Запазената документация, свързана с историята на българската емиграция в Съединените щати, показва, че ролята на безспорен пионер в развитието на българския културен бизнес сред емиграцията се пада на акционерното дружество "Народен глас". То е основано през 1907 година в град Гранит сити, щата Илиноис. Началото му е положено през втората половина на 1906 година. Инициативата е поета от четирите основни търговски къщи в Гранит сити и Медисън - тези на Константин Мицарев и Никола Алабаков (Гранит сити) и Лазаров и Евангелов и "Гичо" в Медисън. А функцията на непосредствени изпълнители е подета от българите Христо Недялков и Атанас Матеев. По това време Недялков и Матеев са служители в параходната агенция на американския гражданин от хърватски произход Франк Зоти в Ню Йорк. Още през 90-те години на XX век Зоти успява да обхване по-голямата част от българския емигрантски пътникопоток от Съединените щати за Европа. За да информира своите клиенти за цените на параходните билети, разписанието, по което се движат корабите и пр., Франк Зоти започва в началото на XX век да издава периодически малки рекламни вестници на съответните балкански езици (сръбски, хърватски, руски и др.) Съдържанието им е предимно рекламно-информационно и имат за цел да поддържат връзката между фирмата и клиентелата, за да може тя да купува билети само от фирмата "Франк Зоти". По същия повод през 1906 година Зоти започва да финансира в Ню Йорк издаването и на българския вариант на рекламния си вестник, който е наречен "Работник" За неговото описване са наети Недялков и Матеев. За около две години те овладяват тънкостите на вестникарския занаят. Двамата разбират от собствен опит, че "с помощта на един вестник може в скоро време да се засили своята търговия", тъй като годините 1906-1907 отбелязват първия пик в активизирането на българския емигрантски поток за Съединените щати.
По същото време до аналогични изводи в Гранит сити и Медисън достигат и акционерите в първите големи български търговски къщи в САЩ - "Константин Мицарев и Ко", "Ник Алабак", "Лазаров и Евангелов" и "Братя Гичеви". В двата близкостоящи града тогава вече живеят към 5 000 български емигранти. Четирите търговски къщи печелят с бързи темпове от хотелите, бакалниците, хлебарниците и кафенетата си. Немалко доходи им носят и продажбата на параходни билети, както и препращането на пари до България. По сведения на съвременници само от Гранит сити и Медисън през 1906-1907 година всяка седмица се изпращат за България "повече от 25 000 долара, от които се реализираше добра печалба" от страна на посредниците.
До лятото на 1907 година четирите български търговски къщи в Гранит сити и Медисън обаче получават само половината от печалбата, идваща от продажбата на параходните билети и препращането на паричните запаси. Те все още действат като "агенти", представляващи Франк Зоти. Следователно Зоти получава втората половина от печалбата. При наличието вече на бързо разрастващото се българско емигрантско тяло търговците решават да прекъснат отношенията си с фирмата "Франк Зоти". Сами да сключат договори с параходните компании и да ги представляват - без посредничеството на хърватския търговец.
През юни 1907 година А. Матеев напуска службата си при Франк Зоти и влиза в сдружение със споменатите четири български търговски къщи в Гранит сити и Медисън. Така през юли 1907 година е създадено ново българско акционерно дружество "Американ Балканик Асосиейшън". Седалището му е в Ню Йорк. Главни акционери в него са търговските къщи "Константин Мицарев и Ко", "Ник Алабак", "Братя Гичеви" и "Лазаров и Евангелов". За пръв управител на фирмата е избран А. Матеев: "Целта на дружеството бе, се казва в един документ, щото всички параходни билети да се вземат направо от компаниите чрез дружеството и се разпределят между съдружниците, както и да се препращат парите - пак по същия начин, с което се реализираше почти двойна печалба". Така е отстранен посредникът Франк Зоти.
За да привлекат трайно и изцяло българската клиентела към себе си, акционерите в "Американ Балканик Асосиейшън" решават да започнат да издават най-напред собствен вестник на български език. "Именно основаването на това дружество стана причина да се приложи по-скоро в действие идеята за издаването на български вестник, с който се гонеше целта да се развие и закрепи частната търговия между българските търговци тук. Да се развие и засили търговията на новооснованото дружество "Американ Балканик" посредством реклами".
През август 1907 година акционерите на "Американ Балканик Асосиейшън" се събират на първото си общо събрание в кантората на Константин Мицарев в Гранит сити. Като гости са поканени и Петър Гошев, технически управител на Мицаревата фирма, и журналиста Христо Недялков. По това време той също вече е напуснал редакцията на спонсорирания от хърватите вестник "Работник". Като най-запознат с вестникарския бизнес Христо Недялков дава точна информация колко ще струва създаването на една българска печатница в Съединените щати, за да може акционерното дружество да разполага със собствена техника, с чиято помощ да разгърне и друга издателска дейност. В последна сметка тогава е решено:
"Вестникът да се започне в едно най-скоро време и да се поръчат нужните букви". Акционерите се договарят да проведат още едно подготвително събрание, на което да се избере име на новосъздадената първа българска печатница в Съединените щати.
Второто заседание на акционерите е проведено към края на август 1907 година в кафене "Македония" на Иван Цолов в град Медисън. Стига се до дебати за името на печатницата и особено за това на вестника, който ще се издава най-напред там. Никола Алабаков настоява предприятието да се кръсти "Македония" като вестникът носи същото име. Съдружниците му обаче смятат, че по този начин би се привнесъл политически елемент в едно чисто комерсиално издание, което се подготвя. Затова надделява становището да започне издаването на вестник "Народен глас", като печатницата носи също това име. Обиден, Никола Алабаков напуска събранието с уговорката, че няма да участва с капитал при изграждането на първата българска издателска фирма в Съединените щати. Запазвал си правото да сътрудничи със съакционерите си само в търговията с параходни билети. Тогава като основатели и собственици на новосъздадената печатница остават само фирмите "Константин Мицарев и Ко", "Лазаров и Евангелов" и "Братя Гичеви". Те подписват договор, който им дава равни права и задължания върху издателската фирма, публикувания от нея вестник "Народен глас" и от евентуалната печалба.
За пръв служител в новосъздадената печатница е назначен Христо Недялков в качеството му на редактор на планирания вестник "Народен глас". Уточнено е, че новият вестник на първо време ще излиза два пъти седмично, страниците му ще се набират на ръка, а отпечатването ще се осъществява с чужда печатарска машина с кирилски шрифт, "докато се види как отива вестникът и се купи собствена негова печатница". За помощник редактор в новата печатница е повикан от Чикаго българинът Георги Зафиров. След двуседмична работа е подготвен първия брой на вестник "Народен глас", който е публикуван в град Гранит сити на 12 септември 1907 година.
Вестник "Народен глас" е посрещнат много добре от българската емиграция в Съединените щати. Неговите издатели още в началото започват да разпространяват не само рекламна информация, но и полезно четиво за ограмотяването на емиграцията, за разширяването на знанията и за условията на живот и работа в щатите. Затова още към края на 1907 година постоянните абонати на вестника достигат нелеката за реализация цифра в Америка - 400 броя. Разширяването на работата налага собствениците да наемат още трима словослагатели, за да може производственият колектив да се справя навреме с работата си. За настаняването на издателството е наето едно помещение на улица "Д" N 1830 в град Гранит сити. Много скоро обаче идват и изпитанията.
През есента на 1907 година в Съединените щати избухва тежка икономическа криза. Над половината от българските емигранти остават без работа в продължение на близо три години. Замира и търговията. В тези условия, след завръщането на голяма част от гурбетчиите в Отечеството, секва и притокът на абонаменти за вестник "Народен глас". Едва зараждащият се български "културен бизнес" още непроходил, съответно също преживява и първата своя криза. Как се развива тя?
Най-напред търговските къщи "Братя Гичеви" и "Лазаров и Евангелов" заявяват, че оттеглят дяловото си участие от печатарското дружество. Цялата негова издръжка ляга върху търговската къща "Константин Мицарев и Ко". Тъй като вестник "Народен глас" се набира на ръка, се оказва, че неговото издаване започва да поглъща ненужно много средства. В допълнение и печатницата, в която се отпечатва вестникът, увеличава цената на извършваните услуги. При това положение постоянно нарастващите пасиви от дейността на първата издателска фирма в Съединените щати се стоварват само върху бюджета на търговската къща "Константин Мицарев и Ко", която вече е станала едноличен собственик на фирмата.
Останал с намалена заплата при условията на кризата през лятото на 1908 година, Христо Недялков си подава оставката от издателството като негов главен редактор. На овакантеното място е преназначен дотогавашният му заместник Георги Зафиров. За да се намалят разходите за наем на първата българска издателска фирма, Зафиров премества редакцията си в помещение на търговската къща "Константин Мицарев и Ко". А за да се елиминират и големите такси за печатането на вестник "Народен глас" и другите планирани издания, е решено издателството да се възползва от занижените цени по време на кризата, за да бъде закупена собствена печатарска техника. През есента на 1908 година Константин Мицарев заплаща цената за една печатарска машина, а за помощник на Георги Зафиров от Ню Йорк е доведен Матю Георгиев. До този момент той е успял да спести 1500 долара, които внася доброволно на съхранение в касата на Константин Мицарев, за да се подобри финансовото състояние на новоизгражданата българска издателска фирма. Освен това М. Георгиев е добър художник карикатурист и се очаква неговата дарба да се отрази положително върху качеството на печатарската продукция на фирмата.
Предприетите мерки обаче се оказват недостатъчни за спасяването на издателството. Търговските къщи "Лазаров и Евангелов" и "Братя Гичеви" поставят настойчиво искането Константин Мицарев да им върне обратно дяловия капитал, с който те участват при основаването на печатарското акционерно дружество през 1907 година. Тъй като Мицарев изпитва много сериозни финансови затруднения, бившите му съдружници отнасят въпроса до американския съд. Съответно от там, през февруари 1909 година, е наложен запор върху собствеността на издателството - включително и върху печатарската машина. Впоследствие полицията отнема цялата техника с изключение на печатарската преса, която е оставена на Мицарев. Така разходите за издръжката на първата българска печатница в Съединените щати допринасят в определена степен за фаталното задълбочаване на кризата, преживявана по това време от търговската къща "Константин Мицарев и Ко". През февруари 1909 година тя обявява официален фалит.
На 12 март 1909 година Мицарев, П. Гошев и М. Георгиев правят отчаян опит да спасят новото си предприятие. Тримата подписват договор за съдружна работа с уговорката да внесат по 500 долара дялов капитал и така с обединени финансови усилия да продължи издаването поне на вестник "Народен глас". През март обаче, вследствие на официално обявения фалит, държавният синдик влиза във владение на всички имоти, собственост на Константин Мицарев, поради големите дългове, които той има да връща на американските си кредитори, натрупани още при набирането на стартовия капитал за основаването на неговата търговска къща. Опитът за спасяване на първото българско издателство чрез неговото "преосноваване" след обявения фалит и с други акционери (П. Гошев и М. Георгиев) не успява. В резултат през март 1909 година на практика първата издателска фирма, създадена от българи в Съединените щати през първата половина на XX век, е ликвидирана.
Съгласно договора, подписан между Матю Георгиев и Константин Мицарев през март 1909 година, Георгиев обаче става съсобственик на фирмата "Народен глас". След като Константин Мицарев е обявен във фалит, Матю Георгиев фактически остава единственият собственик на марката "Народен глас", съгласно регистрационната практика на американското законодателство. Тъй като Константин Мицарев след фалита не е в състояние да върне на Георгиев сумата от 1500 долара, внесени в неговата каса на съхранение, Мицарев реално няма основание да претендира вече за "съсобственост" върху търговската марка "Народен глас". Самият Матю Георгиев обаче няма собствен опит във вестникарството и печатарския бизнес изобщо. Затова той решава, че сам не е в състояние да възроди издателството си, чийто единствен реален собственик вече е. В резултат през пролетта на 1909 година Матю Георгиев кани за свой съдружник българина Васил Стефанов. Той е роден през 1879 година в село Габарево, Казанлъшко. На младини работи като печатар около Константин Бозвелиев в град Казанлък. От 1903 до 1906 година се премества в София, където работи в печатницата на най-добрия независим български вестник по това време - вестник "Вечерна поща", издаван в столицата на България от С. Шангов. През 1907 година Васил Стефанов емигрира в Съединените щати и започва работа като чиновник в администрацията на търговската къща "Константин Мицарев и Ко". Останал обаче без работа след фалита на нейния собственик, Стефанов решава да се завърне отново към печатарския занаят. Така той приема предложението да стане съдружник на Матю Георгиев в издателската фирма "Народен глас". Съответно двамата сключват вече нов партньорски договор, по силата на който от втората половина на 1909 година те стават съсобственици и издатели и на вестника. По същество започва изграждането на ново акционерно дружество. Реално обаче издателската фирма "Народен глас" през 1909 година съществува само чрез своите двама собственици, които с големи усилия продължават да списват вестник "Народен глас". М. Георгиев и В. Стефанов не притежават вече нищо от старото имущество, закупено от трите търговски къщи, тъй като то, както вече беше казано, е продадено, за да бъдат върнати дълговете на Константин Мицарев към американските му кредитори. През 1909 година вестник "Народен глас" се печата в една американска печатница в град Сент Луис, която разполага и с кирилски шрифт. Тъй като там липсвал опит за печатането на издания на български език, текстът се набира на руски матрици по системата "монотайп".
Въпреки липсата на собствена материална база търговската марка "Народен глас" оцелява. Нещо повече! Двамата нови собственици на първото българско издателство в Съединените щати си поставят за цел да променят коренно облика на издателската си фирма. За целта те започват най-напред с промяната в основното, което издават и продават на зараждащия се български културен пазар в Съединените щати - вестника "Народен глас". От предимно рекламно информационно издание, обслужващо преди всичко бизнес интересите на своите непосредствени издатели - търговските къщи в Гранит сити и Медисън, вестникът е "обърнат в един общонароден, прогресивен и независим български вестник". Тоест разширен е диапазонът на издателския интерес, засилен е стремежът изданието да внася повече българска култура и духовност сред емиграцията - обстоятелство, което означава качествена промяна на политиката, реализирана от малцината деятели, опериращи по това време на българския културен пазар в Съединените щати. В резултат от разширяването на издателския кръгозор на вестник "Народен глас" се увеличава ролята на фирмата в духовния живот на българската общност зад океана. Вестник "Народен глас" постепенно се превръща в мощен фактор, съдействащ за "ускореното сглобяване" на един много по-цялостен и системно функциониращ културен пазар сред българската диаспора в Съединените щати.
Междувременно през лятото на 1909 година Матю Георгиев се разболява тежко от туберкулоза. Лекарите му препоръчват да замине за известно време на почивка из топлите южни щати на САЩ, за да може организмът му по-лесно да се пребори с болестта. В продължение на десет месеца Георгиев се настанява и прекарва в град Сан Антонио, Тексас. През това време, тъй като икономическата криза все още бушува, за да намали печатарските си разходи, Васил Стефанов продължава борбата за възраждането на първата българска издателска фирма в Америка.
Публикуването на вестник "Народен глас" е прехвърлено от град Сент Луис в Гранит сити.
Български квартал в Гранит сити - 1910 г.
В началото на 1911 година Васил Стефанов е поканен да посети град Жиниди, щат Ню Йорк. Там една руска емигрантска издателска къща продава изгодно печатарска техника. След проведените разговори на място е договорено в Гранит сити да бъде транспортирана линотипна печатарска машина, снабдена с преса. Подписан е договор за изплащането на техниката чрез месечни вноски. Към края на март 1911 година закупената печатарска техника пристига в Гранит сити. Васил Стефанов наема подходящо помещение на ъгъла, образуван от улиците "С" и "Д" в Гранит сити, и там инсталира печатницата, която създава сам. Така "се поставиха основите на нова, независима, модерна и доста добре уредена печатница", обобщава в едно свое издание Васил Стефанов.
За обслужването на машините в новоизграждащата се българска издателска фирма са наети на работа словослагателите Тодор Калев и Спиро Розов. Благодарение на тяхната сръчност и професионална опитност от пролетта на 1911 година вестник "Народен глас" започва да излиза три пъти седмично - в понеделник, сряда и петък, Васил Стефанов за пръв път е в състояние да започне отпечатването на чужди вестници срещу заплащане, за да увеличи приходите на фирмата си и да разшири своята дейност в перспектива. Началото е поставено с публикуването на новооснования тогава вестник "Работническа просвета", орган на образувания през 1910 година "Българо-македонски социалдемократически просветен съюз". Започва печатането и на първите брошури с нравствено и религиозно-възпитателно съдържание, написани от ръководителя на "Българската протестантска мисия в Америка" - пастор Цвятко Багрянов. Налага се практиката издателската фирма "Народен глас" да отпечатва ценоразписите на търговските фирми, обявления, некролози, покани за тържествени случаи и др. Така първата българска издателска фирма в Съединените щати, макар и бавно, започва да печели. Съответно собственикът й продължава да обмисля стратегията си за разширяването на своята дейност върху бавно формиращия се български културен пазар сред емиграцията.
Важна роля за цялостното по-нататъшно възходящо развитие на българската издателска фирма в Съединените щати изиграват още двама български емигранти - Васил Граматиков и Александър Шуменов. Граматиков е роден в село Екши Су, Леринско. Средното си образование започва в гръцка гимназия в град Лерин, а се дипломира в Битолската българска гимназия. След това няколко години живее и работи в град Пловдив, където създава и семейство. Знае гръцки, турски и френски език. През 1910 година пристига в град Индианаполис, щат Индиана, и там научава и английски език при Димитър Медичков. Така че, когато Васил Стефанов се нуждае от нови съдружници, за да може да осъществи проектите си за разширяването на първото българско издателство в Съединените щати, и решава да покани Васил Граматиков да стане съдружник във фирмата "Народен глас", Граматиков вече е един добре подготвен човек за работа в културния бизнес. През пролетта на 1912 година издателската фирма "Народен глас" вече се движи от Васил Стефанов и неговия нов съдружник Васил Граматиков. Вестникът излиза редовно, а останалите печатарски услуги се извършват качествено и в срок. Затова приходите от абонамент, рекламата, публикувана върху страниците на вестник "Народен глас", и публикуването на чужди издания, продължават да растат, като към края на 1911 година за пръв път надхвърлят 10 000 долара-една добра печалба за времето си. Добрият финансов резултат показва, че първата фирма, работеща на новоформиращия се български емигрантски културен пазар в Съединените щати, работи в правилна посока. Затова през май 1912 година Васил Стефанов и Васил Граматиков пристъпват към осъществяването на нов проект, свързан с по-нататъшното разширяване на предприятието им.
