История на България от Блазиус Клайнер, съставена в 1761 г.

Глава V.

   За многобройните нахлувания на българите в Европа, преди да се установят на определени и постоянни поселения

 

a:

 

 

Неточно се твърди, че българите навлезли в България през 498 г.	Че българите не са се установили на постоянно местопребивание в България през 498 г., се доказва ясно от новелата на император Юстиниан, датираща от 541 г. [84] и приведена от нас в предшествуващата глава, тъй като с идването на българите не са могли да просъществуват нито католическата вяра, нито пък самите католици, а е трябвало да се спасяват с бягство. Ако прочее в 541 г. е бил поставен в България архиепископ, това е явно свидетелство, че по онова време католичеството е процъфтявало и езичниците-българи не са били още заселени в сегашното си отечество, понеже с идването им би била премахната правоверната религия, нито пък Юстиниан би имал повече някакви права върху родното си място, ако то е било завзето вече от българите. Ще трябва следователно да се види колко пъти българите са нахлували, докато си избрали постоянно местопребивание.   С нашествието на унгарците [85] в Европа в лято Христово 373-о голяма част и от българите, които са граничели с тях, се присъединили към хуните и известно време са воювали под началството на хунския вожд Атила. [86] После, като натрупали огромна плячка и се обогатили с чужди блага, огледали най-добрите места от тази земя, сиреч Мизия, Унгария и Сирмиум, [87] и се завърнали в страната си, натоварени с плячка. Вследствие на това у тях се породило желание по примера на унгарците да прославят името си и да се обогатят с чуждия труд. И тъй бог си послужил с Атила и българите, за да накаже християните за техните безчестия и грехове.
Анастасий император	Когато на 7 апр. 491 г. Анастасий е бил избран за император, Евфемий, предстоятел на византийската църква, [88] който добре
13	е знаел, че той е коварен еретик и твърде способен да смути църковните дела, не е могъл да бъде заставен да го увенчае с
Подписва решенията на Халкедонския събор	императорските знаци, докато не подпише собственоръчно решенията на Халкедонския събор. След като станал император, Лонгин, брат на Зенон, [89] повдигнал въстание против съперника си Анастасий, новоизбран и увенчан император, и завързал сражение с него, обаче бил пленен и за наказание ръкоположен за свещеник на Александрийската църква. Друг един пьк Лонгин, исавър по произход, под съмнение за сключено съзаклятие с Лонгин, бил изгонен заедно с всички исаврийци [90] (с които някога Зенон, който произхождал от този племе, бил изпълнил столицата). Като събрал прочее извънредно голямо множество както българи, така и от други варварски племена, той извел на бой 150-хилядна войска и бунтувайки се в [Мала] Азия, превземайки градове и
Исаврите се бунтуват в [Мала] Азия	крепости, предавайки всичко на огън и меч, причинил огромни щети.

 

35

 

 

Анастасий ги разбива	Въпреки многочислеността им, изпращайки срещу тях войските си, Анастасий им нанесъл страшно поражение и обезглавил пълководеца им Лонгин със съзаклятниците, пленени в една крепост, а главите им, заедно с пленените исаврийци, изпратил в Цариград.
Затъва в престъпления	Възгордян от тази победа, той отпразнувал с голяма пищност в столицата своя триумф. Като затвърдил властта си, той станал ненавистен на бога и хората, намесвал се престъпно в църковните дела, радващ се, ако църквата страда от разколи и секти, тъй като самият той е бил от сектата на манихеите или акефалите, по-скоро от всичките или никаква религия. [91] Той изтръгнал прочее насилствено собственоръчното си писание, в което чрез своя подпис потвърждавал [решенията на] Халкедонския събор, [92] та не само чрез разпоредби, но и чрез оръжие да принуди верните към
14	общение с еретиците и така ония, които оставали непокварени и твърди във вярата, по всякакъв начин опитвал да доведе до ереса.
Българите нахлуват в Тракия	Този бяс обаче бил укротен от изпратеното от бога отмъщение. В лято Христово 498-о българите, [93] чието име дотогава не е било чувано, нахлули от крайните северни предели и в тази и следващата година направили навсякъде големи опустошения, разбили цвета на Анастасиевата войска и щели да превземат
Императорът откупил мира със злато	самия Цариград, ако императорът Анастасий не откупил от тях мира със цената на много злато и тези, които не могъл да победи с оръжие, победил със злато.
Арист води несполучлива война с българите	Походът против българите се описва така: [94] „Арист, предводител на илирийската войска (казва Марцелин в своята хроника) с петнадесет хиляди въоръжени люде и с петстотин и двадесет коли, натоварени с необходимите за бой оръжия, тръгна на поход против българите, които опустошаваха Тракия. Повел битка край р. Зурта, повече от четири хиляди наши загинаха или при бягство, или падайки в стръмния бряг и извивката на реката и там погина цветът на илирийското войнство, като паднаха убити военачалниците Никострат, Тункус и Аквилин. Като получили прочее от император Анастасий толкова много злато и натоварени с безбройна друга плячка, те се завърнали в прежните свои поселения, а не в България, както мислят мнозина. Занапред този народ стана оръдие на божието правосъдие, с което беше наказвано неблагочестието на византийските владетели и безумието на отдалия се на безчинства народ. След като прекараха в мир една, две или три години, още в 502 г. те отново опустошиха
Отново опустошават Тракия	Тракия, без да им окаже съпротива нито един римски войник.” Император Анастасий обаче, комуто най-голяма наслада доставяло внасянето на смутове в църквата и който имал обичай да отблъсква варварите не с оръжие, а със злато, още веднаж с пари ги
15	насочил от изток към запад, като ги убедил да нахлуят в Унгария и другите съседни провинции, което и било сторено.
Умира Атила	След като Атила умрял в 444 или, както други твърдят, в 445 г., [95] неговите синове не могли задълго да съжителствуват в мир, тъй като дивата страст на властвуване ги запалила дотолкова, щото всичките трима със съюзените си маджари и други народи — гепиди, остготи, алани, руги, квади, херули,
Изтребвайки се взаимно, синовете му се бунтуват	маркомани, германци, свеви, турцилинги — взаимно си нанасяли кръвополитни поражения дотолкова, че синът на Атила Елак [96] бил

 

36

 

 

	убит, а пък войската му, съставена от различни народности, след голямо поражение се отказала да се подчинява и всяко племе се върнало в живелищата си. Другите двама синове на Атила, както и вождовете на маджарските племена повели цялото вече разкъсано хунско множество и го разпръснали тук и там: една част се отправила към страната на сикулите, а друга част потеглила към предишните си поселища в Скития. И така българите видели, че унгарското царство е освободено от страха пред Атила и неговите приемници и в по-голямата си част изоставено от унгарците.
Реан, предводител на българите, завзема Унгария	Великият български предводител Реан [97] с помощта и по съвета на император Анастасий, със съгласието на славяните, потеглил в 504 г. с войската си от изток към запад и завзел не
Българите биват победени в Сирмиум	само България, но и голяма част от Унгария заедно със Сирмиум. Обаче кралят на Италия, [98] излязъл срещу българите със силна армия, превзел завзетия от тях Сирмиум и в 504 г. ги разбил напълно в сражение, както свидетелствуват Марцелин [99] и Касиодор [100] в своите хроники. След това поражение българите се
16	завърнали и завзели в Банат земите около Тиса, които запазили чак до 884 г.
Възхвала на българската войнственост	За победата на Теодорих над българите така говори Енодий [101] в произнесената си похвална реч в чест на споменатия Теодорих: „Този е народът, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал; народ, у който този е продобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на противниците, у който бойното поле прослави рода, тъй като, комуто повече почервенеят от кръв стрелите в бран, той без колебание се счита за благороден. Те са народ, комуто преди битката с тебе не се е случвало да срещне противник, който да му устои, и народ, който дълго време е извършвал войните си само с набези.” И след като говори обширно за тяхната мощ и воинска твърдост, прибавя: „По-рано вярваха, че светът е открит за тях; сега смятат, че за тях е затворена само тази част от земята, която ти браниш.”
По това време българите получават от Анастасий България	Към това време изглежда, че българите за пръв път са започнали да се заселват за постоянно в обещаното им от император Анастасий отечество [102] и известно време стояли мирни след нанесеното им поражение. И така всичко, което дотук намерих достойно за споменаване за българите, събрах в едно, за да мога по-нататък по-лесно да следвам редуването на годините и поточно да предавам извършените от тях деяния.
Под предводителството на Виталиан българите въстават против Анастасий	И така в лято Христово 514-о, докато императорът Анастасий намесвал светските дела в църковните и безумствал срещу добрите църковни предстоятели, един от пълководците, Виталиан, по народност скит, [103] под предлог за защита на религията започнал голяма война срещу императора. Събрал в едно многочислена войска от хуни, българи и ромеи и се
17	отцепил от императора. И тъй като завзел цяла Тракия, Скития и Мизия, той завързал сражение с изпратената от Анастасий войска, нанесъл ѝ голямо поражение и избил около шестдесет хиляди войника заедно с пълководците Ипатий и Секундин, а даденото на войската злато и изобилната плячка наситили алчността на варварите. След тази успешна битка Виталиан насочил войската към столицата, но като се боял да не попадне във варварски ръце този

 

37

 

 

	толкова важен град, за чиято свобода той сам вдигнал оръжие, оттеглил оттам войската и се разположил на стан при Состениум.
Вождът Виталиан заедно с българите обсажда Цариград. Анастасий проси мир от Виталиан. Предложени от Виталиан условия за сключване на мир	Притиснат от нуждата, Анастасий изпратил пратеници до Виталиан, просейки мир при каквито и да било условия. Виталиан поставил следните условия: заточените поради вярата епископи да бъдат възстановени в своите санове; второ, да се свика вселенски събор в Хераклея, като се покани да участвува в него и римският папа, и тези точки да бъдат клетвено приподписани не само от Анастасий, но и от целия сенат и началниците на войските.
Анастасий става клетвопрестъпник	Анастасий приел тези условия и със сената и военачалниците ги потвърдил с клетва. Обаче Анастасий нарушил клетвата: той наистина свикал епископите на събор в Хераклея и дори
Българите отново въстават против Анастасий под предводителството на Виталиан в 515 г.	папа Хормизда [104] изпратил там свои пратеници, обаче [Анастасий], протакайки дълго, чрез различни измени ги принудил да се оттеглят оттам. Като видял, че е измамен, Виталиан събрал отново голяма войска от българи и други народности, в 515 г. [105] нанесъл големи опустошения чрез изтребления и грабежи, намира
18	задоволството си не толкова във [възстановяването] на религията — както заявявал, — колкото в задоволяването на своята амбиция и жажда за плячка. И за да нанесе колкото се може по-голям позор на ромеите, продавал всеки пленен войник за един обол. Анастасий повторно с измама го склонил към мир, свалил го от власт и го лишил от всички достойнства. Като вечен враг на църквата, той покровителствувал евтихианската ерес [106] и продължавал да преследва православните и най-много светите църковни предстоятели, докато в 515 г. починал [107] [вж. Теофан]. След като починал Анастасий, наследил го Юстиниан, [108] който управлявал до 565 г. и след неговата смърт при общо съгласие бил
Анастасий бива наследен от Юстиниан	избран в 566 г. за император Юстиниан Млади, тракиец по род. [109] Измъчван обаче от продължителна болест, той царувал само 13 години и като дал напътствия на Аниций Тиберий [110], умрял в 579 г. Обаче и неговият наследник Тиберий не царувал дълго, тъй като след четири години починал през месец август. Какво
Какво са вършели българите от 515 до 583 г.	обаче са вършели българите цели 68 години, от 515 г. до смъртта на Тиберия в 583 г., не се споменава у авторите. При все това Инхофер в Chronica historiae ecclesiasticae Hungariae [111] бележи към 541 г., че българите се съюзили с хуните и воювали с общо оръжие и войски.   В 549 г. [112] българите ведно с хунска войска, преминавайки Истъра или Дунава, нахлули във всички области, принадлежащи на Цариградската империя, и от Йонийския залив при входа на Адриатическо море, разположен около Крит, опустошили всичко до предградията на Византион и разрушили две силно укрепени крепости в Илирик и град Касандрия в Македония до Тракия, наричан някога Потидея [113]. Пленявайки сто и двадесет хиляди
19	души и натоварени с неизчислими богатства, те се върнали по местата си.
Зает императорът в различни войни, хуните и българите заедно вършат, каквото пожелаят	Нищо чудно: по това време прочее император Юстиниан бил зает във войната срещу персите и срещу вандалите в Африка [114] и затова българите и хуните, виждайки, че той не е в състояние да им окаже съпротива, всичко обръщат наопаки. Така през 542 и 543 г., както бележи Прокопий, [115] българите единодушно с хуните много пъти се връщали отново и нанасяли непоносими злини

 

38

 

 

	на ромеите. Те превзели Херсонес (Тракийския полуостров), който е разположен под Цариград и има един единствен тесен достъп, като отчасти пленили, отчасти избивали неговите жители. Някои от тях, възползувайки се от случая, преминали през морския пролив между Абидос на азиатския бряг и града Сестос [116], разположен почти диаметрално на другия бряг на Хелеспонта (където морето е тясно), нападнали азиатските селища и натоварени с огромна плячка, се завърнали в полуостров Тракийски Херсонес [117], разположен до Цариград. След толкова нанесени щети
Второ нашествие на българите и хуните в ромейските предели	българите и хуните стояли мирни една или две години, но не след дълго отново се връщат в Илирик, превземат Термополис, опустошават цяла Гърция освен вече споменатия полуостров Херсонес и по свидетелството на Прокопий [118] принуждават императора да им плаща данък и задоволени с неизчислима плячка за трети път се завръщат у дома.
Оплаквания против българите на древния писател Йорданес	Заслужава да се изслуша Йорданес [119] за тези нашествия на хуните и българите по онова време, който пише така за делата на гетите: „Над Черно море, казва той, се простират живелищата на българите, които са много известни за това, че причиниха злини
20	заради нашите грехове.”
Друг поход на българите и хуните против Юстиниан	Към 29-а г. [120] [от царствуването] на император Юстиниан части от хуните заедно с българи лесно преминали скованата в лед река Истър, или Дунав, в подвластните на ромеите земи с голямо множество конница и пехота под предводителството на хана си Заверган, който пратил част от войските си да оплячкосат Гърция, а друга част — към Херсонес. Виждайки, че там не би могъл да направи каквото желаел, той с конницата си, от която задържал при себе си седем хиляди, се насочва към Цариград, опустошава нивята и всички околности. Обаче старият пълководец Велизарий обръща в бягство с военното си изкуство и хитрост [нападателите].
Писателите приписват на унгарците и на славяните много деяния, извършени от българите	Желал бих обаче да предупредя читателя, че съвременните унгарски историци премълчават много неща, извършени в течение на 68 години от българи и унгарци, и често, премахвайки името българи, споменават само маджари. От други гръцки автори обаче се вижда, че към 556, 557 и 558 г. българите заедно с хуните са извършили нападение до града Галата и там са били победени от пълководеца Велизарий. [121] За да се върнем към предишната поредица от години, ще трябва да се припомни, че след смъртта на ромейския император Аниций Тиберий, роден в 538 г., го наследява Маврикий [122], на възраст четиридесет и три годишен, владетел с голяма храброст и известност, произхождащ от стар римски род. Нему отново обявил война през 586 г. в Тракия,
Българите с хагана нанасят много щети на ромеите	подпомогнат от българите, хаганът, вожд на хуните или аварите. Срещу него бил изпратен пълководецът Коменциол [123], който прогонил хагана както със своя устрем, така и със своята военна
21	хитрост.
Император Маврикий обуздава славяните в 593 г.	След като, както било възможно, уредил работите с хагана, императорът изпратил в 593 г. Приск с войска за обуздаване на славяните, които все нанасяли щети на ромеите. [124] Той западнал внезапно славянския княз Ардагаст [125], победил го в бой и го принудил да търси спасение в бягство, като избил мнозина от неговите воини, а други изпратил като пленници в Цариград. Най-

 

39

 

 

Приск пленява княза на славяните и избива много	после с хитрост пленява царя им Мусой, [126] пиян от извършения същия ден погребален пир за брата си, и избива голямо множество славяни. Славяните пък, силно разгневени за пленяването
Опитват отново да нанесат поражение на ромеите, но неуспешно	на княза им и извънредно много възбудени, последвали преминалите отвъд реката ромеи, които също били пияни в чест на спечелената победа: едва не ги сразили, ако в помощ на Приск не бил пристигнал изпратеният Генцон [127].   В 594 г. продължава войната против славяните. [128] Приск прехвърля Дунав и хиляда бързи конници предвождали ромейската войска. Тези хиляда конници попаднали на също хиляда българи. Българите, знаейки че има мир между ромеите и аварите или хуните, [129] и не считайки ромеите за врагове, вървели мирно по пътя си. Когато обаче ромейският авангард проявил враждебност спрямо българите, те се заклели, че не желаят да имат вражда с ромеите, тъй като между хагана и ромейския пълководец не съществувало никакво разногласие. Обаче Петър [130],
Изневиделица ромеите се натъкват на българи	предводителят на хилядата ромеи, в безразсъдния си бяс заплашил българите с унищожение и така двете войски започнали бой и си дали решително сражение и като си нанесли и немалко загуби едни на други, се върнали при войските си. След това българите уведомили хагана за нанесената им обида, който незабавно поискал от ромеите удовлетворение за нарушените мирни
22	договори и несъмнено щял да отмъсти с голяма сеч вероломното нападение над българите от страна на ромеите, ако хилиархът, или вождът на хилядата ромеи, не бил скрил постъпката си под благовидната (макар и недостойна за военачалник) лъжа, стоварвайки цялата вина върху префекта, негов заместник в този
Хаганът изисква от ромеите удовлетворение за нарушените договори вследствие на нанесеното поражение над българите	отряд, и казвайки, че всичко това е било извършено мимо неговата заповед, а изпращайки след това плячка и дарове, укротил хагана. От това проличава ясно защо писателите премълчават напълно за българите от 515 до 594 г. Достопочтеният отец Франциск Кери в краткото си изложение за императорите [131] към 594 г. твърди, че българите са били подвластни на аварския владетел като роби.
Причината, поради която се премълчава от писателите, какво са правили българите от 515 до 582 г.	Обаче с драговолното позволение на този голям историк на лист 20 посочих от унгарския църковен летописец Инхофер, [132] че българите още през 541 г. са били свързани с хуните или аварите и са водели война с общи оръжия и войска и следователно българите не са били подчинени в робство на аварите, но са били свързани с тях с най-тесен съюз, за да си давали взаимно военна помощ. Този съюз българите не били сключили необмислено, понеже, макар вождът на Велика България Реан да е виждал, че лесно би превзел във война много земи, обаче бидейки заобиколен отвсякъде от врагове и отстъпената от Анастасий земя още не била доведена в добър ред, налагало се да победят и да се покорят по-малките врагове, а с по-големите да се сключи мир. Така и станало, щото или самият Реан, или пък неговият син да сключи вечен мир с аварите или хуните, за да може по-добре да уреди държавата си и заедно с аварите или хуните да се обогати чрез постоянни плячкосвания, извършвани в земите на ромеите и на другите съседни народи.
23	Прочее нека не се мисли, че българите са липсвали във войската на хагана, когато той в 596 г., [133] виждайки, че Приск често прехвърля Истър, или Дунав, с войската си, и боейки се от въз-

 

40

 

 

 

41

 

 

 

42

 

 

Българите с хагана, предводителя на хуните или аварите вилнеят против ромеите. Хаганът ограбва много неща от ромеите, но ги изгубва	можна опасност за своите владения, излиза срещу Приск и преминава Истър. Превзема Сигидунум, днес Сегедин [134], разрушава крепостните му стени и преселва другаде жителите му, след това завзема Бангас [135], град в Далмация, с четиридесет други укрепления, които се предават, и от тези грабежи натрупва огромна плячка, която обаче, зле придобита, скоро и зле загубва. Защото трибунът Гондоис [136], изпратен от Приск с две хиляди войници, за да разузнае какво готвят аварите, преминал по потайни пътеки и се озовал в планинските теснини, където две хиляди авари пазели всичката илячка. Нападайки ги в тъмнината и разбивайки и разпръсвайки всички, гой отнел плячката. Узнал това, хаганът бил обзет от гняв и страхувайки се от по-лошо, се върнал в земята си. След две години, т. е. в 599 г., [137] хаганът отново започнал войната и обсадил Томи в Тракия. Научавайки се обаче, че ромейският пълководец Коменциол се насочил с голяма войска към Никопол [138], за да му прегради пътя, пристига набързо и обръща
В 599 г. хаганът отново започва война и обсажда град Томи	в бягство Коменциол, не добре водещ военните действия, и скоро след това Превзема града Дризипера [139], като по варварски начин опожарява храма св. Александър. [140] Скоро обаче божието отмъщение последвало светотатственото престъпление. Прочее чумна епидемия до такава степен започнала да върлува всред войската, щото всичко се изпълнило с трупове и самият хаган загубил седем сина. След това направени били постъпки за мир и било
Сключва се мир между императора и хагана	поставено условието от хагана, щото владенията на двамата да се разграничават от Истър и императорът да плати на хагана обичайната сума, сиреч двадесет хиляди жълтици. За пленените пък
Нечувано престъпление на Маврикий поради скъперничество	воини да заплати за всеки един по жълтица. Обаче Маврикий,  обзет от скъперничество повече, отколкото би могло да се мисли,  не пожелал да заплати на хагана нито жълтица, нито половина, нито най-малката плата от четири обола [?] и затова тиранът,
24	разпален от ярост, избил всички до един. [141]
Хаганът отново започва война	B 600 г., [142]  предизвикан от императора, хаганът започнал с голяма смелост отново войната. При Виминациум, който град от някои автори се смята за Видин, [143] а от други се споменава като разположен недалеч от Видин, завързал три битки с Коменциол, но винаги неуспешно: в първата загубил три хиляди, във
В 602 г. хаганът опустошава Тракия	втората девет, в третата петнадесет хиляди заедно със синовете си и в четвъртата битка хаганът с голям гняв отстъпил победен и посрамен. Обаче той не стоял задълго мирен: събрал отново
Маврикий бива свален, наследява го Фока; царува седем години. Хераклий става император	войските си, за да отмъсти за нанесената му щета, излял гнева си в Тракия, избягвайки стълкновение и трупайки плячка, и след това се завърнал в земите си. В 606 г. [144] Маврикий бива свален и на мястото му идва жестокият Фока [145], който властвувал само седем години, и в 609 г. бил премахнат, като му били отрязани ръката и главата. На следващата година го наследява Ираклий [146], който на 5 окт. 610 г. бил увенчан с императорската корона от патриарх Сергий [147].   При царуването на този император в 614 и 615 г. е бил превзет Ерусалим [148] от персийския цар Хозрой [149], пресветият кръст бил отнесен в Персия и деветдесет хиляди християни, купени с пари от юдеите, след много мъчения били избити от омраза към вярата.

 

43

 

 

Лукавството на хагана	В 619 г. [150] хаганът поканва коварно императора покрай Дългата стена, за да сключи мир. Хаганът се опитал да плени императора, който не подозирал никакво зло, и дал знак на скритата в горите войска. Императорът обаче, като свалил царските отличия,
25	избягал. А хаганът отвлякъл в плен около 70 хиляди християни. Това именно приведох, защото българите навсякъде в тези битки винаги са оказвали ценна помощ на хагана, което още по-ясно ще проличи от това, което ще кажа.
Ираклий храбро се бие с Хозрой, персийски цар	В 625 и 636 г., [151] след като император Ираклий в течение на цели две години воювал в Персия заради предишните обиди от страна на Хозрой и сложил край на безбройните нанесени на християните злини, той го свел до такова затруднение, щото този
Хозрой повиква против Хераклий българите, славяните и аварите или хуните	видял, че не е повече в състояние да се съпротивлява, принудил се с много обещания да склони българите, славяните и аварите или западните хуни да му се притекат на помощ и да нападнат Цариград като столица на империята и по този начин да принудят Ираклий да отстъпи от Персия.
Обсаждат столицата Цариград	Тези народи, привлечени от такъв изгоден случай за война, се струпали в огромно множество при Цариград, смятайки, че градът, вече отдавна обсаден от персите и лишен от всякаква помощ, в кратко време ще бъде превзет от тях; и това щяло да стане с него [града], ако с всемогъщата си помощ преблажената Дева и Богоматер не бе защитила града, предоставен на нейната опека от императора. [152]
Обсаждащите биват молени за мир	Варварите вече приближили подвижни кули до стените, вече с всякакъв вид машини нападали града. Гражданите, измъчвани от толкова трудности и загубили всякаква надежда за помощ,
Не приема молбите на умоляващите	настойчиво молят хагана за мир при каквито и да било условия, предлагайки освен това немалко количество злато, само и само хаганът да запази непокътната столицата и да отстъпи от нея. Обаче варваринът не се трогнал от всичко това: съобщил им, че не може да преговаря с тях, ако до един не напуснат града, оставяйки богатствата си в него.   Префектът на града Бонос, [153] макар и виждайки, че всичко отива към гибел, напрегнал всичките си сили, за да отблъсне варварите от столицата, като предприемал чести нападения срещу
26	враговете, опожарявал техните машини и се стараел мъжки да се съпротивлява на приближаващите се до стените кораби.
Хитростта па хагана пропада	Виждайки това, хаганът заповядал, щото огромно множество българи и славяни да се спусне в морето по реката Варнисос [154] и да атакува града от другата страна, така че там да се струпат множество граждани, а той от другата страна по-лесно да нахлуе в града. Начинанието обаче излязло несполучливо: славяните, обградени от по-големите кораби на византийците, претърпели страшно поражение. Нито пък хаганът можал да изпълни замисленото: избързвайки с даването на сигнал за атака, славяните предварително издали тази измама на градските жители. И така хаганът, виждайки, че не е в състояние да направи нещо, със съюзниците си — славяни и българи, се връща в своите земи.
Богородица видяна да защищава града	Александрийската хроника [155] и Теофан [156], описвайки тази обсада, казват, че хаганът по време на обсадата е заявил, че е видял пищно облечена жена, която обикаляла сама без страх градските стени. Кедрин пък пише, [157] че аварите или хуните са видели тази

 

44

 

 

	жена да върви бърже с голяма свита от вратите към неприятелския лагер. Виждайки я, аварите сметнали, че това е императрицата, която иде при хагана да иска мир, и поради това ѝ сторили
Хаганът се връща в Панония	път да мине със свитата си; обаче внезапно тя изчезнала от погледа на всички заедно със своите придружници. Когато тя изчезнала, аварите, българите и славяните, обзети от ярост и бяс, започнали взаимно да се избиват и стигнали до такова клане,
27	щото владетелят им, загубил всяка надежда да превземе града, се завърнал в Панония. Така полезно се оказало това, че Ираклий, заминавайки за Персия, поверил града на опеката на Богородица.
Ираклий умира в 641 г.	На смъртния си час Ираклий [158] определил за равноправни свои наследници Константин от Евдокия и Ираклион от
Наследяват го братята Константин и Ираклион с майка си Мартина. Константин бива отровен от майка си и брат си	Мартина и посъветвал и двамата да имат като майка и императрица Мартина, след това разпореждане, издувайки се от подкожна вода, сиреч поради напредваща водянка, умира в лято Христово 641-во при тридесетата година и месец шести от своето управление. Наследили престола му братята Константин и Ираклион с майка си Мартина, обаче наскоро Константин бил отровен от мащехата си Мартина и от брата си, за да може тя единствена да царува със сина си Ираклион.
Те обаче и двамата осакатени биват затворени в манастир	Обаче майката и синът станали омразни както на народа, така и на пълководеца Валентин [159]. Повдигнало се въстание и те били хванати и затворени в манастир, осакатени и обезобразени, като на Ираклион бил отрязан носът, а на Мартина езикът.
Констанс бива убит	В края на 641 г. бил провъзгласен за император Констанс [160], син на Константин, който нещастно царувал 27 години и бил убит подло от някой си арменец в Сиракуза, в банята Дафне в 668 г., владетел — нещастен в живот и смърт. [161]
Наследява го син му Константин	След смъртта на Констанс бил провъзгласен за император по-старият му син Константин, наричан още Погонат [162]. В 673 г. той успешно прогонил сарацините от пределите на империята и от Цариград и ги победил славно в много сражения. Виждайки това, арабският вожд Маавия [163] се отказал и той от войната и сключил мир, което направили също и аварите и другите народи, които иначе обичайно винаги нападали ромеите. И така поне веднаж империята се видяла в мир, който обаче траял едва две години.
Българите опустошават тракийските предели	В 678 г. [българите] опустошили тракийските предели, след като отново се установили там. [164] Срещу тях предприел поход Константин, приготвяйки всичко нужно за целта. В Истъра били
28	изпратени многочислени кораби. Българите, изплашени от мълвата за могъщата войска и от присъствието на самия император, спрели нападенията си и се скрили в едно удобно за отбрана място, наречено Онгъл [165], защитено от окопи и блата. Не след много пристигнала там императорската войска, но понеже враговете не излизали на открито, нито пък войниците се решавали да си пробият път до тях през тези непроходими места, много дни прекарали в бездействие.