Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година

Л. Милетичъ

Приложение

I. Статистиченъ прѣгледъ на българското население въ Одринския виляетъ.

Източницитѣ на статистичнитѣ данни. — Тѣхната несигурность. — Причинитѣ на постепенното намаление на българското население въ Одринско. — Общата численость на българитѣ въ шестьтѣ санджака (окрѫга) на Одринския виляетъ и по всѣка кааза (околия) отдѣлно.

За всѣко българско селище отдѣлно бѣ въпросътъ, който сериозно ме занимаваше още прѣди войната отъ 1912 год. въ свръзка съ изучванията ми на рупскитѣ говори по Родопитѣ и по Тракия. [1] Както при езиковiтѣ изслѣдвания така и при всички възникнали въпроси въ науката относително българския елементъ въ югоизточната половина на Полуострова липсата отъ една пълна етнографична карта на България, въ която да влиза и Одринско (за което имахме сравнително най-малко данни въ това отношение), толкова силно се чувствуваше, че и за тая цѣль събирахъ статистични свѣдѣния за населението на Тракия. Възъ основа на събранитѣ данни, които споредъ мене изразяватъ съ приблизителна точность фактичното числено състояние на населението до 1912 г., въ границитѣ па Одринския виляетъ, посочени по-горѣ на стр. 7., изработихъ и етнографична карта, която въ твърдѣ намаленъ видъ влѣзе като съставна часть на обнародваната отъ проф. А. Иширковъ етнографична карта на българския народъ за 1912 год. („Das Bulgarenthum auf der Balkanhalbinsel im Jahre 1912. Von Prof. L. Miletitsch, Prof. Dr. B. Zoneff, Prof. I. Iwanoff und Prof. Dr. St. Romansky”, издадена въ Dr. A. Petermanns Mittheilungen etc. 1915, September-Heft.

1. Резултатъ на диялектологичнитѣ ми изслѣдвания на Тракия и Родопитѣ сѫ съчиненията ми: „Die Rhodopemundarten der bulgarischen Sprache”, Wien, 1911 г., и по-рано „Das Ostbulgarische”, Wien 1903 (вж. стр. 207 нт.).

288

Тогава къмъ тая карта не се дадоха подробни статистични данни. Сега, прилагайки тукъ етнографична карта на Тракия въ по-голѣмъ масщабъ, смѣтамъ за необходимо пояснение къмъ изложената въ тази книга история на тракийското разорение отъ 1913 година да изброя селищата на българското население по отдѣлно за всѣка кааза на 6-тѣхъ санджака на Одринския вилаетъ. Къмъ българския елементъ, разбира се, причисляват, и помацитѣ, както и други българи, за което говоря въ началото на тази книга (стр. 7). Относително статистичнитѣ числа, които по-долу давамъ, ще кажа, че за тѣхното установяване ми послужиха освѣнъ съчинението на Т. Карайовевъ, „Материали за изучване на Одринския виляетъ” (печ. въ Мин. Сб. т. XIX) и статистични данни отъ частни източници — ексархийски, общински и не малко указания на самото население, което редовно разпитвахъ и по той въпросъ. За помашкитѣ селища спомогна и съчинението на Ст. Н. Шишковъ, „Помацитѣ въ тритѣ български области” (Пловдивъ, 1914 г.). Сравнително  н а й – н е с и г у р н и  сѫ числата за помашкото население; Шишковъ дава численни данни не по села, а по околии. У Карайовева не сѫ посочени като помашки множество села. Като нѣмахъ възможность да споходя поне главнитѣ помашки центрове въ Родопитѣ, задоволихъ се въ повечето случаи да посоча само названията на селищата и  о б щ о т о  ч и с л о  н а  ж и т е л и т ѣ  н а  о к о л и я т а.

Главната мѫчнотия при опрѣдѣляне точното число на жителитѣ по селата произлиза отъ стария турски навикъ да се броятъ кѫщитѣ сир. сѣмействата, а не единичнитѣ жители. Затова и Карайовевъ, който си е послужилъ съ данни отъ турскитѣ салнамета, посочва само числото на сѣмействата. Азъ се старахъ, гдѣто бѣ възможно, да получа и численни данни за жителитѣ поединично броени, ала въ повечето случаи и азъ узнавахъ само числото на сѣмействата. Обикновено се смѣтатъ споредъ сѫщата стара статистична традиция по 5 члена на сѣмейство. Като сравнявахъ числата, получени по тоя способъ съ числата на жителитѣ, броени поотдѣлно, убѣдихъ се, че разликата не излиза значителна. Гдѣто имамъ данни, събрани отъ различни източници по двата способа, давамъ числата и отъ двѣтѣ категории, като поставямъ въ скоби числото на жителитѣ слѣдъ числото на сѣмействата.

289

Понеже Тракия е населена главно отъ турци, българи и гърци, въ приложение посочвамъ за пълнота и за по-добро освѣтление на етнографичната карта и селищата, населени съ гърци.

При смѣсенитѣ селища посочвамъ освѣнъ българитѣ и другитѣ народности.

Всички войни, които Русия води съ Турция, за да завладѣе Дариградъ, се насочваха прѣзъ Одринска Тракия, и слѣдъ всѣка такава война, както е извѣстно, значителна часть отъ тракийското българско население се е изселвала, движейки се подиръ оттеглящитѣ се руски войски. И слѣдъ послѣднята руско-турска война на 1877 година изселването, за което е дума, бѣше значително. [1] Подиръ тази война и турското правителство почна систематично да прокарва турска колонизаторска политика въ Одринско и да противодѣйствува на българщината, за да не се засиля. Отъ друга страна и политическитѣ условия на живота въ Тракия прѣзъ послѣднитѣ двѣ десетолѣтия до войната отъ 1912 година съвсѣмъ не благоприятствуваха за нормалното размножаване на българското население съотвѣтно на неговата доказана жизнеспособность и на сравнително доброто му материално състояние. Събудилото се народно съзнание за по-свободенъ животъ създаде благоприятна почва за революционната агитация, която свърза Одринско въ съюзъ съ Македонската Революционна Организация, та послѣдната дори се нарече „Македоно-Одринска”. Послѣдствията отъ революционното освободително движение въ Одринско бѣха частни и общи въстанически избухвания, а главно участието на Одринско прѣзъ 1903 год. сѫщеврѣменно съ Македония въ Илинденското въстание. Строгитѣ мѣрки, които турското правителство взе по врѣме на въстанието на 1903 год. и слѣдъ него въ течение на десетьтѣ години до избухването на войната на 1912 год., въ твърдѣ значителна степень намалиха численостьта на българщината въ Одринския виляетъ: масовата емиграция отъ Одринско въ България прѣзъ врѣме на въстанието поради враждебното настроение на турското правителство не се възвърна напълно въ напуснатитѣ си огнища въ Тракия. Напротивъ крутитѣ

1. Вж. по тоя въпросъ данни и въ съчинението ни „Старото българско население въ Сѣвероизточна България”, София, 1902 г. (с. 14, 56, 98, 106, 108, 117, 124, 135, 147, 150, 151, 154, 167, 173).

290

мѣрки, които се прилагаха спрѣмо българитѣ при всѣка послѣдовала и най-малка проява на свободолюбие отъ нѣкоя страна, докарваха все нови изселвания на населението. Затова не е чудно, че отъ 1902 до 1912 год. числото на българскитѣ сѣмейства прѣзъ това врѣме споредъ единъ „Рапортъ”, подъ № 1038 отъ 10 октомври 1910 год. отъ българското Одринско консулство, прѣписъ отъ който имамъ на рѫка, е намалѣло съ 2787 сѣмейства. Турция слѣдъ 1903 год. още по-планомѣрно взе да прокарва колонизаторската си политика въ Одринско, да замѣстя българския елементъ съ турски. Въ речения консулски рапортъ се изтъква, че „м у х а д ж и р с к и я т ъ  в ъ п р о с ъ  въ Одринско е започналъ още веднага слѣдъ оттеглянето на рускитѣ войски въ 1879 год., обаче, прѣселването на турци и изгонването на българитѣ е започнало особено силно слѣдъ 1902 год.”, тава, че намалението на българското население, за което е дума, се дължи не малко и на тая „мухаджирска политика” на турцитѣ въ една часть отъ Одринско. Ясно е и защо това намаление главно се отнася до каазитѣ Лозенградска и Малко-Търновска; само въ тия двѣ каази българското население е намалѣло съ 2462 сѣмейства! За жалость това числено намаление не означава само намаление чрѣзъ изселване; трѣбва да извадимъ голѣмъ процента жители, загинали по врѣме на въстанията и поради послѣдвалитѣ жестоки прѣслѣдвания и материялнитѣ и морални лишения.

Катастрофалниятъ ударъ, нанесенъ на българищната въ Тракийско прѣзъ втората половина на 1913 г., толкова съсипа и тия околии, които по-рано не бѣха засегнати отъ народни бѣдствия. каквито постигнаха споменатитѣ, замѣсени въ въстанието отъ 1903 год., че сега уцѣлѣлото въ прѣдѣлитѣ на царство България изгонено тракийско българско население сигурно е съ още 30% намалено. Морални терзания, гладъ и мизерия, които още продължаватъ да го косятъ, не даватъ надежда, че скоро ще може да му се възвърне прѣдишната жизнеспособность та да може чрѣзъ естественъ прирастъ поне загубитѣ да се наваксатъ. Трѣбва да изтъкна, че българи въ турска Тракия слѣдъ Цариградския миръ отъ 1913 год. почти не останаха. Въ единъ рѫкописъ: „Статистични данни на населението въ Одринската епархия” (отъ 28 мартъ 1914 год., писанъ въ Одринъ отъ управляющия

291

епархията Архимандритъ Никодимъ), отъ който си взехъ единъ прѣписъ, установено било слѣдъ станало прѣброяване на паството прѣзъ мѣс. декември 1913 година, че въ цѣлата Одринска епархия  и м а л о  б ъ л г а р и  с а м о  в ъ  д в а  г р а д а, именно въ Одринъ и въ Лозенградъ, всичко до 3071 души въ 512 кѫщи; селско българско население въ Одринско вече нигдѣ нѣмало. Така жестоко послѣдователно Турското правителство е приложило въпрѣки Цариградския миренъ договоръ своя планъ, да прѣмахне отъ източна Тракия въ границитѣ на своята държава мѣстното българско население.

Общата численость на българитѣ въ шестьтѣ санджака (окрѫга) на Одринския виляетъ споредъ казанитѣ данни възлиза на 298,726 души, отъ които 176,554 души сѫ българи ексархисти, 24,970 души—патриярхисти, 1700 души унияти и 95,502 души помаци.

Трѣбва да спомена, че въ указаното общо число на българитѣ въ Одринския виляетъ влизатъ и десетина хиляди души българи отъ Чорленско заедно съ Цариградско. Послѣдното не се числѣше къмь Одринско.

Българското населелие се разпрѣдѣля по отдѣлни кази (околии) както слѣдва (по азбученъ редъ на казитѣ):

292

293

Тукъ давамъ численостьта на българското население по села и градове, а въ смѣсенитѣ селища често се споменува и числото на инородното население.

Не сѫ посочени цифри при названията на села, за числото на жителитѣ на които нѣма данни; въ указаното общо число на жителитѣ на околията (казата) обаче се съдържатъ и жителитѣ на тия села.

За помацитѣ въ Дарѫдерско, Егридерско, Кърджалийско, Дьовленско както и за българитѣ отъ Чорленско и Цариградско имаме само общитѣ числа на жителитѣ въ околията.

(За краткость сѣмейството означавамъ съ с., ексархисти българи съ екс., патриярхисти съ патр., помацитѣ съ пом., турци съ тур., гърци съ гър.; числото на жителитѣ съ д. (души). Ексархисти изрично се споменуватъ само тамъ, гдѣто покрай тѣхъ има и патриярхисти. Казитѣ сѫ наредени по азбученъ редъ).

294

295