Опълченци от Македония

Руското военно командване решава да сформира еднонационална доброволческа единица към своите войски, която нарича Българско Опълчение. В „Основания за организацията на Българската войска" от октомври 1876 год. се казва: „Българското опълчение се иска... главно за запазване на местното население... За да могат подобни дружини... да принесат най-голяма полза, потребно е при самото им формиране ...те да се нагодят за известни райони на страната. За Западна, Средна и Източна България са потребни дружини, отряди подготвени от по-рано. Първите трябва да се попълват с хора от местата, които лежат по пътищата от маловлашкия Дунав към Ниш, Самоков и София. Вторите - от средния Дунав към Пловдив и Одрин, най-сетне третите - от долния Дунав към Шумно, Варна и по-нататък към Одрин и Лозенград... При това казаните шест дружини...да съставят:

Дружина
1 и 2 - Западнобългарска бригада
З и 4 - Среднобългарска бригада
5 и 6 - Източнобългарска бригада.”

Възможността българите от Македония да участват в Опълчението произлиза от факта, че руското военно командване разглежда Македония като „българска земя". Като каквато я приемат Великите сили на Цариградската конференция от декември 1876/януари 1877 год. Пропорционално на теорията, на която предвижда военни действия, планира попълването на Западнобългарската бригада - 1 и 2 опълченски дружини, най-вече с българи от Македония, които смятат, че ще бъдат в състояние да защитят интересите на местното население. Руските висши офицери отчитат факта, че Македония е териториално най-отдалечена от местата, където се комплектова Българското опълчение - градовете Крайова, Плоещ. Бузъу - Румъния и очаква по-многоброен набор от Източна България. Затова пък точно командващият Източния отряд ген. - адютант княз Дондуков-Корсаков в едно свое секретно донесение до Военния министър пише: „ Из одной только Македонии во время войни в болгарское ополчение вступило до тысячи человек."

Като имаме предвид, че българските опълченци от Македония, с изключение на десетина, се записват в първите шест дружини и съпоставим броя им - 1000 на 6000 - общия брой, то следва извода, че българите от Македония са 1/6 от цялото, т.е. пропорционално на територията.

Поименно са издирени около 500 души от Македония, на които е посочено и месторождението.

Като родни места на опълченци от Битолско руските писари са записали 30 селища, от които от гр. Битоля са посочени 42 опълченци, а от останалите селища - 31; Велешко - 4 селища, от които от гр. Велес - 25 опълченци и 3 от района; Вранско - 3 селища, от които от гр, Враня - 7 опълченци и 2-ма от района: Гостиварско - един опълченец от с. Еловци; Дебърско - 9 селища, от които от гр. Дебър - 5 опълченци и 8 от района; Джумайско - 4 селища, от които от гр. Джумая - 10 опълченци и 14 от района: Кичевско - 4 селища, от които от Кичево 10 и 3-ма от района; Корчанско - един опълченец от района; Костурско - 2 селища, 2-ма опълченци от района; Крушевско - 2 селища, от които от Крушево - 7 опълченци и един от района; Кумановско - 8 селища, от които от Куманово - 9 опълченци и 7 от района: Леринско - 2 селища, от които от гр. Лерин - 1 опълченец и 1 от района: Охридско - 8 селища . от които 49 опълченци от Охрид, от които 7 от района; Призренско - 6 селища, от които 31 от гр. Призрен и 6 от района; Серско - 3 селища, от гр. Сер - 3 опълченци и 2 от района; Прилепско - 5 селища, от които от гр. Прилеп - 8 и 4 от района: Солунско - 4 селища, от които от гр. Солун 4 и 8 от района: гр. Струга - 3 опълченци; гр Струмица - 2 опълченци: Щипско - 3 селища, от които от гр. Щип 2 опълченци и 3-ма от района: Кривопаланско - 5 селища. от които от Крива паланка - 2 опълченци и 7 от района: Неврокопско -11 селища, от които от гр. Неврокоп - 5-ма опълченци и 11 от района; Кукуш - 1 опълченец: Тетовско - 9 селища, от които от Тетово - 15 опълченци и 9 от района. Без обозначение на района са отбелязани следните селища: градовете - Кастрия, Нови пазар, Паланка, Ресен и селата: Вакукер, Кратово, Крушевец. Мержово. Три паланки с всичко 9 опълченци. С отметка „родом от Македония” без да е упоменато селището са издирени 49 опълченци.

Възрастта на опълченците: от 18-годишните: Георги Христов от Връбник, Костурско; Трифон Атанасов от Призрен;: Йосиф Петров от Тетово до Тасе Христов от Битоля - 58-годишен. Най-често срещаната възраст сред опълченците от Македония е от 20 до 35 години.

За низш ръководен кадър на Опълчението, руското командване разчита на българи служили в руската армия: Пандо Наумов от Битоля: Димитър Атанасов от Охрид; Антон Петров от Тресонча, Дебърско; Панайот Стойков от Джумая; Атанас Дуков от Неврокоп: Атанас Петров от Призрен и др.

В унтер-офицери са произведени: Спиро Михайлов от Дебър; Лазар Николов от с. Изкоп, Битолско; Атанас Янков от гр. Кастрия; Иван Апостолов от Охрид; Тома Богданов от Призрен; Антон Иванов от Прищина; Ангел Герчев от с. Стърчища, Неврокопско и др.

Произведени в ефрейтори са: Георги Костов, Панайот Наумов, Панто Наумов от Битоля; Бойко Георгиев от Вакукер; Панайот Наумов, Тодор Спасов от Велес; Петър Стоянов от Зеленич, Солунско; Юван Тасев, Тодор Николов, Стоян Бижов от гр. Серес: Панайот Бурков, Стоян Иванов, Петър Стоянов от гр. Скопие; Йосиф Петров. Ивано Ювицов от Тетово и др.

Всички опълченци от Македония са се сражавали в решителните за изхода на войната боеве при Шипка. Вражите куршуми не пощадяват: Иван Марков. Панайот Наумов. Таки Зисо, Христо Христов от Битоля; Драгой Божилов. Бранислав Велешки, Панайот Наумов от Велес; Стойко Димитров. Илия Тасев от Куманово: Иван Апостолов от Ново село, Щипско; Петър Атанасов. Атанас Божинов, Александър Христов от Охрид; Стефан Лукич от Скопие; Димитър Петров, Йордан Хаджибушкев от Солун; Михаил Николаев от Щип. И много други отбелязани, а навярно и неотбелязани.

В битката на връх Шипка загиват: редник Христо Димитров от Битоля; редник Наум Димитров. редник Иван Пешев; редник Юрдан Янков от Велес: редник Стефан Петров от Гостов, Тетовско; редник Петър Георгиев от Кичево: редник Димитър Иванов; редник Спиро Иванов от Охрид; редник Петър Марков от Призрен и др. Безследно изчезва редник Дойчин Илиев от с. Брезово. Битолско.

При завземането на зимния турски укрепен лагер в подножието на Шипка намират смъртта си: редник Иван Атанасов от Кукуш; редник Клим Наумов от Охрид; и др.

За проявени високи бойни войнски качества повечето от българите - опълченци от Македония получават отличия: д-р Константин Везенков - орден „СВ. Ана"; Орден за храброст „Георгиевски кръст" - прапорщик Атанас Дуков; Унтер-офицер - Атанасий Янков. Антон Иванов, Ангел Герчев и др; Ефрейторите: - Георги Костов. Атанас Петров и др. Редниците: - Илия Станков, Косто Георгиев, Димитър Трайков, Станю Стефанов и др. Със сребърен медал са наградени: Димитър Атанасов. Гавраил Атанасов и др.; С бележка „медал", без да е отбелязано какъв в документите, е дадена срещу 26 имена на опълченци.

---