История на България от Блазиус Клайнер, съставена в 1761 г.

Глава V.

    За многобройните нахлувания на българите в Европа, преди да се установят на определени и постоянни поселения

 

b:

 

 

В 790 г. [225] император Константин, макар и неопитен във военното изкуство, с младежки жар се хвърлил във война с бъл-

 

52

 

 

 

53

 

 

 

54

 

  

Император Константин предприема поход срещу българите, но отстъпва от страх	гарския владетел Кардам, но както започнал войната с младежка безразсъдност, така я и водил с непостоянство и в кратко време загубил. Свидетелствува прочее Теофан, [226] който по това време бил жив, че когато младият император Константин се намерил с войската си лице с лице срещу противника, бил обзет от страх
42	и се върнал безрезултатно в столицата. При все това, горейки
Константин отново предприема поход против българите	от младежко желание за воюване, Константин отново през 791 г. [227] предприел със значителна войска поход против българите, и то защото някакъв си лъжлив ласкател му предрекъл сигурна победа.   Българският владетел Кардам водел колебливо войната, като прехвърлил своите люде в по-укрепените места, за да подтикне с това гърците към нападение. И наистина Константин нападнал разпръснатите българи, без да се спазва никакъв ред и никакви обреди, като че ли тръгнал на [сигурна] победа, а не
Константин претърпява поражение и бива обърнат в бягство от българите	на бой. Обаче за голяма своя беда и загуба: по-голяма част от войската му била избита, а обозът и по-главните пълководци загубени. Императорът бързо позорно избягал в столицата. И така, откъдето се надявал да спечели най-голяма слава, той придобил позор и станал омразен за всички. В 797 г. [228] по подстрекателство на мащеха му Ирина бил ослепен от първенците и наскоро след това умрял от скръб и мъка. След него на императорския престол се възкачил с измама и по безчестен път Никифор [229], покровителствуващ сектата на манихеите и чародейните изкуства. [230] Неговият избор за император станал в 802 г.
Българите биват подстрекавани от хуните против Карл Велики	В същата година, сиреч 802, хуно-аварите подбудили своите съседи българите против Карл Велики, [231] така също и Никифор, който тогава, както вече казахме, заел императорската власт и изпратил на заточение императрица Ирина. Обаче нито
43	българите, нито императорът се съгласили с хуните и така тяхното подстрекаване отишло напусто (Инхофер в Летописта на
Умира българският владетел Кардам, наследява го Крум	унгарската църква) [232]. Около 805 г. умрял българският владетел Кардам [233] и царството му наследил Крум [234].   В 808 г. [235] преди великденските празници българският владетел Крум повел войската си срещу град Сердика, превзел го с
Никифор излиза против тях	хитрост, избил шест хиляди ромейски войници, без да се брои голямото множество граждани. Никифор пък тръгнал против него на велики вторник, но не напреднал отвъд Одрин, нито пък извършил нещо достойно за споменаване, освен дето открил заговор против себе си. Откриването на тоя заговор му дало повод да вилнее срещу своите не със смъртни наказания и заточения, а с ограбване на имуществата им, тъй като повече се блазнил от златото на своите поданици, нежели от кръвта им. При все това той се мъчил с всички сили да убеди столицата, където се завърнал с голям позор, че отпразнувал Великден в Крумовия дворец (Теофан и др.). [236]
Крум дава повод за нова война	В 809 г. [237] Никифор изпратил пълководци, които да изплатят донесената от столицата заплата на набраните от Тракия воини. Пълководците изпълнили възложената им задача непредпазливо и непохватно. Българите подушили за мястото и времето, когато тези пари щели да бъдат раздадени на войниците, внезапно пристигнали там по потайни пътища, извършили нападение и заграбили не само всичкото злато, но и багажа на войниците и обоза

 

55

 

 

	на пълководците и ликуващи се върнали в родината си по пътя, по който дошли.
Никифор си отмъщава за нанесената му обида от българите	И така в 811 г., [238] която била съдбоносна за Никифор (нека използувам думите на правдивия историк от това време, Теофан), [239] който станал по-алчен от Фаларид и Мидас, се подготвил за война срещу Крум и българите в отмъщение за нанесените
44	му и споменати по-горе щети и поражения. През юли, като потеглил от столицата със сина си Ставракий, той заповядал на патриция и велик логотет да се обложат с данък църквите и манастирите, както и да се изискат недоборите за изтеклите осем години, тъй че из целия град не се чувало нищо друго освен плачове. И така, като събрал войски не само от Тракия, но и от по-далечни области, той повел срещу българите заедно с тях бедни пешаци, участвуващи в похода на собствени средства, въоръжени с прашки и тояги и ругаещи.
Крум напразно иска мир от Никифор	Българският хан Крум, боейки се от тия огромни множества, поискал мир, когато Никифор се намирал в Маркеле [240]. Обаче този не могъл да бъде склонен да сключи мир нито от съветите, нито от съвестта си, нито от увещанията на своите съветници, но с трепет навлязъл в България на 20 юли. [241] Преди обаче
Един от служителите избягва от Никифор при Крум	да навлезе в България, неговият любим служител Византий забягнал при Крум от Маркеле, като задигнал императорските одежди и сто либри злато. Неговото бягство мнозина изтълкували като зло предвестие за Никифор.
Побеждава българите	И тъй на третия ден след първите по-незначителни стълкновения Никифор получил преднина и навял такъв страх на Крум и на българите, щото този изоставил двореца си и всичко и се видял принуден да спасява със своите хора живота си в бягство и криене. Никифор не приписал богу щастливата си победа, а само на щастието и предвидливостта на сина си Ставракий, когото хвалел и възвеличавал, и отправял заплахи към ония първенци,
45	които го разубеждавали да не навлиза в България.
Неговата жестокост	Възгордян от този си успех, за да задоволи своята ненаситна алчност и жестокостта си, той заповядал да бъдат безжалостно избити безсловесния добитък, децата и хората от всякаква възраст и забранил на войниците си под заплаха на отрязване на ушите и ръцете никой да не посяга на плячката, та само той да
Крум моли за мир, но не получава	може да вземе всичко. Запечатал Крумовия дворец, като че ли всичко вече му принадлежало. Сведен до най-голямо затруднение и дълбоко унижен, Крум изпратил пратеници, като молел за мир, казвайки: „Ето, ти победи: вземи прочее, каквото ти е угодно, и иди си с мир.” Без никак да се трогне от това, Никифор, когото благоприятното щастие ожесточило, наредил да бъдат опозорени пратениците. Разярен и отчаян, Крум заградил и
От отчаяние Крум се окуражава	затворил всички достъпи и изходите на областта и всички планински теснини, през които бил проникнал императорът, с дървени укрепления и въоръжени люде и ги пазел. А самият той, като събрал колкото може по-голямо множество, потеглил срещу врага.
Никифор бива обзет от страх	Когато Никифор узнал чрез своите хора, че се върши това, бил обзет от такъв страх, че вече сметнал, че е свършено с него и войската му, и открито казал: „Дори и да имаме криле, пак никой да не се надява да избегне смъртта.” Но все пак не взел

 

56

 

 

	никакви мерки за предотвратяване на опасността, тъй като бил неопитен във воденето на война.
Крум го напада	И така на 25 юни [юлий] призори Крум със своите воини нападнал войската, вече почти обезкуражена, заедно със страхливия ѝ предводител и като я обградил отвсякъде, ѝ нанесъл
Побеждава го и го погубва	страшно поражение. На самия Никифор той отрязал главата и избил цвета на Източната империя, тъй като повечето от благородниците били последвали императора, и заграбил оръжието
46	и самите императорски съдини и украси. Той избил с меч голямо множество войници, на които бягството било осуетено от укрепленията.
Главата на Никифор, показвана за присмех	Отсечената Никифорова глава Крум изложил много дни на показ и подигравка пред идващите при него народи и за унижение на ромеите. След това взел я и очистил от плътта, обковал отвън и отвътре със сребро и от нея пили той и идващи при него славянски князе. Така Никифор погинал жалко и напълно заслужено като човек, „който не взел бога за помощник” (Псал. 51), а се надявал на многото си богатства и прекалил в своята суета.
Крум избива жестоко пленените християни, които не искали да се отрекат от бога	После останалите християни, които били пленени, [242] българите принуждавали да се отрекат от Христа и понеже не се съгласявали, подложили ги на много мъчения; едни съсекли с меч, други обесили, трети погубили със стрели, а останалите славно завършили мъченичеството си, като изгнили в затвор. За тези мъченици се говори в Римския менологий, [243] обаче погрешно, защото там се казва: чрез Никифор, което е станало при Никифор (за това виж Теофан, Зонара и др.). [244]
Михаил Куропалат наследява Никифор	Никифор наследил в управлението Михаил, наречен Куропалат [245], мъж кротък, благосклонен към вярата и затова бил прогласен за император не само от войската и народа, но и от целия сенат.
Българите вилнеят срещу Михаил	В лято Христово 812-о [246] победоносните български войски нападат императора Михаил, многозаслужил за вярата и голям миролюбец. Превземайки град Девелт [247], те го хвърлили в големи
47	душевни мъки. Затова се мъчил да сключи мир с тях на изгодни или неизгодни условия, но пречели извънредно тежките искания на Крум, възгордян от победите си. Той искал прочее между другото да му бъдат предадени всички българи, забягнали при християните, както и всички избягали от български плен християни. Императорът щял да приеме другите условия, макар и малко изгодни за империята; но тъй като не можел да изпълни това без ущърб на християнското име, то благочестивият император се видял принуден да отхвърли мира. Разгневен от това, Крум превзел с оръжие града Месемврия, разположен удобно край морето, снабден с пристанище и с всичко необходимо, и
Българите завземат град Месемврия	опустошил страшно околните селища. Той пак предложил мир, но отново при същите условия. Михаил също извел войски против Крум, но не се завързало никакво сражение. Той обаче се завърнал в столицата, радвайки се, понеже видял избягната опасността с отстъплението на Крум. Но тази нищожна радост не
Крум опустошава Тракия	траяла дълго. Едва изминали два месеца и през лято Христово 813-о [248] се разнесъл слух, че Крум отново вдигнал оръжие и заплашвал с опустошение цяла Тракия и Цариград. Срещу него се отправил на поход самият император, като събрал отрядите

 

57

 

 

	от [Мала] Азия и свикал войски от всички други места. Придружавала го съпругата му Прокопия, както говори Неизвестният автор, [249] не без негодувание от страна на войниците, които, осъждайки мекушавостта на императора, заплашвали, че не ще позволят да им заповядва жена. Затова тя се върнала в столицата, поверявайки съпруга си на първенците.
Императорът направя нищо	Този поход бил предприет през месец май, [250] обаче поради безразсъдството на императора и неговите, съветници станало
48	така, че войската без никаква полза и безделно се разхождала из Тракия за преголямо неудобство на местните жители и не успяла
Двете войски влизат в стълкновение: християните се бият безуспешно	да превземе Месемврия. На следния месец обаче, сиреч на 20 юни, [251] двете войски се срещнали недалеч от Одрин, завързало се сражение, завършило позорно за християните.   За този безславен бой разказва Теофан, казвайки: [252] „Още преди да бъде събрано нужното за боя множество войска, пълководецът на източните войски Лъв и на македонските Аплакис поискали да нападнат врага, но им било забранено от императора, смутен от боязливите съвети на своите. Когато войските се намирали вече близо при Одрин и едва започнало сражение, повечето [византийци] ударили на безредно бягство. Крум, учуден от тази необикновена постъпка, сметнал, че това е засада, и отначало забранил на своите да ги преследват. Виждайки обаче, че те безспирно и неудържимо бягат с най-голяма бързина, ги подгонил и като избивал голямо множество от тях, стигнал до обозите и ги заграбил заедно с друга богата плячка. Императорът в бърз бяг се насочил с останалите към столицата, а властта преминала в ръцете на патриция Лъв като човек много силен и храбър
Михаил се отказва от престола, наследява го Лъв, неблагодарен към Михаил	във всичко, което [Михаил], ако и против волята си, подтикнат от първенците, приел. Обаче Лъв се показал неблагодарен спрямо Михаил, който го бил възвърнал от заточение и му отстъпил властта; [Лъв] затворил него и двамата му сина, Теофилакт и Никита [253], в манастир, като дори наредил да бъдат ослепени, да не би някога да станат опасни за него.”
Българите обсаждат Цариград и Одрин	Българският владетел Крум, [254] станал още по-ожесточен от споменатата победа, допуснал да изминат едва шест дена след коронясването на император Лъв и като оставил брата си с войската
49	да обсажда Одрин, с войската си, натоварена с набрана в Тракия плячка, сам се насочил бързо към столицата. Не след дълго, за голяма тревога на гражданите, той обсадил града, като смятал, че градът, слисан от внезапната уплаха, лесно ще премине в негови ръце. Заобиколил прочее стените на града от Влахерните до Златните Врата и като извършил гнусно бесовско жертвоприношение в намиращата се недалеч равнина, изискал от императора да забие на самите Златни Врата копието си като свой владетелски знак. [255] Тъй като императорът не позволил да стане това, Крум се завърнал в своя стан. Лъв впрочем, без никак да се уплаши, бидейки много силен телом и духом, показал отлично строено по стените цялото градско население, с убедителни слова повдигнал духа на гражданите, а самият той бодро обхождал стените и поставял съоръжения за отбиване на вражеските атаки. Крум, удивен прочее от укрепените градски стени и от устроената императорска войска, загубил надежда, че ще превземе сто-

 

58

 

 

	лицата, се съгласил да сключи мирен договор и опитвал с различни слова да склони императора да иска мир.
Император Лъв устройва засада на Крум	Император Лъв при тези мирни преговори проявил лукавство, както казва Безименният, обаче правдив историк, [256] и поискал да погуби Крум, като знаел много добре, че българската държава процъфтява именно поради неговото мъжество и похват. И той устроил измамата си по следния начин:
Измамата па Лъв Арменец	Определил на Крум ден и час в място до града, разположено недалеч от стените и морето, за да водят преговори за мир, като обещал, че там ще дойдат с кораб градските първенци, с които ще бъде подписан мирният договор. Между това скрил по къщите, съседни на тези места, две хиляди въоръжени люде, които
50	при даден знак да се нахвърлят на него и неговите придружници. Императорът обаче не успял да осъществи своя замисъл.
Крум се изплъзва от засадата	Яздейки, Крум пристигнал на уреченото място и като слязъл от коня, се упътил за мястото на преговорите. Виждайки обаче, че някой от стените дава тревожно знак за нападение, метнал се на коня си и въпреки че бил обсипан със стрели, се измъкнал невредим, а неговите придружници попаднали в гръцки ръце.
Крум се разгневява и причинява огромни щети	Разярен от тази гръцка подлост, Крум опожарил всички сгради извън столицата, а това са били големи и разкошни постройки. Между тях била и сградата при Св. Мамант, [257] откъдето натоварил на коли и отнесъл със себе си бронзовите лъвове от хиподрума с мечката и змея от същия метал, както и тухлите, и мрамора.
Опустошава надлъж и нашир Тракия	Като се оттеглил оттам, той опустошил надлъж и нашир Тракия и разрушил Силиврия, Родосто и Атира [258] и всички околни градове и придвижил войските си, за да засили обсадата на Одрин,
Завзема Одрин, жестоко убива епископа на Одрин	който неговият брат вече усилено притискал. Когато стигнал там, този град, най-голям след Цариград, като повече не се надявал на помощ, бил предаден от гражданите на Крум. Той отвел всичките му жители в плен в България и събрал огромна плячка и богатство. Измежду другите одрински жители пленил и епископ Мануил, комуто първо отрязъл ръцете до раменете и после го съсякъл на две и хвърлил да го разкъсат зверовете. По същия начин били избити и придружниците на светия мъж [259].
Опустошава Тракия	В 814 г., [260] още ненаситил се от тази толкова бляскава победа и огромната плячка, Крум със своята войска нахлул отново
51	и опустошил Тракия, превзел Аркадиопол и отвлекъл в робство петдесет хиляди души, като просто се отнасял с презрение към силите
Превзема Аркадиопол	на Лъв и на гърците.
Отново напада гърците	В 815 г. [261] Крум с огромно множество отново се насочил към Цариград, но този път пренебрежението и самонадеяността погубила настървените от толкова победи българи. Като преценил разумно това нещо, Лъв, когато враговете все повече и повече наближавали, внезапно привечер ударил на бърз бяг към един хълм (Кедрин). [262] Българите, смятайки, че враговете са побягнали поради обичайното си малодушие и страх, се нахвърлили върху остатъците от техния стан и пръснати тук и там, алчно започнали да грабят плячка. Като строил войската си, Лъв излязъл срещу тях, нападнал ги с голям устрем и спечелил бляскава победа. Мнозина от българите били убити, а самият хан Крум бил ранен от удар на стрела и отнесен в родината си; от тая рана

 

59

 

 

	той умрял за голяма радост на цариградците, на които през целия си живот нанасял големи щети. С тази победа българите били изгонени от Тракия и бил сключен с тях тридесетгодишен мир. [263]
Лъв става враг на светите икони и наскоро бива убит от своя приемник Михаил Балбо	Лъв обаче, заслепен от гордост, станал враг на вярата и започнал да беснее срещу светите икони. Но той живял само още пет години, като в 820 г. бил убит от Михаил Балбо [264] [пелтек], наречен така поради недостатък в говора, който и го наследил на престола.
Спор между авторите за смъртта на Крум	Авторите не са единодушни за това, по какъв начин е умрял владетелят на българите. Зонара [стр. 101] [265] казва, че той е умрял ранен от удар на стрела в своята родина. Симеон [стр. 309] заявява, [266]
52	че поради божие отмъщение той се задушил от бликнала от носа и устата му кръв. Теофан пък, [267] най-правдивият от онова време писател, който завършва историята си до тази година, разказва, че той [Крум] поради греховете си ослепял и си навлякъл омразата на собствения си народ, така че от самите българи бил удушен с въже. Независимо от каква смърт е умрял Крум, всички автори са съгласни, че той е починал през тази година.
Цок наследява Крум през 816 г.	След като умрял Крум било през тази, било през следната 816 г. [268] на негово място от българите бил издигнат Цок. Този най-нечестив измежду всички смъртни, събрал всички пленени
Мнозина биват предадени на мъченичество от него	християни: пълководци, свещеници, дякони и миряни и след като ги предупредил да се отрекат от Христовата вяра и те не се съгласили, жестоко ги избил чрез различни и най-изтънчени мъчения.
Не управлява дълго	Този тиранин обаче не царувал дълго, тъй като към 822 г.
Наследява го Мартагон	или бил свален, или бил убит от своите, или умрял от естествена смърт и го наследил в царството Мартагон [269].   В 822 г. прочее [270] при царуването на император Михаил Балбо
Бунтува се узурпаторът Тома	узурпаторът Тома устроил заговор против империята. Тома, който бил от долен произход и слуга на сенатор, след като осквернил леглото на господаря си и се боял от наказание, избягал при сарацините, където прекарал двадесет и пет години, отказвайки се от християнската вяра. След това обаче, връщайки се при ромеите, съчинил измислицата, че той е Константин, син на Ирина. Той събрал осемстотинхилядна войска от варварите, с които имал тайни и престъпни договори, както и от всякакъв измет
53	хора, в течение на две години опустошавал страхотно цяла Мала Азия и най-подир решил да обсади самата столица.
Мартагон оказва помощ на императора	През 824 г., [271] научавайки това, българският хан Мартагон се притекъл доброволно на помощ в тази война на император Михаила и разбил с войската си самозванеца, когото после императорът заловил жив, като му бил предаден от жителите на Одрин, където бил избягал. В ръцете на императора попаднал също и неговият син, бившият монах Анастасий, който се укривал в крепостта на Вима, [272] но бил предаден от гражданите. След като отсякъл на двамата ръцете и краката, императорът наредил да бъдат оставени да умрат от бавна мъчителна смърт. Българите пък набрали огромна плячка, така сами се възнаградили за положения труд и се оттеглили.
Чудо с пленените християни, станало в България	В 825 г. [273] българският хан Мартагон още задържал в мрачен затвор много християни поради това, че отказали да се отрекат от вярата си; те били взети още преди 14 години в плен от българите в похода против ромеите. Великият и пресвет отшелник

 

60

 

 

	Йоаникий, като узнал за това, подтикван от милосърдие, напуснал обичайния си и любим начин на живот и предприел пътуване от постницата си до България. Той не се побоял от стражите, които пазели пленените християни, но дори незабелязан от тях, се промъкнал в затвора и веднага употребил за всички кръстното знамение. Чрез него се строшили веригите и се отворили вратите и той извел нещастните пленници като от ада и сянката на смъртта, както спасителят Исус извел патриарсите от преддверието адово и ги напоил не с вода, а със спасителното слово на животворното учение, поучавайки ги да не бъдат като бащите си покварен и ожесточаващ род, но занапред да се надяват богу и да не забравят даровете му, освен това и на чедата си да възвестят
54	неговата милост и чудеса. След това, като ги водил през цялата нощ на светло като нов Мойсей, той ги довел здрави и читави до ромейската граница. Изведените от него християни настоявали и често го питали: „Кой си ти, божи човече?”. Той не скрил името си, обаче казал, че тази милост трябва да се припише само богу. Така разказва авторът на житието на Йоаникий.
Българите нахлуват във франкското кралство	В лято Христово 829-о [274] по време на мира с император Михаил нетърпящите мир и покой българи се насочват към запад, за да подложат на голямо опустошение всички намиращи се помежду земи, и нахлуват във франкското кралство. Поради това през месец февруари на Аахенския събор бил свален от херцогството херцогът на Форум Юлиензис Балдрем [275] и неговото владение било разделено между четирима съуправители, сиреч други херцози, тъй като поради неговото нехайство българите опустошили земите, принадлежащи на Западната римска империя. Така съобщават франкските летописи. [276]През същата 829 г. умрял от дизентерия император Михаил Балбо, когото наследил Теофил [277], който иначе се проявил като добър владетел, освен дето с
Умира император Михаил Балбо. Наследява го Теофил	прекалена омраза преследвал монасите и светите икони. Той царувал 12 години и три месеца. [278] Какво са правили българите през тези години, гръцките писатели не отбелязват, тъй като, бидейки в мир с българите, не проявявали никаква вражда. Обаче от казаното явствува, че те не са кротували, а по обичая си са воювали,
55	нахлувайки в пределите на Западната империя.
На мястото на Мартагон идва Богор	Тук трябва да се спомене това, че след изтичането на дванадесет години през неизвестна обаче година престанал да царува българският хан Мартагон било поради естествена, било поради насилствена смърт, причинена от своите, или най-сетне защото
Теофил бил наследен от малолетния си син Михаил III	бил свален от престола. Наследил го Богор [279] наричан от други Богорис (Борис). Теофил пък бил наследен от Михаил трети [280] с това име император, негов малолетен син, вместо когото в продължение на четиринадесет години препохвално управлявала майка му Теодора. Тя защитила от всички врагове почитането на светите икони и истинската вяра и успешно я разпространила и сред българите. Възстановяването в Цариград на древната и истинска вяра донесло със себе си много добро, между другото и покръстването на българския народ, което ще изложа със словата на Куропалат, писател от тоя век, [281] приведени у Барония. [282]
Описва се първото покръстване на българите	И така, в лято Христово 845-о, когато на Петровия престол седял папа Сергии II, [283] българският княз Богор, като узнал, че над ромеите владее жена с невръстно дете, одързостен проводил

 

61

 

 

	пратеници до императрицата, чрез които заплашвал, че ще наруши мирните договори и ще нахлуе в ромейските предели. Императрицата обаче, не проявявайки никакво смирение или женственост, наредила да му известят следното: „И мене — рекла — ще намериш готова да ти се противопоставя с оръжие и по божа воля от тебе по-силна. Ако ли пък (недай боже!) излезеш победител, то и в този случай победата ще бъде моя, понеже ще победиш не мъж, а жена.” Посрамен и побоял се от тези думи, той се укротил и подновил предишните мирни договори.   Императрицата и князът си изпратили взаимно пратеничества. Императрицата приела пратеничество от някой си Теодор,
56	по прякор Куфара, [284] мъж способен и полезен за управлението на държавата, който тогава се намирал пленник в България.
Взаимна размяна на пратеничества между Теодора и българския княз	Князът пък получил [пратеничество] от сестра си, която била пленена в един от походите и се намирала в императорския дворец. Тя, пленена още преди това, през времето на своето пленничество била посветена в християнската вяра и научена на писмо и отскоро освободена, не преставала да възхвалява пред брата си християнските тайнства и да сее в сърцето му семето на вярата, Той обаче предварително бил посветен от Куфара в божествените тайни. Станала размяната и жената била върната на брата си, а Куфара на императрицата. Въпреки че и по-рано князът бил поучавай и посветен в божествените тайни, все още си оставал неверник, привърженик на своето идолослужение.
Голям глад измъчва Българин и става причина за покръстването	Върлувал обаче голям глад в българската земя и нямало от нийде помощ, вилнеела освен това и чума. [285] Князът лично призовал християнския Бог да му дойде на помощ и заповядал да стори това и целият му подвластен народ. Като измолил край
Богор се покръства и бива наричан Михаил	на глада и чумата, те се обърнали към истинската вяра. Князът бил покръстен и наречен на името на ромейския император Михаил от изпратения при него епископ.
Случва се и друго, което направя княза още по-ревностен във вярата	Случило се и друго, [286] което още повече утвърдило княза в таченето на истинската вяра. Бидейки страстен ловец, той се развличал с лов не само вън, но и когато почивал в къщи, и то чрез нарисувани животни. Като прочее построил нов дом, той наредил на някой си художник монах, по име Методий, да украси
57	този дом с рисунки. Обаче, вдъхновен от божието провидение, не предписал точно кои и какви животни да бъдат изписани, но му заповядал да нарисува каквото той пожелае, стига то да навява страх и ужас на зрителите. А той, като не познавал нищо по-ужасно от второто пришествие Христово, нарисувал именно това. Когато било завършено това изображение, князът, виждайки от едната
Изображение на Божия съд	страна да се увенчават праведниците, а, от друга, да се наказват нечестивите и като разбрал от художника смисъла на картината, веднага се отрекъл от вярата си и бидейки посветен от светия епископ, както вече казахме, приел в късна нощна доба светото кръщение. Князът се трудил дълги години, за да въведе в цялата си държава християнската вяра, обаче като не можал да понесе това, дяволът посеял там плевели.
Неверните заговорничат против княз Михаил, но той ги побеждава	Прочее в 851 г. [287] първенците иа българския народ, виждайки, че е променена обичайната вяра и култ, направили заговор против княза и искали да го свалят от властта. Той с малкото войници, които имал със себе си, ги разгромил и ги обърнал

 

62

 

 

	в бягство, като носел напред кръстния знак, и те, поразени, ненадейно станали християни.
Бунтовниците също безпокоят християните	По същото време някои бунтовнически тълпи против волята на княз Михаил преминали границата на империята на Теодора и чрез различни враждебни действия (както казва отец Кери) нарушили нейния мир, обаче Михаил ги обуздал. [288]
Михаил моли да му се даде от Теодора земя и я получава	И така, след като привел целия народ към една вяра, българският княз Михаил писал на царица Теодора [289] с молба да му бъде отстъпена областта, намираща се в онази част, която се наричала Желязна [290], тогава гранична между ромеите и българите, до Дебелт, и която българите нарекли Загора поради това, че подвластните му българи живели много на тясно. [291] Той обещал да състави само един народ и да спазва траен и неизменен мир.
58	Царицата пък твърде благосклонно и радостно приела молбата му и отстъпила споменатата област, пуста по онова време.
По онова време целият български народ още не бил покръстен	Това е било за българите нещо като въвеждане в Христовата вяра, тъй като не целият народ, а само някои са били приели християнската вяра. А жетвата е била запазена за папа Николай, както ще съобщим на съответното място. [292] Това, което по-горе предадохме за покръстването на българите, го съобщава Куропалат, [293] от когото са заимствували Кедрин и други гръцки писатели, [294] приведени у Бароний. [295] След като България е била обърната към истинското богопочитан