българите, а само добавя един епизод от Кириловата дейност към наличните сведения за нея в Кириловото пространно житие. Обратно, объркването на Климентовия житиеписец, когато свързва някои положения и лица с България, може да бъде обяснено, ако се приеме, че Краткото Кирилово житие е оказало въздействие с разглеждания важен пасаж при написването му.

Издирвайки близостта на Краткото Кирилово житие със старобългарските паметници, които разкриват дейността на основоположниците на славянската писменост, черква и училище, ше открием общи черти с други две подобни жития — с Краткото житие на Методий [17] и с Житието (най-старо) на Кирило-Методиевия ученик Наум [18]. Четвърто житие от същия вид е било нестигналото до нас славянско житие на Климент Охридски, което е легнало в основата на Климентовото житие от Теофилакт Охридски. [19] Проучването на Кириловото житие води до заключението, че то принадлежи на един житиен цикъл, възникнал от живия още спомен и дълбоката почит към създателите на славянската книга, черква и училище Кирил и Методий и към първите строители на културния и литературен, черковния и училищен живот в България Климент и Наум в Охридското културно средище.

Началото на Наумовото житие съдържа явно указание за съществуването на един, бих рекъл Охридски, житиен цикъл. Това начало гласи:

17. Виж Житието изд. у Йорд. Иванов, Български старини из Македония, с. 289—290.

18. Виж Житието у Йорд. Иванов, пак там, с. 306—307.

19. Виж авт., Разцветът на българската литература в IX—X век, с. 334 сл (глава: „Неизвестният Климентов и Наумов житиеписец”).

17

[20] Авторът на Житието очевидно е разполагал с другите три жития — на Кирил, Методий и Климент.

Четирите жития се изграждат като продължение едно от друго. Най-напред Кириловото житие разказва за Кириловото „отечество” и за Кириловия произход. За Методий дълго не става дума, а когато името му се явява, авторът го поменава без всякакви обяснения и подробности; Методий е поменаван мимоходом като съратник на Кирил. Явно е, че авторът е наумил да пише отделно житие за него. Изброявайки поименно най-близките участници в делото на славянската писменост и черква, той също не се впуща в подробности. Климентовото житие ще разкаже по-нататък по-подробно съдбата на сътрудниците от моравския период и за идването на трима от тях в България. Житието завършва внезапно с подробни сведения за смъртта на Кирил, поради което и получава название „Успение Кирилово”. Не следва нищо друго, това друго ще бъде разказано в следващи трудове.

Методиевото житие представя продължение от Кириловото. Неговата краткост в сравнение с Кириловото се дължи на това, че значителна част от данните за живота и дейността на Методий се включват в изложението, посветено на Кирил в първото житие.

Кириловото и Методиевото кратки жития представят изводи от Кириловото и Методиевото пространни жития (от Панонските легенди) [21], но авторът или авторите им правят добавки със смела ръка, очевидно получени от източници, на които вярват. Кириловият житиеписец добавя името на майката на Кирил (и Методий) — Мария, съобщение, че Кирил е бил „българин по род”, описание на просветителска дейност на Кирил по р. Брегалница, при която Кирил написва „книги” за покръстените славяни, имената на видните Кирилови (и Методиеви) ученици и др. Методиевото житие добавя описание на гроба на Методий, непознато на никой друг източник. Описанието на мястото, където е бил погребан Методий, е могло да възникне в едно ранно време — като непосредствен разказ на Методиев сподвижник; по-късно гробът на Методий е бил предаден на анатеми и забрава. Става ясно, че и Методиевото житие има ранен произход и свидетелствува за ранния произход на цикъла.

Климентовото житие не е стигнало до нас в своя славянски първообраз. Но и то се е свързвало с цикъла — от една страна

20. Пос. изд., с. 306.

21. Виж Методиевото пространно житие (Панонската легенда за Методий) у А. Т.-Балан, Кирил и Методий, I, с. 81—97.

18

с Житията на “Кирил и Методий и от друга страна с Наумовото житие, както личи от първоосновата на написаното от Теофилакт Охридски Пространно житие. То е продължавало разказа на Методиевото житие за съдбата на Кирило-Методиевото дело във Велика Моравия. Методиевото житие завършва със смъртта на Методий. То не поменава нищо за епическите борби за налагането и запазването на славянската черква и славянската писменост в Моравия.

Наумовото житие представя завършек на житийния цикъл. За това говори достатъчно ясно цитираното негово начало: „И нека, братя, да не остане без помен и братът на тоя блажен Климент... презвитер Наум.” По своята краткост и сбитост то ни напомня Методиевото житие. Тая краткост и сбитост се дължат на същата причина, на която се дължат краткостта и сбитостта на Методиевото житие. Значителна част от данните за живота и дейността на Наум се включват в изложението за живота и дейността на Климент в Климентовото житие.

Наумовото житие се свързва ясно с Климентовото. И не само с цитираното негово начало. Когато го пише, житиеписецът изхожда от разказаното за Климент. Започвайки биографията на Наум, той оповестява: „Когато поставиха Климент за епископ, същият благоверен цар Симеон пусна другаря му Наум да стане учител на негово място.” Пропусната е дейността на Наум като сподвижник на Кирил, Методий и Климент, защото тя е изложена в Кириловото, Методиевото и Климентовото жития.

Наумовото житие съдържа изрично посочване, че неговият автор е писал вече за събитията във Велика Моравия:

Тези събития са били изложени в Климентовото житие. Житието добавя смело събитията след прогонването на Методиевите ученици от Моравия:

От заключителната част става напълно явно кой и кога е написал Житието: написал го ученик на Климент след Климентовата смърт по настояването на „четвъртия епископ на славянски език Марко”, който също бил ученик на Климент.

В насловите и уводите на житията се четат същите житийни изрази и формули. Кириловото житие носи наслова: и започва с думите:.

19

Методиевото житие започва:

Наумовото житие е онасловено: [23]

И така, четирите жития образуват един цикъл, който възниква рано и води към Борисова-Симеонова България, към Охридската школа на Климент.

Изучаването на Краткото Кирилово житие несъмнено трябва да ни отведе до разкриването на неговото отношение към Пространното Кирилово житие, един въпрос, който постави още Билбасов. Разкривайки това отношение, натъкваме се на необикновено голяма близост. Воронов дефинира Краткото житие като „съкращение и обобщение” на Пространното. [24] Същевременно отбелязва, че една подобна близост не можело да се наблюдава между други паметници. [25]

На какво се дължи тая близост? На обикновено преписване ли?

Може би на пръв поглед в случая изглежда малко смело казано, но при установяването на една подобна близост не бива да отминаваме най-простото обяснение: че двата паметника са писани от едно и също лице. Такава една възможност не бива да бъде пренебрегвана, като се има пред вид, че когато възниква цикълът, за който стана дума, авторът или авторите на Пространните жития още са били живи.

Както е известно, Пространното житие на Кирил е било писано от близък ученик или близки ученици на Кирил и Методий. За най-вероятен автор се сочи Климент Охридски. Климент ще е участвувал в написването на Житието, ако то е дело на усилията на повече от един автор.

Климент развива голяма книжовна дейност, когато се установява в Охридския край. Между другото той е почувствувал нужда да напише произведения за своите велики учители и да утвърди тяхното дело. Свидетелство за това е преди всичко Похвалата на Кирил, дошла до нас придружена с авторското му име. Похвалата не е можела да изчерпи неговата ревност. Написва и Кратко житие на Кирил и Кратко житие на Методий,

23. Всички цитати са по изданието на Йорд. Иванов.

24. А. Воронов, Главнейшие источники для истории св. Кирилла и Мефодия, с. 194.

25. Пак там, с. 193.

20

пригодени за онези читатели, за които житиеписецът му казва, че „не могли да приемат по-твърда храна” [26]. Многото подробности и пренията от Пространните жития за новите условия са били излишни. Изпущайки ги, Климент е внесъл и някои нови неща. Едно от тях се отнася до позната на новите читатели дейност на Кирил — дейността му сред българските славяни, а друго е било описанието на Методиевия гроб. Натъкваме се и на една поправка. Според Панонското житие Кирил учил заедно с царя, т. е. с Михаил III. Когато обаче Кирил учи, Михаил III е бил невръстен. Климент поправя: учил с племенника на цар Михаил.

Анализът на Краткото Кирилове житие разкрива неочаквани податки за неговия произход и автор. Отбелязахме, че Житието пази жив спомен за последните часове на Кирил, на които са били свидетели неговите ученици. То разказва: „Подир това прие монашески образ и тогава бе наречен Кирил. В монашеския образ прекара 50 дни. И узнавайки за своето представяне, извика своя ученик, който беше епископ в Ликия (т. е. епископ Велички), Сава, Ангеларий, Горазд и Наум. И като ги просвети и научи за православната вяра, предаде духа си в божиите ръце.” [27]

Два момента в цитирания пасаж имат съществено значение за разкриването на ранното временаписване и на автора на Житието.

Първият е премълчаването на името Климент и замяната му с израза „който беше епископ Велички” . Не би ли трябвало да мислим, че единствен Климент би премълчал собственото си име, бидейки автор на Житието?

Вторият момент, който води към авторството на Климент, е изразът „Научи ги за православната вяра” . Тоя израз се обръща към известното произведение на Константин Философ „Написание за правата вяра” и към онзи предсмъртен час на първоучителя, в който той — както узнаваме от самото „Написание” — го продиктувал на някого от своите учени-

26. Теофилакт Охридски, Житие на Климент Охридски, пос. изд., с. 76 сл.

27.

— Виж А. Т.-Балан, Кирил и Методий, II, с. 118.

21

ци. [28] Кой е могъл да възсъздаде с тая подробност Кириловия предсмъртен час? Несъмнено някой от учениците на Кирил, присъствувал при смъртта му в Рим. Свързан с факта на премълчаването на Климентовото име (като авторско име), тоя факт отново ни води към Климент като автор на Житието.

Ако Житието е излязло изпод перото на Климент, то трябва да очакваме сходство не само с Пространното житие, но и с другите произведения, посветени от Климент на Кирил, с Похвалата на Кирил. Такова сходство действително се открива.

Краткото житие така характеризира славянския просветител:

[29]

Буквално същата характеристика четем и в Похвалата на Кирил:

[30]

Очевидно само един и същ автор може да изрази по един и същ начин преклонението си пред едно лице. Авторът е посочен в насловите на Похвалата — Климент.

Ако Краткото Кирилово житие има ранен произход и дори може да бъде отдадено на авторското перо на Климент, който го е написал по време на своето епископствуване в Македония, то очевидно е, че известието за дейност на Кирил в Македония заслужава доверие. И не само защото можем да предполагаме, че Климент е научил отбелязания в Житието факт от устата на самия Кирил или от Методий. По времето, когато Житието възниква, мнозина от покръстените от Кирил са били още живи, така че Климент и неговите сподвижници са могли по време на своята дейност в Македония да получат сведение за един по-рано неизвестен тям подвиг на своя пряк и духовен учител.

Вестта на разглежданото Кратко житие за дейност на Кирил сред българските славяни се потвърждава и от няколко други паметници. За дейност на Кирил по р. Брегалница разказва, както вече бе посочено, Солунската легенда. Тоя паметник изрично говори, че Кирил работил там между българското население, че съставил азбука за българските славяни. Тук четем:

28. Сравни авт., Кирил и Методий, основоположници на славянските литератури, София 1956, с. 221 сл.

29. Изд. А. Т.-Балан, Кирил и Методий, II, с. 115.

30. А. Т.-Балан, Кирил и Методий, I, с. 110.

22

[31]

Второго Наумово житие също знае за дейност на Кирил и Методий в България:

[32]

Според Пространното Климентово житие Кирил и Методий работят в България и като изнамират славянските букви, превеждат „боговдъхновеното писание от елинския език на български”:

[33]

В България са работили Кирил и Методий и според Краткото Климентово житие (от Хоматиан); според тоя паметник Методий е бил ръкоположен за архиепископ освен на Моравия и на България. [34]

За дейност на Кирил и Методий сред българите знаят и авторите на латинските легенди — Моравска и Чешка. Според Моравската легенда Кирил работил между българите на път за Моравия, според Чешката легенда той отишъл в Моравия, след като покръстил България. [35]

Някои паметници отиват още по-далече, като твърдят, че Методий покръстил българския княз Борис. Пространното Климентово житие разказва, че Методий „пленил Борис със своя отечествен език, във всичко прекрасен.” [36] Тоя пасаж от Климентовото житие може да е във връзка с легендата, според която Методий нарисувал пред Борис картината на страшния съд и той започнал да го моли в благочестив страх да го покръсти заедао с близките му. [37]

Колкото и някои от тези вести да са недостоверни, общо взето, те водят към реален спомен за апостолска работа на Кирил, а твърде вероятно и на Методий сред българските славяни.

Можем ли да определим по-точно кога Кирил е работил сред българските славяни и е написал „книги” за тях?

Краткото Кирилово житие поставя тая дейност сред прението със сваления патриарх иконоборец Йоан и преди сарацинската мисия.

31. Изд. А. Т.-Б а л а н, Кирил и Методий, II, с. 111.

32. Пак там, с. 136.

33. Пак там, с. 158 сл.

34. Пак там, с. 177.

35. Пак там, с. 203 и 208.

36. Пак там, с. 167.

37. Theophanis continuati Chronographia, СВ. ed. Bekkeri, 1838, с. 163 сл.; В. Бильбасов, Кирилл и Мефодий, II, с. 179.

23

Старинната и твърде меродавна като исторически извор Похвала на Кирил и Методий говори за създаването на Кириловата азбука, преди да говори за мисиите му. В глава VII на тоя важен паметник от епохата на преките Кирилови и Методиеви ученици четем за създаването на писмото:

[38] За мисиите на Кирил и Методий се говори тепърва от IX глава нататък. [39]

Разглежданата в Краткото житие вест се свързва с една много обсъждана в нашата наука вест, съдържаща се в прочутото Сказание за буквите на Черноризец Храбър: със съобщената от Храбър година, в която Кирил е създал своята азбука. [40] Според Храбър Кирил създал славянската азбука в 6363 год. от сътворението на света (= 855 г. от н. е.). Както е известно, Кирил и Методий се отправят за Велика Моравия в 862—863 година. Годината 855 отвежда към дейността на Кирил по р. Брегалница.

Наистина съществува мнение, че годината на създаването на славянското писмо от Кирил в Храбровото Сказание — 6363 — не трябва да се изчислява по византийското летоброене, а по александрийското. Това мнение, изказано от проф. Йорд. Иванов в лекциите му по старобългарска литература, четени в Софийския университет, като една възможност [41], напоследък бе горещо защищавано от проф. К. M. Куев. Проф. Куев приведе обилен доказателствен материал за употребата на александрийското летоброене в старобългарската, староруската и старосръбската книжнина. [42] Събраните от различни източници календарни означения по александрийското летоброение, което отделя новата ера с 5500 години от „сътворението на света”, обаче не доказват нищо. Срещу тези означения, преминали в славянската книжнина с различни чужди съчинения, стоят непоклатими оригиналните български паметници, произхождащи от канцеларията на българските владетели Борис и Симеон и от съвременните български писатели, сподвижници на Черноризец Храбър, с календарни означения по обикновеното цариградско летоброение, отделящо новата ера с 5508 години от „сътворението”.

В надписите, оставени от Борис и Симеон, е употребено оно-

38. Изд. А. Т.-Балан, Кирил и Методий, I, с. 123.

39. Пак там, с. 125 сл.

40. Виж Сказанието в многобройните му преписи у К. М. Куев, Черноризец Храбър, София 1967.

41. Впрочем Йорд. Иванов изчислява дадената от Храбър година в своето издание на Сказанието — в Български старини из Македония, с. 445 сл. — на 855, като отбелязва в бележка към текста, че я изчислява „според обикновената цариградска ера”.

42. К. М. Куев, Черноризец Храбър, с. 85 сл.

24

ва летоброение, което, приложено към годината у Черноризец Храбър, я определя на 855 от н. е. Например познатият надпис на княз Борис за покръстването на българите съобщава годината на събитието — 6374 от „сътворението на света”, на която съответствува 866 година от н. е. (т. е. коефициентът е 5508). [43] Царсимеоновите стълпове при Солун от 904 г. отбелязват годините на тяхното поставяне с 6412 от „сътворението “ (коефициент: 5508). [44] Тодор Доксов, братовчед на цар Симен, съобщава годината на смъртта на княз Борис — 6415 от „сътворението”, 907 по н. е. (коефициент: 5508). [45] Климент Охридски известява в своето Похвално слово за Кирил годината на Кириловата смърт — 6377 от „сътворението”, която съответствува на 869 г. от н. е. (коефициент: 5508).