Запазената документация, свързана с историята на българската емиграция в Съединените щати, показва, че ролята на безспорен пионер в развитието на българския културен бизнес сред емиграцията се пада на акционерното дружество "Народен глас". То е основано през 1907 година в град Гранит сити, щата Илиноис. Началото му е положено през втората половина на 1906 година. Инициативата е поета от четирите основни търговски къщи в Гранит сити и Медисън - тези на Константин Мицарев и Никола Алабаков (Гранит сити) и Лазаров и Евангелов и "Гичо" в Медисън. А функцията на непосредствени изпълнители е подета от българите Христо Недялков и Атанас Матеев. По това време Недялков и Матеев са служители в параходната агенция на американския гражданин от хърватски произход Франк Зоти в Ню Йорк. Още през 90-те години на XX век Зоти успява да обхване по-голямата част от българския емигрантски пътникопоток от Съединените щати за Европа. За да информира своите клиенти за цените на параходните билети, разписанието, по което се движат корабите и пр., Франк Зоти започва в началото на XX век да издава периодически малки рекламни вестници на съответните балкански езици (сръбски, хърватски, руски и др.) Съдържанието им е предимно рекламно-информационно и имат за цел да поддържат връзката между фирмата и клиентелата, за да може тя да купува билети само от фирмата "Франк Зоти". По същия повод през 1906 година Зоти започва да финансира в Ню Йорк издаването и на българския вариант на рекламния си вестник, който е наречен "Работник" За неговото описване са наети Недялков и Матеев. За около две години те овладяват тънкостите на вестникарския занаят. Двамата разбират от собствен опит, че "с помощта на един вестник може в скоро време да се засили своята търговия", тъй като годините 1906-1907 отбелязват първия пик в активизирането на българския емигрантски поток за Съединените щати. 
По същото време до аналогични изводи в Гранит сити и Медисън достигат и акционерите в първите големи български търговски къщи в САЩ - "Константин Мицарев и Ко", "Ник Алабак", "Лазаров и Евангелов" и "Братя Гичеви". В двата близкостоящи града тогава вече живеят към 5 000 български емигранти. Четирите търговски къщи печелят с бързи темпове от хотелите, бакалниците, хлебарниците и кафенетата си. Немалко доходи им носят и продажбата на параходни билети, както и препращането на пари до България. По сведения на съвременници само от Гранит сити и Медисън през 1906-1907 година всяка седмица се изпращат за България "повече от 25 000 долара, от които се реализираше добра печалба" от страна на посредниците.
До лятото на 1907 година четирите български търговски къщи в Гранит сити и Медисън обаче получават само половината от печалбата, идваща от продажбата на параходните билети и препращането на паричните запаси. Те все още действат като "агенти", представляващи Франк Зоти. Следователно Зоти получава втората половина от печалбата. При наличието вече на бързо разрастващото се българско емигрантско тяло търговците решават да прекъснат отношенията си с фирмата "Франк Зоти". Сами да сключат договори с параходните компании и да ги представляват - без посредничеството на хърватския търговец.
През юни 1907 година А. Матеев напуска службата си при Франк Зоти и влиза в сдружение със споменатите четири български търговски къщи в Гранит сити и Медисън. Така през юли 1907 година е създадено ново българско акционерно дружество "Американ Балканик Асосиейшън". Седалището му е в Ню Йорк. Главни акционери в него са търговските къщи "Константин Мицарев и Ко", "Ник Алабак", "Братя Гичеви" и "Лазаров и Евангелов". За пръв управител на фирмата е избран А. Матеев: "Целта на дружеството бе, се казва в един документ, щото всички параходни билети да се вземат направо от компаниите чрез дружеството и се разпределят между съдружниците, както и да се препращат парите - пак по същия начин, с което се реализираше почти двойна печалба". Така е отстранен посредникът Франк Зоти.
За да привлекат трайно и изцяло българската клиентела към себе си, акционерите в "Американ Балканик Асосиейшън" решават да започнат да издават най-напред собствен вестник на български език. "Именно основаването на това дружество стана причина да се приложи по-скоро в действие идеята за издаването на български вестник, с който се гонеше целта да се развие и закрепи частната търговия между българските търговци тук. Да се развие и засили търговията на новооснованото дружество "Американ Балканик" посредством реклами".
През август 1907 година акционерите на "Американ Балканик Асосиейшън" се събират на първото си общо събрание в кантората на Константин Мицарев в Гранит сити. Като гости са поканени и Петър Гошев, технически управител на Мицаревата фирма, и журналиста Христо Недялков. По това време той също вече е напуснал редакцията на спонсорирания от хърватите вестник "Работник". Като най-запознат с вестникарския бизнес Христо Недялков дава точна информация колко ще струва създаването на една българска печатница в Съединените щати, за да може акционерното дружество да разполага със собствена техника, с чиято помощ да разгърне и друга издателска дейност. В последна сметка тогава е решено:
"Вестникът да се започне в едно най-скоро време и да се поръчат нужните букви". Акционерите се договарят да проведат още едно подготвително събрание, на което да се избере име на новосъздадената първа българска печатница в Съединените щати.
Второто заседание на акционерите е проведено към края на август 1907 година в кафене "Македония" на Иван Цолов в град Медисън. Стига се до дебати за името на печатницата и особено за това на вестника, който ще се издава най-напред там. Никола Алабаков настоява предприятието да се кръсти "Македония" като вестникът носи същото име. Съдружниците му обаче смятат, че по този начин би се привнесъл политически елемент в едно чисто комерсиално издание, което се подготвя. Затова надделява становището да започне издаването на вестник "Народен глас", като печатницата носи също това име. Обиден, Никола Алабаков напуска събранието с уговорката, че няма да участва с капитал при изграждането на първата българска издателска фирма в Съединените щати. Запазвал си правото да сътрудничи със съакционерите си само в търговията с параходни билети. Тогава като основатели и собственици на новосъздадената печатница остават само фирмите "Константин Мицарев и Ко", "Лазаров и Евангелов" и "Братя Гичеви". Те подписват договор, който им дава равни права и задължания върху издателската фирма, публикувания от нея вестник "Народен глас" и от евентуалната печалба.
За пръв служител в новосъздадената печатница е назначен Христо Недялков в качеството му на редактор на планирания вестник "Народен глас". Уточнено е, че новият вестник на първо време ще излиза два пъти седмично, страниците му ще се набират на ръка, а отпечатването ще се осъществява с чужда печатарска машина с кирилски шрифт, "докато се види как отива вестникът и се купи собствена негова печатница". За помощник редактор в новата печатница е повикан от Чикаго българинът Георги Зафиров. След двуседмична работа е подготвен първия брой на вестник "Народен глас", който е публикуван в град Гранит сити на 12 септември 1907 година.

           

Вестник "Народен глас" е посрещнат много добре от българската емиграция в Съединените щати. Неговите издатели още в началото започват да разпространяват не само рекламна информация, но и полезно четиво за ограмотяването на емиграцията, за разширяването на знанията и за условията на живот и работа в щатите. Затова още към края на 1907 година постоянните абонати на вестника достигат нелеката за реализация цифра в Америка - 400 броя. Разширяването на работата налага собствениците да наемат още трима словослагатели, за да може производственият колектив да се справя навреме с работата си. За настаняването на издателството е наето едно помещение на улица "Д" N 1830 в град Гранит сити. Много скоро обаче идват и изпитанията.
През есента на 1907 година в Съединените щати избухва тежка икономическа криза. Над половината от българските емигранти остават без работа в продължение на близо три години. Замира и търговията. В тези условия, след завръщането на голяма част от гурбетчиите в Отечеството, секва и притокът на абонаменти за вестник "Народен глас". Едва зараждащият се български "културен бизнес" още непроходил, съответно също преживява и първата своя криза. Как се развива тя?
Най-напред търговските къщи "Братя Гичеви" и "Лазаров и Евангелов" заявяват, че оттеглят дяловото си участие от печатарското дружество. Цялата негова издръжка ляга върху търговската къща "Константин Мицарев и Ко". Тъй като вестник "Народен глас" се набира на ръка, се оказва, че неговото издаване започва да поглъща ненужно много средства. В допълнение и печатницата, в която се отпечатва вестникът, увеличава цената на извършваните услуги. При това положение постоянно нарастващите пасиви от дейността на първата издателска фирма в Съединените щати се стоварват само върху бюджета на търговската къща "Константин Мицарев и Ко", която вече е станала едноличен собственик на фирмата.
Останал с намалена заплата при условията на кризата през лятото на 1908 година, Христо Недялков си подава оставката от издателството като негов главен редактор. На овакантеното място е преназначен дотогавашният му заместник Георги Зафиров. За да се намалят разходите за наем на първата българска издателска фирма, Зафиров премества редакцията си в помещение на търговската къща "Константин Мицарев и Ко". А за да се елиминират и големите такси за печатането на вестник "Народен глас" и другите планирани издания, е решено издателството да се възползва от занижените цени по време на кризата, за да бъде закупена собствена печатарска техника. През есента на 1908 година Константин Мицарев заплаща цената за една печатарска машина, а за помощник на Георги Зафиров от Ню Йорк е доведен Матю Георгиев. До този момент той е успял да спести 1500 долара, които внася доброволно на съхранение в касата на Константин Мицарев, за да се подобри финансовото състояние на новоизгражданата българска издателска фирма. Освен това М. Георгиев е добър художник карикатурист и се очаква неговата дарба да се отрази положително върху качеството на печатарската продукция на фирмата.



Предприетите мерки обаче се оказват недостатъчни за спасяването на издателството. Търговските къщи "Лазаров и Евангелов" и "Братя Гичеви" поставят настойчиво искането Константин Мицарев да им върне обратно дяловия капитал, с който те участват при основаването на печатарското акционерно дружество през 1907 година. Тъй като Мицарев изпитва много сериозни финансови затруднения, бившите му съдружници отнасят въпроса до американския съд. Съответно от там, през февруари 1909 година, е наложен запор върху собствеността на издателството - включително и върху печатарската машина. Впоследствие полицията отнема цялата техника с изключение на печатарската преса, която е оставена на Мицарев. Така разходите за издръжката на първата българска печатница в Съединените щати допринасят в определена степен за фаталното задълбочаване на кризата, преживявана по това време от търговската къща "Константин Мицарев и Ко". През февруари 1909 година тя обявява официален фалит.
На 12 март 1909 година Мицарев, П. Гошев и М. Георгиев правят отчаян опит да спасят новото си предприятие. Тримата подписват договор за съдружна работа с уговорката да внесат по 500 долара дялов капитал и така с обединени финансови усилия да продължи издаването поне на вестник "Народен глас". През март обаче, вследствие на официално обявения фалит, държавният синдик влиза във владение на всички имоти, собственост на Константин Мицарев, поради големите дългове, които той има да връща на американските си кредитори, натрупани още при набирането на стартовия капитал за основаването на неговата търговска къща. Опитът за спасяване на първото българско издателство чрез неговото "преосноваване" след обявения фалит и с други акционери (П. Гошев и М. Георгиев) не успява. В резултат през март 1909 година на практика първата издателска фирма, създадена от българи в Съединените щати през първата половина на XX век, е ликвидирана.

                  

Съгласно договора, подписан между Матю Георгиев и Константин Мицарев през март 1909 година, Георгиев обаче става съсобственик на фирмата "Народен глас". След като Константин Мицарев е обявен във фалит, Матю Георгиев фактически остава единственият собственик на марката "Народен глас", съгласно регистрационната практика на американското законодателство. Тъй като Константин Мицарев след фалита не е в състояние да върне на Георгиев сумата от 1500 долара, внесени в неговата каса на съхранение, Мицарев реално няма основание да претендира вече за "съсобственост" върху търговската марка "Народен глас". Самият Матю Георгиев обаче няма собствен опит във вестникарството и печатарския бизнес изобщо. Затова той решава, че сам не е в състояние да възроди издателството си, чийто единствен реален собственик вече е. В резултат през пролетта на 1909 година Матю Георгиев кани за свой съдружник българина Васил Стефанов. Той е роден през 1879 година в село Габарево, Казанлъшко. На младини работи като печатар около Константин Бозвелиев в град Казанлък. От 1903 до 1906 година се премества в София, където работи в печатницата на най-добрия независим български вестник по това време - вестник "Вечерна поща", издаван в столицата на България от С. Шангов. През 1907 година Васил Стефанов емигрира в Съединените щати и започва работа като чиновник в администрацията на търговската къща "Константин Мицарев и Ко". Останал обаче без работа след фалита на нейния собственик, Стефанов решава да се завърне отново към печатарския занаят. Така той приема предложението да стане съдружник на Матю Георгиев в издателската фирма "Народен глас". Съответно двамата сключват вече нов партньорски договор, по силата на който от втората половина на 1909 година те стават съсобственици и издатели и на вестника. По същество започва изграждането на ново акционерно дружество. Реално обаче издателската фирма "Народен глас" през 1909 година съществува само чрез своите двама собственици, които с големи усилия продължават да списват вестник "Народен глас". М. Георгиев и В. Стефанов не притежават вече нищо от старото имущество, закупено от трите търговски къщи, тъй като то, както вече беше казано, е продадено, за да бъдат върнати дълговете на Константин Мицарев към американските му кредитори. През 1909 година вестник "Народен глас" се печата в една американска печатница в град Сент Луис, която разполага и с кирилски шрифт. Тъй като там липсвал опит за печатането на издания на български език, текстът се набира на руски матрици по системата "монотайп".
Въпреки липсата на собствена материална база търговската марка "Народен глас" оцелява. Нещо повече! Двамата нови собственици на първото българско издателство в Съединените щати си поставят за цел да променят коренно облика на издателската си фирма. За целта те започват най-напред с промяната в основното, което издават и продават на зараждащия се български културен пазар в Съединените щати - вестника "Народен глас". От предимно рекламно информационно издание, обслужващо преди всичко бизнес интересите на своите непосредствени издатели - търговските къщи в Гранит сити и Медисън, вестникът е "обърнат в един общонароден, прогресивен и независим български вестник". Тоест разширен е диапазонът на издателския интерес, засилен е стремежът изданието да внася повече българска култура и духовност сред емиграцията - обстоятелство, което означава качествена промяна на политиката, реализирана от малцината деятели, опериращи по това време на българския културен пазар в Съединените щати. В резултат от разширяването на издателския кръгозор на вестник "Народен глас" се увеличава ролята на фирмата в духовния живот на българската общност зад океана. Вестник "Народен глас" постепенно се превръща в мощен фактор, съдействащ за "ускореното сглобяване" на един много по-цялостен и системно функциониращ културен пазар сред българската диаспора в Съединените щати.
Междувременно през лятото на 1909 година Матю Георгиев се разболява тежко от туберкулоза. Лекарите му препоръчват да замине за известно време на почивка из топлите южни щати на САЩ, за да може организмът му по-лесно да се пребори с болестта. В продължение на десет месеца Георгиев се настанява и прекарва в град Сан Антонио, Тексас. През това време, тъй като икономическата криза все още бушува, за да намали печатарските си разходи, Васил Стефанов продължава борбата за възраждането на първата българска издателска фирма в Америка.
Публикуването на вестник "Народен глас" е прехвърлено от град Сент Луис в Гранит сити.


Български квартал в Гранит сити - 1910 г.

 Отново в американска печатница - при това по-лоша, но работеща с по-изгодни цени за услугите, които извършва.Като се възползва от падналите цени на пазара на печатарската техника, Васил Стефанов закупува и първите собствени матрици за изливането на българските букви при набирането на текста. В това време (28 юли 1910 година) Матю Георгиев умира. Тъй като всички разходи, свързани с неговото лечение, са поети от съдружника му Васил Стефанов, от началото на август 1910 година той съответно става едноличен собственик на издателската фирма "Народен глас". Естествено Васил Стефанов разработва и собствена бизнес стратегия за възраждането и окончателното стабилизиране на своята фирма. Обобщавайки изминатия път, той разбира, че успехът му в издателския бизнес минава само през създаването на собствена печатница, която е в състояние да затвори напълно издателския цикъл. Само така може да се намалят до минимум издателските разходи, които е принуден да плаща ежедневно на американските фирми. Затова в продължение на половин година той проучва откъде може да се сдобие с печатарска техника на най-изгодната за него цена.
В началото на 1911 година Васил Стефанов е поканен да посети град Жиниди, щат Ню Йорк. Там една руска емигрантска издателска къща продава изгодно печатарска техника. След проведените разговори на място е договорено в Гранит сити да бъде транспортирана линотипна печатарска машина, снабдена с преса. Подписан е договор за изплащането на техниката чрез месечни вноски. Към края на март 1911 година закупената печатарска техника пристига в Гранит сити. Васил Стефанов наема подходящо помещение на ъгъла, образуван от улиците "С" и "Д" в Гранит сити, и там инсталира печатницата, която създава сам. Така "се поставиха основите на нова, независима, модерна и доста добре уредена печатница", обобщава в едно свое издание Васил Стефанов.
За обслужването на машините в новоизграждащата се българска издателска фирма са наети на работа словослагателите Тодор Калев и Спиро Розов. Благодарение на тяхната сръчност и професионална опитност от пролетта на 1911 година вестник "Народен глас" започва да излиза три пъти седмично - в понеделник, сряда и петък, Васил Стефанов за пръв път е в състояние да започне отпечатването на чужди вестници срещу заплащане, за да увеличи приходите на фирмата си и да разшири своята дейност в перспектива. Началото е поставено с публикуването на новооснования тогава вестник "Работническа просвета", орган на образувания през 1910 година "Българо-македонски социалдемократически просветен съюз". Започва печатането и на първите брошури с нравствено и религиозно-възпитателно съдържание, написани от ръководителя на "Българската протестантска мисия в Америка" - пастор Цвятко Багрянов. Налага се практиката издателската фирма "Народен глас" да отпечатва ценоразписите на търговските фирми, обявления, некролози, покани за тържествени случаи и др. Така първата българска издателска фирма в Съединените щати, макар и бавно, започва да печели. Съответно собственикът й продължава да обмисля стратегията си за разширяването на своята дейност върху бавно формиращия се български културен пазар сред емиграцията.
Важна роля за цялостното по-нататъшно възходящо развитие на българската издателска фирма в Съединените щати изиграват още двама български емигранти - Васил Граматиков и Александър Шуменов. Граматиков е роден в село Екши Су, Леринско. Средното си образование започва в гръцка гимназия в град Лерин, а се дипломира в Битолската българска гимназия. След това няколко години живее и работи в град Пловдив, където създава и семейство. Знае гръцки, турски и френски език. През 1910 година пристига в град Индианаполис, щат Индиана, и там научава и английски език при Димитър Медичков. Така че, когато Васил Стефанов се нуждае от нови съдружници, за да може да осъществи проектите си за разширяването на първото българско издателство в Съединените щати, и решава да покани Васил Граматиков да стане съдружник във фирмата "Народен глас", Граматиков вече е един добре подготвен човек за работа в културния бизнес. През пролетта на 1912 година издателската фирма "Народен глас" вече се движи от Васил Стефанов и неговия нов съдружник Васил Граматиков. Вестникът излиза редовно, а останалите печатарски услуги се извършват качествено и в срок. Затова приходите от абонамент, рекламата, публикувана върху страниците на вестник "Народен глас", и публикуването на чужди издания, продължават да растат, като към края на 1911 година за пръв път надхвърлят 10 000 долара-една добра печалба за времето си. Добрият финансов резултат показва, че първата фирма, работеща на новоформиращия се български емигрантски културен пазар в Съединените щати, работи в правилна посока. Затова през май 1912 година Васил Стефанов и Васил Граматиков пристъпват към осъществяването на нов проект, свързан с по-нататъшното разширяване на предприятието им.

        

По това време в град Гранит сити живее и българинът Александър Шуменов. Той открива първата книжарница в Америка за доставката от България и продажба сред емиграцията в Съединените щати на разнообразна книжнина на български език (библии, буквари, художествена литература, календари и др. - главно издания на издателство "Христо Г. Данов"). Шуменов е роден в Ресенско, Македония. Няколко години живее и работи в Цариград и София. През 1906 година пристига в Съединените щати и отваря книжарницата си. Големите трудности обаче, които среща в своята търговия, го подтикват той също да потърси съдружници. Така близките бизнес интереси на издателската фирма "Народен глас" и първата българска книжарница в САЩ стават база за обединението на двете предприятия, работещи успоредно за формирането на самостоен български културен пазар сред емиграцията зад океана. Преговорите за сдружаването се водят през май 1912 година, а през месец юни е основано ново, съвместно акционерно дружество "Първо Българско Издателско Дружество - "Народен глас" Пъблишинк Ко". Същият месец то е регистрирано по търговския закон на щата Илиноис и започва работа. За председател и касиер на фирмата е избран Васил Стефанов, подпредседател става Александър Шуменов, а Васил Граматиков е определен за секретар.
На практика освен издателската дейност през 1912 година издателското дружество установява монопол и върху доставката от България и разпространението сред емиграцията в Съединените щати и Канада на всякаква учебникарска, научна и художествена литература. Изключително благоприятно отражение за развитието на нейния бизнес през есента на 1912 година оказват драматичните събития, разиграли се на Балканите.
През октомври 1912 година избухва Балканската война. Тогава пламва "небивал глад", по израза на един съвременник, за информация от родината. Поради това "тиражът на вестника, а така също и обявленията и приходите се удвоиха и утроиха” по сведения на самите акционери. Освен увеличаването на печалбата издателската фирма "Народен глас" по това време спечелва и изключително висок морален престиж сред емиграцията. По инициатива на Васил Стефанов вестник "Народен глас" открива подписка за набирането на доброволни помощи, събирани от емиграцията за подпомагането на Българския червен кръст и ранените войници по време на Балканската война. Общо за два - три месеца вестник "Народен глас" събира и изпраща в София сумата от 7000 долара. Общо през цялата война сумата на събираните дарения надхвърля 100 000 долара. В израз на благодарност цар Фердинанд, царица Елеонора и премиерът на България, Иван Евстатиев Гешов, изпращат неколкократно благодарствени телеграми за изключително полезната народолюбива кампания, организирана от вестник "Народен глас". Така в масовото съзнание на емиграцията се утвърждава представата, че издателската фирма "Народен глас" е получила и формалното "институционализиране" като безспорен лидер на духовния живот на диаспората - обстоятелство, което увеличава още повече моралната тежест и авторитета на всичко онова, което Васил Стефанов и неговите съдружници пишат по-късно. Затова, когато през август - септември 1913 година в Съединените американски щати съзрява идеята за свикването на първия общоемигрантски конгрес, вестник "Народен глас" се налага като инструмент, който съдейства най-много за подготовката и създаването на "Българо-македонския народен съюз в САЩ". Всички тези обстоятелства позволяват издателската фирма "Народен глас" да се стабилизира напълно и окончателно като главен фактор, опериращ на българския емигрантски културен пазар в Северна Америка.
В началото на 1913 година капиталът на фирмата е увеличен от 10 000 на 25 000 долара. Той е набран чрез продажбата на нови акции на стойност от 15 000 долара. Теса закупени главно от тримата собственици. За да се преустановят напълно плащанията на наем, е решено да се закупи свободно място в град Гранит сити и там да се построи собствено здание, в което да се настани цялото предприятие. Васил Стефанов, Александър Шуменов и Васил Граматиков изготвят сами плана на двуетажна сграда с дължина 60 фута и широчина 35 фута. На първия етаж са предвидени обширни помещения за печатарските цехове, а на втория са обособени два апартамента за семействата на Васил Стефанов и Васил Гра-матиков. Строежът е поверен на предприемача Димитър Лазаров, който предава готовото здание само за 6 месеца.
По същото време за сума от 7000 долара е закупена нова печатарска машина, която е в състояние за един час да отпечата 6000 вестника направо върху хартия, развивана от рулон. Така на 1 юли 1913 година на улица "Д" N 1812-1814 в град Гранит сити отваря врати първото българско модерно издателство в Съединените щати - "Народен глас".



Високопроизводителната техника и особено небивалото увеличаване на интереса сред емиграцията за събитията на Балканите през Междусъюзническата война позволяват от юли 1913 година вестник "Народен глас" да се превърне в ежедневник. Така се появява първото печатно издание, което се разпространява всеки ден между българската диаспора в САЩ, разнасяйки информация за родината, за проблемите на емиграцията, осигурявайки й ценно четиво по различни обществени, морално-етични и образователни въпроси. Вестникът излиза вече в тираж 3000 броя и се разпространява из всички щати, където по това време работят българи - от източното до западното крайбрежие на Съединените щати и Канада.
Обявяването на Първата световна война през лятото на 1914 година и последствията от нея дават ново благоприятно отражение върху по-нататъшния напредък на издателството. Преустановените пътувания през океана приковаватза шест години петдесетхилядната българска емиграция в Америка. Интересът към съдбата на Македония, особено след намесата и на България във военните действия, също увеличава абонамента на единствения ежедневен български вестник в Новия свят. Увеличената норма на печалбата през военновременния период дава мощен тласък за развитието и на частния български бизнес от страна на емиграцията. Новосъздадените фирми започват да рекламират своята дейност по страниците на "Народен глас" и също увеличават приходите на неговите издатели. В резултат през 1915 година тиражът му се вдига на 4000 броя, а след 1916 година достига максимума, реализиран някога изобщо в тиража - 6000 броя323. Тоест само за три години тиражът е удвоен, като съответно и печалбите стават два пъти по-големи. През 1917 година издателство "Народен глас" вече отчита приходи в размер на 21 466 долара. Добрите печалби през годините на Първата световна война позволяват на акционерите да закупят по това време напълно нова печатарска техника, с която механизират изцяло производствения процес.
В края на 1916 година за 3000 долара е закупена модерна машина за нареждане на буквите - "Линотип" N 19. Тя позволявала се организират бързо текстовете за заглавия, реклами и обявления, изискващи различни размери на шрифта и нееднаква широчина между буквите. През 1917 година Васил Стефанов закупува още една машина за бързо нареждане на вече готовия вестник - "Линотип" N 5. За да се облекчи доставката на печатните издания, през 1917 година са закупени още две машини. Едната се нарича "Графотайп". Тя позволява да се отпечатват на малки медени пластинки адресите на абонатите и клиентите, до които се изпращат изданията на издателство "Народен глас". А втората е известна като "Адресограф". С нея става отпечатването на адресите върху страниците на печатната продукция, която се изпраща на конкретния потребител. Набавени са и необходимото количество пишещи машини - марка "Роял" - три с кирилски и три с латински шрифт, както и всички други печатарски принадлежности, необходими за една високоскоростна и обемна издателска дейност.
Цялата техника на издателство "Народен глас" се движи с електрическа енергия. По същество през 1917 година вече е оборудван един напълно затворен издателски цикъл, който позволява на фирмата "Народен глас", освен вестниците, да печата спокойно и"разни книги за прочит". Така издателство "Народен глас" окончателно се налага като водеща българска фирма в Съединените щати за производството на вестници и литература. Книжарницата към издателството му позволява то да започнела играе ролята освен на производител и на главен доставчик и разпространител както на собствените издания, така също и на книжната продукция, доставяна след войната от България. Общата стойност на инвестирания капитал в дружеството към края на Първата световна война възлиза на 50 000 долара - сума, която показва, че в "Народен глас" е направена една от най-големите български инвестиции в частен бизнес през второто десетилетие на XX век. В резултат издателство "Народен глас" се издига към началото на 20-те години до положението на "единствената, най-модерна българска печатница не само в Америка, но и в България".
През май 1917 година настъпва промяна в управлението на фирмата. По това време Александър Шуменов завършва право и решава да премине на свободна професия като адвокат. Тъй като новата му работа е свързана с много пътувания и чести отсъствия от Гранит сити, той преценява, че не може да я съвместява с вестникарството и книжарството. Затова през май 1917 година Шуменов продава дяловия си капитал в акционерното дружество - включително имуществото и правата си над книжарницата в Гранит сити, съществуваща като търговски отдел към издателството.
Промени за известно време настъпват и в статута на Васил Стефанов. Той също решава да следва висше образование във "Вашингтон юнивърсити" в град Сент Луис и се нуждае от повече свободно време. По тази причина е обявена продажба на акции и е разширен съставът на управителното тяло на фирмата. На 25 май 1917 година е проведено общо събрание. Свободните акции са закупени от д-р Димитър Стайков, Илия Георгиев и Атанас Златарев. Съответно избран е и нов управителен съвет в състав: Илия Георгиев -председател, д-р Димитър Стайков - касиер, Васил Граматиков и Атанас Златарев - членове на управителния съвет. Скоро обаче между членовете на новото управително тяло избухва конфликт.
При изплащането на новопридобитите акции сумите са внесени навреме само от д-р Стайков. И. Георгиев и А. Златарев поради дългове към други кредитори не успяват да осигурят дяловия си капитал в общата каса на дружеството. Това налага проблемът за тяхното правоучастие в приходите и разходите на акционерното дружество да се отнесе пред съдебната власт в град Гранит сити. Затова в края на 1917 година, когато съдът се произнася, че Георгиев и Златарев нямат реални собственически права - съответно и властта им в управителното тяло е фиктивна, Васил Стефанов отново поема функциите си на управител във фирмата. Доктор Стайков остава касиер, а Васил Граматиков - секретар на Управителния съвет. Под ръководството на тримата издателската фирма "Народен глас" се развива до средата на 20-те години. След войната д-р Д. Стайков се отдава изцяло на лекарска практика, така че реални собственици и съуправители на издателството през почти целия междувоенен период са Васил Стефанов - управител, и Васил Граматиков - секретар-касиер на фирмата.



В архивите на емиграцията са запазени исторически документи, които разкриват в детайли производствената процедура и търговската система, използвана от издателство "Народен глас" за пласиране на продукцията му върху оформилия се български културен пазар в Съединените щати. През 20-те и 30-те години на XX век фирмата публикува ежедневно вестник "Народен глас". За тази цел на нея постоянно са й необходими големи количества хартия. За да се избегнат кризисни ситуации поради липсата на хартия и за да се намалят търговските разходи, от 1918 година доставката на хартия се извършва "на едро" - с вагони, композирани на гарата в град Гранит сити. От рампата ролоните се превозват с камиони и се съхраняват в собствения склад. Оттам ежедневно се черпи необходимото количество, като своевременно се и попълва нужното. Средномесечният разход на хартия през междувоенния период надхвърля пет тона.
В структурно отношение фирмата е изградена така: Основно нейно звено, от което се дирижира целият издателски процес, е редакцията, следват административният отдел, печатницата и експедицията. Главните действащи лица в редакцията са Васил Стефанов и Васил Граматиков. Тъй като описването на ежедневник от 8 страници е практически непосилна работа за двама души, през 20-те години издателство "Народен глас" си изгражда широко разклонена мрежа от кореспонденти и сътрудници. Това са предимно български емигранти - главно хора със свободни професии, които живеят в онези американски градове, където съществуват най-големите български заселнически колонии. Освен това издателството поддържа, след Първата световна война, постоянни кореспонденти и в България, Канада и Австралия. По този начин всеки ден сътрудниците на вестник "Народен глас" изпращат в редакцията аналитични статии по различни политически въпроси, дописки, свързани с живота и постиженията на българските емигрантски колонии, факсимилета от документи, коментари за събитията в България и т.н. Васил Стефанов и Васил Граматиков обработват стилно всички получени текстове, отстраняват евентуални неточности и подписват материалите за набор и печат. След като текстът бъде набран отново, те преглеждат коректурите и пускат матриците за окончателно отпечатване. За своите материали сътрудниците и кореспондентите на вестник "Народен глас" получават хонорари. В поместената по-долу таблица са дадени адресите и имената на повече от 70 българи, които вземат най-дейно участие като кореспонденти и автори при създаването на един от най-стойностните продукти, разпространяван на българския културен пазар, възникнал през първата половина на XX век.
 
ГРАД     
КОРЕСПОНДЕНТИ

гр. Чикаго, Илинойс
Йовчев, В. Грабашлиев.Н. Симеонов, И. Енчев, В. Янков, А. Видолова и В. Костова

гр. Сейнт Луис, Мисури
Владимир Каназирев, Цвятко Багрянов, С. Градинаров и К. Попов


гр.Ню Йорк
Т. Генков, П. Василев, Д. Котуров и Д. Денков

гр. Детройт, Мичиган
Свещеник Велко Караджов, Тодор Цеков, Олга Димитрова, Никола Михалев

гр. София, България
А. Айдемирски, Драгомир Василев, Димитър Спространов, Т. Атанасов, В. Бъчваров

гр.Торонто, Канада
д-р Димитър Малин, Б. Бонев, К. Лечев, А. Джордж, К. Близнаков, С. Стойчев, С. Велянов, Наум Филипов, В. Стоянов, Никола Йовчев

гр. Стилтън, Пенсилвания
Свещеник Давид Наков, Димитър Куршумов, В. Дундов, М. Зафиров, А. Илиев и свещеник Кирил Николов

гр. Толидо, Охайо
Д. Пинчев, Ц. Якимов, Д. Колчагов, П. Хаджийски и С. Колев

гр. Лос Анжелис, Калифорния
М. Костов, Ж. Костов, Мери Хаскел

гр. Медисън, Илиноис
Свещеник Велко Попов, Филип Андреев и В. Тупелев

гр. Харисбърк, Пенсилвания
Михаил Шишков

гр. Индианаполис, Индиана
Михаил Тачев и П. Арнаудова

гр. Уейст Хомстед, Пенсилвания
Никола Георгиев

гр. Микиспорт, Пенсилвания
Райна Новева

гр.Ранкин, Пенсилвания
Васил Павлов

гр. Лакауана, Ню Йорк
Кирил Божилов

гр. ФортУейн, Индиана
М. Русев, А. Стефанов и Л. Делянов

гр. Уайт хорс,Канада
Тодор Колев

гр.Кичинър,Канада
Найден Ясимов

гр.Кроулянд, Канада
Йорданка Пенкова

гр. Порт Колбърн, Канада
Христо Кицков

гр. Минеаполис, Минесота
Иван Хаджиев

гр. Гери, Индиана
д-р Христо Стайков и Стефан Маймарев

гр. Акрон, Охайо
Вангел Георгиев и Славка Толева

гр. Вашингтон, САЩ
Никола Кожухаров

гр. Наренбейн, Австралия
Атанас Попсотиров

Административният отдел на издателство "Народен глас" през целия междувоенен период се завежда от съпругата на Васил Стефанов - Стефанка Стефанова. Неин помощник там е Верка Винарова, родом от град Кюстендил.



Всеки ден в административния отдел на "Народен глас" постъпват между 25 и 50 нови абонамента, а други 30-50 читатели променят адресите си. Това налага административният отдел на фирмата постоянно да отразява тези промени, за да може изданията й винаги да се получават на точните адреси. Административният отдел прави и най-различни справки, отговаря на запитванията на читатели и търговци доставчици на хартия и мастила, на автори на материали и особено на рекламодателите. На административния отдел е поверено също така и воденето на сметките за постъпващите суми в касата на фирмата и разходите за плащанията, които издателството реализира ежедневно. Практиката показва обаче, че административният отдел не може да се справи с проблема за набирането на нови абонати и особено с навременното събиране на дължимите средства. Затова от юли 1917 година издателство "Народен глас" за пръв път в историята на българския "културен пазар" в Съединените щати си назначава и т. н. "пътуващ агент".
Длъжността е поверена на българина Никола Михайлов, родом от град Битоля. Задачата му е да пътува из градовете на Съединените щати, където живеят големи български заселнически колонии. Там той събира стари дългове от абонати и рекламодатели, договаря сключването на договори за нови рекламни карета за българските фирми , записва нови абонати, проучва читателските предложения за подобряване качествата на изданията, следи как се получават те от абонатите по места и т.н. Всеки път, преди да тръгне на обиколка, във вестник "Народен глас" се появява съобщение, в което се казва, че търговската задача на Никола Михайлов е: "Да събира абонати и обявления (реклами) за вестника, както и да разпространява изданията на "Народен глас". Затова всички българи в Съединените щати се умоляват да имат пълно доверие в него и му съдействат в работата", за което фирмата благодари предварително на всички. Преценявана глобално, функцията на пътуващия търговски агент позволява на първата българска фирма, оперираща на културния емигрантски пазар, редовно да извършва маркетингови проучвания на собствения си пазар и да реагира своевременно на всички негови нови изисквания.
Проучванията на българския културен пазар в Съединените щати от Никола Михайлов показват, че на много места проблеми най-често възникват около навременното получаване от страна на клиентите, на изпратените от "Народен глас" издания - особено при промяна в адресната регистрация. Трудностите възникват най-често от обстоятелството, че чиновниците в американските пощенски станции не знаят добре български език и понякога объркват доставката на пратките. Заради това, с цел да се избегнат грешките, през 20-те години издателство "Народен глас" постепенно си изгражда и собствена система от специално упълномощени "търговски представители". Това обикновено са видни българи в големите заселнически колонии, които са популярни не само сред емиграцията, но и са познати и на градската администрация в съответното населено място - включително на пощенските станции. Тези хора установяват и поддържат постоянна връзка с пощите и издателство "Народен глас" (чрез телефона) .Съответно в случай на нужда те дават всякаква информация на интересуващите се по въпроси, свързани с разпространението на продукцията, изпращана от издателство "Народен глас". В поместената таблица са дадени имената на най-важните търговски представители на издателство "Народен глас" в Съединените щати и Канада през междувоенния период:


Трябва да се отбележи, че между кореспондентите и търговските представители съществува разлика в ангажиментите по отношение на издателство "Народен глас". Кореспондентите носят отговорност главно за навременното създаване на качествен "културен продукт". Те пишат материалите, които се публикуват в изданията на фирмата. Докато търговските представители носят отговорността за търговската реализация на продукцията на пазара. Те подпомагат навременното получаване на всичко, което "Народен глас" произведе и разпространи сред българите в Съединените щати и Канада. Макар че функциите на пътуващия търговски агент Никола Михайлов и търговските представители в известен смисъл се дублират, те не са тъждествени. Защо? Защото във времето, през което търговският пътник не пребивава в даден американски град, цялата отговорност за навременното и точно пласиране на пратките носят търговските представители. Така че на базата на тези факти може да се каже , че през междувоенния период издателство "Народен глас" вече разполага с цялостна система за опериране върху структурирания български културен пазар. Тази система свидетелства както за предприемчивостта на фирмата, за нейните сериозни ангажименти към духовния живот на българите в Северна Америка, така също и за наличието на един добре развит и работещ ефективно български културен пазар в тази част на Новия свят.



В печатницата на издателство "Народен глас" през 20-те и 30-те години най-дълго работят българските словослагатели Поликсена Граматикова - съпруга на Васил Граматиков, Тодор Апостолов и Борис Григоров. Те набират текстовете в матрици, форматират ги и "връзват" всяка страница поотделно, за да бъде отпечатана. Сглобено по този начин, изданието - особено вестник "Народен глас", около 14 часа вече е готово за печат. Машините се пускат в действие около 15 час« и само за един час вестникът е готов. Продукцията преминава съответно в отдел "Експедиция" на фирмата.
Експедицията на вестник "Народен глас" се оформя напълно като производствено звено през междувоенния период. През 20-те и 30-те години тя се завежда от Александър Градинаров - син на Васил Градинаров. Негови помощници са 10 български деца от местната емигрантска колония. Ежедневно те идват на работа от 16 до 18 часа на почасово заплащане, за да сортират готовата продукция за експедиране. За своя труд те получават месечно възнаграждение по 10 долара. Всеки вестник се завива в отделен плик, върху който се поставя лепенка с адреса на получателя. След това пратките за различните щати се поставят в отделни пощенски чували. Върху тях се стикира името на щата и града, в който трябва да се достави пратката. В 18,30 часа пристига пощенската кола на Гранит сити. Тя товари чувалите и ги откарва в пощата, където пратката се тегли и се определя стойността на таксата, която издателство "Народен глас" трябва да заплаща ежемесечно за услугата. Накрая пощенските служители прехвърлят чувалите с продукцията на издателство "Народен глас" на нощните влакове на гарата в Гранит сити. До сутринта и след обяд българите получават своите колети навсякъде из щатите. Така благодарение и на добре уредената производствено-експедиционна процедура и създадената мрежа по места за разпространение на книжната продукция, реализирана от изда телство "Народен глас", фирмата успява от началото на 20-те години да приключи със структурирането на собствения културен пазар -българския културен пазар в Съединените щати, на който оперира през целия междувоенен период.



Сравнен с пазара на американските издателски фирми, той е несравнимо по-малък и това е напълно естествено, тъй като става въпрос само за сегмент от него - тоест за един относително самостоятелен емигрантски пазар. Сравнен обаче с пазара, на който боравят останалите български емигрантски фирми, културният пазар, формиран от издателство "Народен глас", е неизмеримо по-широк. С известна относителност може да се каже, че именно издателство "Народен глас" е първата българска фирма в Съединените щати, която започва успешно да оперира върху "целия географски" пазар на САЩ. Дори нещо повече - единствената българска фирма, която разпростира границите на пазара си и в Канада и Австралия. В това се състои уникалността на българския културен пазар, формиран до средата на XX век в Северна Америка, а именно, че той далеч надхвърля рамките на регионалните потребителски пазари, на които оперират търговските къщи и различните фирми, създадени от българските предприемачи зад океана до средата на XX век.
Известно е, че паралелно с издателство "Народен глас" през междувоенния период в Съединените щати работят още 3 български печатници: Печатницата на "Българския социалистически работнически съюз" - седалище в град Гранит сити, Илиноис, издава вестник "Работническа просвета" и теоретични трудове в духа на американския юнионизъм; Печатницата на българските комунистически групи - седалище град Детройт, издава вестник "Съзнание", а след него "Народна воля" и брошурна литература с комунистическо съдържание; Печатницата на "Македонската политическа организация" (МПО) - седалище град Индианаполис, издава вестник "Македонска трибуна" и брошурна литература с патриотично съдържание.
Съпоставени с издателство "Народен глас", тези три печатници се различават от него по три главни особености. Първо, това са крайно идеологизирани издателски центрове, които защитават и пропагандират собствената си идеология. Те не са търговски предприятия в истинския смисъл на думата, защото съществуват не от приходите си, получени на пазара, а посредством безвъзмездната помощ на членската маса, която стои зад всяка от трите посочени емигрантски организации. От тук и втората особеност - трите споменати печатници не оперират на целия български културен пазар в Съединените щати. Техните издания се разпространяват само между членовете на юнионисткия съюз (около 1500 души), на МПО (около 5000 души) и на Българските комунистически групи (около 500 души). Докато издателство "Народен глас" се изявява като класическо производствено и търговско предприятие, което работи единствено за задоволяването на фундаменталните културни потребности на цялата българска емигрантска общност зад океана. (Да не говорим, че трите политически печатници, за които стана дума, не участват в разработването на българския културен пазар след 1907 година.) Затова единствено издателство "Народен глас" се изявява като градивен, силно консолидиращ фактор в усилията да се изгради един общобългарски културен живот в Съединените щати. Издателската продукция на "Народен глас" не разпространява идеологии. Тя не насажда вражди между различните емигрантски прослойки, затова издателството постоянно съдейства и за развитието, за обогатяването на потребностите на българския културен пазар от гледна точка увеличаването на интереса към свободолюбивото и демократично четиво. В същото това време останалите три несравнимо по-малки печатници обективно действат в точно обратната посока - с крайно идеологизираната си печатна продукция те обективно разединяват емиграцията на политическа основа. Настройват едни нейни пластове срещу други. В резултат те на практика спомагат да се нарушава единния духовен живот на емиграцията. Оттам логично те спъват и нормалното функциониране (особено разрастването) на българския културен пазар в Съединените щати. Така че сред големите заслуги на издателство "Народен глас" през първата половина на XX век трябва да се прибави и тази, че то отстоява най-последователно идеята за идейно единство на българската диаспора в Новия свят, за постоянно разрастване на единния български духовен пазар зад океана, така че американците от български произход да се интегрират в структурата на новоприютилата ги нация като елемент, носител на традиционните добродетели на българската нация.
Ролята на издателство "Народен глас" за развитието и функционирането на българския културен пазар в Америка изпъква още по-релефно, ако се направи кратък преглед и на нейното собствено книгоиздаване - второто важно направление (след публикуването на първия български ежедневник в САЩ - вестник "Народен глас") в производствената и търговската дейност на тази българска фирма. При това в случая ще вземем под внимание не книгите, публикувани изобщо в нейната печатница, тъй като подобна равносметка на този етап от развитието на българската емигрантистика не може да се направи поради липсата на сведения точно колко "чужди" книги са били публикувани от издателство "Народен глас". (Във всеки случай става дума за стотици заглавия, но този въпрос трябва да се изследва отделно.) Тук ще стане дума само за книги, които са били подготвени редакционно, финансирани и разпространени само от издателство "Народен глас" за задоволяване на важни цивилизационни потребности на българската диаспора в Съединените щати до средата на XX век.
Общо през първото десетилетие от своето съществуване до края на Първата световна война издателство "Народен глас" публикува със собствени сили (текст и финанси) общо 31 книги.




Ако се хвърли един най-бегъл поглед върху съдържанието на таблицата, не може най-напред да не впечатли количествената страна на публикуваната собствена книжна продукция. Общият обем на книгите, финансирани от издателство "Народен глас" само за едно десетилетие (от 1911 до 1920 година) надхвърля 4000 печатни страници. При това става въпрос за създаването на много трудни и скъпо струващи на издателя заглавия, каквито са например осемте чуждестранни речници. Само техният обем надхвърля 2000 страници. Въпреки рисковете, а и трудностите, които издателство "Народен глас" среща и преодолява при реализирането на тази своя продукция, то издава речниците, тъй като българската емиграция в Съединените щати има най-голяма нужда именно от тях в своята ежедневна практика. Това показва, че издателската фирма действително търси и задоволява най-неотложните потребности на младия български културен пазар в Америка. Нейната продукция полага стабилните комуникационни основи, за да може емиграцията да се интегрира по-лесно в структурата на американската нация. В това се състои най-важният резултат от нейната стопанска дейност.



Заглавията като историята на Македоно-одринското опълчение и монографията на професор У. Мънроу пък доказват началото на съзнателен стремеж да се създаде сериозна научноаргументирана база за патриотичните среди на емиграцията, в усилията й да защити националната кауза на българския народ след войните. По този начин издателство "Народен глас" практически съдейства и за изграждането на т.н. "Западен щит" за защита на българщината през XX век, който ще играе важна роля в по-нататъшното развитие на балканския исторически процес. Важно е да се спомене също така, че именно издателство "Народен глас" първо стимулира зараждането и на оригиналното емигрантско литературно творчество, проява на което са драмата на Н. Багрянова и Ст. Стефанова и есеистичната книга на Л. Гошев. Благодарение на правилната си издателска политика "Народен глас" съдейства за появата и на българския емигрантски литературен превод. Там са реализирани първите издания на литературен български език на един от най-нашумелите литературни бестселъри на американската литература до края на Първата световна война. Книжната продукция на издателство "Народен глас" полага основите и на българската емигрантска здравна библиотека. Ясно е следователно, че в обстановката, когато условията на световната война прекъсват напълно търговските отношения между България и Съединените щати, книжната продукция на първата българска издателска фирма в САЩ задоволява основни културни потребности на емиграцията. Тяхното удовлетворяване щеше да стане много по-трудно и по-бавно, ако издателство "Народен глас" не работеше упорито за създаването на самостоятелния български културен пазар в Америка.
Намерили своята производствено-търговска ниша, през 1917 година Васил Стефанов и Васил Граматиков замислят една уникална поредица от издания, които ще останат като техен най-съществен принос, за цялостното развитие на българската емигрантска култура в Новия свят. Става дума за подготовката и публикуването на четирите безценни алманаха, които днес са най-сериозният извор за изучаване на всички аспекти на българската емигрантска история зад океана.
Идеята за появата на първия алманах се заражда през 1917 година. Тогава издателската фирма "Народен глас" навършва 10 години от своето основаване. За да се отбележи юбилеят, управителният съвет решава да създаде специален "Юбилеен сборник на вестник "Народен глас". Като образец са използвани подобни алманаси, издавани от другите емигрантски общности в Съединените щати.
На 6 октомври 1917 година във вестник "Народен глас" е публикувана обява под надслов: "Турен е под печат Юбилейният сборник на вестник "Народен глас". В нея се съобщава, че книгата ще съдържа "интересно четиво из живота на българите в Америка -история на българската емиграция, българската търговия, земеделие, черква, дружества, журналистика, религия и пр., и пр." Като илюстрации към текстовете е предвидено да бъдат публикувани 2000 снимки и портрети на български емигранти. Заплануваният тираж е 25 000 броя - тираж, който нито преди, нито след това не е достиган от никакво друго българско емигрантско издание в Съединените щати. Замисълът на издателство "Народен глас" е сборникът да се печата на луксозна хартия и дори да се раздава "безплатно на всички читатели" на вестник "Народен глас", които побързат да се абонират до края на годината. След обявяването на идеята българските фирми в Съединените щати и Канада са поканени да дадат рекламите си (и снимков материал) по най-бързия начин, за да не изпуснат възможността да се рекламират и представят добре пред емиграцията. Самият юбилеен сборник е отпечатан през декември 1918 година.



В структурно отношение книгата е разделена на 4 части. В първата подробно се описва историята на акционерното книгоиздателско дружество "Народен глас". Текстът е богато илюстриран с портрети на неговите създатели, собственици и работници. Втората част е посветена на все още бушуващата Първа световна война -българското участие, намесата на САЩ, постиженията на военната техника и мореплаването. В третата част се съдържа информация за най-важните периоди от историята на Съединените щати, за американската конституция, политическата система в държавата, нейната икономика, вероизповедания, постиженията в културната област. Преведен е и е публикуван за пръв път на български език и американският "Закон за емиграцията", който регулира правилата за притока на нови заселници. Последната, четвърта част може да се нарече "енциклопедия" на емиграцията. След като внимателно са проучени, там са разработени такива важни въпроси като: кога е възникнала всяка от българските заселнически колонии, изградени в Съединените щати; какво развитие - особено стопанско, е отбелязала тя; с какъв бизнес се занимават нейните представители и пр. Основен акцент е поставен и върху описанието на постиженията, регистрирани специално от младата и малобройна българска емигрантска интелигенция.
В цялост "Юбилейният сборник..." поставя началото на усилията за цялостно преосмисляне на икономическите постижения, реализирани от българската емиграция в Съединените щати. Обобщени са както грешките, така също и ценният опит, натрупан от деятелите на българския емигрантски бизнес. Особено ценни са препоръките, които се дават за "американизацията" на търговския маркетинг и мениджмънта, за да могат фирмите да останат трайно на американския пазар и да се развиват във възходяща посока. В последна сметка с тази уникална книга е създаден един незаменим "колективен каталог" от енциклопедичен тип, в който българският емигрант по всяко време може да намери нужната му информация за всяка по-значителна българска фирма във всеки голям град на Съединените щати (адрес, собственици, предмет на дейност, възможности за бизнес контакти и т.н.)
С появата на "Юбилеен сборник..." на издателство "Народен глас" се създават нови, още по-добри възможности за интензивни бизнес контакти между самите български фирми, работещи вече в Америка. Дотогава хората не се познават един друг, не знаят нищо за бизнеса си и следователно не могат да си сътрудничат. Направена е решителна, колективна равносметка върху стопанския живот и постиженията на българската емиграция изобщо, реализирани до края на Първата световна война. Всичко това дава нов тласък за развитието на бизнес средата през междувоенния период.
10 000 броя от тиража на "Юбилеен сборник... " са разпространени още през 1919 година навред из Съединените щати от Ню Йорк на изток до Сиатъл на запад и от Чикаго на север до Маями на юг - навред, където живеят българи. Трудът се посреща с небивал възторг от емиграцията, защото той й позволява тя за пръв път да се самоогледа. В новата книга българите в Съединените щати виждат както дефектите си, така също и своите безспорни постижения. А всичко това дава много по-реална представа за възможностите на тези хора, за повишаване на самочувствието им. Дори през 20-те години вече се забелязват първите признаци на гордост от собствените постижения. Затвърждава се убеждението, че българите също могат уверено да "правят" сполучлив бизнес на изключително динамичния и конкурентен американски регионален пазар. Затова още на следващата 1920 година от всички емигрантски колонии постъпват предложения издателство "Народен глас" да преиздаде сборника. Вместо да се препечатва, акционерите обаче решават създаването на нов тип енциклопедично издание.
През 1921 година е публикуван "Българо-американски алманах за 1921 година". Томът е в обем 200 едроформатни страници, като всички текстове са снабдени с подходяща снимкова илюстрация. Това издание е уникален факт в българското емигрантско книгоиздаване с опита на емиграцията да създаде първият собствен каталог за икономическото развитие на старото си отечество - България, и възможностите да се прави бизнес там от страна на емигрантски фирми. За целта в първата част на тома е публикувана подробна статистическа информация за населението, стопанската структура, вътрешната и външната търговия, акционерните дружества, и концесиите работещи в държавата. Много място е отделено и на въпросите, свързани с жителите и икономиката на големите български градове, адресите и предмета на дейност на най-известните български банки, кредитни, производителни и търговски кооперации, на големи частни фирми. Във втората част на алманаха са подредени рекламните карета на вече стабилизираните български емигрантски фирми в Съединените щати, като се посочват техният адрес, предмет на дейност и бизнес интересите им.



Втората стопанска енциклопедия на българската емиграция в Съединените щати е разпространена през 1922 година в 20 000 екземпляра. Тя също е посрещната с огромен интерес от емигрантските фирми. В резултат през 1923 година издателство "Народен глас" подготвя и публикува нов "Българо-американски алманах за 1923-1924 година". Третият, общо взето, спазва вече възприетата структура с тази разлика, че сега основният общо икономически масив съдържа повече данни за стопанството, фирмите, природните богатства и икономическите закони на Съединените щати. Втората част е съответно рекламно пано за най-активно работещите български емигрантски фирми на американския регионален пазар. Алманахът за 1923-1924 година е в обем 162 страници, също съдържа над 500 нови снимки на български предприятия, търговски обекти и портретите на бизнес деятелите. И тази книга е финансирана изцяло от издателство "Народен глас" и е разпространена сред емиграцията в тираж от 10 000 екземпляра.
На практика от края на Първата световна война до средата на 20-те години книгоиздателската фирма "Народен глас" в Съединените щати реализира най-големия си стопански успех, постиган някога на българския културен пазар сред емиграцията. В продължение на пет години тя продава трите си най-многотиражни издания. Така първата книгоиздателска българска фирма в Новия свят задоволява напълно една голяма потребност за стопанския живот на емиграцията ни зад океана изобщо - нуждата от систематизирана и вярна информация за възможните делови връзки, обмяната на опит и евентуално взаимоподпомагане на себеподобните - стопанските деятели от български произход. Така че, когато български търговец посети Чикаго, Сент Луис, Детройт, Индианаполис или Ню Йорк например, той да може да отседне в български хотел, да се нахрани добре в български ресторант, да бъде упътен, докато си свърши работата, и на тръгване да напазарува в български магазин. Все белези за създаването на стопански връзки не само вътре в рамките на българските емигрантски колонии, а и между самите колонии навсякъде в Съединените щати. Тоест продукцията на "Народен глас" спомага да се надживее "регионалният характер" на българските стопански общувания в Съединените щати, които преобладават до края на Първата световна война. Така че през междувоенния период все по-отчетливода се забележат и наченките на един "общоамерикански български пазар", колкото и условно да е това название за означаване на стопанските връзки, излизащи вече извън рамките на дадената колония или дадения щат, където стопанските деятели са се заселили в началото и където правят първите си успешни стъпки в бизнеса.
До началото на 20-те години на XX век подобни възможности все още не съществуват главно поради непознаването на състоянието и стратификацията на главните стопански субекти, формиращи българския бизнес пазар в Съединените щати. Затова определено може да се каже, че енциклопедичните бизнес издания на издателство "Народен глас" изиграват знаменита роля за цялостното формиране на чувството сред българите в Съединените щати за принадлежност към една единна, относително обособена, непрекъснато напредваща в своето развитие българска стопанска общност, която е в състояние да се развива и да се взаимоподпомага. Така "културният бизнес", развиван от "Народен глас", оказва и то най-непосредствено, положително влияние върху цялостното развитие на българския стопански живот в Съединените щати през междувоенния период. Затова през 1933 година Васил Стефанов и Васил Граматиков подготвят и правят четвъртия си - и най-подробен алманах на вестник "Народен глас" и българите в Америка. Това е най-пълното и обемно енциклопедично издание на фирмата, свързано със стопанския живот на българите в Съединените щати. Обемът му надхвърля 500 страници, а рекламните карета на фирмите, адресите им и снимковата илюстрация се превръщат в нов, солиден аргумент за покачване на самочувствието и за активизирането на бизнес контактите между българите. Това всъщност е най-пълният и основен бизнес справочник за всичко, постигнато от българската емиграция в Съединените щати в стопанския сектор до средата на XX век. Затова и "25-годишният юбилеен алманах" е разпространен в 25 000 тираж сред диаспората.
Важно място специално в търговската дейност на издателство "Народен глас" от годините на Първата световна война заема и разпространението на грамофонни плочи със записи на българска, балканска и класическа музика. Плочите се записват в най-голямата звукозаписна фирма по това време в света - "Колумбия рекърдс", работеща в Съединените щати. Изпълнители са български емигранти -добри музикални изпълнители. Най-популярна от всички е певицата Вера Гронева, която се смята и за първата професионална изпълнителка на български народни песни, разпространявани в Съединените щати. От известната засега документация става ясно, че до 1920 година в Съединените щати са издадени 11 грамофонни плочи за българския култрен пазар. Те се появяват на българския културен пазар в следната последователност:
Търговията с музикални плочи се реализира по приблизително същата схема, по която се разпространява вестник "Народен глас" и се продават книгите, публикувани от издателство "Народен глас". Готовата стока се складира в книжарницата на "Народен глас" в град Гранит сити. Вестник "Народен глас" публикува специални рекламни карета, в които се съобщава за новоизлязлата грамофонна плоча, нейното съдържание, цената и от къде може да се закупи. Поради по-особения вид на плочите като стока, освен в Гранит сити обаче, те се продават и в редица магазини, собственост на български емигранти. Няколко емигранти създават и специални магазини за търговия с грамофонни плочи, грамофони, графоноли и всички духови, струнни и клавишни музикални инструменти. С навлизането на радиоапарата в семейния бит през 20-те години и особено с израстването на втората емигрантска генерация в Съединените щати през 30-те години, която се увлича по американския джаз и другите модерни музикални стилове преди Втората световна война, търговията с грамофонни плочи със записи на българска музика постепенно намалява. Почти във всеки български дом обаче в средата на XX век в Съединените щати неизбежно присъства и този важен елемент, създаден и реализиран на българския културен пазар в Северна Америка през първата половина на XX век.



Ролята на издателско-търговската фирма "Народен глас" за разработването на българския културен пазар в Съединените щати, а и мащабите на този пазар, ще останат неизяснени напълно, ако не се очертае още едно важно направление в стопанската активност на тази фирма. Става въпрос за доставката и търговията с културни ценности (учебници, вестници, списания, художествена литература, научна книжнина, географски карти, календари, илюстровани сборници, картини, панорамни снимки от различни гардове в България и Македония), произведени в България, но продавани като стока на българския емигрантски културен пазар в Съединените щати. Тоест търговията с "културен продукт", внесен от "старото отечество", предназначен за ползване от емиграцията в "новото".
Като част от фирмената бизнес стратегия, търговската дейност е замислена около 1912 година. При създаването на второто акционерно дружество по това време, в което като съсобственик влиза и книжарят Александър Шуменов, неговата книжарница се превръща в отделно -търговско, звено в структурата на предприятието. То е преименувано в "Книжарница "Народен глас", която се намира в специално помещение, разположено на партерния етаж на зданието, в което работи фирмата в град Гранит сити. На практика книжарницата действа като търговски обект на фирмата.



В началото клиентите купуват оттам предимно тетрадки, бележници, листове за писма, стари издания на вестник "Народен глас" и книги, които Шуменов вече е успял да достави от издатели, работещи в България (до 1913 година най-много издания на издателство "Христо Г. Данов"). Литературата, с която се търгува обаче, все още е малко. Първо, защото Александър Шуменов в началото не разполага със значителен капитал, за да е в състояние да доставя голямо количество книги от България. И на второ място, поради обстоятелството, че читателският интерес сред емиграцията все още е сравнително слаб. (От значение е и сравнително ниската норма на печалбата, реализирана в книжарската търговия.) Преобладаващата част от гурбетчиите, пребиваващи до 1912 година в Съединените щати, се завръщат след няколко годишна работа в родината си, липсват семействата с децата и т.н.
Ангажирането на издателско-търговската фирма "Народен глас" с доставката и търговията с книжна продукция от България също в началото не потръгва с бързи темпове. И при нея стагниращо влияние оказват слабият читателски интерес, финансовият фактор, разпръснатостта на емиграцията на едно пространство от около 4000 километра. В допълнение изключително важно специфично обстоятелство, което през второто десетилетие на XX век спъва в решаваща степен търговията с книги, доставяни от България, са трите войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. На практика от 1912 до 1920 година търговските връзки между България и Съединените щати са разрушени напълно. Така за близо едно десетилетие не съществува никаква възможност да се доставя нова книжна продукция от старото отечество. Ето защо през второто десетилетие на XX век издателската фирма "Народен глас" се ангажира със собствено книгоиздаване, за което стана дума по-горе. За 7-8 години тя успява да реализира 31 заглавия.
Появата на собствената книжарска продукция, застоят, настъпил сред емиграцията поради невъзможността ида пътува до Европа и особено стопанското замогване на българите, и появата на семействата постепенно налагат през годините на Първата световна война да се обърне по-голямо внимание и на търговията с книги. Запазените исторически документи показват, че още преди появата на всяка новоиздавана книга Васил Стефанов и Васил Граматиков публикуват във вестник "Народен глас" подробна информация за новия си книжен продукт- какво е съдържанието на книгата, какъв е обемът, каква е цената и по какъв начин може да се получи. След като се произведе, книгата се поставя на склад в "Книжарница "Народен глас" в град Гранит сити. До 1917 година доставките се извършват чрез американската пощенска служба. Всеки клиент изпраща в издателство "Народен глас" пощенски запис със сумата, включваща цената на интересуващата го книга плюс 30 цента за пощенски разходи, плюс адреса на получателя. Оттам човек от административния отдел на издателството (обикновено Стефанка Стефанова) поставя книгите в специални пликове, адресира ги и ги изпраща чрез пощенската станция до получателя.



Към 1917 година обаче тази система за търговия с български книги в Съединените щати показва някои несъвършенства. За тежките речници например пощите започват да искат такси, които почти доближават цената им. Това оскъпява стоката двойно както за производителя, така също и за купувачите. Понякога пратките се губят при пътуването по пощите, клиентите не са в състояние лично да разгледат интересуващата ги книга, която купуват, както и други неудобства. По тези причини от 1917 година издателско-търговската фирма "Народен глас" започва да си изгражда и собствена търговска мрежа - отделна от тази, която функционира вече във връзка с разпространението на вестник "Народен глас". Тя е предназначена специално за търговията с български книги в Съединените щати и Канада. Тогава точно Васил Стефанов и Васил Граматиков създават свои "търговски агентства" в онези градове, където вече съществуват големите български заселнически колонии. Тяхната цел е книжната продукция да се "доближи" до регионалния културен пазар в отделните щати на САЩ и така да се намалят търговските разходи и да се увеличи възможността за личен избор на клиентите.
От историческата документация се вижда, че такива търговски агентства през 1917 година най-рано са открити в Чикаго- Илиноис, Индианаполис - Индиана, Толидо - Охайо, Торонто - Канада. Длъжността търговски агент на "Народен глас" там съответно изпълняват Никола Драмсъзов и Марко Калудов за Чикаго, Димитър Медичков в Индианаполис, Стефан Кочанов в Толидо и Емануил Станчев за Канада. Тези българи по един или друг начин до началото на 20-те години също работят на българския културен пазар в Северна Америка. Марко Калудов например е известен обществен деятел сред емиграцията и един от издателите на вестник "Свобода", излизащ в Чикаго от 1914 до 1918 година.
Димитър Медичков основава в Индианаполис още през 1916 година второто от общо две български емигрантски училища, съществували в Съединените щати до 1919 година, за дистанционно изучаване на английски език. Никола Драмсъзов през 1917 година открива в Чикаго втората българска книжарница "Никола Драмсъзов" и т.н. Следователно всички те при условията на преустановената напълно търговия между България и Съединените щати предпочитат да станат търговски представители (агенти) на "Народен глас", с което, ако не да разширят, то поне да спасят търговската си дейност предвид опасността от фалит. В резултат разпространението на българската книжнина въобще в Северна Америка от края на второто десетилетие на XX век се подобрява качествено.
През 1919 година веригата от търговски агентства, работещи за "Народен глас", е разширена. Открити са още три представителства на фирмата в Ню Йорк, Детройт и Кливленд. В Ню Йорк функцията на търговски агент изпълнява известният финансист и търговец Александър Ангелинов, в Детройт агент представител е търговецът Георги Попов, а в Кливленд е Симеон Георгиев. В долната таблица са посочени пълните данни на търговските обекти, чрез които между двете световни войни се осъществява търговията в Съединените щати с книжна продукция, доставена от България:



(Информацията за съставянето на горната таблица е събрана от множество различни източници в емигрантската архива.)

Анализът на данните показва, че след изграждането на мрежата от собствени търговски агентства издателско-търговската фирма "Народен глас" променя и системата, по която търгува с книгите. За пръв път новите правила се прилагат при разпространението на юбилейния сборник на вестник "Народен глас" през 1918-1919 година. При появата на новоотпечатаната книга, фирмата издател обявява чрез вестник "Народен глас" какво количество от нея се намира на склад в Гранит сити. Съответно и цените за търговия на едро и дребно. След това по заявки на търговските агенти, които познават отблизо регионалния културен интерес, изданията на Народен глас се изпращат в агентствата на фирмата в Ню Йорк, Чикаго, Детройт, Индианаполис, Торонто, Толидо, Пеория и Кливленд.Там книгите се разпродават, а търговските агенти връщат обратно дължимите суми за стоката в Гранит сити, като задържат за себе си най-често по 10 % от печалбата. Изградената стройна мрежа за разпространението и на книжната продукция на български език в Съединените щати способства не малко за още по-активното функциониране на българския културен пазар в северна Америка.
Всъщност, ако към началото на 20-те години изобщо може да се говори за трайно обособяване на един относително самостоятелен "български пазар" в Америка, то именно "културният пазар" - т.е. търговията с книжна продукция, е едно от неговите най-ярки проявления. В нито една от останалите области на бизнеса, където работят български предприемачи, не са изградени толкова трайни "вътрешнопазарни" връзки и механизми за реализация на дейността, каквито се наблюдават на културния пазар. Съответно нито един друг дял от българския емигрантски бизнес не зависи така жизнено преди всичко от българския потребител, както това е на културния пазар. А за неговите мащаби може да се съди от факта, че към началото на 20-те години ежегодно там се върти един капитал от 30 до 50 000 долара.
Натрупаният търговски опит, наличието на повече свободен капитал и особено на един вече разработен и добре структуриран български емигрантски културен пазар (като институции, връзки и механизми) позволяват след Първата световна война книжарската търговия на българите в Съединените щати да отбележи сериозен възход. Ако се сравнят фактите на българския културен пазар до 1919 година и след това през 20-те и 30-те години - особено с онези от периода след Втората световна война, когато светът е обхванат от "Студената война", дори може да се каже следното: Между-военните десетилетия (1920-1939 година) отбелязват "златният век" на българското книгоразпространение в Америка и в Съединените щати в частност. Никога преди, а и след това, през следващия половин век (до промените през 1989 година), книжна продукция, издавана в България, не е продавана в Новия свят в такива големи количества и с такова разнообразие в тематиката. Не би било пресилено ако се каже, че всичко стойностно, излязло на български език в София из областта на художествената литература, науката, техниката, селското стопанство през 20-те и 30-те години, е пласирано веднага и на българския емигрантски културен пазар в Съединените щати и Канада.
Ролята на главен търговски посредник и разпространител на книжната продукция отново е поета от лидера в този бранш -издателско-търговската фирма "Народен глас" в град Гранит сити, Илиноис. Нейните собственици, Васил Стефанов и Васил Граматиков, подписват договорите за доставката на книги, вестници и списания от България. Фирмата продължава най-активно да работи с издателство "Хр. Г. Данов". В Ню Йорк стоката пристига с параходите и се посреща от търговския агент на "Народен глас" - Алескандър Ангелинов. Оттам той я препраща в централния склад в Гранит сити. Васил Стефанов съобщава за новопристигналите заглавия чрез обяви във вестник "Народен глас", а след това по заявка на търговските агентства в останалите американски градове, периодически се изпращат поръчаните количества.(В самото начало на 20-те години се доставят само по 5 броя от всяка новоизлязла книга в София, но от средата на 20-те години количествата се увеличават многократно.)
За да се облекчи още повече връзката с клиентите от 1920 година книгоиздателската и търговска фирма "Народен глас" започва да публикува и специален каталог, съдържащ цялата книжна продукция, която се съхранява в склада в Гранит сити. Търговските агенти на фирмата раздават това рекламно издание на всеки желаещ безплатно, за да се запознае спокойно у дома с онова, което иска да купи. По този начин "Народен глас" по същество обогатява и разнообразява и българската бизнес реклама, използвана на българския културен пазар, като заимства в това отношение от американските книгоиздателски и разпространителски фирми. (Тъй като търговията само с книги не може да осигури достатъчно доходи на търговските агенти на издателство "Народен глас", те заедно с книгите продават още грамофонни плочи, тетрадки, бележници, листове за писма, цигарена хартия, цигари, пури и други дребни стоки.)
Първата доставка на голяма партида книги, издадени в България, пристига в Съединените щати през ноември 1919 година. Тя включва 58 заглавия. Втората голяма партида е получена на 15 август 1920 година. В нея се съдържат 300 нови заглавия. Презянуари 1921 година от България е доставена третата поръчка от 500 нови заглавия и т.н. След 1922 година търговският отдел на "Народен глас" ежегодно закупува всички новоизлизащи заглавия в София, които биха представлявали интерес за българската емиграция в Съединените щати.
Задълбоченият анализ на историческата документация обаче показва нещо интересно: Усилията, полагани от издателско-търговската фирма "Народен глас" да осигурява редовно абонаменти на емигрантите за списанията и особено за вестници, излизащи в София, не дават резултат. Първо, пратките с тях пътуват от България до Съединените щати минимум един месец. Така че, след като вестникът пристигне в Америка, съдържащата се в него информация вече е остаряла, тъй като информационната агенция Асошиейтет прес отдавна вече е съобщила нови факти за България и Балканите. Следователно четенето на вестниците става безполезно. На второ място, Васил Стефанов и Васил Граматиков бързо схващат, че редовната доставка на периодика от България подкопава позициите и търсенето на собственото им издание - вестник "Народен глас". Софийските вестници, ако и със закъснение, винаги по-задълбочено коментират събитията в "старото отечество", отколкото "Народен глас". Така че, за да не се подкопават позициите на собствения вестник и за да поднася винаги само обобщена информация, фирмата "Народен глас" още преди средата на 20-те години прекратява посредническия си бизнес, свързан специално с абонирането на емигрантите за вестници и списания, излизащи в София.
През междувоенния период в Гранит сити се получават основните вестници и списания, издавани в столицата на България, но само за собствени нужди на издателството - т.е. за да се използва по-детайлната информация там при описването на вестник "Народен глас".
Появата на нови жанрове в музиката през 30-те години в Съединените щати и особено израстването на втората емигрантска генерация -децата на българските изселници, родени в Съединените щати, ограничават интереса и към грамофонните плочи със записи на българска народна музика. Така че доминиращо място в търговския оборот, реализиран на българския емигрантски културен пазар в САЩ през междувоенния период, се пада на книгите. По данни на Васил Стефанов и Васил Граматиков само през 20-те години издателско-търговската фирма "Народен глас" доставя и продава в Съединените щати над 2000 заглавия на книги, издавани в София. Ако се приеме, че интересът към книгата е останал същият и през 30-те години (което е малко вероятно, защото тогава емиграцията нараства и обективно се увеличава интересът към книгата - особено с появата на децата), то по най-груби изчисления може да се приеме, че до средата на XX век в Съединените щати са продадени над 4000 заглавия на книги из всички области на знанието и литературата, които са били публикувани в София. Това позволява във всеки емигрантски дом да се изгради собствена семейна българска библиотека. Тя съдържа всичко ценно и непреходно от българското книгоиздаване от първата половина на XX век.


Ако желаете да разгледате всички фотографии, натиснете тук, тук, тук и тук.

Обобщена, цялостната дейност на издателско-търговската фирма "Народен глас" показва, че тя трябва да се посочи и като един от най-динамично работещите фактори за увеличаване на общия стокооборот при търговския обмен, реализиран между България и Съединените щати изобщо. Ако се изключи розовото масло, нито един друг продукт, създаден в България, не присъства така масово на американския регионален пазар (т.е. на "българския емигрантски културен пазар" в САЩ), както книгите, печатани в София. Следователно фирмата, работеща на българския емигрантски културен пазар в Съединените щати, дава най-голям принос в сравнение с всички останали дялове на българския емигрантски бизнес за общото развитие на двустранните търговски отношения между България и Съединените щати. И още нещо - културният бизнес създава един от най-надеждните инструменти за съхраняването на българското национално съзнание сред емиграцията. С перспектива за формирането и на едно пробългарсколоби. Защото наличието на богатата "културна следа", останала от функционирането на българския емигрантски културен пазар в Съединените щати през първата половина на XX век, позволява да се поддържа будно българското национално съзнание и сред второто емигрантско поколение, налице е научна аргументация за защита на националните интереси на българския народ.