I. Писма от Димитър и Константин Миладинови
ОТ КОНСТАНТИН МИЛАДИНОВ
[ Писма 50 — 61 ]
50. до неизвестно лице — 5 ноември 1856 г.
51. до Българското настоятелство в Одеса — 13 ноември 1856 г.
52. до Българското настоятелство в Одеса — 18 ноември 1856 г.
53. до ректора на Московския университет — 15 октомври 1857 г.
54. до архимандрит Хрисант — 8 октoмври 1858 г.
55. до Георги С. Раковски — 8 януари 1859 г.
56. до Петър Ив. Севастиянов — 30 януари 1859 г.
57. до Димитър Павлович— началото наоктомври 1860 г.
58. до Георги С. Раковски — 31 януари 1861 г.
59. до епископ Щросмайер — пролетта на 1861 г.
Константин Миладинов до неизвестно лице [1]
б. м., 5 ноември 1856 г.
По искането на руси славянофили дава мнение за начина, по който Русия може да помогне на България: да ѝ отпусне един милион ср. рубли, от лихвите на които да се издържат по 130 българи младежи в руски учебни заведения.
Константин Миладинов
121
Секретно.
По прошению некоторых славянофилов из Русских, о представлении своих мнении к улучшению Болгарского народа, — я, хотя и не нахожу себя способным на таковой предмет, однакож, и, не могши отказаться, осмеливаюсь, выполняя просьбу, выразить свои мнения:
Во 1х, если желает сродственница наша Россия, иметь вечно союзницею Болгарию, которая не переставала и не перестанет надеяться на нее, то ей не дорого будет пожертвовать, или одолжить Болгарии: один милион руб. сер. Ежегодным процентам, раждающимся из этой суммы (40,000 руб. сер.), Болгария может содержать 130ть своих сыновей, посылая их, конечно, для образования в России, положив на каждого по 250 руб. сер. в год, всего 37,500 руб. сер. Остальные 7,500 руб. сер. дополняющие годовой процент 40,000 р. сер. пойдут на перевозку и на прочия надобности.
И так, одного милиона руб. серебром достаточно будет для Болгарии на 25 лет. Эта сумма послужила бы семенем для того, чтобы во время жатвы можно было собирать брелианты. Касательно определения их в Университеты ли, в Академии, в Гимназии, или в Семинарии, об этом распоряжаться будет Русское правительство.
Во 2х, Болгарская земля очень плодородна, и уже пора бы, мне кажется, недопускать иноземцев сеяти в ней.
И так, представляю это на усмотрение всякого благомыслящого человека.
1856го года
Ноября 5го дня.
Центральный государственный исторический архив СССР в Москве, ф. 1066, ед. хр. № 516.
Превод
Секретно
По молба на някои руси славянофили да представя своето мнение за подобрението на българския народ аз, макар и да не намирам: себе си способен за такова нещо, все пак, като не мога и да откажа, осмелявам се в изпълнение на молбата да изразя своето мнение:
Първо. Ако нашата родствена Русия желае да има като своя вечна съюзница България, която не е преставала и не престава да се надява на нея, няма да ѝ бъде тежко да пожертвува или да отпусне заем на България един милион ср. рубли. С годишната лихва, получена от тая сума, възлизаща на 40000 ср. рубли, България ще може да издържа 130 свои синове, като ги изпраща на учение, разбира се, в Русия, отпускайки на всеки по 250 ср. рубли годишно, всичко 32500 ср. рубли. Останалите 7500 ср. рубли, с които се допълня годишната лихва 40000 ср. рубли, ще се изразходват за пътни разноски и други нужди.
122
И така един милион ср. рубли ще са достатъчни на България в продължение на 25 години. Тази сума ще послужи за семе, за да може по време на жетва да се събират брилянти. Що се отнася за тяхното записване — в университети ли, в академии, в гимназии или в семинарии, — за това ще се разпорежда руското правителство.
Второ. Българската земя е много плодородна и, струва ми се, време е вече да не се позволява на чужденци да сеят в нея.
И тъй аз представям всичко това на решението на всеки благомислещ човек.
5 ноември 1856 г.
1. Този важен документ се намира в личния фонд на К. С. Сербинович. В него липсват заглавието или обръщението, подписът и местоотправянето. В описа на личните фондове, както и върху обложката е означено: „Секретное письмо о возможности финансовой помощи Болгарии со сторени русского правительства”. Фотокопие от руския превод на документа бе направено на 21 ноември 1961 г. в лабораторията на ЦГИА СССР в Москва и на 23 с. м. бе изпратено до Държавния архив в София от Главното управление на Държавните архиви на СССР.
Тъй като не се получи фотокопие от оригинала с подписа и местопроизхождението на документа, допусках, че се касае за опущение, и по моя молба научният секретар на БАН др. Стойко Божков с писмо от 6 декември 1962 г. запита ЦГИА дали в архивния фонд на Сербинович не се намира оригиналът и ако липсва такъв, отде са взети данните в обложката и описа на личните фондове, че това „секретно” писмо е на Димитър Миладинов. С писмо от 19 януари 1963 г. началникът на ЦГИА в Ленинград др. В. Бедин съобщава на БАН, че във фонда на Сербинович, който по-рано се съхраняваше в Москва, оригинал на руския превод няма. Няма също така във фонда и други писма, свързани с този документ. Несполучлив е излязъл и опитът да се изясни въпросът въз основа на какви данни е означено в обложката и описа, че писмото е от Димитър Миладинов.
Установява се значи фактът, че Сербинович притежавал само руския превод. Вероятно преписът е направен по искането на самия Сербинович, който през 1856 г. е бил член на Главното управление на училищата в Русия (вж. „Центральный государственный исторический архив в Москве, Путеводитель”, Москва, 1946, с. 180). Той е завеждал и учебната част при Синода на Руската църква. В архива на Синода вероятно могат да се открият следите на този документ.
Засега можем да разсеем само една загадка: от кого е подписано секретното писмо от 5 ноември 1856 г. Около тая дата Константин Миладинов е бил вече в Русия (вж. по-долу прошението му до Българското настоятелство в Одеса), а Димитър е бил учител в Прилеп и изключено е в качеството си на такъв, и то на територията на турската държава, да подписва един документ, уличаващ го в политическо престъпление за връзки с руското правителство. Вероятно е писмото да е било подписано от брата му Константин в Одеса по предложение на славянофила Александър Рачински, който се е нагърбил да го заведе от Одеса до Москва. Можем да предположим с вероятност, че се касае за грешка, допусната в обложката и описа. Подобна грешка е допусната и в описа на ръкописите при ГБЛ за дневника па професора от Московския университет О. М. Бодянски, съхраняван в ГБЛ. Аз притежавам препис от дневника, на Бодянски за срещата му с Константин Миладинов през лятото на 1857 г. (ф. 36, п. VI, ед. хр. 1, стр. 92). В описа е означено: „Среща с българския обществен деятел Димитър Миладинов”.
Тук даваме факсимиле от документа, който е блестящо доказателство, че Миладинов (бил той Димитър или Константин) се проявява в случая като родолюбец с широк замах, който е загрижен за интересите и нуждите на българите от всички краища на нашите земи.
123
Факсимиле от изложението на Константин Миладинов — 5 ноември 1856 г.
124
125
До Българското настоятелство — Одеса [1]
Одеса, 13 ноември 1856 г.
Съзнал нуждата от въвеждането на българския език в училищата на неговия роден край, той се отказал от длъжността гръцки учител и дошъл в Русия да се подготви за учител по българска език. Моли да бъде подпомогнат материално.
На Одеското Бугарско настоятелство
от Константинъ Миладиновъ
от Охритъ
Прошеніе
Знаено е на ваше родолюбство настоятелство, оти свекой родъ саде со свойотъ языкъ можитъ поборго да се просветитъ, и да се честитъ отъ другитѣ родове. Знайте уще колку нашата старна изгуби свойотъ языкъ, и колку ке останитъ назодъ отъ горна Бугариіа на ученіе-то, ако не заватитъ да се учитъ на Бугарскіотъ языкъ, гледаещемъ я тоа не можевъ да дотарпа, и бидвеещемъ учителъ на гарцскіотъ языкъ, остайвъ се що можевъ со Гарцскіотъ языкъ да стеча, и дотарчавъ вамо, за да се изуча Славянската филологіа, за да можа после да се врата назотъ, и да раздяамъ нашіотъ языкъ на таткойната моя. За тоа ви се милно моля да ме приберите подъ вашето крило, и да ми поможите со двесте рубли стребро на година, за да изуча Рускіотъ и Славянскіотъ языкъ на Москва. И после, како рековъ горе, да се врата на наше место учителъ на Бугарскіотъ языкъ, али да одамъ каде вие ке ми намерите некое место угодно.
Констандинъ Миладиновъ
По преписа на проф. д-р Ив. А. Георгов, поместен в Периодическо списание на БКД, т. LXIII. София, 1903, с. 574-575.
1. Оригиналът на това писмо се е пазел в архива на Одеското българско настоятелство, който според сведения на Държавния архив в Одеса още не е намерен. Проф. д-р Ив. А. Георгов на стр. 575 съобщава, че е видял върху писмото бележка от Н. Хр. Палаузов: „Получено 13-го Ноября 1855”, както и следната писана от същия резолюция:
„О выдачѣ ему ежегодно пособія по 200 р. с. составить опредѣленіе со взятіемъ отъ Миладинова подписки, что онъ обязывается быть учителемъ въ Болгаріи. Деньги выдавать каждые полгода впередъ. Слѣдуемые за первое полугодіе 100 руб. выдать при отѣздѣ. Поручить его попечительству Ив. Н. Денкоглу и Филаретова въ Москвѣ, ровно и г. Рачинскаго, который изъявилъ согласіе доставить его въ Москву”.
До Българското настоятелство — Одеса
Одеса, 18 ноември 1856 г.
Декларация, с която К. Маладинов се задължава да се завърне в отечеството си, след като завърши учението си в Москва, и да стане там български учител.
126
Подписка [1]
1856 година Ноемврия 18-и день
Азъ долуподписаный давамъ таѭ подпискѫ доброволно на Одесското българско Настоятелство, кое то ся съгласи да ми дава спомоществованіе по двѣ сти рубли сребр. въ година за да отъида въ Москвѫ да изучѭ Славянскы и Русскы языцы, и ся обязувамъ:
1. Като изуча достаточно речены те языцы, длъженъ съмъ безотговорно да ся върнѫ в отечество то и да стана тамъ учитель, за да принесѫ възможна полза на народъ тъ.
2. Ако ли не ся върнѫ в отечеството то, или не станѫ тамъ учитель, длъженъ сѫмъ да заплатѭ похарченыте за мене пары на Настоятелството на едно сось файда та по 6 на сто отъ гореречено то число.
Въ увѣреніе на гореписано то, което има да испълнѭ свято, подписвамъ ся собственноручно
Константинъ Миладиновъ
отъ Охритъ
По препис на на проф. д-р Ив. А. Георгов
1. Както бележи д-р Ив. А. Георгов на с. 575, „Подписката” не е писана саморъчно от К. Миладинов, а от друго лице (но не и от Н. Хр. Палаузов) и е само подписана от Миладинов.
До ректора на университета — Москва
Москва, 15 октомври 1857 г. Моли да му се даде билет, за да бъде слушател във Филологическия факултет.
84
Его Превосходительству господину ректору
Императорското Московското университета, дейст-
вительному статскому советнику и кавалеру
Аркадию Алексееву Альфонскому.
Прошение
Задунайского Болгарина
Константина Миладинова
Желая быть посторонным слушателем при Императорском Московском университете по филологическому факультету, честь имею всепокорнейше просить Ваше Превосходителъство приказать выдать мне билет на право слушания лекции.
(Подп.) Константин Миладинов
1857 года октябра 15го
Москва.
ЦГИА, фонд № 418, оп. № 23, ед. хр. 104
127
Прошение на Константин Миладинов до ректора на Московския университет — 15 октомври 1857 г.
128
. . .
[ 54
До архимандрит Хрисант — 8 октомври 1858 г. ]
[ стр. 129 липсва ]
129
НБКМ, ф. архимандрит Хрисант, // А, 2241
Превод
Всепреподобнословеснейши,
Изминаха почти две години от първото ни познанство в Киев [2], което ми остави толкова приятни впечатления, че винаги когато ми се удава случай, не мога да не изразя чрез писмо радостта си от ценното ни познанство. И тъй приемете моите писма снизходително и имайте добрината да ме зарадвате с отговор. Аз на три пъти Ви писах миналата зима и отговор не получих. Причината узнах по-късно. Лукавите противници най-сетне можаха да лишат такъв полезен за еднородците мъж от този пост, много полезен за тамошните учещи се български младежи, които във време на нужда прибягваха до Вас като към баща. Вие сте центърът, към който се стичаха всички следващи там българи, събирайки се като пилци около квачка, и биваха подпомагани при нужда. А сега кой ли ще Ви замести? [3] Сега кой ли, питаещ по-чисти и по-живи надежди, ще може да се равни с Вашето чисто и горещо усърдие, което
130
се оказа по много начини полезно на тамошното българско братство? Нима е орисано, щото най-искрените защитници на народния ни напредък да бъдат преследвани от жестоката съдба за обща вреда? Но жестоката орисница колкото и да стреля с отровните си стрели, истинските чеда на отечеството и при най-тежките гонения не престават да питаят същите благородни чувства, да проявяват същата готовност за всякакво благодеяние към отечеството ни. Ето защо, доколкото можах да Ви опозная, надявам се, че и Вие не сте охладнели от тази промяна на Вашето положение към всичко, което е от полза за отечеството, нито сте изгубили Вашия кураж при тези нещастни обстоятелства.
Многообичният ми приятел Васил Чолаков [4] заминава за отечеството, за да кърми жадуващата наша младеж с млякото на просветата. Радвам се, че отечеството ни добива вече добре подготвен и полезен човек, който с гореща и искрена преданост ще даде много жертви пред олтара на отечеството. Той заминава сега с цел първо да обходи някои места на отечеството ни, особено ония, които привличат върху себе си повече внимание на нашите еднородци в това щастливо време на възраждане на нашата книжнина. А тази обиколка ще бъде немалко полезна, защото сама по себе си дава твърде ценен материал. Колкото по-широк ще бъде кръгът на тази полезна обиколка, толкова по-голяма ще бъде очакваната полза. И тъй от голямо значение ще бъде, ако г. Чолаков може да обиколи повече места в Македония [5]. Вие знаете какви надежди за възраждането даде напоследък в Македония Кукушкият край. Македония трябва да стане по-известна на нас и да обръщаме по-голямо внимание на нея.
Това [пиша] засега, като се надявам, че ще ме удостоите с отговор Съм на Ваше всепреподобнословесие
най-смирен слуга.
К. Миладинов
Москва, 8 октомври 1858 г.
1. Архимандрит Хрисант (1800—1871), роден и починал в Самоков, просветен духовник и голям родолюбец. Светското му име било Христо Дойчинов Михайлов. Учил се на остров Андрос при Каири заедно с Иларион Макариополски, Ив. Добровски, Стоян Чомаков, Захари Струмски и др. Заемал важни длъжности по ведомството на Цариградската патриаршия. Като игумен на гръцкия Екатерински манастир в Киев от 1847 до 1858 г. архимандрит Хрисант полагал бащински грижи за българските младежи от руските учебни заведения. На негови разноски се е учил в Художествената академия в Петербург Станислав Доспевски. Освен настоящото писмо от К. Миладинов в неговия архив се пазят благодарствени писма от Станислав Доспевски, Сава Филаретов, Василаки Попович, С. Радулов, Тодор Стоянов Бурмов, Д. Кирович и др. Поради фанариотски интриги е бил уволнен от длъжността в Киев през пролетта на 1858 г. Завърнал се в родния си град Самоков през лятото на 1860 г., до самата си смърт служил всеотдайно на народното дело, като се противопоставял решително на произволите на местните чорбаджии. Неговата сестра е майка на свещеник Михаил, забягнал от Самоков във Фердинанд (Михайловград), и баба на народния герой Христо Михайлов и на генерал Ив. Михайлов, член на Политбюро и зам. председател на Министерския съвет. Последният е единственият жив потомък на архимандрит Хрисант.
Сведения за архимандрит Хрисант вж. и у Хр. Семерджиев, Самоков и околността му, София, 1913.
2. К. Миладинов е посетил Киев през зимата на 1856 г. на път от Одеса за Москва. Придружавал го Александър Рачински, който го запознал с архимандрит Хрисант. За пребиваването на К. Миладинов в Киев Рачински съобщава една интересна подробност в статията „Печальныя известия о Македонии” в сп. „День”, № 21 от 3 март 1862 г.: „В
131
Киев също го порази благолепието на храмовете. В Св. София неговото съзерцание беше неприятно нарушено от нескромния въпрос на ключаря: „От Македония, значи той е е грък?” — „Македония не, е Гърция, отговорил Миладинов: гърците не говорят на български”.
3. Архимандрит Хрисант е бил заместен от архимандрит Кирил, по народност грък (НБКМ, ф. 53, ПА, 3111).
4. За него вж. Йорд. Иванов. Св. Иван Рилски и неговият манастир, София, 1917, с. 120 и статията на Хр. Вакарелски в сп. „Родна реч”, г. XII, 1939, кн. 4, с. 180—185.
5. Чолаков след един месец е посетил Кукуш. Вж. Бележки за състоянието на българщината в Кукуш и Слово за ползата от просветата, произнесено в Кукуш от Чолаков на 30 ноември 1858 г. Сп. „Български книжици”, I, 24 декември 1858 г., с. 333.
До Георги С. Раковски — Одеса [1]
Москва, 8 януари 1859 г.
Радостен и много доволен от познанството си с Раковски. Литературните му занятия около събирането на народни песни. Връзките на Раковски с учещите се в Русия младежи от Македония. Приписка от К. Станишев.
Господине Г. С. Раковски!
Ние македончината, недавна овде дойдени [2], неожидано получих Вашето писмо [3], полно от искрена и гореща любов кун отечеството ни. Познакомството со Вас я слагам (читам) голема за мене радост и счастие. Я многу сум слушал за Вашето бестрашно стремление кун общата полза, за Вашите трудови, кои приносихте на жертвеникът от отечеството со драго сърце. И В. Чолаков ми писа за Вас [4]: и я отдавна имах намерение да Ви предложам знакомство; и ми се чинит не ке. беше безполезно, ако сите родолюбиви болгари, зближени мегю себе со знакомство от братска любов, составеха плот непрескочен против грекоманията. Вистина много сопки и мъки пред нас стоет, за да прескочиме, но, со име божие, победата ке бидит на стърната от правите и вистината наодзади ке восторжествуват.
От се (съто) сърце Ви благодаря за Вашата благосклоност кун переводот ми [5]. Вашите слова много ме подкрепиха на намеренията ми и ме побудиха да сепечалям (стараям) со по-голема ревност да чинам секакви переводи, за да знакомет другите болгари со нашето наречие. Узнаваещем Вашето желание, за да се знакомите со мак[едонското] наречие, Ви пущам другийг перевод от объявлението от „Парусът” [6]. Во „Болгарск. Книжици” ке бидет напечатани собст[в]енни мои песни [7], можит да е и мало пътешествие во Нилова пустина [8]. Тие можите да ги прочитате. Я от Вашите сочинения сум читал съде [9] „Горскийт пътник”. Видите така добри да ме позарадвите со некое Ваше сочинение, кога ке издадите на печат; и я от моя стърна ке се печелям на ощо можам [10] да удовлетвора желанието Ви.
Чух че имате големо собрание от народни песни. Защо по-бърго не знакомите любознателите от нашата словесност ? Песните се драгоценни клад от народните чувства и виражения, затова секой болгарин ке Ви бидит сознателен [ = признателен]. И я имам много макед[онски] песни,
132
кои сакам да издадам малко подоцкна, защо сега не ми позволяват обстоятельствата.
Останвам Ваш искренний приятел:
К. Миладинов
1859 со ново счастие
януари[я]
в Москва
Сите македончина на име Ви се кланает и Ве благодарят за любовта Ви и попечението, кое имахте за них. Сите шест [11] заедно седиме на едно место и над ним имам всевозможно попечение, за да успеят в науката по-скоро.
Същийт
Достопочтенний г. Георгий!
Вашето на нас попечение и вашето родолюбие никогда не ще да забравим, ни пак можим, кога ще смислим все, що видохме на краткото с вас сожитие. Затова и сега сос голема радост идим да ве поздравим и да сакаме прощение, защо до динеска не можихме от обстоятельствата да ви пишим особенно.
Сознательний (признателен) вам:
Константин Станишов [12]
НБКМ, Раковски, I Б. 507 (стар инв. № 6872) [13]
1. Раковски е ценел високо делото на Миладинови, още преди те да бъдат арестувани и да загинат мъченически. Преписката между него и К. Миладинов започнала по почин на самия Раковски. За съжаление писмата на Раковски са изчезнали заедно с всички други книжа на Миладинови, иззети при арестуването на двамата братя. За връзките на Раковски с Д. Миладинов вж. Архив Раковски, т. II. С., 1957, с. 427.
2. В Москва по това време заедно с К. Миладинов са били дошлите от Македония през 1859 г. Райко Жинзифов, Константин Станишев, Никола Делииванов, Георги Стаменов и Андрей Стоянов.
3. За съжаление черновата от това писмо не е запазена и в архива на Раковски.
4. Васил Чолаков, автор на много статии и дописки в цариградските български вестници, станал известен по-късно със своя „Българский народен сборник”, Болград, 1872. Песните от Панагюрище в сборника на бр. Миладинови са доставени от него. След смъртта на двамата братя той поместил в загребския вестник Pozor от 16 април 1862 г. статията си „Tužan glas jednoga Bugarina”, посветена на Д. и К. Миладинови.
5. К. Миладинов превел от руски книгата на О. Флеров „Православни братства в югозападна Русия, Москва, 1858, 40 с. 8°. Насочена против униатите, книгата е снабдена с предговор от К. Миладинов, в който се напада католическата пропаганда.
6. Обявлението, поместено в Архив Раковски, т. II, С., 1957, с. 404—406. За „Парус” вж. бележката към писмото на Д. Миладинов до д-р Константин Робев от 22 март 1859 г.
7. В „Български книжици” дотогава са били вече поместени седем стихотворения на К. Миладинов. Стихотворенията, които предстоело да се поместят, са „Гърк и болгарин” (кн. II, декември 1858, № 24, с. 350—351) и „Побратимство” и „Думание” (кн. II, ч. III, ноември 1959, № 22, с. 739—751).
8. Касае се за манастира „Нилова пустиня”, който се намирал в Тверска губерния. Константин Миладинов е посетил този манастир заедно с Александър Рачински. В „Български книжици” не е излязло описание за пътешествието на Константин Миладинов до „Нилова пустиня”.