III. Дипломатически документи
АВСТРИЙСКА ДИПЛОМАТИЧЕСКА ПРЕПИСКА
[ Писма 97 — 108 ]
97. Соретич до консула Баум — 4 април 1861 г.
98. Барон Баум до консула Соретич — 28 април 1861 г.
99. Соретич до консула Баум — 30 май 1861 г.
100. Соретич до консула Баум — 6 юни 1861 г.
101. Саксл до консула Баум — 1 август 1861 г.
102. Епископ Щросмайер до граф Рехберг Ротенльовен — 29 октомври 1861 г.
103. Граф Рехберг Ротенльовен до посланика Прокеш и епископ Щросмайер — 7 ноември 1861 г.
104. Прокеш до граф Рехберг Ротенльовен — 4 декември 1861 г.
Приложение: Министърът на полицията до великия везир — Цариград
105. Майзенбург до епископ Щросмайер — 22 декември 1861 г.
106. Епископ Щросмайер до граф Рехберг Ротенльовен — 28 декември 1861 г.
Австрийският консул Соретич [1] до консула барон Баум — Солун
Битоля, 4. април 1861 г.
Около пристигането на руски консул в Битоля. Неговата мисия. Арестуваният в Струга български учител Д. Миладинов според сведенията на валията е руски агент. Сведения за него. Сведения за руския консул Хитрово. Как се посреща той от българите, от гъркоманите и турците.
No 61
Monastir, 4. April 1861.
Der russische Konsul, welchen bereits seit Jahr und Tag ein damals nicht zu konstatirendes Gerücht angesagt hatte, ist Freitag den 29. März laufenden Jahres wirklich in Monastir eingetroffen und über im Wege dortigen russischen Consuls Mustaxides dringend an ihn ergangene Einladung des Herrn Calwert aus 48 Stunden im englischen Consulate abgestiegen.
Am 31. März am Abende war Herr Hitroff bereits aus dem englischen Consulate abgezogen und hat sich derselbe bis zum Auffinden einer angemessenen Wohnung ein Privatquartier gemiethet.
Herr Hitroff hat bereits am 3. Tage nach seiner Ankunft seine officiellen Antrittsbesuche gemacht und habe ich ihm, so wie meine anderen Amts-Collegen dieselben schon zurückerstattet.
Der nächste Zweck der Mission des Herrn Hitroff scheint wohl der zu seyn, unter dem Schutze des russischen Consulates die kirchliche Propaganda, das heisst die Errichtung einer bulgarisch-nationalen Kirche unter der Bevölkerung wachzurufen, zu begünstigen und, wo möglich zu realisieren.
Daß unter diesem von der bulgarischen Bevölkerung günstig aufgenommenen Vorwande höhere politische Zwecke verfolgt werden sollen, scheint mir außer Zweifel zu seyn und bin ich schon heute in dem Falle, einige Belege dafür anführen zu können.
Wie mir Abdul Kerim Pascha vertraulich mitteilte, geht aus den Papieren des vor 14 Tagen in Struga bei Ochrida verhafteten bulgarische Lehrers Demeter Miladinow unzweifelhaft hervor, daß er gleich dem zu Ende des vorigen Jahres verhafteten Lehrer, Velessa (Kiuperlü) Namens Jordan ein russischer Agent sey, von Russland Geld empfangen habe und über seine
229
und seiner Gesinnungsgenossen dringendes hierorts ein russisches Consulat errichtet worden ist.
Miladinow sey es, welcher seit Jahr und Tag das Gerücht zu verbreiten wußte, daß ein russischer Consul hierher kommen wird, er sey es gewesen, welcher die mit Bericht vom 23. Feber 1860 Zahl 48 zur Kentniss gebrachte Monster Petition gegen den für Ochrida bestimmten griechischen Bischof Melletios zu Stande brachte; Lehrer Miladinow sey es endlich, welcher einen ihm zur Erziehung anvertrauten Knaben ohne Vorwissen und Einwilligung seiner Eltern nach Russland in Erziehung schickte, was von selbst voraussetzt, daß er über sichere Geldmittel das Dispositionsrecht hatte.
Herr Hitroff, welcher 5000 Rubeln Gehalt beziehen soll, hat mit sich den russischen Consulatsdolmetsch aus Widdin mitgebracht; derselbe wird ihn aber in Kürze verlassen, da er den bisherigen Sekretär des russischen Generalkonsulates in Belgrad Namens Beresen zum Dolmetsch-Sekretär bestimmt erhalten hat.
Nach der Ankunft des Herrn Beresen gedenkt Herr Hitroff Reisen im ganzen Rayon des Eyalets vorzunehmen und über seine Wahrnehmungen umständlichen Bericht an seine Regierung zu erstatten.
Nach einigen von Herrn Hitroff fallen gelassenen Äußerungen, ist es nicht unmöglich, daß Herr Hitroff gleich Herrn Hilferding in Bosnien im Jahre 1857 die Mission erhalten hat, das russische Consulat hierlands zu etablieren, und sohin auf seinen Posten im Ministerium des Äußern nach Petersburg, von wo er direkt hieher kommt, wieder zurückzukehren.
Vor mehren Jahren hat Herr Hitroff, wie ich erfahre, als Secretaer einer von der russischen Gesandtschaft im Constantinopel nach Jerusalem entsendeten Commission die Reise nach Palestina gemacht, und war seither, wie oben erwähnt, in Petersburg im Departament des Äußern bedienstet; er ist ein junger Mann von 25—27 Jahren, trägt den russischen Stanislaus-Orden und eine goldene Medaille an der Brust, was den Bulgaren nicht wenig zu imponieren scheint. Wenn Russland seine jugendlichen Consuln in Orient, ich meine hier die nur mir aus meiner Dienstzeit bekannten Tscoulpnikoff in Bosnien, Besobrazoff in der Herzegovina, Popoff in der Moldau und Herrn Hitroff, so freigebig mit Orden auszeichnet, so geschieht es gewiß nicht so sehr darum, weil sie sich bereits Verdienste ums Vaterland erworben haben konnten, sondern vielmehr deshalb, damit sie den auf äußere Abzeichen viel haltenden Orientalen entsprechend gehörig imponieren, und sohin durch sprechende Beweise den Glanz, die Freigebigkeit und die Größe desselben veranschaulichen und in den christlichen Orientalen den geheimen Wunsch wachrufen, Mitglieder dieses imposanten Reiches werden zu können.
Daß Herr Hitroff für ein schönes Haus monatlich 1000 Piaster zu zahlen sich anbietet, und seinen zwei Kawassen 300 Piaster pro Monat, sohin doppelt so viel zahlt, als die andern hier residirenden Consule, sind lauter Dinge, die auf Effekt berechnet sind.
Während die Slavo-Bulgaren über die Ankunft des russischen Consuls im Stillen jubeln, sind die Graeco-Bulgaren darüber im hohen Grade verstimmt, die Türken aber mit großem Mißtrauen erfüllt.
Genehmigen etc.
(Sorеtić)
Haus-, Hof- und Staatsarchiv Wien.
Konsulatsarchiv Monastir, 1861.
Faszikel 43.
230
Превод
№ 61
Битоля, 4 април 1861 г.
Руският консул, за когото един неустановен слух на времето беше вече предизвестил, пристигна в Битоля в петък, 29 март т. г., и по настойчивата покана на г. Калверт, предадена му чрез тамошния руски консул Мустаксидес [2], отседнал за 48 часа в английското консулство.
На 31 март вечерта г. Хитрово вече напусна английското консулство и до намирането на подходящо жилище нае частна квартира.
Още на третия ден от пристигането си г. Хитрово направи официалните си посещения по случай заемането на поста, а аз, както и моите колеги по служба, му върнахме визитата.
Най-близката цел на мисията на г. Хитрово изглежда да е — под покровителството на руското консулство да подпомага черковната пропаганда, т. е. да подбуди сред населението идеята за една българска национална църква, да подпомогне тази идея и ако е възможно, да я осъществи.
Че под тоя безкористно възприет от българското население претекст се преследват по-висши политически цели, това ми изглежда вън от всяко съмнение и още днес съм в състояние да приведа някои доказателства за това.
Както Абдул Керим паша поверително ми съобщи, от книжата на задържания преди 14 дни в Струга при Охрид български учител Димитър Миладинов несъмнено личи, че той подобно на задържания в края на миналата година учител, велешанина (Кюпрюлю), на име Йордан [3], е руски агент; той получавал пари от Русия и по негово и на негови съмишленици настоятелно искане тук е открито руско консулство.
Миладинов е този, който доста отдавна можа да разпространи слуха, че тук ще дойде един руски консул; той ще да е бил оня, който е осъществил съобщената с доклада от 23 февруари 1860 г. № 48 масова петиция срещу определения за Охрид гръцки митрополит Мелетий; учителят Миладинов ще да е накрая оня, който е изпратил без знанието и съгласието на родителите му едно нему поверено за възпитание момче в Русия [4], нещо, което от само себе си се вижда, че той е имал правото да разполага със сигурни парични средства.
Господин Хитрово, който трябва да получава 5000 рубли заплата, е довел със себе си руския консулски преводач от Видин; последният обаче скоро ще го напусне, понеже му е определен за преводач секретар досегашният секретар на Руското генерално консулство в Белград на име Березен.
След пристигането на г. Березен г. Хитрово възнамерява да предприеме пътувания из целия район на еялета и да направи обстоен доклад на правителството си за своите впечатления.
По някои отронени от г. Хитрово изказвания не е невъзможно, щото г. Хитрово да е получил подобно на г. Хилфердинг в Босна в 1857 г. мисия да устрои руско консулство тук и след това да се върне на поста си в Министерството на външните работи в Петербург, откъдето той направо е дошъл тук.
231
Както узнавам, преди няколко години г. Хитрово е направил едно пътуване до Палестина като секретар на една изпратена от руското посолство комисия за Ерусалим и оттогава, както е казано по-горе, е на служба в Петербург в департамента на външните работи; той е млад човек на 25—27 години, носи на гърдите си руския орден Станислав и един златен медал, което, изглежда, прави немалко впечатление на българите. Ако Русия удостоява така разточително своите млади консули в Ориента — аз навеждам тук само мен познатите от времеслуженето ми Чулпников в Босна, Безобразов в Херцеговина, Попов в Молдова и г. Хитрово — то това не става за това, че те са могли вече да спечелят заслуги за отечеството, а по-скоро за това, за да правят съответно голямо впечатление на ориенталците, които държат много на външни знаци и с това чрез говорещи нагледно доказателства да изтъкнат блясъка, щедростта и величието им и да извикат у християните ориенталци тайното желание да могат да станат граждани на тази импозантна империя.
Че г. Хитрово предлага да плаща 1000 пиастра месечно за една хубава къща, на двамата си гавази 300 пиастра месечно, значи два пъти повече от другите тук пребиваващи консули, са все неща, които са пресметнати за ефект.
Докато славо-българите мълчаливо се радват на пристигането на руския консул, гръко-българите са разстроени във висока степен от това, а турците са обладани от голямо недоверие.
Благоволете и т. н.
(п) Соретич
1. Франц Ритер фон Соретич е роден в Остерц на военната граница. Започнал дипломатическата си кариера през 1850 г. в Белград. Служил след това в Сараево. От юни 1859 г. е вицеконсул в Битоля. Знаел сръбски език, а по време на службата си в Битоля научил и български. Починал през юли 1888 г. в Тунис.
2. Мустаксидес, грък по произход, бил по това време руски консул в Солун.
3. Йордан х. Константинов Джинот. Всяко усилие за извоюване на независима българска черква е било таксувано като руска пропаганда и всеки народен деец е рискувал да бъде обвинен, че е руски агент.
4. Става дума за Иван Капчев. Вж. писмото на К. Шапкарев до братя Робеви и синове от 21 февруари 1861 г.
Австрийският консул барон Баум [1] до консула Соретич — Битоля
Солун, 28 април 1861 г.
От доклада на битолското консулство интернунцият Прокеш Остен е разбрал, че арестуваният Димитър Миладинов е руски агент. Сведенията обаче на католическия архиепископ в Цариград са, че той бил злепоставен пред турските власти, защото агитирал българите да минат към католическата черква. Нареждане да се проучи добре въпроса и да се докладва. Становището на Високата порта е против създаването на независима българска черква.
232
No 350
Vertraulich
Salonik, 28. April 1861.
Wohlgeborner Herr,
Aus Ihrem Berichte vom 4. l[aufenden] M[onats], Z[ahl] 61, haben S[eine] Excellenz der Internuntius Freiherr von Prokesch ersehen, daß der über höheren Auftrag zu Struga verhaftet gewordene bulgarische Lehrer Demeter Miladinov als ein im russischen Interesse handelnder Emissär beeinzichtigt erscheine.
S[eine] Eminenz der katholische Erzbischof in Konstantinopel hingegen glaubt auf Grund ihm zugekommener Anzeigen annehmen zu müssen, daß Miladinov sich für den Obertritt der Bulgaren zur katholischen Kirche verwendet, und dadurch der griech[ischen] Geistlichkeit Ärgerniss gegeben habe, der es dann gelungen sei, jenen Lehrer bei der Localautoritaet zu verdächtigen.
Freiherr v[on] Prokesch beauftragte mich daher, Sie auf obige Version des Erzbischofs aufmerksam zu machen, und Sie gleichzeitig einzuladen, überhaupt ein aufmerksames Auge darauf zu richten, wie allenfalls die dortigen Gemüther sich zu den in Bulgarien sich äußernden Unionbestrebungen verhalten.
Ohne auf den religiösen Theil der Frage einzugehen, ist nur vom politischen Standpunkte zu bemerken, daß die Pforte zunächst das Verbleiben der orthodoxen Bulgaren im Verbände mit dem hiesigen griechischen Patriarchate anstrebt, daß sie aber wo dies nicht zu erreichen ist, den Uebertritt der Abtrünnigen zur katholischen Religion als minder bedenklich, denn die Bildung einer abgesonderten slavisch orthodoxen Kirchengemeinschaft erkennt.
Letzterer Tendenz wird sie daher stets entschieden entgegentreten, und es wird Euer Wohlgeboren Scharfblick nicht entgehen, daß sie dabei in der That in ihrem wohlverstandenen Interesse handelt, indem eine solche bulgarisch nationale Kirchengemeinschaft der religionsverwandten slavischen Nachbarmacht einen neuen und mächtigen Hebel zur Vermehrung ihres Einflusses in die Hände liefern würde.
Dem erhaltenen Fingerzeig zu Folge werde wohl dieselben, zweifelsohne, eintretenden Falles Ihr Verhalten einzurichten bedacht sein.
Genehmigen Euer Wohlgeboren den Ausdruck meiner ausgezeichnetsten Hochachtung.
Baron Baum m. p.
Haus-, Hof- und Staatsarchiv Wien,
Konsulatsarchiv Monastir, 186l,
Faszikel 43.
Превод
№ 350
Солун, 28 април 1861
Поверително
Благородни господине,
От доклада Ви от 4 текущия месец № 61 Негово Превъзходителство интернунцият барон фон Прокеш е разбрал, че задържаният в
233
Струга по високо нареждане български учител Димитър Миладинов е уличен като действуващ в руски интерес емисар.
Негово Високопреосвещенство католическият архиепископ в Цариград [2] мисли, напротив, че въз основа на донесени му сведения [3] трябва да се приеме, че Миладинов работи за преминаването на българите към католическата черква и поради това е разгневил гръцкото духовенство, което е успяло да го злепостави пред местната власт.
Затова фрайхер фон Прокеш ме натовари да Ви обърна внимание върху горната версия на архиепископа и едновременно да Ви поканя въобще да насочите вниманието си върху това и по-специално как се отнасят духовете там към проявяващите се в България стремежи за уния.
Без да се спирам на религиозната страна на въпроса, от политическо гледище е за отбелязване, че портата цели преди всичко оставането на православните българи в лоното на тукашната гръцка патриаршия, но че тя, където това не може да постигне, счита за по-малко опасно преминаването на отцепниците към католическата религия, отколкото създаването на една отделна славянска православна църковна общност.
Поради това портата винаги ще се противопоставя на този стремеж и на проницателното око на Ваше Благородие не ще убегне, че в тоя случай тя действително постъпва в съгласие със своя добре разбран интерес, защото една такава българска национална църковна общност би дала в ръцете на религиозно родствената славянска сила един нов и мощен лост за увеличаване на влиянието ѝ.
Вследствие на получените указания се смята, че същите ще бъдат без съмнение съобразени при съответен случай с Вашето поведение.
Благоволете, Ваше Благородие, да приемете израза на моето най-отлично високопочитание.
Барон Баум
1. Карл Аугуст фрайхер фон Баум е започнал дипломатическата си кариера през 1842 г. като канцлер в Генералното консулство в Краков. Служил последователно в Бейрут, Цариград и Трапезунд, от февруари 1859 г. той е генерален консул на Австрия в Солун.
2. Архиепископ Брюнони, известен с усилията си да разпространи униатското движение сред българите. Пълната му титла била: „Paulus Brunoni, archiepiscopus et vicarius apostolico”.
3. Тези сведения са изпратени от Льо Павек (вж. Н. Табаков, Вести за биографията на братя Миладинови, Учил. преглед, XXX, 1931, кн. 5, с. 762).
Австрийският консул Соретич до консула Баум — Солун
Битоля, 30 май 1861 г.
В отговор на писмото на Баум от 28 април 1861 г. докладва, че Димитър Миладинов е ратувал не за уния с римския престол, а за независима от фанариотите православна църква. Сведенията на Павек не отговарят на истинското положение. Българите от Охрид искат не уния, а възстановяване на българската патриаршия.
234
No 104
Monastir, 30. Mai 1861.
Mit Bezug auf die geehrte Weisung vom 28. April l[aufende] Z[ahl] 350 bin ich in dem Falle Euer Hochgeboren berichten zu können, daß mir Seine Excellenz Abdul Kerim Pascha die Schriften und Papiere des gefangenen Lehrers von Struga Miladinov, die mit geringer Ausnahme von griechisch geschriebenen Briefen in dem mir bekannten bulgarischen Idiom mit cyrillischen Lettern geschrieben sind, vertraulich zur Einsicht gegeben, und ich aus denselben die feste Oberzeugung gewonnen habe, daß Herr Miladinov bis zum Zeitpunkte seiner Haft nicht für die Union mit dem heiligen römischen Stuhle, wohl aber für die Separation der Bulgaren vom griechischen Patriarchate und Bildung einer abgesonderten bulgarischorthodoxen Kirchengemeinschaft kräftigst gewirkt hatte.
Es ist eine auf Autopsie gegründete Thatsache, daß Miladinov für den Bau einer orthodoxen bulgarischen Nationalkirche in Constantinopel Sammlungen unter seinen Landsleuten veranstaltete, in seinen Briefen wohl von der Trennung vom griechischen Patriarchate feurig spricht, dagegen mit keinem Sterbenswörtchen die Union mit Rom erwähnt.
Ich kann es demnach nicht unerwähnt lassen, daß der hochwürdigste katholische Erzbischof in Constantinopel bezüglich Miladinov's falsch berichtet worden, was mir um so mehr auffällt, als Herr le Pavec im Anfang der Inhaftirung desselben mir selbst die Bemerkung machte, Miladinov arbeite zwar für die Separation der Bulgaren von dem griechischen Patriarchate, aber nicht für die Union.
Eine gleiche Sprache führte gegen mich der Vertrauensmann desselben, der unter dem Namen bulgarischer Lehrer, bei den Lazaristen wohnende Bulgare Manćović, welcher vor seiner Gefangennahme Milaginov unumwunder als Agenten für die russische Kirchensache bezeichnete. So weit die Thatsachen.
Wenn nun Herr Mancovic, der später mit noch zweit hiesigen jungen Leuten verhaftet worden, auf einmal erzählt, er habe während der kurzen Zeit seiner gemeinsamen Haft mit Miladinov, lezter bekehrt und ihn für die Union gewonnen; wenn nun darauf Herr Le Pavec mit der Nachricht zu mir geeilt kommt, Miladinov sey plötzlich Unionist geworden, und ich müsse ihn sonach, da ich mit Abdi Pascha befreundet, gleich vom Arreste befreien; wenn endlich Herr Le Pavec, da ich seinen Wunsch nicht realisi-ren kann, darüber an den hochwürdigsten katholischen Erzbischof nach Constantinopel schreibt und Miladinov als einen im Interesse der Union mit dem heiligen römischen Stuhle handelnden Agenten darstellt; so sind dies für mich unbegreifliche Dinge, mit denen aber der intrigante Herr Le Pavec keine lautere Absicht verbindet und damit zum mindesten seine vieljährige Erfolglosigkeit in Bekehren der Bulgaren zur katholischen Kirche beschönigen will.
Soweit ich den Character und die kirchlichen Bestrebungen der Bulgaren zu beurtheilen vermag, so sind es gerade die Bewohner der Kaimakamie von Ochrida, die am allerwenigsten an die Union denken, dagegen für die Wiedererrichtung eines bulgarisch-orthodoxen Patriarchats in Ochrida seit der Ankunft des russischen Consuls allhier mehr denn je schwärmen.
Genehmigen etc.
(Sorеtić)
Haus-, Hof- und Staatsarchiv Wien,
Konsulaisarchiv Monastir, 1861,
Faszikel 43.
235
Факсимиле от първата страница от писмото на Соретич до консула Баум — 30 май 1861 г.
236
Превод
№ 104
Битоля, 30 май 1861 г.
Като се позовавам на почитаемото Ви нареждане от 28 април текущ № 350, в състояние съм да докладвам на Ваше Благородие, че Негово Превъзходителство Абдул Керим паша поверително ми даде за преглед писмата и книжата на задържания учител от Струга Миладинов, които с незначителни изключения от написани на гръцки писма са писани на познатото ми българско наречие с кирилица; от тях добих твърдото убеждение, че г. Миладинов до момента на задържането е работил най-действено не за уния със светия римски престол, а за отцепването на българите от гръцката патриаршия и за създаването на една отделна българска православна черковна общност.
Установен от личния преглед факт е, че Миладинов е провел между своите съотечественици подписка за събиране на пари за строежа на православна българска национална черква в Цариград; в писмата си той говори с жар за отделянето от гръцката патриаршия, докато нито с една-едничка дума не споменава за уния с Рим.
Поради това не мога да не отбележа, че високопреосвещеният католически архиепископ в Цариград е бил неправилно осведомен по отношение на Миладинова; нещо, което още повече ми прави впечатление е, че г. Льо Павек в началото на задържането на същия лично ми направи намек, че Миладинов наистина работи за отделянето на българите от гръцката патриаршия, но не и за уния.
Същият език държа пред мен довереният нему човек, българинът Манчович, който живее като български учител при лазаристите, и който преди задържането си окачествяваше Миладинова направо като агент на руското черковно дело. Дотук са фактите [1].
Ако сега г. Манчович, който по-късно бе задържан с още двама тукашни млади мъже, изведнъж разправя, че през късото време на неговия общ с Миладинова затвор е разубедил последния и го е спечелил за унията; ако след това г. Льо Павек идва бързо при мен с известието, че Миладинов станал внезапно униат и следователно аз, тъй като съм в приятелски отношения с Абди паша, трябва да го освободя от ареста; ако накрай г. Льо Павек, понеже не мога да удовлетворя неговото желание, пише за това на високопреосвещения католически архиепископ в Цариград и описва Миладинова като агент, действуващ в интерес на унията със светия римски престол, то това са за мен неразбираеми неща, с които обаче интригуващият г. Льо Павек не свърза някакво нечестно намерение, а желание само да оправдае дългогодишния си неуспех в привличането на българите към католическата черква.
Доколкото съм в състояние да преценя характера и черковните стремежи на българите, то тъкмо жителите на Охридското каймакамство са ония, които най-малко мислят за уния, а, напротив, от пристигането на руския консул тук повече от когато и да било бленуват за възстановяването на една българска православна партиаршия в Охрид.
Благоволете и т. н.
Соретич
237
1. Настоящият доклад на австрийския консул в Битоля Соретич представлява един ственият писмен документ, изхождащ от човек, прегледал непосредствено заловената от турците Миладинова кореспонденция. От доклада личи, че Соретич се е запознал добре с писмата на Д. Миладинов и правилно е разбрал, към какво са насочени усилията на видния български деец. Това впечатление на Соретич, извлечено от личния преглед на писмата, е подкрепено и от сведенията, дадени му в началото от католика Льо Павек и униата Вас. Манчович.
Австрийският консул Соретич до консула Баум — Солун
Битоля, 6 юни 1861 г.
Съобщение за изпращането в Цариград на Димитър Миладинов със заловените писма и книжа, за да бъде съден там. Сведения за въоръжаване на част от населението и създаване на местна жандармерия.
№ 111
pt Baron Baum
Monastir 6. Juni 1861.
Der in meinen ergebensten Berichten vom 4. April und 30. Mai laufenden Jahres, Zahl 61 und 104 mehrfach genannte bulgarische Lehrer Miladinov aus Struga ist sammt den bei ihm vorgefundenen Schriften und Papieren nach Constantinopel abgeschickt worden und soll dortorts über ihm das Urtheil gefällt werden.
Die von Abdul Kerim Pascha angeordnete Bewaffnug einer verhältniss-mässigen Anzahl Bewohner jeden Dorfes verfehlt nicht ihre guten Wirkungen zu äußern. Im Laufe der Woche wurden wieder drei des Raubes beeinzichtigte Individuen eingebracht und dürfte über sie demnächst das Urtheil gefällt werden.
Hier verlautet es mit großer Bestimmtheit, daß die Gendarmerie demnächst im Ejalet in's Leben gerufen und in Wirksamkeit gesetzt werden soll.