II. Други писма
ОТ ДРУГИ ДО РАЗНИ ЛИЦА ОКОЛО АРЕСТУВАНЕТО НА БРАТЯ МИЛАДИНОВИ
[ Писма 66 — 76 ]
66. К. А. Шапкарев до Димитър А. Робев — 17 февруари 1861 г.
67. Андроник поп Наум до бр. Робеви и синове — 18 февруари 1861 г.
68. Андроник поп Наум до Димитър А. Робев и Стефан Папа — 20 февруари 1861 г.
69. К. А. Шапкарев до Димитър А. Робев — 20 февруари 1861 г.
70. К. А. Шапкарев до бр. Робеви и синове — 21 февруари 1861 г.
71. К. А. Шапкарев до бр. Робеви и синове — 21 февруари 1861 г.
72. К. А. Шапкарев до бр. Робеви и синове — 22 февруари 1861 г.
73. Андроник поп Наум до Димитър А. Робев — 23 февруари 1861 г.
74. Митра Миладинова до бр. Робеви и синове — 2 март 1861 г.
75. Митра Миладинова до бр. Робеви и синове — 6 март, 1861 г.
76. Иван Евров, К. А. Шапкарев и Георги С. Чакъров до Димитър А. Робев — 19 март 1861 г.
Кузман А. Пасхалов [1] до Димитър А. Робев [2] — Битоля
Охрид, 17 февруари 1861 г.
Съобщава му за арестуването на Димитър Миладинов и довеждането му в Охрид. Моли го да направи всичко възможно за освобождаването му. Арестувани били също Георги Чакъров и Иван Евров. Да предаде писмо на приятелите на арестуваните Андонович и Мартин, служители по телеграфа.
151
Факсимиле от писмото на Кузман Шапкарев до Димитър А. Робев — 17 февруари 1861 г.
152
НБКМ, ф. Братя Робеви
Превод
Достопочитаеми господин Димитрие!
Вчера около 11 часа сутринта изпратеният от битолския паша [валия] сердар Абидин бей по коварното интригантство на св[етия]... [3] във връзка с преследването на последния срещу славянщината обискира къщата на нашия общ приятел Димитър Хр. Миладинов, когото и окован доведе тук и вероятно ще го откара и по-нататък.
Поради това, уверен във Вашето родолюбие и ревност за отечеството, осмелявам се да Ви помоля от негово и мое име, както и от името на цялото отечество и народността, движими от човеколюбие, да не допуснете да пострада с нещо нашият уважаем учител, който облагодетелствува цялото наше отечество, но да направите всичко възможно по Ваше разбиране: или се застъпете там [в Битоля], или телеграфирайте на Вашите познати в Цариград, ако се наложи [това], или пък употребете някое друго средство; с една дума да направите всичко, каквото одобрите и колкото се може по-бързо, за да се отърве той от този капан.
Изглежда, че и господин Георги Чакарис [4] и Йоан Евридис [5] са били арестувани след това, а има под съмнение и други.
Това [пиша] набързо и оставам с особено уважение към Вас в очакване на Вашия отговор.
Охрид, 17 февруари 1861 г.
Всецяло готов:
Козма А. Пасхалис
Послепис: Господин Георги Чакарис и Йоан Евридис са били арестувани, след като са ги повикали с призовка.
Приключеното, моля, връчете го съгласно с адреса на служителите в телеграфа господин Андонович и Мартин [6], които са техни приятели.
Извинете, задето Ви пиша набръже.
[Адрес:] До достопочитаемия господин Димитър А. Роби
Битоля
[Бележка на получателя:]
Охрид 1861
Козма А. Паскалис
Изпратено на 17 февруари
Получено 18 февруари
Отговор
153
1. Козма А. Пасхалов е Кузман Шапкарев (1824—1909), многозаслужил наш фолклорист, тогава учител в Охрид. Зет е на Димитър Миладинов. Автор на първата биография на братя Миладинови (1884 г.) и на неиздадени спомени с много ценни данни за възраждането на българщината в Македония, съхранявани в Архива на БАН.
Подробни сведения за него вж. П. Динеков, Кузман А. Шапкарев, събирач на народни умотворения, СбБАН, кн. XXXIV, София, 1940. с. 471—562; Проф. Ив. Снегаров, Принос към просветното дело в Македония. Една автобиография на Кузман Шапкарев, Македонски преглед, III, 1927, кн. 1, с. 33—70; кн. 2, с. 25—61.
2. Димитър А. Робев е най-дейният от фирмата Братя Робеви и синове. Той е положил големи усилия за избавлението на Димитър Миладинов от затвора, но гръцките владици от Битоля и Охрид с огромни подкупи успели да осуетят освобождението на техния заклет враг. Димитър Робев е пропилял всичкото си богатство по народните работи и на старини прекарал в големи лишения. Починал е през 1890 г. в Битоля и е погребан зад олтара на черквата „Св. Богородица” всред града, а не в общите гробища.
3. Думата е за охридския владика Мелетий.
4. Георги Чакъров, най-заслужилият първенец в Струга, баща на видния македонски революционер Александър Чакъров, близък приятел на Димитър Миладинов и Григор Пърличев.
5. Иван Евров, учител в Струга, починал в София като пенсионер.
6. Антонович и Мартин според спомените на Кузман Шапкарев са били полски емигранти на служба в пощата. Димитър Миладинов поддържал приятелски връзки и с други поляци емигранти на служба в Македония и Албания.
Андроник поп Наум [1] до братя Робеви и синове — Битоля
Охрид, 18 февруари 1861 г.
Съобщава му подробно кои и как са заловили Димитър Миладинов и Георги Чакъров в Струга. Държат ги под строг арест. Моли ги да вземат две полици от Анастас Иконому.
154
НБКМ, ф. Братя Робеви
Превод
До достопочитаемите господа братя Роби и синове
Охрид, 18 февруари [1]861 г.
И завчера ви уведомих, че полицейският началник отишъл в четвъртък по полунощ заедно с Абдурахман ефенди и човек на кадията в Струга, заобиколил къщата на учителя Димитър и на Георги Чакърче и след като взел всички писма и книжа, които имали, сложил ги в един чувал, запечатил го и ги докарал тук заедно с Димитър и Георги. Те се намират затворени и до настоящия час и не знаем какво ще прави. Днес виждаме, че иска да събере общ меджлис [2]. Пак ще ви пиша какво ще прави, но не допускат никой приятел или роднина да пристъпи или да се приближи до гореречените Д[имитър] и Г[еорги]. Мехмед бей илтизамджията [3] говори много на Абидин бей. И заловените турци държи още в затвора и според това, което казва, ще заведе там трима-четирима [4]. Ако питате за стария ви баща [5], той е малко болен, но не е на легло. Относно полицата на светия Кюстендилски [митрополит] [6], за която ви помолих, да се погрижите с господин Стефан и да я вземете от г. Анастас Иконому, както пише и самият свети преспански владика [7]. Все пак ви моля гда не се отнесете с безразличие, но да се потрудите за това — ще ми, направите голяма услуга. Също така да вземете и изпратите и полицата, по която платих на свети преспански владика и която се намира, както знаете, в дюкяна на г. А. Иконому.
И тъй, нямайки друго засега, поздравлявам всички вас и любимите ми приятели и оставам
ваш всецяло предан на заповедите ви
многострадалният Адроник поп Наум
Чрез същия ще получите и две тулумчета каймак в знак на обич.
155
Поздравявам достопочитаемия г. Димку [8] със сърдечен привет, също многообичния ми г. Стефан [9]. Пишете ни някоя новина, за да знаем.
[Адрес:] До достопочитаемите господа братя Роби и синове
В Битоля
[Бележка на получателя:]
Охрид 1861
Андроник поп Наум
Писано на 18 февруари
Получено на 19 февруари
Отговор на 23 - „ -
1. Андроник папа Наум е един от по-младите първенци на Охрид, син на поп Наум. Не е гъркоманин и проявява интерес към съдбата на Димитър Миладинов, но в преписката си с братя Робеви полага усилия да оправдае гръцкия владика Мелетий.
2. Административен съвет в Охрид.
3. Откупвач на данъци.
4. Обвинени като подпалвачи на къщата на Робеви в Охрид, опожарена изцяло на 25 януари 1861 г.
5. Анастас (Тасо) Робев, баща на Стефан, Димитър, Яким и Никола Робеви. Той живеел в Охрид и се грижил за обработването на чифлиците в Стружко.
6. Митрополит Дионисий, бивш охридски митрополит от 1847 до 1858 г. За него вж. тук писмо на Д. Миладинов № 42.
7. След унищожението на Охридската патриаршия владиката в Охрид се наричал вече Преспански.
8. Димко Радев.
9. Стефан А. Робев, починал наскоро след датата на писмото във Виена като завеждащ тамошния клон на Робевата фирма.
Андроник поп Наум до Димитър А. Робев и Стефан папа — Битоля
Охрид, 20 февруари 1861 г.
Обяснява им, че охридският владика няма вина за арестуването на Димитър Миладинов и Георги Чакъров, защото се явил в тяхна защита. Битолският валия издал заповед за арестуването на двамата, като им се вземат книгите и книжата. . Моли ги да научат чрез австрийския консул причините за преследването им. Разпитът в Охрид става при пълна тайна.
156
157
НБКМ, ф. Братя Робсви
Превод
Достопочитаеми господин Димитър Роби и господин Стефан папа!
Получих навреме честното ви писмо от 19 текущи месец и видях, че ми пишете, какво още не сте получили отговора ми, а пък аз завчера ви писах чрез Хр. Псара [Рибаров] и се надявам, че сте го получили и че сте узнали съдържанието му. Сега бързам да дам на ваше благородие подробни сведения, както ги узнавам със собствените си уши и очи, в противовес на онова, което пишете за арестуваните Д. Миладин и Г. Чакър, защото вие казвате, че това е станало чрез постъпките и предателството на свети преспанския владика и така нататък.
Първо ви уверявам, най-вече вследствие на клетвеното твърдение на свети преспанския владика, че той не е имал никакво известие за това по-рано и че никога не е мислил да се отнесе по такъв начин срещу онези или срещу някой друг противник пряко или косвено, нито знае откъде е произтекло, кълнейки се пак, че не знае [1]. Напротив, както видяхме и виждаме, той толкова много ги защити и защищава, че и самият патриарх, ако беше, не щеше да приказва по този начин в меджлиса в защита на арестуваните и други. Това залавяне обаче е станало по писмена заповед, дадена от валията на Абидин бей, в която се говорело изрично за тях в две точки, както се отбелязало в меджлиса. Първата точка съдържа разпореждането да разследва добре и подробно с всичката точност и строгост вашата работа, сиреч относно пожара: да открие злосторниците и да ги разследва за всичките злини, които са извършили, [също] и намиращите се в затвора Абдула спахия, табаците, пазача и други, които са в затвора. След като бъдат доказани деянията им, ще се направи мазбата (= протокол) и мазбатата ще занесе там. Онези пък [т. е. Д. Миладинов и Г. Чакъров — бел. прев.] ще остави в затвора до второ
158
нареждане на валията в резултат от протокола, както ще ви съобщи устно Абидин бей, който в много отношения се застъпва и се е явявал в защита на интереса на християните, за което няма никакво съмнение. Забележете, че сега при заминаването си ще вземе със себе си само двама от злосторниците, за да ги отведе там — единия, който уби жената в Кошища, а другия е убиецът на коларя. Относно другите положението е, както ви писах. Арестуването на учителя и Чакърче стана по силата на втората точка от писмената заповед на преславния валия, която гласи: след като вземе човека на кадията, да отиде заедно с един член на меджлиса в Струга и след като отседне в правителствения дом в Струга, да вземе и оттам човек и да ги залови заедно с разните писма и книги, които ще бъдат намерени в къщите им; след като ги разследва там, да запише защитните им обяснения, засвидетелствувани с подписите на тамошните, както и са подписали, разбира се, и поп Йован. Оправданията на учителя бяха, че събира помощ за българската черква и че искат български патриарх и т. н., за да служи уж на интересите на народа, а оправданията на г. Чакър бяха, че бъдещият български патриарх ще изпълнява за християните изискванията на религията безплатно, та по тази причина го искат, каза [той]. Във връзка със защитата на последния те бяха заподозрени, защото [властите] бяха сметнали по повод на думата „безплатно”, че междувременно трябва да действува някое външно подстрекателство или коварна сила, накърняваща [престижа на] почитаемото правителство. И тъй в резултат на оправданията им ще се направи след това мазбата и [Абидин бей] ще я занесе там, та да видим. Хората не бяха доведени от Струга, оковани във вериги, нито са подложени на изтезания, както зле са ви уведомили за това, тъй като единият и другият не са знаели добре подробностите, но всеки разправя, според както му се струва. Затова не трябва да се вярва на тези приказки и особено че е дело на свети преспанския владика. Аз не зная как се държи за други работи, но що се. отнася до тази, той се показа защитник и ни даде обещание да им окаже всякаква защита, ако обаче и те говорят и отговарят в духа на защитата, а не да противоречат и да нападат, хранейки гибелни намерения с приказките си. Въпреки това вие трябва там да научите и чрез австрийския консул от преславния валия откъде произтича това преследване в този случай и тогава ще се осведомим добре за всичко. Сега не трябва да хвърляме вина върху преспанския владика, без да знаем, щом се кълне и ги защищава [2]. И днес ще ги представят пред меджлиса заедно с книжата им, за да ги разследват пак щателно и какво ще свършат, ще ви пиша с друго писмо за сведение. Всички сме нащрек и сме техни защитници, но не пускат никого, нито жива душа да се приближи до тези, които са изолирани в конака и затвора. Това засега набързо и оставам, като Ви поздравявам братски
Охрид, 20 февруари 1861 г.
Ваш всецяло предан
Андроник поп Наум
Поздравявам всички домашни поименно достопочитаемия превъзходен господин [3] и господин Димко, и господин Стефан папа, и господин Николаки, и господин Христодул, всички поименно поздравлявам.
159
Приложеното писмо предадох на преспанския владика и той остана в недоумение [4].
[Адрес:] До. достопочитаемите господа Димитър Роби и Стефан папа
В Битоля
[Бележка на получателя:]
Охрид
Андроник п. Наум
Писано на 20 февруари
Получено на 21 - „ -
Отговор на 23 - „ -
1. Любопитно свидетелство за коварството и лицемерието на владиката Мелетий, за когото се знае, че бил открит враг на Димитър Миладинов и явно е демонстрирал своята неприязненост към него.
2. Мелетий се представя пред Андроник папа Наум като „чиста, невинна гълъбица” и, както се вижда от преписката на Андроник с Робеви, с лъжливи клетви е успял да го убеди в своята невинност.
3. Д-р Константин Робев.
4. Вероятно Димитър Робев го е упреквал за поведението му към Димитър Миладинов.
Кузман А. Пасхалов до Димитър А. Робев — Битоля
Охрид, 20 февруари 1861 г.
Димитър Миладинов и Георги Чакъров са под строг арест. Ежедневно се правят заседания с участието на митрополит Мелетий. Ще бъдат изпратени в Битоля или двамата, или само единият.
160
Кузман А. Пасхалов (Шапкарев)
161
НБКМ, ф. Братя Робевн
Превод
Достопочитаеми Димитре!
Вчера около 12 часа приехме с радост почитаемото ми Ваше писмо. Не можах да срещна веднага Андроник.
Учителят Д[имитър] и Георги са под строг арест, защото не е позволено на никого нито да говори с тях, нито да им даде нещо, нито дори отдалеч да ги види. Също така и на стария Ви баща попречиха да ги види [1].
И тъй, нека бъде за Ваше сведение.
Досега не са ги представили пред меджлиса, но и не знаем дали ще ги представят или ще ги откарат там [2], защото всеки ден стават тайни съвещания при затворени врата и без участието на никакъв християнин, с изключение на Мелетий, та не знаем тия неща по какъв въпрос стават.
Досега никаква надежда за освобождаване.
Това Ви съобщавам в най-голяма бързина и после пак ще Ви пишем.
Охрид, 20 февруари 1861 г.
К. А. Пасхалис.
Сигурно е обаче, че ще бъдат изпратени там или само единият, или и двамата.
Послепис. Днес срещнах г. Андроник, който ми каза: „аз ще приказвам с него и след това ще видим, какво ще стане”.
Това досега.
[Адрес:] До достопочитаемите Господа братя и синове Роби
В Битоля
[Бележка на получателя:]
Охрид
К. А. Паскалис
Писано на 20 февруари
Получено на 21 февруари
Отговор
1. Анастас (Тасо) Робев, макар и болен, се опитал да отиде в конака, за да види арестувания Димитър Миладинов.
2. В Битоля.
162
Кузман А. Пасхалов (Шапкарев) до братя Робеви и синове — Битоля
Охрид, 21 февруари 1861 г.
Доказва виновността на гръцката митрополия за арестуването на Димитър Миладинов и Георги Чакъров. Обвинение на Георги Капче срещу Д. Миладинов, че своеволно изпратил братовия му син Иван в Русия. За Г. Чакъров се полагали усилия да бъде освободен, а за Д. Миладинов — да бъде изпратен в Битоля. Важната роля на Стефан папа за изхода на следствието.
163
Превод
Достопочитаеми Господа братя Робе и синове!
В Битоля
Вчера ви написахме кратък отговор на писмото от 19 текущи месец. Сега ви добавяме, че след като м[итрополията] получи писмото на г. Стефан, тя се старае всячески да убеди тукашните и особено г. Стефан, че тя нищо не знае за станалите работи, докато сигурно и най-сигурно е, че това е дело непосредствено или косвено единствено на м[итрополията], защото:
1) откъде знаеше Абидин бей какво е говорено, когато са се били събрали (там е бил, разбира се, протосингелът и И. Кокос [—Кокощев], и поп Йоан, които са единствените приятели на м[итрополията] или по-скоро предатели), и то конкретно в къщата на поп Йоан;
2) откъде знаеше и познаваше Абидин бей И. Кокос и поп Йоан, за да ги търси, когато щеше да нахълта в къщата на учителя (защото те присъствуваха при залавянето и обиска, а нито икономът, нито свещеникът на енорията, нито първенците на Струга);
3) защо на протокола, който съставиха турците в Струга за тази работа, се подписаха само И. Кокос и поп Йоан, а не нито икономът,
164
нито кметът, нито някой друг от първенците, докато на следствието в Струга присъствуваха около двадесет души от християните? Може би иначе не биха могли да прибавят с оглед на целта си в сбитата мазбата и такива неща, които не бяха засвидетелствувани при; разпита, и т. н. и т. н. и т. н. Трябва да се прибави и това, че докато следствието се извършваше на гръцки език, турците направиха мазбата на турски и я подписаха. Оттук идва и недоумението как турците са разбрали това, което е било говорено при следствието.
Прочее нека вярваме въз основа на това, което узнахме, че всичко е само инсцениране.
Нека изложим сега и това, което стана тук.
След като ги държаха три дни в затвора под най-строг надзор, без да смее някой дори да се доближи до тях, едва вчера ги изведоха, представиха ги на меджлиса и ги разследваха, а след разследването отново ги туриха в затвора под също такъв строг надзор.
Докато се извършваше следствието — о, ново чудо ! — по подбуда, разбира се, на невинната м[итрополия] Георги Капчев [1] (който денем и нощем се явява в м[итрополията], разбира се, заедно с леля си) подаде изложение до меджлиса с обвинение срещу г. Дим[итър] и искайки от него брата си Йоан, който е в Русия, защото учителят своеволно бил му сторил това и детето било изпратено в Русия без разрешение на Хр. Капчев. Това сигурно стана причина, от една страна, за по-голямо зашеметяване на учителя Димитър, а, от друга страна, да навлече върху него омразата на меджлиса и т. н. и т. н. Прочее представете си сам какви са пъклените им планове, които всеки миг се менят. Щастливи сме ние живите!!