История на България от Блазиус Клайнер, съставена в 1761 г.

Глава V.

   За многобройните нахлувания на българите в Европа, преди да се установят на определени и постоянни поселения

 

c:

 

 

Папските пратеници се завръщат от България	В същата 869 година пратениците на апостолическия престол, изпратени в България за покръстването на българите, се завърнали в Рим, а с тях дошло и посолство, изпратено от техния княз. Това е разказано така от Анастасия в животописа на папа Адриян: [323] „Миналата година достопочтените епископи Формоза и Популонийският Павел, които заедно с други по заповед на светейшия папа Николай бяха отправени там да проповядват, завръщайки се, зарадваха апостолическия престол, разказвайки за пренабожния владетел на българите и за тяхното пълно смирение, с което особено са се подчинили на светата римска църква и представиха на върховния първосвещеник пратеника на българския княз Михаил, по име Петър. Пратеникът заедно с царските дарове предаде и писмото на княза, с което той най-настойчиво
Михаил им поверил своя пратеник, който носел писмо и дарове	молеше върховния първосвещеник да му изпрати въздигнат в архиепископски сан или добре известния му дякон Марин, или пък някого от кардиналите-презвитери на неговата църква,
75	мъж мъдър, изпитан и предостоен, за да бъде избран от българите, когато — след като бъде одобрен от тях и се завърне отново — да се удостои с архиепископско достойнство. Върховният първосвещеник посочи за избор от страна на българите някой си поддякон Силвестър, когото изпрати заедно с Леопард Анаконитански и Доминик Травирски или по-скоро Тривентински епископ.
Българите драговолно приели за архиепископ един от двамата посочени	Тъй като в писмото се настояваше за ръкоположението за архиепископ на Марин или пък за връщането на Формоза, епископ Портийски, така те върнаха предложения от папата кандидат. Той веднага го прие и тутакси писа на българите между другото, че негово светейшество би въздтхгнал за български архиепископ всекиго, когото поименно посочи князът, с изключение на Марин и Портийския епископ Формоза. [324] Тъй като нямаше никаква надежда нито за изпращането в България на епископа

 

73

 

 

	Формоза, нито пък за Марин, когото князът бе поискал, то Петър след продължително бавене в Рим, се завърна в България.”
Патриарх Игнатий изпраща на българите епископ Теофилакт	Междувременно в 870 година [325] патриарх Игнатий с помощта на император Василий, изпратил ведно с българските посланици в тази страна, като че ли числяща се към цариградската църква, посветен от него епископ заедно с други духовници, който, както се твърди, се наричал Теофилакт. [326] Обаче този Теофилакт не е
Това не е Теофилакт, чиито съчинения са запазени	онзи български архиепископ със същото име, от когото имаме тълкувания на светото евангелие и други писмени паметници, тъй като той се е подвизавал много след това време, т. е. след три века, както ще посочим на надлежното място.
Основателно съмнение, кога е умрял българският княз Михаил	Тъй като летописците не споменават нищо за смъртта на преблагочестивия княз Михаил, то заслужено съществува съмнение, кога той е починал. Ако това, което ей сега ще приведем, се основава на истината, положително е, че българският княз
76	Михаил ще да е умрял към 871 година. Ако ли пък не е вярно, очевидно е, че гореказаният княз Михаил не ще да е умрял толкова рано, а по-късно, при царуването на император Василий. Нека сега чуем какво казва Бароний в своите „Летописи” [327], като твърди, че са взети от Аквитанската история, издадена от Фитейската библиотека.
Разказ на Бароний за българите при царуването на Василий	В лято Христово 886-о, [328] казва той, „българите, подновявайки войната, прекомерно раздразнили гърците. Страшно разгневен против тях, император Василий направил оброк господу да стане монах, ако ги подчини на гърците, и в течение на петнадесет години водил вражески действия срещу тях. Накрай, разбивайки царете им Самуил и Аарон, той превзел цялата им земя и разрушил силно укрепени градове, а по-голямата част от българския народ завлякъл в плен в Гърция. Според сторения обет, той облякъл монашеска дреха по гръцки образец и през останалото време от живота си се въздържал от месо и съвокупление”.
Доказва се, че това е басня	Че това обаче са басни, се доказва от следното: 1. Както предупреждава сам Бароний, това не се съгласува с историята на Куропалат, който по този въпрос подобно на други гръцки летописци напълно мълчи. 2. От вече изложеното се вижда, че княз Михаил, приемайки християнската вяра, обещал винаги да живее в мир с императора, което обещание този толкова набожен и с дълбока вяра мъж спазил, разбира се, и се стремял повече да върши добри дела и да утвърди вярата в своето царство, нежели безпричинно да воюва против императора. 3. Явно е, че император Василий и българският княз Михаил са били добри приятели към 870 и 871 година, когато в Цариград заседавал Осмият вселенски събор. Василий пък живял най-късно до 889 година; следователно от сключването на приятелството с българския княз Михаил в
77	871 година до 889 година са изтекли само 18 години. Как тогава е възможно през този период българите дотолкова да ожесточат Гърция [Византия], щото императорът да се закълне с даването на обет да стане монах и как след това 15 години се е бил с тях и е победил двамата царе Самуил и Аарон заедно с цяла България и едновременно е водил монашески живот. 4. Изглежда невероятно, че българите, които, както по-горе се разказва, половината част е била отвлечена в плен в Гърция и земята им с по-главните градове е била опустошена, в кратко време да се

 

74

 

 

	възстановят дотолкова, че малко години след това при царуването на сина му Лъв да покажат такава мощ, както ще се каже по-долу. Нито пък летописците, които съобщават за други войни, не биха премълчали тази толкова продължителна война. От това можем да извлечем, че Михаил е умрял или малко преди, или след Василий [329] и не са го наследили Самуил и Аарон, а Симеон, за чиито деяния ще разкажем по-долу. Сега нека продължим за друго.
Папата изпраща легати в Цариград и при българите	В 878 година папа Йоан VIII [330] изпратил легати в Цариград и им заповядал да посетят България. Писал и писмо до патриарх Игнатий, заплашвайки го между другото с отлъчване от църквата и със сваляне от престола, ако в срок от тридесет дни не изтегли изпратените от него в България епископи. Научавайки се за това, Фотий веднага се постарал да си спечели благоволението на Василий, извеждайки родословието му от арменските царе. [331]
Императора Василия наследява Лъв, а българският княз Михаил — Симеон	В 889 година починал император Василий и бил наследен от сина си Лъв, наречен Мъдри, а княз Михаил, умрял преди или веднага след Василий, наследил Симеон. Обаче мирът между Симеон и Лъв не траял дълго. [332]
Симеон побеждава император Лъв	В 890 година [333] българският княз Симеон нахлува със силна войска в Тракия, против когото бил изпратен пълководецът Прокопий.
78	Когато войските се срещнали, той бил разбит напълно от Симеон, който, възгордян немалко от тази победа, започнал да вилнее жестоко. Той нанесъл и голям позор на гърците, изпращайки ги с отрязани носове в столицата (Куропалат). [334]
Императорът повиква на помощ маджарите против българите	И така в 891 година [335] Лъв, силно смутен от тази жестокост и горящ за отмъщение, тъй като изпитвал затруднение в държавата си, потърсил помощ отвън. Той изпратил при маджарите патриция Никита и със злато и много обещания ги склонил да нападнат в гръб Симеон и да опустошат България, докато отпред излезе с войска срещу Симеон Никифор Фока, така че притиснат
Маджарите опустошават България	от две страни, Симеон да получи заслужено възмездие за жестокостта си. Нещата станали според желанието на императора. Без никакво бавене маджарите събрали войска, преминали Дунав и страшно опустошили България, въздавайки на Симеон, вилнеещ срещу гърците, заслужена отплата. Чувайки за това ненадейно нещастие, Симеон се притичал с войската си и завързал
Българският княз Симеон бива разбит от маджарите	сражение с маджарите, но бил силно разбит и прогонен от тях и с мъка се оттеглил невредим в укрепления град Доростол [336]. Маджарите пък продали за пари на императора пленените българи. Изпаднал в голямо затруднение и не в състояние да се бори срещу двама неприятели, Симеон предложил мир на императора, което той тутакси приел.
Симеон си отмъщава на маджарите	В 892 година, след като уредил работите си с императора и войските се прибрали зъв Византия, Симеон, виждайки, че няма вече заплаха откъм тази страна, за да си отмъсти на маджарите, вдигнал внезапно войските си, нападнал ги, както били неподготвени и изоставени от императора, страшно опустошил тяхната страна и погубил голямо множество народ. Това станало
79	така, защото, както казва [Константин VII] Багренородни („За управлението на империята” [337]), маджарите били заети другаде във война и така Симеон, виждайки удобен случай за отмъщение, ги нападнал ненадейно. Като прибрал след това войските

 

75

 

 

	си отвъд Дунав, той влязъл в преговори с императора, обещавайки да запази мира, ако продадените от маджарите пленени българи бъдат върнати, които Лъв от любов към мира, освободил.
Българите не искат да зависят от гърците даже и в духовно отношение	В 893 година поради предшествуващата война, в която императорът повикал маджарите против българите, последните решили да се отделят от гърците дори и в духовните дела, тъй като българите, както другаде казахме, били откъснати от римската църква с ласкателства и различни дарове. [338]
Войската на Лъв бива разбита от Симеон	В 894 или в началото на 895 година [339] българският княз Симеон скъсал сключения с императора мирен договор и отново нахлул с обичайните опустошения в Тракия. Императорът Лъв изпратил срещу него от Византия войска под предводителството на пълководците Катакалон и Теодосий; и двамата пълководци заедно с войската обаче били така разбити от княз Симеон, че само някои успели да се спасят с бягство. Никога през живота си Симеон не поддържал траен мир с гърците, но винаги възобновявал войната. Той спазвал мир обаче в течение на дванадесет години, по времето на император Лъв, когато видял, че този бил притискан жестоко от сарацините. [340]
Император Лъв Мъдри умира. Наследява го брат му Александър	И така в лято Христово 911-о [341] императорът заболял от чревна болест. Наближавайки да умре, той поверил на сената малолетния си син Константин. След това той поставил на императорския трон брат си Александър, но с условие да не лишава от императорско достойнство детето му. Окаляният в престъпления
80	Александър [342] си навлякъл омразата на всички, тъй като бил не само развратник и пияница, но и започнал да не почита идолите, запазени като спомен от древността, да се занимава с магьосничество и се отдал на всички пороци, както твърдят Кедрин, Зонара и Симеон [Логотет]. [343]
Българският княз Симеон поздравява император Александър чрез пратеници	В същата 911 г. [344] българският княз Симеон изпратил свои посланици до император Александър, искайки да поднови мира и приятелството, спазвано от няколко години насам с предшественика му Лъв. Обаче Александър се отнесъл презрително спрямо пратениците на българите и ги отпратил без дължимата почит. Българският княз Симеон се разгневил и отново започнал войни и опустошения срещу империята. Той извършил толкова жестокости в Тракия, щото императорът, който по-преди гордо презрял неговите посланици, сега се видял принуден да проводи пратеници до Симеон за мир.
Умира император Александър. Наследява го малолетният син на Лъв	В лято Христово 912-о умрял от кръвоизлив император Александър, [345] след като нечестиво царувал една година и няколко месеца. Наследил го Константин Багренородни [346], седемгодишно дете, който прекарал седем години под грижите на регентите и на майка си и после царувал двадесет и пет години заедно с тъста си Роман Лакапин [347].
Симеон нахлува повторно в Тракия и започва обсада на Цариград	Войнственият български княз Симеон, [348] узнавайки прочее, че империята се намира в ръцете на невръстно дете и освен това, че между регентите съществуват разногласия, не понасяйки покой, замислил да завземе Византия. Поради това с много силна войска той преминал Тракия, достигнал Цариград и започнал обсада на столицата.   След като обсъдил големината на започнатото дело и укрепеността
81	на града, както и многобройните му защитници, той

 

76

 

 

Обсъдил обаче по-добре нещата, предлага мир	се оттеглил от столицата и започнал преговори с византийците за сключване на мир. Изпратени били от столицата първенци, между които и цариградският патриарх [349], когото Симеон
Синовете на Симеон посещават младия император Константин	почтително приел и преговарял с него за сключването на мирните договори. Междувременно синовете на българския цар били въведени тържествено в Цариград на посещение при младия император Константин.
Симеон нахлува с войската си в Тракия	В лято Христово 914-о по времето на папа Йоан българският цар Симеон, [350] виждайки, че царува майката на Константин Зоя със сина си и владеят в тази „детска” и „женска” империя несъгласия и раздори и че с това му се отдава удобен случай за плячка, нахлул със силна войска в Тракия и започнал да обсажда Одрин. Като не можал обаче да го превземе със сила, подкупил със злато
Превзема Одрин	градоначалника и така го превзел. За да не остане този толкова важен
Зоя си го възвръща отново със злато	град във властта на Симеон, Зоя, като не била в състояние да го превземе с оръжие, подкупила градоначалника-българин и целия гарнизон и така почти купувайки го, си възвърнала града.
Предприемат голям поход против Симеон	В лято Христово 916-о, [351] за да обуздае неутолимата алчност на българския цар Симеон, императрицата със цел да прехвърли всичките си войски от Азия в Европа се постарала да сключи траен мир с арабите и със сарацините. [352] И така тя възложила похода на Лъв Фока, началник на гвардията, в който поход взели участие най-благородните [люде] от града. А за да отидат по-решително на бой, всички се задължили с тържествена клетва пред светото кръстно
82	дърво, изправено с голяма набожност всред войската, че ще се сражават геройски.
Гърците се опитват да унищожат напълно Симеон	За да окръжат отвсякъде българите, на началника на флотата Роман Лакапин било заповядано да завземе с корабите си устието на Дунав, та да може да се притече на помощ по суша, където стане нужда. Някой си Вогас, [353] патриций, бил изпратен при печенегите (които били маджари, наречени така от местопребиваването си), [354] та, предлагайки им злато, да привлекат към себе си това племе, която [мисия] лесно завършила с успех. Всичко изглеждало отлично подготвено за унищожаването на българите, обаче Бог, комуто са противни раздорите, непостоянството, амбициите и другите царуващи в Цариград пороци, обърнал всичко в гибел на гърците.   На 20, или, както сочи Куропалат, [355] на 16 август, Лъв Фока започнал бой със Симеон при Ахелой, но бил разбит и обърнат
Симеон побеждава гърците	в бягство. Роман Лакапин не пристигнал навреме с флотата на помощ на сражаващите се [ромеи]. Печенегите пък, виждайки разногласията между пълководците, отхвърлили този съюз и се прибрали в земите си.
Летописците не се съгласяват по въпроса, защо гърците нямали успех в това сражение	Причината за това неуспешно сражение нееднакво се предава от историците. Продължителят [на Теофан] (с. 180) твърди, [356] че цели легиони са били избити до крак и унищожени. Други пък, напротив, между които Симеон [Логотет] (с. 356) [357] и Лъв Граматик (с. 390), [358] казват, че в началото на боя Лъв имал
83	преднина, избил много българи и обърнал в бягство цар Симеон. Отпосле измореният от битката военачалник слязъл от коня си и седнал до един малък извор, а конят му избягал и се разтичал всред войската. От това всички били обзети от страх, мислейки вожда си за убит, и така се отказали да преследват неприятеля

 

77

 

 

	Виждайки това от една височина, българският цар Симеон преустроил войската си и подновил с успех сражението, нападнал обезкуражените от мнимата смърт на предводителя им гърци и ги избил почти до крак.   Други писатели [359] пък разказват, че това сражение завършило злополучно за гърците, тъй като до Лъв в разгара на боя достигнал слух, че Роман Лакапин се оттеглил със своята флота, за да завземе императорската власт. Научавайки това, Лъв се смутил, оттеглил се от полесражението и оставил войската в голямо объркване — нещо обичайно при гърците, изпълнени с подозрение, омраза и амбиция. За това, че не дошъл навреме на помощ на войската, Роман Лакапин без малко щял да бъде ослепен,
Роман Лакапин едва не бил ослепен. Забележки относно разногласията между летописците за този бой	но бил опростен. Тук нека забележи благосклонният читател, че тези събития, които поставихме в шестнадесетата година, от почитания отец Ференц Кери в „Краткото историческо изложение за източните императори” (с. 283), [360] се поставят в седемнадесетата година на същия десети век, в която година не е започнала, а се е свършила войната, както ще видим по-долу. Освен това същият историк казва, че гръцките писатели се делят на две партии. От Кедрин [361] научаваме, че българите, възгордяни от по-раншната си победа, обсадили Цариград с голям натиск, през нощта нападнали лагера на Лъв и избили до крак неговите войски. Това казват старите писатели, а другите — казва по-нови писатели — приписват тази победа на Лъв. Така остава съмнение, как и при какви условия е бил сключен мирът между Симеон и гърците. [362] Понеже едва ли е вероятно Симеон да е сключил мир, възгордян от толкова победи, следователно надделява мнението на онези, които твърдят, че Симеон не е бил победител,
84	а победен. Аз обаче ясно ще покажа от други неща, как е завършила тази война и кой е бил победител или победен, и то от Куропалат, цитиран от Бароний. [363]
Разяснение на това съмнение	След като, както казахме по-горе, гърците били победени от Симеона, те, виждайки, че не могат да направят нищо с оръжие, прибягват до други начини. Те отправят молба до папа Йоан
Гърците молят папата да склони Симеон за мир	X, комуто след отделянето си от цариградската църква Симеон непринудено се подчинил заедно със своя народ, щото чрез свои легати да увещае Симеон веднаж завинаги да сключи траен мир с тях. [364]
Симеон пренебрегнал папските пратеници	Папата се съгласил на молбата на гърците и веднага изпратил свои легати при Симеон, увещавайки го отчески да не върши толкова зло на християните и да сключи траен мир. Симеон обаче, надут от честославие, не обърнал внимание на папските пратеници и не пожелал дори и да чуе за мир. Освен това на Симеон писал сериозно и доста убедително писмо за мир и цариградският
Цариградският патриарх Николай моли за мир със следното писмо	патриарх Николай [Мистик] [365], което е извлечено от пребогата сбирка на Белунския епископ Алоизий и е преведено от него на латински. Тук за по-голяма увереност го цитирам по Барония, и то гласи така:   „До Симеон, цар на България,   Ти ми си като син, прескъпи владетелю, ако и отдавна да си отхвърлил изцяло подчинението, дължимо от син към баща. Именно за това ме принуждават да пристъпя отново със сълзи и молби както по-раншната ми любов, с която съм те обичал,

 

78

 

 

	така и влиятелният пред всички добри люде авторитет на светейшия римски папа, комуто да не се отдаде подчинение е
85	престъпление. Той, след като до ушите му достигна разпространеният по света слух за кланетата, грабежите, бягствата, опустошенията и останалите злини от войната, на които е подхвърлен християнският народ, с милостта си към изкупеното с кръвта господня стадо и към нас се съжали от душа и за да не се разпространяват повече тези злини, реши да попречи на това. И така той изпроводи пратеници — Теофилакт, заемащ първото място между неговите епископи, и Кар от същия сан, мъже превъзходни, които със своите увещания или да те склонят да сключиш мир и съюз с нас, или пък ако пренебрегнеш нарежданията, в името на светия дух да те обвържат с нерушимите вериги на отлъчването. Тях аз (както именно ми заръча преблаженият папа), за да дойдат при теб безопасно и лесно, исках старателно да се погрижа и да ги снабдя с придружители, ако не ме беше възпрял от това дело един лош слух за тебе, разпространил се преди това. Говори се за тебе, сине мой, че имаш обичай да затваряш оковани във вериги, идващите при теб пратеници, като даваш пример за чудовищна и надминаваща всяко варварство жестокост. Кой прочее народ е толкова жесток и далеч от всяко чувство на човечност, та да не постави между най-злодейските престъпления подобна простъпка? Поради това, тъй като бих желал да изпълня нарежданията на светейшия папа и да облекча затруднението на легатите, настоятелно ги увещах да останат тук при нас, боейки се да не би след трудностите и мъките на дългото пътуване да претърпят нещо зло. А пък апостолическото писмо предадох да ти се донесе, към което вярвам ще се покажеш благосклонен и отстъпчив, ако ме послушаш, нещо повече, ако имаш грижата за твоето достойнство и спасение. Пази се следователно от помисъла, че ти е разрешено всичко против светейшия римски папа, каквото вършиш и срещу мене, когато толкова време имаше за подигравка. Ако само извършиш нещо против него, не ще да минеш безнаказано.
86	Князете на Апостолите, на чиито олтари той всекидневно принася безкръвна жертва, ще хвърлят върху теб гневен поглед и ще отмъстят като за собствена обида нанесеното му унижение. Нека смири духа ти случаят с Ананкй и Сапфир, които порицанието Петрово умъртви. Нека пред взора ти душевен се мярка слепотата на магесника Елим, противоречащ на Павел. Размишлявайки върху тези предупреждения на апостолическия престол, ще те обземе, знам сигурно, ужас и спасителен трепет, нито ще позволи, щото да презреш напомнянията на блажекейшия папа. Особено ако работите стоят така, както за тебе се разказват от твоите люде, с голяма набожност ще почетеш тия първенци, които, ако наистина уважаваш, не ще презреш седящия върху техния престол. Това е за римското нратеничество, с чието идване (защо ли пък да завиждам на радостта ти, сражаващ се под Христовото знаме, ако и срещу християни, по дяволско подбуждение) се постави край на съблазните, които у нас всичко объркаха поради четирибрачието, възвърна се мирът всред духовенството, постигна се пълно единодушие в светото общество и да кажа с душа, римската и цариградската църкви се сляха така в една вяра

 

79

 

 

	и обещание, щото нищо повече да не пречи ние да вкусим от толкова желаното тяхно обещание и благочестие.   Остава накрай още да те посъветвам да не би, след като получиш писмото на [императорските] настойници, да отговориш по-скоро на сената, отколкото на самите тях. Смешно е наистина и напълно недостойно за твоята мъдрост да се обръщаш към слугите, пренебрегвайки оногова, от когото те получават заповеди, освен ако те забавлява да си играеш със съвсем сериозни неща.   Нещо повече, ако сериозно се разкайваш за войните, ако съжаляваш не толкова за получения, колкото за нанесения меч,
87	изложи мнението си на императорите, представи условията си, определи деня и мястото па преговорите или пък сам ти ела при нас или други изпрати. Аз незабавно ще се намеря там, където ни поканиш, с избрани от сената мъже, за да уредим както трябва въпроса, ако богу е угодно. Ако ли пък мислиш само да се подиграваш с нас, то въздържи се от подобен присмех, който ни най-малко не ти подобава. Бог да те опази толкова по-добре, колкото носиш бремето на управление на другите, та да не иоднеш под тежестта на това бреме, както се е случвало много пъти с владетелите”. Бароний дава това писмо на гръцки, както е било изпратено, непосредно след латинския превод, към 916 г. [366]   От изложеното лесно могат да се съгласуват гръцките писатели, едни от които твърдят, че българите са били победители, други пък че били победени от Лъв, а може също да се разбере как се е свършила тази война”. Разказва Бароний [367] въз основа на Куропалат, [368] че българският цар Симеон, изпълнен със жажда за власт, презрял и се подиграл с легатите на римския папа Йоан, изпратени за сключване на траен мир, както и с молбата и увещанията на патриарх Николай. Следователно, желаейки господ бог да го унижи, ако и по-рано да бил победил Лъв и даже обикновено всякога бил победител, най-сетне, когато се намирал край столицата, бил победен не от Лъв, а от внезапно нападналите го граждани и обърнат в бягство. И тъй бог му пратил много злини, както ще видим по-долу.   Освен това, за да не смесваме българските работи с гръцките, добре е тук да споменем какви войни са се водили между маджари и българи при седемте унгарски владетели, които отново нападнали българите. За едни [от тези войни] се съобщава от анонимния секретар на крал Бела [369] към 890-а година, като например от Йозеф Инокентий от „Ордена на благочестивите училища”,
88	а за други към 903 години, като от Молнар Исусовец. Тъй като първите са объркани, тук ще приведем всичко изцяло:
Разказва се за военните действия на българите против маджарския владетел Арпад	И тъй анонимният секретар на Бела разказва, че Арпад, един от седемте унгарски предводители, изпратил войските си и завзел земята, която се простира между Бодрог и над Тиса до Угоца, някога наричана Угоса. С друга част от войската той стигнал до крепостта Борсоа, превзел я и заповядал да се прехвърлят пленниците в крепостта Хунг или Унг. След това той разрушил стените и на третия ден огледал и отблизо проучил плодородието на земята със зърно, добитък и риба, която се ловила от реките Тиса, Бодрог и Сава, някога Сайя, и тази област много му се понравила.
Главното седалище на Салан	Българският вожд пък, който бил правнук на Реан, първия български владетел и кръвен родственик на Симеон, и който жи-

 

80

 

 

	веел в крепостта Олпар, която се нарича Алпар и е притежание на вацинския епископ, на брега на Тиса при сливането на Маруш, и също някога прекарвал и в Титул, който днес се нарича Тетел, град някога много богат, разположен при самото сливане на Дунав и Тиса. Като чул от един свой войник, който се спасил с бягство, че Арпад иде с толкова голямо множество люде, не посмял да излезе насреща му, а изпращайки посланици, започнал да заплашва и за присмех прогласил и нарекъл Арпад владетел на Унгария, както и му поръчал да поправи стореното зло и в никакъв случай да не преминава реката Бодруг, днес Бодрог, защото
89	в противен случай ще дойде с помощта от гърците и ще го унищожи. След като стигнали до крепостта Землин и прехвърлили реката Бодрог, пратениците на другия ден се явили при Арпада и му изложили надменно и заплашително реда и причините на
Отговор, даден от Арпад на пратениците на Салан	своето пратеничество. На това Арпад отговорил: „Ако и моят прадед Атила, най-могъщият измежду царете, да е притежавал земята, която лежи между Дунав, отсам и отвъд Тиса до границите на българите, която земя днес изцяло държи Салан [370], все пак аз не поради страх от гърците или българите, като че ли не мога да им се съпротивлявам, а за да запазя приятелството и доброто съседство, искам от вашия вожд Салан, както и като наследствено право, една малка част от земята до устието на реката
Иска земя от Салан	Сава за пасище на добитъка ми. Искам освен това, щото вождът ви да ми изпрати в знак на благоразположение две шишенца пълни с вода от Дунав и сноп трева от Олпарските чакълища, за да опитам дали тези треви са по-добри от скитските треви на Могерите и дали са по-сладки водите на Дунав от донските води” — показвайки с това, че желае тази земя.
Арпад изпраща пратеничество до Салан с дарове	След това, надарявайки щедро посланиците, той им позволи да се върнят на воля безопасно. Веднага последвало посолство на самият Арпад със съгласието на всички велможи, което поднесло на Салан 12 бели коня, 12 камили, 12 кумански момчета. Пратениците донесли още и 12 рутенски момичета и 12 хермелинови кожи (т. е. от морски мишки), 12 зобола (днес наричани czobel)
Салан отстъпва исканата земя на Арпад и изпраща с почести пратениците	и 12 златотъкани одежди. Представяйки тези дарове, пратениците изложили пред Салан своята мисия. Извънредно зарадван, Салан веднага подчинил на Арпад исканата земя със жителите ѝ от Унг до Сава: драговолно напълнил две шишенца с вода от
90	Дунава и им предал, смеейки се, сноп трева и награждавайки посланиците, ги отпратил на десетия ден.
Арпад повторно изпраща посолство до Салан и иска от него нови земи	След като превзел чрез пълководците си много други земи, Арпад повторно изпратил десет посланика при българския вожд Салан в България, които да му съобщят за спечелените от него и неговите люде победи и да поискат от него земята до реката Зогеа, сега наричана Загйова, владяна от Салан. Салан, като изслушал пратеничеството, виждайки, че маджарите насила ще си
От страх той ги отстъпва	вземат исканото, ако им се отрече, отстъпил земята до реката Загйова и отпратил посланиците с дарове.
Салан иска да си възвърне със сила отнетите земи	След това българският вожд Салан, виждайки, че мощта на маджарите нараства прекомерно, веднага поискал помощ от своя владетел, българския цар, и от гръцкия император Лъв VI. Малко дни след това той получил многочислени войски. Зарадван от тяхното пристигане, той веднага изпратил вестоносци до Арпад,

 

81

 

 

	които високомерно да му заявят да напусне незабавно завзетите земи и да се оттегли в родната си земя заедно с гнусното си племе. Възмутен, Арпад отвърнал на пратениците: „Кажете на вашия вожд Салан по-скоро да си иде в своята България. Земята, която
Арпад отговаря	се намира отвъд и отсам Тиса и Дунав, ми принадлежи по наследство, както и самият Тетел. Ако той не си вдигне оттам вещите, в най-скоро време ще опита остри ли са скитските стрели,
Извежда войска против Салан	копия и мечове.” Като отпратил натъжените вестоносци, той извел многочислена войска от река Загйова до пясъците на Олпар, крепост, разположена край самия бряг на Тиса, след това превзел и самата крепост и ограбил престолнината на вожда.
91	Разгневен, Салан се притичал с помощните войски на гърците и на българския цар, обаче бил жестоко разбит от маджарите и
Салан излиза срещу Арпад, но бива разбит	обърнат в бягство, прибързал да се скрие в Alba graeca или Белград. [371] Войниците му пък, за да се спасят от избиване, се помъчили да преплуват Тиса и много от тях се издавили.
Салан бива за втори път разбит с българите и гърците и проси мир	След 35 дни Салан изпратил другиго със своята и гръцката войска против маджарите, обаче и той пак бил разбит и прогонен. Така на следващия ден той изпратил вестители с разни дарове и молил за мир, доброволно се подчинил на Арпад и станал негов данник.   След три години Арпад се опитал да прогони до пределите на Влахия друг зависим от българския цар княз по име Глад,
Арпад подчинява княз Глад	комуто бил подвластен Банат. Глад излязъл срещу него с помощта на българите и власите, но след кратко сражение заедно със своите ударил на бяг към Панчево. Маджарите го преследвали, той не могъл да се спаси и се предал доброволно с всичкото си имущество. Тези събития, макар и случили се по-рано, пожелах тук да цитирам според анонимния нотариус на крал Бела, за да бъде
Историята на анонимния нотариус на крал Бела не е истинна	събрано всичко на едно място. Тъй като този летописец, от друга страна, съобщава и преувеличава само онова, което изглежда изгодно за славата на неговия народ, той нито споменава как българският цар Симеон си отмъстил за нанесеното му от маджарите оскърбление, за което узнаваме от други по-достоверни хронисти, нито пък българите по онова време са обитавали в Унгария, а само са имали като свои данници-васали тези князе,
92	т. е. Салан и Глад. Но да се върнем към изложението на нашата история.
Константин взема за свой кесар Роман [Лакапин]	В лято Христово 918-то [372] Константин въздигнал в съуправител своя опекун Роман [Лакапин] и му дал не титлата опекун, а император, като позволил да бъде коронясан в църквата Св. София с императорски венец. Но и царуването на Роман [Лакапин] било много неспокойно поради честите нашествия на българите в Тракия и бунтовете на първенците, за да не споменавам по-дребните щети, които българите често причинявали на