ПИРИНЪ-ПЛАНИНА

Лазаръ Томовъ  (Географско четиво, г. III, № 8 и 9, 1927 ?)

Уреждатъ:  К. Рачевъ, Хр. Шалдевъ, Т. А. Благоевъ (директоръ на XVIII прогимназия "Х. Димитъръ"-София)

„Планино, Пиринъ планино,

Много си, Пиринъ, хубава.

По твойтѣ треви зелени,

Пасатъ ми вакли овчици,

Въ твойтѣ гори голѣми

Юнаци подслонъ намиратъ.

Лѣте си Пиринъ хубава,

А зиме люта и страшна...”

 

 

Пиринъ-планина е най-голѣмата, величествена и грандиозна македонска планина. Тя заема цѣлото пространство между долинитѣ на р. Места и Струма, седловината Предѣлъ, която отдѣля Пиринъ отъ Рила и

 

4

 

отъ югъ морето. Има юго-източна посока и е часть отъ Рило-Родопския архаиченъ масивъ. Пиринъ-планина се дѣли на северенъ дѣлъ, или сѫщински Пиринъ, и юженъ дѣлъ, по-низъкъ. Границата е Парилската седловина, която е най-кѫсиятъ пѫжть между южнитѣ части на Мелнишкото хълмодолие и Неврокопското поле. По-на северъ, при Папасчаирската седловина, сѫщо става едно понижение, дето върви пѫтьтъ отъ Неврокопъ за Мелникъ. Това се дължи на смѣната на гранитнитѣ скали съ трахитни, които се лесно рушатъ и отнасятъ. До 1912 год. цѣлата Пиринска область бѣ въ предѣлитѣ на Европейска Турция, а следъ това, по Букурешкия миръ, тя се разцѣли между Гърция и България, като границата върви по Сенгеловската планина, Али-Ботушь, Стъргачъ и, презъ рѣката Места, отива на старата граница на Родопитѣ. Тази граница е неестествена, създадена въ ущърбъ на българското племе, понеже дѣли български земи. Северниятъ Пиринъ е високата часть, която отъ седловината Предѣлъ до Василевъ гробъ, почти по цѣлото протежение, е надъ 2500 м. височина, доста широка, макаръ че отъ далечъ се вижда като единъ тѣсенъ хребетъ. Пиринъ-планина има алпийски тераси съ типични ледникови форми. Въ тази часть тя е грандиозна, поразява съ своитѣ множество остри върхове, циркуси, сипеи, езера, прѣспи и хубави гори.

 

Йорданъ Йовковъ при първото си виждане на Пиринъ казва:

 

„Далечъ нейде въ посоката, отдето идѣше Струма въ чистия и лазуренъ фонъ на небето, сякашъ изрѣзана и включена въ рамка между стръмни стени, далечъ на северъ, като загадъчно и странно видение, издигаше се самотна и висока планина, покрита още съ снѣгъ, сякашъ цѣла изваяна отъ чистъ и девственъ мраморъ. Върху нея блещѣха брилянтнитѣ искри на слънцето, обграждаше я отъ всѣкѫде нежната синевина на небето. Това бѣше Пиринъ.

 

За пръвъ пѫть азъ виждахъ Пиринъ! Предъ очитѣ ми стоеше сѫщиятъ образъ, който е възставалъ въ въображението ми, всредъ епичния лъхъ и суровитѣ картини на хайдушкитѣ пѣсни. Азъ виждахъ Пиринъ наистина хубавъ, гордъ, изправенъ високо въ небето, и оттамъ въ царствено величие и могѫщество спрѣлъ

 

 

5

 

тежъкъ, неподвиженъ погледъ надъ всички други планини и усои”.

 

 

Презъ 1919 год. на пѫть за Пирина имахъ за спѫтници нѣколко души италиянци. Отъ Симитли минахме по Градевската рѣка и рано сутриньта бѣхме на Пре-

  

Пиринъ-планина.

 

 

дѣлъ, дето предъ насъ се откри величествената гледка къмъ Пиринъ. Италиянцитѣ бѣха поразени отъ хубавия изгледъ. Всички скокнаха отъ автомобила и единодушно извикаха: „Тиролъ ! Тиролъ” !. Вълшебна бѣ картината и къмъ Разложката котловина, много сполучливо наречена отъ млади туристи „Македонска Швейцария”. Опиянени отъ всичко предъ насъ, ние се любувахме цѣлъ часъ на току едвамъ огрѣтитѣ отъ изгреващето слънце Пирински върхове. Пиринъ-планина се състои въ централната си часть отъ гранитъ, кристалинни шисти и варовици, които преобладаватъ на северната часть въ обвивката. Северната часть е по-тѣсна и поради най-високия си връхъ се нарича Елтепенски дѣлъ. Следъ това следва Папазгьолски дѣлъ, въ който преобладава гранитътъ до Парилската седловина. Както Рила, така и Пиринъ, презъ ледения периодъ сѫ били покрити съ ледени маси. Ледниковитѣ феномени се забелезватъ най-добре отъ 2000 м. по-високо. Отъ дветѣ страни на главния хребетъ се редятъ долинитѣ, по които се спускатъ множество планински притоци на Места и на Струма, които събиратъ водитѣ си отъ голѣми циркуси. Отъ начало циркуситѣ на първия дѣлъ сѫ повече сухи, каменисти долини. Во-

 

 

6

 

дитѣ на тия безводни циркуси и долини излизатъ въ полето отъ дветѣ страни на хребета въ видъ на голѣми карстови извори, каквито сѫ тѣзи въ Разложкото поле, надъ гр. Разлогъ, Язътъ и Изтокъ. Въ Ельтепенския дѣлъ типични циркуси сѫ: Мехомийскиятъ Суходолъ, Байова дупка, Бански Суходолъ, Кутело и Казане. Цѝркуситѣ на рѣка Глазне (Банската) сѫ по-голѣми и продълговати и се дѣлятъ на Бъндерички и Дамянички. Бъндеричкиятъ циркусъ има 8 езера, отъ които Бъндеричкото езеро е най-хубавото и пълно съ риба. Подъ Василячкия чукаръ се намира хубавото езеро, наречено Къркъмо. Дамяничкиятъ циркусъ се дѣли на Валевица и Превалъ. Въ Валевица има 8 езера, а въ Превалъ — 4. Василячкиятъ циркусъ има 7 езера Подъ върховетѣ Гѫзей и Каймакъ-Чалъ има два странични циркуси. Източно отъ Валевичкия циркусъ се намиратъ Папазгьолскиятъ и Кременски, които принадлежатъ на рѣка-

 

Елъ-тепе (върха на буритѣ).

 

 

та Ретидже. Папазгьолскиятъ циркусъ е най-голѣмиятъ, съ най-голѣмото езеро Папазъ-гьолъ. Подъ него се редятъ терасовидно, едно надъ друго, още нѣколко

 

 

7

 

малки езера, които образуаатъ живописни водопади, дори до 50 м. височина. Въ този циркусъ се наброяватъ 27 езера. Источно отъ него се намира Кременскиятъ, около 100 м. по-високо. Отъ северъ Валевичкиятъ и Папазгьолскиятъ се ограждатъ отъ високъ, голѣмъ ридъ , който въ източната часть почва съ Мангъръ тепе, минава Десиличкитѣ и Плешки височини и върви до Каймакъ-Чалъ.

 

Южно отъ Кременския оставатъ още два циркуси: Каменички и Брѣзнички, задълбани въ рида Джано, въ които има 13 езера. Юго-западнитѣ склонове на Пиринъ-планина сѫ по-продълговати и по тѣхъ се редятъ циркуси, съ множество езера, на които водитѣ се отичатъ чрезъ рѣкитѣ Влахина, Св. Врачка Бистрица и Пиринска Бистрица. Циркуситѣ на Влахинската рѣка се дѣлятъ на три групи: Елтепенски, Гьоргица и Синаница. Отъ върха Ель-тепе се виждатъ 4 езера, като отворени очи, които постоянно наблюдаватъ грандиозния върхъ. Гьоргичкиятъ и Синаничкиятъ циркуси се намиратъ западно и си приличатъ много. Много отъ езерата тукъ сѫ запълнени и образуватъ торфени търсища. Св. Врачка Бистрица събира водитѣ отъ обширни циркуси, които се редятъ по централната часть на билото отъ Варовити чукарь презъ Кело до Пиляфъ-Тепе, като образуватъ оригинална подкова, 12 к. м. широка. По-важнитѣ циркуси сѫ: Спано-поле, Башлийца, Ливадето, Белемето и Беговица. Всички почти сѫ обърнати на югъ, по-продълговати и по-голѣми отъ онѣзи къмъ рѣката Места. Спано-полскиятъ (Спорно-полскиятъ) циркусъ има изгледъ на поле, въ което се намиратъ най-хубавитѣ пасбища. Башлийца е голѣмъ циркусъ съ 5 езера, а Ливадето се отдѣля съ седловина отъ Превалски циркусъ на Дамяница Въ най-горната си часть има 10 езера, малки и голѣми. Белемето е последниятъ отъ циркуситѣ въ този редъ, който въ горната часть се допира до Каменичкия, Папазъ-гьолския и Дакянския циркуси. Беговица обаче не се допира до централното било. Пиринска Бистрица заема най-източната часть на юго-западния склонъ.

 

Това циркусно гнѣздо се дѣли на Демиръ-Капийска часгь и Голенска, по името на рѣка Голенъ, на която долината е много развита. Този циркусъ е далечъ отъ централния вѫзелъ. Най-типиченъ циркусъ е Демиръ-Капийскиятъ, който е нѣщо цѣло и пълноразвита ледни-

 

 

8

 

Кресненскиятъ проломъ.

 

 

9

 

кова форма. Скалиста седловина, тѣсна и по склоноветѣ покрита съ сипеи, подъ името Демиръ-Капия (Желѣзна врата) я отдѣля отъ Папазгьолския циркусъ, отъ дветѣ страни на която се редятъ хубави планински езера, като морски очи. Тукъ върви винарската пжтека, отъ Добринища, Безбогъ, Папазъ-Гьолъ, (Попово езеро), долината на Пиринска Бистрица, Лопово за Мелникъ, по която разложкитѣ винари сѫ носили вино отъ Мелничъ.  Най-

 

 

Елъ-тепе, гледанъ отъ Синаница планина

 

 

хубавото езеро въ тая часть е Синьото — точно подъ Демиръ-Капия. Каменичния циркусъ, Малкото Гьолче и Башъ-Мандра, най-долния страниченъ циркусъ, но и най-обширния. И така юго-западнитѣ склонове на Пиринъ планина отъ начало сѫ стръмни и терасовидно се спускатъ къмъ долината на р. Струма, като образуватъ лѣвата стена на историческото Кресненско дефиле. Следъ туй се редятъ останалитѣ циркуси, които по-полегато се спускатъ и по долинитѣ на които текатъ по-голѣмитѣ струмски притоци, що поятъ плодородното Мелнично

 

 

10

 

хълмодолие. Централниятъ Пиринъ прилича повече отѣ всѣка друга часть на Рила планина съ своя остъръ гребенъ, съ своитѣ пленителни езера и голѣми прѣспи. Високото било е покрито съ алпийски пасбища, осѣяни съ много остри каменисти върхове, мѫчно достѫпни, отъ които се открива пленителна гледка къмъ южно-македонската земя, Бѣлото море, на западъ къмъ долината на Вардара, бѣлоснѣжния Шаръ, на изтокъ къмъ Родопитѣ и на северъ къмъ кокетната Рила. Главниятъ гребенъ се простира въ посока отъ северо-западъ къмъ югъ. Надъ седловината Предѣлъ се издига мощно отведнажъ върхътъ Пиринъ (1955) м. високъ, на които склоноветѣ сѫ покрити съ гѫсти борови гори, дѫбъ и букъ, дори къмъ Градевската рѣка. По-на югъ осамотено се издига Даутовъ връхъ (2550 м. високъ), който представлява живописна гледка отъ Разложката котловина. Въ сѫщата посока по главния гребенъ се редятъ Байова дупка (2680), Суходолъ (2800), Кутело (2850) и най-високиятъ връхъ на цѣлата Пиринска верига, Ель-тепе (2861), (Елинът върхъ), за който народътъ казва: „който се изкачи на Ель-тепе е половинъ хаджия”. Отъ върха Ель-тепе изпъква истинското величие и пълната грандиозность на Пиринъ-планина. На 4. юлий, 1921 год. група ученици отъ II софийска м. гимназия и учители, потеглихме за Ель-тепе. На 5. нощувахме въ Предѣлскитѣ ханчета. Сутриньта рано, преди изгревъ слънце, бѣхме на седловината Предѣлъ — вододѣлъ на Струма и Места, дето гърцката армия бѣ сгащена отъ българската презъ време на Балканската война и, ако не бѣше примирието, окончателно, щеше да бѫде разгромена. На 7. отъ хубавия Пирински градецъ Банско потеглихме за Ель-тепе. Минахме Пещеритѣ, Варницата, Бъндеричката поляна, Водопадитѣ и Хижата. Тукъ спрѣхме да отпочинемъ. На среща бѣ Ханската врата, дето водачътъ ни показа, че се намира еделвайсъ. Въ единъ мигъ всички се покатерихме по високитѣ и стръмни скали, събрахме по нѣколко корена и по даденъ сигналъ повърнахме се всички окичени съ тревиста звезда. Пренощувахме при Изгорѣлата бачия (1900 м. висока). Сутриньта рано въ тъмно потеглихме за Ель-тепе. Пѫтьтъ бѣ труденъ, но не мѫчителенъ, понеже всички очаквахме съ нетърпение да стѫпимъ на най-високата точка на Пирина. Тъкмо въ 7 ч. при изгревъ слънце.

 

 

11

 

чухме първия гърмежъ, съ който ни се извести, че нѣколко души отъ младитѣ ни другари сѫ стѫпили вече на най-високата часть и че вече сѫ хаджии. Следъ малко всички бѣхме на върха. Чудна панорама се откри предъ

  

Валевишкитѣ върхове.

 

 

насъ. Сребриститѣ слънчеви лѫчи едвамъ се показваха и удряха по многобройнитѣ скалисти върхове и се отразяваха въ бистритѣ езерни води. Далечъ на югъ се виждаше историческата Бѣласица, задъ нея Круша, а още по-далечъ на югъ Бѣлото море, покрито съ мъгла, като съ бѣлъ вуалъ. На западъ едвамъ се виждаха силуетитѣ на западно-македонскитѣ планини, дето тѫгитѣ на роба даваха особена окраса и повдигаха величави спомени за велики подвизи на безброй мѫченици. Тъй унесени отъ вълшебностьта на картината, опиянени отъ виденото, прекарахме около единъ часъ и следъ това потеглихме по сипеитѣ за къмъ Бъндеричкото езеро. Дъждъ започна да румоли, но умора никой не чувствуваше.

 

12

 

Следъ малко бѣхме при езерото, кѫдето множество пъстърви ни подмамваха и увличаха до късно вечерьта. Вечерьта се прибрахме средъ една гиздава мурова гора при хижата, кѫдето цѣла нощь прекарахме въ веселие и шеги. Сутриньта рано бѣхме въ Банско и Добринища. Отъ Ель тепе се виждатъ Муратовъ върхъ, Варовити чукаръ, Синаница (2560 м.), Бъндерички чукаръ (2680 м), Тодоринъ върхъ (2620), който пленява зрителя отъ Разложката котловина, Мангъръ-Тепе (2680), Моминъ дворъ (2600). Отпредъ на гребена се редятъ Василякъ, Гѫзей, Безбогъ, Конарево. Безбогъ представлява омайна картина съ своитѣ хубави борови и букови гори; по-склоноветѣ ѝ тлъсти пасбища. Множество чуки още се редятъ по главния хребетъ на Пиринъ-планина, на които нѣма да изброявамъ имената. Току на юго-изтокъ, близу при селото Пиринъ, се издига върха Амбаръ-Ташъ, който въ много карти е известенъ подъ името в. Пиринъ. Отъ Папазъ-Чаиръ до Пирилската седловина гребенътъ върви право на югъ.

 

Синаница и Георгица планина

 

 

Има по-низки форми. Тукъ се издигатъ по-високи каменисти върхове: Свещникъ, Моторукъ, Св. Петръ и пр. Презъ 1925 год. македонската младежь посети Ель-

 

 

13

 

тепе и чрезъ устата на единъ отъ своитѣ другари Л. Крапчевъ предава своитѣ впечатления така: „Тѣсна планинска пѫтека минава отначало презъ хубава и гѫста гора. Едва при Тодоринъ върхъ гората свършва,

 

Къмъ скалитѣ на Елъ-тепе.

 

 

и пѫтеката излиза на открито. Тукъ гледката е чудна. Отъ западъ дълбоко нарезаниятъ Тодоринъ върхъ любезно ни приветствува, на северъ остритѣ върхове на Централния Пиринъ, устремили погледъ въ висинето, не искатъ дори да ни погледнатъ, а на югъ гордъ и царственъ стои Ель тепе Страхъ те е да го погледнешъ. Оттукъ започва изкачването непрекѫснато два-три часа, додето човѣкъ стигне на централния куполъ — до самия масивъ на върха. Ель-тепе е почти недостѫпенъ — невьзможенъ за туриститѣ, но все пакъ се посещава, защото неизмѣрима е човѣшката амбиция, човѣшкото любопитство е силно и не познава препятствията на природата. На пръвъ погледъ Ель-тепе прилича на грамаденъ конусъ отъ бѣлъ и въ по-голѣмата си часть гладъкъ мраморъ и това прави още по-трудно неговото, изкачване. Ель-тепе действително е творение на природата въ единъ моментъ на безумие.

 

 

 

14

 

Чудно нѣщо. Върхътъ този пѫтъ бѣше съвършенно ясенъ. Върхътъ на буритѣ, върхътъ на вѣчнитѣ стихии бѣше чистъ, безоблаченъ за наше щастие и ако има нѣщо, което би тикало човѣка, следъ като се е качилъ веднажъ на Ель тепе да се качи и втори пѫть, това е неговата неизразима прелесть. Той стократно заплаща онова, което човѣкъ дава въ физически трудности при изкачването. Преставете си, че сте близо 3000 м. височина, почти достигнали небесата. Отъ всички страни, дето погледнете, природата разкрива тайнитѣ на своитѣ поднебесни красоти. Цѣлиятъ Пиринъ, прострѣлъ се отъ северъ на югъ като нѣкоя грамадна змия съ островърхитѣ си шипове, е предъ васъ. На северъ кокетната и романтична Рила, на изтокъ Доспатъ, на югъ свенливата като девойка Бѣласица, Али-Ботушъ, Боздагъ, на западъ тритѣ скърбящи сестри Осогово, Влахина и Огражденъ — всички образуватъ единъ вѣнецъ, който краси царственото чело на Ель тепе. Човѣкъ тукъ престава да мисли, защото всичко това е надъ човѣшкия умъ, надъ човѣшката мисъль, а само чувствува, че се намира надъ нѣкое надземно царство, дето той съ своя нищоженъ разумъ не е господарь. Никога нѣма да забравя неговата вълшебна красота, която преражда душата и я прави жадна за великото, за безсмъртното въ живота”.

 

Пиринъ-планина е голѣмъ кондензаторъ на вода. Въ нея падатъ голѣми валежи.. По нейнитѣ високи части снѣгътъ се задържа до други снѣгъ, като се образуватъ голѣми снѣжни прѣспи, които често падатъ по стръмнитѣ склонове, свличатъ предъ себе си всичко, каквото срещнатъ и задръстватъ долинитѣ, като даватъ началото на много буйни планински рѣки, спускащи се стремглаво къмъ Струма и Места. Отъ Предѣлската седловина започва откъмъ върха Пиринъ Градевската рѣка, която събира водитѣ си оть Пирина и Рила, и по нея върви пѫтьтъ-шосе отъ Джумайското поле с. Симитли за гр. Разлогъ, 37 и половина километра дълъгъ. Отначало пѫтьтъ е доста задушливъ и труденъ — до Градевското ханче, но следъ туй пѫтникътъ се ободрява отъ Пиринския планински въздухъ, отъ бистрата и студена вода. Тукъ при „Подпрената скала”, презъ 1901 година, бѣ заловена библейската работница Мисъ-Стонъ отъ четитѣ на Вѫтрешната Македонска организация по планъ и наредба

 

 

15

 

 

Рупелскиятъ проходъ.

 

 

16

 

отъ Разложката революционна организация. Този е най-близкиятъ пѫть, по който за въ бѫдеще трѣбва да минет желѣзницата, която ще съединява долината на Струма съ онази на Месга. По-на югь отъ Симитли - Крупникъ е Кресничкото дефиле, което се простира около 25 км. между Кресничкитѣ планински склонове и Влахина-планина и за което В. Кѫнчевъ казва: „Тѣснината е дълга около 25 клм. и на всѣкѫде окото жадно гълта дивнитѣ прелести на природата. Рѣката, спѫвана и тласкана отъ мощни канари, които я обикалятъ, е принудена да криволичи изъ дълбоката тѣснина и съ мѫка да си пробива пѫтя на югъ. Всѣка кривина ни открива предъ очитѣ, особенъ миръ, дето окото вижда само стръмнитѣ гористи ридове по странитѣ, буйната шумяща рѣка въ дъното на долината и малка часть очъ синьото небе между планинскитѣ върхове. До срѣдата на прохода дветѣ вериги се силно приближаватъ.

 

Множество планински рѣкички буйно се спускатъ къмъ Струма, като минаватъ презъ гористи мѣста, дето има множество чаркове — дъскорѣзници, които даватъ поминъкъ на горското население. Най-важната отъ тѣхъ е Влахинската рѣка, която събира водитѣ си отъ Ель-тепенскитѣ езера. Има голѣмъ наклонъ и се излива въ Струма при устието на Кресничкото дефиле, не далечъ отъ Сали-аговия мость. По-надолу, къмъ Мелничкото хълмодолие, Струма приема още нѣколко по-малки рѣки: Градешничката, Гоговица и по-буйната Бѣличка рѣка, която пои плодородното Бѣличко поле. Единъ буенъ карстовъ изворъ излиза при селото Плоски, подъ име р. Бистрица. Св. Врачка Бистрица е още по-буенъ пирински притокъ на Струма. Събира водитѣ си отъ обширенъ басеинъ между Синаница, Мозговица, Беговица, Сухитѣ върхове и пр., като се образува отъ нѣколко рѣки и минава презъ хубавото селище Св. Врачъ, сега околийски центъръ, вмѣсто стария исторически градъ, Мелникъ. Тя пои плодородното Св. Врачко поле и се влива на 4 к. м. далечъ отъ селището въ Струма. По долината на рѣката върви пѫтьтъ презъ Чаирскитѣ езера, Превалата, Валевица за Банско. Отъ Св. Врачка Бистрица до Пиринска Бистрица р. Струма приема нѣколко малки рѣки, отъ които по-важни сѫ Бождовската, Ладаревската и Мелничката, маловодни и съ малки басейни. Най-голѣма и буйна е Пиринска-Бистрица, която води

 

 

17

 

началото си отъ нѣколко езера подъ Демиръ-Капия (Синьото езеро и пр.), минава между Дебели-Ридъ и Тритѣ върха и дохожда до с. Пиринъ. Дълга е 50 к. м.

  

Тодоринъ връхъ, гледанъ отъ Бъндерица.

 

 

и басейна ѝ обхваща пространството отъ Демиръ-Капия до Сенгеловската планина. Долината ѝ е гориста съ голѣмъ наклонъ, върви буйно и при пълноводие е непроходима. Тя приема много притоци и отъ лѣво: Доброполската отъ Папазъ-Чаиръ, Голешевската отъ Парилската седловина и Петровската рѣка, която е голѣмъ карстовъ изворъ; при него Петровскитѣ бейове сѫ правили своитѣ веселия. По-долу още приема Дели-Крава, Ходжова рѣка, които се вливатъ въ Бистрица при Манджуковъ чифликъ. Сенгеловската рѣка, сѫщо така карстовъ изворъ, почва надъ селото Сенгелово, но вече въ гръцка територия. По басейна на Пиринска Бистрица вървятъ важни пѫтища отъ Мелникъ за Разлогъ и за Неврокопъ, за които споменахме вече.

 

Струмскитѣ притоци сѫ използувани само за дъскорѣзници и, напояване на полето, обаче тѣ сѫ пълно-

 

 

18

 

водни, буйни рѣки, които ще дадатъ голѣма електрическа енергия. Особено Св. Врачка Бистрица и Пиринска Бистрица. Тѣ могатъ да напряватъ обширни пространство плодородна земя отъ Мелнишкото поле, ако се използуватъ добре.

 

Мелнишкото поле е 200 м. надъ морското равните въ северната си часть, а въ южната до 100 м. до рѣката. Струма 70—80 м. височина. Южното влияние на Бѣлото море се чувствува по долината на р. Струма твърде чувствително въ Мелнишкото поле. Отъ северъ и североизтокъ е заградено отъ Пиринъ и Сенгеловската планина, които го пазятъ отъ северо-източнитѣ вѣтрове. То е дълго около 40 к. м. и широко около 15 к. м. Отличава се съ своята плодородна наносна почва. Тукъ вече се забелезватъ южни култури. Покрай р. Струма се обработва оризътъ. Навсѣкѫде почти вирѣе памукътъ, арпаджикътъ, макътъ, а най-вече се обработва лозата. По всички селища, по склоноветѣ, още въ ранни времена

  

Долината на Дамяница планина.

 

 

лозарството е било въ цвѣтущо състояние. Главниятъ ценгъръ е билъ самиятъ градъ Мелникъ, но не по-малко е било застѫпено и въ селата Склаве, Бѣлица, Хотово, Враня и др. Мелникъ е разположенъ въ едно дере, 100

 

 

19

 

м. по-низко отъ съседнитѣ баири. Добилъ името си отъ думата мелъ, мелове, което значи рохкава земя отъ брѣговетѣ. Известенъ като стара крепость още въ срѣднитѣ вѣкове, гдето се е подвизавалъ българскиятъ войвода Славъ. Гърци сѫ били заселени като колонисти въ него отъ разни краища. Градътъ е броилъ около 5000 души жители. Стенитѣ и сега стърчатъ надъ града. До града наблизу сѫ били тритѣ монастири: Св. Спасъ, Св. Харалампи и Св. Никола. Цѣлата околия е била съ повече българско население, а само градътъ е билъ като островъ съ гръцко и българско население. Сега градътъ е въ окаянно положение и брои само 800 жители. Мелникъ е билъ културенъ центъръ. Ималъ е добре уредени училища. Тукъ се е училъ известниятъ книжовникъ и педагогъ Неофитъ Рилски. Околийскиятъ центъръ е премѣстенъ въ Св. Врачъ, който се намира на р. Св. Врачка Бистрица и е едно отъ най-оживенитѣ селища въ околията. Въ турско време околията броеше около 50 села съ 25600 души жители, отъ които 17000 българи, останалитѣ турци, гъркомани, цигани и пр. Турцитѣ се почти изселиха. Сега цѣлата околия е чисто българска съ 25,333 души жители. Освенъ земледѣлие и скотовъдство, които сѫ най-важнитѣ занятия на населението, въ планинскитѣ мѣста се използувате и горитѣ за дървенъ строителенъ материалъ. Въ околията има на нѣколко мѣста хубави минерални извори, като въ Св. Врачъ и Марикостиново. Бѫдещето на околията ще бѫде съсрѣдоточено главно въ напредъка на околийския центъръ Св. Врачъ. Плодородното и хубаво поле около Св. Врачь се пои отъ р. Св. Врачка Бистрица. То изобилно възнаграждава труда на земледѣлеца. Св. Врачъ се издигна най-вече презъ време на общо-европейската война, когато въ него бѣ седалището на щаба на 2 армия. Щабътъ е употрѣбилъ голѣми усилия за разхубавяването на селището, като е уредилъ единъ отличенъ паркъ надъ селото, модернизиралъ е банитѣ и е съградилъ спретнати и хубави кѫщи, въ които сега сѫ настанени бѣжанци и др. преселенци. Въ най-северозападнитѣ склонове, надъ Кресничкото дефиле, се намиратъ колибарскитѣ селища Кресна, Ощава, Влахи и пр., по стръмнитѣ склонове на които имаше отлични лозя, сега вече почти унищожени.

 

Въ склоноветѣ на Пирина се намиратъ Баждово и Лопово, влашки колиби. Лѣтно време власитѣ живѣятъ

 

 

20

 

съ семействата си въ колибитѣ, а зимно време отиватъ по зимнитѣ пасбища въ Сѣрското и Драмско полета, които сега сѫ въ гръцка територия. Други по-хубавички и по-важни села сѫ: Ладарево, Спатово, Хотово, Левуново, Склаве, Орманитѣ, Г.-Сушища, Д.-Сушища, Капатово, Бѣлово и Марикостиново. Пиринъ е планинско село, близу до Пиринска Бистрица, около което има желѣзни руди и бѣ свърталище на четитѣ. 

 

Василашкото езеро.

 

 

Пиринъ планина изпраща голѣма часть отъ водитѣ си и къмъ Места. Народътъ гледа на Пирина като източникъ на вода, дъждъ, прохлада презъ лѣтнитѣ горещини, затова и пѣе пѣсеньта:

 

„Малка мома вода води

Отъ Пирина, та въ градина

Да навади рано цвѣте,

Рано цвѣте, ранъ босильокъ

Ранъ босильокъ, бѣлъ каранфилъ"

 

 

21

 

По-важни отъ притоцитѣ, които приема Места сѫ: Бѣла-рѣка, която събира водитѣ си отъ Мехомийската планина, откъмъ Предѣлъ и подъ Даутовъ върхъ. Приема двата красиви