Веселин Бешевлиев
ИНМБ 28, 1992
Името на хан Кубрат се споменава за пръв
път от византийския хронист патриарх Никифор в неговата "Кратка история"
в следното място (в изданието на Карл де Боор 24, 9-12):
Това известие, което при правилно превеждане, т.е. разбиране и тълкуване, разкрива важни сведения за най-старата история на българския народ, е било погрешно превеждано и поради това неправилно разбирано, както се вижда от някои преводи и парафрази. В.Н. Златарски даде най-напред следния превод [1]:
"В това същото време (ок. 635 г.) въстанал Куврат, братанец на Органа, повелител на хуногундурите, против аварския хан, като се отнесъл към неговия народ, когото той управлявал, твърде надменно, изгонил го от собствената си земя." По-късно той го преведе така [2]: "Кубрат възстанал против аварския хаган и, като се отнесъл твърде надменно към неговия народ (войска), който той дързал там, изгонил го (я) от собствената си земя. И изпраща пратеници до Ираклия и сключва с него мир, който те запазили до края на живота си; понеже (Ираклий) му изпратил подаръци и го почел с титлата патриций".
Първият превод на Златарски бе остро
критикуван от Г. Баласчев в списание "Минало" (год. I,
кн. 1, с. 106 заб.). Той изтъкна,
че думата
има значението "войска", както често се среща у византийските летописци,
а не "народ", както превежда Златарски, и даде следния превод на въпросното
място:
"И в това време въстанал Кубрат, братанец на Органа, господар на уногундурите, против аварския хаган и като изругал всячески войската, която има от него (от хагана), изгонил я от собствената земя. И изпраща пратеници до Хераклия, и сключва с него мир, който запазили до края на живота си, защото и дарове му изпратил, и го почел с достойнството на патриций."По-близо до оригинала стои парафразата на същото място от А. Бурмов [3]: "Според съобщението на Никифор Кубрат се вдигнал срещу народа (), който имал при себе си от страна на аварския хаган, и го изгонил от собствената си земя."
Напоследък Joahim Werner [4] предложи също така погрешен превод:
"Zu derselben Zeit erhob sich Kuvrat, der Neffe des Organ, der Herrscher der Ounogounduroi gegen den Kagan der awaren, und was er von dessen Volk in seinem Lande hatte, verjagte er daraus, nachdem er es schimpflich behandelt hatte. Er schickte eine Gesandtschaft zu Heraclius und schloss Frieden mit ihm, den beide bis zi ihrem Lebensende eingehalten haben. Er (Heraclius) schickte ihm Geschenke und ehrte ihn mit der Wuerde eines Patricus."
Освен изтъкнатия от Баласчев погрешен
превод на думата
като "народ", който се среща и в парафразата на Бурмов, и в превода на
Вернер, преводите на Златарски съдържат и други грешки, които изпочават
много известието на Никифор и дават повод за погрешни заключения. Думата ,
която означава изобщо "племенник", без да уточнява дали става дума за "братов",
или "сестрин" син, е преведена "братанец" (също и у Баласчев). Този превод
прави своеволно Кубрат син на брата на Органас, което в гръцкия текст никъде
не личи. Този своеволен превод Г. Фехер [5]
с право отхвърли. Наистина Златарски в "Историята" (с. 84) пише изрично:
"Кубрат бил племенник на някой си Органа", а на с. 86, заб. 1: "ние приемаме
и разбираме … в смисъл на "сестриник".
Преводът "братанец", което не е превод, а по-скоро тълкуване, е вероятно под влияние на първоначалния френски превод на хрониката на Йоан Никитийски, направен от M.H. Zotenberg [6]: "fils du frere de Kuemaka", който се отъждествавя с Органас у патриарх Никифор. По-късно Зотенберг [7] преведе: "neveu d'Organa". В новия английски превод на Йоан Никитийски от R.J. Charles [8] стои също "the nephew of Organa". J. Marquart [9]прие също, че Кубрат е бил братов син на Органас.
Още по-погрешен и въвеждащ в заблуждение е преводът на израза: . В първия предов на Златарски стои: "Неговия народ, когото той управлявал", а във втория: "неговия народ (войска), който той държал там". Златарски е схванал погрешно като наречие за място "там" и е пренебрегнал съвършено предлога "от страна на", "от", от който зависи родителния падеж , т.е. "от страна на него" или по-просто "от него". Още по-невярно е преведено от Й. Вернер: "… Awaren und das was er von dessen Volk … hatte." Той дава на предлога значението "част от", каквото той няма. Освен това прибавя се и погрешното тълкуване на като "Volk". Всъщност правилния превод дава Г. Баласчев: "… войската, който той имал от него (от хагана)". Правилно го е разбрал и А. Бурмов: "… който имал при себе си от страна на аварския хаган".
Следователно според известието на Никифор Кубрат е имал под своя власт аварска войска, която получил от аварския хаган. Или, с други думи, Кубрат е бил началник на аварска войска, или по-точно той е бил поставен от аварския хаган като негов наместник в земята на уногундурите. В т.нар. "Чудеса на св. Димитър Солунски" се съобщава, че у аварите било обичай хаганът да поставя началници като свои наместници на подчинените народи, какъвто е бил Кубер на българите и пленниците византийци в Панония [10]. Тези наместници се наричали у тюркските народи "тудуни": Etymologicum Magnum 763, 24; . Theophanes 378, 3; също: Nikeph. Hist. 45, 3. [11] Към това A. von Gabain, Altturkische Grammatik, 3. Aufl. Wiesbaden, 1974, S. 375: tutun<chin. Tut'ung, Zivil-Gouverneur. Това дава основание да се приеме, че и страната на уногундурите, докато е била под властта на аварите, е била управлявана от наместник на аварския хаган и че такъв наместник е бил Кубрат.
В подкрепа на това твърдение идва т.нар. "Именник на българските князе". Тук като предшественик на Курт, който се отъждествява с Кубрат, е даден: "ГОСТОУНЪ НАМЕСТНИКЪ СЫ В ЛЕТО РОД ЕМОУ ЕРМИ, А ЛЕТ ЕМОУ ДОХСЪ ТВИРЕМЪ", т.е. "Гостун този наместник (беше) две години, родът му Ерми, а годината му дохс твирем". Златарски прие, че Гостун е бил "като "наместник", разбира се, на хана, който в случая не е никой друг, освен Курт, т.е. Кубрат". St. Runciman [12] предположи, че Гостун е бил наместник на аварския хаган, В светлината на сведението на Никифор за Кубрат и изгонването на аварската войка от страната на уногундурите. Предположението на Рънсиман не е само напълно основателно, но и очевидно вярно и правилно. Известна трудност представя личното име Гостун, за което няма сигурни славянски паралели [13]. Затова много е съблазнително да се приеме, че представя изопачение на тюркската титла "тудун"="наместник" и че прогрешно е схванато от автора или преписвачите на "Именника на българските князе" като лично име.
В.Н. Златарски [14] отъждестви Гостун с Органас, на когото Кубрат бил племенник, изхождайки от неубедителни съображения и без да се позовава на сигурни доказателства. Но той отиде още по-далеч с предположенията си, като отъждестви Кубрат с непосочения с име господар на хуните в следното известие на Никифор (изд. Де Боор 12, 20-28):
"А измина известно време от това и господарят на хуните дойде във Византион заедно с велможите около него и копиеносци и поиска от императора да бъде посветен в християнските тайнства. А той с радост го възприе и ромейските велможи осиновиха в божествената купел хунските велможи, а съпругите на първите - техните жени. Така посветените в божествените тайнства бяха почетени с царски дарове и достойнства. Именно императорът почете този вожд с достойнството на птриций и го изпрати приятелски в хунските селища."Същото известие с малки промени гласи в Лондонския ръкопис [15] на Никифор така:
"По същото време и господарят на хунския народ дошъл във Византион и помолил императора да приеме него и неговите придружници и да ги просвети чрез божествената купел. И Тодор, братът на императора, го възприел от светата купел, а ромейските велможи - хунските велможи, както и съпругите на първите - жените на вторите. Така просветените били почетени с царски дарове и сан. Именно императорът направил техния господар патриций и ги изпратил в страната им."
Горното известие не се съобщава от
друг византийски хронист. Забележително е, че то започва в Лондонския ръкопис
на Никифор по същия начин с израза: ,
т.е. "по същото време", както съобщението за въстанието на Кубрат в сегашното
печатно издание на Никифоровата история от К. де Боор. А това показва,
че и двете съобщения ще да са взети от един и същи извор, в който събитията
са били подредени хронологически по дати. Това е било вероятно официалната
хроника на Константинопол, т.нар. [16].
Описаното покръстване, което К. де Боор датира в 619 г., е била голямо и важно събитие, може би официалното възприемане на християнството от споменатите хуни. Затова то не е могло да бъде отминато с мълчание в официалните документи, съответно в официалната градска хроника на Константинопол. Покръстена е била най-напред управляващата върхушка, която се е погрижила по-сетне за покръстването на цялото хунско племе. Вероятно владетелят и неговите висши сановници са се завърнали в родината си, придружени от християнски свещеници, които да поучават управляващите, да извършват църковните треби и да се заемат с покръстването на останалия народ.
Трудно е да се каже с положителност кои са били тези хуни.
Определителният член пред (господар) показва, че той е бил добре познат в Цариград. В.Н. Златарски [17], а след него и Г. Моравчик [18] предположиха, че тук става дума за българите, като се посоваха на погрешното схващане, че имената "хуни" и "българи" у Никифор били равнозначни, а неназованият по име хунски владетел бил според Златарски Кубрат. Обаче това е само привидно вярно. Никифор съобщава изрично, че Кубрат бил господар на уногундурите, което се потвърждава косвено и от Теофан [19], според който Кубрат, т.е. Кобрат, бил господар на т.нар. Велика или Голяма България, обитавана от българите уногундури (). Наистина у патриарх Никифор на две места се споменават "т.нар. хуни и българи" (33, 13-14 ) и "хуните българи" (). Обаче, както се посочи на друго място [20], и в двата случая е било погрешно предадено или от самия автор, или от неговия преписвач първоначалното . Следователно Кубрат е бил господар на уногундурите българи, а не на хуни. Както различните дати 619 и 635 г., когато Кубрат въстанал срещу аварския хаган, така и обстоятелството, че неизвестният господар на хуните се покръстил през 619 г., не позволяват да се приеме предложеното от Златарски отъждествяване. То беше вече отхвърлено и от А. Бурмов [21] и от М.Н. Артамонов [22].
Горното твърдение за покръстването на хуни трябва да се свърже по-скоро със съобщението на един епархийски списък от средата на VIII в. за епископ на хуни () [23], подчинен на митрополита на Дорос в епархия Готия. А понеже Никифор пише за покръстване на хуни, то естествено е тези хуни да се същите, които се споменават в епархийския списък. И. Маркварт [24] допусна възможностите покръстения хунски вожд да е бил господар на онези хуни, при които се оттеглил император Хераклий през 626 г. по време на персийските [25] войни.
И. Маркварт [26], Ю. Кулаковски [27]и Г. Моравчик [28] изказаха предположението, че неназованият по име хунски господар е бил Органас. А това отъждествяване става още по-верояно, ако се вземе под внимание обичаят да се представят малко известни или съвършено непознати лица чрез посочване на връзките им с други добре известни. Така например Никифор (70, 28-71,1) си служи с този похват, като представя новоизбрания български владетел Токт, като съобщава, че той бил брат на някой си Баян. Навярно този Баян е един и същ с патриция и стратега Баян от един оловен печат с надпис: "Богородице, помагай на Баян патриция и стратега" [29] Санът патриций, с който се удостоявали видни лица, показва ясно неговата известност. По същия начин е постъпил Никифор при Кубрат, като отбелязва, че той бил племенник на Органас, който е бил добре познат поради някакво голямо събитие. А такова събитие е могло да бъде покръстването на хунския вожд, което е било сигурно голямо зрелище за жителите на Цариград.
Така или иначе роднинските връзки на Органас с Кубрат не означават непременно, че те са били от едно и също племе. Гръцката дума , с която се посочват роднинските връзки между двамата, означава, както е известно, "братов или сестрин син", Затова може да се приеме, както допуска и Златарски, че майката на Кубрат е била сестра на Органас.
Най-сетне Златарски свързва Кубрат с приведено по-долу място в хрониката на Йоан Никийски, без да изкаже и най-малко съмнение в неговата достоверност. Тази хроника, която е била написа първоначално на гръцки език в края на VII в., е била преведена неизвестно кога на арабски и след това в 1601 - от арабски на етиопски [30]. Гръцкият оригинал не е достигнал до нас, поради което остава неизвестно доколко е бил запазен непроменен оригиналът в текста, от който е направен арабският, а по-късно етиопският превод. Така че ние не знаем дали оригиналът на хрониката не е бил допълнен и преработен от неговите по-сетнешни преписвачи и издатели. Всички, които са ползвали хрониката на Йоан Никийски, приемат поначало, че етиопският превод предава точно оригинала. Етиопският текст е преведен днес на френски от H. Zotenberg [31] и по-късно на английски от R.H. Charles [32].
След смъртта на имепратор Хераклий в 641 във Византия започнали борби за императорския трон между сина му от първата жена Евдокия и втората му жена Мартина и нейния син Хераклион. Във връзка с това Йоан Никийски разказва, че Кубрат бил взел страната на Мартина и сина й срещу сина на Евдокия Константин III. Мястото, където се говори за това, гласи в превода на Зотенберг:
"Lorque ces faits furent connus a Byzance; on disait que cette affaire avait ete inspiree par Quetrades, chef du peuple des Moutanes, fils du frere de Kuemaka. Cet homme avait ete recu dans le sein du christianisme et baptiste, etant enfant, a Constantinople, et avait grandi dans le palais imperial. Apres la mort d'Heraclius I-er, avec lequel il avait ete intimement lie, et qui l'avait comble de biendaits, il reslait attache par reconnaissance a ses enfants et a sa femme Martine."Същото място в английския превод на Charles:
" … and when the inhabitants of Byzantium heard this news, they said: "This project is concerned with Kubratos, chief of the Huns, the nephew of Organa, who was baptised in the city of Constantinople, and received into the Christian community in his childhood and had grown up in the imperial palace." And between him and the elder Heraclius great affection and peace had prevailed, and after Heraclius's death he had shown his affection to his sons and his wife Marina because of the kindness (Heraclius) had shown him."Ето как гласи това място според английския превод на български:
"И когато жителите на Византион чули това известие, те си казали: "Този план е съставен от Кубрат, вожда на хуните, племенника на Органас, който беше покръстен в града Константинопол и възприет в християнската общност в неговото детство и беше израсъл в императорски дворец." И между него и стария Хераклий съществуваше голяма обич и мир. След смъртта на Хераклий и той показа тази обич към неговите синове и неговата жена Мартина, понеже (Хераклий) му беше оказал приятелство."
Като се изключат странните форми на
личните имена Quetrades, Kuemaka и
Moutanes за хуни, които могат да се обяснят
с различното предаване на оригиналните форми на арабски и сетне на етиопски,
трябва да се изтъкне, че думите Quetrades, chef du peuple des Moutanes,
fils du frere de Kuemaka или Kubratos,
chief of the Huns, the nephew of Organa отговарят
точно на:
в историята на Никифор с тази разлика, че у Йоан Никийски Кубрат е "вожд
на хуните", а у Никифор - "вожд на уногундурите". Посочването, че той бил
"племенник на Органас", в хрониката на Йоан Никийски е много странно и
неуместно, ако се вземе предвид съобщението в етиопската хроника, че Кубрат
бил израснал в императорския дворец и бил много добре известен, понеже
жителите на Византион, като чули за плана, веднага се сетили, че това е
Кубрат. Обаче Органас не се споменава никъде другаде в хрониката.
Замяната на уногундури с хуни в етиопската хроника стои пак във връзка с историята на Никифор. Авторът на мястото за Кубрат в етиопската хроника в отъждествил Органас с неназования по име хунски вожд, който дошъл в Цариград да се покръсти. Освен това той приема, че Кубрат е придружил Органас в Цариград, където не само също се покръстил, но и останал в императорския дворец до израстването си. Авторът не казва нищо за въстанието на Кубрат срещу аварския хаган, нито за провъзгласяването му за патриций, както би се очаквало. Авторът на горния разказ е смесил сведенията за Кубрат и ги е вмъкнал в етиопската хроника.
И. Маркварт изказа предположението, че Кубрат като юноша бил изпратен в Цариград като заложник. Това предположение Г. Фехер [33] отхвърли с право. И М.И. Артамонов [34] изказа съмнение в съобщението в етиопската хроника за пребиваването на Кубрат в Цариград. Той пише, че ако сведенията за живота на Кубрат са верни, то Кубрат не е бил нито дете, нито юноша, когато е дошъл в Цариград, а мъж на 35 години. Разказът в етиопската хроника за участието на Кубрат в борбите на наследниците на Хераклий за императорския трон съдържаи други несъобразности, какт изтъкнаха вече П. Смирнов [35], Г. Баласчев [36] и А. Бурмов [37], които го правят, като извор за живота на Кубрат, съвършено съмнителен и малко достоверен.
И така от всичко изложено по-горе се вижда, че единственото сигурно сведение за живота на Кубрат остава известието на патриарх Никифор за въстанието срещу аварския хаган:
"По същото време се надигнал Кубрат, племенникът на Органас, господарят на уногундурите, срещу хагана на аварите и войската, която той имал от него, след като постъпил много зле с нея, изгонил я от собствената си земя. Па изпраща посланници при Хераклий и сключва с него мир, който запазили до края на живота им. Че и императорът му изпратил дарове и го почел със сана патриций."
--------
KUBRAT
(Zusammenfassung)
Der Verfasser behandelt ausfuehrlich die Nachrichten ueber
den bulgarischen Herrscher Kubrat und kommt zu dem Schluss, dass die Mitteilung
bei Patriarchen Nikephoros (24,12) von dem Aufstand Kubrat's gegen den
Kagan der Avaren ist die einzige zuverlaessige Nachricht ueber ihn.
[Back]
1. В.Н. Златарски. Нови известия за най-стария период на българската история. СбНУ, XI, 1894, с. 151.
2. История на първото българско царство, I, С., 1918, с. 91 (=История, I).
3. А. Бурмов. Избрани произведения, I, С., 1966, с. 72.
4. J. Werner. Der Grabfund von Malaja Perescepina und Kuvrat, Kagan der Bulgaren. - Bayerische Akademie der Wissenschaften, Philosophisch-Historische Klasse, Abhandlungen, neue Folge, Heft 91, 1984, S. 38.
5. Geza Feher. Bulgarisch-ungarische Beziehungen in den V-XI. Jahrhundert. Budapest, 1921, S. 40 (=Beziehungen).
6. Memoire sur la Chronique byzantine de Jean, eveque de Nikiou, Par M.H. Zotenberg. - Journal Asiatique, VII, Serie XIII, 1879, p. 379.
7. Chronique de Jean, eveque de Nikiou. Texte ethiopien public et traduit par Zotenberg. - Notices et extraits des manuscrits de la Bibliotheque nationale, l. 24, 1883, p. 590.
8. The chronicle of John, Bishop of Nikiou. Translated by R.H. Charles, London, 1916, p. 196-197, CXX 46-50.
9. J. Marquart. Die altbulgarischen Ausdrucke in der Inscrift von Catalar und die bulgarische Furstenliste. - ИРАИК, XV, 1911, с. 7 (= Audrucke).
10. P. Lemerle. Les plus anciens recueils des Miracles de Saint Demetrius, I: le Textem Paris, 1979, p. 228, 18-19 (= Извори за българската история, VI, 1960, с. 194).
11. Цитатите са взети от G. Moravcsik. Byzantinoturcica, II. Berlin, 1958, S. 317.
12. S. Runciman. A history of the first Bulgarian Empire, London, 1930, p. 14.
13. Срв. Die Slaven in Griechenland von M. Vasmer. Berlin, 1941, S. 181 под, гдето се привеждат само местни подобни имена.
15. The London Manuscript of Nikephoros "Breviarium" edited with an Introduction by L. Orosz, Budapest, 1949, p. 22.
16. G. Moravcsik. Byzantoturcica, I. Berlin, 1958, S. 532.
18. G. Moravcsik. Byzantoturcica, I. Berlin, 1958, S. 99.
19. Theophanis Chronographia, rec. C. de Boor, Lipsiae, 1883, 365, 15-357, 15 (= Извори, VI, с. 261).
20. V. Besevliev. Deux corrections au "Breviarium" du patriarche Nicephore. - Revue des Etudes byzantines, XXVIII, 1970, p. 153-159.
21. Избрани произведения, I, с. 71-72.
22. История хазар, Ленинград, 1962, с. 158-164.
23. Athen. 1934, 100, Nr. 559, 561 (= Извори, VI, с. 194). Към това G. Moravcsik, Studia Byzantina. Budapest, p. 94-95, 254-257.
27. Ю. Кулаковски. К истории готской епархии в Крыму в VII в. - ЖМНПр, 1898, 1 2, с. 189-190 и История Византии, III, Киев, 1915 (London 1973), с. 91. Към това Златарским История, I, с. 94, бел. 3.
28. Byzantoturcica, II, S. 220.
29. В. Бешевлиев. Първобългарски надписи. С., 1979, 183.
30. K. Krumbacher. Geschichte der byzantischen Literatur. Munchen, 1897, S. 403-404.
35. П. Смирнов в ЖМНП р, 1 351, 1904, с. 204-205.