I. Писма от Димитър и Константин Миладинови
ОТ ДИМИТЪР МИЛАДИНОВ
[ Писма 11 — 20 ]
11. до бр. Робеви и синове — 25 август 1857 г.
12. до българските първенци в Кукуш — 24 октомври 1857 г.
13. до бр. Робеви и синове — 6 февруари 1858 г.
14. до Петър Ив. Севастиянов — 26 април 1858 г.
15. до д-р Константин Робев — 5 юни 1858 г.
16. до Петър Ив. Севастиянов — 14 юни 1858 г.
17. до Петър Ив. Севастиянов — 21 юни 1858 г.
Приложение: Копие от прошението до руския император
18. до д-р Константин Робев — 23 юни 1858 г.
До братя Робеви и синове — Битоля
Прилеп, 25 август 1857 г.
Интересува се за казармата, която ще се строи в Прилеп. Ксенофонт Жинзифов, когото охридчани искали за учител, бил привлечен от Нако Станишев за такъв в Кукуш. Отбелязва, че сънародниците от северните предели учат първо български, а после чужди езици.
НБКМ, ф. Братя Робеви
*. Презимето тук няма ударение.
36
Превод
Прилеп, 25 август 1857 г.
Достопочитаеми братя Роби и синове!
С благодарност приех писмото ви от 12 август и разбрах съдържанието му. Моля да ми пишете два реда и за казармата къде се реши да бъде съградена, във Вароша или в полето. [1] Приносящият настоящото писмо Ксенофонт И. Дзидзифе [2] заминава наскоро за Кукуш, където ще преподава три пъти в седмицата славянски и три пъти гръцки по взаимо-учителната метода. Искаше го и господин Стефан за Охрид за същата цел, но Нако [3] го изпревари. Достатъчно е да се запази славянското чувство, ние пак ще намерим.
Поздравлявам ви.
Ваш
Д. X. Миладинов
П.П. Славяните от Горна България, наши сънародници, първо учат, като бозаят от майчиното мляко, а след това френски, гръцки, немски и т. н.
[Адрес:]
До достопочитаемите братя Роби и синове
в Битоля
1. Прилепчани се интересували къде ще бъде съградена казармата: във Варош (в града) или в полето.
2. Жинзифов на гръцки се наричал Дзидзифе. Така стои в гръцкия текст.
3. Нако Стоянов Станишев (1810—1857), виден кукушанин, един от първите двигатели на българщината в Македония. През 1857 г. избран за председател на създаде ния по онова време в града „висок съвет”, поел ръководството на културно-просветния живот в цялата околия. От това време са и по-тесните му връзки с Д. Миладинов. В борбата против Фенер Нако Станишев не се поколебал да склони съгражданите си да приемат временно и унията, за да спаси народа. От онова време са думите му: „Кък би могла да съществува вяра, ако да би нямало народ? Народ без вяра бива; той ще си намери една, която и да е вяра; но вяра, без да има народ, не може да съществува”. Поучени от примера на Нако Станишев и на кукушани, цариградските българи също предприели решителни стъпки. „Аз ходих в Кукуш — пише Иларион — и научих един нов урок. Не щеш ли един владика изхвърли името му из черквите си; не щеш ли патрика същото направи” (Мих. Арнаудов, Иларион Макариополски, С., 1925, с. 174—175).
Нако Станишев е бил неведнъж осъждан и прахосал по-голямата част от състоянието си по народни дела. Според народното предание той бил отровен от гърците. За живота му вж. Кузман Шапкарев, Материали за животописанието на братя X. Миладинови Димитър и Константин. С прибавление нещо за живота на Нака С. Станишев, Пловдив, 1884, с. 49—61. Некролог за Нако Станишев вж. във в. Ден, I, бр. 10, 16 април 1875 г., с. 8.
До българските първенци в Кукуш [1]
Струга, 24 октомври 1857 г.
Дава израз на своя възторг от родолюбивите чувства на кукушани. Радва се, че в скоро време ще се служи в черквите на роден език. Гръцките владици изгаряли славянските писмена паметници. Приема поканата да стане учител в Кукуш.
37
Любезные!
С удовольствием я прочел ваше дружеское письмо, и с восторгом я узнал ваши благородныя чувства относительно Славянства и образования нашего народа. Очень хорошо сделали, написав Парфению, находящемуся в Константинополе, о необходимых книгах. Я прыгаю с радости, видя ваше стремление и любовь к нашему материнскому языку, и в особенности потому, что многие из юношей и священников с усердием решились учиться Славянскому языку, так что через несколько месяцев могли бы услышать и Божественную службу на древнем нашем прадедовском языке. Косо посматривают на вас Греки! Имеете грудь, и показывайте грудь Славянскую. Укоряют наш Славяно-Пеласгический язык, один из самих древних и богатих языков, называя его варварским языком! Перстом показывайте им Славянских филологов, физиков, математиков и других ученых людей России, Чехии, Далмации, Польши, Галиции, Славонии, Кроации и, так сказать, начиная с Ледовитаго океана до Адриатическаго моря, и от внутренности мнимой Германий до Эпира и Фессалии, которме наслаждаются плодами просвещения. Греки огречат нас! Это старая песня, они больше не могут кусаться. Фанариоты проклянут нас, скажут, что Болгарская грамота противна Богу, как говорили прежде. Прошли те времена, в темницу вошли лучи солнца, и не могут больше лгать, как в Костуре, пятьдесять лет тому назад, фанариоты прокляли Болгарский язык, и только одни горожане огречились, между тем как все окружные поселяне Костура — Славяне без всякой примеси, что доказьшается их языком и песнями. Но зачем мне распространяться о том, что вам известно? Вы первые в Восточной Македонии начинаете изучать наш прадедовский язык, ви первые обезсмертите в Славянской истории ваше отечество, которое, верно, со временем произведет Славянских архиереев, которые благословляли бы своих единоверцев и руководили бы с искренностью к прямому пути свое словесное стадо. О! как мне стыдно, что и Греческим языком излагаю мои Славянския чувства, и только недавно начал читать, писать и понимать Славянский язык! Но кто причина? Греки-архиереи, которые везде сожигли пергаменныя Славянския книги: в обители св. Наума (в Охриде), в обители Кической Пречисти, в Трескавеце (Златоверхе), около Битоли, Преспы, Железной реки, Морихова, в Охридской Дебрце и Дибре и во многих других местах; таким образом Греческие архиереи, изувечивая Славянское духовенство, отняли у нас драгоценное богатство нашей народности, и с тех пор лишь следы Славянских книг, хранящихся в потаенных местах, уцелели. Оставляя в стороне, подобных Маргариту (какая глупость и наглость — Болгарину выдавать себя за Грека!), не обращая внимания на таких людей, мы пусть собираем мысли и идеи сначала Славянских, а потом и других языков. Льщу себе, что и Охридяне к зтому клонятся... На ваше предложение я согласен и в скором времени я приеду.
Струга, 24 окт. 1857 г.
Д. Миладинов
38
Превод
Любезни ми,
С удоволствие прочетох вашето приятелско писмо и с възторг узнах вашите благородни чувства към славянството и образованието на нашия народ. Много добре сте направили, гдето сте писали на Партений, който се намира в Цариград, за необходимите книги. Аз скачам от радост, като гледам вашия стремеж и любовта ви към нашия майчин език, и особено за това, че мнозина от младежите и свещениците са решили усърдно да учат славянския език, така че след няколко месеца биха могли да слушат и божествената служба на стария наш прадядов език. Криво поглеждат на вас гърците! Имате гърди и показвайте славянските си гърди! Корят нашия славяно-пелазгически език, един от най-древните и богати езици, като го наричат варварски език! С пръст им показвайте славянските филолози, физици, математици и други учени хора на Русия, Чехия, Далмация, Полша, Талиция, Славония, Хърватско и така да се каже, начевайки от Северния ледовити океан до Адриатическо море и от вътрешността на мнима Германия до Епир и Тесалия, които се наслаждават на плодовете на просветата. Гърците ще ни погърчат! Това е стара песен, те не могат повече да хапят. Фанариотите ще ни прокълнат, ще кажат, че българската писменост е противна богу, както са говорели по-рано. Мина това време, в тъмницата проникнаха слънчеви лъчи и те не могат вече да лъжат, както в Костур, гдето преди петдесет години фанариотите проклеха българския език и само гражданите се погърчиха, докато всички селяни около Костур са славяни без никакъв примес, което се доказва от техния език и техните песни. Но защо да се простирам върху това, което ви е известно? Вие първи в Източна Македония започвате да изучавате нашия прадядов език, вие първи ще обезсмъртите в славянската история своето отечество, което сигурно постепенно ще създаде славянски архиереи, които биха благославяли своите единоверци и биха ръководили искрено своето словесно стадо по правия път. О, как ме е срам, загдето ви излагам на гръцки своите славянски чувства и загдето едвам неотдавна започнах да чета, пиша и разбирам славянски. Но кой е причината? Гърците-архиереи, които навсякъде са изгорили пергаментните славянски книги: в манастира „Св. Наум” (край Охрид), в манастира „Кичевска Пречиста”, в Трескавец (Златовръх), около Битоля, Преспа, Железна река, Морихово, в Охридска Дебърца и Дебър и в много други места. Така гръцките архиереи, осакатявайки славянското духовенство, са ни отнели драгоценното богатство на нашата народност и оттогава са оцелели само следи от славянски книги, пазени в скрити места. Като оставим настрана хора като Маргарит (каква глупост и нахалство българин да се представя за грък!), като не обръщаме внимание на такива хора, нека отначало събираме мисли и идеи от славянските, а после и до другите езици. Лаская се, че и охридчани клонят към това... Съгласен съм с вашето предложение и скоро ще дойда.
Струга, 24 октомври 1857 г.
Д. Миладинов
1. Оригиналът на това хубаво писмо от Димитър Миладинов са намирал в Москва у Райко Жинзифов, който го взел от кукушките първенци, за да го запази за потомството.
39
Обнародвано е в руски превод в статията „Димитър и Константин Миладинови” от Велешанин, поместена в московския седмичник День (вж. № 46 от 17 ноември 1862 г. стр. 14—16). Тая статия е възпроизведена с истинското име на автора в Родное Племя, Сборник в пользу Славян Балканскаго полуострова, пострадавших от войны и турецкаго насилия, Изданный Славянским Благотворительным Комитетом в Москве, кн. 2, Москва, 1878. (Писмото вж. на стр. 272—274). Оригиналът на писмото заедно с всички други книжа на Жинзифов след неговата смърт се пазели у Константин Станишев. Последният починал в Москва през 1900 г. и не се знае нищо за съдбата на неговия архив.
В български превод това писмо на Миладинов за пръв път у нас е обнародвано в сп. Българска илюстрация, издател Янко С. Ковачев, София, г. I, 1880, свезка 8, с. 21.
До братя Робеви и синове — Битоля
Кукуш, 6 февруари 1858 г.
Честитява годежите на Наум и Никола Робеви. Моли съдействието на Димко Радев за разследване и откриване на откраднати пари.
НБКМ, ф. Братя Робеви
Превод
Достопочитаеми братя Роби и синове!
Понеже имам вашето благоволение, осмелявам се да изкажа пожеланията си за двата годежа на господата Наум и Николаки А. Роби да бъдат благополучни и щастливи.
Тези щастливи сватосвания ме възрадваха поради голямата им важност.
Храня чувства на почит към вас и заедно с тукашните първенци ви моля да съобщите и Ваше Благородие на достопочитаемия господин Димко Р.[адев] [1] за откраднатите пари: от устата на арестуваните да излязат.
Кукуш, 6 февруари 1858 г.
Ваш слуга:
Д. Хр. Миладинов
Приемете и почитанията на брата ми К[онстантин]
40
Тасо (Атанас) Робев с жена си
1. Димко Радев, за чиято дъщеря Мария се сгодил Николаки Робев, е един от видните дейци в нашето Възраждане, за жалост още непроучен. Заселен в Битоля от Велешко той напреднал извънредно много в търговията и станал най-влиятелният фактор в Битоля. Четял и пишел само на български, както съобщава неговият съвременник Димитър Македонски. По липса на български учебни заведения бил принуден да изпрати своя син Петраки Радев да учи в гръцката гимназия и да завърши право в Атинския университет. Когато син му се сгодил за мома от видно влашко семейство по произход от Крушево, той не допуснал на годеницата да прекрачи прага на неговата къща, докато не научи български език и не се задължи да говори в къщи само на български. Негов внук е Александър Радев, бивш министър и един от видните адвокати у нас.
Димко Радев е починал през 1890 г. на 83-годишна възраст. Бил е много почитан от Димитър Миладинов, с когото е водил преписки.
41
До Петър Ив. Севастиянов — Атон [1]
Кукуш, 26 април 1858 г.
Изпраща му старобългарски ръкописи. Българските ръкописи се изгарят от гръцките владици. Къде още се пазят стари писмени паметници. К. Миладинов възнамерява да издаде българо-македонски песни. Българските младежи започнали да се учат на матерен език.
42
Архива на Зографския манастир
Превод
Ваше Превъзходителство П. Севастиянов!
С дължимата дан на най-дълбоко уважение имам честта да поднеса на Ваше Превъзходителство приложения тук български препис, запазен от забвение в края на едно старо българско евангелие, и един лист от друг също така български ръкопис, намиращи се в моето родно място Струга, Охридска епархия, които благоволете да приемете не като дар, поради неговата нищожност, а като дълбок израз на признателност за старанието Ви, вследствие на което са ни направени големи благодеяния от общата ни майка, и ако би Ви ползувало дори най-малко, бих Ви изпратил по представителя на Света Гора в Солун, г. пр[оигумен] Софроний [2], и оригинален пергаменгов ръкопис от пет листа на два ръкописа. .
Сигурно Вие сте предизвестен от уважаемия архим. Партений [3] и гореказания Софроний за съдбата на българските пергаментови ръкописи в Македонска България, тъй като в манастира Трескавец или Златовръх в Прилеп [4] купища различни ръкописи, по нареждане на гръцките архиереи, послужиха да си разпалват пещите, като тая на трите отрока [5], за да пекат в тях хляб, а сега са останали само няколко не толкова важни ръкописа.
Същата съдба имаха и ръкописите на Кичевския манастир [6], „Преподобни Наум” край Охрид и другаде, освен онези, които бяха разграбени от европейците пътешественици. В библиотеката обаче на митрополийската църква има още немалко ръкописи, някои от които преди двадесет години бяха проучени от г. Виктор Григорович [7], тогава професор в Казан, който и взе житието на св. Климента [8], както и десет години преди това, след опожаряването на манастира „Преподобни Наум” г. И. Папаригопулос, руски консул в континентална Гърция, намери всичките съчинения на Григорий на старобългарски в същия този манастир „Преподобни Наум”.
Освен това узнах положително, че в манастира Зързе-Зазре, който отстои на пет часа от Прилеп, се намират и славянски ръкописи и надписи, а възможно е и в манастира Слепча и в манастирите в Преспа.
43
Многоуважаемият А. Хилфердинг, [9] като направил обиколка в Призрен, е намерил там немалко български пергаментови ръкописи. Аз му изпратих чрез един сърбин от Барчи, Ст. Веркович [10], службата на светите български Седмочисленици на гръцки език и тридесет и девет български песни от различни градове на Македония.
Моят брат К. Хр. Миладинов, след като се завърна от Атинския университет, преди година и половина замина за Москва да изучи славянските езици и др., и с благосклонната подкрепа на уважаеми лица [11] има намерение да издаде най-напред българо-македонски песни, приказки, пословици и гатанки.
След премахването от ... на матерния ни език, за пръв път вече тази година започна българската младеж да сучи от гърдите на истинската ни майка, а свещениците да четат евангелието в църквите на български език.
Нека ми бъде позволен този слаб израз на чувства към дълбокоуважаемо, високопоставено и благодетелно лице, което за втори път досега посещава Света Гора и бедното ни и окаяно отечество Македония, чиито чеда с неописуемо чувство на радост узнаха за пристигането на Ваше Превъзходителство, простирайки умолително ръце към Всевишния за Вашето благоденствие, щастие и дълголетие. Кукуш или Кълкъч, 26 април 1858 г.
На Ваше Превъзходителство
искрено почитащ Ви най-малък слуга
Д. Хр. Миладинов
1. Петър Ив. Севастиянов, известен руски археолог и пътешественик. За него вж. бележка № 1 към писмото на Дим. Миладинов от 14 юни 1858 г.
2. Софроний, един от видните монаси, бил манастирски представител в Солун.
3. Архимандрит Партений, по-късно епископ полянински. За него вж. бележка № 24 към писмото на Дим. Миладинов до Александър Екзарх от 20 август 1852 г.
4. Манастирът Трескавец се намира близо до Прилеп на Златовръх, а не в Прилеп.
5. От библията — трите отрока, хвърлени в пещта.
6. „Пречиста”. Св. Наум се намира на южния бряг на Охридското езеро.
7. За Виктор Григорович вж. бележка № 1 към писмото на Дим. Миладинов от 25 февруари 1846 г. (писмо № 1).
8. Пространното гръцко житие на Климента Охридски, издадено от Н. Л. Туницкий (вж. Н. Л. Туницкий. Св. Климент, епископ Словенский. Eго жизнь и просветительная деятельность. 1913.)
9. За Хилфердинг вж. бележка № 5 към писмото на Дим. Миладинов до Петър Ив. Севастиянов от 14 юни 1858 г.
10. Ст. Веркович е родом от Угляра, Босна. За него вж. бележка № 6 към писмото на Дим. Миладинов до Петър Ив. Севастиянов от 14 юни 1858 г.
11. В последствие Петър Ив. Севастиянов препоръчва К. Миладинов на своя брат генерал Павел Ив. Севастиянов.
44
До д-р Константин А. Робев — Битоля
Кукуш, 5 юни 1858 г.
Относно изпращането на Евтим Димзов на учение в Одеса благодарение на старанията на д-р И. Робев. Други шест деца са готови за заминаване в Одеса, но от Струга няма отговор за изпращане на младеж да се учи пак там.
45
НБКМ, ф. Братя Робеви
Превод
Почитаеми ми Конст. А. Роби!
Кукуш, 5 юни 1858 г.
Приятелското Ви писмо от 28 миналия месец [1] ми прави голяма чест заради благосклонните и искрени Ваши чувства към мен.
Нека да бъде признателно отечеството за Вашата грижа и добрина да бъде изпратен в Одеса младеж от нашия измъчен роден град.
Сигурно този младеж Евтимий, син на Димдза [2], според Вашето описание трябва да е надарен с всичките качества, чрез които ще прави чест на нашето отечество и може би ще го направи по-известно, а освен това отечеството може би ще извлече по-голяма полза (устно подробности) поради дарбата на момчето, която е развита до известна степен в граматиката и пр. Прочее, щом получите настоящото ми писмо, моля Ви веднага да пишете и да го доведете в Битоля. Оттам, съпроводен от Стамен Пецов, който продава платна и който ще Ви предаде мое писмо за родния ми град, както и писмо от Ксенофонт, ще пристигне тук, а оттук ще бъде изпратен в Одеса чрез архимандрит Партений.
Нужно е да има следното: а) паспорт направо за Одеса, без да се споменава, че ще следва в Одеса, но че ще работи в търговска кантора;
б) ще вземе свидетелство от свещеника на енорията (коя е тя, знаете]:
„Евтимий, син на еди-кой си, кръстен от еди-кой си свещеник в източно православната църква, имайки за кръстник еди-кого си, по народност българин, родом от Охрид, получава свидетелство от долуподписания, че е роден от родители православни от източното вероизповедание.
поп Георги кръстник П. Т.”
в) ще носи със себе си и средства за разноски само до Одеса и не повече. Да не се отлага, защото се настоява; шестте деца са готови и се очакват само оттам. От Струга никакъв отговор. Моля приложеното да бъде изпратено с нарочен човек от Охрид и нека да плати този, до ко гото е адресирано писмото ми.
Оставам с искрено почитание към Ваше Превъзходителство
искреният
Д. Xр. Миладинов
Ще намерите Стамен Пецу Геле кукушанина малко по-нагоре от Прилепския тютюнджийски хан вляво.
Д. Мил.
[Допълнение в полето на първата страница:] Вчера се получи писмото Ви.
[Адрес с бележка:] До Негово Превъзходителство господин Константин А. Роби
В Битоля
46
Предоставя се на приятелската грижа на К. Държилович и се умолява да го изпрати със следващата поща.
Д. Милад.
1. Копирната книга на бр. Робеви за май-юни 1858 г. е запазена. В нея обаче за съжаление това писмо до Д. Миладинов не е вписано.
2. Евтим Димзов не е тръгнал през Кукуш за Одеса. В списъка на следвалите в Русия българчета той липсва (вж. Приложение к брошуре Тридцатилетие деятельности Одесского болгарского настоятельства (1854—1884 г.), Одесса, 1895, с. 30—56).
До Петър Ив. Севастиянов — Атон [1]
Кукуш, 14 юни 1858 г.
Изказва му благодарност, загдето е поверил Константин Миладинов на грижите на брата си Павел Ив. Севастиянов. Изпраща му стари ръкописи и една икона. Изпратил на А. Ф. Гилфердинг надписи, а в Белград хрисовул на Стефан Душан. Съдействувал и на Я. Орел-Ошмянцев. Идеята за откриване на централна българска гимназия в Кукуш. Уведомява го за предстоящото изпращане на български младежи да се учат в Одеса.
47
ГБЛ, ф. 209 № 2341.27
Превод
Ваше Превъзходителство, благороднейши и достопочитаеми П. Севастиянов!
С голямо вълнение получих преди три дена Вашето почитаемо и твърде благосклонно писмо от 16 миналия месец и се почувствувах окрилен от радостта и от незаличими чувства на признателност за Вашето благосклонно разположение към моя скромност и за доброто желание да представите моя брат на благосклонното покровителство и грижа на достопочйтаемия брат на Ваше Превъзходителство [2].
Ето съгласно с искането на Ваше Превъзходителство изпращам чрез отец Софроний Хилендарски [3] пергаментните първообрази на изпратените по-рано преписи [4], както и иконата на евангелист Марко, и тя на пергамент, а също и някои други хартиени листа, които може би не са достатъчно ценни за Вашето внимание, всички в отделен пакет запечатани. Ръкописите на пергамент и стари ръкописни паметници на хартия, както и монети, които имах в дома си в Струга, всичко възнамерявах да изпратя на моя брат. Сега поднасям като дар на Вашето благосклонно разположение както тези старини, които Ви се изпращат сега, така и дру-
48