Извадки от книгата
"Кроватова България и покръстването на българите"
от
Ганчо Ценов
(любезно предоставени от Евелина Teneva)





(Настоящото изложение има за цел не да потвърди изводите на Ценов, а по-скоро да извади на бял свят дадените от него преводи на старите историци, имащи директно отношение към историята на българите, за да могат тези източници да бъдат ползвани от интересуващите се при по-нататъшни изследвания по засегнатите теми.  Оттук нататък единствено дадената в кавички информация НЕ представлява формулировка на Ганчо Ценов, а цитат във формата, в която той е бил даден в книгата.  Запазено е и описанието на източниците, тъй като основна цел на този препис е да служи като конспект на основните извори, ползвани от автора, както и на информацията, в най-сух вид, която те дават.  Коментарите на автора са често умишлено пропуснати, за да има възможност четящият сам за себе си да прецени към какви умозаключения водят изложените факти.)

==============================================================

(стр. 17)

І...І Мен ме интересуваше да установя на какви исторически данни почива твърдението, че българите първоначално са живели покрай река Волга, и установих, че историческият източник за това е византийският историк от XIV столетие Никифор Грегорас (1295-1360 г.).

Той пише, че скитите някога живели до една голяма река, която местното население наричало Булга и по нея се нарекли българи. [1]

І...І

След това Грегорас пише, че тези скити-българи "преминали двете Мизии (земята от Панония до Черно Море), та всичко станало плячка на мизите, както се казва.  Настанили се в Македония и останалата Илирия, където им се харесало.  И царско (княжеско) седалище имаше там, което после стана град, който бе възнаграден с архиепископия от император Юстиниан, която, както казахме, се нарича Първа Юстиниана".

Българите значи са били скити, които някога си, преди създаването на Юстиниана Прима, което е станало през 535 година, били завзели не само двете Мизии, но и Македония и останалата Илирия.


(стр. 33)

І...І В хрониката на владиката Йоан от Никиу Мизия е наречена "провинция България".  Там се казва, че роденият в Залдаба, днес Шумен, Виталиан се е бил надигнал (516 г.) против император Анастасий.  Срещу него император Анастасий е изпратил по море към Варна военачалника Кирил.  Сражението станало между Шумен и Варна, след което Кирил се оттеглил във Варна и спрял там, а Виталиан останал в провинцията България. [2]


(стр. 34)

І...І Константин Порфирогенет пише, че император Константин Велики (306 до 337) поради партизанските нападки на скитите и на самите българи направил от Тракия особена тема (за защита на Цариград) І...І [3]

На друго място, описвайки появяването на сърбите в историята, станало по времето на император Хераклий (610-641), когато те отнякъде си дошли при императора, Порфирогенет пише: "Когато България се намираше под римска власт, умря князът на сърбите, който бе избягал при императора."


(стр. 35-36)

Гръцки и латински автори за старинността на българите

Най-важните свидетелства Златарски не съобщи, а онези, които той спомена, ги спомена в изопачена форма.  Тъй например Теофан, който нарича българи живеещите в Тракия и Илирия Прокопови хуни, отбелязвайки събитията в Източната Римска Империя под година 494, пише: "В тази година (494) и тъй наричаните българи, които живееха в Илирия и Тракия, нападаха и се отдръпваха, преди да ги забележи човек." [4]

В. Златарски споменава приведеното тук в своята История (I. 46) тъй: "Теофан пък, като говори за това нашествие (на кутригурите, за които Теофан тук нищо не говори - б. а.), споменава, че българите нахълтали и в Илирия, преди да се узнае за тях!"  Българите значи се били вдигнали от Азия и, без да ги забележи някой, преминали реките Волга, Дон, Днепър, Днестър и Дунав, прекосили Стара Планина и Родопите и "нахълтали в Илирия, т. е. Македония и Албания, без да ги забележи някой".  Дяволи българи!  Когато от Теофан се разбира, че недоволните от римското владичество българи са водили в Илирия и Тракия партизанска война против римляните.

Теофан е живял в края на VIII и началото на IX век, а Комес Марцелин, който е илириец и съвременник на тези събития, отбелязва в своята хроника под година 499 следното: "Арист, военачалникът на илирийските войски, с петдесетхилядна въоръжена войска и 250 коли, натоварени с нужното за бой снаряжение, тръгна против българите, които плячкосвали Тракия.  Боят се завърза при р. Цурта (Чорлу), където бяха унищожени повече от четири хиляди наши, било като бягаха, било като падаха от брега в реката".

Тук като българи са означени Прокоповите хуни (чети: споменати от историка Прокоп), защото те обитавали прохода Цурта.  І...І Българите, след като разбили римската армия в Тракия, нахлули тогава в Илирия или Македония.  Тези събития са станали по времето на император Анастасий, а в Манасиевата хроника се казва, че тогава българите били заели долната Охридска земя и цяла Илирия. І...І Сега нека обясним един факт, с който много пъти се злоупотребява.

Двамата Теодориховци:  Теодорих, Триаровият син, и Теодорих, Теодомировият син, заплашвали съществуването на Византийската империя.  Теодорих, Триаровият син, заплашвал от Одринско Цариград, а другият Теодорих - Илирия, и бе завзел даже Епидамнус (Дурацо).  Тогава император Зенон се видял принуден да се свърже в съюз с тъй наречените българи, обаче Теодорих, Триаровият син, отблъснал хуните и се отправил към Цариград." [5]

Като българи Йоан Антиохийски тук е означил хуните, защото Триаровият син отблъснал хуни, за да продължи пътя си, а трябваше да отблъсне българи.

В. Златарски предава това събитие по следния начин:

"Към 80-те години на пети век у съвременните писатели изпъква името не на хуните (?), а на българите.  Така Йоан Антиохийски ни съобщава, че през 482 година, когато остготите нападнали придунавските провинции, император Зенон (494-491) се видял принуден да повика не помощ "за пръв път тъй наричаните българи". [6]

Зенон не "повика", а се свърза в съюз с живеещите между Цариград и Адриатическото крайбрежие българи главно против остготския Теодорих, който не се намираше на Дунав, а в Дурацо, на Адриатическия бряг, и се готвеше да навлезе  в Тесалия.  За да защити тезата, че българите са късни монголски пришълци, Златарски си служи с неистини, като казва, че това събитие е станало на Дунав, докато то е станало на Адриатическия бряг.


(стр. 37)

За да се бори с готите, които от една страна, застрашаваха Цариград, а от друга - Епир и Тесалия, Зенон се обърна за помощ към живеещите между Тракия и Адриатическо море българи и назначи Едеския (Воденския) войвода Сабиниан за военачалник срещу Теодорих Теодомиров.  Сабиниан съумя с разни маневрирания да накара Теодорих да напусне Адриатическото крайбрежие и Македония, но без да го унищожи.  Понеже Зенон не бе доволен от този начин на действие, той изпрати убийци да унищожат Сабиниан, когото историците наричт Велики.  Теодорих Кривогледият, или Триаров, падна от кон и умря, а Теодорих, Теодомировият син, се примири със Зенон и се оттегли в Мизия, която той напусна през 488 г., за да замине за Италия и да я завладее за Зенон.  Отивайки за Италия, той минал през Сирмиум, където с измама покорил и убил Трапстил, Княз на гепидите.  В Същото време той тук (в Долна Панония) повалил на полесражението в една голяма битка и Буса, княз на българите. [7]

От приведеното се вижда, че по онова време, 488 г., българи са населявали не само Македония, но и Долна Панония. І...І

След смъртта на Сабиниан Велики илирийски и македонски войвода станал синът му пак на име Сабиниан, когото Теодориховият възхвалител, Тицинският епископ Енодий, нарича български войвода.

След като Теодорих станал италиански крал, той поискал да присъедини и Сирменската област към Италия, защото тази област по-рано е спадала към Западната Римска империя.  В Сирмиум князувал тогава гепидският княз Тразерик, синът на Трапстил, когото Теодорих убил при заминаването си за Италия.  При Тразерик живеел и братовчед му Мундо.  Тразерик постоянно уверявал Теодорих в своята преданост, но той не му вярвал и изпратил своите благородници Пиций (Пеца) и Хардуик с непосвещавана дотогава в бой младеж, за да завземат Сирмиум.  Пиций успял да завземе града без бой и управлявал областта хуманно като собствена, а не я ограбвал като завладяна.  Гърция обаче използвала това положение на събитията, за да предизвика война с българите.  Опряна на готската помощ, тя искала да сведе българите под свое опекунство.  За тази цел тя спечелила гепида Мундо на своя страна, който тероризирал българите с плячкосване.  Йордан ни говори за тези събития както следва:

"Теодорих изпроводи своя граф Пеца, който заемаше първо място сред първенците му, да вземе Сирмиум.  Пеца пропъди тамошния княз Тразерик и завзе града.  След това потегли против Савиниан, военачалника на Илирикум, който се биеше тогава с Мундо при Маргоплан (днес Кюприя на р. Морава) и разби илирийската войска."

"Този Мундо, прочее, който е от рода на Атила, бе избягал от гепидите и се скиташе отвъд Дунав в необработени и необитавани места.  С помощта на отвсякъде събрани крадци, разбойници и убийци той завзе една кула (един кастел) на брега на Дунав, която се казваше Херта, и остана тук, където той живееше от ограбване на околността, крал на своите крадци.  Нему впрочем, който се намираше в отчаяно положение и мислеше да с епредаде, дойде на помощ Пеца и го спаси от ръцете на Савиниан, след което той от благодарност се подчини на крал Теодорих". [8]  Понеже българите в Долна Панония и Горна Мизия били омаломощавани от Мундо, Теодорих използвал този случай, за да завземе Сирмиум, столицата на Долна Панония.

І...І

Пиций или готите и Мундо са се сражавали впрочем на Морава  с илирийци.  Тези илирийци се наричат от Енодий, който е свидетел на сраженията, българи. І...І  Енодий пише:  "По времето на тези усмирители Гърция чрез посегателството на съюзника Мундо прояви несъгласие с тамошното (българското) ръкополагане, като свеждала своите българи под опека, понеже по време на боевете си служела с кастела (който Мундо зае).  Тогава Мундо, мислейки, че за да се защити е достатъчно, ако твоите (Теодориховите) кохорти биха узнали как би изпатил той, с бързи пратеници съобщи за опасността си." [9]

Йордановите илирийци Енодий нарича българи.  Най-важното обаче, което научаваме от взелия участие в тези събития Енодий, е, че Гърция, или Византия, е била инсценирала тази война, за да подчини българите, които тя наричала свои българи; считала ги за хора на Византийската империя.  Досега Византия употребяваше ту тоя, ту оня Теодорих против българите.  Сега, когато Теодорих Теодомиров с настаняването си в Италия стана силен, тя реши да си послужи с тази сила срещу непокорните си българи.  Привлякла на своя страна бандита Мундо и чрез него тиранизирала населението в Мизия покрай Дунав.  Наричайки мизийците българи, Енодий потвърждава по-стария Йероним, който нарича Мизия България.

Българите излезли против споменатото от Йордан ограбване начело с илирийския и македонския военачалник Сабиниан, когото Енодий обозначава като български войвода.  Това сражение между подпомогнатия от готите Мундо и Сабиниан се сочи като най-къвопролитното сражение, което по онова време е ставало.

Енодий казва: "Сблъскали се два народа, които никоа не са се плашили от смъртта.  Чудили се един на друг, че се намират равни на себе си и че в човешкия род гот се осмелява да противостои на българин и българин на гот.  Най-сетне готите победили.

След това двете римски империи се повърнали на старата си граница." [10]

Българите значи досега са пречили на цариградската и римската държава да граничат една с друга І...І  Излагайки поражението на Сабиниан, Енодий казва на Теодорих: "Виждам пред себе си проснат българския войвода, на когото твоята десница ограничи свободата."

Енодий обозначава илирийския войвода Сабиниан като български войвода.  Църквата на илирийските българи Гърция е искала да постави под своя опека.

За тези българи Енодий казва, че преди теодорих те са били народ, на който всичко, каквото е поискал, е принадлежало:  "Те преди това поражение си мислеха, че светът им е отворен навсякъде: сега обаче считат, че само онази част на империята им е затворена (недостъпна), която ти защитаваш."

И оттук приведеното се вижда  какъв народ са били българите и каква роля са играли в Римската Империя.

След отслабването на императорската власт, особено в Рим, те били фактически господари на Тракия, Илирия и македония, и поставили в сянка римската курия, т.е. тази курия загубила всякакво влияние.  Чак след победата на Теодорих над българите тя започнала отново да просветва под неговата защита и двете римски държави (или Византия и Италия) започнали отново да граничат една с друга.

І...І

Същото се разбира и от Касиодор, министъра на Теодорих Велики.

Той предава едно писмо от 527 г. на крал Атанарик до патриция Кипрян, в което, като изтъква неговите воинствени добродетели, казва: " Виждал те е досега праотечественият Дунав да воюваш: не те плашеше българското множество, което все още си въобразяваше, че ще може да противостои и на нашия удар." [11]

А в писмото си от 526 г. до Римския сенат крал Атанарик пише за войводата Толуин, че щом започнал да става юноша, за да кали смелостта си против храбър народ, бил изпратен с похода срещу Сирмиум, тъй че онова, което бе научил от думите на оня храбър мъж (Теодорих), да го покаже сам на бойното поле.  Жадувал за триумф над хуните и още при първите сблъсквания спечелил заслужена похвала, като започнал да избива страшните по целия свят българи." [12]

І...І

От приведеното се вижда, че българите, с които се е сражавала Теодориховата Сирменска експедиция, са били голям народ, от който всички други в Римската империя са се бояли.  В своята хроника пък от година 504-та Касиодор пише, че "Италия отново заела Сирмиум, след като Теодорих победил българите." [13]

Касиодор и Енодий потвърдиха по един блестящ начин тезата, че българите са стари тракоилирийци.  От тях ние разбрахме защо Мизия в 4-ти век се е наричала провинция България: защото старите автори са считали българите за стари мизийци и стари илирийци.

Какво прави обаче Златарски?

Той просто премълчава тези факти.  А които не е могъл да премълчи, той ги изопачава.  За да представи българите като късни пришълци, той пише за Мундо следното: "И Марцелин, и Енодий, и Йордан ни разправят, че един варварски войвода Мундо, който водил потеклото си от рода на Атила, помогнал със своите българи през 505 г. на остготите в едно сражение против императорските войски." [14]

Очевидна неистина, защото казаните автори пишат тъкмо обратното.  А именно, че Мундо, готите и Византия са воювали против българите, а не че Мундо предвождал българи против Византия.  Непознаващ историята, Златарски обозначава предвожданите от Сабиан илирийски българи като "императорска войска"!  Как може да се каже, че българите са воювали на страната на готите, когато Теодориховият министър Касиодор пише, че Теодорих завзел Сирмиум, след като разбил българите?

А върху Енодий Златарски пише само следното:

"Енодий, епископ на гр. Павия, който е живял между 473 и 524 г., в панагирика си към Теодорих Остготски казва, че той още от млади години се прославил с победите си над непобедимите дотогава българи.  Същият Енодий споменава и за друго едно сражение на готите с българите, което е станало пак в Теодорихово време, но в което сам Теодорих не е взел участие поради напредналите си години.[15]

Казаното тук е още от началото до края измислено, защото в посочения от Златарски източник няма казано подобно нещо.  Първото предположение от тук приведеното не е казано от Енодий в похвалната му реч към Теодорих, а е казано от Атанарик относно войводата Толуин.  И второто предположение не се намира в посоченото от Златарски място.  От това трябва да се извадизаключение, че Златарски не е чел Енодий и Касиодор - най-важните автори за старата българска история, и споменава имената им само за украшение, да покаже, че е учен човек.  Понеже свидетелствата на Енодий и Касиодор опровергават неговата теза за късното идване на българите, то той ги е смотолевил по горния начин.  Наука ли е това?

След гореказаното за Енодий, Йордан и Марцелин Златарски вади следното заключение:

"Приведените тук известия ясно свидетелстват, че към средата на втората половина на 5-ти век българите започват от черноморските си живелища да играят първенстваща роля  в областта на средния и долния Дунав и дотолкова се засилили, че съвременниците ги смятали за непобедими, а византийският император, както и близките му съседи, ги викали на помощ против германските си врагове, като са разчитали както на тяхната сила, тъй и на старата им вражда с остготите." [16]

Това е измислица от началото до края, защото посочените автори не говорят за българи покрай Черно море и Дунав, а за такива в Тракия, Илирия и Панония.  Сражението не става заради черноморските брегове, а за Сирмиум.


[Back]



Списък на цитираната литература:

(1) Nic. Gregoras, Bonnae vol. I, 26

(2) H. Zotenderg, Jean, eveque de Nikou, p. 378

(3) ed. Bonnae. III. De adm. Imper., p. 44 et cet.

(4) Theophanes, p. 143

(5)  Johann. Antioch., p. 619

(6)  В. Златарски - История I, 43

(7)  Pauli Historia Romana. Monum. Germ. histor. II, 213

(8)  Jord. Getica. LVIII, 300

(9)  Ennodius, Monumenta germaniae Auct. antiq., p. 211

(10)  Monum. Germ. Auctor. antiq., VII, p. 211

(11)  Monum. Germ, Auctor. antiq., 12, p. 252

(12)  Cassiodorus, Monum. Germ. ibid., p. 239-249

(13)  Part. I. 69, col. 1247

(14)  В. Златарски. История I, 46

(15)   В. Златарски. История I, 43

(16)  В. Златарски. История I, 44