II. Други писма
ОТ ДРУГИ ДО РАЗНИ ЛИЦА ОКОЛО АРЕСТУВАНЕТО НА БРАТЯ МИЛАДИНОВИ
[ Писма 77 — 87 ]
77. Стефан Папа до бр. Робеви и синове — 20 април 1861 г.
78. Стефан Папа до бр. Робеви и синове — 24 април 1861 г.
79. К. А. Шапкарев до Димитър А. Робев — 27 май 1861 г.
80. Кириак Държилович до Георги С. Раковски — 6 юни 1861 г.
81. К. А. Шапкарев до Димитър А. Робев — 10 юни 1861 г.
82. К. А. Шапкарев до Георги С. Раковски — 19 юли 1861 г.
83. Стоил Балкански до Георги С. Раковски — 9 август 1861 г.
84. К. А. Шапкарев до Димитър А. Робев — 11 август 1861 г.
85. епископ Партений Полянински до Христо П. Тъпчилещов — 21 август 1861 г.
86. епископ Партений Полянински до Христо П. Тъпчилещов—13 ноември 1861 г.
Стефан папа до братя Робеви и синове —Битоля [1]
Охрид, 20 април 1861 г.
На връщане от Битоля се разболял. Охридският митрополит редовно го посещава. Очакват протосингела от Цариград за резултата от изпратените прошения. Сведения за българския черковен въпрос, получени от митрополита с писмо от Цариград. Постъпки пред патриарха от едно посолство за Димитър Миладинов. Запитан от патриаршията, охридският митрополит заявява, че не знае причината за арестуването на Димитър Миладинов.
178
Превод
Почитаеми господа Роби и синове!
Охрид, 20 април 1861 г.
Получих с удоволствие милото ми ваше писмо и искрено се зарадвах като узнах, че всички — и едните, и другите — сте здрави. И ние сме добре със здравето, с изключение на мен, понеже не съм добре поради пътуването; оттогава съм на легло и едва преди ден-два излязох. При все това свети преспанският владика ме посещава редовно и ми дава благословиите си, та се надявам да ядем с апетит агнето.
Сведенията, които можах да събера за прошенията, изпратени по протосингела в Цариград по искането на Великата черква, за да се допринесе по българския въпрос и т. н., са тези. Протосингелът се очаква днес-утре [да пристигне] и ще видим какви сведения ще ни донесе. Това, което ще узная, ще ви съобщя навреме за ваше знание.
Между това преспанският [владика] бил осведомен с писма от Цариград, че Иларион е изчезнал, а Авксентийе бил под домашен арест. Относно пловдивския [владика] двама изпратени от В[исоката П[орта] са отишли, за да го отведат в Света гора. Негово всесветейшество [патриархът] настоявал първите двама да бъдат заточени. Водачите на българите били строго мъмрени от страна на великия везир.
Изпратеното телеграфическо съобщение от битолския [владика] се отнасяло до някакви обяснения във връзка с арестуването на учителя Димитър, които били поискани поради някакви забележки, направени от някоя си легация на Негово всесветейшество [патриарха], на когото преспанският [владика] телеграфирал, че въпросният [учител Димитър] е бил арестуван и хвърлен в затвора поради неизвестни на него причини, а известни само на гражданските власти [2]. Като получил такъв отговор, Негово всесветейшество в един разговор с великия везир го запитал за Димитър и в отговор Негово Височество му казал, че трима са били онези, които смущавали спокойствието по ония места. Единият е бил заточен, другият на име Димитър бил потърсен и не бил намерен и други подобни неща му отговорил. Засега това можах да разузная; по мое мнение опасявам се да не би да е в опасност Димитър, ако това е истина. За същия завчера писах на г. Анастасий Шурбанович, за да напомнят на свети битолския [владика] заедно с челеби Димитраки обеща-
179
нието, което ми даде, че след пет дни ще ми пише да изпратя достоен за него гарант, който е налице. Това относно този въпрос.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Катo [ви] пожелавам да празнувате Великден щастливо за много години, оставам с отлично към вас уважение,
Ваш покорен слуга
Ст. Папа
Послепис. И вашият слуга Христодул ви поздравява...
[Адрес:] До достопочитаемите братя Роби и синове
в Битоля
1. Стефан Папа Владиков. Сведения за него вж. към писмото на Д. Миладинов от 3 юли 1857 г.
Близък с охридския владика Мелетий, той според К. Шапкарев отказал да съдействува за освобождаването на Д. Миладинов. Той посъветвал и посетилата го Митра Миладинова да каже на зет си (Шапкарев): „да си седи мирно това куче, зер и нему ще му кладем пръстът, та ще хвръкне и той на възбог" (Шапкарев, Материали С, 1884, с. 28). Докато привържениците на гръцкия владика са залъгвали близките на Миладинов, Мелетий заедно с битолския владика Венедикт пръснали значителни суми за подкупи с цел да осуетят освобождаването на Д. Миладинов. Католическият мисионер Фавериал говори за раздадени 600 000 пиастра (гроша) на членове на съда и други лица (Faveyrial, Les grecs et les bulgares. Вж. Н. Табаков, Вести за биографията на братя Миладинови. — Учил. преглед, XXX, 1931, кн. 5, с. 752—753).
2. Наклеветен от гръцките митрополити като опасен за спокойствието на страната, Д. Миладинов бил арестуван внезапно, като била иззета и цялата му преписка. Многото писма, разменени с руси и българи по цялата страна и чужбина, възбудили у турците подозрението, че Д. Миладинов и брат му действували против турските държавни интереси. Според Али паша Миладинов бил „руски агент, видно от кореспонденцията му” (вж. приписката към писмото на Калверт до английския посланик в Цариград Булвер от 24 юли 1861 г.).
Стефан Папа до братя Робеви и синове — Битоля
Охрид, 24 април 1861 г.
Здравословното състояние на стария Робев. За учителя Димитър Миладинов е писал подробно в предишното писмо. Въведен в заблуждение за него от битолския митрополит. Сведения за българските архиереи в Цариград. Как бил отпразнуван Великден в Охрид.
180
НБКМ, ф. Братя Робеви.
Превод
До почитаемите господа братя Роби и синове
в Битоля
Охрид, 24 април 1861 г.
Вчера получих вашето почитаемо писмо и се зарадвах, че сте добре със здравето, но много се наскърбих от известието, че старият [Тасе Робев] е болен. Моля се на бога за здравето му. Като оздравее, да дойде тук и извърши всичко, което желае. После като простосмъртен, разбира се, ще напусне живота, както всички простосмъртни, и съм уверен, че това мое благопожелание ще се сбъдне съгласно със сърдечното ми желание.
На 21 чрез пощенския куриер ви изпратих писмо, което може би ви е връчено [1]. В писмото с подробности ви обясних за учителя Димитър и за другите неща. Но след като се завърна протосингелът [2], узнах, че българите понавели глава и че пловдивският [митрополит] бил отведен на заточение в Света гора, Авксентий бил под домашен арест, Иларион бил изчезнал. От прошенията, изпратени чрез същия, нямало никаква опасност за нашите представители и т. н.
181
Имате право, че се поддавам на измама, понеже съм заблуждавай от владиците, както напр. битолският владика ме заблуди за Димитър [3]. Имате право, мога да бъда измамен, както ни заблуди и за изпращането на прошенията.
Господин Коста Манче, ваше благородие, ако сте го видели, видял съм го и аз. Къде тича, какво прави с прошенията, не зная. С такива хора какво може да направи човек?
Аз, вашият слуга, още страдам. Изглежда, че е ревматизъм, защото от колената до пръстите чувствувам силни болки, които ме държат на легло. Моля негово превъзходителство [д-р К. А. Робев] да ми даде наставления.
Точно в този момент дойдоха да ме посетят господа Коста Манче и Георги Гърданис. Ще ви пиша, след като се срещна повторно.
Друга политическа новина нямам, освен че свети преспанският [владика] не пусна в черква дискос. Понеже вчера празднувахме Гергьовден, към 8 часа вечерта някои от заптиетата по стар обичай започнаха да стрелят. А като чуха нашите от Варош, почнаха и те да стрелят, сякаш стреляха срещу Севастопол. Стрелбата продължи до изгрев слънце. Уверявам ви само от пет-шест къщи не се чу гърмеж. Така с ужасна стрелба отпразнувахме Великден.
Като очаквам известие за желаното от мене възстановяване на здравето на почитаемия старец, оставам
Ваш покорен слуга:
Ст[ефан] папа
[Адрес:] До господа братя Роби и синове
в Битоля
1. В архива на братя Робеви и синове не се намират писма от Стефания папа от дните, когато бил арестуван Димитър Миладинов, защото, както се вижда от писмата на Андроник папа Наум до Робеви, по това време Стефания папа е бил в Битоля, отсъствувал от Охрид. Писмата на Андроник опровергават съобщението на К. Шапкарев, че в Охрид е присъствувал при разпита и Стефания, който уж заедно с другия гъркоман Тасе Зарчев подкрепил владиката Мелетий в заговора му по арестуването на Димитър Миладинов (вж. цитата, у Ив. Снегаров в статията му „Град Охрид, исторически очерк” в Македонски преглед, г. IV. кн. 2, с. 74).
2. Протосингелът Антим се завърнал от Цариград, дето е занесъл прошенията от Охридската епархия до Патриаршията.
3. Битолският митрополит Венедикт е информирал погрешно Стефания папа за вината на Димитър Миладинов.
Кузман А. Пасхалов (Шапкарев) до Димитър А. Робев — Битоля
Охрид, 27 май 1861 г.
Съобщава му за посещението на английския консул, свещеника и Джорджаки в Охрид и Струга и за разговора му с тях за участта на Димитър Миладинов. Д. Миладинов бил в Солун и солунският валия чакал нареждане къде да го изпрати. Съветите на английския консул как да се действува в защита на Д. Миладинов. Съвети на приятели на Д. Миладинов да се действува чрез българския униатски архиепископ Йосиф Соколски.
182
Превод
Охрид, 27 май 1861 г.
Достопочитаеми Господине Димитре А. Робе!
Притежавам честното Ваше писмо от 16-и този месец, на което не съм отговорил досега, очаквайки по-удобен случай. Сега, като имам и повод за това, вземам перото да Ви отговоря и същевременно да Ви искам упътвания за това, което Ви пиша по-долу.
183
Вие ни пишете да не правим засега никакви постъпки за... и че той е призован за Цариград и т. н. Тези дни същевременно дойдоха тук английският консул със свещеника и Джорджаки [1]. Отидоха и в Струга, откъдето останаха доста доволни. Имахме щастието да влезем в разговор с тях за . . за когото ни казаха; че е в Солун, където тамошният управител Хусни паша го държи под арест, очаквайки второ нареждане за това, къде да го изпрати (изглежда на изгнание и малко по малко започват да се превръщат в истина тези неща, които се предвещаваха). Те, подтикнати от съчувствие към нещастното семейство [2], ни дадоха чрез Джорджаки някои упътвания, а именно да направим кратко изложение за живота му от ранно детство до залавянето му и на обстоятелствата от залавянето му до днес и т. н. След като бъде направено това изложение от страна на съпругата му, тя самата или чрез свой пълномощник да го подаде до всички европейски консулства в Битоля [3]. Чрез това изложение тя ще помоли светлейшите консули да го препратят до посолствата на техните правителства в Цариград, за да се застъпят пред Високата порта, като поискат от нея разследване на нещастния. Следствието в Битоля, казват те, не се смята като следствие. Тази е, ни казват те, единствената надежда да му се помогне и друга няма. Прочее прибягваме отново до Вас, искайки упътвания по този въпрос.
Някои приятели ни карат освен това неговата съпруга да изпрати молба до българския униатски архиепископ в Цариград, за да ходатайствува пред Високата порта и т. н. [4]
Уверен, че ще ни дадете на драго сърце упътвания и по-положителни и по-нови известия по настоящия въпрос, оставам в очакване на отговора Ви.
Всецяло предан
Козма А. Пасхалис
Послепис. Съпругата му ще дойде с горепоменатото изложение следващата събота, затова, ако е възможно, да ускорите отговора.
Същият.
[Адрес:] До достопочитаемия господин Димитър А. Робе
В Битоля
1. Джорджаки челеби от Битоля. Ето какво пише за него К. А. Шапкарев в ръкописната си автобиография (тетрадка X, с. 311): „Челеби Джорджаки, родом едренски арменокатолик, служеше при битолския валия като муавинин или предприемач, а повече изпълняваше шпионска и предателска длъжност. Той много мразеше правосл. християни и много повече българите. Той също малко по-иапред предаде 8 души охридяни. Той, като взел повод от некои разговори със Стефания или по съвсем негово внушение в Охрид, дето преди малко беше бил, турил око на мен и нашел време да ме подаде на валията, което не бил скрил от жена си. Тя е съобщила на Евров всичко това”. По-късно Венедикт и Мелетий подбудили пострадалите българи от Охрид да се оплачат против Джорджаки и той бил проводен на заточение в родния си град Одрин” (с. 319). За Джорджаки челеби вж. Е. Спространов. По възраждането в град Охрид. — СГНУНК, кн. XIII, С., 1896, с. 636.
2. Английският консул се убедил в невинността на Д. Миладинов. Той разбирал, че Миладинов е станал жертва на политико-религиозното преследване от страна на гръцкото духовенство (вж. доклада му до посланика Булвер в Цариград от 24 юли 1961 г.).
3. Митра Миладинова е подала прошение с дата 17 юни до английския, австрийския и руския консул в Битоля, а чрез последния — и до френския посланик в Цариград. Вж. тук по-долу заведените по този повод преписки с посолствата в Цариград.
4. Тези приятели са католиците от Битоля В. Манчович и Павек. Български униатски архиепископ в Цариград е Йосиф Соколски.
184
Кириак Държилович до Георги С. Раковски — Белград [1]
Солун, 6 юни 1861 г.
Архимандрит Онуфрий от Света гора се е записал за абонат на „Дунавски лебед”. Димитър Миладинов бил изпратен преди няколко дни под стража в Цариград.
НБКМ, ф. Раковски. II А 6108
Превод
Солун, 6 юни 1861 г.
Господин Редакторе!
Писах Ви преди, че архимандрит Онуфрий [2] от Света гора се записа абонат на „Дунавски лебед” за два броя. Следователно вместо пет броя трябва да пращате пакет със седем броя.
Приносителят на настоящето ми ще Ви даде още един минц. Щом получиме първите броеве за Онуфрий, ще събера абонаментите.
Нашият сънародник Д. Миладинов бе изпратен преди няколко дни под военна стража за Цариград. Не се знае съдбата на този нещастен мъж. Дано сънародниците българи в Цариград се погрижат да го отърват от по-големи страдания. Ужасно нещо е произволът и клеветата. Известно
185
Факсимиле от писмото на К. Държилович до Хр. Тъпчилещов — 13 ноември 1861 г.
186
е колко много невинни души са страдали и страдат. Дано божието провидение смекчи тия две злини за спокойствие на човечеството.
Пиша Ви набързо.
Ваш
К[ириак] Държилови[ч]
[На задната страница на писмото:] С един минц.
[Адрес:] До господина редактора на в. „Дунавски лебед”
В Белград [3]
1. Сведения за него вж. у Ив. Снегаров, Солун в българската духовна култура. Исторически очерк и документи, С., 1937, с. 30; вж. и Архив Раковски, т. II, С., с. 625. Държилович препращал писмата на Раковски от Солун. По това време Раковски вече е знаел за арестуването на Миладинов. В „Дунавски лебед”, бр. 30 от 18 април 1861 г. под заглавие „Вести от Македония” той съобщил за арестуването на народния деец и за отвеждането му в битолския затвор. В следващия брой на вестника от 25 април Раковски поместил и отделна редакционна статия за задържането на Миладинов.
2. Онуфрий Попович, архимандрит Хилендарски, родом от с. Енина, Казанлъшко. За него вж. В. Н. Златарски, Архимандрит Онуфрий Попович Хилендарски, Известия на историческото д-во в София, кн. III, С., 1911, с. 39—73.
3. За настоящото писмо пръв съобщава Г. Баласчев. Той дава и извадки от него в сп. Минало (вж. Братя Миладинови, Притурка на сп. Минало, кн. I, С., 1912, с. 20).
Кузман А. Пасхалов (Шапкарев) до Димитър А. Робев — Битоля
Охрид, 10 юни 1861 г.
Направили са изложение до английския консул в Битоля. Димитър Миладинов пристигнал преди 15 дни е Цариград. Да препрати писмо до Михаил Кецкаров в Цариград.
187
НБКМ, ф. Братя Робеви
Превод
За Битоля
Достопочитаеми господин Димитре!
Охрид, 10 юни 1861 г.
Получихме почитаемото Ви писмо от 30 миналия месец и узнахме съдържанието му. В резултат на това, което ни пишете в него, се направи изложението, но не знаем дали английският консул е пристигнал там [1].
За учителя не научихме нищо по-ново, освен че преди петнадесет дни е пристигнал в Цариград [2].
Дали не Ви пише нещо за него М. Кецкарис? Ако имате по-ново известие, ще ни го предадете, разбира се.
Едното от приложените писма ще предадете според надписа, а другото отправете, моля, до г. М. Кецкарис в Цариград [3]. Оставам го нарочно отворено, запечатете го и го изпратете.
Чухме някои неща за пелагонийския владика, но не знаем доколко са верни. Поради това ще имат нужда, разбира се, от потвърждение.
Оставам с подобаващата почит
[на гръцки:] всеусърден и завинаги признателен
[и на български:] всеусьрдній и признател за всегда
К. А. Пасхалов
[Адрес:] До достопочитаемия Господин Димитър А. Робе
В Битоля
[Бележка на получателя:]
Охрид 1861 г.
Писано на 10 юни
Получено на 11 юни
Отговор.
1. Димитър А. Робев е проявявал жив и постоянен интерес към съдбата на Д. Миладинов. Той е правил до края опити да избави Миладинов от затвора.
2. Д. Миладинов бил отведен в Цариград в началото на юни (вж. писмото на К. Държилович до Раковски от 6 юни 1861 г.).
3. Мих. Кецкаров от Охрид, търговец кожухар, установил се в Цариград. Чрез него са направени опити да се препращат писма до намиращия се в затвора Д. Миладинов.
188
Кузман А. Пасхалов (Шапкарев) до Г. С. Раковски — Белград
Охрид, 19 юли 1861 г.
Дава сведения за арестувания Димитър Миладинов и моли Раковски да пише за него в „Дунавски лебед” и да обърне вниманието на българските представители в Цариград да помогнат за освобождението му. Да извести на К. Миладинов за арестуването на брат му.
Достоуважаемий г-ине Г. С. Раковски!
Во Охрид на 3-го дене месеца жетваря (юлия) 1861
Пред три месеца (на 29 марта) чрез нашего съотечественика, г-ина Янета Тасича [1], ви изпратих писмо и нещо аманет, а пак по еден месец, на 1-го мая, чрез настоящаго писмоносца, г-ина Констандина, преключено во Янево писмо, ви изпратих друго, во кое бех преключил писмо за г-ина К. Миладинова, еден оглас, написан со спомоществователи за песните негови, и едно обявление за вашите съчинения. Во речениве писма бех ви писал за съчиненията и прочая, а до сега уще никакво известие немам, да не ви се невручиле писмата и друго, що ви изпратих [2]. Ако йе възможно да ни известите некако.
Потем неколку дни ви изпращам и друго писмо, еднакво со ова со пощата, во кое можит да ви преключам и некоя дописка.
За г-ина К. Миладинова, кой во едно писмо кон едного приятеля негов се обещаваше до мая да свършит издавайньето на песмите му, никакво нещо не можиме да чуяме, къде се наожви, или уще во Аграм йе, що чинит, или издаде песмите и прочая. Заради това молиме вас, ако ви йе възможно тому (К. Миладинову) да известите [3], що почтеннийот му братец, достоуважаемий учител г-ин Димитрия Хр. Миладинов уще пред два месеца (на 8-го мая) нощя се крена от битолските темници и се отведе во солунските, а по десетина дни се отведе во Цариград на Заптие-Мушури [4] и от тамо не знайме къде се прондзури. До сега бъргу (15 цървеника — юния) беше уще во цариградските подземни темници, а от тогавамо не знайме къде йе, или тука уще, или во долапите [5], или некъде другаде го прондзурйя, или йе жив, или умрен! Известите му, ве молям, К. Миладинову, за да барат некой лек бедному си брату, кой за никаква си вина, освен заради народа, страдит и той и окаяното му домочадие, а нам, кои му сме искренни приятели, известите ни къде се наожвит реченний К. Хр. Миладинов, или издаде песмите, и прочее.
Надеваещем ся да получам приятен слух при вашего високолюбородие, имам чест да ся считам за всегда признателен и всеусърдний
Козман А. Пасхалов
Припис. 19 юлия. Настоящево писмо се писа понапред по горното д номесечие, но се запре. Сочиненията, за кой ви сум писал во напрежните писма и во обявлението и прочая, ве молям, ако не сега, немаещем со кого да ги изпратите, поне кон есен, кега ке си идат нашенци, да ни изпратите.
189
Реченний бедний учител Д. X. Миладинов ради разните заслуги кон народа ни, а особито ради дирното му п